Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2022 06:18 - Алина. Пътуване към хоризонта.
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 9759 Коментари: 14 Гласове:
23

Последна промяна: 11.07.2022 15:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

 

            image

     image






 

                                АЛИНА
                   Пътуване към хоризонта

 

 

        Познаваше Алина само от няколко дни, достатъчно, за да завържат плажно приятелство, и все пак малко – да й се довери. Затова когато младата жена помоли да й пази багажа, докато е в морето с детето си, само кимна неопределено – нещо в очите на украинката я притесни. Искрица дързост в тъмната бездна на майчината и човешка тъга, притворство и страх – и пак дързост. Беше сигурна, че усети нещо. Гледаше как се отдалечава малкият синьо-жълт пояс еднорог, яхнат от нейния Ванка, как тя със сетни сили го направлява по вълните, все по-навътре и по-навътре – и сърцето й се сви.

        Какво знаеше за тази жена? Нищо освен това, което бе видяла на плажа, докато дълбаеше в пясъка подземни тунели и гаражи за жълтото камионче на украинчето и червената кола на собствената си внучка Марая. И онова, което й разказа снаха й. Украинката се появила на този малък несебърски плаж през април. Били цяла група майки с деца, после останала само тя. Живеела много бедно, плащала за квартира по 25 лв. на ден и този наем й бил непосилен, парите й свършвали, а с двегодишно дете на ръце не можела да предприеме кой знае какво. Опитвала това-онова – без успех. Търсела по-евтино жилище, но не вярвала да намери – в Киев самата тя давала апартаменти под наем.

        Мария хвърляше по едно око на своя и чуждия багаж. Вече повече от час чакаше своите хора – стана обед, а тях още ги нямаше. Не можеше така – особено когато са с малко дете, но снахата беше такава, спокойна. Попоглеждаше и към морето, към тъжната групичка от синьо-жълт еднорог, дете и жена, които се стапяха на хоризонта, устремени сякаш към отсрещния бряг – толкова далечен, недостижим, и толкова близък в сърцето. Стана й тъжно.

         Изведнъж еднорогът зави рязко и се насочи към плажа. Мария си отдъхна – поне чуждата хавлия нямаше да надзирава. Украинката излезе първа, хвана пояса в едната си ръка, детето – в другата, и се завтече към багажа. Не й кимна, не й благодари. „Няма значение.“ – сви рамене Мария и се загледа към пътя. Нейните хора още ги нямаше.

         – А тук аз имала 100 лв. У меня деньги были – теперь их нет! їх вкрали, чи що? Вони вкрали в мене сто лева, люди! Тhey stole me, stole me-e-e, о-о!

        Силната, възбудена реч на младата жена се чуваше надалеч и хората наоколо занадигаха глави изпод чадърите. Мария изтръпна. С пет крачки стигна хавлията на украинката, изправи се пред нея и хвана ръката й:

        –  Что случилось, Алина?

         Обикновено си контактуваха на руски, макар че с другите хора украинката предпочиташе да говори на английски. Но сега младата жена сякаш не я чу – дръпна се и продължи да крещи и да кърши ръце. Още малко и щеше да дойде полиция. Мария не носеше документи на плажа. Смрази се, като се сети, че имаше у себе си над сто лева – мислеше на връщане да купи от аптеката едни хранителни добавки. Върви доказвай, че парите в портмонето ти са твои. Представи си полицейското управление и роднините, дошли да я освободят… и срама.

        В този момент една дълга сянка застана зад тях:

        –  What happened?

        Снаха й. Далеч назад стояха внучката и синът, заети да разпъват палатката. Не беше ги усетила.

         – What`s wrong, Alina?

        Украинката понечи да каже нещо, преглътна и се огледа трескаво, сякаш търсеше съюзници – но хората лежаха на лакът под чадърите и не мислеха да се замесват. А жената срещу нея продължаваше на английски с успокоителен, но твърд глас. Какво точно й каза, Мария не разбра, но видя как младата украинка наведе глава и тихо заплака. После хвана синьо-жълтия пояс за рога и задърпа детето към водата. Стреснато, момченцето също заплака, после послушно тръгна след майка си.

        Мария за втори път днес проследи тъжната групичка, отдалечаваща се в морето, и душата й се изпълни с ропот. „Съдба! Трагедия някаква глупава, непонятна… Бездънна и алогична, убиваща всичко човешко… Война! Горката майка!“

        Разтърсена от неочаквана нова емоция, българката се приближи до своя багаж и леко, без да я усетят, взе двете банкноти по 50. Беше ги  предвидила още преди време за глезотийки тук, на морето. Хайде-хайде, косата й ще мине и без хранителни добавки. Че хубава си е тя, нейната коса, на тия години, какво й е! Приближи се до чуждата хавлия и скришом пъхна парите под малкото вързопче на нея.

        Нещо изпърха в гърдите й, някаква радост. Сега по-спокойна щеше да иде при внучката, щяха да правят тунели и подземни паркинги в пясъка. Кой знае, малкият Ванка може би също ще дойде със своето жълто камионче. Марая ще му говори на полски, той ще й отговаря на украински, после заедно ще пеят на баба Мария "Baby shark".

        Размечтана, обезсилена, Мария седна на пясъка, обгърна коленете си с ръце, положи брадичка и се замисли. Не чу как зад нея хората се заизмъкваха изпод чадърите като из дупка, как спират пред хавлията със сивото вързопче и остават за миг там. Зазвъняха монети, зашушнаха банкноти, но Мария нищо не чуваше. Не видя и как малката й внучка помъкна новата си червена количка и я положи на чуждата хавлия. А след нея – чудо! –  към хавлията полетяха камиончета и топки, лопатки и кофички, рибки, балони, звезди…

         Мария гледаше към морето. Там, сякаш не стъпвайки по водата, една майка водеше напред синьо-жълт еднорог с малко момченце на него. Вървяха на изток към хоризонта, към изгрева, нереален и тъжен, към онзи свещен – толкова близък и толкоз далечен, бряг на родината.










Гласувай:
23



1. marana69 - ....идеята, е добра..
10.07.2022 08:05
но..залиташ, в прозирни..емоции.а това не е..
''на ниво'', )
поне, не и ..за тази Изискана..публика..
де я няма, никакваа.. ))

...а тазз бутафприя , най отгоре...Сърце ми..къса..

и аз съм на Несебър...ноо, повече ,ми допада Созопол...
хубавоо лято, венке..
цитирай
2. emi1ts - Поздрави мила Вени!
10.07.2022 10:05
Вълнуваща и затрогваща история най- вече погледнато по отношение на благородното отношение и добродетелната постъпка на героинята Мария, въпреки грозното отношение и поведение към нея.Още повече ,че с това си поведение е подтикнала и хората около нея към добродетелност.Възникват обаче и въпроси за размисъл.Един такъв въпрос е доколко такава добродетелност би помогнала и облагородила и променила характера и поведението на такъв тип изнудващи хора като другата героиня в разказа Алина. Хора , на които липсва чувствителност и не се интересуват от емициите на другите и проблемите им(които както в случая създават с поведението си) .Най вероятно,според мен за съжаление такова благородно отношение и добродетелност няма да са достатъчен катализатор за някаква положителна промяна.Доста е сложно да се отговори какво би могло да промени такива хора а само отговорът на този въпрос ще е най- доброто което би трябвало да се направи и да е ценно и полезно. Другото е продължаването на безотговорното и егоистично и разрушаващо дори самият човек поведение.За Алина предстои още дълъг път ....! Благодаря за този дълбоко размислящ разказ мила Вени!Прегръдки!Хубав неделен ден и успешна нова седмица!
цитирай
3. donchevav - но. . залиташ, в прозирни. . емоции. ...
10.07.2022 10:24
marana69 написа:
но..залиташ, в прозирни..емоции.а това не е..
''на ниво'', )
поне, не и ..за тази Изискана..публика..
де я няма, никакваа.. ))

...а тазз бутафприя , най отгоре...Сърце ми..къса..

и аз съм на Несебър...ноо, повече ,ми допада Созопол...
хубавоо лято, венке..


Благодаря, Юлия! Права си - както винаги:) Картинките са отврат, но е търсен ефект... някакво намигане - явно неубедително, малко еклектика за олекотяване - нали ти ме съветваше да снизявам излишната елитарност:)))
А критиката за необраната емоция приемам сериозно - знаеш, бъбривостта и захаросването са ми проблем. Благодаря ти!
Радвам се, че си в Несебър. И аз харесвам Созопол - но в Несебър се чувствам у дома. Вчера си взех довиждане с морето, но до седмица мисля да се върна, че лятото напредва, пък има и Балкан, и Хисаря, а и реколта дини и пъпеши, смокини и грозде зрее вкъщи, кое по-напред:)))
Почивно и весело да ти е!
Поздрави!

цитирай
4. donchevav - Благодаря ти, мила Еми! К...
10.07.2022 11:23
[quote=emi1ts]

Благодаря ти, мила Еми! Коментарите ти са винаги толкова задълбочени, така интересни! Анализираш, поставяш въпроси, даваш свои трактовки - много ценни, много истински!

Не мислех, че това е разказ за благородството... Дори ми се струва, че е закъсняла помощ, нещо като след дъжд качулка, както казва народът. Освен това е художествено хиперболизирано.
Исках да бъде разказ за пътищата на човешкото сърце. За разклоните и завоите, за тупиците и изходите, за хоризонта, който никога не трябва да губим - и в живота, и в душите си.

Приемам проявата на Алина като спонтанна, отчаяна реакция на една нещастна жена. Опитала е всичко, готова е на всичко. Не е агресивна - просто пробва. Не е аморална - просто оцелява. Да пази Господ от такава съдба! Инстинктът за самосъхранение е силен двигател на човешките страсти, майчинският инстинкт - сигурно в пъти по-могъщ. А гладът е много изобретателен - и смел.

По несебърските плажове тази година украинците са май повече, отколкото българите. Повечето са млади майки с деца - или баби с дребни 3-5-годишни внуци. Всички са тихи, плахи, тъжни, понякога избухливи, но винаги много несигурни - отдалеч ще ги познаеш. Обикновено идваме с цяла торба играчки - изсипваме ги отпред и скоро около нас се струпват десетина деца. Всяко носи своя любима играчка и обикновено я предлага (!!!), за да си поиграе и с нашите. Ние пък с майките си бъбрим - на български, руски, украински, полски и чат-пат английски - много добре се получава:))) Не споменават нищо за родината, нито за мъката си. Само от време на време се прокрадва някоя въздишка: "И ние имаме такава гумена акулка ... но остана вкъщи!" И познай - всеки път някое дете си отива де с акулка, де с топка или количка. Е, може да има и умисъл някога, но - карай да върви!:)))

Слушам, миналия ден внучка ми казва: "Везмен червонон пилке". И веднага след това: "Ти вземеш мяч?" Разликата? "Пилка" е нейната топка, а тя за себе си и своите неща мисли на полски. "Мяч" -ът е, разбира се, топката на русначето, с което играеше. А за по-сигурно настоява: "Please!" При целия си 40-годишен педагогически опит и стаж още не съм решила такъв езиков синкретизъм доколко е уместен и дали в крайна сметка не пречи на развитието на детето...

Прегръдка, мила Еми!
Успешна седмица и безметежно лято!
цитирай
5. mt46 - Поздрави, Вени!...
10.07.2022 12:01
Навлизаш в други води, виждаш по-широки пространства...
Спокойно, приятно лято!... :)
цитирай
6. donchevav - Навлизаш в други води, виждаш по...
10.07.2022 14:08
mt46 написа:
Навлизаш в други води, виждаш по-широки пространства...
Спокойно, приятно лято!... :)


Благодаря ти, Марине!
Тренинг си е това, няма спор - да гледаш от сутрин до вечер необятния морски простор!:)))
Спокойно лято? Имам нужда! Благодаря ти за това странно, но много-много хубаво пожелание!
Почивно и весело лято и на тебе!
цитирай
7. milady - мале ле ле ле..Вени, ее, тук те разбрах.. )
10.07.2022 15:35
и ние така, си комуникираме, на 3 езика, ведно @@@
и аз така говоря и внука, и баща му, и той така..снахата, е по кротка..)
бих, желала, да има..ЕДИН език, на който..всички да се разбират..
това, ми хареса, чудесна идяя за нов пост..благодаря..


Слушам, миналия ден внучка ми казва: "Везмен червонон пилке". И веднага след това: "Ти вземеш мяч?" Разликата? "Пилка" е нейната топка, а тя за себе си и своите неща мисли на полски. "Мяч" -ът е, разбира се, топката на русначето, с което играеше. А за по-сигурно настоява: "Please!" При целия си 40-годишен педагогически опит и стаж още не съм решила такъв езиков синкретизъм доколко е уместен и дали в крайна сметка не пречи на развитието на детето...
цитирай
8. donchevav - и ние така, си комуникираме, на 3 ...
10.07.2022 16:59
milady написа:
и ние така, си комуникираме, на 3 езика, ведно @@@
и аз така говоря и внука, и баща му, и той така..снахата, е по кротка..)
бих, желала, да има..ЕДИН език, на който..всички да се разбират..
това, ми хареса, чудесна идяя за нов пост..благодаря..

Слушам, миналия ден внучка ми казва: "Везмен червонон пилке". И веднага след това: "Ти вземеш мяч?" Разликата? "Пилка" е нейната топка, а тя за себе си и своите неща мисли на полски. "Мяч" -ът е, разбира се, топката на русначето, с което играеше. А за по-сигурно настоява: "Please!" При целия си 40-годишен педагогически опит и стаж още не съм решила такъв езиков синкретизъм доколко е уместен и дали в крайна сметка не пречи на развитието на детето...



:)))
Благодаря за съзвучието! Децата - те вече създават оня метаезик, на който да се разбират - без правила, без норми, с добра енергия и приятелско чувство... Пълна противоположност на стигмите, които цял живот съм проповядвала за "чистота на езика", за "борбата с чуждиците":)))
От друга страна, убедена съм, че в училище такива деца ще имат проблеми с правописа - поне с онзи правопис, за който ратувахме досега. Явно нещо... трябва да се промени... Но разклатят ли се правописните и правоговорните норми, разклаща се и цялата система, разколебава се, руши се из основи целият език. А езикът, заедно с историята, са основополагащи за една нация. Разбира се, нещата отдавна допират до космополитизъм - да се чувстваш гражданин на света днес не е екзотика, а рутинна нормалност. И все пак... дано остане малко кътче у всеки един от нас, където да живее един охлю-бохлю, а не snail, малка пеперудка, а не small butterfly, една бяла спретната къщурка с две липи отпред - образ в съзнанието и сърцето, който на никой друг език по света не би могъл да докосва така топло и родствено душата, както на езика на Ран Босилек.
Хубава вечер, Юлия!
Поздрави на морето - и на любимия Несебър!
цитирай
9. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
10.07.2022 20:42
Да, разбрах, че тази добродетелна жена си ти!Преглътнала обидата!
Чудесно си конструирала разказа! Комбинация между възможното и невъзможното....
Бедните хорица са в Украйна! Те не могат да си позволят лукса да пътуват зад граница Или да се откупуват от военна служба? Те са само заложници на големи интереси!
Тази млада жена случайно е попаднала тук И избрала неординарен план, за временна, малка помощ!
Българинът, официално правещ се на невиждащ, зорко наблюдава и изчаква .... Това е развръзката на разказа ти! Той усеща ,че нещо не е в ред, че има малка измама! Че не ти си виновна Причината е друга1 Чака твоята реакция, за него тя ще е правилната, за да те последва!
Великолепен, човечен финал!
Поздравления!

П.П. - предвид един коментар, само това ще кажа, мислих дълго, дали да коментирам изобщо? Ако някой познавам прекрасно, това е самозвания можещ! Търсещ разправа с различните от него и конфликт!Да излезе ,че той командва парада!?
Но, смятам, че е правилно, счетох ,че ти заслужаваш да не се съобразя с това присъствие!

Всичко най- добро , Венета!
цитирай
10. donchevav - О, Лео, много съжалявам за о...
10.07.2022 22:13
[quote=leonleonovpom2]

О, Лео, много съжалявам за отрицателната емоция, която ти създадох! Знам какво е - неведнъж съм се отказвала да коментирам в блогове, където видя нещо, което не харесвам... По принцип следя за чиста блогова среда и не бих позволила отклонение. Но сам виждаш - случаят не е такъв. Все пак щях да те разбера, ако не беше коментирал... макар да знаеш колко ми е ценно мнението ти и особено начинът, по който разсъждаваш:)
И сега - ето - прочетох два пъти написаното от тебе и пак не разбрах... Май и ти като мене не дотам вярваш на емигрантките украинки:))) В Несебър не ги обичат твърде. Мене открай време все ме бъркат. В "Жанет" миналия ден една касиерка ми викна: "А кошницата кой ще ти изпразни, а?" и ми хвърли зверски поглед, но когато казах: "Моля?", се уби да ми се извинява - мислела, че съм чужденка. Били много нахални. Не каза кои, но аз се сетих.:)
Виж, това е разказ, в него хиперболата е простима. Нали не вярваш, че когато героинята се е върнала, е заварила цяла хавлия с подаръци и пари?
Историята дойде от снаха ми, която ми разказа как са помогнали на една нейна позната - знаеш поляците и украинците колко се обичат и заедно колко мразят руснаците:))). Но идеята изкристализира в нещо друго и така се получи тази измислена и малко иносказателна история.
А, да, в това отношение и името Алина също не е случайно. Прочетох в нета, че у различните народи имената Алина, Алена, Албина, Албена, Аделина и дори Елена са с един произход, но са развили различни значения. У южните славяни Алина значи "друга, чужда, чужденка". Затова използвах това име:)))
За българина под чадъра си прав - изчаква, защо да се замесва. И на мене ми се е случвало - жена съм, най-често сама на плажа, рядко се намесвам при някакви по-екстремни ситуации близо до мене.
А парите бих дала. Аз съм от ония, глупавите и сантименталните, които бързо забравят злото и си обръщат и другата буза. И тебе съм съветвала, но не поддаваш:)))
Прекрасно лято ти желая, скъпи Лео! Бъди здрав!
цитирай
11. leonleonovpom2 - Здравей, Венета, отново!
10.07.2022 23:08
Заради хубавия ти разказ, преглътнах и наруших принципа си

Иначе можеше да ти изпратя някое мило съобщение, адресирано до мен, с помията в него, да видиш с що за лицемер става дума!
Украинците за мен са с Български произход Даже, малко преди да коментирам при тебе, пуснах постинг на тази тема!
Човек с човек не си прилича и това е хубавото!
На мен поляк е вадил нож във Варшава, но от стойностни поляци съм с прекрасни впечатления
Тук идват украинци , обикновено с нагло поведение Парвенюта с пари Казват ,че сме били цигани? Не само в Несебър ги мразят В Слънчев бряг, като ги местеха, нацапали хотелите с фекалии В Поморие паметникът на три руски момчета, от другата страна на улицата ни е, нацапаха с червени пречупени кръстове? Те са герои, на 20 години, жертвали са се за хората на града, да ги спасят!
Ти си гостенин тука, правилата определя хазаинът, не ти, окрайненецът! Провери, преди да направиш нещо, редно ли е да го правиш?
Руснаците също не мога да ги понасям, особено в магазина, но това не означава ,че са ми врагове
Прадядо ми е дошъл с руската армия в България, с ясното съзнание, че тя идва да освобождава България Не да я завоюва! Но за затворя тази страница!
Ще добавя, че в Западна Украйна са посрещали хитлеристите с цветя! И те се стъписали? Какво да правят, за пръв път им се случва? Допитали се до Хитлер
Той наредил да ги таксуват като всички останали Не може да им се има доверие Може да е всякакъв, но не е глупав, умен е На такива човек не може да има доверие!
Разказът ти наистина ми хареса Похвалата ми не е с празно съдържание, както агресията на разни посредственици, целяща да омаскари! Мислещи, че така се извисяват!
С такива няма как да намеря общ език!
Които ме познават, знаят добре ,че не разрешамвам работите ми да се пипат с нечисти помисли! Че такива неминуемо ще получат ответен удар!
Защото нещата ми не са от Фейсбук или преписани от журнали, а в резултат на аналитичен труд!
Потвърхждавам, прекрасен разказ, много ми хареса!

Всичко най-добро ,Венета
цитирай
12. donchevav - Заради хубавия ти разказ, прегл...
11.07.2022 14:09
[quote=leonleonovpom2]Заради хубавия ти разказ, преглътнах и наруших принципа си.

Съжалявам, Лео, за нечистите помисли, които си съзрял. Със сигурност си прав - всеки тук в блога е с определена цел, играе своя роля, влиза в конкретно амплоа. За осем години в блога би трябвало да съм разбрала вече кой кой е. Или поне от кого какво може да се очаква.
Сама съм си виновна. Наречи го Стокхолмски синдром. Или безхарактерност. Овчедушие. Но не е само това. Всъщност любопитна ми е най-вече тази полюсна поведенческа и феноменологична парадигма, тази вътрешна нагласа, отрицавайки, да утвърдиш - кого? Себе си. Велико! Грешката е моя. Тези интереси трябваше да запазя за себе си, а не да ги демонстрирам под носа на приятелите си. Прости ми!
Ще те омилостивя ли малко, ако ти подаря една история?

https://donchevav/poezia/2015/03/28/s-liubov-na-resheto.1349611

С любов на решето

Когато ми казваш: „Прости!” и „Сгреших!”,
светът изтънява до струйка дъждовна,
в която потъват и песен, и стих –
и обич, и вяра, и клетви лъжовни…

Аз спомена трия за пътя горчив
на струйката, стекла се нейде в душата.
Греши всеки, зная, додето е жив –
и някак усещам и своя вината.

Как искам да бъда над тия неща!
Но струйката тънка дълбае отвора,
припомня ми притча за оня баща,
поучил с пирони сина непокорен.

Бил буен синът и бащата решил
да го накаже ей тъй, без насилие.
В дъска над вратата той гвоздей забил
и с новата пакост нов щял да забие.

Синът се присмял, но дъската така
обрасла с пирони за никакво време,
че сепнат, юнакът решил – с добрина
пирон по пирон и – тъй всички да снеме.

Решил и го сторил – с последен замах
бащата последния гвоздей извадил.
„Е, татко, видя ли?”– му казал през смях.
„Видях – а ти, сине, дъската видя ли?

Как непотребна е тази дъска,
виж, цялата в дупки е тя - на решето!”
……………………………………………
Усмихваш се. Трия последна сълза,
прощавам ти с обич – и с рана в сърцето.

Прости ми за нанесената неволно рана! И се усмихни!:)))
Щастливо лято!
цитирай
13. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
11.07.2022 23:24
Венета, благодаря ти за чудесното стихотворение!
Но ти нямаш никаква вина! Коментирали са,по човешки си отговорила! Аз нямам право да ти забранявам, каквото и да е! Например, да искав да триеш коментар или да не отговаряш ? Това си е твое право!
Вярно е, не се чувствах комфортно, след няколко съобщения, непредизвикани, но не от тебе!
Аз не се интересувам от интриги и ако ме забъркат или случайно се забъркам, разбера ли, отгеглям се! Възможно е в някой мой коментар да съм я подразнил, но не съм го направил с такава цел Просто не съм разбрал!
Но, вместо да ми прави непоискани характеристики, можеше да ми посочи грешката! Щях да се извиня и да изтрия коментара Той , при всички положения се е отнасяр към общия случай! И понеже се занимавам с общия случай, за русофобите съм русофил, а за русофилите- русофоб! Особено с тезата ,че славяните произлизат от Българите Но, обица за ухото, да внимавам!
Приеми извиненията ми, че неволно съм те принудил, да се чунстваш без вина виновна!
Вина нямаш, никаква!

Хубаво лято и на тебе, Венета!
цитирай
14. donchevav - Венета, благодаря ти за чудесното ...
12.07.2022 23:19
leonleonovpom2 написа:
Венета, благодаря ти за чудесното стихотворение!
Но ти нямаш никаква вина! Коментирали са,по човешки си отговорила! Аз нямам право да ти забранявам, каквото и да е! Например, да искав да триеш коментар или да не отговаряш ? Това си е твое право!
Вярно е, не се чувствах комфортно, след няколко съобщения, непредизвикани, но не от тебе!
Аз не се интересувам от интриги и ако ме забъркат или случайно се забъркам, разбера ли, отгеглям се! Възможно е в някой мой коментар да съм я подразнил, но не съм го направил с такава цел Просто не съм разбрал!
Но, вместо да ми прави непоискани характеристики, можеше да ми посочи грешката! Щях да се извиня и да изтрия коментара Той , при всички положения се е отнасяр към общия случай! И понеже се занимавам с общия случай, за русофобите съм русофил, а за русофилите- русофоб! Особено с тезата ,че славяните произлизат от Българите Но, обица за ухото, да внимавам!
Приеми извиненията ми, че неволно съм те принудил, да се чунстваш без вина виновна!
Вина нямаш, никаква!

Хубаво лято и на тебе, Венета!


Благодаря ти, скъпи Лео!
За разбирането и за великодушието.
Всеки със своята мисия - тук, в блога, и в живота. И ценни са не толкова безкрайните усилия за утвърждаване на собственото кредо, колкото тези кратки мигове на пресичане. Затова не изтривам коментарите - те са част от нещо, което харесвам и уважавам. А че то било само моментно проявление, проблясък, частен случай, прищявка... или обратно, стратегия - нека! Виртуалната среда не е най-доброто място за търсене на абсолютната истина - тук всичко е относително, даже и това, кой точно стои срещу теб, мъж или жена, или хермафродит, както е казал поетът:)))
Впрочем аз реших за себе си проблема - и ти обещавам, че поне на моя територия няма да имаш други поводи за подобен дискомфорт.
Поздрави, Лео!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3045320
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53392
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031