Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08 07:05 - Китени думи - за китениците
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 3768 Коментари: 16 Гласове:
22

Последна промяна: 07.08 09:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   

 

КИТЕНИ ДУМИ - ЗА КИТЕНИЦИТЕ

 image

       

        Дойде ли лято, аз съм като Крали Марко, дето с единия крак все е на Хемус, а с другия – на Пирина. И аз така – в мислите си хем съм на морето, на Слънчака, по плажа някъде между „Вянд“ и „Европа“, хем на път за зеленчуковата ни градина. Или в двора на новата къща, в грижи за вехнещите на тоя пек цветя. Или в старата ... като сега. През лятото по-рядко влизам тук – в неремонтираната наследствена къща отдавна вече не живее никой, тук обикновено съхраняваме зимнината в качета и бурета, в щайги, кафези, кашони, на свесла, китки и сплитове или просто така, наредена на картони, вестници или направо по табани и первази. Голяма атракция!
        
        Тук са и фризерите ни – огромни са, всеки може да побере по едно теле и два-три шопара на зима. Тук е и бабиният скрин. И той е огромен. По-точно е дядовият скрин, защото дядо извадил душата на Рашо Марангоза на времето да го направи – червен, от дива череша, с резба по ръбовете, с миниатюрна, но здрава ключалка. „За внучката. Нали ни е учена, ще вземе да се задоми в някоя богаташка къща в града. Направи скрина дълбок, да го напълнят жените със зестра, че да има с какво да отсрамим родата.“

        Към бабиния скрин посягам всяко лято – и май само тогава. Отварям го, раздиплям многобройните катове, изваждам едно по едно каренца и покривчици, чаршафи – памучни и ленени, с педя бродерии и други – без бродерия, но тънки и бели, и леки като паяжина. След тях са плетките на една кука, на обръч и на „петокуко“ – безброй елипсовидни и кръгли ажури мильо, покривки, пердета и кувертюри в меки, пастелни тонове. Те бяха гордостта на моята майка. Мама и мене научи да тракам с куките, създаде ми за цял живот хоби. Кой да знае, че след години леки булани ще заменят покривките, щори пердетата, и всевъзможни шалтета – изтъканите с коприна кувертюри? Разгръщам пласта от кенарени платове – бели и бежови, някои везани, други, преплетени със сребърна нишка. Колко блузи и рокли, и туники ших през годините – не свършват! Под тях с мека топлина грейват одеялата – все по чифт, все с мисъл за двама под тях в обич и сговор наричани. Тях изнасям навън. Изтръсквам ги от стария нафталин и ги провесвам по простирите да се понапекат на слънчице, да подишат.

        Най-отдолу на скрина са китениците. Те са моята грижа, моята мъка и обич. Изваждам ги един по един – тежат. Два зелени. И два оранжеви. Ухаят на нафталин. Усмихват ми се. После вадя бялото халище, меко и пухкаво. И още едно – на него баба казваше „кебето“. И друго едно кебе вадя – с ярко разцъфнали рози по него. Малкото кебе – за бебето, казваше баба. Измъквам след тях и два бели губера – за гостната стая, за диваните. „Ще идеш в някоя градска къща, да ги постелеш пред свекъровците, да се отсрамиш!“ – като че ли и сега чувам думите на баба, а аз се смея и продължавам да навивам калмукана. Качила съм се на леглото – да имам по-голяма височина, по-бързо да пресуквам преждата. И масурите се редят – зелени, алени, жълти, кафяви, трупат се пред стана и баба и тя, унесена и зачервена, буха ли, буха с бърдото и на кросното се навиват ивица до ивица, цвят до цвят, цяла дъга. Какви килими изтъкахме ония зими с моята баба! Е, тъчеше тя, аз едва ли имах десетина години възраст, но да си призная, пробвах мъъничко, когато тя за миг изчезнеше, и после милата ми баба по цял час тракаше с нищелките напред-назад и разтъкаваше, навивайки обратно цевите и мърморейки под нос. Много от тези килими като млада домакиня, аджамия още, постилах по земята – струваше ми се много шик. Мъже и деца, и стари хора, пране всяко лято, че и по два пъти в годината – отидоха си китните килими "за по земя". Избеляха и се прокъсаха, дълго после имах платчета за пред всяка врата.

        Имах и козяци, и плъстеници. Тях баба не тъчеше, а правеше от плъст – козя и овча. Много топлеха зиме – и бяха атрактивни. Приятелите ни много ги харесваха. Но… знаете ли как се тупа козяк? А колко прах събира! А пране? А съхнене? Днес с тия ламинати какво знаем – един моп и готово. Или пускаш робота. От всички модни джиджавки  имам в новата къща – приказка! Но сега думата не е за фантастичните приказки от бъдещето, а за старите бабини приказки от скрина.




image

        Как стигна скринът у нас? Не питайте. Години ми трябваха да склоня – съпругът ми, уж съвременен мъж, учител, общественик, пък взел да бълнува за черги и парцалки, за зестра. Така го възприемах. Близките ми не бяха на моя страна. И така, веднъж натоварили на едно ремарке скрина и го изпратили – да си бием главата как да го вкараме вкъщи. Не знам как е станало –спомням си само купищата „прикя“ и нежеланието ми да се оправям с нея. Колко съм била глупава! Не прикя и чеиз, не зестра – духът на моя род съм внесла в невестинската си къща, обичта, верността, надеждата. И силата. Силата да се възправиш, когато е нужно, да издържиш, когато е трудно, да не затлачиш паметта си, когато се почувстваш откъсната от корена си и запокитена в чуждостта. И маята  да замесиш свое тесто от тази чуждост и в него да сложиш от най-трайните съставки – шарка от бабина черга, нишка от губер, ласка от мекичко кебе за бебе. Да притикваш, да притягаш дните с бърдото, а след тебе на светла пътека, шарена, пъстра, кросното да вие твоя път – изтъкан в обич и болка за теб и ония, които идват по дирите ти. И да има на кого да го завещаеш, че то – знаеш, станът бързо се разсъхва, хваща го червоядина, ако няма кой всеки ден до нощите да буха в него, да твори красота и живот.

         Не ме попитахте за другия крак.  Ами той си е там, в лагуната между "Европа" и "Вянд". Къде да е в този пек? Но всяко нещо по реда си. Първо китениците, че толкова отминали очи и ръце има в тях. Пък няма бъдеще без минало. Напротив, за да го има нашето утре, първо споменът за нашето вчера трябва да е минал, да е изтъкал своята шарена пътечка през времето. И да наднича тя от сърцето. Макар и само от време на време, ей тъй, през скрина на баба от дива череша.

 

image

.


                      image


 






Гласувай:
22



1. vasisid7 - Красиво, мъдро, затрогващо, на...
01.08 09:34
Красиво, мъдро, затрогващо, натъжаващо, вдъхновяващо...!
Поздравления!
цитирай
2. donchevav - Красиво, мъдро, затрогващо, на...
01.08 10:09
vasisid7 написа:
Красиво, мъдро, затрогващо, натъжаващо, вдъхновяващо...!
Поздравления!


Благодаря, Васи!
Точно си го казала - и красиво, и затрогващо, натъжаващо и вдъхновяващо е всяко докосване до един китеник.
Най-тъжно ми става, като мина покрай стената с обяви на входа на някой хипермаркет - 90% от всички бележки са за "нови, неупотребявани китеници". Не съм се обаждала, но познати са ми казвали, че можело да намериш такъв и за 10лв.
Не се учудвам - поне два пъти годишно, особено пролет и есен, ми се е случвало да видя край близкия до нас контейнер за боклук изхвърлени домашно тъкани юргани, халища, китеници. Тъжна гледка - стоят на прахоляка и дъжда такива едни ярки, чистички, новички - и всички ги подминават. Веднъж съпругът ми не се стърпял и ... ми донесе един. При всичките мои, които не знам какво да правя! Беше разкошен - бял, с дълъг гъст кит, огромен –оказа се 2,50 на 3,70м. Няма вдигане! Разгънахме го - залепнал от нафталин. И с чисто нов надпис с химически молив: "Тотьо". Надписът нито бе избелял, нито се бе размил. Явно бе китеник мъченик, никога неколандрен от никого, безсмислено създаден в стотици часове труд от ръце, откапали от умора... мъка!
Какво направих? Прах го, дезинфекцирах го, суших го - цяло лято. Накрая през есента си го постлах на моята спалня - и сякаш ангелско крило ме облъхна. Почувствах как отлитат с него всичките ми дребни телесни болежки. Сигурна съм, че някой отгоре ми се усмихна - и на свой ред му благодаря.
После спасих още едно оригинално, дебело, плъстено одеяло. И то беше чисто ново. Обработих го... но още не съм му намерила приложение - много е тежко! На зима обаче, в големия студ, едва ли ще мисля така.

Защо го разказвам? Заради тъгата. С нашите баби си отидоха толкова скъпи на сърцето неща! Няма как да ги върнем... все по-непригодни са. Поне китка от обич да им свием на изпроводяк.
Поздрави, Васи! Весел, пълен с красиви летни емоции месец август!
цитирай
3. mt46 - Поздрави, Вени!
01.08 11:28
Отлично написано!... Съвременна болка, тъга...
И ние имаме, макар и по-малко, неизползвани стари одеяла, килими и тем подобни...
Би могла до обзаведеш една стая в стар, битов стил...
цитирай
4. avangardi - Поздрави, Вени!
01.08 15:06
"Не прикя и чеиз, не зестра – духът на моя род съм внесла в невестинската си къща, обичта, верността, надеждата. И силата."
Напълно вярно и много точно казано!
Прегръщам те с обич!
цитирай
5. donchevav - Отлично написано!. . . Съвременна ...
01.08 15:06
mt46 написа:
Отлично написано!... Съвременна болка, тъга...
И ние имаме, макар и по-малко, неизползвани стари одеяла, килими и тем подобни...
Би могла до обзаведеш една стая в стар, битов стил...


Благодаря ти, Марине!
Някога имахме крайградска вила - голяма, на пет нива. Най-отдолу, в мазата, бяхме направили истинска битова механа - със скамейки, масивни кръчмарски маси, тезгях и рафтове за чаши, с тъкани черги по земята и килимчета по стените - и всичко останало, както се следва. Но съпругът ми все се вайкаше, че къщата не ни трябва, и реши да я дава под наем (но без заплащане, само срещу услуги, например строителни и пр.). Всеки пореден наемател, когато реши да си тръгне, обръщал един камион с каросерията към вратата и товарил, товарил. Когато последните ни наематели ни предупредиха, че си тръгват, махнахме с ръка - нямаше да ги пазим с пушка я. Помолихме ги само да изчистят. Ден-два след това проверихме - наистина перфектно почистване бяха направили - във вилата не бяха останали нито един стол, маса, легло, покривка, вилица, лъжица и пр. Благодарни сме им - отдавна искахме да ремонтираме и обзаведем по-актуално. Проблемът е, че в момента не ни е необходимо... Освен да пуснем някои бежанци, евентуално...:)))

По принцип не харесвам ретро обзавежданията - много са трудоемки за поддържане. Днес какво - пуснеш по един робот на пода и прозорците, забършеш два-три плота и готово. Ноо - стане ли студено, китеничетата изведнъж ми стават много мили:)))
Поздрави, Марине! Здрав и почивен да е за тебе месец август, време за възстановяване и презареждане! И за още малко морски емоции, ако може!
цитирай
6. donchevav - "Не прикя и чеиз, не зестра – ...
01.08 16:19
avangardi написа:
"Не прикя и чеиз, не зестра – духът на моя род съм внесла в невестинската си къща, обичта, верността, надеждата. И силата."
Напълно вярно и много точно казано!
Прегръщам те с обич!


Мила Или, колко вярно си усетила! Така е. Всяка година, като правя това ритуално вадене и проветряване, усещам сякаш някакво презареждане. Нещо в мене се успокоява, кротва, смирява се, ставам - поне за малко, друг човек: добър, милостив, разсъдлив. После... после пак по старому, вълната на живия живот те вдига - и щеш не щеш, трябва да плуваш - нямаш избор. А тази вълна нито е чиста, нито е топла - и никога не е удобна. Затова са те, старите неща, останали от сухите, преуморени ръчици на баба, да те вдигат, да ти дават кураж, да те държат на повърхността. Имам ги тези мигове - подарени са ми и от моите предци, и от предците на съпруга ми... едно неувяхващо в сърцето наследство, спомен и благодат, синовна почит и преклонение.
Мила Или, желая ти най-вдъхновеното и обичливо лято, най-щастливия месец август в здраве, веселие и релакс!
Прегръщам те с обич, приятелко!
цитирай
7. emi1ts - Прекрасно е
01.08 16:24
мила Вени,че си решила да споделиш това.
.Богатство е като съхраняване на българските традиции и дух така и като безценен спомен същоМного силно се надявам тези прекрасни български традиции да се съхранят и с тази твоя публикация помагаш за това.Нека да успяваме да запазим българските традиции и дух.Прекрасни летни дни мила Вени и красиви изживявания.Прегръдки.
цитирай
8. zemela - Носталгично, топло, с любов и почит ...
01.08 21:02
Носталгично, топло, с любов и почит към корените. Ама ще ми кажеш ли какво е това "калмукан"?
цитирай
9. donchevav - мила Вени, че си решила да споделиш ...
01.08 23:00
emi1ts написа:
мила Вени,че си решила да споделиш това.
.Богатство е като съхраняване на българските традиции и дух така и като безценен спомен същоМного силно се надявам тези прекрасни български традиции да се съхранят и с тази твоя публикация помагаш за това.Нека да успяваме да запазим българските традиции и дух.Прекрасни летни дни мила Вени и красиви изживявания.Прегръдки.


Благодаря ти, мила Еми! Не съм имала предвид някаква дидактична цел, беше просто емоция, но си права - битът и традициите са нещо много важно за съхраняване облика на един етнос, затова етнологията и етнографията трябва да намерят по-голямо признание, да получат популярност, например да се изучават по-системно в училище.
Прекрасно лято и на тебе, мила приятелко, безгрижен и весел месец август!
Прегръдка!
цитирай
10. donchevav - Носталгично, топло, с любов и почит ...
01.08 23:22
zemela написа:
Носталгично, топло, с любов и почит към корените. Ама ще ми кажеш ли какво е това "калмукан"?


Благодаря ти, Вики!
Калмуканът е приспособление за пресукване на преждата, предназначена за тъкане. Обикновено се вкатяват три нишки, по-рядко - две и трябва се превият една в друга.
Калмуканът е дървен, гладък, понякога лакиран. Има формата на човешко око - и е дълъг около 20-25 см. В средата му се закрепят цевите или масурите, както по-често са познати. Те могат да се въртят и така преждата се навива - подобно на вретено. Когато масурът се напълни, се изважда от калмукана и се поставя нов, празен масур. С тези масури, пълни с разноцветно боядисана прежда, после се тъче, като се промушват през успоредните нишки на вътъка, сменят се в позиция "долу - горе" с помощта на нищелките и втъканото (вътъкът) се притяга с бърдото.
Готовата тъкан се навива на един напречен лост близо до краката на тъкачката, който се нарича кросно. Той помага да не се усуква изтъканото, да се запази успоредността в нишките на основата, както и равномерното насноваване на вътъка.
Горе-долу това е всичко, което си спомням за този стан - наричат го още хоризонтален стан. За мое щастие и баба, и майката на свекърва ми имаха и станове, и плетачни, и шевни машини. За мое нещастие и срам обаче, след като се омъжих и ми се струпаха едновременно следване, мъж и дете на главата, не посегнах към нито една от трите машинарии. Е, с шевната машина винаги си помагах, дори тоалети си барвах в ония първи години, но нито машинна бродерия овладях, нито някакви други екстри. Това е - всичките ми романтични женски пориви и майсторлъци свършиха с женитбата:)))
Прегръдка, мила Вики!
Щастливо лято - наваксай с всички намерения и хрумки за релакс и забавления в най-отпускарския месец август!
цитирай
11. kossef - Поздравления...
05.08 10:32
за окичения с архаични китни думи завяхващ букет от спомени и разсъждения по пъстрото Невъзвратимо и пропъшкващото Настояще, на което му предстои Сетната въздишка, сугестивно затрогващи аритмията на (у)смирението... И как непостижимо просто и възвишено хубаво до китения твой разказ стои възгласът ти за жизненост:
"Атавистичен
и нелогичен,
нервнопсихичен
взрив на кръвта..."
за който зареждащ поетичен взрив съм ти сърцато благодарен.
цитирай
12. donchevav - за окичения с архаични китни думи ...
06.08 14:31
kossef написа:
за окичения с архаични китни думи завяхващ букет от спомени и разсъждения по пъстрото Невъзвратимо и пропъшкващото Настояще, на което му предстои Сетната въздишка, сугестивно затрогващи аритмията на (у)смирението... И как непостижимо просто и възвишено хубаво до китения твой разказ стои възгласът ти за жизненост:
"Атавистичен
и нелогичен,
нервнопсихичен
взрив на кръвта..."
за който зареждащ поетичен взрив съм ти сърцато благодарен.


Благодаря ти, kossef, за интересния коментар! Трябваше да надникнеш ти, да ни измъкнеш от ухаещото на нафталин, вехнещо китене и да обърнеш внимание на втория акцент. Скринът на баба е задължение, летен ритуал, възкресяването на старите думички - дидактизъм някакъв, слабост професионална, а морето, ах, морето! - то е всичко през месец август! Пожелавам ти го от сърце, искаш или не искаш... там да си ...ведър! :)))
Поздрави!
цитирай
13. marrta - китени думи, Вени, красиви
07.08 14:40
мъдро казано - пъстро и топло, уютно и меко четиво - от седмица се каня да ти пиша тук - може би защото не ми се завива с този китеник точно посред жегите, отлагах ;) шегувам се


Много ми е близко написаното, търчането до морето и обратно при мен е целогодишно, събирането на думи е съизмеримо с трупането на покривки и ръкоделия, плетени куверти и тъкани чаршафи, много точно си го написала - подкрепа, корен, присъствие на всички онези, които са ни обичали, които са се грижели да сме завити, на топло, на сигурно в детството...ех, Бог да ги прости златните баби, неуморните, скромните, обичливите, обградили ни със своите изработени с такова старание, творения - ценя все повече такива (с)ръчни работи и събирам - сама не умея иглата и куките, нисък поклон на всички, които още могат.
цитирай
14. donchevav - мъдро казано - пъстро и топло, уютно ...
07.08 23:44
marrta написа:
мъдро казано - пъстро и топло, уютно и меко четиво - от седмица се каня да ти пиша тук - може би защото не ми се завива с този китеник точно посред жегите, отлагах ;) шегувам се


Много ми е близко написаното, търчането до морето и обратно при мен е целогодишно, събирането на думи е съизмеримо с трупането на покривки и ръкоделия, плетени куверти и тъкани чаршафи, много точно си го написала - подкрепа, корен, присъствие на всички онези, които са ни обичали, които са се грижели да сме завити, на топло, на сигурно в детството...ех, Бог да ги прости златните баби, неуморните, скромните, обичливите, обградили ни със своите изработени с такова старание, творения - ценя все повече такива (с)ръчни работи и събирам - сама не умея иглата и куките, нисък поклон на всички, които още могат.


А-ха, станахме две с кралимарковски щения и чаталене на акъла! И аз имах време, в което ходех и през ноември, и през март до Несебър, но вече прехвърлих задълженията на младите - за мене останаха само летните удоволствия:) А, да, и по Каледа - вълшебно е!
Не ми се вярва да не можеш да тракаш с куките и да бодеш с иглата - толкова си сръчна!
Като студентка в Търново хазайката ми искаше да ме жени за един свой племенник - беше ме харесала, че по цял ден си седя вкъщи и бродирам на панама и етамин:))) После в София се зарибих да си плета рокли и костюми - чудни плисета и солеи докарвах по поли и ръкави - сама си измислях моделите. Но нямаше кой да ме сватосва - вече бях омъжена, с 4-годишно дете:)))
Другата ми слабост бяха театрите - а за операта и за изявите на Фестивалния оркестър на Н. Чакъров в НДК покрай девер си имах безплатен абонамент:))) Ех, славни времена бяха! А сега ми е трудно да намеря десетина дни да отскоча до Хисаря - как ще оставя пипера и доматите!:)))
Покрай куклите и парцалките не е ли време да хванеш и иглите - мисля, че много ще се забавляваш!
Прегръдка, мила Доре!
Благодаря ти за съпричастния коментар!
Весело лято - и повече на море!!!
цитирай
15. vania23 - Прочетох твоя носталгичен текст.
08.08 13:07
После стихотворението. Накрая някои коментари. Чета за тъга, болка...
Не, аз не усетих нито тъга, нито болка. Има висок български дух, за който те поздравявам! Болката и тъгата са в мен, че с хора като теб, ще си иде някога и този дух. А може и да не си иде никога, защото хора като теб ще има винаги и нашият народ ще се съхрани, благодарение на тях...
Възхищавам се хора като теб! Прегръщам те!
Хубаво лято с вкус на бунт и море!
цитирай
16. donchevav - Благодаря ти за прочита, Ваня! И аз, ...
08.08 22:51
Благодаря ти за прочита, Ваня! И аз, като пишех, най-малко за болка си мислех. Всичко друго - носталгия, обич, възхищение, почит, готовност за служене - да, но болка - не. Да се усещаш частица от нещо голямо, красиво, оставащо във времето, това е радост, гордост, удовлетворение, благодарност, не и тъга и болка.
Може да има и друг поглед - парцалките, останали от баба, които не са ми нужни, затова ще ги обявя за продан (дано взема някой лев) или ще хвърля в контейнера (заемат толкова много място)! Не е моят поглед, моето решение на иначе не малкия проблем с подобно наследство - и в това е единствената ми заслуга в случая. Но ти благодаря - ти си добра приятелка:)
Желая ти весели, благодатни августовски дни, повече усмивки, повече релакс! Прегръдка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2525323
Постинги: 310
Коментари: 7437
Гласове: 46561
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930