2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 16726 Коментари: 40 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 20:16
Тухла в зида
На стария зид,
преди много лета
от майстор безимен направен,
сивее самотно
тухла една –
някак различна оставена.
С годините вече
поизлинял,
цветът на зида пак е светъл
и червенее,
и погледа спрял
пак стопля с вида си приветен.
И само онази
тухла една
с времето по-тъмна става.
И някаква странна
сила и власт
над целия зид обладава.
Бях малко дете
и помня - не щях
да вляза в градината даже,
и тухлата тъмна
поглеждах със страх,
все пак ако там се окажех.
Не знам кой така
зидът бе строил,
че тухла да сложи различна,
но втренчена в нея,
пропуснах, уви,
градината да заобичам.
А късно е днес
да сторя това –
там пълно е всичко с коприва.
Превземат зида
шубраци, трева –
различната тухла закриват.
Но с нея се скрива
и целият свят:
безсмислен, животът догаря.
Върнете ми тухлата,
различна по цвят –
без нея зидът се събаря.
Снимки: Интернет
Човек го търси и като го открие, спокойно може да каже ,че животът има смисъл!
Чудесно стихотворение и аз ще кажа като една чужденка по адрес на най- великия стих на Ботев, че в него има музика!
Приятен ден!
Хубав ден за тебе, съботно разпускащ и юнско слънчев и весел! Поздрави!
П и е р
Върнете ми тухлата,
различна по цвят –
без нея зидът се събаря.
Прегръдка с обич и топлина от мен! Чудесен стих!
П и е р
Благодаря, скъпи Пиер - за посещението и за отношението! Слънчеви емоции за теб в най-дългите съботно-неделни дни в годината! Поздрави!
Светъл ден, приятелко – сърдечна и толкова мила, добра! Прегръдка с обич от мене!
Вдъхновени дни, Вени!... :)
Поздравления, мила Вени, много ми хареса - с мелодичност, с топлина, лека носталгия!
Прегръдки, Вени! :)
Вдъхновени дни, Вени!... :)
Колко хубаво си го казал, поете! Точно, ясно, убедително - с няколко думи само! Да, за това става дума - всяка тухличка, всяко камъче, всяко зрънце има значение за изграждане пъстрата мозайка на живота ни и без него картината е непълна - мазилката се рони, зее грозна дупка, зъби се заканително... Трябва да ценим и най-дребното нещо от живота си - само когато го загубим, разбираме колко ни е било важно и незаменимо...
Благодаря ти, Марине! Хубава, осмислена почивка в съботно-неделния благословен отрязък от седмицата! Поздрави!
Поздравления, мила Вени, много ми хареса - с мелодичност, с топлина, лека носталгия!
Прегръдки, Вени! :)
Мила Меги, помниш ли, когато ми писа, че не си намирала детелинки, аз ти пожелах да намериш цял откос:))) и ти после ми се похвали, че сте ходили на Медвен ли беше - може би греша - и си намерила... С времето тази различна тухла в оградата стана за мене ритуал за щастие, почти суеверие: погледна я - през целия ден ми върви, подмина я – до вечерта ме преследват неприятности; после напуснах бащината къща и забравих за тухличката ... до миналия ден, когато опитвайки се да въведа малко ред сред буренаците, изведнъж си спомних за своите детски страхове и вяра...и наистина се натъжих – цял един свят си беше отишъл с тази забравена различна тухла, с която детската ми въображение търсеше място в света... Весело, тъжно, мило наистина...
Различното – загадъчно, примамливо, провокативно – и толкова необходимо, за да се съизмерим и открием.. Прегръдка, нежна и обичлива приятелко, миличка Мег, прегръдка! Благословен да е денят ти!
Благодаря ти, мила Еми! Знаеш, аз обичам така – всяко камъче, филизче, гъбка при мене могат да станат повод да ви досаждам с импровизирани, незрели стихотворни опити – използвам момента да се извиня и на тебе, и на другите приятели за това:))) Макар че … не знам, мисля, че мехнизмът на писане общо взето е такъв - спонтанно, без да се замислиш, да запишеш и споделиш това, което те вълнува ... Или може би греша…
А споменът е наистина много ярък - сякаш е било вчера. Годините не са успели да докоснат зида - кой знае, може би наистина тъмната тухла го пази. Във всеки случай разбрах, че аз съм я пазела в сърцето си като скъп спомен. А споменът за тази тухличка от родния дом топли, където и да си...
Хубав ден, мила Еми! Ползотворни почивни дни!
Приятни почивни дни!
Приятни почивни дни!
Благодаря ти за поощрителните думи, мила Еми! Заради такива приятели като тебе влязох в този блог – и не съм се разочаровала нито веднъж! Чудесно е да усещаш подкрепата, искрената съпричастност, обичта на хора уж непознати, а толкова сърдечни и добри, че и да не искаш, душата ти сама ги приема за близки, доверява им се. И...започва да нарежда стих след стих за тях.. спонтанно, без преструвки – дори без да се усетиш – остава ти само да ги публикуваш:)))
Благодаря ти, приятелко! Страхотна си! Прегръдка!
За стена , обрасла в бръшлян,дрян и момини сълзи ... чемшири,
бухнали един в друг и мирис на здравец ... копнея!
Поздрави,Вени!Радвам се , че ....
За стена , обрасла в бръшлян,дрян и момини сълзи ... чемшири,
бухнали един в друг и мирис на здравец ... копнея!
Поздрави,Вени!Радвам се , че ....
О, Ели ти имаш такова око за полянки и паркове, за зеленина, за цветя! Къща с двор, река, вятър и глъч – звучи така хубаво... а описанието на стената с бръшлян и дрян, с чемшири и момини сълзи е същото като "дувара" в родния ми дом. Всичко е, както го описваш, само река нямаме, но наблизо минава "долът" – селското дере с дълбоки, стръмни брегове, истински пропасти, затрудняващи дори възрастните, а за нас, децата – забрана и ужас, и непреодолима, романтична примамка и изпитание! Ех, картинки, картинки! Прави снимки, Ели, много си добра - това остава! И спомените! Поздрави, приятелко! Хубав съботен следобед!
Прегръдки и поздрави - Литатру!
Вал те поздравява!
много, много харесах... преживях, спомних си... впечатляващо.
Поздравления, мила !
Споделям посланието на стиха ти, Вени!
Прегръдки и поздрави - Литатру!
Мила Литатру, извинявай за закъснението! Цял ден съм в разход - притичвах до едно време за минутка до лаптопа, после се отказах - няма смисъл. Благодаря ти за хубавите думи! Поздрави и прегръдки и от мене!
Вал те поздравява!
Извинявай, че едва сега ти отговарям, Вал. Този ден нямаше свършване - пък го наричат почивен. А е и най-дългият ден в годината:)))
Видя ли - и ти определяш тухлата като "различна". Като твоите трима приятели:)))) Трябва да се съгласиш с моя коментар при тебе- твоята приказка не е за еднаквите, а за различните, които стават еднакви там, горе:)))!
Хубава вечер, скъпи Вал! Благодаря ти за интересното сравнение с "Пинк Флойд". Да, тази тухла наистина е различна от оная, деструктивната:))) Поздрави!
PS Сега забелязах, че са ни свалили от „Първа”. Имаш ли идея кога – и защо? Миналата седмица ми наложиха бан още сутринта:) - предполагам, че постингът за Шуслеровите соли съдържаше непозволена реклама - а уж внимавах:))) Сега пък какво - може би заради някаква грешка при използването на картинките и музиката от Интернет. „Първа” не е важна, но наказанието ме кара да се чувствам като престъпник - а не знам точно в какво съм се провинила. Дано ни обяснят - защото в другия постинг може пак да сгреша - ужас! А може би не харесват това, което пишем:)))))))
Още веднъж - спокойна вечер, приятелю!
много, много харесах... преживях, спомних си... впечатляващо.
Поздравления, мила !
Таня, мила, какви думи! Благодаря ти от сърце! Стиховете възникнаха ей така, внезапно – нахлуха в главата ми, обсебиха ме - и на тебе ти се е случвало, сигурна съм:). Тухлата и зидът са реални - знаеш как се отпечатват някои детайли в детския мозък завинаги. И колкото и години да минат, при всяка нова среща спомените се завръщат. И става тя една:))))))
Поздрави, мила приятелко! Хубава вечер! Прегръдка!
Така е, Факти - точно уникалните за нас хора правят живота ни неповторим и пълноценно изживян - много точно си го казала! Благодаря ти! Поздрави!
Благодаря ти, vestige! Тихи спомени, светла печал. Миналото няма да се върне, да оставим от него поне хубавите спомени - и ония дребни, скъпи неща, които правят живота ни вълнуващ, неповторим! Поздрави, приятелко!
Споделям посланието на стиха ти, Вени!
Благодаря ти, скъпа Ели! Знаеш, много ценя мнението ти! Поздрави!
П.П. Изненадах се, че този чудесен постинг както и този на Вал са свалени от първа.
"Там, където навсякъде виждах чудеса!" Колко вярно! Благодаря ти, приятелко!
Хубава, осмислена с почивка и полезни занимания в неделя!
PS Не знам защо свалиха нашите постинги. Миналата събота с моя се случи същото – предположих, че е заради рекламата на солите – и се засрамих, че уж гледах, а не съм преценила… А вчера – не знам, имах много работа навън, прибягвах от време на време само да отговоря на коментарите – и не поглеждах Първа. Чак вечерта към 11ч. забелязах:) Но от Blog.bg влизаха, явно да ме предупредят, а аз, стогодишното пате, се зарадвах, че са ме отличили с присъствието си – и дори приятелски им кликнах – и на постинга, и на блога, с +:)))))
Предполагам, че е заради снимките или музиката, макар че Вал пък няма такива. Мога да се съмня и в реалните прочити /в коментарите и гласуванията - не/ - но пък не вярвам в тази световна конспирация някой да ми надписва прочити – за какво? Ще направя още един постинг и ако видя, че нещата продължават така, сигурно няма да публикувам – не заради „Първа”, а заради усещането, че в очите на някого си престъпник – без съд и присъда, без право на обжалване:)))
Поздрави и прегръдки, мила Вася – с благодарност за всичко!
Богатството е в многообразието.... Колко вярно! Благодаря ти, скъпи Васко! Колко ли е хубаво сега в хладното родопско гнездо Павелско! Поздрави и от мене - на тебе и на планината на Орфей! Хубава седмица!
необикновено в живота, хубаво и вълнуващо твое
стихотворение, Вени.. навява ми спомени..
поздрав и прегръдка за теб..
Жози
необикновено в живота, хубаво и вълнуващо твое
стихотворение, Вени.. навява ми спомени..
поздрав и прегръдка за теб..
Благодаря ти, мила Метличинке, съгласна съм с тебе - различното не се крие - то сякаш само застава пред тебе - да го видиш, да му обърнеш внимание.
Прегръдка и от мене, приятелко!
Жози
Ех, ти, с твоята фина нагласа и тънка чувствителност - нямаш равна! Аз благодаря, мила Жозетка! Прегръдка, приятелко!
Нещата около нас...какъв би бил светът ни без тях?
Прегръдка и от мен, Вени!
Нещата около нас...какъв би бил светът ни без тях?
Прегръдка и от мен, Вени!
"Нещата около нас...какъв би бил светът ни без тях? " Чудесно казано, мила Ати! Всяко нещо е едно малко предизвикателство към заобикалящия го свят. А тъмната тухла? Ех, какво страшно изпитание на силата, волята, смелостта и вярата беше тази тухла в ранното ми детство! Исках някой да я махне, да се спася:))) А сега ми липсва.. Поздрави, мила Ати!