2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 19088 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2020 21:45
To go below...
И цъфтят на дъното цветя…
Изгребах душата си
от наноса речен,
от черната тиня,
от блатната кал,
в стремежа към дъно-
опора извечна
след всяко падение,
след всеки провал.
Стените подронваха
баластра и пясък,
събаряха камъни,
и пълнеха пак
от мен издълбаното
с болка и крясък -
от прясно посичане,
от лутане в мрак.
Когато удари
лопатата в дъно
и ясно разбрах,
че е край – не боля,
претръпнала някак,
покойно и сънно,
душата притихна
и сякаш заспа....
А вън неусетно
денят бе нараснал,
изпил бе на тъмната
нощ дързостта,
и в топлия вятър
усещане ясно
за младост и пролет
отнейде влетя.
И смътно почувствах
как пролетна вяра
в душата заспала
накапва сълзи,
лъчисто поточе
как нежно прокара
по дъното сухо
мълчани води…
И в чудото ново
на ден бързолетен
бушуват в мен чисти,
свещени реки.
Морето достигат
и в порив заветен
във океана
преливат води.
И чувам в просъница
как спотаени
дълбоките бездни
стогласно шептят…
Там, нейде, на дъното,
нежно пленени,
в душата ми светли
корали* цъфтят.
07.02.2015 09:02
Приятни почивни дни, и поздрави на Мими, и на съпруга!
Радвам се за това и се радвам, че го улавям на мига, а не закъсняла и задъхана, както ще направя след малко при по-старите ти постинги.
Прегръдчици с панделки от мен и две опашати кукли :):)
1. Сладките не са с карамел - а с канела и джинджифил :)))
2. Никакво коте няма при мене: Мима е по любов. Едва изтрая снощи до към един часа - като разбра, че няма да я пусна навън, започна да цели по-високите места в стаята - секции, гардероби - да се прехвърля с един скок на тях и оттам - с най-тежкия удар, на който тази 3-4 кг котка е способна, като гюлле да се хвърля върху мене в леглото - и така - на пет минути, веднага, щом заспя! Примирих се - пуснах я при котараците....любов, не можеш да вървиш против природата....и досега я няма. Само дано не ме е излъгала - и сега да е вече накрай града при котенцата:))) Този път ще я оставя – и без това за 6 месеца толкова контейнерни навици е придобила:))))))
Та в интерес на истината душата ми в момента свещенодейства над всички уреди в къщата, включени едновременно, и се коси от неизвестност и опасения:)))
Ох, прегръдчици с панделки! Боже, ти си щастлив човек, Бени – винаги да сте така близки и задружни! Прегръдки и от мене за корделките – и за тебе, разбира се! С обич!
Обаче, иска ми се да зная, кога е написано...
След като намери Мими или преди?
Поздрави!
П и е р
Приятен, цъфтящ ден!... :)
Ох, Миленче, честит празник! Да са ти живи и здрави хубавите чедица - да растат в обич и грижа и да ви радват - и светла да е паметта на малката звездичка...тъга, много тъга има и в най-голямата радост - често е така, мила, знаеш го - за съжаление.
Моята майка казваше: "Не смея да се засмея" - и беше права в суеверието си - колкото пъти от сърце се посмеехме, после се ядосвахме за нещо... а майка ми беше изстрадала много - също като тебе – и знаеше как бързо идва бедата…
Бъди здрава, приятелко, смела и горда с тези, които имаш - до себе си и в сърцето си! Ти заслужаващ всичкото щастие на света! Прегръдка с най-добри пожелания от цялото ми сърце -- за тебе и за малките слънчица рожденици!
Обаче, иска ми се да зная, кога е написано...
След като намери Мими или преди?
Поздрави!
П и е р
Скъпи Пиер, при всички случаи е било преди откриването на Мими, защото ми се наредиха няколко задължителни постинга - за рожден ден, юбилей и намирането на котката - та все не можех да го публикувам – стоя си десетина дни в чернова....Не схващам връзката - може би ти се вижда тъжно, унило, умозрително - особено с тия животинки /на практика/, полазили от видеото вместо истински, реални цветя:))))))))))))). Ако е така, съжалявам - не можах да го направя по-оптимистично дори и след идването на Мими. Впрочем от снощи тя пак изчезна. Ще ми се потвърдят сякаш опасенията, че нищо не е било случайно, че милата ми котка е способна на коварно замислено бягство – за отмъщение. Не бях виновна – но тя едва ли може да отсява чак и степените на вина:))))))))))))))))))). Умря й котето с две глави, аз го хвърлих в контейнера – значи аз съм виновна…и спря да спи при мене, после изчезна. А сега сякаш всичко се повтаря…..
Благодаря ти за хубавите думи – как казваш ти – макар че не ги заслужавам:)))))))
Хубав ден ти желая, приятелю – със сняг по миглите и топлина в сърцето!
Приятен, цъфтящ ден!... :)
Благодаря ти, Марине! Цъфтящ е - с корали в душата и ледени цветя по прозорците...Но идва пролет - днешният намусен снежен ден не може да промени това...още 3-4 седмици най-много - и щъркелите ще затракат в разцъфналия върбалак! И ще бъде пролет, ще бъде цъфтеж! Много цветни изживявания и на тебе, приятелю!
Желая ти приятен ден! Може в скоро време да имаш и нови котенца. Твоята Мими ще се върне щастлива и ще се гушне в теб.:)) Сигурна съм.
В този блог има чудесни хора и на мене една година ми бе съвсем недостатъчна, за да разбера кой кой е :))) Току-що прочетох "Шепот на кокиче" на Hristam. Възхитена съм от тази блогърка, която е тук от 2008г., при която са коментирали повечето ми приятели - а аз я откривам едва сега...
Ето - и Вие не се откривате, излизате анонимен. Все пак Ви благодаря – ако знаехте колко как ми трепери пръстът винаги, когато трябва да натисна "Публикувай":)))). Уж имам много образци тук за съизмерване, а човек е толкова объркан, когато става въпрос за собствено творчество...В този смисъл приемам Вашето поощрение с дълбока въздишка на облекчение:))). Благодаря Ви, непознати човече! Стоплихте ме! Поздрави!
"*Коралите (Anthozoa) са клас животински организми, които съществуват обикновено под формата на колонии, обитаващи морските и океански дълбини. В случая думите "цъфтят" и "цветя" са метафори:))))"
Това в случай, че някой ме обвини, че от незнание използвам като асоциация за цветя тия животинчета, плъзнали от видеото, размахали пипала....но коралите са красиви, нали? И какво от това, че не са цветя - така се чувствам - няма да е честно да използвам за сравнение портокалови цветчета например...:))))
Толкова за поетиката...А за Мими, какво да ти кажа - само който има сиамка, знае за какво става въпрос. Ето, макар и влюбени, ходили къде ходили през нощта, двата ми котарака са до мене - и ме гледат в очите:))))) А Мими.....още не успяла да се съвземе от всичките тези преживявания - разнасям я аз пет дни на рамото си, а тя трепери и ме стиска с лапи с извадени нокти....Не й е лесно! И изведнъж - любов! Сигурно е някакъв инстинкт - за всеки случай да осигури потомството - че не се знае:))) Изобщо - екшъните при нас продължават!
Поздрави, мила приятелко, сериозна, праволинейна и смела! Остани си все такава пламенна и чиста! Прегръдка!
Благодаря, и мен днес ме е обзело някакво желание да си възвърна навика от ученичка да плета.Тогава баба ме научи но много години не съм, ВСЕ НЯМА ВРЕМЕ и днес си купих прежда и обръч:), данос и възвърна спомените.А като прочетох и твоето стихотворение ми стана топло на душата, толкова ефирно и красиво.Браво Вени и БЛАГОДАРЯ!Жозета
nalia
Натали, мила, защо ми излизаш анонимна? А горният анонимен коментар твой ли е /като казваш, че нещо е прекъснало/? Много точно си усетила...женско стихотворение е…А то това стихотворение се писа едва и не само - докато си говорех със скучаещия ми съпруг, влязъл да си поговорим - и аз ей тъй, между приказките, прибавях по един-два стиха. Но когато го прочетох, и аз усетих, че е писано от жена - чиста, прибрана, прилежна, организирана - не знам дали съм аз - но това е положението - лирическата ми героиня е такава:))) И болка има – не знам дали личи – а това съм вече аз – наистина трябваше да изстържа от себе си тая кал и тиня от обичани някога неща, днес прогнили от неупотреба и пълна ненужност. Необходима болка – без нея настъпва гангрена:)))
Благодаря ти за проникновения прочит и за приятелското чувство! Прегръдка от мен!
Благодаря, и мен днес ме е обзело някакво желание да си възвърна навика от ученичка да плета.Тогава баба ме научи но много години не съм, ВСЕ НЯМА ВРЕМЕ и днес си купих прежда и обръч:), данос и възвърна спомените.А като прочетох и твоето стихотворение ми стана топло на душата, толкова ефирно и красиво.Браво Вени и БЛАГОДАРЯ!Жозета
Хей, Жози, страхотна идея! Аз имам заплетен един чорап /другият съм го оплела:)))/ - може и да поплетем след обед, а? Ти какво ще плетеш на обръч - нещо сериозно ще е.
И мене моята баба ме е учила как да плета чорапи и особено как да изплитам една много сполучлива пета с капаче:))) Ако не са били тези баби да ни понаучат, всичко е щяло да си отиде с тях – но след тях – не знам кой на кого какво….и защо:)))))
Здраве да е, няма да го мислим сега, но аз бих се позабавлявала. Изпрах, изчистих, почти наготвих – остава да си пусна едно романтично филмче на anin и да довърша чорапа:)))
Поздрави, мила! Благодаря ти за хубавите думи за стихотворението! Успешно начало на плетивото – веднъж като почнеш, нататък е лесно:))) Прегръдка!
Поздравления,Вени!
Преди доста години съм писала и такова стихотворение "Океан за пролети"
Оставям ти го като поздрав - реплика:
Есента е метнала серкмета
и лови си закъснели птици,
скоро хулиганите - дървета
ще се жертват, ще са рицари.
Ще отстъпят всичкото си слънце,
даже вятърът си и зеленото,
за да може зимата да гръмне
в мен оркестрово, във вените,
за да може да прекомпозира
цялата ми осълзена лятна вяра
в океан в аквариума на всемира,
в океан смарагдов, в надпревара
с рибите в него ще се раждат,
ще се смеят,
ще се стрелкат пролети.
Слънчев вятърко зелен, не спирай,
сътворявай океани, моля те.
Привет!
Преди доста години съм писала и такова стихотворение "Океан за пролети"
Оставям ти го като поздрав - реплика:
Есента е метнала серкмета
и лови си закъснели птици,
скоро хулиганите - дървета
ще се жертват, ще са рицари.
Ще отстъпят всичкото си слънце,
даже вятърът си и зеленото,
за да може зимата да гръмне
в мен оркестрово, във вените,
за да може да прекомпозира
цялата ми осълзена лятна вяра
в океан в аквариума на всемира,
в океан смарагдов, в надпревара
с рибите в него ще се раждат,
ще се смеят,
ще се стрелкат пролети.
Слънчев вятърко зелен, не спирай,
сътворявай океани, моля те.
Да, ето това е! Колко хубаво си го казала, Марти!
..."в океан в аквариума на всемира,
в океан смарагдов, в надпревара
с рибите в него ще се раждат,
ще се смеят,
ще се стрелкат пролети.
Слънчев вятърко зелен, не спирай,
сътворявай океани, моля те."
Скъпа Марти!
Това имам предвид - да, дълбина на океан в предпролетно почистената душа! Обичам тази твоя интуитивност и поетически усет, мила приятелко! Чудесна си! Прегръдка от сърце!
Привет!
Благодаря ти, Ели! Метафора-метафора, но много се притеснявах за тези корали - страхувах се някой да не ме упрекне в невежество - "цъфтят корали", макар че в поезията са позволени какви ли не волности...само че аз нали знаеш...не се изживявам като поет, та затова:))) Сега вече се поуспокоих, може и звездичката даже да махна - щом казваш, че като метафора "цъфтят корали в душата " стои добре - ще те послушам:)))) Нали пък и така се чувствам, де – и това е важно:))))
Усмивки, мила Ели! И хубава вечер за тебе - там далеч зад океана:))))
но най- важното е , че силно въздейства.
поздрав
със сигурност стихът ти може да послужи за еталон. перфектна постройка, дълбок смисъл и ярка образност.
но най- важното е , че силно въздейства.
поздрав
Благодаря ти, Факти - от твоите уста на вълшебница, която си играе с образите и въздействията, звучи много задължаващо...Но...не го заслужавам - просто фиксиран моментен порив, състояние на душата - без претенции за каквото и да било! Все пак от сърце ти благодаря! Прегръдка!
Ти чул ли си как свири чичопей,
когато пролетта се кичи в бяло,
синигерът със страстните му трели,
цвъртеж на лястовичка полетяла.
Упойван ли си с мирис на трева,
с ухание на теменужки диви,
куп бисерчета в тъмната гора,
с които се закичват самодиви.
Целуван ли си ти във ранно утро
от слънцето окъпано в росата,
когато леко тих ветрец подухва
и нежно те погалва по косата.
Заспиваш ли си вечер уморен,
когато вънка влюбен славей пее,
от пролетта погълнат,покорен,
в далечната луна очи зареял.
Сега ти е леко и пърхаш в къщи и на двора като перце! Замириса ми на пролет - пролет в душата.... Този стих ме накара да въздъхна, все едно аз съм преживяла твоите емоции. Чудесен е!!!! Прегръщам те, Вени, с много обич! Стихът, с който те поздравих е публикуван много пъти в нета и пад него има различни автори, включително и НЕИЗВЕСТЕН. Но ми е един от любимите :))))
Чудесно се е получило!Поздравления!
При второто четене ти написах коментар, който изтрих по мои си съображения.
После го четох при всяко влизане, но не можех да се зарадвам на втората половина, защото първата ми стягаше сърцето.
Днес го прочетох спокойно и отново почувствах онова стягане, но и радостта след това!
Напомня ми живия живот.
Трябва да удари лопатата дъното, но спокойно, без болка, дори с облекчение, за да видим красотата и чудото на новия, бързолетен ден.
Твоето творчество ме кара да чувствам, да преживявам отново преживени години, живот ...
Букет за теб от корали, мила приятелко /нищо, че не са цветя:)/ и прегръдка с обич!
...Там, нейде, на дъното,
нежно пленени,
в душата ми светли
корали* цъфтят...
Великолепно !
Прегръщам те, мила приятелко !
прекрасен стих и музика, поздравявам те..
Прегръдка от сърце за тебе, нежно синьо цвете!
Важното е, че вече можеш и това. И постингчетата ти ще са още по-добре изпипани. :)
Не е с цел да трупам аудитория (то пък и чудната в блог.бг), но може да поглеждаш от време на време при мене.
Може понякога да се проявявам като простачка (след като такова огледало са поставили пред мене), но все ще вплета нещо полезничко или смисленко. :))))
Поздравчета! :)
Стефани :)
ПП: Ако сега си приложила и коеф. 1,78 - виждаш ли колко по-готинко, галещо окото става без черничкото? :)