Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03 08:52 - Рабатото петле
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 1290 Коментари: 36 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


                                  
                                 
image





РАБАТОТО* ПЕТЛЕ

 

Когато старият петел изчезна, с него изчезна и радостта във фермата. Нямаше кой да разлайва кучетата по малките часове, да буди стопаните в ранни зори, да воюва нескончаемо с гъсока, да разкудкудяква кокошките. Над птичия двор легна някаква особена, унила тишина. Сутрин, когато Мария пуснеше кокошките, те клъвваха неспокойно по някое зърно и бързаха да се скрият под хамбара. Там по цял ден се опухваха в прахта, като че да изтрият нещо от перата си, миризма някаква или страх. Скришом една от друга се шмугваха в яслите под сайванта, мълчаливо се освобождаваха от напрялото яйце и припряно, сякаш виновно, се връщаха под хамбара. Когато ожаднееха, притичваха с приклякане до поилката и пак така, с прибежки, се връщаха под сянката. Вечер рано-рано се прибираха в кокошарника, скупчваха се в най-тъмния ъгъл и пъхаха глави под крилете си. Чакаха лисицата. А тя продължаваше да идва всяка нощ, в един и същ час, по едни и същи стъпки, неумолима като смъртта. Омразната гад, надхитрила стопаните, които преместваха в обора петела за през нощта, да не ги буди по ранни зори, бе прокопала дупка под прага – и оттогава от храбрия кокоши повелител нямаше ни вест, ни кост. Сега беше си набелязала ръждясалата мрежа на кокошарника и всяка нощ пригризваше по малко от нея. Страх и паника обзе целия двор, само кучето нехаеше беше свикнало с миризмата на лисицата и нали беше вързано, примиряваше се.

Не можеше повече така – Мария го разбра, когато една вечер не намери в полога ни едно яйце. Тогава Динко отиде до пазара и се върна оттам с младо петле. За компания беше му взел и една ярка – сиво прешарена и тя като него. „Рабати, каза Динко, страшна порода,  и за месо, и за яйца, ама много серт!“
                                           image

Пуснаха новите птици в кокошия двор и час по час надничаха да ги следят. Млади бяха гостенчетата, кажи-речи пилета още. Гледаха страхливо и се гушеха при всяко приближаване на старите подозрителни кокошки. Но скоро се опериха. Взеха да се разглеждат наоколо, пристъпиха и към хранилката, клъвнаха демонстративно по няколко зърна и пийнаха вода от поилката. Старите кокошки примирено се върнаха под хамбара.

Когато една сутрин чу петлето да се опитва да кукурига, Мария се усмихна. Гласчето му беше неукрепнало, трепереше и изтъняваше смешно в края на песента, но звучеше чисто и силно и беше ясно – в този двор вече щеше да се чува глас на петел.

В последното Мария бързо се убеди. Когато носеше кофата с храна за прасците, чу топуркане след себе си, обърна се и видя петлето. Цяло настръхнало, с разрошена грива, то напираше към нея, готово да я закълве. Инстинктивно Мария замахна с кофата, петлето отскочи, после пак се втурна. И се започна една… Колкото пъти Мария излезеше на двора, толкова пъти петлето захвърляше всичко и се втурваше към нея – непримиримо, отчаяно, на живот и смърт. Опитваше как ли не да го омилостиви – и зрънца му подхвърляше, и трохички му носеше, не и не. Забеляза, че когато тя хранеше котките, то най-много се разяряваше. Взе да му подхвърля от техните мръвки и сякаш за миг го омилостивяваше залисваше се и я оставяше да се прибере от двора. Понякога, когато много я ядосваше, тя се навеждаше ниско и го хващаше в движение. Притискаше го до себе си и дълго го галеше по искрящите сребърни пера, а то притихваше, от срам ли, от сладост ли – и дълго после не я закачаше.

Съживи се птичият двор, яйцата препълниха корите, трябваше да се мисли за продан. А една сутрин изпод сайванта излезе квачка. Кога и как ги бе измътила, никой не знаеше, но къткаше десетина пиленца – все рабати. Засмя се фермата от новите детски гласчета.
                                     
       
                               image                                         
Но една вечер… Как стана, никой не разбра, макар че Динко и Мария дълго се връщаха към всяка подробност. Стопанинът беше тръгнал да затваря кокошарника, когато звънна телефонът. Не носеше телефон, когато шеташе, оставяше го на външното стълбище. Тръгна по звъна – и остави вратата. Повече не се върна, затварянето на кокошките беше последното му за деня задължение в двора. После се кълнеше, че го е направил. Но лисицата беше на друго мнение. Бавно и спокойно, неумолима като смъртта, тя прекоси двора в оня, нейния си час, и се запъти към кокошарника. Кокоши крясък огласи притихналия двор.
                             
              image

От бесния лай на кучетата стопаните наизскачаха презглава и са втурнаха към двора. Някаква сянка префуча край тях, а след нея, пъпрейки с криле, тичаше още една. Спъна се, претърколи се, запърха и замря. Младото петле. Беше се било с лисицата, беше я обърнало в бяг.

Мария го взе на ръце. То отвори очи, опъна шия и зарови глава под мишницата й. Изпод крилото му капеше кръв и стопанката знаеше – трябва да го намаже с масчица, да му зарасне по-бързо. Нямаше удушени кокошки – всички се бяха скупчили в ъгъла, примрели от ужас, но бяха живи и здрави.

Мария понесе рабатото петле към къщи и все му говореше, говореше, а то, успокоено и затоплено, кокаше изпод жилетката й, сякаш се заканяше на невидим някакъв звяр.
                                      image


*

Рабат петел, рабата кокошка (ост. диал.) - шарен, със сиви,черни и червени пера








Гласувай:
30
0



1. leonleonovpom2 - Поздрави, Венета!
15.03 10:08
Прекрасен разказ, достоверно описание !Майсторски поднесено!
Баба ми гледаше кокошки, имаше и петли
Някой от тях бяха наистина агресивни И нападаха само жени? Може би заради баба ми, тя събираше яйцата, тя колеше кокощките?!
Понеже става дума в разказа за шарено петле, оттогава знам една тънкост Сварих веднъж баба ми да оцветява яйце с химически молив До нея имаше вече оцветени яйца Попитах я, за какъв празник ги боядисва? Не били за празник От тях щели да се излюпят пиленца С цветовете на шарките по яйцето Дете бях, някъде около седем години и се впечатлих много! И наистина, появиха се пиленца, с най- разнообразни цветове Дворът стана цветна градина........
На една студентска бригада, в едно село ,колеги се бяха събрали и гледаха един двор Пълен със зелени кокошки? И петелът беше зелен? Цъкаха и не вярваха на чудото Казах им как са се появили Не ми повярваха, измислял съм!
Казах им да попитат стопаните и ще се уверят ,че е така!
И подминах
Малко по- късно ми казаха,че съм бил прав!

Благодаря ти ,с чудния си разказ ме върна в приказното детство! Когато бързах да порастна, а сега често ,мислено ,искам да съм в него! И най- вече, заради хората,които много ме обичаха и аз също- по-детски- много обичах!

Покланям ти се!
цитирай
2. donchevav - Благодаря ти от сърце, Лео - за ...
15.03 10:52
[quote=leonleonovpom2]

Благодаря ти от сърце, Лео - за добрите думи, за приятелското отношение и най-вече за куража, за глътката свеж въздух, която твоят коментар носи.
Знаеш, че живея в един от първоначалните източници на заразата, откъдето тръгна всичко. Мерките при нас са драстични - но да не ги описвам, достатъчно ни обливат отвсякъде. Мъжът ми от вчера подсмърча - беше му на гости един братовчед, "подсмърчащ" - уж било от това. Стоим си вкъщи и се самодиагностицираме през 15 минути:))) Та затова се и реших на това малко бягство от темата на деня - с история за любимите животни. И там има драми, и там има смърт. Случката е истинска, от моя двор. Животът ми е преизпълнен с подобни сюжети:))). Специални благодарности за историята с яйцата! Аз също шаря тия, които ще насаждам, със синьо и червено, понякога с няколко цвята - с химически молив или най-често с флумастер. Правя го, за да ги маркирам. Кокошките имат навик да снасят яйца в полога на квачката - и често объркват мътенето. Случвало се е да шаря със синьо, зелено, но никога не съм имала сини или зелени пилета:)))))) Ще пробвам отново, и на квачката мога да обърна внимание, че имам особени очаквания към нея:)))
Радвам се, че ти придадох малко от моето по-различно, жизнеукрепващо настроение:) Благодаря за чудесния коментар - винаги ми доставя удоволствие да чета твоите свежи, човечни, цветни истории!
Поздрави с пожелание за бодър дух, за крепко здраве, за дни без грижи и проблеми на цялото семейство!
цитирай
3. mt46 - Поздрави, Вени!
15.03 11:58
Много хубав разказ!...
Лисици идват и денем, в дъждовно време... Веднъж една лисица бе нахапала 5 кокошки и трябваше да ги заколим. А петелът бе изяден /от нея/...
Друг път хванах лисица при кокошките, заклещих я за шията с чаталесто дърво и се развиках. Дойде племенникът и започна да я удря с пръчка... :))) После пристигна баща ми с права лопата или с вила /не помня точно/ и я уби...
Порът обаче е по-опасен! Умори всичките ни 17 кокошки!...
цитирай
4. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
15.03 13:13
Стискам ви палци И кураж!
Аз се разстройвам от дребни неща Но във върхови- обикновено съм на ниво Например когато самолетът пропадн на два пъти и стюардесата изчезна Аз разправях майтапи Съседът по място ме намери на летището и ми благодари, че съм му спасил живота И други подобни случаи имам
Но, божа работа!

Благодаря ти, върна ме в детството, когато кокошките шетаха из двора Петелът?
Търляха го, до в момента ,в който клъвна лошо майка ми по крака! Баба ми дойде, видя раната и излезе без нищо да каже Беше властна жена, действаше, без много да обяснява
На другият ден баща ми донесе супа! От петела!
Това му беше наказанието!

Да, това е начинът,човек да излезе отдействителността Да мисли за нещо друго
Облъчването по телевизията е много над допустимото затова са и конспиративните теории- резултат от него
Всяко нещо трябва да е дозирано Да, страшно е, но страхът всява паника А паниката е лош съветник

Всичко най- добро, Венета!
цитирай
5. batogo - !!!:))) Чудесна, майсторски разказана басня, Вени!
15.03 13:17
Смелото сърце, защитаващо любовта си, близките си и справедлива кауза, може да обърне в бяг всеки хитрец-грабител!
Хубав, светъл ден!
цитирай
6. emi1ts - Поздрави мила Вени!
15.03 13:40
Много вълнуващо и реалистично!Прочетох и се вживях в историята!Благодаря ти!
Чудесна творба ,резултат от съчетанието на твоя голям опит съчетан с таланта ти на разказвач!Прегръдки!Хубави и вдъхновени дни мила Вени!
цитирай
7. donchevav - Много хубав разказ!. . . Лисици и...
15.03 15:22
mt46 написа:
Много хубав разказ!...
Лисици идват и денем, в дъждовно време... Веднъж една лисица бе нахапала 5 кокошки и трябваше да ги заколим. А петелът бе изяден /от нея/...
Друг път хванах лисица при кокошките, заклещих я за шията с чаталесто дърво и се развиках. Дойде племенникът и започна да я удря с пръчка... :))) После пристигна баща ми с права лопата или с вила /не помня точно/ и я уби...
Порът обаче е по-опасен! Умори всичките ни 17 кокошки!...


Много интересен коментар! Благодаря ти, Марине! Мисълта ми тръгна разнопосочно... към онази лисица, която по сред бял ден излезе - като в приказките - от лозето ни, аз я подгоних по алеята на вилата, тя се затича, после рязко се обърна към мене, спря, надигна се на два крака и се изхили! Спрях като закована - а тя, хитрушата, само това чакала - обърна се, хукна и за миг се скри в близкия храсталак:) Напомни ми и една история, която моят дядо ловджия обичаше да разказва за един пор - как го ухапал по пръста и какво му направил дядо после - на това място ние, децата, плачехме като луди. Нападали са ни и невестулки, и белки - много са мили на външен вид, но са много пакостливи:))) Чувала съм и за златки, но не са ни гостували май - може би живеят в други региони. А брат ми откри на тавана на вилата си някакви горски плъхове - май съсели се казваха. Открил ги вкочанени в един шкаф, помислил, че са умрели, а те спели зимен сън. Не били опасни за домашните животни, най-много някое яйце да свият от полога:))).
Още веднъж ти благодаря - отвя мисълта ми от болести и зарази към по-приятни неща - за мили, пухкави хищници:))) Поздрави с пожелание за безвирусни дни!
цитирай
8. donchevav - Стискам ви палци И кураж! Аз се ...
15.03 15:48
leonleonovpom2 написа:
Стискам ви палци И кураж!
Аз се разстройвам от дребни неща Но във върхови- обикновено съм на ниво Например когато самолетът пропадн на два пъти и стюардесата изчезна Аз разправях майтапи Съседът по място ме намери на летището и ми благодари, че съм му спасил живота И други подобни случаи имам
Но, божа работа!

Благодаря ти, върна ме в детството, когато кокошките шетаха из двора Петелът?
Търляха го, до в момента ,в който клъвна лошо майка ми по крака! Баба ми дойде, видя раната и излезе без нищо да каже Беше властна жена, действаше, без много да обяснява
На другият ден баща ми донесе супа! От петела!
Това му беше наказанието!

Да, това е начинът,човек да излезе отдействителността Да мисли за нещо друго
Облъчването по телевизията е много над допустимото затова са и конспиративните теории- резултат от него
Всяко нещо трябва да е дозирано Да, страшно е, но страхът всява паника А паниката е лош съветник

Всичко най- добро, Венета!


Благодаря ти за разбирането, Иване! И за съпричастността също. Наистина е страшно - не знаеш откъде ще ти дойде. Ние със съпруга ми - и особено той - сме невъзможно социални, прекалено даже общителни. Къщата ни е на кръстопът, с две вечно отворени врати от двете страни. Не оставаме без гости - от тия, дето не са се канили, а просто са се отбили ей тъй, защото минават по улицата:))) Занимаваме го с гълъби, котки и кучета, със сладки разговори под крушата, гощаваме ги, с каквото бог дал от градината - е, и някоя пържолка или кюфтенце ще метнем, ако е в по-обедно време - и ги изпращаме по живо, по здраво. А сега - крием се като лалугери в дупка, гледаме подозрително редките минувачи и се молим всичко това по-бързо да свърши... И кучетата разбират - не излизат по двора, не лаят, стоят си и те вкъщи и дремят... Само котките - нали имат по куп още животи - нехаят, цяла нощ тропат по тавана, купонът върви на макс!
Благодаря ти за куража, Иване! Няма място за паника - и това ще мине! Безоблачни пролетни дни, приятелю!
цитирай
9. donchevav - Смелото сърце, защитаващо любовта ...
15.03 16:17
batogo написа:
Смелото сърце, защитаващо любовта си, близките си и справедлива кауза, може да обърне в бяг всеки хитрец-грабител!
Хубав, светъл ден!


Благодаря ти, Огняне - и затова включително, че си почувствал тази истинска история като алегория! Смело сърце! Да ти споделя ли една тайна - макар да съм главна транжорка вкъщи на телета, прасета, зайци и птици, не кандисвам /:)))/ да се коли кокошка. Клала съм патици и пуйки, по 30-тина на един път, но кокошките у нас са само за яйца. Е, някое слабосилно петле мога да затрия, но силните и оперени индивиди, от които ще излязат добри петли, обикновено подаряваме. Кокошките у нас умират от старост, петлите също не колим - ако заболеят, ги лекуваме, ако умрат, ги погребваме:))) Такъв е редът на нашата къща и добре, че сме се случили на един акъл с моя съпруг, иначе не знам колко войни щеше да има по различните животински фронтове:)
Басня за куража, за смелото сърце... Смелост ни трябва в това нефелно време, Огняне, кураж и присъствие на духа, отговорност, съпричастност и вяра. И сила, която да ни пази. Да се уповаваме! Здраве и бодър дух ти желая!
цитирай
10. donchevav - Много вълнуващо и реалистично!...
15.03 17:58
emi1ts написа:
Много вълнуващо и реалистично!Прочетох и се вживях в историята!Благодаря ти!
Чудесна творба ,резултат от съчетанието на твоя голям опит съчетан с таланта ти на разказвач!Прегръдки!Хубави и вдъхновени дни мила Вени!


Благодаря ти, мила Еми! Нямам кой знае какъв опит с петлите и кокошките - моята стихия е градинарството. Животните, с изключение на кучетата и котките, оставям на съпруга си. Но точно заради любимите котки, част от които са махленски и стигат в куража си да навлязат в чуждото пространство само до двора, трябва да храня, минавайки през територията на петела. И любимото петле - познай, всеки път ме третира като боксова круша - бие с криле, запъва с крака и скача като някоя нинджа на метър и половина височина:)))
Благодаря за сърдечните поздрави! Поздрав и прегръдки и за тебе, мила приятелко, с пожелание за повече весели дни, по-малко грижи и притеснения!
И - честита пролет! Аз вече видях щъркел и вързах мартениците на крушата:))))
цитирай
11. mt46 - Пак здравей, Вени!
16.03 12:01
Претърсих Интернета за думата "рабат"! Професионален дефект, нали разбираш?...
Видя ми се съмнителна... :)
цитирай
12. mt46 - http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Dialektni%20dumi%20-%2021%20may%202007/Dialektni%20dumi%20-%20R-S-T.htm
16.03 12:04
Рабат петел, рабата кокошка [24] - шарен, със сиви, червени пера

Рабат, а [71] – пъстър, пъстра (всъщност – яребат,а)
цитирай
13. mt46 - https://forum.palmi.bg/viewtopic.php?f=50&t=463&start=45
16.03 12:09
"... А и петлите ѝ не са легхорн, а колумбийска брама, селски яребат и два дето са с кръв от орпингтън и тъмна брама, и то люпени края на миналото лято младежи (без брамата, който е огромен)..."

"Яребат" ми се струва по-точно. От "яребица"... :)
Благоприятни шарени дни, Вени!
цитирай
14. vesever - Много мило е, Вени! И разказът, а и ...
16.03 13:28
Много мило е, Вени!
И разказът, а и петлето хубаво си го изобразила, усмихна ме. Юначе, браво!
Прегръдка от мен!
цитирай
15. donchevav - Претърсих Интернета за думата &...
16.03 15:35
mt46 написа:
Претърсих Интернета за думата "рабат"! Професионален дефект, нали разбираш?...
Видя ми се съмнителна... :)


Имаш право да се съмняваш, Марине! Разбирам твоя професионален интерес - и аз в подобни случаи се чувствам провокирана да правя собствено проучване, да проверявам. Трябва да ти призная, че бях въвлечена в подобен дебат и в друг един сайт, където публикувах този разказ. Там една колежка ме призовава да заменя думи като "рабат", "прасци", "заканяше" респективно с "яребат", "прасета" и "заканваше". В отговорите си там аз подробно обясних защо предпочитам точно тези форми. За богатството и ценността на диалектите няма да ти говоря, предполагам, че споделяш това мнение. Формата "рабат" е част от онази диалектна езикова среда, в която съм се опитала да поставя и героите /напр. с употребата на думата "серт" вместо експресивното "люти"/, и разказвача, за когото ми се искаше да е част от тази атмосфера, а не безпристрастен някакъв регистратор. Уверявам те, че съм обмисляла всяка дума, за много от тях дълго се колебах, например дали да използвам "ваджишката" вместо "проклетата" - и в крайна сметка не се реших, стори ми се, че ще изпадна в просторечие.
цитирай
16. donchevav - Рабат петел, рабата кокошка ...
16.03 15:52
mt46 написа:
Рабат петел, рабата кокошка [24] - шарен, със сиви, червени пера

Рабат, а [71] – пъстър, пъстра (всъщност – яребат,а)


Да, знам това речниково значение. но какво доказва то - че думата "рабат" - като диалектна дума / не като архаизъм/съществува, щом има нужда от тълкуване:)))
Като един съвестен автор, преди да започна да пиша, и аз ходих на посочените от тебе сайтове и си изясних етимологията на думата. Не ми се иска да заменям "рабат" с "яребат". Факт е, че думата "рабат" битува в конкретния диалект /Централна Северна България/ .Уверявам те, че и днес по пазарите за животни в моя край можеш да срещнеш надпис: "Продавам рабати кокошки":) И още един факт - в конкретния диалект, виждаш, има малко разлика - петелът е прешарен в сиво, бяло, черно и червено и е със сребриста блестяща грива /Хрумна ми да го снимам и да го кача тук - защо не?:)))/. Има разлика от това "шарен със сиви и червени пера", нали?:)
цитирай
17. donchevav - ". . . А и петлите ѝ ...
16.03 16:35
mt46 написа:
"... А и петлите ѝ не са легхорн, а колумбийска брама, селски яребат и два дето са с кръв от орпингтън и тъмна брама, и то люпени края на миналото лято младежи (без брамата, който е огромен)..."

"Яребат" ми се струва по-точно. От "яребица"... :)
Благоприятни шарени дни, Вени!


:) Да, така е - и какво от това? Някой използва "яребат" вместо "шарен" и като асоциация с "яребица", т.е. "като яребица", израз, който най-вероятно етимологично стои в основата на създаване на разглежданата дума. Само че това не отменя правото на битуване и на другата диалектна форма - тя съществува. Бих могла да заменя "рабат" с "яребат" - по-звучно и по-образно е. Но на коректност към богатството и разнообразието на словоформи съм се учила от тебе:) Нима сега ме съветваш да изменя на езиковата правда и да подменя една форма, реално битуваща в конкретен диалект, в който е потопен целият разказ, с друга форма от друг диалект, само защото си я срещнал /неуточнено в кой езиков регион/ някъде в Интернет? Има толкова думи, които по едни или други езикови закони са променили /в частност опростили/ звуковия си състав, но не държим да ги използваме в изначалната им форма /например рало - от орало, ракитак - от върбалак край река/. А в този сайт, "Речник на стари и диалектни думи с предполагаем български произход (част р-с-т)" , по-надолу има:
"ребат, ребата, рабат - прил. (за петел или кокошка). [74] - Шарен, на черни и бели петънца. "

Благодаря ти за това, че винаги си на езиков пост! Държи ме в тонус:)))

И един личен момент. Когато ме кръщавала, моята кръстница ми поднесла толкова много подаръци, че трябвало да опънат едно въже между две дървета и там да ги намятат:) Но онзи дар, който майка ми с гордост показваше почти до юношеството ми, бе ... една рабата кокошка, на която всички казвахме "Кръстничка рабатка":)))

Поздрави, Марине! И не се притеснявай да ме поправяш - чест е да се уча от тебе! Пъстрошарени пролетни дни и на тебе!:)
цитирай
18. donchevav - Много мило е, Вени!И разказът, а и ...
16.03 16:37
vesever написа:
Много мило е, Вени!
И разказът, а и петлето хубаво си го изобразила, усмихна ме. Юначе, браво!
Прегръдка от мен!


Благодаря ти, мила Веси! Петлето е много храбро наистина, де да имаше повече хора, сърцати като него!:)))
Прегръдка и от мене, приятелко! Благотворни и весели пролетни дни!
цитирай
19. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
16.03 19:48
Радвам се, че поддържаш градуса на коментарите във връзка с постинга!
Да си призная, стреснах се от определението " Рабат" Но човек не може всичко да знае
Но Рабат е столицата на Мароко Знам го от пети клас, когато ровех из картите- географските, на майка ми Не знам на арабски какво означава, но няма да се учудя,ако е нещо близко на шарен? Шарен свят се е събрал в този град!?

Прекрасен постинг, благодарен съм ти за него, Венета!

Хубава вечер!
цитирай
20. donchevav - Радвам се, че поддържаш градуса на ...
16.03 20:45
leonleonovpom2 написа:
Радвам се, че поддържаш градуса на коментарите във връзка с постинга!
Да си призная, стреснах се от определението " Рабат" Но човек не може всичко да знае
Но Рабат е столицата на Мароко Знам го от пети клас, когато ровех из картите- географските, на майка ми Не знам на арабски какво означава, но няма да се учудя,ако е нещо близко на шарен? Шарен свят се е събрал в този град!?

Прекрасен постинг, благодарен съм ти за него, Венета!

Хубава вечер!


Поддържам градуса на коментарите? Да, за мене мнението на колегите, съображенията, забележките и поправките им са нещо много важно! Добре, че поне тази форма на контакт не са ни забранили още:)
Може и да си прав за този арабски произход. Потърсих в Интернет - на арабски яребица се изговаря "ал арнабу" - има голямо звуково съответствие:))) А в диалекта формата наистина идва от яребат, т.е. като яребица. "Шарен" е нещо друго на арабски, но как може да знае човек, като има многозначност на думите, има метаупотреба..., пък и може да е на берберски:)))

Благодаря ти за хубавите думи, Лео, понякога човек има нужда от малко насърчение, от приятелско рамо! Ще издържим, нали? Пазете се всички вкъщи!

цитирай
21. mt46 - :)
16.03 22:06
Ех, какво човек да стори?
С теб е трудно да се спори!
Може би си ти ръбата
хвърковата, яребата?...
:)))
цитирай
22. troia - Здравей, Вени!
17.03 16:00
Приятна и увлекателна приказка си написала. Илюстрациите също са много хубави, а лисичката е направо сладурана /въпреки че е отрицателен герой.:) Спокойно може да се разказва за лека нощ на някое малко внуче.:)
Приятно ме изненада.
Всичко най-хубаво и много здраве на теб и на хората, които обичаш!
Прегръдка!:)
цитирай
23. donchevav - Ех, какво човек да стори?С теб е ...
17.03 16:04
mt46 написа:
Ех, какво човек да стори?
С теб е трудно да се спори!
Може би си ти ръбата
хвърковата, яребата?...
:)))


Жена съм, вярно - яребата, шарена,
и може да се правя на ударена,
по волята ми нещо ако не върви,
но случаят тук друг е, с мене не спори:)

Поздрави и благодарности, Марине!
цитирай
24. donchevav - Приятна и увлекателна приказка си ...
17.03 16:22
troia написа:
Приятна и увлекателна приказка си написала. Илюстрациите също са много хубави, а лисичката е направо сладурана /въпреки че е отрицателен герой.:) Спокойно може да се разказва за лека нощ на някое малко внуче.:)
Приятно ме изненада.
Всичко най-хубаво и много здраве на теб и на хората, които обичаш!
Прегръдка!:)


Приказка... Де да беше приказка, Кате! Истина е, истинска история от нашия двор:))) И петлето е истинско - разхожда се важно-важно из двора, но след случая с лисицата никой вече не му вика "петлето" - получи сякаш своето свидетелство за зрелост и изведнъж всички започнаха да говорят за него като за Петела:)
Не бях се сещала да разкажа тая приказка за лека нощ, все се напъвам да съчинявам нови и нови - за бабки и котки, за внучета и кучета, и за теленцето, и за прасенцето - истории да искаш от мене! Непременно ще разкажа още довечера тая петелска история - благодаря ти за идеята! Само дано не чуе тате, че веднага ще довтаса с голямата пушка - а лисицата, права си, е много симпатична ... големи бели направи, но някак свикнах всяка нощ да ми гостува под прозореца.
А днес имаме радост в градината - досега ни обсаждаха зимните пернати - врабчета и гълъби /тук им викаме пивги/, врани и свраки, и дори семейство сойки - днес дойдоха две славейчета и цяло ято дроздове. Старата круша оживя и само за ден напъпи. Дано вече няма мразове:)))
Прегръдка, мила Кате! Казвам ти аз, трябва да ни дойдеш някой път на гости, сто сюжета ще си набележиш и каквато си сладкодумка....
Благодаря ти за гостуването и за чудесния коментар! Бодри и здрави дни, весела и щастлива пролет за тебе и твоите близки!
цитирай
25. avangardi - Здравей, Вени!
17.03 21:22
Увлекателна история си написала. Това петленце е истински герой!:)
Всичко най-хубаво и много здраве на теб и на близките! Пожелавам ти слънчев и весел ден!
Прегръдка от мене, приятелко!
цитирай
26. mt46 - :)
17.03 23:32
То и аз съм май ръбат,
яребат, че и чепат... :)))
цитирай
27. donchevav - Увлекателна история си написала. ...
18.03 06:27
avangardi написа:
Увлекателна история си написала. Това петленце е истински герой!:)
Всичко най-хубаво и много здраве на теб и на близките! Пожелавам ти слънчев и весел ден!
Прегръдка от мене, приятелко!


Благодаря, ти, мила Или! Герой е наистина, прогони лисицата! Дано и сред хората се намерят повече такива герои! Прегръщам те и аз, скъпа приятелко! Слънчева и ведра пролет за теб и твоите близки!
цитирай
28. donchevav - То и аз съм май ръбат, яребат, че и ...
18.03 06:37
mt46 написа:
То и аз съм май ръбат,
яребат, че и чепат... :)))


Може и да си ръбат
и чепат,
инат,
устат,
но пък всички те четат!

Здрав и весел ден ти желая, Марине! Поздрави!
цитирай
29. lexparsy - И мене ме развесели твоя разказ, и ми ...
18.03 21:42
И мене ме развесели твоя разказ, и ми върна спомените за старите хубави приказки! И за старата къща, с двор и много животни, всяко със своя характер... ;))
Имаш дарба да разказваш! Ще очакваме пак!
Лекс
цитирай
30. donchevav - И мене ме развесели твоя разказ, и ми ...
19.03 19:58
lexparsy написа:
И мене ме развесели твоя разказ, и ми върна спомените за старите хубави приказки! И за старата къща, с двор и много животни, всяко със своя характер... ;))
Имаш дарба да разказваш! Ще очакваме пак!
Лекс


Умееш да откриваш същността, Лекс, и да намираш най-точните думи за нея!
"Къща с двор и много животни, всяко със своя характер"... Ще го запомня. Точно това ми се иска да показвам в моите текстове - и ако на тебе ти е прозвучало като приказка, чудесно! За мене това е ежедневие, начин на живот и на общуване, онова, което винаги съм искала да правя и което ме кара да се чувствам добре:)
Поздрави, Лекс, и бодър дух! Идва пролет - а сякаш никой не забелязва. Няма как да е друго - тревогата и страхът отнемат радостта, правят ни слепи за красотата. Но вярата крепне - и единението. И куража - вярвам в това. Бъди здрав, приятелю!
цитирай
31. vania23 - Честита Първа Пролет, Вени!
20.03 09:25
Бъди здрава в това странно, болно време!

Много хубав разказ за трудните характери, които макар и да създават често най-големи проблеми, са способни и на най-смели постъпки. Светът нямаше да върви напред и нагоре без тях.
Много хубава идея, която ти си пресъздала прекрасно! Благодаря!
цитирай
32. donchevav - Бъди здрава в това странно, болно ...
20.03 21:24
vania23 написа:
Бъди здрава в това странно, болно време!

Много хубав разказ за трудните характери, които макар и да създават често най-големи проблеми, са способни и на най-смели постъпки. Светът нямаше да върви напред и нагоре без тях.
Много хубава идея, която ти си пресъздала прекрасно! Благодаря!


Много ми хареса този прочит за трудните характери. Напомни ми за учениците в моето трудово ежедневие - десетки, стотици, може и хиляди да са били .... някои отличници, други - с по-посредствени резултати, но с примерно поведение, безукорни в изпълнение на задълженията си ...вероятно съм забравила някои от тях ... Но има една категория, които не можеш да забравиш - ония, които са се съпротивлявали на педагогическото ти усилие и над чието упорство и най-малката победа ти е била сладка и незабравима. Спомням си един от тях - син на някакъв подземен бос през 90-те години. Той се ползваше с неписан, но чувстван от всички имунитет. Организира кражба на алуминиевите скари на басейна - и му се размина - не било на сериозно, било за тръпката. Така каза баща му. Но когато синът направи 19 неизвинени отсъствия, а при 20 изключвахме от училище, същият този баща дойде и накара момчето да обещае пред мене и класа, че повече няма да бяга от час. Нищо повече не каза - изслуша обещанието и излезе. Но това момче през следващите две години не допусна нито едно бягство. Много години по-късно ми беше изпратил по мои по-малки ученици разкошен букет от бели рози. А наскоро ми се случи, спира бял мерцедес и някой ме кани да се кача. Бях с две доста тежки торби, връщах се от пазара. Отказах, не ми беше удобно. После се сетих - беше Гошо. А са минали оттогава повече от двайсет години:) Позаинтересувах се - завършил право, но работел като пожарникар, много го хвалели! Та така за трудните хора, за трудните обстоятелства и за силата на характера, който надмогва всичко.
Честита Първа пролет, Ваня! Бъди здрава и се пази! Прегръдка!
цитирай
33. troia - Здравей, Вени!
22.03 15:02
Благодаря ти за милата покана! Ако имам възможност ще се възползвам.:)
Много обичам животинките , аромата на мокра пръст и уханни цветя, бистрата вода по вадите из двора, цъфналите овошки и приятното жужене на пчелите... Имам много мили детски спомени, защото съм живяла и в къща, а докосването с природата е нещо изключително зареждащо.:)
Извини ме, че ти отговарям по-късно, но тези дни имах здравословни проблеми /не вирусни/:)) и нямах нещо настроение.
Весел ден, много здраве и много усмивки!:))
цитирай
34. donchevav - Благодаря ти за милата покана! Ако ...
22.03 18:58
troia написа:
Благодаря ти за милата покана! Ако имам възможност ще се възползвам.:)
Много обичам животинките , аромата на мокра пръст и уханни цветя, бистрата вода по вадите из двора, цъфналите овошки и приятното жужене на пчелите... Имам много мили детски спомени, защото съм живяла и в къща, а докосването с природата е нещо изключително зареждащо.:)
Извини ме, че ти отговарям по-късно, но тези дни имах здравословни проблеми /не вирусни/:)) и нямах нещо настроение.
Весел ден, много здраве и много усмивки!:))


Идвай - поне до Еньовден съм тук, но презреят ли ягодите и черешите, премине ли вишнапът, вече няма сила, която да ме задържи далече от морето - даже и напиращите да зреят малини:)))
Честита Първа пролет!
цитирай
35. stela50 - Здравей, Вени!
15.05 20:31
Обичам да чета стиховете ти, спомените, кратките философски поетични послания,
дълбоките и трогателни разкази за любимите животинки около нас...
Много хубаво пишеш, приятелко... силно вълнуващо и стоплящо, и размислящо.
И винаги поднесено с финес, естествено и откровено... Благодаря ти.
Тази история с петлето юначе напомня приказка, прилича на басня, но прозира
истинската случка, провокирала създаването на поредната чудесна творба.
Време е за книга, мила Вени... и аз ще съм първата, която ще си я купи.
Прегръщам те с обич!
цитирай
36. donchevav - Обичам да чета стиховете ти, спо...
15.05 23:08
stela50 написа:
Обичам да чета стиховете ти, спомените, кратките философски поетични послания,
дълбоките и трогателни разкази за любимите животинки около нас...
Много хубаво пишеш, приятелко... силно вълнуващо и стоплящо, и размислящо.
И винаги поднесено с финес, естествено и откровено... Благодаря ти.
Тази история с петлето юначе напомня приказка, прилича на басня, но прозира
истинската случка, провокирала създаването на поредната чудесна творба.
Време е за книга, мила Вени... и аз ще съм първата, която ще си я купи.
Прегръщам те с обич!


Мила Танче, къде се изгуби? Надявам се да си здрава и всички вкъщи да сте добре.
Юначното петле е вече голям петел - красив, грижовен към своите и свиреп към враговете. От известно време е голям приятел с дворното куче. То също дойде у нас със своя си житейска история. Доведе го един приятел - грижил се за него, хранил го, разхождал го, а то го ухапало - неблагодарен помияр! Кученцето гледаше виновно и личеше, че е много уплашено. Приехме го. Минаха седмици на проучване и взаимно недоверие. Ръмжа, заплашва, лая - после омекна. Погледът му се избистри, а на муцунката му - мога да се закълна, се появи усмивка. Много весело и игриво куче. Бившият му стопанин дойде да го види - и ако знаеш в какъв бяс се заля това животно - после се скри под каруцата:) Разбрахме, че се страхува стопанинът му да не реши да го вземе. Едва го успокоихме. След този ден стана още по-предано - усеща кой е наш приятел и му пуска дружелюбни усмивки. Но случайните хора в дома нямат този шанс - плаши да скъса синджира.
Та това куче се сприятели с рабатия петел. От този момент петлето спи спокойно при кокошките, а както си му е редът, кучето патрулира нощем из двора и никаква лисица няма шанс.
Права си, приятелко - не е приказка, не е басня - истинска история е тази. И всеки ден, всеки час е извор на нови истории. Не бих издала книга - но тук от време на време ще ги споделям.
Благодаря, че ми се обади! Бъди здрава! Прегръщам те и аз с обич!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2115243
Постинги: 286
Коментари: 6862
Гласове: 37128
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031