2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 19681 Коментари: 42 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2014 22:44
Усещане за мъст, която лепне по устата
МЪСТ
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49- с наставка -ст
1. отмъщение
2. пресен гроздов сок; шира /от лат./
Става въпрос за второто значение – вие какво си помислихте?
Думата ми е за едни сладки тип бързи курабии /по нашия край им казват курабета/, които се правят, първо, съвсем лесно, второ, стават много – 50-60 броя едри /5-7 с в диаметър/ сладки от една доза, и трето, не маловажно – могат да стоят свежи извън хладилник 2-3 седмици.
Когато се омъжих и дойдох да живея в този град /Севлиево/, беше есен. Свекървата ми даде една престилка, в която се опасах два пъти, и ми каза, че ще правим мъстакулки. И някак надменно сви рамене на въпроса ми какво е това /все пак учех българска филология :))))/. Запомнила съм погледа й отгоре надолу, с който ми отговори, че това го правели само в Севлиево и другаде нямало къде да науча тази рецепта –като си учена, каква полза, мълчи и си отваряй очите и ушите, ако искаш да научиш нещо от мене - така разбрах този поглед.
Свекърва ми беше много умна, макар и малко сурова жена /истинска Султана на Димитър Талев/. Завършила Стопанско училище, за онова време минаваше за много веща – шиеше и бродираше на машина, имаше плетачна машина и тъкачен стан, пресаждаше храсти и дръвчета, отглеждаше рози и кани собствени сортове, готвеше като магьосница, а сладките й бяха от „Черно и бяло” и „Агнес” нагоре. Школа!
Та аз не чаках да ме подканя, пък и бях на 18 години – слушах, поглъщах всичко! Запомнила съм добре този урок – едно, че съм си любопитка, друго, че се отнася за кулинария, а аз открай време за тави и тигани душа давам, и трето –все пак ставаше въпрос за нещо уникално, дето го няма по света:))) /а и приятелките ми, коренячки севлиевки, все ми го повтарят през годините: мъстакулките ги правят само в Севлиево и то – само в града: из селата наоколо не ги знаят!/
Реших да ви ги предложа. И какъв бе потресът ми, като отворих Интернет – така, за всеки случай, да не би и някой друг да ги знае освен мене:): над 1000 резултата на „Мастакулки” и още толкова –на „Мъстакулки” /което е по-правилното наименование, защото идва от „мъст” – гроздов сок в началото но ферментацията на виното, шира/. :)))))))
За мое успокоение почти всички бяха някакви импровизации с петмез или плодов сок, дори с лимонада – т.е. всичко друго, но не МЪСТакулки:))). Една-две рецепти се приближават до това, което знам – но…мисля, че разликите са съществени.
Ето моята рецепта:
Продукти:
4 яйца
около 800 г брашно
1ч.ч. олио
2 ч.ч. шира /мъст/
2 ч.ч. захар
1 ч.ч. счукани орехи
Ѕ с.л. черен пипер
Ѕ с.л. хлебна сода
2 пакетчета амонячна сода
2 с.л. канела
1ч.л. карамфил
Приготвяне:
Яйцата се разбиват със захарта. Прибавят се последователно олиото, орехите, черният пипер, карамфилът, канелата и ширата. Внимателно се смесва с брашното, предварително размесено с двата вида сода. Меси се твърдо тесто, което се оставя да отпочива 1ч.
Втасалото тесто се разтънява с къса точилка на пита с дебелина 1 см., от която с помощта на чаша се изрязват кръгчета. Добре е кръгчетата да постоят поне 15 минути, след което на всяко отгоре по желание може да се постави орехова ядка.
Готовите курабийки се нареждат в намазани с олио тави и се пекат при температура 180 градуса. След като добият леко кафяв цвят, изваждаме мъстакулките от тавата още горещи, нареждаме ги в поднос и ги поръсваме по желание с пудра захар.
От тази доза се изпичат 50-60 курабийки, които са чудесен вариант за закуска, за кафето в десет и в четири часа, за бързо прихапване – ей тъй, че нещо ми пригладня, за десерт, а у нас ги хапваме най-често така – без причина – просто защото минаваме край подноса. И най-хубавото е, че цял месец курабетата стоят все така пресни, пръхки и ароматни. И не свършват – поне седмица можете да хапвате от тази вкусотия, без подносът съществено да се изпразни. Опитайте, аз почвам веднага.
PS Как да си направим шира?
Две чаени чаши шира се правят от около 1,5 кг грозде, за предпочитане черно. Изронете и намачкайте зърната, поръсете ги със захар /3-4 супени лъжици/ и оставете за 1 денонощие извън хладилник. Прецедете и- имате собствено производство шира.
Правила съм мъстакулките и с гроздов сок - пресен или замразен в хладилник, както и с бутилиран от търговската мрежа - сладките пок са сполучливи, но се губи идеята за използване на автентична МЪСТ:)))
Поздрави за подстрекателството!
Диалекти! Богатството на езика ни! Поздрави!
Честит празник!
На мен дядо ми е от Севлиево, ама баба ми хич не зна еда готви :)
Благодаря, Васко! Живея в къща от 1907 година и се опитвам да съхраня сътвореното от вече 5 поколения - материално и духовно - доколкото мога. И разбира се, ми е все по-трудно - представяш си какво е да се грижиш за лимоново дърво например или за борове, лози и рози - по на сто години:))))) Впрочем нали не влезе в сила оня закон за данък върху вещите на повече от 50 години?:)
Поздрави с пожелание за много светлина над любимите Родопи, а на тебе - честит празник!
Честит празник!
Честит празник, мила Ати! Непременно ги направи - няма други такива дребни сладки - ароматът на черен пипер и карамфил, вкусът на шира ще те накарат не просто да ги изядеш /това практически е невъзможно за един човек/, но да раздадеш на всички познати - така, да се похвалиш! :)))) Прегръдка!
На мен дядо ми е от Севлиево, ама баба ми хич не зна еда готви :)
О, землячка! Ами като тя не може -- ти се захвани. Или я научи - поне на тази рецепта, изненадай я! Изпитано севлиевска е, ама пък като снаха баба ти може да не долюбва нещата, свързани с този град, знам ли... Поздрави и усмивки, мила! Честит празник!
Съжалявам:( Но и се радвам на гостуването при мене:))))) Благодаря!
Честит празник!
Майка ми е спец по курабиите, но ги прави с кисело мляко...
Честит празник и лек ден!...
Усетих вкуса им, аромата на канела и карамфил и си спомних някакви подобни сладки, далечни братовчеди на твоите, които правеше свекърва ми, но без МЪСТ (беше миролюбива жена).Така че, твоите са уникални!
Хубава рецепта и си струва да се опита. Успех и усмихнат ден!:)
Тази година почти няма грозде /и други хора от различни райони потвърждават това/... Набрах едва 6-7 кофи и ще направим малко вино...
Майка ми е спец по курабиите, но ги прави с кисело мляко...
Честит празник и лек ден!...
И аз правя курабии с кисело мляко:) - моят съпруг ги нарича "войнишки", така и не разбрах защо. Но това няма нищо общо - ако се сетиш, кажи на майка си за тази рецепта - може би ще прояви интерес и тогава ще видиш за какво става въпрос! Тъкмо имаш и шира. А за гроздето си прав, за съжаление - с тия дъждове, колкото и да пръскахме - нямаше шанс да оцелее!
Поздрави! /и на майка ти също от сърце!/ Честит прозник!
Усетих вкуса им, аромата на канела и карамфил и си спомних някакви подобни сладки, далечни братовчеди на твоите, които правеше свекърва ми, но без МЪСТ (беше миролюбива жена).Така че, твоите са уникални! Хубава рецепта и си струва да се опита. Успех и усмихнат ден!:)
Благодаря ти, мила Вася! Канела, карамфил, черен пипер и мъст - само свекърва като Марьола от "Татул" на Караславов може да забърка такава смъртоносна смес:)))). Но наистина е божествено! Аз по-рано си замразявах ферментиращ гроздов сок - сега с тия вериги магазини не е необходимо - макар и по-скъпо, грозде винаги има. Поздрави и - честит Ден на независимостта!
Майче, мила, точно сега му е времето! Ширата /мъстта/ е най-хубава след втория ден - но поне един трябва да мине - да почне да ферментира. Дори да не направиш сега сладки, можеш да си замразиш шира в пластмасови шишета по 500 мл и да си имаш за цялата зима. А пък с описанието на собственото си възпитание ти мене пък разсмя - спомних си отношенията между майка ми и снаха ми /жената на брат ми/ : ролите са идентични - и тя като тебе е научена от майка си на прецизност, а моята майка правеше всичко джаста-праста, но значително по-вкусно от всички ни.
И аз в момента ям смокини. Правих два пъти сладко - сега само ядем на корем. Имаме два смокинови храста, които след топлата зима полудяха и сега третата връзка няма обиране!
Успех на сладкото - ще си донеса яйцата за палачинките, ако нямаш пресни:))))!
Празничен поздрав и прегръдка, приятелко!
Точно мъст, Диде! Нали знаеш как се прави виното - слагаш гроздето в едно каче и мачкаш, мачкаш, мачкаш яростно с часове. Ронено или не, то се съпротивлява! А ти продължаваш отгоре му с един дълъг кривак, от който на всички страни стърчат забити гвоздеи. Едно време на село първо слагали набраното грозде в специални продълговати като лодки дървени съдове - по нашия край ги наричат постови или кораби. Там всички се изреждали да мачкат с крака - до капване. Не било мъст, а? :))) Напоследък обаче мелим гроздето, не че е кой знае колко по-лесно, но всички така правят:)))
Мастакулките се правят с черен пипер, да - те не са точно курабии, а много пикантни, дъхави, пръхкави от содите, вкусни и атрактивни сладки. И стават много - това най-много им харесвам!
Поздрави с пожелание за слънце и празнично настроение, мила приятелко Дидке!
и не се излъгах. Наистина за първи път разбирам, че има такива курабийки,
за съжаление не е лесно и приготвянето на самата мъст, макар и съвсем
елементарно - гроздето от магазина свършва още преди да е сложено на масата,
освен да си взема назаем малко от Майчето... с удоволствие прочетох разказа,
задълбочих се в рецептата и... не мога да не я проверя /ще си скътам малко грозде/
и да я сп оделя с приятелки в най-скоро време.
Чудесен постинг !
Честит празник на всички !
Честно казано, не знаех за второто значение на тази дума, и първото не е от "моите"...
Изкушение са твоите/ Ваши мъстакулки!
Поздрав и прегръдка! С усмивки!
и не се излъгах. Наистина за първи път разбирам, че има такива курабийки,
за съжаление не е лесно и приготвянето на самата мъст, макар и съвсем
елементарно - гроздето от магазина свършва още преди да е сложено на масата,
освен да си взема назаем малко от Майчето... с удоволствие прочетох разказа,
задълбочих се в рецептата и... не мога да не я проверя /ще си скътам малко грозде/
и да я сп оделя с приятелки в най-скоро време.
Чудесен постинг !
Честит празник на всички !
Честит празник и на тебе, Танче! Благодаря ти за хубавите думи и за отношението! А за мъстта не се грижи - ако наистина не можеш да си осигуриш, опитай с гроздов сок от магазина - в общи линии при наличието на хлебна и амонячна сода би трябвало да стане, особено ако сложиш щипка лимонена киселина. Прегръдка от мене!
Честно казано, не знаех за второто значение на тази дума, и първото не е от "моите"...
Изкушение са твоите/ Ваши мъстакулки!
Поздрав и прегръдка! С усмивки!
И аз не изпозвам тази дума, Меги - предпочитам "гроздов сок".Чувала съм диалектно да казват "шира". Но нали трябваше да използвам автентичната дума за тия малко познати сладки - така се получи двусмислицата, за която малко съжалявам. Може би трябва да се извиня на всички, които подведох в очакването им да прочетат нещо кръвожадно. Наистина съжалявам! Е, някои ми се обадиха с коментар, че макар да са влезли с друго намерение, не съжаляват, getmans1 даже ми дал +, но ...имам и наказателен вот:))))
Сладките наистина си заслужават - и се правят сега - когато се бере гроздето.
Благодаря ти за гостуването и хубавите думи! Прегръдка с усмивка и от мене! Хубава вечер!
Лека и радостна вечер, успешни делнични дни, да си носим празничното! :)
http://ilrai.blogspot.com/2014/09/2014.html
Лека и радостна вечер, успешни делнични дни, да си носим празничното! :)
:)))) Аз за всеки случай сложих едно предупреждение - все пак има сериозни хора, мъже - с мъжки очаквания за "мъст", а то - курабийки:)))) Още веднъж ти благодаря! Лека и спорна седмица и на тебе с много детелинки - все четирилистни!
Прегръщам те с благодарност! Хубава седмица - усмихната и късметлийска!
Sorry, лъжичка, естествено. Клавиатурата ми е нещо затегнала и някои букви - р,л,б и др., не излизат при натискане на клавиша - не знам на какво се дължи, но е досадно постоянно да проверявам и да добавям л-та и р-та:))) Благодаря ти, че ми обърна внимание.
Със сигурност през зимата, "когато сняг запръска", сладките ще са по-вкусни, а по Коледа - и по функционални! Стига само да намериш мъст:))). Поздрави и много усмивки в първия есенен ден! Прегръдка!
Още първите думи за свекърва ти ми напомниха за Султана Глаушева. После го и прочетох:).
Диалектни думи, стари, бабини /в случая СВЕКЪРВЕНИ:)/ рецепти са съкровищата на нашия бит.
Поздрави за постинга и вкусните, сладки "курабета", Венетче!
Поздрави и прегръдки!
Взимам чифт дънки и две блузи, и идвам! То вече не се търпи. Ей го къде е - по аромата ще го позная. Сладки, салатки.... Трябва да ти гостуват от някое предаване, да ги покажеш тези умения на живо, че то само по рецепта не става. В нашата рода баба ми е майсторът и все ме кара да стоя до нея, докато вае пити и баници, че "така се взима занаят". Ама аз съм по-добра в хапването ;)
Прегръдка за теб, а за нас остава да преборим поредното ти предизвикателство!
Благодаря ти за похвалните, та чак прехвални думи - не е точно така: ако останеше до мене - нищо нямаше да направя, но се събрали гладници у нас - и само ме подбутват: това направи, онова направи... Пък дал господ - и грозде за мъстакулки, и смокини за сладко, и тикви по 20-30 кг - разрязваме парчетата с резачката за дърва, с едно парче пълня две тави, 5-6 раздавам на комшиите до края на улицата и пак остава /на прасетата за десерт/ - чудовищни тикви, няма шега! Като ги брахме, всяка тиква по двама и по трима помощници я носеха:)))) Природни аномалии - от дъжда може би...
Е, при тоя берекет не трябва ли поне нещичко, едни мъстакулки макар, да направя? А твоята баба е златна - да ти е жива и здрава! Учи, не се смей с това, всички бабини тайни изучи, че трябва да ги предаваш - бъдещи снахи трябва да възпитаваш:))) А то само с опитване ако ставаше:))))))
Прегръдка с обич, мила Албенче! Усмивки!
Успешен ден,Вени!
Бива си ги. Малко са ми сухи, а и захар не им сложих много, но пък слепени с мармалад са супер!
Пак ще ги правя, да не си речеш, че не са ни харесали!