Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2014 06:33 - На ръба на утрешния ден / Edge of Tomorrow/
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 6004 Коментари: 15 Гласове:
25

Последна промяна: 19.06.2014 10:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В българското училище днес…

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2014/06/13/2322666_kakvo_iskat_uchitelite/

      Наскоро гледах новия филм с Том Круз "На ръба на утрешния ден". В началото се бях отчаяла - война, битка, кръв, крясъци, смърт - все неща, които ненавиждам във филмите. И като капак - извънземните нашественици имат възможността да рестартират до безкрайност събитията и героят се събужда всяка сутрин все със същия кошмар: военен кореспондент без опит във войната, той изведнъж се оказва на предния фронт - немотивиран за битка, необучен, пожертван. Убиват го и - утре пак. Всичко почва отначало...

image
  
     Доста си поскучах, докато ми проблесна: това май е оная гигантска алегория, която все ми бягаше, за да изразя собственото си битие - а я усещах толкова близо. Усетих метафората за своя живот - започващ сто години вече всеки ден от начало - същите улици, същото училище, същите глупости, които ми опъват нервите по един и същи начин всеки ден, същата умора и капитулация вечер - приклюмила глава в споделената компания я на колебливия Хамлет, я на непоколебимата Гергана. Живот уж триизмерен, реален, истински - а толкова сив, безличен, нескопосно трапосан по краищата с избелелите конци на някакви отдавна забравени мечти, стремежи, вдъхновения. Живот като във филмите на Чаплин - хем смешен, хем тъжен, хем жалък! Живот на маломерен човек в света на триизмерните.

image


На ръба на утрешния ден

/
Edge of Tomorrow/

                                 /на учителя…с любов/

 

Утро ново ме буди,  денят пак ми се мръщи,

как сама да реша да изляза от вкъщи!

 

Би било най-разумно да продължа да си спя.

Ех, но само да можех да си го позволя !...

 

Вън ме чака дъждът – сто дни вече вали,

скачат в дупки по пътя разбеснели коли,

 

аз съм все пешеходец – и с чадъра в ръка

скок-подскок по разбитото пак събирам калта.

 

Влизам вир-вода в клас– а пък там –  ново шест!

Пак промяна в програмата – ще работя нощес!

 

Ама туй са деца – как нощес? Ей така!

Имаш първи час, пети…след обяд  – още два!

 

И за да не скучаеш – заповядай…мерси…

 в тези таблици word- овски ти анализ прави!

 

Методическа сбирка в два и трийсет– а цел?

Няма цел. Областта иска данни в  Excel!

 

В четири пък съвет – с точки двайсет и три –

и рекорда на Гинес някой пак подобри

 

по виртуозно преливане от пустото в празно,

в полусънно прозяване – ужасно заразно!

 

И трите си часа – уж до десет часа,

отработвам до другия ден сутринта.

 

И защо ли? Защото в пет взела торбата

отнасям си вкъщи реколта богата.

 

Контролни и класни, и тест матуритетен

до среднощ отхвърлям съвсем квалитетно.

 

А после…в леглото до три през нощта –

досущ гимназистка – уроци чета.

 

И ето ме в седем – пак крача в дъжда –

Edge of Tomorrow /live/ сутринта.

 

Тъй ден след ден…сто…хиляда 3D!

Филмът не свършва – но…здраве да е!

image






Гласувай:
25



1. makont - Дони, хареса ми твоята самоирония,
19.06.2014 08:50
чувството за хумор ни спасява, донякъде. Не ни е дадено друго небе. Трябва да си го открием сами. Усмивки!
цитирай
2. metlichina - Живот на маломерен човек в света на триизмерните.
19.06.2014 09:33
какво истинско и тъжно прозрение... но здраве да е..
просто бъди щастлива с това, което правиш..
пожелавам, от сърце..
цитирай
3. donchevav - чувството за хумор ни спасява, д...
19.06.2014 11:03
makont написа:
чувството за хумор ни спасява, донякъде. Не ни е дадено друго небе. Трябва да си го открием сами. Усмивки!


Да, Мая...Сами..."Сам вкъщи...5,10 ...100". Но не сме сами, и не сме вкъщи - как да стане, като зависим от толкова народ! " Небе и небеса" - ще се запиша в някоя секта! На колко небеса да се молим :))) ?Че ми признаваш чувството за хумор - благодаря ти - но и него позагубих вече в края на учебната година! Чакам само да видя морето и.... Несебъ-ъ-ъ-ър! Хубав ден, Майче, благодаря ти, че пак ме навести - много хубаво ми става от твоето присъствие!
цитирай
4. donchevav - какво истинско и тъжно прозрение. . ...
19.06.2014 11:10
metlichina написа:
какво истинско и тъжно прозрение... но здраве да е..
просто бъди щастлива с това, което правиш..
пожелавам, от сърце..

Да, Метличинке, здраве да е - и аз така казвам!
А щастието - то е друго - не е свързано с институциите, а ако все пак търсим връзка, тя е винаги "въпреки че", а не "благодарение на..." - за съжаление...и слава богу! Поздрави и усмивки!
цитирай
5. stela50 - В българското училище днес... на ръба на утрешния ден...
19.06.2014 16:51
Чета и си мисля... дали всички учители имат това ежедневие...
така хубаво описано в стихотворението с ирония, тъга,
горчива усмивка. Дали... още много въпроси възникват.
Поздрави за чудесния пост от една майка на млада учителка !
цитирай
6. benitta - Ехо, приемате ли подкрепа? :))
19.06.2014 17:48
Мислех си, когато работех в голям офис, че всичко служебно, което описваш, се случва само в този тип фирми и организации. Сега разбирам, че във всяка професия има екселски безкрай, съвети с прозявки, бумащина и смисъл, който търсим някъде там - във всеобщия хаос.
Страхотен привърженик съм на този тип вдъхновение, идващо от нещо на пръв поглед несъвместимо - някакъв досаден филм, провокиращ всестранни мисли, разсъждения, прозрения.....
Да, усещам те малко ядосана, но както винаги си свежа и с непоколебимо чувство за хумор. Ох, бих написала още нещо, но ме дърпат моите задачи, а така ми се стои тук....
До скоро :))
цитирай
7. gosho568 - Том Круз е любимият ми актьор, но ...
19.06.2014 17:57
Том Круз е любимият ми актьор, но този тип филми не ги предпочитам! Поздрави! ;]]]
цитирай
8. donchevav - Чета и си мисля. . . дали всички уч...
20.06.2014 08:55
stela50 написа:
Чета и си мисля... дали всички учители имат това ежедневие...
така хубаво описано в стихотворението с ирония, тъга,
горчива усмивка. Дали... още много въпроси възникват.
Поздрави за чудесния пост от една майка на млада учителка !

Здравей, Танче! Да, така е, всеки сам избира своето отношение към професията и оттам - какъв пакет задължения освен длъжностната си характеристика да приеме. Винаги съм искала живот на MAX - във всички посоки - и наистина с времето съм се превърнала в някаква "мултифункционалнабаба", както пише една приятелка по-горе/ последната ми функция е в проект - Амин! Дай, Боже!/. Повечето от колегите ми /поне 90%/ в СОУ-то, където работя, са на моята възраст и с моите разбирания - може би за съжаление. Някои - малка част - не изпълняват никакви допълнителни задачи и никой не им търси сметка - просто задълженията се преразпределят върху останалите, които "могат да го направят". Това, естествено, не се отразява на нищо - при съществуващата система на поощрения и наказания. Някои хора работят по 2-3 часа на ден и си отиват - и получават заплащане, колкото другите. Но те са малко - по 5-6 души в колектив от 100-на учители, както сме ние. Поздравявам те за избора на дъщеря ти! Дано да преподава английски език или информатика - само тези специалности днес са престижни - защото няма специалисти, които да работят за 500 лв. по 12-15 часа - а имат възможност за избор! Поздрави на дъщеричката ти и - кураж! Ако не кесията, сърцето й поне винаги ще бъде пълно! Поздрави и за тебе, Танче! Слънчеви и топли почивни дни ти желая!
цитирай
9. donchevav - Мислех си, когато работех в голям ...
20.06.2014 09:39
benitta написа:
Мислех си, когато работех в голям офис, че всичко служебно, което описваш, се случва само в този тип фирми и организации. Сега разбирам, че във всяка професия има екселски безкрай, съвети с прозявки, бумащина и смисъл, който търсим някъде там - във всеобщия хаос.
Страхотен привърженик съм на този тип вдъхновение, идващо от нещо на пръв поглед несъвместимо - някакъв досаден филм, провокиращ всестранни мисли, разсъждения, прозрения.....
Да, усещам те малко ядосана, но както винаги си свежа и с непоколебимо чувство за хумор. Ох, бих написала още нещо, но ме дърпат моите задачи, а така ми се стои тук....
До скоро :))


Ех, Бени, как веднага ме хващаш! Докато правех този постинг, мислех точно за това, че едва ли само при нас е така...може би дори в някои отношения в училище е по-добре: все пак работим с деца - нещо по-чисто, по-далеч от суетата и неблагополучията на деня...И ние сякаш се капсулираме покрай всекидневната си работа с невръстните - гоним все духовното, идеалното - раждаме се и израстваме с всеки нов випуск - и оставаме на 20 години /т.е. ставаме все по-отнесени и инфантилни, поне тези, които на 100% сме потопени в работата си и "вдаскалени" - останалите моля за извинение/. Но...здраве да е! Благодаря ти за това, че както винаги си ме разгадала и че много мило заставаш зад мене! Хубави, слънчеви дни с малките чаровници!
цитирай
10. donchevav - Том Круз е любимият ми актьор, но ...
20.06.2014 09:41
gosho568 написа:
Том Круз е любимият ми актьор, но този тип филми не ги предпочитам! Поздрави! ;]]]

Много си прав, Гошо! На същото мнение съм. Поздрави!
цитирай
11. donchevav - каквамултифункционалнабабаси. . ...
20.06.2014 10:24
madame написа:
каквамултифункционалнабабаси...
искамм и аз така..хахахахах

Още не съм...нито едното, нито другото...но ако е рекъл Господ - Амин! Дай, Боже, всекиму! :))))) Благодаря за оценката, Мадам! Поздрави!
цитирай
12. stela50 - Сега успях да прочета написаното от теб, мила...
24.06.2014 16:25
Когато човек направи своя избор, естествено е да върши всичко
от сърце, естествено е, но не винаги се получава за съжаление...
Още преди да завърши средното си образование, дъщеря ми беше
решила категорично да поеме този път, изненада всички, поставяйки
на първо място своето желание - Българска филология... и продължи
с магистратура - Актуална българистика. Много се надявам да продължи
да следва призванието си, въпреки всичко... все така да е пълно
сърцето и`... Благодаря за поздравите и куража... Пишат навсякъде,
че младите не желаят да работят като учители, не е вярно, тези които
наистина искат, много трудно си намират работа.
Поздрав и хубави дни !
цитирай
13. donchevav - Българска филология! Това дори не е ...
24.06.2014 17:11
Българска филология! Това дори не е призвание! Това е докосване от съдбата! Няма нищо по-хубаво от нашата професия, мила Танче! Радвам се, че твоята дъщеря приема за своя кауза учителската професия. Вярно е и това, което казваш за младите специалисти и свободните места. Не знам дали те топли това - но и едно време места - особено в градските училища, нямаше. Сега има все пак лъч надежда - до 2-3 години ще се пенсионират 1/3 от българските учители - и места ще има - но ще има ли толкова много желаещи и мотивирани млади хора? Като чета това, което си написала - надеждите ми се връщат! От сърце желая твоята дъщеря по-бързо да намери най-доброто място за реализация и да започне да гради онова, което ще осмисли и живота й, и щастието й - връзката с вечната младост на България. Поздрави!
цитирай
14. stela50 - Вени... да, това не е просто призвание...
24.06.2014 19:45
Започна работа без да избира, навярно далече от това,което си е представяла,
но без страх и мрънкане... обикна децата, две години им даваше всичко
от себе си... една невероятна връзка, емоции, вълнения, които никога
няма да забрави... ти знаеш... не може да се обясни... чувства се.
Радвам се, че успя да се справи с първите трудности, преодоля много
негативи, отказа предложения за друга работа, както казваш по-престижна,
В кабинета по български език и литература, пред децата, с болките
и радостите им, с успехите, там разбрах, че се чувства на мястото си...
Пиша всичко това, за да се знае, че ще има и такива млади преподаватели...
ще има... но много неща трябва да се променят...
Благодаря ти за подкрепата, разбирането, добрите думи.
Приятна вечер !
цитирай
15. donchevav - Много, много се радвам! Щастлива ...
24.06.2014 23:31
Много, много се радвам! Щастлива съм, че има млади хора, за които нашата професия може да бъде цел, желание, амбиция /защо не - призвание?/. Докато има такива млади хора, нищо не е изгубено!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042402
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53377
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031