2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 6120 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2014 10:44
В българското училище днес…
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2014/06/13/2322666_kakvo_iskat_uchitelite/
Доста си поскучах, докато ми проблесна: това май е оная гигантска алегория, която все ми бягаше, за да изразя собственото си битие - а я усещах толкова близо. Усетих метафората за своя живот - започващ сто години вече всеки ден от начало - същите улици, същото училище, същите глупости, които ми опъват нервите по един и същи начин всеки ден, същата умора и капитулация вечер - приклюмила глава в споделената компания я на колебливия Хамлет, я на непоколебимата Гергана. Живот уж триизмерен, реален, истински - а толкова сив, безличен, нескопосно трапосан по краищата с избелелите конци на някакви отдавна забравени мечти, стремежи, вдъхновения. Живот като във филмите на Чаплин - хем смешен, хем тъжен, хем жалък! Живот на маломерен човек в света на триизмерните.
На ръба на утрешния ден
/Edge of Tomorrow/
/на учителя…с любов/
Утро ново ме буди, денят пак ми се мръщи,
как сама да реша да изляза от вкъщи!
Би било най-разумно да продължа да си спя.
Ех, но само да можех да си го позволя !...
Вън ме чака дъждът – сто дни вече вали,
скачат в дупки по пътя разбеснели коли,
аз съм все пешеходец – и с чадъра в ръка
скок-подскок по разбитото пак събирам калта.
Влизам вир-вода в клас– а пък там – ново шест!
Пак промяна в програмата – ще работя нощес!
Ама туй са деца – как нощес? Ей така!
Имаш първи час, пети…след обяд – още два!
И за да не скучаеш – заповядай…мерси…
в тези таблици word- овски ти анализ прави!
Методическа сбирка в два и трийсет– а цел?
Няма цел. Областта иска данни в Excel!
В четири пък съвет – с точки двайсет и три –
и рекорда на Гинес някой пак подобри
по виртуозно преливане от пустото в празно,
в полусънно прозяване – ужасно заразно!
И трите си часа – уж до десет часа,
отработвам до другия ден сутринта.
И защо ли? Защото в пет взела торбата
отнасям си вкъщи реколта богата.
Контролни и класни, и тест матуритетен
до среднощ отхвърлям съвсем квалитетно.
А после…в леглото до три през нощта –
досущ гимназистка – уроци чета.
И ето ме в седем – пак крача в дъжда –
Edge of Tomorrow /live/ сутринта.
Тъй ден след ден…сто…хиляда 3D!
Размисли за гнева или как да намерим цак...
Защо спите неспокойно през нощта?
просто бъди щастлива с това, което правиш..
пожелавам, от сърце..
Да, Мая...Сами..."Сам вкъщи...5,10 ...100". Но не сме сами, и не сме вкъщи - как да стане, като зависим от толкова народ! " Небе и небеса" - ще се запиша в някоя секта! На колко небеса да се молим :))) ?Че ми признаваш чувството за хумор - благодаря ти - но и него позагубих вече в края на учебната година! Чакам само да видя морето и.... Несебъ-ъ-ъ-ър! Хубав ден, Майче, благодаря ти, че пак ме навести - много хубаво ми става от твоето присъствие!
просто бъди щастлива с това, което правиш..
пожелавам, от сърце..
Да, Метличинке, здраве да е - и аз така казвам!
А щастието - то е друго - не е свързано с институциите, а ако все пак търсим връзка, тя е винаги "въпреки че", а не "благодарение на..." - за съжаление...и слава богу! Поздрави и усмивки!
така хубаво описано в стихотворението с ирония, тъга,
горчива усмивка. Дали... още много въпроси възникват.
Поздрави за чудесния пост от една майка на млада учителка !
Страхотен привърженик съм на този тип вдъхновение, идващо от нещо на пръв поглед несъвместимо - някакъв досаден филм, провокиращ всестранни мисли, разсъждения, прозрения.....
Да, усещам те малко ядосана, но както винаги си свежа и с непоколебимо чувство за хумор. Ох, бих написала още нещо, но ме дърпат моите задачи, а така ми се стои тук....
До скоро :))
така хубаво описано в стихотворението с ирония, тъга,
горчива усмивка. Дали... още много въпроси възникват.
Поздрави за чудесния пост от една майка на млада учителка !
Здравей, Танче! Да, така е, всеки сам избира своето отношение към професията и оттам - какъв пакет задължения освен длъжностната си характеристика да приеме. Винаги съм искала живот на MAX - във всички посоки - и наистина с времето съм се превърнала в някаква "мултифункционалнабаба", както пише една приятелка по-горе/ последната ми функция е в проект - Амин! Дай, Боже!/. Повечето от колегите ми /поне 90%/ в СОУ-то, където работя, са на моята възраст и с моите разбирания - може би за съжаление. Някои - малка част - не изпълняват никакви допълнителни задачи и никой не им търси сметка - просто задълженията се преразпределят върху останалите, които "могат да го направят". Това, естествено, не се отразява на нищо - при съществуващата система на поощрения и наказания. Някои хора работят по 2-3 часа на ден и си отиват - и получават заплащане, колкото другите. Но те са малко - по 5-6 души в колектив от 100-на учители, както сме ние. Поздравявам те за избора на дъщеря ти! Дано да преподава английски език или информатика - само тези специалности днес са престижни - защото няма специалисти, които да работят за 500 лв. по 12-15 часа - а имат възможност за избор! Поздрави на дъщеричката ти и - кураж! Ако не кесията, сърцето й поне винаги ще бъде пълно! Поздрави и за тебе, Танче! Слънчеви и топли почивни дни ти желая!
Страхотен привърженик съм на този тип вдъхновение, идващо от нещо на пръв поглед несъвместимо - някакъв досаден филм, провокиращ всестранни мисли, разсъждения, прозрения.....
Да, усещам те малко ядосана, но както винаги си свежа и с непоколебимо чувство за хумор. Ох, бих написала още нещо, но ме дърпат моите задачи, а така ми се стои тук....
До скоро :))
Ех, Бени, как веднага ме хващаш! Докато правех този постинг, мислех точно за това, че едва ли само при нас е така...може би дори в някои отношения в училище е по-добре: все пак работим с деца - нещо по-чисто, по-далеч от суетата и неблагополучията на деня...И ние сякаш се капсулираме покрай всекидневната си работа с невръстните - гоним все духовното, идеалното - раждаме се и израстваме с всеки нов випуск - и оставаме на 20 години /т.е. ставаме все по-отнесени и инфантилни, поне тези, които на 100% сме потопени в работата си и "вдаскалени" - останалите моля за извинение/. Но...здраве да е! Благодаря ти за това, че както винаги си ме разгадала и че много мило заставаш зад мене! Хубави, слънчеви дни с малките чаровници!
Много си прав, Гошо! На същото мнение съм. Поздрави!
искамм и аз така..хахахахах
Още не съм...нито едното, нито другото...но ако е рекъл Господ - Амин! Дай, Боже, всекиму! :))))) Благодаря за оценката, Мадам! Поздрави!
от сърце, естествено е, но не винаги се получава за съжаление...
Още преди да завърши средното си образование, дъщеря ми беше
решила категорично да поеме този път, изненада всички, поставяйки
на първо място своето желание - Българска филология... и продължи
с магистратура - Актуална българистика. Много се надявам да продължи
да следва призванието си, въпреки всичко... все така да е пълно
сърцето и`... Благодаря за поздравите и куража... Пишат навсякъде,
че младите не желаят да работят като учители, не е вярно, тези които
наистина искат, много трудно си намират работа.
Поздрав и хубави дни !
но без страх и мрънкане... обикна децата, две години им даваше всичко
от себе си... една невероятна връзка, емоции, вълнения, които никога
няма да забрави... ти знаеш... не може да се обясни... чувства се.
Радвам се, че успя да се справи с първите трудности, преодоля много
негативи, отказа предложения за друга работа, както казваш по-престижна,
В кабинета по български език и литература, пред децата, с болките
и радостите им, с успехите, там разбрах, че се чувства на мястото си...
Пиша всичко това, за да се знае, че ще има и такива млади преподаватели...
ще има... но много неща трябва да се променят...
Благодаря ти за подкрепата, разбирането, добрите думи.
Приятна вечер !