НА ФРЕНСКАТА РИВИЕРА - ПО БЪЛГАРСКИ

 

        Наскоро ми се случи да спомена Za Zu, тази така атрактивна за плажа на Слънчев бряг дестинация. При това нова, актуална, дошла да замести старото добро Какао. Аз лично тъгувам по „Какао“. На кой плаж бяхте днес? На „Какао.“ Някак престижно звучеше, тежко. Сигурно и по подобен повод съм споменала Za Zu. Къде прекарваш следобедите си? На Za Zu. Да бе, при тия цени на морето тази година, при това с учителска пенсия.

        На плажа пред Za Zu съм и днес. И не заради легендарното име на тузарските ресторанти от Френската Ривиера и снобското удоволствие да полежиш под младите, едва двугодишни, а толкова кичести, че чак нереални палми, острови на зеленина, на уют и на лукс, и дори не заради кухнята на шеф Ангелов – поклон!

        Пясъкът на „Какао“… И онзи многонационален бохо дух, който те кара да забравиш дребните левчета в джоба и да си лежииш блажено под безплатната сянка на своя чадър – така де, кой луд ще дава по 20 лв. ката ден за сянка и шезлонг, като си има – вярно, поизбеляла, но става, плажна хавлийка и верен чадър. Моята поне не е на розови фаминга, нито рекламна, ни сувенирна „Bulgaria“.

        Та лежа си аз между двама германци с двулитрови бири от лявата ми страна и две украинки, по-възрастна и по-млада, от дясната. Между мен и морето руски някакъв лагер – млади ръководителки, съмнително трезвен мъж в спортен екип, изживяващ се като треньор, и разнокалибрение ребята! Можеш да ги гледаш и слушаш до вечерта!

        Аз обаче слушам тихата хаус музичка, долитаща откъм ресторанта, и гледам небето. А там, на небето – една синева, сякаш по поръчка да наподоби докрай Лазурния бряг и Ривиерата. Изобщо – лайф ис лайф, ама по български.

        Впрочем и времето българско. Зачетена в една сладка книжка, не бях видяла как от север, от баирите на Свети Влас, се спуска тънка мъгла. Докато събера хавлията, взе, че запръска. Е, малко, както и Василковски ни беше предупреждавал сутринта – само да ни разгони. Впрочем докато съм се залисвала с книжката, лагерниците си бяха отишли, украинките и те, останали бяха само двамата упорити немци с преполовените бири.

        Тръгнах и аз, макар слънцето да бе вече надникнало иззад облака, тикан от източния вятър към Кошарица. Това е то – Слънчев, ама наистина слънчев бряг!

        Все пак реших да се придвижа към южния край на плажа, да бъда по-близо до Несебър, ако пак почне да го раздава дъждовно. Едва ли, но не ми е сефте, имам си едно наум.

        След двайсетина минути бях на самия край на плажа, до водната пързалка. Оттам започваха капанчетата, малко по-далеч се извисяваше „Парадизо“ – все неща, които щяха да ме пазят от тънкия източен вятър, който излизаше след обед по това време на юни.

        Беше пусто – някакви сърби, млади момичета и момчета на предна линия, и едно мургаво семейство, явно българи, т.е. цигани. По Слънчев бряг са все такива – с фалшиви ланци на вратовете, с шалове около кръста и крадливи очи. Постлах си хавлията малко по-високо, почти под пясъчната дюна, подложих под главата си раницата и се зачетох пак в моята книжка – някакъв роман на Нора Робъртс, от ония, които ти идват безплатно със закупения на тройна цена вестник или списание за плажа.

        – Хелоу!... Проше, пани! ... Ну, здравствуйте!...

        Един млад мъж, малко набит, мургав и къдрокос, стоеше на почтително разстояние от мене долу, в ниското, и ме гледаше. Очите му – сини, сини на загорялото лице, усмивката му – сладка, чак захаросана.

        Явно се беше объркал нещо – младите мъже отдавна не говореха с мене с такава лъстива усмивка.

        – Мадам! – игривите му очи бързо отчетоха българското заглавие на книгата ми.

         – Казвам се Михаил. ...За Вас Мишо. Или Майкъл, ако предпочитате....  Искате ли да прекарате в приятна компания няколко незабравими мига? Имам два часа свободни и квартира наблизо … Извинете, не чух. Съгласна?

        Нищо не бях казала. Устата ми беше пресъхнала изведнъж – сигурно захарта ми е скочила. Скочих и аз, заприбирах хавлията мълчешком. Този… той може да е всякакъв… крадец, маниак, изнасилвач, сериен убиец. Краката ми трепереха, излоша ми. Прегънах се одве и клекнах, не, направо седнах отново на пясъка.

         – Госпожо, госпожо, аз май Ви уплаших! Ох, какъв съм несръчко, прощавайте! Аз, аз съм студент в Бургас. И така, между другото, за таксата наесен, разбирате, аз съм от Монтана, там работа йок.

        Мъжът сипеше думите някак заучено, в скоропоговорка. После рязко се приближи, наведе се, сграбчи ръката ми направо от пясъка и я целуна.

        – Простете ми!... Приятна почивка!

        Стоях безмълвна и  гледах дълбоките стъпки в пясъка, с които се отдалечаваше непознатият. След него остана облак мускус, тежък и блажен. Жиголо – типично по френски, опитах да се пошегувам, но всичко в мен беше се свило на таралеж. Това ли бях аз? Така ли изглеждах в очите на другите?

        Бях изпратила младите с внучката във Варна, да гледат делфини. Те пък да вземат да видят на Обзор истински – и останали там за целия уикенд. Не бях бавачка тази събота и неделя, затова си бях позволила тия дълги разходки по плажа, това заиграване със стандарта, с усещането, че и ти можеш да бъдеш като другите, като чужденците.

        Оправдания, оправдания. Човекът ме взе за богата, отегчена, разглезена тузарка. Халът ми беше друг, но той откъде да знае? На Слънчев бряг… сама… Пък и, ех, сигурно не ме взе за някоя незначителна бабка, нали, нещо в мене го е провокирало… Хе-хе!  Остана ми поне този мускусен дъх на китката. Бр-р-р!

        Да се смееш ли, да плачеш ли! Погледнах надолу, към брега. Младите сърби бяха влезли надалече в морето и по веселите им крясъци ставаше ясно, че скоро няма да се сетят за излизане. Мургавото семейство обаче се беше сетило – бавно, метър по метър приближаваше хавлиите си към чуждия чадър. Заработваха хората, ден година храни.

        И продавачите отсреща в нажеженото павилионче за  палачинки и понички заработваха. Сладоледаджията и той. И продавачът на „кукуруза“. И другите двама – с чадърите и плажните принадлежности. И сервитьорите от „Масаи“. И танцьорката в символичния бански на плота в  плажния бар. И по-нататък – синьото влакче на крайбрежната алея, фотографът и другият с него, с костюм на нещастнен мечок, някакви щъкащи момичета с къси черни поли и бели блузи пред рецепцията на Парадизо, препълненият атракционен автобус на два етажа с потен шофьор на прозореца. И жената на покривната площадка в блока отсреща, простираща плантации от чаршафи. Всички работеха.

        Аз – също. Бях си взела глътка въздух. За миг бях не в Несебър, а в Ница, в Сен Тропе, в Монако, бях в Залива на ангелите, бях кралица Виктория, Бриджит Бардо или Луи дьо Финес, все едно…

        Дали бих могла да видя тези чужбински дестинации наистина? Честно казано, не ламтя. Мислите ми са в една друга, далееечна посока. Като тази сега, да се прибера, да изчистя и да сложа да сготвя нещо домашно. Младите довечера се прибират, не може все риба, пържоли и пиле. Ще взема да направя кюфтета яхния. И супа топчета ще сложа за утре – да хапне малката нещо домашно, че порасна на солети, сладолед и близалки.

 

        ВЕСЕЛО   ЛЯТО   НА   ВСИЧКИ!

        Глътка почивка,

        свеж морски бриз,

        летен загар,

        спомени щури и незабравими емоции!

Успя да ме измамиш! Очаквах разказ за истинската Ривиера!
Но това е в правилата, трябва в разказа да има нещо неординерно, необичайно, за да е класика!
Иначе, бил съм на Ривиерата и съм впечаглен от три неща- табелата от филма, запазена от 60- те години, указваща, че влизаш в Сен Тропе, булевард дезангле, в Ница, където стана атентата след няколко месеца Впих поглед в него , като че ли в предчувствие , че ще стане нещо и в Монте Карло, как един китаец, под строгия поглед на жена си пълните буркан с жетони! Да но бурканът взе да се изпразва, чу се змийско изсъскване от страната на жена му и той прибра останалото и прекрати играта!
И, разбира се атмосферата! За моя изненада, тя беше по близка до първичния Слънчев бряг, не до този ,който си описала и аз не искам да видя Защото Слънчев бряг от първата му година е запечатан в детското ми съзнание и искам да си остане там
Майка ми беше администратор в хотел" Юнона" , взеха я заради френския!Отидохме там в стаята ни Работници довършваха нещата, на прозорците нямаше пердета и започна манифестация пред прозореца, наминат и коментират Мина и директорът Каролев и се развива , да си гледат работата, не сме чехи, жената е администраторка в хотела Баща ми беше управител на плажа, там вложи цялата си фантазия, разработи го! Поверяваше ме на спасител, наричаха го Шпека , изпечен като салама ,мощен ,мускулест,гребеше така, че лодката се движеше като моторница между Свети Влас и Несебър
Седемгодишно хлапе, сприятелих се с чехче, а покрай нас и родителите ни!
Имаше простор,все едно, че си в безкрайността Имахме по едно време вила преди Свети Влас. Някой беше повредил бравата Реших да се разходя по брега, до магазина Почувствах се притиснат, задушен и отвратен!Не повторих, исках картинката от детството да остане...
Разказът ти е майсторски написан и ми хареса много!Благодаря ти, че ме върна в детството, към хора, които са били пример за мен, които даваха мило и драго, да успея!

Хубави, слънчеви дни, Венета!

За френската Ривиера!
Ходихме в град Грас/Мас/, недалече от Кан , в парфюмерийния завод Заинтересувах се от дестилатора за розово масло Попитах, откъде е цветът, никъде в района не видях рози Обикновено внасяли, най- вече от България Мина ми през ума, че е най- евтин и попитах защо?
Не познах, бил цветът с най- високо качесто!*

Интересни случки,интересни разсъждения.Да,животът е разнолик,зависи накъде ще погледне човек.Благодаря ти за хубавите пожелания.Още релакс ,незабравими, вълнуващи емоции и красиви спомени това лято!Хубави летни дни!Прегръдки!

Не харесвам Слънчев бряг. Там има много навалица!... Предпочитам Созопол...
Благи летни дни, без неприятни случки!... :)

Няма лошо, вярвам, че си преживяла точно така галантната покана ;) Опитах да си представя къде точно е плажа за който пишеш, почти го видях, не съм ходила към Влас и Слъмчев бряг, всъщност не бих отишла след последното посещение на комплекса през 2019 г -дъщерята работеше в един хотел, ходихме през юли да я видим, целият комплекс миришеше на клоака - нещо уродливо се е получило от прекрасното място, никакво море не се вижда от плътните постройки, хотел до хотела - няма въздух и много прашно и мръсно извън хотелите, така ми се видя

Морето е прекрасно, независимо от всчко и всички, които се опитват да го откраднат, да си го присвоят, да го превземат - то си вее безгрижно перчема от пяна и се надсмива над човешката алчност и глупост - със зъби от пяна,м с устни от море

[quote=leonleonovpom2]

Съжалявам, ако съм те разочаровала, скъпи Лео!
Не съм сигурна какво бих могла да разкажа за истинската Ривиера - сигурно нищо, защото нищо не съм видяла. Не съм ходила - и твърде "не ламтя". Не съм за екзотични пътешествия, а може пък и да "съм", но да не ми е дошъл още апетитът. Преди Ковид светът беше полудял да пътува, пандемията малко стопира нещата, но сега... наново, като за последно, сякаш идва краят на света... Може и така да е, кой знае.
Прочетох с голям интерес описаното от тебе, личните ти впечатления... За спомените ти от Слънчев бряг какво да говорим - ти си морски човек, израсъл си сред дюните и солниците. Поморие беше първата ми любов. Години ходехме семейно по за двайсетина дни - с карти, разбира се, бяха на символични цени. После дойдоха в живота ни поляците, с тях и несебърският период.
Мнението ти за Слънчев бряг днес ме натъжи - но то не е без основание. Прав си. И не става по-добре. В момента гледам - за пети път поне - сериала "Sunny beach" по бТВ. Ами - едно към едно:))) А помня Слънчев бряг (и повече Златните) от 80-те години... може би защото и ние, и морските ни комплекси сме били млади, ане знам, но се харесвахме взаимно:)))
Поздрави, Лео! И благодаря за всичко!
Прохладни морски дни и повече усмивки!

Чудесно допълнение! Имаме три племеннички, полякинчета, внучки на нашите сватове. Когато ни гостуваха миналото лято, ми донесоха подарък френски парфюм. Казаха, че сами го били правили в някакъв музей край Ница, тогава не обърнах внимание, но мисля, че беше в Грас. Бяха ходили на екскурзия до Франция като награда при завършване на училище:))) Парфюмчето беше леко, с нежен мирис на жасмин. Стана дума и за розовото масло на България, но те казаха, че са алергични:))) Опитах се да им напомня за легендарни марки полски парфюми - Бич може, Алисия, Беата, но те отново свиха рамене - не са ги чували. Разбирам ги - откъде момичета по на 15-18 години ще си спомнят ретро парфюми от 80-те? Но и друго се подусещам - поляците не обичат да им се напомня за ония бедни години, когато на всеки евин плаж в България натоварени с дисаги полякини предлагаха бързоварчета и термометри, хавлии и чехли, козметика за без пари:)))
Поздрави!

Благодаря ти, Вал! А аз се радвам на морето! Всяка сутрин ставам в 5 ч. и посрещам изгрева с чаша кафе и солени бисквитки на терасата:))) После отивам на разходка около Стария град. По обяд някъде, когато лагерниците се приберат, че иначе на плажа е невъзможно да се разминеш, грабвам раничката и тръгвам по плажа към Слънчев бряг. Имам любими места за почивка - Какао е едно от тях:) Изляза в града, хапна някъде, разходя се, после обратно - "Нептун", "Вянд", "Европа", "Бургас" - по на 15-тина минути един от друг, после голяма почивка на Какао - и вкъщи. Вечерта - пак разходка з Стария или новия град... Режим мечта, ако не ми го нарушаваха с бавене на внучката. Но и с нея е супер да правиш подземни гаражи и кули в пясъка. Пък и тя расте и малко по малко тръгва по бабините дестинации:)))
Само здраве да е! Другото са подробности - шум, блъсканица, хаос... ами това е Слънчев брягг! На Балкана е друго - рекичка, тревичка, гъбки...Тишина, чистота, кой каквото търси. Аз обичам Слънчев бряг с цялата му суета и шум - макар че какво виждам от тях? Реално нищо. По-осезателно се сблъсквам с Лунапарка точно под прозорците ми - цяло лято вечер почти до полунощ - люлки, пързалки, светлини, музика, викове, стъргане на метал о метал, крясъци... веселба. Но нека - лято е! Нека да е шум и веселие, и купон нон стоп!
Поздрави, скъпи Вал!
Весели и купонджийски да са и твоите летни дни!

Благодаря ти, мила Еми! Наистина за всичко можеш да се изкажеш негативно, да го обрисуваш с лошо. Животът е разнолик... Затова съм изредила толкова много неща, които само с един поглед можеш да обхванеш - всички ония хора, които си вадят препитанието през лятото на морето и на Боровец през зимата. Имам доста такива познати и повярвай ми, никак не им е лесно.
Аз съм някъде по средата - опитвам се да си почивам и да се забавлявам, докато изпълнявам едни или други задължения. То май всички работещи тук са така.
И е хубаво, и е тъжно, особено като превали юли и видиш, че птиците вземат да се събират около солниците на Поморие.
Така че - да побързаме, че лятото е сега - и не чака:)))
Прегръдка, мила Еми!
Щастливи летни изживявания!

Разбирам те, Марине! Аз пък открай време обичам да се блъскам в навалицата - там си никой. Може би защото съм сама - със съпруга ми никога не сме заедно, редуваме се - все някой трябва да остане вкъщи при толкова отговорности:))) И си мисля, че в случая, който разказвам - на Какао никой не би ме видял, камо ли да ме нарочи за обект, виж, на пустия плаж след дъжда - със сигурност ставаш мишена:)))
И друго - аз знам достатъчно тихи местенца в Несебър - но там съм с внучката:)))
Весело лято и поздрав на Созопол!

Права си, за съжаление, Доре! Някога аз излизах от плажната ивица до хотел Бургас или дори още на Какао и тръгвах по крайбрежната до центъра на Слънчев бряг. Но постепенно това усещане, което ти много сполучливо си нарекла "клоака", ме отказа - и сега за мене Слънчев бряг са само няколко много приятни местенца около центъра.
За другото също си права. Първоначално не си признах вкъщи какво ми се е случило, после споделих със снахата. Очаквах, че ще ми се изсмее, че ще ме подиграе. А тя - полякиня - взе да ме гледа закачливо и заинтригувано, да ме оглежда - и ... явно се зарадва на това, което видя, каза: "Супер!"
Да се смееш ли, да плачеш ли! ... А бе, летни емоции - събираме спомени!:)))
Прегръдка, мила Доре!
Тук не стана дума за птиците, които ние с тебе така обичаме, но пък е налице един истински гларус. Не знам дали може да ти послужи като творческо вдъхновение - ако не, както подозирам, хайде по-скоро на море... там си отснимах на корморани, влюбена съм в тия черни патета:)))
Весело лято!

За втори път се опитвам да ти пиша и все някой ще ми звънне:(.
Много хубав разказ си написала. За мен има от носталгия по "едното време", до сегашното време, което не е много различно - бирички, германци, украинки, руснаци...
Този млад "гларус" - студент в началото ме изплаши:) - не теб, а мен:). После ме усмихна, но накриво. Накрая ме изненада с извинението и целуването на ръка. Съвсем по френски:).
Тези кюфтета яхния и супа топчета съвсем ме довършиха:)))).
Очаквах нещо по-така:). По-френско:)))
Нищо не е по-важно от морето и синьото небе, които предпочитам в Созопол и Поморие. Там е някак по за мен:).
Весело и интересно лято с много интересни преживявания, Венетче!

3. valben - Привет, Вени!
11:33
Ех, че интересна история! И напълно реална. В началото ми стана весело, но после се натъжих. Припомних си един филм с Тодор Колев. Нима вече ни е отредено да се чувстваме тузари, или да приличаме на такива, само за един ден? Нима вече няма да можем спокойно да се порадваме на лекия морски полъх, на нашето слънце, което да ни изгори - та после да се мажем с кисело мляко? Или да почетем книжка на спокойствие? Да се потопим, но само за кратко, в тишината. Ама и аз какви започнах да ги дрънкам... Аз съъм си такъв. Дано да ме разбереш.

[quote=katan]
Привет, Кате! Благодаря ти, че намери време... Знам какво е с телефоните, аз самата не ползвам телефон - само в краен случай но съпругът ми е уникален в това отношение. Коронният му номер е да вземе телефона си, когато отиваме да работим нещо по полето - постоянно го търсят, говори по един час, излегнат на сянка, а аз се пържа сама на слънцето:)))
Този гларус си е за плашене. Впрочем кой го знае и дали е студент - тази връзка с Монтана, мургавото му лице, набит вид, турската дума в речника му... Все едно... има и добра страна - нали искаме да трупаме спомени:)))
А кюфтетата яхния и супата топчета са любими на сина ми. Само на него. За несвикналите полски рецептори на снаха ми и малката яденетата са много "остри". Което на полски ще рече "люти". Не слагам нищо люто, само малко черен пипер, сладък, но така са си решили мадамите. Мусака обаче обожават, макар в каймата там да слагам същите подправки плюс сминдух - там вкусът не им е остър:))). Всички обичаме мусака. В момента съм си вкъщи, но за понеделник ще им изпратя по една кола плодове, зеленчуци, яйца - и разбира се, "нещо готвено, майко". Познай какво - мусака:)))
Така че може и да ти звучи в дисонанс с всичко останало - то кое ли пък е по френски тук - но кюфтетата и супата остават. Всъщност те са ми брачна философия:)))

Спомням си едно стихотворение от от ранните ми тук, в блога: "Синджир с покритие от родиева сплав" - познай, пак за Несебър:)))
Завършва така:

И мисля си, че в брачната ни клетка
синджирът на врата не е беда –
щом чувствам се желана и кокетна
дори когато ти варя чорба.

:))))))))

Благодаря ти за хубавия коментар,Кате, знаеш колко ценя поощрението и приятелството ти.
Прегръдка с пожелание за весело и щастливо прекарано лято - на Поморие - защо не? Ще ми бъдеш комшийка:)))
Бъди здрава!

А аз се усмихвах през цялото време, докато четох този толкова истински разказ, сякаш бях на твоето място. Друго си е да си на "ZA ZU" или на "Какао". Това Какао бийч ми звучи познато. Дъщеря ми голямо тръшкане се тръшкаше в невръстна възраст да ходи на някакви "много яки партита" там. Не я пуснахме, разбира се :)
Понякога като съвсем бледа мисъл е преминавало през главата ми словосъчетанието "Френска Ревиера". Ама каква ти Ревиера, пък да не говорим за френска. Общо взето цял живот съм била щастлива просто да успея да видя морето, независимо в кой курорт и на кой плаж се намира. Но разбирам снобарското в човека, което го кара да отиде някъде, където е някак си "ПО". Ти не ползваш фейсбук и не си загубила особено, но аз наскоро гледах снимки на моята фризьорка /моя наборка/ - снимки на някакъв тежкарски стол под много куул навес с краче малко по-така. На яхта пред кормилото. Банският й пълен със силикон, устните й с хиалурон, усмивка няма - има изражение на красавица, както сега се разбира това понятие :) Аз с моята Камчия нямам шанс за подобна изява. То и желание нямам.
Ти си далеч от моятя фризьорка с хавлийката, собствения чадър и романчето на Нора Робъртс. Но това жиголо окончателно ме разсмя и съществременно преживях и ужаса ти.
Какво рязко приземяване от мечтата за Ривиерата до българската плажна действителност и живота на обикновената българка, която и кюфтета яхния я чакат, че и супата топчета, но след като ги сготви сама.
И труженици, труженици навред по морето - къде по оскъден бански на бара в танци, къде, простиращи чаршафи, къде оглеждайки се какво да откраднат, къде - да изкарат някой лев с най-древната професия :)

[quote=vania23]

Ваня, благодаря ти!
Знам, че много бързаш, знам и за къде - да ти завиди човек!
Стягай банските и някоя по-ефирна рокличка с презрамки, хавлийка и четка за зъби... а, и непременно нещо sun protect - и "Хей, море, здравей, здравей!"
Какво значение има къде?
Мен вятърът ме е довял в Несебър да готвя кюфтета и топчета - нищо повече. Ни Какао, ни Бедрум съм помирисвала извътре, особено нощно време - нали съм по неволя сама,само разходки ежедневни правя покрай тях и на плажа им сядам, че пясъкът и по-нежен, а духът, да, тук той е някак си ПО. По - не толкова в смисъла, който ти си използвала, снобски, а по-свободен, бохо дух съм го нарекла в разказчето. Има го този момент на плажа на Какао. Там всички са усмихнати, всички са влюбени, всички са искрени, дори когато под жежките лъчи на слънцето страстите се нагорещят, чуят се по-силни гласове, спорове, плач. Привечер можеш да видиш и повече - включително секс или бой на плажа. Всичко има. Но е много различно в различните месеци - например ако на 29 август е кратер на вулкан, на 1 септември е вече пустинна ласка с нежна хаус музичка, спокойствие, релакс, пенсионерска идилия... Сигурно защото във всички държави - освен нашата - учебната година започва от началото на септември:)))
Много заведения изчезнаха от плажната ивица в последните години - Какао например, черната култова сграда, респектираща и привличаща, с толкова мощни усилватели, че по едно време не можехме да спим на отворен прозорец даже ние, от провлака:))) Няма бар Кубатина, нито легендарния Масаи, няма дори Сръбската къща. Вместо тях тази година - пицарии, риба-скара и пр. Моят затлачен от тв новини за партии и парламенти мозък все подозира някаква политическа връзка, като тая с оня министър, затворил преди време заведенията по крайбрежието още на 15 септември - заради шума:)))
Има много хляб в туризма по морето, включително това, което с тебе изреждаме за пълзящите по периферията мравчици, за които "ден година храни".
Другото - онова, за милионите - не знаем и не ни и трябва.
На мене лично не ми трябва и другото - със снимките и Фб манията за значимост и престиж. Мразя да се снимам:))) Обичам да правя кюфтета и да отглеждам домати... И мястото ми не е на Слънчев бряг, ама на ... случило се.
Още ли си тук? Хайде, чао! Заминавай да почиваш! Че ще разказваш после!
Приятно море!
И да не забравите моята любимка вкъщи. Знам, че ако някой ще се зарадва повече на плажа и вълните от тебе, това ще е кучето!
Прегръдка от мене!

Благодарен съм на съдбата, че ми даде приятел като теб. Наистина ценя нашето приятелство. Ти си невероятна жена! Ти успя да оцветиш моя свят! Вие сте умни, чувствителни, търпеливи, мили, изобретателни ... положителните ви качества могат да бъдат изброявани безкрайно. Благодаря ти много за всичко! Прекрасен разказ! Бъди винаги щастлива моя скъпа приятелко! Прегръдки!

Мила Или, благодаря ти за чудесното послание, за топлото ти приятелско отношение! Ти си невероятен човек - светъл, мек, обичлив! Привилегия е да те познавам, щастие - да общувам с теб!
Прегръдки и от мене!
Здраво и весело лято!