Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
12.04.2014 18:25 -
Чудо по Лазаровден
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2191 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2014 21:59
Прочетен: 2191 Коментари: 6 Гласове:
4
Последна промяна: 13.04.2014 21:59
Тази сутрин,
излизайки на двора,
видях, че най-младата
дамяновска кокошка
кътка малки пиленца.
Преброих ги - 7!
От известно време знаехме, че се е изгубила някъде, но дворът ни е голям - мислехме, че се спотайва на някое скрито място, осигурявайки си малко спокойствие от задирянията на досадните петли.
Коя е дамяновската кокошка? Една от трите дамяновски кокошки, които дойдоха от двора на майка, след като тя почина. Дойдоха заедно с юрдека Пачо и немската овчарка Сара - и изживяха всички трудности и неволи, свързани с преместването в нашия градски двор, нещо, на което аз посветих немалко постинги:)))
http://www.youtube.com/watch?v=nqg8B2PAomE
И ето - тази млада ярка решила да загърби проблемите и неприятните изживявания, предпочела да даде живот на седем нови създания - нещо, което не може да не ме накара да се замисля. И колкото и неканонично да е, точно днес, в деня, в който честваме чудото с възкръсването на многострадалния Лазар, няма как да не свържа случилото се с онази топлинка на радост, която проби през сивите пластове на мъката ми.
Животът продължава! Тези думи чувах доста често в последните месеци, откак майка почина. Чувах ги и дори машинално ги повтарях, но те не стигаха по-далече от устата и от гласните ми струни, не докосваах душата и съзнанието ми.
А ето сега сякаш ток мина през мене. Животът продължава! Надеждата възкръсва. Тези малки пухкави създания с тънки розови човчици, отстоявайки правата си в този двор, който за тях е роден дом, ще дадат началото на цял един нов род пернати - дамяновските кокошки. И ще пребъде този род!
Не знам как, но постепенно у мен изплува една мисъл, която на пръв поглед няма кой знае колко общо със случая - или има - не знам: осъзнах, че трябва да се даде шанс на новите кълнове, на новите филизи и подънки - да покрият с млада зеленина черните петна от пожара, бушувал в старата гора. И ми стана по-леко. Освен пернатите аз имам и други новодомци в дома си - и новодомци, и младоженци.
Изведнъж се почувствах готова в този свят християнски ден да прегърна надеждата и да пошепна и аз като в библейската притча:
"Лазаре, стани и излез!"
излизайки на двора,
видях, че най-младата
дамяновска кокошка
кътка малки пиленца.
Преброих ги - 7!
От известно време знаехме, че се е изгубила някъде, но дворът ни е голям - мислехме, че се спотайва на някое скрито място, осигурявайки си малко спокойствие от задирянията на досадните петли.
Коя е дамяновската кокошка? Една от трите дамяновски кокошки, които дойдоха от двора на майка, след като тя почина. Дойдоха заедно с юрдека Пачо и немската овчарка Сара - и изживяха всички трудности и неволи, свързани с преместването в нашия градски двор, нещо, на което аз посветих немалко постинги:)))
http://www.youtube.com/watch?v=nqg8B2PAomE
И ето - тази млада ярка решила да загърби проблемите и неприятните изживявания, предпочела да даде живот на седем нови създания - нещо, което не може да не ме накара да се замисля. И колкото и неканонично да е, точно днес, в деня, в който честваме чудото с възкръсването на многострадалния Лазар, няма как да не свържа случилото се с онази топлинка на радост, която проби през сивите пластове на мъката ми.
Животът продължава! Тези думи чувах доста често в последните месеци, откак майка почина. Чувах ги и дори машинално ги повтарях, но те не стигаха по-далече от устата и от гласните ми струни, не докосваах душата и съзнанието ми.
А ето сега сякаш ток мина през мене. Животът продължава! Надеждата възкръсва. Тези малки пухкави създания с тънки розови човчици, отстоявайки правата си в този двор, който за тях е роден дом, ще дадат началото на цял един нов род пернати - дамяновските кокошки. И ще пребъде този род!
Не знам как, но постепенно у мен изплува една мисъл, която на пръв поглед няма кой знае колко общо със случая - или има - не знам: осъзнах, че трябва да се даде шанс на новите кълнове, на новите филизи и подънки - да покрият с млада зеленина черните петна от пожара, бушувал в старата гора. И ми стана по-леко. Освен пернатите аз имам и други новодомци в дома си - и новодомци, и младоженци.
Изведнъж се почувствах готова в този свят християнски ден да прегърна надеждата и да пошепна и аз като в библейската притча:
"Лазаре, стани и излез!"
ИНтересно възкресение...Хубав животински свят има в този двор.А Пачо е голям сладуран...Храни си ги и си ги гледай, прекрасни са.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Аз общо взето влизам в този двор само колкото да се изненадвам от промените, но наиистина е интересно - понякога изпитвам желание не презентация да направя - роман да напиша за тях. А иначе в задълженията ми са включени само котките и цветята /и по-общо - градината с всочко в нея/. Без кучетата - за тях и за гълъбите, както и за останалите пернати, се грижи съпругът ми. Поздрави!
цитирайТака силно се усеща!
Старо правило е, че човек сам достига вътрешния си мир. Може да имаме силна опора от най-близките, но все пак, ние сме си диригенти на душевния оркестър ;)
Радвам се за теб!
Ще ти кажа и още нещо: отстрани погледнато, наблюдавам, как постепенно постингите ти стават по-ведри, а това е знак, че бавно, но сигурно се завръщаш към себе си. Това не значи, че ще забравиш мама! Тя е в сърцето ти, сигурно и съвсем близо около теб, убедена съм в това - и ще е по-спокойна, когато те вижда с възвърнат дух!
Поздрави на малките перушанковци :)))
цитирайСтаро правило е, че човек сам достига вътрешния си мир. Може да имаме силна опора от най-близките, но все пак, ние сме си диригенти на душевния оркестър ;)
Радвам се за теб!
Ще ти кажа и още нещо: отстрани погледнато, наблюдавам, как постепенно постингите ти стават по-ведри, а това е знак, че бавно, но сигурно се завръщаш към себе си. Това не значи, че ще забравиш мама! Тя е в сърцето ти, сигурно и съвсем близо около теб, убедена съм в това - и ще е по-спокойна, когато те вижда с възвърнат дух!
Поздрави на малките перушанковци :)))
Благодаря ти, Benitta, за тънкия психологически разрез! Не, сериозно - не знам как го правиш, но забелязвам, че някак ми въздействаш, програмираш няколко хода напред възприятията ми. Някъде на друго място вече писах, че заради твоите коментари /и заради твоите жизнерадостни постинги/ се отказах от мухъла и паяците, сивотата и самотата в моите текстове :)))) Не можеш да отречеш, че бързо се уча.
Аз наистина съм жизнерадостен човек, оптимист до наивност, не би трябвало нещо, което е в естествения ред на света, да ме събори. Но и майка ми беше такава - обичаше да говори за рождения ден, който ще направи, ако е рекъл Бог, 2031 година / стогодишнина/ и всъщност позна някак цифрите - но обърнати /2013 година/. Миналия ден видях в градината й как си е изкопала копки, в които да сее ранни домати тази пролет и дори си е донесла водата, с които ще ги полива, в 10-литрови бутилки - как ли ги е мъкнала! Такова желание за живот имаше - всичко - прическа, лак на ноктите, светли тоалети - като че не живееше на село, като че не беше на 82 години и като че ли щеше да бъде вечна. Затова и аз прописах - вече ти писах в друг коментар - от шока. Аз съм пак добре - брат ми - най-големият мачо, когото познавам, мъжкар по ръст и по нрав - 4 месеца след смъртта на майка ми плаче по цял ден - просто е побъркан! Но - права си - всеки сам е диригент на душевния си оркестър - сам се е разстроил, оставям го сам общо взето да си настрои пак оркестъра - и помагам, с каквото мога.
Благодаря ти още за търпението, с което изчете днешните ми словоблудствени коментари! Благодаря и за добротата и позитивизма - за мене те са истинският лакмус за душевно и физическо здраве и младост.
цитирайАз наистина съм жизнерадостен човек, оптимист до наивност, не би трябвало нещо, което е в естествения ред на света, да ме събори. Но и майка ми беше такава - обичаше да говори за рождения ден, който ще направи, ако е рекъл Бог, 2031 година / стогодишнина/ и всъщност позна някак цифрите - но обърнати /2013 година/. Миналия ден видях в градината й как си е изкопала копки, в които да сее ранни домати тази пролет и дори си е донесла водата, с които ще ги полива, в 10-литрови бутилки - как ли ги е мъкнала! Такова желание за живот имаше - всичко - прическа, лак на ноктите, светли тоалети - като че не живееше на село, като че не беше на 82 години и като че ли щеше да бъде вечна. Затова и аз прописах - вече ти писах в друг коментар - от шока. Аз съм пак добре - брат ми - най-големият мачо, когото познавам, мъжкар по ръст и по нрав - 4 месеца след смъртта на майка ми плаче по цял ден - просто е побъркан! Но - права си - всеки сам е диригент на душевния си оркестър - сам се е разстроил, оставям го сам общо взето да си настрои пак оркестъра - и помагам, с каквото мога.
Благодаря ти още за търпението, с което изчете днешните ми словоблудствени коментари! Благодаря и за добротата и позитивизма - за мене те са истинският лакмус за душевно и физическо здраве и младост.
Имах леки опасения, че съм минала една тънка граница и съм споделила наблюдението си не на място. Защото не всеки обича да му се правят неканени "психологически разрези"...
Щастлива съм, че си ме разбрала, още повече, че го казвам чистосърдечно!
А ти пускай каквото ти е на душата, дори да е с мухъл и паяци. Тук не е вестник "Хумор и забава", така че, няма да сме все ухилени. Просто ми направи впечатление, че се вдигаш, което е страхотно!
Разплака ме с тези копки за ранни домати... Правим си ние планове за бъдещето, а то пък, от своя страна, прави планове за нас.....
Живот!
цитирайЩастлива съм, че си ме разбрала, още повече, че го казвам чистосърдечно!
А ти пускай каквото ти е на душата, дори да е с мухъл и паяци. Тук не е вестник "Хумор и забава", така че, няма да сме все ухилени. Просто ми направи впечатление, че се вдигаш, което е страхотно!
Разплака ме с тези копки за ранни домати... Правим си ние планове за бъдещето, а то пък, от своя страна, прави планове за нас.....
Живот!
Не-е-е, никакви опасения нямай! Благодаря ти! И изобщо - в този блог се чувствам обградена от толкова хубави хора - позитивни, интуитивни, безкрайно интелигентни и отзивчиви. Няма как всички да са такива, разбира се- блогът е голям, целите на присъствието са различни, но тези около мене ме карат някак да се гордея - не естествено със себе си - а с хората, с човеците с очи за красивото и сърца за доброто. Изобщо----пак се отвлякох! Прости ми! Поздрави и усмивки от мене в най-уханно цветния ден на годината!
цитирайТърсене