2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
РАБАТОТО* ПЕТЛЕ
Когато старият петел изчезна, с него изчезна и радостта във фермата. Нямаше кой да разлайва кучетата по малките часове, да буди стопаните в ранни зори, да воюва нескончаемо с гъсока, да разкудкудяква кокошките. Над птичия двор легна някаква особена, унила тишина. Сутрин, когато Мария пуснеше кокошките, те клъвваха неспокойно по някое зърно и бързаха да се скрият под хамбара. Там по цял ден се опухваха в прахта, като че да изтрият нещо от перата си, миризма някаква или страх. Скришом една от друга се шмугваха в яслите под сайванта, мълчаливо се освобождаваха от напрялото яйце и припряно, сякаш виновно, се връщаха под хамбара. Когато ожаднееха, притичваха с приклякане до поилката и пак така, с прибежки, се връщаха под сянката. Вечер рано-рано се прибираха в кокошарника, скупчваха се в най-тъмния ъгъл и пъхаха глави под крилете си. Чакаха лисицата. А тя продължаваше да идва всяка нощ, в един и същ час, по едни и същи стъпки, неумолима като смъртта. Омразната гад, надхитрила стопаните, които преместваха в обора петела за през нощта, да не ги буди по ранни зори, бе прокопала дупка под прага – и оттогава от храбрия кокоши повелител нямаше ни вест, ни кост. Сега беше си набелязала ръждясалата мрежа на кокошарника и всяка нощ пригризваше по малко от нея. Страх и паника обзе целия двор, само кучето нехаеше – беше свикнало с миризмата на лисицата и нали беше вързано, примиряваше се.
Не можеше повече така – Мария го разбра, когато една вечер не намери в полога ни едно яйце. Тогава Динко отиде до пазара и се върна оттам с младо петле. За компания беше му взел и една ярка – сиво прешарена и тя като него. „Рабати, каза Динко, страшна порода, и за месо, и за яйца, ама много серт!“
Пуснаха новите птици в кокошия двор и час по час надничаха да ги следят. Млади бяха гостенчетата, кажи-речи пилета още. Гледаха страхливо и се гушеха при всяко приближаване на старите подозрителни кокошки. Но скоро се опериха. Взеха да се разглеждат наоколо, пристъпиха и към хранилката, клъвнаха демонстративно по няколко зърна и пийнаха вода от поилката. Старите кокошки примирено се върнаха под хамбара.
Когато една сутрин чу петлето да се опитва да кукурига, Мария се усмихна. Гласчето му беше неукрепнало, трепереше и изтъняваше смешно в края на песента, но звучеше чисто и силно и беше ясно – в този двор вече щеше да се чува глас на петел.
В последното Мария бързо се убеди. Когато носеше кофата с храна за прасците, чу топуркане след себе си, обърна се и видя петлето. Цяло настръхнало, с разрошена грива, то напираше към нея, готово да я закълве. Инстинктивно Мария замахна с кофата, петлето отскочи, после пак се втурна. И се започна една… Колкото пъти Мария излезеше на двора, толкова пъти петлето захвърляше всичко и се втурваше към нея – непримиримо, отчаяно, на живот и смърт. Опитваше как ли не да го омилостиви – и зрънца му подхвърляше, и трохички му носеше, не и не. Забеляза, че когато тя хранеше котките, то най-много се разяряваше. Взе да му подхвърля от техните мръвки и сякаш за миг го омилостивяваше – залисваше се и я оставяше да се прибере от двора. Понякога, когато много я ядосваше, тя се навеждаше ниско и го хващаше в движение. Притискаше го до себе си и дълго го галеше по искрящите сребърни пера, а то притихваше, от срам ли, от сладост ли – и дълго после не я закачаше.
Съживи се птичият двор, яйцата препълниха корите, трябваше да се мисли за продан. А една сутрин изпод сайванта излезе квачка. Кога и как ги бе измътила, никой не знаеше, но къткаше десетина пиленца – все рабати. Засмя се фермата от новите детски гласчета.
Но една вечер… Как стана, никой не разбра, макар че Динко и Мария дълго се връщаха към всяка подробност. Стопанинът беше тръгнал да затваря кокошарника, когато звънна телефонът. Не носеше телефон, когато шеташе, оставяше го на външното стълбище. Тръгна по звъна – и остави вратата. Повече не се върна, затварянето на кокошките беше последното му за деня задължение в двора. После се кълнеше, че го е направил. Но лисицата беше на друго мнение. Бавно и спокойно, неумолима като смъртта, тя прекоси двора в оня, нейния си час, и се запъти към кокошарника. Кокоши крясък огласи притихналия двор.
От бесния лай на кучетата стопаните наизскачаха презглава и са втурнаха към двора. Някаква сянка префуча край тях, а след нея, пъпрейки с криле, тичаше още една. Спъна се, претърколи се, запърха и замря. Младото петле. Беше се било с лисицата, беше я обърнало в бяг.
Мария го взе на ръце. То отвори очи, опъна шия и зарови глава под мишницата й. Изпод крилото му капеше кръв и стопанката знаеше – трябва да го намаже с масчица, да му зарасне по-бързо. Нямаше удушени кокошки – всички се бяха скупчили в ъгъла, примрели от ужас, но бяха живи и здрави.
Мария понесе рабатото петле към къщи и все му говореше, говореше, а то, успокоено и затоплено, кокаше изпод жилетката й, сякаш се заканяше на невидим някакъв звяр.
*
Рабат петел, рабата кокошка (ост. диал.) - шарен, със сиви,черни и червени пера
Очевидно е, че имената Тартария и Българ...
Европрокуратура вече разследва закупуван...
Баба ми гледаше кокошки, имаше и петли
Някой от тях бяха наистина агресивни И нападаха само жени? Може би заради баба ми, тя събираше яйцата, тя колеше кокощките?!
Понеже става дума в разказа за шарено петле, оттогава знам една тънкост Сварих веднъж баба ми да оцветява яйце с химически молив До нея имаше вече оцветени яйца Попитах я, за какъв празник ги боядисва? Не били за празник От тях щели да се излюпят пиленца С цветовете на шарките по яйцето Дете бях, някъде около седем години и се впечатлих много! И наистина, появиха се пиленца, с най- разнообразни цветове Дворът стана цветна градина........
На една студентска бригада, в едно село ,колеги се бяха събрали и гледаха един двор Пълен със зелени кокошки? И петелът беше зелен? Цъкаха и не вярваха на чудото Казах им как са се появили Не ми повярваха, измислял съм!
Казах им да попитат стопаните и ще се уверят ,че е така!
И подминах
Малко по- късно ми казаха,че съм бил прав!
Благодаря ти ,с чудния си разказ ме върна в приказното детство! Когато бързах да порастна, а сега често ,мислено ,искам да съм в него! И най- вече, заради хората,които много ме обичаха и аз също- по-детски- много обичах!
Покланям ти се!
Благодаря ти от сърце, Лео - за добрите думи, за приятелското отношение и най-вече за куража, за глътката свеж въздух, която твоят коментар носи.
Знаеш, че живея в един от първоначалните източници на заразата, откъдето тръгна всичко. Мерките при нас са драстични - но да не ги описвам, достатъчно ни обливат отвсякъде. Мъжът ми от вчера подсмърча - беше му на гости един братовчед, "подсмърчащ" - уж било от това. Стоим си вкъщи и се самодиагностицираме през 15 минути:))) Та затова се и реших на това малко бягство от темата на деня - с история за любимите животни. И там има драми, и там има смърт. Случката е истинска, от моя двор. Животът ми е преизпълнен с подобни сюжети:))). Специални благодарности за историята с яйцата! Аз също шаря тия, които ще насаждам, със синьо и червено, понякога с няколко цвята - с химически молив или най-често с флумастер. Правя го, за да ги маркирам. Кокошките имат навик да снасят яйца в полога на квачката - и често объркват мътенето. Случвало се е да шаря със синьо, зелено, но никога не съм имала сини или зелени пилета:)))))) Ще пробвам отново, и на квачката мога да обърна внимание, че имам особени очаквания към нея:)))
Радвам се, че ти придадох малко от моето по-различно, жизнеукрепващо настроение:) Благодаря за чудесния коментар - винаги ми доставя удоволствие да чета твоите свежи, човечни, цветни истории!
Поздрави с пожелание за бодър дух, за крепко здраве, за дни без грижи и проблеми на цялото семейство!
Лисици идват и денем, в дъждовно време... Веднъж една лисица бе нахапала 5 кокошки и трябваше да ги заколим. А петелът бе изяден /от нея/...
Друг път хванах лисица при кокошките, заклещих я за шията с чаталесто дърво и се развиках. Дойде племенникът и започна да я удря с пръчка... :))) После пристигна баща ми с права лопата или с вила /не помня точно/ и я уби...
Порът обаче е по-опасен! Умори всичките ни 17 кокошки!...
Аз се разстройвам от дребни неща Но във върхови- обикновено съм на ниво Например когато самолетът пропадн на два пъти и стюардесата изчезна Аз разправях майтапи Съседът по място ме намери на летището и ми благодари, че съм му спасил живота И други подобни случаи имам
Но, божа работа!
Благодаря ти, върна ме в детството, когато кокошките шетаха из двора Петелът?
Търляха го, до в момента ,в който клъвна лошо майка ми по крака! Баба ми дойде, видя раната и излезе без нищо да каже Беше властна жена, действаше, без много да обяснява
На другият ден баща ми донесе супа! От петела!
Това му беше наказанието!
Да, това е начинът,човек да излезе отдействителността Да мисли за нещо друго
Облъчването по телевизията е много над допустимото затова са и конспиративните теории- резултат от него
Всяко нещо трябва да е дозирано Да, страшно е, но страхът всява паника А паниката е лош съветник
Всичко най- добро, Венета!
Хубав, светъл ден!
Чудесна творба ,резултат от съчетанието на твоя голям опит съчетан с таланта ти на разказвач!Прегръдки!Хубави и вдъхновени дни мила Вени!
Лисици идват и денем, в дъждовно време... Веднъж една лисица бе нахапала 5 кокошки и трябваше да ги заколим. А петелът бе изяден /от нея/...
Друг път хванах лисица при кокошките, заклещих я за шията с чаталесто дърво и се развиках. Дойде племенникът и започна да я удря с пръчка... :))) После пристигна баща ми с права лопата или с вила /не помня точно/ и я уби...
Порът обаче е по-опасен! Умори всичките ни 17 кокошки!...
Много интересен коментар! Благодаря ти, Марине! Мисълта ми тръгна разнопосочно... към онази лисица, която по сред бял ден излезе - като в приказките - от лозето ни, аз я подгоних по алеята на вилата, тя се затича, после рязко се обърна към мене, спря, надигна се на два крака и се изхили! Спрях като закована - а тя, хитрушата, само това чакала - обърна се, хукна и за миг се скри в близкия храсталак:) Напомни ми и една история, която моят дядо ловджия обичаше да разказва за един пор - как го ухапал по пръста и какво му направил дядо после - на това място ние, децата, плачехме като луди. Нападали са ни и невестулки, и белки - много са мили на външен вид, но са много пакостливи:))) Чувала съм и за златки, но не са ни гостували май - може би живеят в други региони. А брат ми откри на тавана на вилата си някакви горски плъхове - май съсели се казваха. Открил ги вкочанени в един шкаф, помислил, че са умрели, а те спели зимен сън. Не били опасни за домашните животни, най-много някое яйце да свият от полога:))).
Още веднъж ти благодаря - отвя мисълта ми от болести и зарази към по-приятни неща - за мили, пухкави хищници:))) Поздрави с пожелание за безвирусни дни!
Аз се разстройвам от дребни неща Но във върхови- обикновено съм на ниво Например когато самолетът пропадн на два пъти и стюардесата изчезна Аз разправях майтапи Съседът по място ме намери на летището и ми благодари, че съм му спасил живота И други подобни случаи имам
Но, божа работа!
Благодаря ти, върна ме в детството, когато кокошките шетаха из двора Петелът?
Търляха го, до в момента ,в който клъвна лошо майка ми по крака! Баба ми дойде, видя раната и излезе без нищо да каже Беше властна жена, действаше, без много да обяснява
На другият ден баща ми донесе супа! От петела!
Това му беше наказанието!
Да, това е начинът,човек да излезе отдействителността Да мисли за нещо друго
Облъчването по телевизията е много над допустимото затова са и конспиративните теории- резултат от него
Всяко нещо трябва да е дозирано Да, страшно е, но страхът всява паника А паниката е лош съветник
Всичко най- добро, Венета!
Благодаря ти за разбирането, Иване! И за съпричастността също. Наистина е страшно - не знаеш откъде ще ти дойде. Ние със съпруга ми - и особено той - сме невъзможно социални, прекалено даже общителни. Къщата ни е на кръстопът, с две вечно отворени врати от двете страни. Не оставаме без гости - от тия, дето не са се канили, а просто са се отбили ей тъй, защото минават по улицата:))) Занимаваме го с гълъби, котки и кучета, със сладки разговори под крушата, гощаваме ги, с каквото бог дал от градината - е, и някоя пържолка или кюфтенце ще метнем, ако е в по-обедно време - и ги изпращаме по живо, по здраво. А сега - крием се като лалугери в дупка, гледаме подозрително редките минувачи и се молим всичко това по-бързо да свърши... И кучетата разбират - не излизат по двора, не лаят, стоят си и те вкъщи и дремят... Само котките - нали имат по куп още животи - нехаят, цяла нощ тропат по тавана, купонът върви на макс!
Благодаря ти за куража, Иване! Няма място за паника - и това ще мине! Безоблачни пролетни дни, приятелю!
Хубав, светъл ден!
Благодаря ти, Огняне - и затова включително, че си почувствал тази истинска история като алегория! Смело сърце! Да ти споделя ли една тайна - макар да съм главна транжорка вкъщи на телета, прасета, зайци и птици, не кандисвам /:)))/ да се коли кокошка. Клала съм патици и пуйки, по 30-тина на един път, но кокошките у нас са само за яйца. Е, някое слабосилно петле мога да затрия, но силните и оперени индивиди, от които ще излязат добри петли, обикновено подаряваме. Кокошките у нас умират от старост, петлите също не колим - ако заболеят, ги лекуваме, ако умрат, ги погребваме:))) Такъв е редът на нашата къща и добре, че сме се случили на един акъл с моя съпруг, иначе не знам колко войни щеше да има по различните животински фронтове:)
Басня за куража, за смелото сърце... Смелост ни трябва в това нефелно време, Огняне, кураж и присъствие на духа, отговорност, съпричастност и вяра. И сила, която да ни пази. Да се уповаваме! Здраве и бодър дух ти желая!
Чудесна творба ,резултат от съчетанието на твоя голям опит съчетан с таланта ти на разказвач!Прегръдки!Хубави и вдъхновени дни мила Вени!
Благодаря ти, мила Еми! Нямам кой знае какъв опит с петлите и кокошките - моята стихия е градинарството. Животните, с изключение на кучетата и котките, оставям на съпруга си. Но точно заради любимите котки, част от които са махленски и стигат в куража си да навлязат в чуждото пространство само до двора, трябва да храня, минавайки през територията на петела. И любимото петле - познай, всеки път ме третира като боксова круша - бие с криле, запъва с крака и скача като някоя нинджа на метър и половина височина:)))
Благодаря за сърдечните поздрави! Поздрав и прегръдки и за тебе, мила приятелко, с пожелание за повече весели дни, по-малко грижи и притеснения!
И - честита пролет! Аз вече видях щъркел и вързах мартениците на крушата:))))
Видя ми се съмнителна... :)
16.03.2020 12:04
Рабат, а [71] – пъстър, пъстра (всъщност – яребат,а)
"Яребат" ми се струва по-точно. От "яребица"... :)
Благоприятни шарени дни, Вени!
И разказът, а и петлето хубаво си го изобразила, усмихна ме. Юначе, браво!
Прегръдка от мен!
Видя ми се съмнителна... :)
Имаш право да се съмняваш, Марине! Разбирам твоя професионален интерес - и аз в подобни случаи се чувствам провокирана да правя собствено проучване, да проверявам. Трябва да ти призная, че бях въвлечена в подобен дебат и в друг един сайт, където публикувах този разказ. Там една колежка ме призовава да заменя думи като "рабат", "прасци", "заканяше" респективно с "яребат", "прасета" и "заканваше". В отговорите си там аз подробно обясних защо предпочитам точно тези форми. За богатството и ценността на диалектите няма да ти говоря, предполагам, че споделяш това мнение. Формата "рабат" е част от онази диалектна езикова среда, в която съм се опитала да поставя и героите /напр. с употребата на думата "серт" вместо експресивното "люти"/, и разказвача, за когото ми се искаше да е част от тази атмосфера, а не безпристрастен някакъв регистратор. Уверявам те, че съм обмисляла всяка дума, за много от тях дълго се колебах, например дали да използвам "ваджишката" вместо "проклетата" - и в крайна сметка не се реших, стори ми се, че ще изпадна в просторечие.
Рабат, а [71] – пъстър, пъстра (всъщност – яребат,а)
Да, знам това речниково значение. но какво доказва то - че думата "рабат" - като диалектна дума / не като архаизъм/съществува, щом има нужда от тълкуване:)))
Като един съвестен автор, преди да започна да пиша, и аз ходих на посочените от тебе сайтове и си изясних етимологията на думата. Не ми се иска да заменям "рабат" с "яребат". Факт е, че думата "рабат" битува в конкретния диалект /Централна Северна България/ .Уверявам те, че и днес по пазарите за животни в моя край можеш да срещнеш надпис: "Продавам рабати кокошки":) И още един факт - в конкретния диалект, виждаш, има малко разлика - петелът е прешарен в сиво, бяло, черно и червено и е със сребриста блестяща грива /Хрумна ми да го снимам и да го кача тук - защо не?:)))/. Има разлика от това "шарен със сиви и червени пера", нали?:)
"Яребат" ми се струва по-точно. От "яребица"... :)
Благоприятни шарени дни, Вени!
:) Да, така е - и какво от това? Някой използва "яребат" вместо "шарен" и като асоциация с "яребица", т.е. "като яребица", израз, който най-вероятно етимологично стои в основата на създаване на разглежданата дума. Само че това не отменя правото на битуване и на другата диалектна форма - тя съществува. Бих могла да заменя "рабат" с "яребат" - по-звучно и по-образно е. Но на коректност към богатството и разнообразието на словоформи съм се учила от тебе:) Нима сега ме съветваш да изменя на езиковата правда и да подменя една форма, реално битуваща в конкретен диалект, в който е потопен целият разказ, с друга форма от друг диалект, само защото си я срещнал /неуточнено в кой езиков регион/ някъде в Интернет? Има толкова думи, които по едни или други езикови закони са променили /в частност опростили/ звуковия си състав, но не държим да ги използваме в изначалната им форма /например рало - от орало, ракитак - от върбалак край река/. А в този сайт, "Речник на стари и диалектни думи с предполагаем български произход (част р-с-т)" , по-надолу има:
"ребат, ребата, рабат - прил. (за петел или кокошка). [74] - Шарен, на черни и бели петънца. "
Благодаря ти за това, че винаги си на езиков пост! Държи ме в тонус:)))
И един личен момент. Когато ме кръщавала, моята кръстница ми поднесла толкова много подаръци, че трябвало да опънат едно въже между две дървета и там да ги намятат:) Но онзи дар, който майка ми с гордост показваше почти до юношеството ми, бе ... една рабата кокошка, на която всички казвахме "Кръстничка рабатка":)))
Поздрави, Марине! И не се притеснявай да ме поправяш - чест е да се уча от тебе! Пъстрошарени пролетни дни и на тебе!:)
И разказът, а и петлето хубаво си го изобразила, усмихна ме. Юначе, браво!
Прегръдка от мен!
Благодаря ти, мила Веси! Петлето е много храбро наистина, де да имаше повече хора, сърцати като него!:)))
Прегръдка и от мене, приятелко! Благотворни и весели пролетни дни!
Да си призная, стреснах се от определението " Рабат" Но човек не може всичко да знае
Но Рабат е столицата на Мароко Знам го от пети клас, когато ровех из картите- географските, на майка ми Не знам на арабски какво означава, но няма да се учудя,ако е нещо близко на шарен? Шарен свят се е събрал в този град!?
Прекрасен постинг, благодарен съм ти за него, Венета!
Хубава вечер!
Да си призная, стреснах се от определението " Рабат" Но човек не може всичко да знае
Но Рабат е столицата на Мароко Знам го от пети клас, когато ровех из картите- географските, на майка ми Не знам на арабски какво означава, но няма да се учудя,ако е нещо близко на шарен? Шарен свят се е събрал в този град!?
Прекрасен постинг, благодарен съм ти за него, Венета!
Хубава вечер!
Поддържам градуса на коментарите? Да, за мене мнението на колегите, съображенията, забележките и поправките им са нещо много важно! Добре, че поне тази форма на контакт не са ни забранили още:)
Може и да си прав за този арабски произход. Потърсих в Интернет - на арабски яребица се изговаря "ал арнабу" - има голямо звуково съответствие:))) А в диалекта формата наистина идва от яребат, т.е. като яребица. "Шарен" е нещо друго на арабски, но как може да знае човек, като има многозначност на думите, има метаупотреба..., пък и може да е на берберски:)))
Благодаря ти за хубавите думи, Лео, понякога човек има нужда от малко насърчение, от приятелско рамо! Ще издържим, нали? Пазете се всички вкъщи!
С теб е трудно да се спори!
Може би си ти ръбата
хвърковата, яребата?...
:)))
Приятно ме изненада.
Всичко най-хубаво и много здраве на теб и на хората, които обичаш!
Прегръдка!:)
С теб е трудно да се спори!
Може би си ти ръбата
хвърковата, яребата?...
:)))
Жена съм, вярно - яребата, шарена,
и може да се правя на ударена,
по волята ми нещо ако не върви,
но случаят тук друг е, с мене не спори:)
Поздрави и благодарности, Марине!
Приятно ме изненада.
Всичко най-хубаво и много здраве на теб и на хората, които обичаш!
Прегръдка!:)
Приказка... Де да беше приказка, Кате! Истина е, истинска история от нашия двор:))) И петлето е истинско - разхожда се важно-важно из двора, но след случая с лисицата никой вече не му вика "петлето" - получи сякаш своето свидетелство за зрелост и изведнъж всички започнаха да говорят за него като за Петела:)
Не бях се сещала да разкажа тая приказка за лека нощ, все се напъвам да съчинявам нови и нови - за бабки и котки, за внучета и кучета, и за теленцето, и за прасенцето - истории да искаш от мене! Непременно ще разкажа още довечера тая петелска история - благодаря ти за идеята! Само дано не чуе тате, че веднага ще довтаса с голямата пушка - а лисицата, права си, е много симпатична ... големи бели направи, но някак свикнах всяка нощ да ми гостува под прозореца.
А днес имаме радост в градината - досега ни обсаждаха зимните пернати - врабчета и гълъби /тук им викаме пивги/, врани и свраки, и дори семейство сойки - днес дойдоха две славейчета и цяло ято дроздове. Старата круша оживя и само за ден напъпи. Дано вече няма мразове:)))
Прегръдка, мила Кате! Казвам ти аз, трябва да ни дойдеш някой път на гости, сто сюжета ще си набележиш и каквато си сладкодумка....
Благодаря ти за гостуването и за чудесния коментар! Бодри и здрави дни, весела и щастлива пролет за тебе и твоите близки!
Всичко най-хубаво и много здраве на теб и на близките! Пожелавам ти слънчев и весел ден!
Прегръдка от мене, приятелко!
яребат, че и чепат... :)))
Всичко най-хубаво и много здраве на теб и на близките! Пожелавам ти слънчев и весел ден!
Прегръдка от мене, приятелко!
Благодаря, ти, мила Или! Герой е наистина, прогони лисицата! Дано и сред хората се намерят повече такива герои! Прегръщам те и аз, скъпа приятелко! Слънчева и ведра пролет за теб и твоите близки!
яребат, че и чепат... :)))
Може и да си ръбат
и чепат,
инат,
устат,
но пък всички те четат!
Здрав и весел ден ти желая, Марине! Поздрави!
Имаш дарба да разказваш! Ще очакваме пак!
Лекс
Имаш дарба да разказваш! Ще очакваме пак!
Лекс
Умееш да откриваш същността, Лекс, и да намираш най-точните думи за нея!
"Къща с двор и много животни, всяко със своя характер"... Ще го запомня. Точно това ми се иска да показвам в моите текстове - и ако на тебе ти е прозвучало като приказка, чудесно! За мене това е ежедневие, начин на живот и на общуване, онова, което винаги съм искала да правя и което ме кара да се чувствам добре:)
Поздрави, Лекс, и бодър дух! Идва пролет - а сякаш никой не забелязва. Няма как да е друго - тревогата и страхът отнемат радостта, правят ни слепи за красотата. Но вярата крепне - и единението. И куража - вярвам в това. Бъди здрав, приятелю!
Много хубав разказ за трудните характери, които макар и да създават често най-големи проблеми, са способни и на най-смели постъпки. Светът нямаше да върви напред и нагоре без тях.
Много хубава идея, която ти си пресъздала прекрасно! Благодаря!
Много хубав разказ за трудните характери, които макар и да създават често най-големи проблеми, са способни и на най-смели постъпки. Светът нямаше да върви напред и нагоре без тях.
Много хубава идея, която ти си пресъздала прекрасно! Благодаря!
Много ми хареса този прочит за трудните характери. Напомни ми за учениците в моето трудово ежедневие - десетки, стотици, може и хиляди да са били .... някои отличници, други - с по-посредствени резултати, но с примерно поведение, безукорни в изпълнение на задълженията си ...вероятно съм забравила някои от тях ... Но има една категория, които не можеш да забравиш - ония, които са се съпротивлявали на педагогическото ти усилие и над чието упорство и най-малката победа ти е била сладка и незабравима. Спомням си един от тях - син на някакъв подземен бос през 90-те години. Той се ползваше с неписан, но чувстван от всички имунитет. Организира кражба на алуминиевите скари на басейна - и му се размина - не било на сериозно, било за тръпката. Така каза баща му. Но когато синът направи 19 неизвинени отсъствия, а при 20 изключвахме от училище, същият този баща дойде и накара момчето да обещае пред мене и класа, че повече няма да бяга от час. Нищо повече не каза - изслуша обещанието и излезе. Но това момче през следващите две години не допусна нито едно бягство. Много години по-късно ми беше изпратил по мои по-малки ученици разкошен букет от бели рози. А наскоро ми се случи, спира бял мерцедес и някой ме кани да се кача. Бях с две доста тежки торби, връщах се от пазара. Отказах, не ми беше удобно. После се сетих - беше Гошо. А са минали оттогава повече от двайсет години:) Позаинтересувах се - завършил право, но работел като пожарникар, много го хвалели! Та така за трудните хора, за трудните обстоятелства и за силата на характера, който надмогва всичко.
Честита Първа пролет, Ваня! Бъди здрава и се пази! Прегръдка!
Много обичам животинките , аромата на мокра пръст и уханни цветя, бистрата вода по вадите из двора, цъфналите овошки и приятното жужене на пчелите... Имам много мили детски спомени, защото съм живяла и в къща, а докосването с природата е нещо изключително зареждащо.:)
Извини ме, че ти отговарям по-късно, но тези дни имах здравословни проблеми /не вирусни/:)) и нямах нещо настроение.
Весел ден, много здраве и много усмивки!:))
Много обичам животинките , аромата на мокра пръст и уханни цветя, бистрата вода по вадите из двора, цъфналите овошки и приятното жужене на пчелите... Имам много мили детски спомени, защото съм живяла и в къща, а докосването с природата е нещо изключително зареждащо.:)
Извини ме, че ти отговарям по-късно, но тези дни имах здравословни проблеми /не вирусни/:)) и нямах нещо настроение.
Весел ден, много здраве и много усмивки!:))
Идвай - поне до Еньовден съм тук, но презреят ли ягодите и черешите, премине ли вишнапът, вече няма сила, която да ме задържи далече от морето - даже и напиращите да зреят малини:)))
Честита Първа пролет!
дълбоките и трогателни разкази за любимите животинки около нас...
Много хубаво пишеш, приятелко... силно вълнуващо и стоплящо, и размислящо.
И винаги поднесено с финес, естествено и откровено... Благодаря ти.
Тази история с петлето юначе напомня приказка, прилича на басня, но прозира
истинската случка, провокирала създаването на поредната чудесна творба.
Време е за книга, мила Вени... и аз ще съм първата, която ще си я купи.
Прегръщам те с обич!
дълбоките и трогателни разкази за любимите животинки около нас...
Много хубаво пишеш, приятелко... силно вълнуващо и стоплящо, и размислящо.
И винаги поднесено с финес, естествено и откровено... Благодаря ти.
Тази история с петлето юначе напомня приказка, прилича на басня, но прозира
истинската случка, провокирала създаването на поредната чудесна творба.
Време е за книга, мила Вени... и аз ще съм първата, която ще си я купи.
Прегръщам те с обич!
Мила Танче, къде се изгуби? Надявам се да си здрава и всички вкъщи да сте добре.
Юначното петле е вече голям петел - красив, грижовен към своите и свиреп към враговете. От известно време е голям приятел с дворното куче. То също дойде у нас със своя си житейска история. Доведе го един приятел - грижил се за него, хранил го, разхождал го, а то го ухапало - неблагодарен помияр! Кученцето гледаше виновно и личеше, че е много уплашено. Приехме го. Минаха седмици на проучване и взаимно недоверие. Ръмжа, заплашва, лая - после омекна. Погледът му се избистри, а на муцунката му - мога да се закълна, се появи усмивка. Много весело и игриво куче. Бившият му стопанин дойде да го види - и ако знаеш в какъв бяс се заля това животно - после се скри под каруцата:) Разбрахме, че се страхува стопанинът му да не реши да го вземе. Едва го успокоихме. След този ден стана още по-предано - усеща кой е наш приятел и му пуска дружелюбни усмивки. Но случайните хора в дома нямат този шанс - плаши да скъса синджира.
Та това куче се сприятели с рабатия петел. От този момент петлето спи спокойно при кокошките, а както си му е редът, кучето патрулира нощем из двора и никаква лисица няма шанс.
Права си, приятелко - не е приказка, не е басня - истинска история е тази. И всеки ден, всеки час е извор на нови истории. Не бих издала книга - но тук от време на време ще ги споделям.
Благодаря, че ми се обади! Бъди здрава! Прегръщам те и аз с обич!