Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2015 06:29 - И къде е котката Мими? Как къде - у дома-а-а-а-а!!!!
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 14147 Коментари: 48 Гласове:
35

Последна промяна: 04.08.2016 13:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg











 

Загубих котката си преди шест месеца.

Легнала в отворения багажник с двете си котета –и заспала. Притъмняло, съпругът ми затворил багажника, запалил автомобила и – на края на града – по работа… Когато двигателят спрял да буботи, котките се окопитили и излезли през отвореното прозорче. Кучетата, които патрулирали наоколо, ги подгонили и те се скрили в един голям гараж под един трактор. Там седем дни стояли без храна, без вода. Само майката сиамка излизала по веднъж на ден и се биела с  местната котка за храната, която един път дневно  оставял нейният стопанин.
На осмия ден трите котки, макар и уплашени, излезли и се скрили в близкия храсталак пред една порутена къща, където два дни се крили горе-долу успешно от седемте патрулиращи кучета. На третия ден дошли хора с резачки и почнали да чистят храстите. Ужасени, котките се разбягали… Мъжкият поел на юг – да си търси сам късмета, и доброто обоняние и опитът от скитанията преди из махалата го насочили на прав път – след още три дни митарства и рисковани преходи сред фучащи коли, зли кучета и още по-зли хора, застанал мръсен и охърбавял пред прозореца на стопанката си…Минал месец и още един, после още един…заесеняло, завалели дъждове, после паднал обилен сняг – от двете сиамки – майка и дъщеря, нямало и следа…


Откъде знам тази история ли?

КОТКАТА   МИ   Я   РАЗКАЗА - ТЯ   ДНЕС

СЕ  ПРИБРА!!!


Не вярвате ли? Не познавате моята котка!
 
    И изобщо – не познавате сиамците!




imageimage


Когато точно в последния ден на шестия

месец ми се обадиха късно вечерта да ми

кажат, че сиамката се появила с две котета

и още една друга котка, помислих, че са

телефонни терористи!



Толкова места бях пребродила, толкова хора бях разпитала, толкова обяви бяхме пуснали с всичките ни телефони и с обещания за награди, че не беше невъзможно някой да се досети, че давам мило за драго за такава информация. Рано сутринта на другия ден имахме среща с човека – да, човекът дойде, но от котките – ни следа. Оставихме храна за всеки случа и си тръгнахме – и оттогава – нищо. Носим храна, аз повикам половин час „Мими, Мими!”, понаправим шоу на трактористите и другите там хора – подозирам – с не най-фината душевна нагласа и състрадание-  и убита от нова мъка, си тръгвам.

Така до днес, когато пак ни се обадиха, че

котката била излязла и се греела на топлото

слънчице с котетата на припек.




image

Изстреляхме се с колата по най-бързия начин – и пак нищо. Трима души я видели, но все едно – ние не я виждахме. Виках, обикалях, виках, обикалях на територия поне 20-тина дка с  изоставени и полусъборени сгради и буренясали бивши площадки и алеи! Нищо! Прегракнах, краката ми се подбиха – и кандисах да си тръгнем. Потеглихме – и аз отвърнах поглед от този сюрреалистичен декор, плачеше ми се.

И ТОГАВА Я ВИДЯХ!

Стоеше пред нова-новеничка бяла постройка с кокетни прозорчета в щори, а зад щорите – саксии с цъфтящи цветя. Отстрани  друга, по-дълга постройка с две чисти бели алуминиеви врати – може би на складове, довършваше интериора, в който уморените ми от взиране в разсипията очи се плакнеха. Отпред нова метална ограда с масивна врата и ред равно подстригани туи даваше на сградите вид на луксозен имот.

Тук се беше приютила моята котка сиамка – луксозна и тя, елитна, екземпляр от върха на селекцията…. Телефонът ми иззвъня в мига, в който я видях! Няма да повярвате – стопанинът на имота ми се обаждаше да ми съобщи, че котката ми е пред неговата врата…а аз вече бях там! Магия!


Опулил невярващи очи, още с телефон в ръка,

човекът ми отвори и аз бавно се приближих.




Извиках и котката ми отговори – не беше ме

забравила. Започнах да хвърлям към нея храна –

любимата й - на
Royal Canin от 15 лв. кг,  и тя

бавно
се приближи. Помилвах я по гърба –

нещо, което не беше позволила на никого за

шест месеца….После я
прегърнах…Тя замърка

. ..и май нищо повече не помня…Сега, почти

20ч. по-късно, пулсът ми продължава да бъде

120, но котката спи до мене, ако стане нужда,

тя ще се погрижи - такива качествени

сърдечни масажи прави....






А, КОТЕТАТА! ЩЯХ ДА ЗАБРАВЯ!


image


Котетата нямаше как да взема – бяха родени и отрасли на свобода – не можех нито да ги уловя, нито да ги задържа вкъщи. Но те вече бяха големи – поне на 5 месеца, а и оставих леля им Сиви при тях. Стопаните на постройката ме помолиха и аз се съгласих. Тя е полусиамка и по-добре се приспособява към дворните условия, пък и да надзирава малките още някой и друг месец – и без това ги е отгледала, докато майка им е ходела на лов.

Та това е в общи линии историята със

сиамката Мими.


Ето моята котка  - отново вкъщи - мирише

рози- първото, което й направи впечатление

след шестмесечно изгнание! Аристократка!



image

Обожавам моята Мими – уж не бях загубила вяра да я срещна пак, пък бях й посветила  такъв тъжен постинг: http://donchevav.blog.bg/poezia/2014/09/17/obich-oshte-ima-no-viara-i-nadejda.1297772

Коя е котката Мими? Приятелю Пиер, ти, който така хубаво ме раздумваше и успокояваше! Това е котката Мими! Вече сме заедно и дано  не се разделяме повече! Благодаря ти за твоя постинг, той направи чудо!!!

http://pvdaskalov.blog.bg/history/2015/01/28/boje-moi-koia-e-kotkata-mimi.1333701



 





Гласувай:
35
0



1. emi1ts - Полетяла си
03.02.2015 11:09
на крилата на щастието!:)Вчера е бил двоен празник за теб!Радвам се много на този много хубав финал с перипетиите в издирването на изгубилата се любимка!Да ти е
жива и здрава!Ти също!Да й се радваш!Поздрави и прегръдки мила Вени!
цитирай
2. ikra - Преди доста време...
03.02.2015 12:40
Преди доста време и аз имах сиамска котка, която за съжаление почина при раждане. Не се осмелих да си взема нова... ненавиждам разделите.
Бъдете живи и здрави!
Лек ден :)
цитирай
3. valeska - Привет!:)
03.02.2015 14:50
Трогателна история... Важното е, че отново сте заедно!
цитирай
4. donchevav - на крилата на щастието!:)Вчера е ...
03.02.2015 14:51
[quote=emi1ts]на крилата на щастието!:)Вчера е бил двоен празник за теб!Радвам се много на този много хубав финал с перипетиите в издирването на изгубилата се любимка!Да ти е
жива и здрава!Ти също!Да й се радваш!Поздрави и прегръдки мила Вени![/quote/]

Благодаря ти, мила Еми! Да, изживяването е разтърсващо! Благодаря на съдбата, че вчера не бях на работа - учениците са във ваканция, учителите - в отпуска. Днес бях на един курс - решавам казуси, правя презентация - а в мисълта ми - котката - и копнежът по-скоро да я видя, да я докосна, да се уверя, че не е изчезнала....Не знам как ще я караме занапред двете - по реакцията й, когато се върнах, разбрах, че и тя ме е очаквала със същия копнеж - от вратата ми се хвърли на рамото:))))))))) Освен да я вземам и нея в училище:))))))))))))))
Поздрави, Еми! Благодаря, че сподели радостта ми, благодаря ти и за поздравите и прегръдките! Прегръдка и от мене!
цитирай
5. donchevav - Преди доста време и аз имах сиамска ...
03.02.2015 15:04
ikra написа:
Преди доста време и аз имах сиамска котка, която за съжаление почина при раждане. Не се осмелих да си взема нова... ненавиждам разделите.
Бъдете живи и здрави!
Лек ден :)


Ох, тъжна история!!! Нямам сили да я коментирам, нито да те утешавам - знам какво e. Аз изгубих тигров сиамец, още не мога да го прежаля - девет години оттогава. Но ме посъветваха: "Клин клин избива" - и след три години мъка, в спомени и въздишки с обич и покруса си взех малко сиамско коте - Мимето. Вече шест години тя спи буквално на носа ми и държи на ежедневните стриктни прегледи по тялото ми за болежки и евентуални проблеми – и всичко лекува с масаж и котешки някакви биотокове:)))
Който е притежавал сиамка, по принцип не повтаря грешката да отглежда котка! Котката не ти е приятел като кучето, тя те обсебва, ставаш й роб...ако е истинска. Твоята е била такава, скъпи Икра, мъчно ми стана от това, което прочетох. Но ти е оставила прекрасни спомени поне, нали? Поздрави, приятелю! Желая ти слънчев и спокоен ден с късмет в работата и мир в душата!

цитирай
6. ikra - Да! Спомените са прекрасни!... Много беше любвеобилна.
03.02.2015 15:30
donchevav написа:
ikra написа:
Преди доста време и аз имах сиамска котка, която за съжаление почина при раждане. Не се осмелих да си взема нова... ненавиждам разделите.
Бъдете живи и здрави!
Лек ден :)


Ох, тъжна история!!! Нямам сили да я коментирам, нито да те утешавам - знам какво e. Аз изгубих тигров сиамец, още не мога да го прежаля - девет години оттогава. Но ме посъветваха: "Клин клин избива" - и след три години мъка, в спомени и въздишки с обич и покруса си взех малко сиамско коте - Мимето. Вече шест години тя спи буквално на носа ми и държи на ежедневните стриктни прегледи по тялото ми за болежки и евентуални проблеми – и всичко лекува с масаж и котешки някакви биотокове:)))
Който е притежавал сиамка, по принцип не повтаря грешката да отглежда котка! Котката не ти е приятел като кучето, тя те обсебва, ставаш й роб...ако е истинска. Твоята е била такава, скъпи Икра, мъчно ми стана от това, което прочетох. Но ти е оставила прекрасни спомени поне, нали? Поздрави, приятелю! Желая ти слънчев и спокоен ден с късмет в работата и мир в душата!

Благодаря за пожеланията :)
цитирай
7. donchevav - Трогателна история. . . Важното ...
03.02.2015 15:31

valeska написа:
Трогателна история... Важното е, че отново сте заедно!


Да, мила Вал, това е цяло чудо - пипам черните лапички, белите мустаци, хладните уши, влажното носле, попивам синевата на очите й, нежността на мъркащата й обич и примирение пред бурните ми ласки - и не мога да повярвам, че е отново при мене, че не съм я изгубила безвъзвратно!!! Съжалявам, приятелко - още ден-два и ще си възвърна равновесието - но засега не успявам....Обикновено не съм така непремерена нито в скръбта, нито в радостта - не е на добро, казват хората...ама не мога да спра - много страдах по тази котка:)))))))))))
Прегръдка от мене, скъпа Валеска! Слънчев следобед с много усмивки за тебе, приятелко!
цитирай
8. anin - Привет!
03.02.2015 15:48
Радвам се за вас! :)
цитирай
9. donchevav - Да, и още нещо - извинявай, ...
03.02.2015 16:12
donchevav написа:
[quote=ikra]


Да, и още нещо - извинявай, забравих! Реших се да взема нова котка, защото една непозната жена в Хисаря ми каза: "Ти обичаш котките - не лишавай душата си от щастието на общуването с тях. Вземи си котка. Но гледай да избереш различна от тази, която си прежалила - така ще оставиш спомена за нея жив. Дай шанс на някоя нещастна душа, подхвърлена на произвола на съдбата, да живее и да усети силата на обичта ти." Вслушах се и прибрах една малка мръснобяла топчица, свита до един контейнер - стана разкошен котарак - Вили:))))). После добрата съдба и една случайност ми пратиха и Мимето. Не знам защо исках да ти разкажа това...може би за да си дадеш на душата още един шанс за обич:)))) , не знам....извини ме! Поздрави!
цитирай
10. donchevav - Радвам се за вас! :) Ани, мила, ...
03.02.2015 16:16
anin написа:
Радвам се за вас! :)


Ани, мила, благодаря ти! Аз съм до котката, котката е тук - до мене...сякаш в момента нищо друго не ни трябва....Само дето стана време май да приготвям вечерята. И няма да е никак лесно - с котка на рамото:))))) Хубава вечер, приятелко!
цитирай
11. marrta - Каква щастлива развръзка
03.02.2015 17:10
на драмата! Най-добрият край и ново начало!:) Щастливейте и се грижете една за друга все тъй всеотдайно!
цитирай
12. donchevav - Да, Марти, може би е нормално, не ...
03.02.2015 17:55
Да, Марти, може би е нормално, не знам - но за мене е истинско чудо, че след шест месеца я открих. Вярно, че през това време разгласихме възможно най-добре, оставихме координати, обещахме възнаграждение - а аз не престанах да я търся през тия шест месеца - и все пак самата среща, идването й при мене без всякакво колебание - всичко това ще има да ми се върти на филмова лента много време...Не съм сантиментална, нито романтична, не си падам по мелодрамите - или поне така мислех, а това изживяване така ме разтърси....трудно ми е да дойда на себе си:)))) Полагам усилия обаче. Заех се да правя за вечеря месо с картофи на фурна, а котката от рамото ми - както и подозирах, че не е загубила този навик, надзирава всяка операция:))))
Поздрави, мила Марти, уютна и споделена да е вечерта ти, с много обич!
цитирай
13. mt46 - Поздрав!...
03.02.2015 19:36
Интересна котешка история... :)
Приятна вечер, Вени!...
цитирай
14. priqtel12 - Много
03.02.2015 19:46
се радвам за теб!
цитирай
15. troia - Историята
03.02.2015 19:57
ти е направо невероятна. Най-важното е, че е с хубав край. Да знаеш и на нея й е било мъчно за теб, особено за твоите специалитети.:)) Предполагам, че не само надзирава, но и дегустира щом е аристократка.:)) Аз съм чувала, че сиамките трудно се привързват и са доста своенравни. Една моя позната имаше сиамец и като му се скараше той отиваше да се изпикае на хавлиите й за лице или някъде навътре под леглата като отмъщение. Май ти нямаш такива проблеми иначе нямаше толкова да ти липсва.
Радвам се за теб, приятелко.
Поздрави и приятна вечер с твоето другарче.:))
цитирай
16. to4ilka - Невероятно!
03.02.2015 20:01
Нищо или почти нищо не знаех за котките,но твоя разсказ ме ограмоти!ние имахме котка-дворняжка и беше много привързана към нашата къща,аз съм ти разсказвала за нея,така наречения Катанич.След смъртта на родителите ми живя няколко години в двора и наоколо и ни посрещаше като пристигахме с колата,но почти нищо не знам за котките,признавам.Твоята е уникат,виж ти!След толкова време те познава и как така?Много интересно,приятел до гроб!Повече от човека!Има над какво да се замисля..Поздрав най-сърдечен,твой приятел вечен!
цитирай
17. donchevav - Интересна котешка история. . . :...
03.02.2015 20:20
mt46 написа:
Интересна котешка история... :)
Приятна вечер, Вени!...

Благодаря ти, Марине, но...не е история - това е живият живот. Котката е реална - тук до мене, малко ми ръмжи, че й дадох хапче за паразити и сигурно я боли стомахът...дано не е сериозно! И на мене ми звучи като история - и направо като чудо, но това е положението - реална, от плът и кръв котка - след като от шест месеца я бях отписала и много, много страдах!!!
Благодаря ти, че откликна! Хубава вечер, приятелю!
цитирай
18. donchevav - се радвам за теб! Благодаря ти, ...
03.02.2015 20:26
priqtel12 написа:
се радвам за теб!


Благодаря ти, Иве! Аз пък не смея да се порадвам - шокът все още малко ме държи. Но ще трябва да го преодолея - утре с тебе сме на училище - никой няма да ни пита къде сме били и какво сме преживели...Аз и днес бях на някакъв курс, но едва изтраях - исках да се прибера, да си видя котката:)))))
Поздрави, приятелко! На добър час през втория учебен срок! Прегръдка!
цитирай
19. donchevav - ти е направо невероятна. Най-ва...
03.02.2015 20:45
troia написа:
ти е направо невероятна. Най-важното е, че е с хубав край. Да знаеш и на нея й е било мъчно за теб, особено за твоите специалитети.:)) Предполагам, че не само надзирава, но и дегустира щом е аристократка.:)) Аз съм чувала, че сиамките трудно се привързват и са доста своенравни. Една моя позната имаше сиамец и като му се скараше той отиваше да се изпикае на хавлиите й за лице или някъде навътре под леглата като отмъщение. Май ти нямаш такива проблеми иначе нямаше толкова да ти липсва.
Радвам се за теб, приятелко.
Поздрави и приятна вечер с твоето другарче.:))


Да, така е , вече втори път случвам с добри сиамци. Котаракът ми Мек-Мек почина на 8г. възраст от отравяне на кръвта. Беше много умен, всички ми казваха, че е прероден:))) Беше голяма трагедия, която още не съм надживяла. Беше умен и интелигентен - и много добър. Мимето – също, но когато се разсърди, прави скокове по по няколко метра, очите й стават червени и изпускат искри. Всъщност тя затова се и изгуби. Окоти се с едно коте - и то беше с две глави. Тя искаше да го кърми, но то постепенно изстиваше и умря. Аз го загъртах в една полиетиленова торбичка и го хвърли в контейнера; като се обърнах, Мими беше зад гърба ми. Измъкна го - и сигурно си помисли, че аз съм го убила. Тя, която 6-години спи буквално на носа ми, дори когато има котета, от този момент реши да живее с другите котки отвън, в двора. Така е попаднала с тях в багажника на колата....А някои, на които разказах тази история, дори се опасяваха, че може да е решила да избяга от мене, за да ми отмъсти...Кой да ти каже кое как е? Питам я - мълчи:)))))) Много се е настрадала обаче, горката, за тия шест месеца, в които при напълно непригодни условия тя, глезената принцеса, е трябвало да се грижи сама за себе си, че и за още няколко живота. Ех,Кате, голямо сътресение - още не мога да дойда на себе си! Но Мими е при мене вече - и това е най-важното!
Хубава вечер, вярна приятелко! Прегръдка с обич!
цитирай
20. donchevav - Нищо или почти нищо не знаех за ко...
03.02.2015 21:02
to4ilka написа:
Нищо или почти нищо не знаех за котките,но твоя разсказ ме ограмоти!ние имахме котка-дворняжка и беше много привързана към нашата къща,аз съм ти разсказвала за нея,така наречения Катанич.След смъртта на родителите ми живя няколко години в двора и наоколо и ни посрещаше като пристигахме с колата,но почти нищо не знам за котките,признавам.Твоята е уникат,виж ти!След толкова време те познава и как така?Много интересно,приятел до гроб!Повече от човека!Има над какво да се замисля..Поздрав най-сърдечен,твой приятел вечен!


Точно моментът на първата ни среща, Галя, беше най-силен! Представи си, аз шест месеца ходя през ден, през два по тия места - обиколила съм такава територия - носех храна и като в приказката, в която двете деца хвърляли камъчета, а после и трохички, за да не се изгубят, и аз хвърлях скъпа суха храна, от любимата й - зрънце по зрънце - за да може тя евентуално по храната да намери пътя към дома! И виках, толкова я виках с пълен глас. Вчера пак - крещях името й 2-3 часа, докато я търсехме - гърлото ми пресъхна. И си тръгнахме - просто я нямаше. Изминахме известно разстояние с колата - около 500м - и изведнъж я виждаме - далече зад една заключена врата. Аз излязох от колата и викнах. Тя вдигна глава, ослуша се и явно измяука - мога да се обзаложа, че чух това, макар че беше далеко. Моето приближаване с маневри /защото всички ми казваха, че страшно била дива, правела огромни скокове, не позволявала никой да приближи/, нейното движение стъпка по стъпка към мене и колебанието й - защото зад себе си оставя две котенца...и как се вкопчи в дрехите ми и се притисна...драма! Истинска драма! Не си падам по мелодрамите, мила Галя, но това нещо така ме разтърси - щом съпругът ми два дни само за това говори - можеш да си представиш -все пак е мъж, по-хладнокръвен и обран ... Както и да е! Надявам се да няма последствия. Обезпаразитих я - и дано всичко е наред!
Поздрави, приятелко! Хубава вечер!
цитирай
21. mileidi - :)))))))))))))))))))))))))))))
04.02.2015 08:32
Голямо щастие !!! От сърце се радвам и за двете Ви...Целувки и прегръдки , най-вече за Мими :))
цитирай
22. iliada - Тази история ми звучи някак разл...
04.02.2015 09:29
Тази история ми звучи някак различно и не знам защо притесняващо,чак ми ее иска да се откажа от моите домашни любимци.........
цитирай
23. paciencia - И аз се радвам много, Вени!
04.02.2015 09:34
Наистина, невероятно! Колко много я обичаш, провела си цяло разследване, проследила си пътя ѝ, всяка нейна стъпка. Знаеш всичко за нея. Това е обич. Майчинска. Мислех, че тези неща се случват само по филмите. Чудесен ден ви желая и на двете! Прегръщам те, мила Вени! Чудесен човек си!
цитирай
24. pvdaskalov - Аз няма да коментирам разказа, нито ще се надуя като плондер за заслугата си...
04.02.2015 11:44
Благодаря, Венета!
Съвсем друго чудо ми се отплати... Случайността!
Гласувах под номер 26 - най-любимото ми число след съвършените 6, 28 и 496.
На него завършва ЕГН-то ми, но и това не е причината. От античните богини ми е най-любима Зевсовата щерка Атина. Нейната хризоелефантинна статуя в Партенона, изработена от Фидий, е била висока 26 лакти.
Поздрави от мен!
П и е р
цитирай
25. gosho568 - Красоти и половина. . . Любимите ми ...
04.02.2015 12:44
Красоти и половина... Любимите ми животни! Поздрави!!! :)
цитирай
26. katan - ВЕНЕТЧЕЕЕЕЕЕЕ!
04.02.2015 13:46
Плаках с радостни сълзи!
Почти не вярвах и аз да се върне твоята Мими, но ето чудото стана!
Знам колко се обичат тези мили животинки и колко е тежка загубата им.
Направи ме щастлива с този разказ!
Мими си е у домааааа! Урааааааа!
Гушкайте се сега на воля и я глези с любимите храни!
И моята Грюн ядеше само Роял Канин.
Една хубава новина на фона да другите.
Радвам се заедно с теб!!!
Прегръщам ви с Мими!
цитирай
27. donchevav - Голямо щастие !!! От сърце се радвам ...
04.02.2015 14:40
mileidi написа:
Голямо щастие !!! От сърце се радвам и за двете Ви...Целувки и прегръдки , най-вече за Мими :))


О-о-о-о, как за Мими! Добре де, нека да са повече целувките за Мими, а като дойде моят приятел Морчи- ще видиш ти - няма да оставя един мустак за тебе - всичките ще ги нацелувам аз:))))) И без това тия дни нищо не правя освен да целувам ту нещастната, смаяна от толкова любов котка, ту този вкъщи, който ми я намери - наистина голяма е радостта ми - и не мога да свикна! Пък и дано не свиквам скоро - хубаво си е така, в еуфория:)))
Благодаря ти, скъпа Мили, че си съпричастна на това събитие, че откликна! Прегръдка от мене - с обич, а от Мими - с примижаване от вида:"Абе айде от мене да мине!" Какво да правиш - сиамци! Ще им прощаваме! Хубав следобед, с много обич!
цитирай
28. donchevav - Тази история ми звучи някак разл...
04.02.2015 14:54
iliada написа:
Тази история ми звучи някак различно и не знам защо притесняващо,чак ми ее иска да се откажа от моите домашни любимци.........


Разбирам какво искаш да кажеш...Ех, каква фина нагласа имаш, каква интуиция... Да, загубата на домашен любимец е тежко изживяване...не знам, сигурно не ти се е случвало, щом пишеш така...Всеки подобен момент се запечатва в съзнанието за цял живот с най-малките подробности и детайли...и боли години наред...почти като за човек, колкото и греховно да звучи... Но се примиряваме . Ако искаме да имаме щастието да общуваме с тия мили мустакати същества, трябва да живеем с мисълта, че след 10-12-15 години тях вече няма да ги има ...Макар че пак ще го изживеем!
Права си да се притесняваш...Но пък по тази логика трябва и за себе си да се страхуваме - и ние не сме вечни...Не, не, заслужава си! С домашните любимци животът ми е пълен, завършен, щастлив! Прегръдка, Или - с благодарност!
цитирай
29. donchevav - Наистина, невероятно! Колко много ...
04.02.2015 15:12
paciencia написа:
Наистина, невероятно! Колко много я обичаш, провела си цяло разследване, проследила си пътя ѝ, всяка нейна стъпка. Знаеш всичко за нея. Това е обич. Майчинска. Мислех, че тези неща се случват само по филмите. Чудесен ден ви желая и на двете! Прегръщам те, мила Вени! Чудесен човек си!


Васенка, моята котка е уникална - нека да ти разкажа само това! Вчера бях на един курс, цял ден мръзнахме под повредения климатик, пък и стояхме на едно място - ужас! Аз бях седнала до една колежка, явно болна от грип, която не спря да кашля и да говори, да говори и да кашля:)))) - и в крайна сметка вечерта се разподсмърчах и гърлото ми взе да дращи... Пих един чай с аспирин...и легнах, но усещах, че се задушавам - чак нещо в гърдите ми пареше...И ТОГАВА ДОЙДЕ КОТКАТА... Легна напреки през гърдите ми така, че гърбът й опираше в гръкляна ми - и започна да ме натиска, а лапите й мачкат ли мачкат дясното ми рамо /там в интерес на истината също изпитвах болка/. И изведнъж паренето спря. Махнах котката - пак започна да пари, прегърнах я пак - така, че се опря под брадичката ми - паренето спря. Заспала съм с котка на носа:))))) И тази сутрин ми няма нищо! Как да си го обясня....и не е за първи път. Може да си внушавам, но ми се струва, че тя винаги идва и ляга на болното място - и дали защото много й вярвам, дали защото много я обичам, но винаги болката ми минава! Еееех, такива хубави неща има по света - има за какво да се живее, Васенка! Моята котка е едно от тях! Благодаря ти, че през цялото време ме подкрепяше, - или както казва Пиер - от Испания чак се вълнуват за тази котка! Задължена съм ти, мила приятелко! Чудесна си! Прегръдка с обич от мене!
цитирай
30. donchevav - Благодаря, Венета! Съвсем друго ...
04.02.2015 15:23
pvdaskalov написа:
Благодаря, Венета!
Съвсем друго чудо ми се отплати... Случайността!
Гласувах под номер 26 - най-любимото ми число след съвършените 6, 28 и 496.
На него завършва ЕГН-то ми, но и това не е причината. От античните богини ми е най-любима Зевсовата щерка Атина. Нейната хризоелефантинна статуя в Партенона, изработена от Фидий, е била висока 26 лакти.
Поздрави от мен!
П и е р


Скъпи Пиер, заслужава да се "надуеш" - заслугата ти е много, много голяма! Като прочетох заглавието на постинга ти, помислих, че са слезли извънземни...такова пък чак съвпадение...Съпругът ми ме чака отвън да ходим за котката, аз съм цялата само нерви и копнежи, и ужас, и надежди - а седнах да ти пиша предълъг коментар и да ти се обяснявам на тебе, непознатия човек! Каква Атина, какъв Фидий - тук е цялата загадка на мирозданието, поредицата от щастливи случайности, довели до откриването на нещастната изгубена котка! Ипосле ти ме ядосваше, че може да не е моята! А тя само дето по име не ме извика, като ме видя - така се втурна към мене!
Пак ще ти кажа - имаш голяма заслуга...други ще кажат какви сили си привлякъл, какви енергии - аз не разбирам! Но ти благодаря, приятелю Пиер, първото мъжко сиамче ще кръстя на тебе! Поздрави с пожелание за много щастливи за тебе случайности, много положителни емоции, много радост!
цитирай
31. donchevav - Красоти и половина. . . Любимите ми ...
04.02.2015 15:26
gosho568 написа:
Красоти и половина... Любимите ми животни! Поздрави!!! :)


Знам, Гошо, и честно казано, очаквах да ми се обадиш, за да ти се похваля, че пак си имам котка!!!! Благодаря ти, наистина са много хубави животни - и много умни, интелигентни! Живот и здраве - след някой и друг месец може и да подарявам сиамчета - първи си:))))) Поздрави!
цитирай
32. donchevav - Плаках с радостни сълзи! Почти не ...
04.02.2015 15:36
katan написа:
Плаках с радостни сълзи!
Почти не вярвах и аз да се върне твоята Мими, но ето чудото стана!
Знам колко се обичат тези мили животинки и колко е тежка загубата им.
Направи ме щастлива с този разказ!
Мими си е у домааааа! Урааааааа!
Гушкайте се сега на воля и я глези с любимите храни!
И моята Грюн ядеше само Роял Канин.
Една хубава новина на фона да другите.
Радвам се заедно с теб!!!
Прегръщам ви с Мими!


Благодаря ти за хубавите чувства, Кате, знам какво е била Грюн за тебе, и аз бях покъртена от нейната история, и аз плаках!
Да, не вярвах, че мога да намеря жива котката си - и заради голямата територия, и заради това, че е ценна порода - всеки би я пожелал - а начини да се хване все пак има - всякакви, стига да искаш...Да не говорим за кучетата - боже, какви озверели кучета - и пуснати да се разхождат наоколо....Пък е и котка - нежна, галена, не видяла нито зло, нито трудност в живота - как може да оцелее. Хората, които са я виждали там, разказват легенди за нея: как скочила,къде се прехвърлила, кого надхитрила... Не е лесно да се грижиш за още две котки, а после и за две малки котенца...Изобщо - пълна трагедия! А с влизането вкъщи - сякаш нищо не е било...продължи си с изтягането на парното и с Роял Канина - ех, лесно се свиква с хубавото! Поздрави, мила Кате! Щастливи изживявания и за тебе и радостни случвания - заслужаваш го! Прегръдка!
цитирай
33. astrojozi19 - Вени здравей:)
04.02.2015 15:57
И аз много обичам котките, но последно гледах папгал Розела и няма как с котка:)
С поздрав Жози
цитирай
34. donchevav - Здравей, Жози! Гълъбите на моя с...
04.02.2015 16:45
Здравей, Жози! Гълъбите на моя съпруг често ни гостуват - особено някои малки, изстинали или болни - винаги има по 1-2 вкъщи при нас с котките - но ние сме свикнали - нито аз се дразня от шума през нощта, нито котките - от съблазнителните картини пред тях. Както пък кучетата са толерантни към нас, когато излезем навън - особено към котките:))) Поздрави на твоята папагака! Усмивки!
цитирай
35. anin - Добър вечер!
04.02.2015 22:38
Минавам за малко, да ти споделя нещо, което ми пратиха: http://www.peika.bg/statia/bozhestveni_gradini_koito_da_posetite_l.a_i.90480.html
цитирай
36. donchevav - Благодаря за линка! Красота! Нищо ...
05.02.2015 06:58
Благодаря за линка! Красота! Нищо общо с моята градинка, но се старая...упорствам, поне докато стане време за море:))))) Спорен ден, Ани!
цитирай
37. paciencia - Вени, здравей отново!
05.02.2015 09:09
Както виждаш, наминавам да видя как вървят отношенията с Мими. Радвам се, че се е адаптирала и отново сте поели грижите една за друга:) Наистина е уникална! Винаги съм се чудила на тази способност на котките да откриват болните места. Интересни неща научих от тебе, Вени! Въобще вашата история е много интересна, за роман:)
Приятен ден,Вени, аз по навик пак си пия с тебе кафето:) И при нас е едно студено, вчера опита да прехвръкне сняг. Прегръдки и никога повече не се изгубвайте:)
цитирай
38. malchaniaotnadejda7 - Вени, толкова се радвам! :)
05.02.2015 12:50
Прегръщам те, ти заслужаваш! Прекрасно е, че пак сте заедно и ти пожелавам от сърце никога да не се разделяте повече! :) Целуни я от мен по главичката, ако позволява или я помилвай! Ех, че хубаво!
цитирай
39. donchevav - Както виждаш, наминавам да видя как ...
05.02.2015 13:57
paciencia написа:
Както виждаш, наминавам да видя как вървят отношенията с Мими. Радвам се, че се е адаптирала и отново сте поели грижите една за друга:) Наистина е уникална! Винаги съм се чудила на тази способност на котките да откриват болните места. Интересни неща научих от тебе, Вени! Въобще вашата история е много интересна, за роман:)
Приятен ден,Вени, аз по навик пак си пия с тебе кафето:) И при нас е едно студено, вчера опита да прехвръкне сняг. Прегръдки и никога повече не се изгубвайте:)


Ох, Васе, не мога да свикна с тази радост...Сега съм на работа, но вече приключих с часовете и трябва да пращам някакви информации по Интернет. Така че използвах да направим един кратък чат с Бенита в Фб, че тя нещо не влиза вече в блога:)))). Видях твоето съобщение и много ти се зарадвах!
Ох, тук е толкова топличко и слънчево...но съобщиха, че следващата седмица се очакват снегове - сигурно от вас ще дойдат! Спорна да ти е работата днес и радостта да е повече от отрицателните емоции! Усмивки от мене, поздрави с мустаци от Мима! Прегръдка!
цитирай
40. donchevav - Прегръщам те, ти заслужаваш! Пр...
05.02.2015 14:06
malchaniaotnadejda7 написа:
Прегръщам те, ти заслужаваш! Прекрасно е, че пак сте заедно и ти пожелавам от сърце никога да не се разделяте повече! :) Целуни я от мен по главичката, ако позволява или я помилвай! Ех, че хубаво!

Наде, мила, привет! Много се радвам, че си тук, че ми се обади! Да, заедно сме - спи ми точно на носа и не ме пуска на работа. Щом реша да изляза от стаята, щом само си сменя мястото, щом мръдна само - ококорва големи сини очи и измяуква жално...Колко ли се страхува, какво ли си мисли? Затова бързам да се прибера - да не я оставям дълго да се тревожи... Благодаря ти за поздравите - към мене и особено към Мими - ще й предам всичките твои обичливи прегръдки и целувки! Благодаря ти, приятелко! Желая ти поне толкова радост, колкото изпитах аз - а радостта ми беше - и още е - ОГРОМНА! Прегръдка, мила Наде! С обич!
цитирай
41. troia - Минавам
05.02.2015 20:38
само да ти кажа, че под влияние на твоя постинг,, историята, която ми разказа за умрялото детенце на Мими и т.н. снощи сънувах котешки премеждия. Видях как една котарана изяде нещо много набързо, което приличаше на мишка и не съвсем, защото беше с пухкава опашчица. После дойде майка тигрица с три малки тигърчета и си търсеше четвъртото, но разбра, че котката го е изяла. Няма да ти пиша какво я очакваше лакомницата и добре, че не го и сънувах. Тя се беше покрила в дън земя от страх. Ами това е сънят ми.:)
Приятна вечер с твоята аристократка!
цитирай
42. donchevav - само да ти кажа, че под влияние на ...
05.02.2015 21:54
troia написа:
само да ти кажа, че под влияние на твоя постинг,, историята, която ми разказа за умрялото детенце на Мими и т.н. снощи сънувах котешки премеждия. Видях как една котарана изяде нещо много набързо, което приличаше на мишка и не съвсем, защото беше с пухкава опашчица. После дойде майка тигрица с три малки тигърчета и си търсеше четвъртото, но разбра, че котката го е изяла. Няма да ти пиша какво я очакваше лакомницата и добре, че не го и сънувах. Тя се беше покрила в дън земя от страх. Ами това е сънят ми.:)
Приятна вечер с твоята аристократка!


Интересно, и аз преживях подобен кошмар...Само че в него котката изяде собствените си деца - скри се под масата и им видя сметката, но когато разбрах какво прави, вече беше късно - и после обвини мене, че съм ги убила и излезе на улицата, а там коли, коли - и аз не мога да премина - като на филм! След този сън много мислих дали тя не е планирала бягство в багажника, за да ме накаже - можеше да го направи, достатъчно умна и отмъстителна е - вече ме беше наказала, като една седмица отказваше да се прибере вкъщи и спеше отвън с дворните котки:)))) Изобщо - объркана история. Само знам, че сиамците са много интелигентни, темпераментни, с лош характер и пословична злопаметност. Макар че се обичаме, аз постоянно ходя с драскотини, а тя постоянно ме следи с червени гневни очи...То пък затова е толкова специална! Уникална! И голяма лечителка – такива масажи на болните места прави – веднага ми минава и изстинка, и болка:)))) Поздрави, мила Кате! Хубава вечер – с прегръдка! Може и котешка - лековита:)))))
цитирай
43. benitta - И аз съм тук - празнувам!
06.02.2015 09:01
С една сълзичка до усмивката, защото така образно си описала емоцията, че направо филм изрисувах в съзнанието си :))
Голяма красавица е тази Мими, направо графиня :)))
Най-после! Покрай теб ще започна да гледам на котките с други очи (повече изпитвам симпатия към големите кучета).
Вени, започвам тур по четене в блога, стискай палци черна котка да не ми пресече пътя, че много ми е домъчняло...
Прекрасен ден ти желая! ;)
цитирай
44. eli5811 - ели5811
06.02.2015 13:06
Трогателна история!Радвам се ,че отново СТЕ заедно!И аз имах котка ...но вече не е между живите .Но сега имам кучета ...и подарявам-0896 95 38 99
цитирай
45. donchevav - С една сълзичка до усмивката, за...
06.02.2015 16:28
benitta написа:
С една сълзичка до усмивката, защото така образно си описала емоцията, че направо филм изрисувах в съзнанието си :))
Голяма красавица е тази Мими, направо графиня :)))
Най-после! Покрай теб ще започна да гледам на котките с други очи (повече изпитвам симпатия към големите кучета).
Вени, започвам тур по четене в блога, стискай палци черна котка да не ми пресече пътя, че много ми е домъчняло...
Прекрасен ден ти желая! ;)


Мила Бени, добре дошла! Благодаря ти за хубавите думи - от мое име и естествено - от името на Мими - тя е тук до мене и суфлира:))) Имам и кучета /големи - немската овчарка е станала като мечка, защото е вече възрастна, малко се движи, а е много лакома/. Но няма нищо общо - кучетата те радват, а котките те обсебват, правят те свои роби. Нали знаеш анекдота за това какво си мислят кучето и котката за човека, който се грижел толкова добре за тях?:))))
Стискам палци на четенето, но не бива да се страхуваш от черната котка, дето можела да ти мине път- от моите черни котараци научих, че винаги е на голямо щастие! Идвай по-често, толкова различно е, когато си тук! Прегръдка с обич – за тебе и за малките принцески! Приятно забавление в блога!:)))))))

цитирай
46. donchevav - Трогателна история!Радвам се, че ...
06.02.2015 16:43
eli5811 написа:
Трогателна история!Радвам се ,че отново СТЕ заедно!И аз имах котка ...но вече не е между живите .Но сега имам кучета ...и подарявам-0896 95 38 99

Благодаря, Ели! Вече пети ден - а не мога да свикна:))) Когато съм на работа - жадувам да се върна и да взема котката на ръце - предполагам, че и тя тъгува и очаква завръщането ми, защото щом се прибера, от вратата се хвърля на рамото ми - като маймунка! И така цяла вечер - готвя с котка на рамото, чистя, мия, пера - с котка на рамото:)))))))))))
Благодаря ти за телефонния номер! Ние също имаме големи кучета - в момента немска овчарка и питбулка. Вчера дадохме малките питбулчета на хората, на които ги бяхме обещали – кученцата бяха станали на 45 дни и се хранеха самостоятелно. Не си писала какви кучета отглеждате - може някой приятел да се заинтересува. Поздрави - с благодарност за посещението и коментара и с пожелание за много срещи, пълни с хубави емоции!
цитирай
47. litatru - :)
23.03.2015 22:07
Да намериш изгубеното си животинче е цяло щастие!
На мен ми откраднаха 2 кучета (пуделка и кучка коли) и още ми е мъчно за тях.
Сега се грижим и обикнахме кучка (от улицата) и черно коте (пак от улицата). Истината е, че те си ни избраха, а на нас ни дожаля и ги прибрахме, обезпаразитихме и изкъпахме. Сега си живеят царски и много разсмиват, особено, когато са заедно.
Сърдечни поздрави! Лита
цитирай
48. donchevav - Благодаря ти, Лита/със закъсне...
06.04.2015 13:55
Благодаря ти, Лита/със закъснение, съжалявам! Това, за което ми разказваш, ми е толкова познато. И аз наскоро осинових едно коте - оказа се най-милото и игриво коте на света. А на нас ни откраднаха пясъчна питбулка на 8 месеца. Не мога да я прежаля, макар че и сегашната ни питбулка /черна/ е страхотна!
Сега имаме други проблеми - търсим годеник за сиамката Мими, но е желателно и той да е сиамец:))) - и виж на какво се спряхме с Анин:)))))
http://republika.pl/blog_jt_3238726/3497362/tr/f3.jpg
Сърдечни поздрави и от мене, Лита!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2115372
Постинги: 286
Коментари: 6862
Гласове: 37128
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031