2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 18397 Коментари: 52 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2016 13:48
Здравейте , приятели!
Имам юбилей –
една година в Blog.bg :)))
Благодаря ви за всичко!
Казвам нещата съвсем сговорчиво…
За тези, които ме гледат накриво,
за тези, които все нещо се мръщят,
искам да кажа съвсем сговорчиво:
Братя, сестри, вижте мястото в къщата!
Толкоз широко и разнопосочно –
безплатно и без ангажименти.
Да се настъпваме ей тъй, нарочно,
не бива, не е за аплодисменти.
Светът се оглежда в нашата къща –
а ние все плюем отвътре стъклата
и после се чудим защо ни се връща
слюнка горчива, не обич в отплата.
Толкова много приятели имам –
и толкова други такива отбягвам.
Сигурно всеки е ценен за трима –
но да му кликна – смелост ми трябва!
Защото веднага съм „ентелигентна”,
„трол”, „пУетеса” и не знам още какво си.
И тая моя прищявка моментна
отприщва догадки, поражда въпроси…
Тук, в тази къща очаквах да дишам
въздух, наситен с приятелство, с грижа.
Не съм пУетеса, не мога да пиша,
в друго аз виждах дела си, престижа.
Дето посегнах – все в тупик попадах.
Един ли ме би ей тъй, през ръцете –
опипом се движех, препъвах се, падах
и пак се изправях – обичта ви ми светеше.
И днес, на превала на първа година
в общия дом, в който ме приютихте,
сполай ви, приятели – славна дружина,
и вам други, с минуси де ме корихте.
Велика е нашата къща голяма,
че както в живота – разнопосочие има,
но вражди, неприятелства нека да няма -
в къщата блогова наша любима!
Картинки: s13.rimg.info
storage3.album.bg
miranda.bg
че както в живота – разнопосочие има,
но вражди, неприятелства нека да няма -
в къщата блогова наша любима!"
Прекрасно си го казала, но нека днес да ти пожелая здраве и да се чувстваш уютна в блоговата къщичка!
Хубав ден!
С пожелание за много още юбилеи,добри приятелства ,позитивни емоции и вдъхновение!Сърдечни поздрави и прегръдки мила Вени!
че както в живота – разнопосочие има,
но вражди, неприятелства нека да няма -
в къщата блогова наша любима!"
Прекрасно си го казала, но нека днес да ти пожелая здраве и да се чувстваш уютна в блоговата къщичка!
Хубав ден!
Благодаря ти, скъпа Ати! И ти хубаво си го казала, с това "но" особено...Малко ме притеснява, но...:))))). Исках да си го кажа, в последно време беше взело да ми става малко тежко... дано ми олекне:))) Хубав ден ти желая, мила Ати! Прегръдка!
02.02.2015 08:35
Тази същата госпожа, която те е нарекла пУетеса, преди ми се правеше на приятелка, но после разбрах, че е лицемерка, лъжкиня и интригантка. Веднъж беше написала, че съм от твоя курник, а ние изобщо не бяхме общували :)
Сега вече след като имам впечатления от теб,
мога да кажа, че се радвам да сме от един курник ;))
С пожелание за много още юбилеи,добри приятелства ,позитивни емоции и вдъхновение!Сърдечни поздрави и прегръдки мила Вени!
Мила Еми, блогът означаваше много за мене през изминалата година -контакти, приятелства, емоции. Не всички изживявания бяха положителни - но научих много, благодаря за всичко! Разбрах, че трябва сговорчивост, толерантност, широка кройка на мислите,вслушване в аргументите на другия, възприемане на чуждото мнение, хладнокръвие и спокойствие. Прагът ми на търпимост сякаш се повиши....може би прагът ми на издръжливост на болка - също:))))) Аз утре мога да кажа "Сбогом!" на всичко тук, но тия качества са в мене, те ще останат....Макар че трудно се казва "Сбогом" на толкова обич и чисти приятелства! Благодаря ти, Еми, приятелко! Прегръдка!
„За тези, които ме гледат накриво,
за тези, които все нещо се мръщят,
искам да кажа съвсем сговорчиво:
Братя, сестри, вижте мястото в къщата!“
... защото място има за всички!
Честита годишнина!
Тази същата госпожа, която те е нарекла пУетеса, преди ми се правеше на приятелка, но после разбрах, че е лицемерка, лъжкиня и интригантка. Веднъж беше написала, че съм от твоя курник, а ние изобщо не бяхме общували :)
Сега вече след като имам впечатления от теб,
мога да кажа, че се радвам да сме от един курник ;))
Мила Ани, ей сега ще ти падна в очите и ще ме наречеш и мене лицемерка, но аз не визирам тази госпожа - или поне - най-малко нея! Да, няма нищо по-неприятно от това да отвориш блога и да видиш незаслужени епитети, обиди, зловредни коментари, а понякога и цели постинги срещу себе си - напълно без причина и без вина. но се стремя да отсейвам зложелателствата – да държа сметка кога са направени от лош начин на живот, кога - от лошо здраве, и кога - от лош дъх и недостатъчно добра обща хигиена. От последните се страхувам най-много....Съжалявам за този коментар, в който са те поставили в един кокошарник с мене /така ли да го разбирам?:))))/. Пропуснала съм го, приеми извиненията ми от сърце, че си била въвлечена в това заради мене! Ще се опитам да се реванширам – например с предложение за някое качествено филмче за свободните дни. Това ме подсети да ти благодаря за комедията с Мел Гибсън – малко е дългичка за свободното време – повече от 2ч., но я гледах на два пъти. Сто пъти мога да я гледам още – харесва ми!. Сега съм на средата на „Думите” с Бради Купър, но и той трябва да почака малко:))))
Хубав ден, приятелко! Задължена се чувствам за добрите думи – благодаря ти! Прегръдка!
Честито!
Марти, любима моя приятелко с най-нежното пролетно име, и с онова, другото, символ на господня доброта:)))), тебе пък кой би посмял да те обиди? Помня твоята подранила пролет с туфата зелена трева и късните макове, твоите слънчогледи, врабчета, пеперуди и едно стихотворение, което особено харесах, а не запаметих и сега не можах да намеря - някаква алюзия за делфини беше....Благодаря ти за нежното отношение към мене, приятелко! Прегръдка!
„За тези, които ме гледат накриво,
за тези, които все нещо се мръщят,
искам да кажа съвсем сговорчиво:
Братя, сестри, вижте мястото в къщата!“
... защото място има за всички!
Да, така е - и аз го осъзнавам вече...има място за всички и всеки намира своята ниша, своето кътче в някое пръстче на ръкавичката...Е, не може всичко винаги да е розово в такова многохилядно обиталище: един го настъпили, друг - притиснали, на трети изкарали въздуха - нормално е, всичко минава с времето... Важното е търпимостта - и сговорчивостта....Но и това е относително - много хора обичат храната си остро пикантна, а контактите - като в електрическата мрежа:))))
Поздрави, скъпи getmans1, спорна седмица!
Поздравявам те и винаги се радвам когато дойдеш :)
Радвам се, че те открих в блоговото пространство! Ти си чудесна, много неща научавам от теб, за което много ти благодаря!
Прегръщам те с обич, приятелко мила!
Всеки път ми създаваш такова настроение, мила Васенка, вдъхваш ми такава увереност, правиш ме някак специална - благодаря ти, не мисля, че съм заслужила чак такива думи, но пак ти благодаря!
Извинявай, че ще те цитирам отново - хващам се, че често го правя, съжалявам:))) Много ми харесаха думите ти: "заслужава си да живеем в тази къщичка заради всичко хубаво, заради чистите приятелства, които са толкова ценни. " Да, на 100, на 1000 % се съгласявам с тебе - заслужава си.... Понякога само ми става тъжно за това, че дори тук не те оставят спокойно да бъдеш себе си – качат ти етикети, кичат те с епитети, коментират те фриволно и дори непозволено - и разбира се, безнаказано.....като в живота! Но няма как - блогът е голяма школа за обществено поведение и междуличностни взаимоотношения . Дори и да си отида утре, аз винаги ще бъда благодарна на всички тук - при това не само на приятелите...научих много неща за доброто и за злото в нашия съвременен живот....
Мислено ти казвам на живо тези думи, пием си кафето на терасата, а лек океански бриз си играе с косите ни…аз съм донесла някакви бисквитки, например „Детска радост” или „Златна есен” – помниш ли ги?:))))))))), ние не спираме да се смеем, а кафето ти е толкова ароматно! Опа, спирам, че ще закъснееш за работа! Пак тази проза, но няма как! Успешна работна седмица, мила Васенка – сърдечна приятелко само от една година – а сигурно за цял живот! Прегръдка с обич!
Честита годишнина!
Да, така е, скъпи Санде!
Нека сговор има
в къщата любима!
Топлина и грижа
и терен престижен
в нея да намираме
и да се събираме
бодри и щастливи -
докато сме живи!
Извинявай за халтурата:))) - моментен порив, не му устоях:)))) Поздрави, приятелю непостижим, горд пазител на тайните на идиличния Пастух:)))
02.02.2015 11:35
С него вече не общувам, а тя продължава да ми пише вулгарни коментари, които разбира се трия.
Да ти призная не разбрах за коя комедия с Мел Гибсън говориш?
Честито!
Особености?:)))))))))))))) Уф! Не, не съм привикнала - и не искам да свиквам...Искам да противостоя с доброто и чистото, което усещам понякога у себе си и бързам да го споделя с повече хора…Но се сещам за актуалната напоследък поговорка за непоисканото добро....Ох, прав си може би! Моето "чисто" и "добро" може да си е такова само за мене, нали - и да си заслужава мърморенията, укорите и обвиненията...И въпреки това - поне засега съм готова да рискувам и да си понеса последствията:)))) Поздрави, скъпи Вал! Продължаваме! /и нека за всеки случай да добавя :"Ако е рекъл Господ!", нали?/:))))))))
Поздравявам те и винаги се радвам когато дойдеш :)
А-б-с-о-л-ю-т-н-о съм съгласна! Толкова е вълнуващо - зад кратки, измислени имена стоят толкова различни хора - журналисти, поети и писатели, художници, полицаи и военни, архитекти и дизайнери, готвачи, учители, лекари и музиканти, историци и мислители - боже, защо се хванах и аз, грешната, да изреждам, как дръзнах да помисля, че мога да обхвана дори в най-едър мащаб цялото многообразие и разноликост на нашия блог! Гордея се, мила Ели, че съм част от това безгранично пространство на чувства, воли, характери и таланти, на съдби и пресътворявания на живота, на сили, които могат да променят света или поне да го направят малко по-добър! Благодаря ти за хубавото отношение, мила Ели – и за твоите многоцветни постинги! Поздрави!
Радвам се, че те открих в блоговото пространство! Ти си чудесна, много неща научавам от теб, за което много ти благодаря!
Прегръщам те с обич, приятелко мила!
Мила Ерато, толкова ми е хубаво, когато видя, че пак си ми гостувала! Е, да си призная, и аз много често се изкушавам да надникна в блога ти, да прочета какво най -ново при тебе, да се върна назад към любимите странички…Обичам твоите постинги с дълбоки планински сенки и нежни морски дантели, с красивите снимки и нежни френски шансони , с мъдростта и чистото чувство…обичам всичко у тебе, мила приятелко – благодаря ти, че те има! Прегръдка!
С него вече не общувам, а тя продължава да ми пише вулгарни коментари, които разбира се трия.
Да ти призная не разбрах за коя комедия с Мел Гибсън говориш?
Да, Ани, и аз също съм обиждана само от един човек - и той е сред двамата, които ти споменаваш:)))) Здраве да е!
А за филма май аз греша – може би не е от твоите предложения :„Какво искат жените” с Мел Гибсън – и както ти казах, мога да го гледам 100 пъти, нищо че е над два часа….Пък аз сега съм в малка ваканция 1-2 дни – мога да си го позволя:))))) До скоро, приятелко!
Прегръдки топли,и още веднъж ти благодаря!
Блогът има нужда точно от такива хора като теб!
Мили,нежни,човечни,любящи-
просто бъди си ти,Вени,не се променяй!
Вени, бъди над цялата тази злоба и не обръщай внимание на всичките недобронамери хора ! Кой какво е казал , кой как те е нарекъл и кой какво мисли за теб , за мен няма абсолютно никакво значение ... Важното е какво АЗ мисля , и сега от сърце ти казвам мила моя - Щастлива съм , че те познавам ти си един прекрасен човек ,в твоята къщичка ми е толкова приятно и уютно, за което ти Благодаря! Сега отивам в сладкарницата ,да си хапна парче от любимата ми торта....за твое здраве ,Вени ! Така де, на юбилей без торта може ли ?
Огромна Приятелска прегръдка !
Поздрави и успех!...
Вени, бъди над цялата тази злоба и не обръщай внимание на всичките недобронамери хора ! Кой какво е казал , кой как те е нарекъл и кой какво мисли за теб , за мен няма абсолютно никакво значение ... Важното е какво АЗ мисля , и сега от сърце ти казвам мила моя - Щастлива съм , че те познавам ти си един прекрасен човек ,в твоята къщичка ми е толкова приятно и уютно, за което ти Благодаря! Сега отивам в сладкарницата ,да си хапна парче от любимата ми торта....за твое здраве ,Вени ! Така де, на юбилей без торта може ли ?
Огромна Приятелска прегръдка !
Миленче, мила приятелко - моя и на любимия ми Морчи! Тортата е от мене, разбира се! И ако може – две парчета! Едното – за юбилея, а другото – за любимата ми котка , сиамката Мими, която се беше изгубила за цели 6 месеца, но сега е отново при мене…Тя спи ,блажено успокоена, а аз бера душа с пулс 120 от радостния шок да я държа в ръцете си, да ми мърка…Ти знаеш как е, виждала съм щастието в очите ти, когато до тебе е Моро! Поздрави, приятелко, мене ме чакат велики дела – да се погрижа за оная, по която си изплаках очите денем и нощем шест месеца….Така че днес по всички линии черпя, Миленче! С пожелание - и при тебе да дойде такова щастие скоро с любимия наш Морчи! Прегръдка – от мене и от две малко мръсни още лапи - с обич!
Поздрави и успех!...
Блогбегейско! Хубава дума, ще я запомня!:))) Благодаря, Марине, приятелю, за всичката подкрепа и кураж, които ми даваш - от сърце благодаря! Поздрави!
В тоз забързан ден приятелко любима, подавам ти ръка да вървим в тоз вълшебен свят. И в трудност и тъга и в радост и песен, ти желая от сърце много щастие и здраве и усмивки омайни :)
02.02.2015 19:49
nalia
Още малко и ще си разменим местата. Говориш като "стар" блогър, който е натрупал опит. Тук е същото като в живота. Има добро и лошо.
Желая ти още дълги години да си тук и положителните емоции да са повече от отрицателните!:))
Поздрави!
В тоз забързан ден приятелко любима, подавам ти ръка да вървим в тоз вълшебен свят. И в трудност и тъга и в радост и песен, ти желая от сърце много щастие и здраве и усмивки омайни :)
Ех, Жозетка, толкова хубаво нещо си казала: "Подавам ти ръка да вървим заедно..." Мила приятелко, ето затова съм тук - за това "заедно", за тази подадена ръка, която усетих в най-тежкия момент от живота си. Толкова тежък, че мислех, че няма да оцелея - или ще полудея...вместо това прописах стихове:))))))))))))) Сега като се замисля - май че няма голяма разлика:)))) Както и да е! Изплаках си мъката и- хоп! - един, втори, трети... коментари в блога, приятели! Един ще те раздума, друг ще ти отвлече вниманието с някое стихче, някой ще те разсмее или ще ти прати влюбена песен - ех, лесно се живее сред толкова добри хора! Лесно и щастливо, с пълна душа! Благодаря ти, мила Жозета, чакам твоите прогнози всяка седмица - те винаги познават:)))) Прегръдка, мила приятелко!
Ох, приятелю, приятелю, ходя цял ден с пулс 120 и не мога да повярвам, прегръщам котката, тя мене....и двете мъркаме! Какво да ти разказвам? Щом имаш вкъщи котки, разбираш ме. А сиамка - Боже, опази! Веднага ред взе да вкарва в къщата: къде да се отвори, къде да стои затворено, розите изхвърли от вазата, че я дразни миризмата им, прати жълтия котарак, който в нейно отсъствие се ширеше навсякъде, на заточение в пристройката ….Щастливо събитие за всички – спор няма! Благодаря, благодаря от сърце за съпричастността - и в постинга на Пиер, и тук! Хубава вечер, приятелю!
02.02.2015 21:07
Проверих дали има и филм "Какво искат мъжете", излезна ми филма " Грозната истина", не е лош, но не ми се ще да вярвам, че някои от нещата, които се твърдят там са точно така, а и финала го доказва...
Радвам се, че котето се е върнало в къщи, какъв по-голям подарък за юбилея ти :)
nalia
Налия, мила, разбира се, че можеш да ме наричаш, като ти харесва. А за прощъпулника ...хм, то май и аз съм, както виждаш, само на една годинка - нямам кой знае какъв опит. Но винаги се радвам, когато видя светли хора в блога, с отворени към другите сърца, с много плам в душите си, с порив към доброто и красотата - и съм сигурна, че ти си един точно такъв човек! Ще се радвам да се срещаме всеки ден, приятелко - и то все по хубави поводи! Прегръдка!
Още малко и ще си разменим местата. Говориш като "стар" блогър, който е натрупал опит. Тук е същото като в живота. Има добро и лошо.
Желая ти още дълги години да си тук и положителните емоции да са повече от отрицателните!:))
Поздрави!
Благодаря, мила Кате! Но....не си права: какво е това "като стар блогър" - едно е теорията, разсъжденията на сухо, друго е живата практика, сблъскването с проблемите! Напротив, ти ми даваш толкова ценни съвети, а и никога няма да забравя как ме защити - ти, а после Хлорис! Благодаря ти!
Само дето не ме послуша да направиш ретроспекция на разказа за хапчето- да, щеше да се промени цялата ти идея - тази, за която и аз в първия разказ ти писах, но пък щеше да стане велико по композиция и много модерно откъм внушения там разни, послания. Но още има време. Винаги може да се напише "Хапче №5 и №6" ... Шегувам се!
Поздрави, мила Кате, приятелко, винаги ми е хубаво с тебе - ведро и спокойно! Чакам с нетърпение нова среща в твоя блог - обожавам късите ти разкази! Прегръдка!
Проверих дали има и филм "Какво искат мъжете", излезна ми филма " Грозната истина", не е лош, но не ми се ще да вярвам, че някои от нещата, които се твърдят там са точно така, а и финала го доказва...
Е, как не си гледала този филм!!! Обожавам го! Предполагам, че и на тебе ще ти хареса, но все си мисля, че просто си го забравила - ще се сетиш, като почне. Филмът е създаден през 2000-та година! Ето линк: http://vbox7.com/play:5a5930cfc2, ако ти потрябва... Нали ти бях обещала да ти се реванширам с хубаво комедийно филмче - дано да ти хареса! Приятно гледане!
Радвам се, че котето се е върнало в къщи, какъв по-голям подарък за юбилея ти :)
02.02.2015 23:13
Да, Васенка, срещата ни беше много драматична - тя веднага ме позна! Колко ли е чакала и се е надявала? Останала е на същото място, където се е изгубила, и се е погрижила за другата котка, която й е дъщеря, а след месец - и за котенцата си. Сега те с на 5-6 месеца и останаха с другата котка - там едни хора ще ги хранят, защото са много диви и няма как да ги взема и какво да ги правя. Но Мими не ги търси - те са стигнали почти възрастта тя сама да ги прогони.
Сега стоим с Мима прегърнати и нито тя, нито аз смеем да заспим - да не се загубим пак:))))))
Благодаря ти за моралната подкрепа, мила Васе, толкова ми помогна! Не съм ти благодарила и за коментара при Пиер –думите ти много ме вдигнаха и ми вдъхнаха вяра, че котката ще се намери! Спокойна нощ, мила приятелко - от мене и от една черна муцунка с огромни сини очи и бели мустаци - красавицата Мими!
Ами тя сега ми разказва, Ани! ние сме си много близки! Малко все още ми е сърдита и хем ме прегръща и мърка, хем ми ръмжи, а като се ядоса по-стабилно, отива встрани, обръща ми гръб и стои така, тупайки нервно с опашка. От време на време ходи да се умилква на мъжа ми, а такова предпочитание никога не е имала. А като се унесе в сън /защото много яде - десетина пъти повече от нормалното/, потрепва и стене - със сигурност има кошмари...Изобщо - още дълго време и двете ще си разказваме и ще ближем рани:))))) Лека нощ, мила! До утре!
Мила Дид, така е, и аз чак днес осъзнах защо съм "бабата" на блога - ами затова ще да е:)))))
Да, и мене по принцип не ме интересуват минусите, броят гласували, посещенията, първа, отрицателните коментари, а може и би всички коментари...по тази линия нищо не ме интересува...Ами - не, при мене поне не е така. Интересува ме това кой как гласува, коментира, какви постинги прави, какво го вълнува - всичко ме интересува - това ми е и стимул, и коректив. Сама каза, че блогът е едно миниобщество – и трябва да живеем като в общество – не можеш да не държиш сметка за останалите себеподобни, с които живееш- трябва да се съобразяваш с някои общи правила. Но точно защото е модел на обществен организъм, нашият блог носи белезите на такъв – кражби на дребно, изказвания на едро и пр.:))) Това, че в блога имаме свобода, е вярно, но свободата винаги е отговорност. Колкото по-голяма свобода, толкова по-големи отговорности и задължения има .Мисля, че това трябва да залегне като основен принцип при регламентиране на поведението ни в блога… Може и да стане – в едно по-далечно бъдеще. А днес се изпокарваме за първа:)))
Благодаря ти за всичко, приятелко Дид! Спокойна нощ!
Поздрави за чудесното послание в стих!
Продължавай да бъдеш себе си! А ние ще продължаваме да ти гостуваме с искрено удоволствие.
Прегръдка от мен!
Още малко и ще си разменим местата. Говориш като "стар" блогър, който е натрупал опит. Тук е същото като в живота. Има добро и лошо.
Желая ти още дълги години да си тук и положителните емоции да са повече от отрицателните!:))
Поздрави!
Благодаря, мила Кате! Но....не си права: какво е това "като стар блогър" - едно е теорията, разсъжденията на сухо, друго е живата практика, сблъскването с проблемите! Напротив, ти ми даваш толкова ценни съвети, а и никога няма да забравя как ме защити - ти, а после Хлорис! Благодаря ти!
Само дето не ме послуша да направиш ретроспекция на разказа за хапчето- да, щеше да се промени цялата ти идея - тази, за която и аз в първия разказ ти писах, но пък щеше да стане велико по композиция и много модерно откъм внушения там разни, послания. Но още има време. Винаги може да се напише "Хапче №5 и №6" ... Шегувам се!
Поздрави, мила Кате, приятелко, винаги ми е хубаво с тебе - ведро и спокойно! Чакам с нетърпение нова среща в твоя блог - обожавам късите ти разкази! Прегръдка!
си наясно с две мои качества. Винаги защитавам приятелите си и съм ужасно непослушна.:))
Благодаря ти за милите думи, приятелко.:))
"Продължавай да бъдеш себе си! А ние ще продължаваме да ти гостуваме с искрено удоволствие." Лесно за мене - а вие обещавате ли? :))))
Ех, славно се живее с толкова приятели - всеки ден е среща, емоция, изживяване, всеки ден е празник! Благодаря ти, Иве! Бъди благословена, приятелко!
Още малко и ще си разменим местата. Говориш като "стар" блогър, който е натрупал опит. Тук е същото като в живота. Има добро и лошо.
Желая ти още дълги години да си тук и положителните емоции да са повече от отрицателните!:))
Поздрави!
Благодаря, мила Кате! Но....не си права: какво е това "като стар блогър" - едно е теорията, разсъжденията на сухо, друго е живата практика, сблъскването с проблемите! Напротив, ти ми даваш толкова ценни съвети, а и никога няма да забравя как ме защити - ти, а после Хлорис! Благодаря ти!
Само дето не ме послуша да направиш ретроспекция на разказа за хапчето- да, щеше да се промени цялата ти идея - тази, за която и аз в първия разказ ти писах, но пък щеше да стане велико по композиция и много модерно откъм внушения там разни, послания. Но още има време. Винаги може да се напише "Хапче №5 и №6" ... Шегувам се!
Поздрави, мила Кате, приятелко, винаги ми е хубаво с тебе - ведро и спокойно! Чакам с нетърпение нова среща в твоя блог - обожавам късите ти разкази! Прегръдка!
си наясно с две мои качества. Винаги защитавам приятелите си и съм ужасно непослушна.:))
Благодаря ти за милите думи, приятелко.:))
Храбрата ми и вярна приятелка! Благодаря ти! Оставам задължена! Прегръдка от сърце, мила Кате!
Без теб ще е тихо и празно, направо оголено. Има пулс твоето присъствие, има дух, не е да не съм ти казвала.
По повода, понеже закъснях малко, днес ще почерпя аз, ето с това: http://sunshineskitchen.com/coconut-rainbow-cake/ (цветно и впечатляващо - като теб самата)
Благодаря ти за всичко, приятелко! За грейналата в цветовете на дъгата примамлива торта /нали аз трябваше да почерпя:)))/, за лъчезарната ти усмивка, за милите и толкова навременни утешения и успокоение, които ми даваш, за позитивните и жизнерадостни коментари, с които ме зареждаш, за цялото ти присъствие, за това, че си ти! От сърце и с обич - благодаря! Прегръдки, за тебе, слънчева вълшебнице на смеха и доброто настроение, за тебе, приятелко - и за малките принцески!