Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2014 18:25 - Чудо по Лазаровден
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 1990 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 13.04.2014 21:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Тази  сутрин,
излизайки на двора,
видях, че най-младата  
дамяновска кокошка 
кътка  малки пиленца.
Преброих ги - 7! 

      От известно време знаехме, че се е изгубила някъде, но дворът ни е голям - мислехме, че се спотайва на някое скрито място, осигурявайки си малко спокойствие от задирянията на досадните петли.
image

      Коя е дамяновската кокошка? Една от трите дамяновски кокошки, които дойдоха от двора на майка, след като тя почина.     Дойдоха заедно с юрдека Пачо и немската овчарка Сара - и изживяха всички трудности и неволи, свързани с преместването в нашия градски двор, нещо, на което аз посветих немалко постинги:)))
http://www.youtube.com/watch?v=nqg8B2PAomE
И ето - тази млада ярка решила да загърби проблемите и неприятните изживявания, предпочела да даде живот на седем нови създания - нещо, което не може да не ме накара да се замисля. И колкото и неканонично да е, точно днес, в деня, в който честваме чудото с възкръсването на многострадалния Лазар, няма как да не свържа случилото се с онази топлинка на радост, която проби през сивите пластове на мъката ми.
image
      Животът продължава! Тези думи чувах доста често в последните месеци, откак майка почина. Чувах ги и дори машинално ги повтарях,  но те не стигаха по-далече от устата и от гласните ми струни, не докосваах душата и съзнанието ми.
      А ето сега сякаш ток мина през мене. Животът продължава! Надеждата възкръсва. Тези малки пухкави създания с тънки розови човчици, отстоявайки правата си в този двор, който за тях е роден дом, ще дадат началото на цял един нов род пернати - дамяновските кокошки. И ще пребъде този род! 
      image   
      Не знам как, но постепенно у мен изплува една мисъл, която на пръв поглед няма кой знае колко общо със случая - или има - не знам: осъзнах, че трябва да се даде шанс на новите кълнове, на новите филизи и подънки - да покрият с млада зеленина черните петна от пожара, бушувал в старата гора. И ми стана по-леко. Освен пернатите аз имам и други новодомци в дома си - и новодомци, и младоженци.
image

      Изведнъж се почувствах готова в този свят християнски ден да прегърна надеждата и да пошепна и аз като в библейската притча:
"Лазаре, стани и излез!"

image





Гласувай:
4



1. precoria - ИНтересно възкресение. . . Хубав ...
12.04.2014 19:39
ИНтересно възкресение...Хубав животински свят има в този двор.А Пачо е голям сладуран...Храни си ги и си ги гледай, прекрасни са.
Поздрави!
цитирай
2. donchevav - Аз общо взето влизам в този двор само ...
12.04.2014 21:40
Аз общо взето влизам в този двор само колкото да се изненадвам от промените, но наиистина е интересно - понякога изпитвам желание не презентация да направя - роман да напиша за тях. А иначе в задълженията ми са включени само котките и цветята /и по-общо - градината с всочко в нея/. Без кучетата - за тях и за гълъбите, както и за останалите пернати, се грижи съпругът ми. Поздрави!
цитирай
3. benitta - Тук лъха радост от душата :)
13.04.2014 08:43
Така силно се усеща!
Старо правило е, че човек сам достига вътрешния си мир. Може да имаме силна опора от най-близките, но все пак, ние сме си диригенти на душевния оркестър ;)
Радвам се за теб!
Ще ти кажа и още нещо: отстрани погледнато, наблюдавам, как постепенно постингите ти стават по-ведри, а това е знак, че бавно, но сигурно се завръщаш към себе си. Това не значи, че ще забравиш мама! Тя е в сърцето ти, сигурно и съвсем близо около теб, убедена съм в това - и ще е по-спокойна, когато те вижда с възвърнат дух!
Поздрави на малките перушанковци :)))
цитирай
4. donchevav - Благодаря ти, Benitta, за тънкия ...
13.04.2014 09:34
Благодаря ти, Benitta, за тънкия психологически разрез! Не, сериозно - не знам как го правиш, но забелязвам, че някак ми въздействаш, програмираш няколко хода напред възприятията ми. Някъде на друго място вече писах, че заради твоите коментари /и заради твоите жизнерадостни постинги/ се отказах от мухъла и паяците, сивотата и самотата в моите текстове :)))) Не можеш да отречеш, че бързо се уча.
Аз наистина съм жизнерадостен човек, оптимист до наивност, не би трябвало нещо, което е в естествения ред на света, да ме събори. Но и майка ми беше такава - обичаше да говори за рождения ден, който ще направи, ако е рекъл Бог, 2031 година / стогодишнина/ и всъщност позна някак цифрите - но обърнати /2013 година/. Миналия ден видях в градината й как си е изкопала копки, в които да сее ранни домати тази пролет и дори си е донесла водата, с които ще ги полива, в 10-литрови бутилки - как ли ги е мъкнала! Такова желание за живот имаше - всичко - прическа, лак на ноктите, светли тоалети - като че не живееше на село, като че не беше на 82 години и като че ли щеше да бъде вечна. Затова и аз прописах - вече ти писах в друг коментар - от шока. Аз съм пак добре - брат ми - най-големият мачо, когото познавам, мъжкар по ръст и по нрав - 4 месеца след смъртта на майка ми плаче по цял ден - просто е побъркан! Но - права си - всеки сам е диригент на душевния си оркестър - сам се е разстроил, оставям го сам общо взето да си настрои пак оркестъра - и помагам, с каквото мога.
Благодаря ти още за търпението, с което изчете днешните ми словоблудствени коментари! Благодаря и за добротата и позитивизма - за мене те са истинският лакмус за душевно и физическо здраве и младост.
цитирай
5. benitta - :)))
13.04.2014 11:36
Имах леки опасения, че съм минала една тънка граница и съм споделила наблюдението си не на място. Защото не всеки обича да му се правят неканени "психологически разрези"...
Щастлива съм, че си ме разбрала, още повече, че го казвам чистосърдечно!
А ти пускай каквото ти е на душата, дори да е с мухъл и паяци. Тук не е вестник "Хумор и забава", така че, няма да сме все ухилени. Просто ми направи впечатление, че се вдигаш, което е страхотно!
Разплака ме с тези копки за ранни домати... Правим си ние планове за бъдещето, а то пък, от своя страна, прави планове за нас.....
Живот!
цитирай
6. donchevav - Не-е-е, никакви опасения нямай! ...
13.04.2014 11:50
Не-е-е, никакви опасения нямай! Благодаря ти! И изобщо - в този блог се чувствам обградена от толкова хубави хора - позитивни, интуитивни, безкрайно интелигентни и отзивчиви. Няма как всички да са такива, разбира се- блогът е голям, целите на присъствието са различни, но тези около мене ме карат някак да се гордея - не естествено със себе си - а с хората, с човеците с очи за красивото и сърца за доброто. Изобщо----пак се отвлякох! Прости ми! Поздрави и усмивки от мене в най-уханно цветния ден на годината!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2662622
Постинги: 314
Коментари: 7517
Гласове: 48320
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728