Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2014 06:43 - Обич още има, но вяра и надежда...
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 13333 Коментари: 36 Гласове:
34

Последна промяна: 29.06.2015 19:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


        Тъжна история...
Преживявали сте я навярно...
И аз - и все не мога да свикна... 

       Преди почти три месеца – на 22 юни, сиамската ми котка Мими изчезна заедно с двете си пораснали вече деца – Янчо и Сиса.


image


        Дълго време мислех, че са из квартала, по любов:) – и не ги търсех. После взехме мерки – пуснахме обяви, наехме човек да ги издирва. Научих как са изчезнали, къде са пребивавали първите 10-ина дни, как са оцелявали. На 16-тия ден мъжкият си дойде, но от  любимата ми сиамка и дъщеря й и до днес – никаква следа. Май взех губя вече вяра и надежда...

 

       В двора ни живеят две женски котки – в момента имат общо 6 котенца. Осинових още едно, заключено по невнимание в една изоставена къща без храна и вода повече от седмица. Сега то  върви след мене неотклонно – като сянка. Така че котки отвън - повече от достатъчно.

 

       Но сиамката ми липса.  Цяло лято страдах:

Езикът ми се не обръща да кажа:

Моята котка сиамка...изчезна… .

Лежа си уж кротко, блажено на плажа,

а  свива сърцето ми пристъп болезнен.
                
                  
/строфа от лятна елегия, посветена на изгубените котки:)))/


     Тъжно ми е…болката се усилва от неизвестността – къде ли се скита, как ли страда ненагледната ми галена котка? Беше член на семейството, а за мене – може би и повече. Но каквото и да се случи, не мисля да оставам вкъщи без котка. Имам и кучета – питбулка и немска овчарка, които обожавам.
       Не противопоставям  котките на кучетата. Кучето е умно, интелигентно животно, обичливо, всеотдайно, вярно. 
В следващия материал става дума обаче за котки. Отдавна съм наясно защо обожавам тези дребни, капризни, понякога дори свирепи  домашни любимци, които разхвърлят и чупят всичко по пътя си, които се скубят, които хапят и дращят и знаят повече да изискват, отколкото да дават. Знам какво ми носят те, знам защо не мога без тях. И все пак - ето и още няколко варианта за отговор на този въпрос:))). Изпрати ми ги наскоро мой близък и много ме зарадва - дано да ви харесат и на вас!

 


 

20 научни доказателства,
че всеки има нужда от котка
в живота си

 

image

Всички хора, които споделят дома си с котка, могат да ви кажат, че тя е истински лечител за душата.

Но ето, че вече има официални научни доказателства за това, че котките подобряват качеството ни на живот.


1. Собствениците на котки развиват ума си повече

image

Научните работници от университета Карол в Уисконсин подлагат собственици на котки и собственици на кучета на експеримент "битка на умовете". Какъв е резултатът?

Като цяло, собствениците на котки са се справили по - добре с логическите задачи, отколкото стопаните на кучета. Психолозите вярват, че изразеният по - интровертен характер на притежателите на котки е причината за този извод.

2. Котките са добра компания

image

Схващането, че котките са по - лоши приятели от кучетата вече не може да се нарече правилно. Напротив, те са способни да бъдат до нас по всяко едно време. Това се отнася в пълна степен, особено за женските индивиди. Швейцарско проучване установява, че щастието от това да имаш котка за компания у дома е еквивалентно на това да се радваш на присъствието на романтичен партньор.

3. Стопаните на котки по - лесно се разбират с други хора и са по - състрадателни

По време на проучване измежду 217 души, участниците е трябвало да оценяват качествата на личността на другия човек до тях. През това време те са разделени на собственици на котки и всички останали. Бързо е установено, че стопаните на пухкавите любимци намират начин да общуват по - лесно с останалите хора.

Децата, които растат с котка, са по - съпричастни към това, което другите хора мислят и чувстват. Котките помагат на децата още от ранна възраст да се отнасят внимателно едни към други и да обмислят как техните действия ще се отразят на останалите.

image

4. Котките са невероятен начин за терапия

Котките ни предоставят социална подкрепа в трудни житейски периоди, като например загубата на любим човек. Те помагат за това хората да преодолеят проблема си по - бързо и облекчават физическите симптоми на болка.

Говорейки на вашата котка, вие знаете, че тя няма как да ви отговори или да ви съди за нещо, което помага в процеса на възстановяване на хармоничното душевно състояние.

image

 

 

5. Котките имат по - малък въглероден отпечатък от кучетата

Изчерпаните необходими ресурси за хранене и отглеждане на едно куче имат подобно въздействие върху околната среда като това на един автомобил Hummer. Котките като цяло ядат по - малко.

Освен това, ако живеят на място с достъп до природна среда, имат възможност за самоизхранване чрез мишки или дребни птици. Затова техният въглероден отпечатък върху околната среда като цяло е много по - малък.

image

6. Котката може да бъде най - добър приятел на детето и да помага за развитието му

Според съвременно проучване сред деца, които са живели с котки, 81% от тях биха предпочели да споделят с котката си за чувствата, които изпитват, отколкото с техните родители или приятели. Около 87% от децата приемат своята котка като "близък приятел". Емоционалната връзка, която детето изгражда с домашния любимец, занапред му помага да развие тази способност и когато става дума за близък човек.

Освен това, котките действат като пазачи за своите семейства. Тяхната обичаща природа може да научи децата да бъдат по - нежни към останалите.

Състраданието от своя страна трансформира лошите черти в характера, като в същото време възпитава у тях толерантност и търпение.

image

7. Котките понижават холестерола

Канадски учени откриват, че притежанието на котка ежедневно допринася за по - ниски нива на химичните съединения, наречени триглицериди, които причиняват висок холестерол в кръвта.

Въпреки това, фактът, че имате котка не трябва да бъде оправдание за това да не се храните здравословно и да не правите физически упражнения.

image

8. Котките могат да помагат на страдащи от епилепсия или болест на Алцхаймер

image

Когато са имали котка в дома си, хората, страдащи от болестта на Алцхаймер или епилепсия, са преживявали много по-малко тревожни изблици.

Котките са особено подходящи домашни любимци за хора, страдащи от болести, които обездвижват тялото, тъй като те носят успокоение и изискват по - малко грижи, отколкото кучетата.

9. Децата, които живеят с котка, имат по - малко отсъствия от училище

Учениците, които живеят с котка, пропускат средно 9 учебни дни в годината по - малко от останалите деца. Това е така, защото имунната система на стопаните на котки е много по -  силна, което по естествен път ги предпазва от вирусни заболявания през зимния период.

Освен това, е установено, че децата, отглеждани с котки, са по - малко склонни към често срещаните на тяхната възраст ушни инфекции.

image

10. Котките помагат на собствениците си да се избавят от самотата

Проучване на университета в Маями се провело върху група студенти, собственици на котки, които са преживяли период на отхвърляне от обществото. От тях се изисквало да опишат момента, в който са се чувствали най - самотни или депресирани.

След това те били помолени да пишат за любимия си домашен любимец и любимия си приятел. Тогава учените установили, че мислите за техните домашни любимци се оказват също толкова ефективни за справяне със самотата, колкото и мислите за приятелите им.


image

Всички хора, които споделят дома си с котка, могат да ви кажат, че тя е истински лечител за душата. Но ето, че вече има официални научни доказателства за това, че котките подобряват качеството ни на живот.

Представяме ви втора част на тези 20 научни факта за котките, които неоспоримо доказват, че всеки има нужда от мъркащ приятел до себе си.

image

11. Котките могат да попречат на някои видове рак

Проучване, проведено от Националния институт по здравеопазване на САЩ, установява, че собствениците на котки имат намален риск от развитие на туморни клетки.

Колкото по - дълго време са притежавали котка и са се грижили за нея, толкова по - малко изложени на риск от злокачествено заболяване са били участниците в изследването.

Учените, стоящи зад тази теза, доказват, че контактът с котки и микробите, които те носят със себе си, повишават многократно устойчивостта на човешкия организъм към различни заболявания.

image

12. Котките действат като социални катализатори

Наличието на котка увеличава шанса на човек да се хареса и да се сближи с останалите хора. Това разкрива пред другите грижовния характер и любовта към животните, а също така и търпението, на което е способен човек.

Други проучвания установяват, че котките помагат на срамежливите си собственици да счупят своята социална черупка и да общуват повече с непознати хора.

image

13. Котките помагат при депресия

Любовта на една котка към нейния стопанин, макар и да я показва в пълна сила само, когато тя пожелае, е безусловна.

Именно тази любов, кара учените да смятат, че котките могат да помогнат както в случаи на лека и умерена, така и против тежка депресия при хората.

Знаейки, че има някой, който винаги ще те обича, дори и това да е една котка, е безспорно средство за борба с депресията.

image

14. Котките помагат на деца с аутизъм

Проучване на университета в Куинсланд установява, че децата, страдащи от аутизъм, които имат постоянен контакт с котка, са по - склонни да говорят, да гледат в лицето събеседника си и да се усмихват, в сравнение с тези без котка у дома.

Нежността и уравновесения характер, присъщи на котките, са по - подходящи за тези деца, отколкото прекалено енергичните кучета.

image

15. Отглеждането на котка ни прави щастливи

Установено е, че полагането на грижи за котка повишава нивата на окситоцин, намиращи се в организма.

Окситоцинът е известен още като "хормон на любовта", защото той се освобождава от мозъка чрез нежно докосване и увеличава чувството на щастие.

image

16. Стопаните на котки посещават лекар по - рядко

Пациентите в напреднала възраст, които са собственици на котки, правят средно по - малко посещения при лекар за една година, отколкото по - възрастните хора, които не притежават котка.

Изследователите, които стоят зад това откритие, вярват, че по - възрастните собственици на котки са по - щастливи и по - малко стресирани, тъй като така се повишава общото им здраве и добро настроение. И дори, когато се налага все пак да посетят болница, техният престой там е много по - кратък.
image

17. Мъркането има лечебен ефект

Всяка котка мърка в диапазон от 20 до 140 Hz честота на вълните, което е известно на

медицината като терапевтично средство за редица заболявания.

Мъркането помага да се намали стреса, успокоява симптомите на задух, ускорява зарастването на костите и меките тъкани, както и нормализира стойностите на кръвното налягане.

image

18. Котките неутрализират стреса от ежедневието ни

Изследване на университета в Мисури установява, че котките действително намаляват нивата на стрес при хората. В проучването участват 240 женени двойки, подложени на стресови предизвикателства и задачи.

Тези, които през цялото време носят със себе си своите котки, преживели далеч по - малко стрес, отколкото тези, които нямат котка.

19. Котките намаляват риска от сърдечен пристъп и мозъчен инсулт

image

След 10-годишно проучване на университета в Минесота, се установява, че намаляването на стреса, което идва с притежаването на котка, намалява и вероятността от сърдечен удар с до 40%. Учените успяват да докажат и, че за собствениците на котки е по - малко вероятно да бъдат поразени от инсулт, отколкото онези, които не притежават такива любимци.

Отново заради по - ниския стрес, който ни осигуряват те, кръвното налягане и нивата на холестерола се нормализират. Благодарение на това, е лесно да се обясни защо сме по - малко застрашени от инсулт, ако имаме котка.

20. Притежаването на котка може да предотврати астма и алергии при децата

Обратно на общото схващане, децата, които живеят с котка от ранна възраст, имат по - голям шанс да развият имунитет към астма и други алергични заболявания, които поразяват дихателната система.

Посветено на тази теза изследване установява, че някои деца развиват специални антитела, когато са отглеждани в присъствието на котка. Впоследствие това ги предпазва от развитието на тези болести.

image



Повече на: http://zoomedia.baubau.bg/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/20-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82#ixzz3DNRMxk2p
Under Creative Commons License: Attribution Non-Commercial Share Alike

 

 




Гласувай:
35
1



1. mt46 - Добро утро!...
17.09.2014 07:03
И още една причина - котката е ловец на мишки и плъхове...
Лек ден!...
цитирай
2. veninski - Когато дъщерята беше малка, имахме ...
17.09.2014 07:08
Когато дъщерята беше малка, имахме котка дълги години. Даже и костенурка... Сега внукът си пада по кучета:)
Поздрави!
цитирай
3. donchevav - Ох, как я пропуснах! Благодаря ти за ...
17.09.2014 07:09
Ох, Маринчо, как я пропуснах тая причина! Благодаря ти за подсещането, но има ли все още такива котки? Моите са на Royal Camin :))))) Поздрави!
цитирай
4. donchevav - Когато дъщерята беше малка, имахме ...
17.09.2014 07:27
veninski написа:
Когато дъщерята беше малка, имахме котка дълги години. Даже и костенурка... Сега внукът си пада по кучета:)
Поздрави!

Да, Васко, на мъжете по им прилича такъв любимец! Котките ги ползват само да ги дърпат за опашките и да им стрижат мустаците:)))) Да ти е жив и здрав малкият Юначко!!! Поздрави!
цитирай
5. paciencia - Добро утро, Вени!
17.09.2014 08:12
Наскоро се бях сетила за твоите любимци и се надявах, че са се прибрали, съжалявам. Израстнах с котки и котета и още пазя усещането от общуването с тях. Последният любимец Рич Форестър (беше любимото дете на майка ми), си отиде наскоро след нея, не можа да преживее загубата. Та тя казваше, че най-леко е общуването с него, защото никога не протестира, а само слуша. Мисля си, че може би след време твоите котета ще се появят, има такива случаи. Така че, не губи надежда! Стана много дълго писанието ми, но обожавам животните, особено котките.
Хубав ден, мила Вени, и да е спорно и приятно общуването с учениците!
цитирай
6. donchevav - Добро утро, мила Васенка! Виж как ...
17.09.2014 08:33
Добро утро, мила Васенка! Виж как добре си ме почувствала...И умело ме утешаваш - наистина успя да ми върнеш усмивката, която тази сутрин, след този постинг, признавам, никаква я няма: "най-леко е общуването с него, защото никога не протестира, а само слуша." Благодаря ти за топлите думи и пожеланията! Всички спомени, свързани с нашите майчици, са все такива - карат ни да се усмихваме през сълзи! Бъди ми жива и здрава и много щастлива, където и да ходиш, каквото и да правиш, мила Вася, ти заслужаваш само най-доброто за това добро сърце и очи за човешката душа, които притежаваш!! Прегръдка!
цитирай
7. katan - Съчувствам ти, Венетче!
17.09.2014 11:02
Моето, когато беше на около 4-5 месеца изчезна за една нощ.
Тя беше нощ на ужаса за мен. Обиколиш всички етажи, слизах до мазетата, които са на два етажа - иначе не ходим там.
После отново етаж по етаж и апартамент /пред вратите/. Всички ъгълчета обиколих и нищо.
Навън валеше пороен дъжд.
Гледах от височината на етажа колите, които бяха около блока. По едно време ми се стори, че видях нещо мъничко да се шмугва изпод едната.
Слязох, но нищо.
Не мигнах цяла нощ и все ми се причуваше нейното гласче.
На другия ден следобед ми я донесоха едни деца. Намерили я на 8 етаж в един кашон.
Всички кашони и кутии прегледах в блока и не я намерих ...
Радостта ми беше неописуема!
Тогава я изкъпах за пръв и единствен път. Не знаех още, че котките не се къпят.
Беше невероятно коте със силно развит майчински инстинкт /по-късно/, а и много се обичахме.
Аз й казвах "пиле", тя се държеше като куче-пазач /мой ,личен:)/, а беше едно мило полусиамче с огромни ЗЕЛЕНИ очи /затова й сложих име ГРЮН/.
Стига толкова, че трябва да преразкажа една голяма част от живота ми свързан с нея.
Не се отчайвай! Може да се намерят!
Хубав и светъл празник - Вяра, Надежда, Любов и майка им София!
Прегръщам те!
цитирай
8. donchevav - Мила Катенка! Преживявам отново ...
17.09.2014 12:21
Мила Катенка! Преживявам отново всичко с тебе...преживявала съм го... имам спомени за загубени котета - и радостта от намирането им. Но тук се случва толкова глупаво....Отваряме багажника, те се настаняват вътре, а ние го затваряме, без да ги видим /беше вечер/. Извозваме ги до края на града, слизаме от колата, а прозорчето - отворено ... те се измъкват и ги подгонват някакви кучета. Цяла седмица ме чакали гладни и жадни в един хангар, после излезли - и това е. Мъжкият след две седмици си дойде...
При всеки дъжд си ги представям мокри и бедстващи - а бяха наистина много галени котки. Дано някой ги е приютил - аз само за това се моля:(
Благодаря ти за топлите думи и за дадената глътка надежда - в този тъй светъл празник на Вяра, Надежда и Любов. Честит празник и на тебе, Кате, и нека мъдростта да осветява пътя ти през годините, вярата и надеждата да те водят, а твой верен спътник през времето да бъде неизменно любовта!
Прегръдка и от мене!
цитирай
9. freeoldmen - Съжалявам за вашите котки,
17.09.2014 18:10
но "научните доказателства" нещо не ме убедиха.
Да речем, колко деца отсъстват от училище повече от 9 дни, за да може останалите, с котка в къщи, да отсъстват с 9 дни по-малко? Средно...
Като махнем точката с мъркането и доста екзотичният пример с кучето, дето се равнявало на един "Хамър", спокойно можем да заместим думата "котка" с "куче" например. Или пък "зет".
Поздрави!
цитирай
10. donchevav - Благодаря за съпричастността - ...
17.09.2014 18:18
Благодаря за съпричастността - другата част от постинга...хм...тя е повече за утеха...за отвличане на вниманието. Идеята за създаване на лексикални синоними със зетя ми хареса, за жалост нямам зет, пък за снаха категорично не става, нали?:))))) Поздрави!
цитирай
11. yotovava - Обожавам котките :)
17.09.2014 19:06
Обожавам котките :)
цитирай
12. mileidi - Много съжалявам за твоите красавици ,Вени !
17.09.2014 19:33
Аз също напоследък си мисля , да си взема едно коте , но Моро няма да свикне лесно с новия любимец .Поздрави!
цитирай
13. donchevav - Това е точната дума! И аз ги обожа...
17.09.2014 19:37
Това е точната дума! И аз ги обожавам:) Където отидем, за отрицателно време правим с моите приятелки карта на населеното място с точно означение къде каква котка или кот живеят:)))). Не самоцелно, а така, несъзнателно, с периферно зрение!
Имам любими кучета, едното, питбулката, ме пази на прага на спалнята нощем, толкова се обичаме с него, с другото, немската овчарка, сутрин и вечер ходим на 5-6-километрова разходка, но...котката...това е...нещо друго! Поздрави, мила приятелко!
цитирай
14. donchevav - Здравей, Миленче! Не смея да ти в...
17.09.2014 20:09
Здравей, Миленче! Не смея да ти влияя, да не си навлечеш някой проблем , но по принцип кучетата и котките си живеят чудесно. Имали сме и добермани, и каракачанки, и ротвайлери, и боксери, сега гледаме питбул и немска овчарка - и винаги сме имали много котки. Кучета отглеждат малки котета и обратно. Например сиамката отгледа питбулката Джаки, която ходеше под корема й, толкова малка беше, а после взе да я хапе - но само ако котката прекали с нахалството. Животните си определят територии- кой вън в колибата, кой пред спалнята, на двора или пък в моето легло:))) и по принцип не нарушават правилата. Но когато ги нарушат - няма успокояване - зъби, нокти, крясък - за да не се повтаря! Всичките ми котки имат по няколко премеждия, някои от които - доста тежки, но не смъртоносни...Така че си прецени колко адреналин би понесла - животът става наистина много интересен с котка и куче! А Моро...не ми се вярва лесно да се кротне - какъвто е играч! Поздрави, мила, а то аз мога до утре сутринта да си пиша и пиша по любимата тема! Целувки за тебе, прегръдка за Моро с пожелание да бъде послушно момче! Разцелувай го ти вместо мене - по възпитателни причини! Хубава вечер!
цитирай
15. gosho568 - Много са красиви сиамките, много. . ...
17.09.2014 23:17
Много са красиви сиамките, много... но и другите котета също! Поздрави! :)))
цитирай
16. donchevav - Благодаря, Гошо! :(((( Поздр...
18.09.2014 00:07
Благодаря, Гошо! :((((
Поздрави! :)))))
цитирай
17. kasnaprolet9999 - Съчувствам ти, моята котка прил...
18.09.2014 00:43
Съчувствам ти, моята котка приличаше на тази от снимката с бабата. Много я обичах, но тя не даваше да я галят. За сметка на това обичаше много да лежи в скута ми и на стария монитор. Почти цяла година мина, откакто умря от заболяване на черния дроб и не мога да я прежаля. Имах преди това като черната котка на снимката, но тя избяга като твоята. Бях я завела на Макоцево и когато наближи зимата се опитах да я върна в София. Тя сякаш ме усети и изчезна. след време разбрахме, че е отишла в наш роднина и е родила мъжко котер което той отглеждаше с голямо удоволствие, а тя пак бе забегнала на друго място. Може би и твоята ходи напред назад, не се тревожи. Някои са си чергари по душа и обичат да събират различни впечатления, също като хората. Сега съм сложила една паничка в двора и храня уличните котки. Една дори роди две котенца и доста време преживя в гаража ни, но изчезнаха всички на някъде. Много интересна статия, а постинга ти пуснах на приятелите във фейса да се радват.
цитирай
18. donchevav - Ох, Невенче, помня го твоя котарак ...
18.09.2014 04:52
Ох, Невенче, помня я твоята котка от постинга ти - мисля, че ти писах. Аз предишния си котарак жалих три години - и си взех тази сиамка. Права си за бягството - просто усещах, че котката ми нещо планира. Беше се променила: не искаше да спи при мене, не искаше да си яде храната, дори не искаше да мърка, като я докосна. Започна да живее с другите котки отвън и да яде от тяхната храна - което е пълен абсурд -- тя се биеше преди с тях до смърт. Друг абсурд е да ни издебне и да се качи в багажника - никога не са правили такова нещо. И трето - точно както ти каза, била е там, когато разбрахме къде са и ходехме да ги викаме, но тя не ми се обади /макар че със сигурност чух от вътрешността на хангарите мяукане на котки/.Имахме и друг сиамец, Симо Симич, и той избяга - беше много свиреп. Няма да повярваш, но извади гвоздейчетата на стъклата от един стар прозорец и така излязъл. Сиамци - много са свободолюбиви! Поздрави,Невенче, и гореща прегръдка с благодарност за споделената болка! Добро утро!:))))))
цитирай
19. iliada3 - Обичам котки и те разбирам напълно. ...
18.09.2014 08:40
Обичам котки и те разбирам напълно.Нежни същества,който носят радост и те приемат такъв какъвто си.Имам котки и обичам да ги наблюдавам и да си играя с тях.Преди време моята котка я нямяше 6 месеца и смятах ,че е умряла.Един прекрасен ден се върна ужасно измършавяла та едва я познах.По навиците които имаше я познах.Навярно някой я бе изхвърлил в друго населено място/само подозирам/ ,но тя се върна и бе по-гальовна и по добра..........
цитирай
20. donchevav - Благодаря ти, Iliada, за хубавия ...
18.09.2014 09:47
Благодаря ти, Iliada, за хубавия коментар, за надеждата, която ми вдъхваш...Да, точно такива са котките, знам случай, при който котката се прибра при стопанката си след 4 години, случи се на моя приятелка. Дано! Но има толкова "ако"...че направо не ми се мисли! Но - да мислим позитивно! Твоят морски пейзаж ме вдъхнови и днес гледам по-ведро на нещата! Силата на изкуството!!! - и тук няма място за излишна скромност: нещата, които правиш, въздействат! Горещо ти пожелавам успех - фен съм ти:))) Поздрави!
цитирай
21. makont - Вени, вчера прочетох постинга, аха да коментирам и
18.09.2014 13:18
ме полазиха за работа, та днес на патерици ще те поздравя първо за прекрасния празник на Вяра, Надежда и Любов + мъдростта - майка им София. Първа част ще е за мъката по отишлото си котенце, ами никога няма да мине, то е като за дете, за мен, а явно и за теб тези животинки са като деца, равноправни членове на семейството. Аз малко съм кучелюбителка, но и котенцата ми разтапят сърцето, въпреки, че не съм имала в къщи котка, а само на двора при мама и татко. Обаче за едно коте преди години, някой го беше ритнал жестоко, задното краче висеше безжизнено, взехме го с мъжа ми в София, златни пирони, операции, спасихме го, като цялото удоволствие ми струваше две месечни заплати. Поотгладувахме го, но спасихме котето. После дълги години ни красеше двора, бяхме го кръстили Ники-МАЦ. Иначе мисля, че същите ползи има и от кученцата, особено по отношение на разтоварване на нервното напрежение и зареждането с обич. Втората част ще се отприщя на темата за вярата и надеждата, защото, рече ти , май само любовта е останала. Според мен при всеки има по нещо, някои са и без любов, но с надежда, други вярват, не знам, но ако ги няма, сме за никъде, безпосочни, безпътни, обречени. Знаеш ли, навремето имах един състудент, щом станеше дума за надежда, редовно отговаряше: "Надеждата крепи човека, докато го събори", ужасно звучи, нали? Така че, бодро и оптимистично, винаги има и по-лошо, щом сме здрави и живи, можем и да се борим за щастието си, да сме уверени, усмихнати, обичани, всичко можем, а когато се усъмним в това, животинките с техните ласки ще ни връщат на земята и ще ни зареждат с оптимизъм. Спирам, че направо цял реферат изписах, явно ми се дърдори, след като четири часа мълчах над едни документи за една ревизия. Прегръщам те!
цитирай
22. donchevav - Здравей, Майче! Благодаря ти за ...
18.09.2014 18:13
Здравей, Майче! Благодаря ти за всички хубави думи, за всички разсъждения и най-вече за това, че сподели с мене този страхотен случай със спасеното от тебе и съпруга ти котенце! Винаги съм знаела, че си изключителен човек! И няма да изпадам в подробности защо мисля така - ето го живият пример за богата душевност, щедро сърце, живот, посветен на другите! Явно вече го няма вашия Ники - МАЦ, но аз дълго ще го помня - така живо си го представих - котето със златните пирони в крака! А за другото там - за липсата на вяра - не, аз не съм такъв човек. Вярвам аз, като пате вярвам и на учениците, когато ме уверяват, че сами са си написали темата за Хамлет, и на шефовете, когато ни обещават 0,8% увеличение на заплатите, принуждавайки ни в същия момент сами да си гласуваме намаление с 20лв. с разни хватки, че да вържем бюджета, вярвам, на всичко вярвам. Вярвам - и се надявам на по-добро, иначе животът няма смисъл. А заглавието е просто така - заради празника, а и се отнасяше най-вече за връщането на котките. Както и да е - да, Майче, без вяра не може да се живее.
Благодаря ти, скъпа приятелко, за хубавия коментар - и....не се преуморявай, гледай да се забавляваш с това, което работиш! Пожелавам ти го от сърце! Хубава вечер! Прегръдка!
цитирай
23. vestige - Ами....
18.09.2014 20:01
сега ми се иска да си имах коте у дома. Сигурно е страхотно да си гушнеш една мъркаща топла топчица :)
цитирай
24. donchevav - О, да, точно така е! И няма как да се ...
18.09.2014 20:29
О, да, точно така е! И няма как да се обясни - трябва да се преживее! Поне за миг - колкото да спреш, да се огледаш и да осъзнаеш, че държиш в ръцете си нещо толкова мило, нежно, сърдечно, приятелско, стоплящо, меко, мъхесто, мъркащо, дъхащо, масажиращо, притискащо се, гушещо се, любвеобилно, боготворящо те до задъхване, до премала- едно такова мъничко нещо, което е живо и твое, зависи от тебе, обречено на тебе, съществува заради тебе и би умряло със сигурност без тебе и още по-сигурно - заради тебе.....не знам, много често се питам с какво съм заслужила това щастие да имам до себе си такова богатство! Поздрави, Vestige! Дано да се решиш да си вземеш котка - много ще се радвам за тебе! Стискам палци!
цитирай
25. flymore - Преживяно е, Вени...
18.09.2014 22:22
Прощавай, трудно ми е да пиша на подобна тематика!..
С теб съм и споделям болката ти!..
Топла прегръдка за съпричастност и благодарност към жената - скъп приятел!<3<3<3
цитирай
26. donchevav - Мила Флай, ценя твоята топла при...
18.09.2014 23:59
Мила Флай, ценя твоята топла приятелска съпричастност! Благодаря, че ми се обади, макар че имаше проблем с този коментар. Извинявай за това, че възкресих с постинга си неприятни преживявания и тежки спомени- не исках. Самата аз три месеца не съм на себе си - където и да съм, каквото и да правя, мисълта за обгрижваните ми, несвикнали на несгоди и лишения душички, които бедстват някъде гладни и мокри, тази мисъл ме кара....но нищо не мога да направя. Търся ги - и утре ще ходим по набелязани адреси...но надежата да ги открием е все по-малка...Двете котки седмица преди това бяха разгонени - мисля, че вече и котенца трябва да имат. Изобщо трагедията е пълна, какво друго мога да направя освен да се примирявам. Прости ми, приятелко, този мъчителен коментар! Прегръщам те ...Лека нощ!
цитирай
27. katan - Здравей, Венетче!
19.09.2014 13:57
Деактивирах това специално за теб:

http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/01/19/na-moeto-kote-griun.279273

Не е нещо особено, но е изпълнено с обич към една "прашинка", която на 2 месеца се събираше в кутия от "B.U.".
цитирай
28. donchevav - Благодаря ти, мила Катенка! Стр...
19.09.2014 18:51
Благодаря ти, мила Катенка! Страхотен постинг! Оставих там коментар. Стихчетата за малкия Грюн са чудесни и така добре го описват - пред очите ми е! Много ми харесаха и коментарите , особено този на Iliada.
Имала си много щастливи години /и то- дълги години/ с твоето зеленооко коте от времето, в което се е побирало в кутия от "B.U", до последния му час. А може би не е бил последният - нали котките имат по няколко живота - гледа те отнякъде и тихо мърка - тихо, защото не бива да го чуваш.
Благодаря ти, мила Кате, за споделената обич към тази малка прашинка, към дребната, мека, топла, мъркаща купчинка живот, която е достатъчна, за да те убеди, че животът е чудесен, щом в него има такива най-чиста проба безкористна обич и привързаност.
Прегръдка с най-сърдечна благодарност, мила приятелко! Поздрави и усмивки!


цитирай
29. katan - Написах ти отговор на коментара, Венетче.
20.09.2014 14:31
Моето коте ГРЮН беше женско:), въпреки името, което звучи по мъжки:).
Грюн е зелено.
В отговора си съм ти написала доста неща.
Няма да се повтарям.
Искам само да ти кажа, че беше старотна майка!
Много трудно раждане. Продължи 3 дни!
Роди две ЧИСТИ сиамчета - с огромни СИНИ очи.
Едното беше смесено, но със синьозелени очи и "счупена" опашчица /то беше третото/.
Четвъртото след дълги мъки от нейна и моя страна го извадих мъртво.
Слагах й инжекции през 2, после през един час,после вече ... не помня.
Страхотна майка!
Когато усети последното раждане стана, залитайки и отидохме в кухнята, далеч от малките и там с голяма мъка я освободих от последното, което беше и най-голямо.
Аз съм виновна за мъките й!
Взехме й един котарак, който беше огромен сиамемец - сихурно 5-6 кг., а тя беше дребничка - нямаше 2 кг.
Раждането й започна на 30.12.1999г и приключи на на 01.01.2000-та следобед.
След последното "раждане" ме погледна и аз я гушнах. Занесох я при малките, които спяха в едно чекмеджедо главата ми.
Това беше смешното:) - тя искаше и тях и мен и аз като Соломон взех решение- всички в чекмеджето, което беше постлано с френски бебешки пелени /нямаше капчица мръсно(беше и голяма чистофайница!)/.
Те в чекмеджето, тя почти върху тях, но част от нея и до главата ми:) /всички заедно!

За последно коте, което доказва майчия й инстикт - късно вечерта,когато се е почувствала малко по-добре с жално мяукане ме поведе към кухнята.
Започна да души мястото, където извадих последното коте и ме погледна с толкова мъка и жал в гласа, че ме разплака.
Успокои се, когато я занесох при другите.
Много има още от този период, но свършва мястото.
Бяха много трогателни, когато започна да ги учи да ходят в тяхната тоалетна.
Едно по едно ги подбутваше и после ги изваждаше от там ...

Тук те поздравявам и прегръщам с усмивка:).
цитирай
30. donchevav - Мила Кате, твоят отговор е. . . . п...
20.09.2014 15:03
Мила Кате, твоят отговор е....просто нямам думи след това описание, което вече трети път чета...Тези преживени моменти на страх и колебание, мъка и обич, чувство за отговорност пред нажалените очички, които те гледат с вяра, че ще помогнеш...всичко това, което и аз съм преживявала, ме кара да те чувствам толкова близка, мила Кате - като сестра! Вал е написал разказ за котки - толкова е истински - трогна ме! Има добри хора по света, приятелко, знаеш го и ти, и мисля, че една от висшите проби за доброта и човечност е отношението към котките. Именно към котките - кучетата - те са друга работа, на тях мястото им на "най-добър приятел на човека" е запазено от древността. А котките са толкова малки и беззащитни, белязани със суеверия, с преследване и заклеймяване. Моята сиамка последно окоти коте с две глави - и двете мяукаха:(((( Но личеше, че котенцето ще умре - изстиваше. Майка му разбра това и го отстрани от себе си - то умря. Но оттогава тя не влезе вкъщи, стоеше вън при другите котки - и така се намери с тях извън града, влязла в багажника на колата. Понякога си мисля, че нарочно избяга...не знам...Странни създания са котките...неразгадаеми...
Благодаря ти за всичко споделено, мила моя сестричке Катенка! Сега ми е много по-леко! Нека споменът за твоята Грюн и моята Мими ни грее - и когато ни е най-тежко! Прегръдка, обична ми приятелко! Хубави почивни дни!
цитирай
31. distrelets - Четох, четох...
21.09.2014 00:11
И не зная какво да кажа... Много обич, болка и радост има в коментарите . Все едно, че четох роман :))) Вени, аз наистина не зная какво да ти кажа, освен че ти съчувствам искрено. Аз не взимам животни вкъщи по много причини и най вече, че ме е страх от раздяла, а и много им треперя. Прегръщам те!
цитирай
32. donchevav - Няма значение какво казваш, самото ...
21.09.2014 05:11
Няма значение какво казваш, самото ти присъстие при мене е достатъчно. Благодаря ти, мила Диде! Права си да не вземаш вкъщи любимци, абсолютно те разбирам - наистина има много прчини да не го правиш, които и аз знам и споделям. Не бих си взела нито паяк, нито мишка, нито рибка и костенурка. Но обичта ми към котките е по-силна от всички страхове. Това е като с децата - много млади хора не желаят да имат деца, като изтъкват ред причини /като махнем заразите, които животните носят, останалите са горе-долу едни и същи/. Общуването с животните ти дава толкова много - няма как да ти го опиша, трябва веднъж да ти се наложи да изхвърляш котешката тоалетна, когато закъсняваш за работа, за да ме разбереш:)))
Прегръдка, мила приятелко, и хубави почивни дни!
цитирай
33. sestra - От малки в къщи гледаме котки и кучета.
21.09.2014 09:01
След смъртта на прекрасната ни английска овчарка бобтейл Марта, съм забранила на децата да мислят за друго куче. НЕПРЕЖАЛИМА Е. Затова пък вече няколко години пак живеем с котка. От 5 месеца сме и с мъжко коте, което спасихме като малка топчица от улицата. Въпреки не съвсем спокойния характер на женската ни, вече живеят спокойно и са толерантни едно към друго. Днес съм загрижена, тъй като предстои кастриране ( живеем в апартамент, няма как да гледаме дечица, трудно се раздават след това) и малко ми е мъчно, но това е правилната стъпка, за да имаме две спокойни и щастливи котачета, каквито са си те всъщност.
цитирай
34. donchevav - Здравей, Sestra! Губила съм куче, ...
21.09.2014 10:49
Здравей, Sestra! Губила съм куче, знам какво е. Не искам да го сравнявам със смъртта на близък човек, но...сътресението за цялото семейство е голямо. Така обаче е устроен светът - кучетата живеят по 12-14 години, трябва да се радваме на подарените ни мигове с тях и да сме благодарни, че са съществували в живота ни; да ги изпратим с обич и да ги помним. В момента имаме питбулка на 5 години и немска овчарка на 15:(((. Овчарката, особено след смъртта на майка ми преди по-малко от година, едва ходи, изведнъж грохна, муцунката й е като на старица, задъхва се, почва да влачи задни крака - не помагат вече нито витамини, нито лекарства. Обичаме я и ни е тъжно - но се опитваме да й показваме цялата си обич и чувствам, че тя е щастлива.
Радвам се за котенцата ви. Мразя насилието над животните и всяко посегателство върху природата им - но в случая няма какво да се направи - това е цивилизованият начин. Не бива да се създават нещастни животни, които не сме в състояние да гледаме. После котенцата ви ще бъдат щастливи, без излишни страсти и сътресения, без болка. Знам също от опит, че и купешките храни, които използваме, също съдействат за това котките да се разгонват по два и дори три пъти в годината - нещо, което не е в услуга на собствениците, а и животните се изтощават.
Стискам палци всичко да мине успешно! Ще бъде, уверена съм, макар че знам и това колко трудно ви е било да се решите на тази стъпка. Поздравления и много нови положителни емоции с двете котета! Да ви радват дълги години! Поздрави!
цитирай
35. priqtel12 - Привет!
10.10.2014 10:16
Не обичам котките, но прочетох с интерес.

Хубав ден!
цитирай
36. donchevav - Да, Иве, има много хора, които не ...
10.10.2014 16:30
Да, Иве, има много хора, които не обичат котките, по-голяма част от приятелките ми са на твоето мнение. Не че ги разбирам - за мене котката се отнася към човека по формулата
1/2 човек + 1/2 котка = 1 цяло същество. Знам, че тази формула практически няма смисъл, но за мене означава, че без котката съм половин човек:)))))))
Без сиамката Мими Иванова, за която вече три месеца плача през два часа / нова математическа задача:)/, даже и половин човек не съм - ходя наляво-надясно, търся, привижда ми се, измислям ту едно, ту друго - варианти за евентуалното й откриване. Нищо. Сега имам надежда /понеже беше бременна/, по белите котета, които са плъзнали около мястото, където евентуално се крие, да я открия:))))) Луда история, съзнавам! Но...това е положението, човек свиква и...се докарва до зависимост, естествено. Благодаря ти, че се отби, мила Иве, и че ми даде своята утеха! Хубав следобед и слънчеви почивни дни с много красота и обич!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2115218
Постинги: 286
Коментари: 6862
Гласове: 37128
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031