2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 20826 Коментари: 42 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2015 16:07
Преди известно време споделих в коментар впечатленията си от една случка пред нашия Кауфланд. Всъщност не е случка - твърде дълго вече продължава - от миналата зима или от ранна пролет...
Един човек - не много стар, но не и младеж, странен такъв, нелошо облечен, но никога не можах да запомня облеклото му, за да ви го опиша сега - с една проста платнена торба, метната през рамо, се появява - поне един път на ден - в тревната площ пред магазина, в близост до паркинга, и започва да издава странни, не много силни, по-скоро приглушени звуци, гледайки упорито нагоре, към небето, и тупайки по торбата... Няколко гълъба веднага правят кръгче и кацват на ръба на покривната козирка. Веднага ги последват други и други, и други - и за 2-3 минути небето се изпълва с хиляди гълъби - които кацват на поляната.
С широк, щедър жест странният човек бръква в торбата и започва да хвърля навсякъде около себе си ... нещо. Пшеница, просо, трошици ... не знам. Но е истинска атракция да се види.
Хората спират и започват да гледат, да коментират, да снимат, забравили за къде са се запътили, напълно изключили за това, че много бързат. И всички се усмихват...
Гълъбите кацат по странния човек - по раменете, главата, тялото му - цял го покриват - а той нещо говори... После си отиват - първо той, после те...
Е, приятелката ми, в блога на която бях оставила коментар, ме посъветва да споделя тази случка в свой постинг. Дълго мислих каква форма да избера - изкушавах се да напиша есе...или пък да опитам в разказния жанр.... После препрочетох това стихотворение, писано миналата пролет - и ми се стори, че нищо повече не мога да добавя.
Реших да ви предложа него…
Гълъби пред магазина на
Кауфланд
Гълъби, сиви и бели,
и шарени
– кацнали –
нечакани и непоканени-
на поляната
пред Кауфланд.
Бръмчат коли
на близкия паркинг –
с бездушни очи,
жълти и лакоми –
поглъщат
вакуума
на емоции
и го превръщат
в газове.
А гълъбите , сам господ
опазил ги,
стоят на зеленото
пред това пренаселено
последно чудо
за шопинг терапия.
Спъва краката им
остра трева.
Те кълват
подхвърлена пица –
вместо пшеница
или просо – благословено.
Парчето – цяло – не както обикновено,
къшей, подхвърлен за милостиня.
Сочно и дъхаво,съвсем неизстинало.
Може капризно дете
или тийнейджър,
от хормони подгонен,
го е захвърлил недоволен,
и ето ги - те
ще се избият –
не крият
колко са гладни.
Ех, че сочно парче –
ще падне
ядене
на кауфландска територия!
Горките!
Не знаят колко калории
има
в това малко парче.
Не спорят
колко Е-та -
стабилизатори,
подправки и заместители,
набухватели
са били изписани
на опаковката,
и колко– спестени.
Не мислят, че вредни
са всички вкусотии тестени.
Не търсят производител
и трайност – нямат време –
нетраен късметът е – ще ти го вземат.
Кълват и благославят архитекта,
предвидил градинка в проекта
и реализирал толкоз птичи мечти.
После, сепнати сякаш от нещо,
спират
пира
и се оглеждат,
шии извивайки
нагоре – нескривайки
копнежа по човешка ръка-
от нея храна
свикнали да приемат.
Виж, старик белобрад,
с преметната рехаво
през рамо торба
скитник – евреин,
дошъл вероятно
от някой далечен бордей,
до когото никой
да приближи твърде не смей,
от торбата изважда
шепа трохи –
и със сакрален жест ги разпилява.
Изведнъж суматоха настава.
В миг
се оказва покрит
от глава до пети
с пера, крака и глави –
с целувки и песни – и благослов.
Разчувстван от толкова птича любов
старикът засмива се – о, чудо – просветва
небето зад сградата
на Кауфланд.
Старикът – с някакъв вълшебен талант
на магьосник от рицарска сага-
ръце към слънцето бавно протяга.
През поляната крачи, на раменете понесъл
пролетен злак, небе, птича песен.
Излизат учудени
клиенти, разбудени
от шопингтерапийна треска-
невиждали още до днеска
толкова птици и толкова слънце,
родени от обич, от мъничко зрънце
на човешко чувство на съпричастност.
И никой вече не стои безучастно.
Всеки търси в джоба си някое зрънце,
да почерпи дошлото пред Кауфланд слънце,
да даде своята дан от любов
и така да заслужи свят благослов.
Но махва старикът с ръка и си тръгва –
и сякаш пророчество старинно се сбъдва-
небето в миг от криле почернява,
светлият ден с нощ се сменява.
И светят на Кауфланд само очите
и мамят, и канят към зло неприкрито.
Но всички омаяно гледат следите
на стареца, с пух от гълъб покрити.
И тръгват към залеза с мокри очи…
Но бързо се сепват – животът горчи,
но друго си нямаме – тук и сега,
вкъщи, на работа и в Кауфланд.
И няма как да сме всички светци
и гълъби с чисти, модри очи.
Ще мъкнем хомота – това ни е дан –
ще се зареждаме от Кауфланд
с Е-та и всякакви заместители –
без срок на годност и производител.
Но скришом ще търсим в парка отпред
гълъбов пух, щом сив силует
на старец и просяк деня пресече ни.
Тогава, загърбили всички проблеми
ще спираме с кротка въздишка и зов –
Господи, дай ни поне малко любов!
3 март – памет и наричане за свобода
Две безкрайности и имаш всичко! Даже и Ж...
18.12.2014 08:47
Съжителствам си с тях от 18 години, те са ни съседи, живеят отгоре и са едни видни посрещачи на слънцето, имала съм късмет да ги наблюдавам и снимам по изгрев
http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/2012-09-01-754.jpg
Слънце да имаме късмет да видим днес! Хубав ден, Вени!
Където има живот, там са и гълъбите!
Където са хората, там са и гълъбите!
Както и врабчетата.
Съжителствам си с тях от 18 години, те са ни съседи, живеят отгоре и са едни видни посрещачи на слънцето, имала съм късмет да ги наблюдавам и снимам по изгрев
http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/2012-09-01-754.jpg
Слънце да имаме късмет да видим днес! Хубав ден, Вени!
Красива снимка! Съпругът ми отглежда гълъби...Но тези пред магазина...те са хиляди...пораждат в мене и възхищение, и боязън...на фона на безличното комерсиално човешко общежитие...Поздрави, Мартичка, с пожелание за много слънце too и за щастливи предколедни светлини в очите! Прегръдка:)))
Моят съпруг храни гълъби - домашни любимци...стотици, живеещи в специални помещения в двора ни. Той е най-добрият човек, когото познавам... Но това е друго...чудо някакво, поличба...Изпитвам боязън, страхопочитание пред тази картина... Поздрави, Валеска! Благодаря ти, приятелко! Да е светъл денят ти, пълен със слънце и предколедни чудеса! Прегръдка!
Където има живот, там са и гълъбите!
Където са хората, там са и гълъбите!
Както и врабчетата.
Благодаря, скъпи Санде! Знаеш колко ценя мнението ти. Гълъбите са живот...и добро...и мир... И ни завръщат към човешкото в нас...към земно простите неща и към небесното в душата ни. Сложно се получи нещо:))) , но няма да го редактирам - така го чувствам. Благодаря ти! Гълъбов пух по твоите стъпки, мъдрецо от Пастух! Поздрави!
Хубав ден и позитивни емоции!
Хубав ден и позитивни емоции!
Да, добър човек...и нещо от гълъбовото ято има у този човек - една тихост, кроткост, мекота...пух в душата...Но най-впечатляващо за мене е безброят крила - толкова гълъби, долетели за миг на едно място...После има и друго - спират хора. Никой не вика, никой не говори високо - никой не бърза...Сякаш всеки за минута забравя кой е и закъде е тръгнал... Силно усещане...На фона на безмилостното чудовище, алчно блесналия с комерческите си светлини магазин...И тази драма се повтаря всеки ден...Поздрави, Еми! Хубав да е денят ти! Усмивки!
"Символ на духовност" - хареса ми! Прави ли ти впечатление, мила Вася, че гугутките изчезнаха от покривите на домове? Всяка сутрин от високите борове пред нашата къща пееха семейство гугутки"Гу-гууу -гу... гу-гууу-гу....". Брат ми обича да казва, че само в БГ гълъбите пеят така - по български. В UK например всичко е различно, "наопъки", както казва той" - воланът на автомобилите е отдясно, движението е вляво - дори и гугутките пеят наобратно: "Гуу - гу-гу....гууу-гу-гу":))) Само че гугутки в България вече много рядко се срещат - може би защото селата /тяхната основна база/ опустяха...
Как е при тебе, мила Вася? Има ли гълъби там ...и какви са - някакви местни породи ли? И има ли сред тях благородни среброкрили пощи - да пращаш по тях хабери до БГ?...Аз тук имам едно Попи - любимец от пощенските гълъби на съпруга ми. Храних го като малко пиле, че родителите му го бяха изоставили - много лакомо птиче беше - гребеше от шепата ми семенцата с човката си като лопатка. Научи се да ходи навсякъде след мене - дори на Несебър го взех през лятото...Та да ти го пратя с писъмце:))) Няма много да го товаря...две-три думички ще напиша вътре и сред тях : "Прегръдка с обич, приятелко!" Ама защо да го морим доброто пиле - ето, пиша ти ги тук: "Благодаря ти за всичко, мила моя Васенка! Бъди благословена!" Прегръдка!
Поздравявам те за написаното!
Има нещо библейско в този човек.
" ... толкова птици и толкова слънце –
родени от обич, от мъничко зрънце
на човешко чувство на съпричастност."
Много подтеми има в разказаното от теб в стиха и предговора, но аз си избрах точно това - копнеж по добра, човешка ръка, по човешко чувство на съпричастност и благослов.
Благословен е старикът с толкова гълъби!
Благословени сте и вие, видели лицето му усмихнато с насълзени очи и омаяно сърце.
Библейска история наистина!
Белият гълъб е символ на Светия Дух!
Щастливи сте, че сте усетили Неговия полъх!
Прегръщам те по човешки.
Белият гълъб - да, има го и в Библията, Светият Дух слиза при хората като бял гълъб.... Гълъбът символизира и Богинята майка. И изобщо - някакво тайнство има в тази ситуация: странен човек всеки ден събира волните гълъби от цялата околност и ги храни. Нещо специално е - усещат го всички...чудото хвърля зари по лицата на струпаните наоколо хора; обич и милост заискряват в очите им - не преувеличавам...или поне така го виждам аз.
Най-много ме впечатлява обаче студената сива сграда на Кауфланд - като символ на материалното, прагматичното, комерческото – на онова безмилостно зло, което бавно и полека убива човешкото... И си пожелавам повече гълъби по пътя си..
.И на тебе ти пожелавам това, приятелко – ангелски лъх от гълъбови крила да те пази от злото, а малко бяло перце да докосва струната на доброто и на красивото в душата ти – за да бъдеш щастлива! А ти го заслужаваш напълно, мила моя Катенка! Прегръдка с обич!
Благодаря ти, Марине! Гълъбово-човешки...много дълго време ме държи вече този случай...Магия! Хубави предпразнични дни и за тебе с магията на Коледа! Поздрави!
гълъбите обичат добрите хора... и добрите хора обичат гълъбите..
развълнува ме постингът ти, Вени... поздрав и прегръдка
за теб, от сърце..
гълъбите обичат добрите хора... и добрите хора обичат гълъбите..
развълнува ме постингът ти, Вени... поздрав и прегръдка
за теб, от сърце..
Благодаря ти, Метличинке...И аз вярвам в това...Затова търпя мъжът ми по цели дни да се занимава само с чистене на гълъбов пух и перушина /и не само:)))/ из гълъбарниците си, а аз да скитам сама по плажовете на любимите дестинации, без мъжко присъствие и вдъхновение . Защото точно тогава се люпят малките гълъбчета, а майките и татковците нерядко имат нужда от помощ при изхранването им. В началото, когато птиченцата са още не по-големи от гълъбовото яйце, от което са се излюпили, това захранване се извършва с малка спринцовка с кашичка, която трябва няколко пъти на ден да се налива в малките човчици. Посвещение, по-велико от това да търпиш и се съобразяваш със сиамски котки. Така че за гълъбите и за гълъбарите - или добро, или нищо...Макар че често ми идва малко в повече:))) Но какво да се прави – въпрос на толерантност и зачитане територията на другите. И аз, и моите котки се съобразяваме с гълъбите у дома – кучетата пък се съобразяват с нас с котките – тъй живеем – всеки момент на косъм от нарушаване на етническия мир:)))
Поздрави, мила Метличинке! С благодарност и обич те прегръщам! Весели предколедни дни!
Благодаря ти, Гошо! И всичко е вярно – няма нищо измислено или преувеличено - наистина! Всеки ден поне по един път тази атракция пред магазина се повтаря - а Кауфланд си е Кауфланд - винаги паркингът е препълнен от стотици коли: хората забравят закъде са тръгнали, спират в края на паркинга при тревните площи - едни се заглеждат умилено, други вадят телефони и снимат - и никой не се ядосва, не бърза - всички се усмихват...с изключение на сивата бетонна сграда на знаменитата верига магазини - тя си остава равнодушна докрай...и чака….Поздрави, приятелю! Весела подготовка за коледните празници!
Поздрав и за стихотворението - много ми хареса - шеговито, сериозно, размислящо!
Хубава вечер, Вени, и още по - хубави предпразнични дни! Прегръдка! :)
Благодаря ти за хубавите думи, мила Мег! Весели и щастливи емоции в последните предколедни дни! Прегръдка!
Ех, Стани, благодаря ти за това разтълкуване - винаги много фино ме разбираш …
Да, точно за това става дума – сакралната стойност на малките, незначителни жестове – невинни и безхитростни, но неуморно, натрапчиво повторяеми в ежедневието, и по силата на това изчистени и извисени до ритуална практика, до свещенослужене. Поздрави, мила Стани – хубав да е денят ти, и той, и тези след него до Коледа – пълни с весели емоции и радостно очакване! Прегръдка!
А за гугутките и на мен ми е жал. Напомнят ми на слънчево и спокойна пролет. Често се сещам за тях и много ми липсват.
Поздрави, Вени!
Поздрави, мила Хел! Хубави почивни дни - предпразнични и весели да бъдат за тебе! Усмивки!
19.12.2014 17:53
Може би, Майче...Във всеки случа нещо в него покорява, подчинява...Не само гълъбите, но и хората спират своя ход и се натупват около него, омагьосани от тайнството на странните му движения, от силата на неговото присъствие...Голям чудак, наистина...
Поздрави, мила Майче! Усмивки!
Благословени са хората, които общуват с тях, разбират по свой начин езика им и се зареждат с енергия отдавайки им своята грижа и любов! Дано има повече такива. И нека твоята молитва в края да се превърне в благослов! Господи, дай ни поне малко любов! Дари ни с любов, за да оцелеем в забързаното време! Светъл празничен ден! Нека сполазникът ти донесе ново начало и нова прекрасна година! Прегръдка, Вени!
Благодаря ти за тези споделени мисли, мила Ати! Да, измисленият свят на човеците с техните притеснения за заместители, подобрители, калории, Е-та е толкова фалшив, несвойствен на живата природа, толкова префинен и бездуховен! Понякога ми се иска така, с един мах на гълъбовото крило - всичко, което човешката цивилизация е надстроила, да изчезне! Да останат само семплите и безхитростните закони на природата...Обичам простия начин на живот…Ето днес съпругът ми закла две прасета – събраха се приятели, помогнаха – сега са на масата на пържоли, кисело зеле и туршии и на домашно вино. Веселба! Здраве! Не иска кой знае какво – само да се държиш по-здраво за корените си – родовите, приятелските, - и най-вече да не се възприемаш насериозно… Духовното – да, то има място в нашето съзнание, но що е духовно? Във всеки случай не и това, което днес се демонстрира като възвишеност и елитарност…толкова претенциозно и толкова безродно…
Съжалявам…вероятно не съм права…разсъждавам примитивно –съзнавам го. Сигурно приближаващата Коледа ме настройва така…извинявай, мила приятелко…
Хубави предпразнични емоции за тебе – и прегръдка!
Много е вярно разсъждението, Вени.Животът ще ни застави да се върнем към корените. Само дето не зная какво ще намерим там. Дано се съхранят домовете, да има къде да отворим врата. Ето моя приятелка, чийто бащин дом е в Грачичак, там са останали само два тежки гардероба. Всичко друго е откраднато и изнесено. И единият от прозорците изкъртен. Проблем ще се окаже запазването дори на селата с намален брой жители.
Зарадвах се на споделеното за заколените прасета, навя ми спомени от детството, когато къщата беше пълна с хора. Аз нямам там нищо. За съжаление.
Прекрасно е, когато можеш да посрещнеш приятели на такъв ден!
Живи и здрави да сте!
Отново прегръдка.
Поздрави, Ати, мила – завършена бъбривка и досадница съм, нали? :))))))))
Прочетох и последния ти коментар.
Да знаеш само колко си права!
Трябва да има алтернатива и има, но София е "набедена" за "обетована земя".
Има млади хора, завършили в Европа и се върнали в България. Не в София, а именно в България.
Наистина София след няколко години може да се превърне в България, но за сега все още не е. Слава на Бога!
Има толкова незаети "ниши", но трябват хора, които обичат и милеят за бъдещето.
Трябва и ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, протекционизъм от държавата ни, която да не мисли само за ваканции от по месец.
Прегръдка, Венетче!
Благодаря, astrojozi19! Весели празници, мила! Усмивки!
А с твоите думи съм съгласна. точно за това става дума. Вярвам. Знам, че ще стане, дори мисля, че огромното колело бавно и тежко се е помръднало, малко дори се е завъртяло; 2-3 маха, пълен кръг, втори - и ще се развърти онова наше българско колело на разцвета и просперитета, на милеенето, на мотивираното участие в изграждането на една нова България. Да, трябва законодателство, трябват много работи - но аз мисля, че точно оная млада вълна от ентусиазирани, чисти хора, на които им е писнало от разруха и хленч и вече са подхванали нещо съзидателно - тези млади хора ще си направят и законодателство, и държава, и партии - и всичко. Вярвам - и се надявам. Иначе сме загубени. Поздрави, Катенка! Прегръдка!
Благодаря ти, мила Галя - тя случката сама се разказа - може би защото е самата истина. Затова те впечатлява - мене - също... Поздрави с пожелание за весели, снежни новогодишни празници! Прегръдка!
А, животните - те ни учат на човещина.
Човек, който не обича животните е лишен от това чувство и неговото пребиваване на Земята е напразно.
Те, животните ни учат на любов към всичко, което ни заобикаля.
Забързани в ежедневните си дейности почти не забелязваме тези чудеса около нас.
Благословени са тези, които имат очи да ги видят, а дваж по-благословени са, които имат сърце да им се зарадват.
Благодаря, че сподели с мене своите спомени и нереализирани намерения, приятелю – мисля, че всичко това може да се осъществи –още след месец, когато ятата пак започнат да кръжат загрижено и трескаво в подготовка за новия пролетно-летен сезон….Идеята е страхотна – заслужава си човек да изгуби някой и друг час в лов на кадри! Аз снимах за един клип домашните птици в двора – петли, кокошки, патици – и знам колко трудно е, как дебнах до тъмно петела, за да го хвана в кадър с патока, с когото естествено имаше непреодолима вражда:)))))))
Ще бъде уникално изживяване за всички в блога един такъв постинг – а още повече – някаква тематична поредица с проследяване живота на някои птици, станали междувременно наши познайници….цял фотороман може да се направи!!!! Да, пленителна идея! Подкрепям! Поздрави!
Ето как видях живота на една котка в село Добърско - Разложко:
http://mrazekoff.blog.bg/turizam/2009/10/13/monolog-interviu-na-chernata-kotka-ot-dobyrsko-shega.415145
А, това е приказката за чоите котки преди много време :
http://mrazekoff.blog.bg/izkustvo/2010/05/30/i-nie-sme-deca-razlichnata-prikazka.553836
И последната:
http://mrazekoff.blog.bg/drugi/2009/07/31/prikazka-za-pazitelia-na-krasivata-gradinka-za-deca-v-kartin.372514
Наивни детски приказки, но все пак едно вникване в живота на нашите събратя - животните :)
Ех, приятелю, къде беше ти досега? Постингите за котки са любимите ми! Да, това имах предвид, точно това - някаква приказка, нещо сюжетно. Чудесни са разказите ти за котки!
Аз също правих нещо подобно, но в презентация и понеже от Youtube ми предявиха право за "Тиха нощ", изтрих озвучението в края - и така и не го оправих. Ето този клип:))))
http://donchevav.blog.bg/video/2014/03/09/malka-opashata-prezentaciia-moe-proizvodstvo-kakto-i-geroite.1246115
Поздрави, приятелю! Хубав ден!