Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2014 07:58 - Необичайна гледка пред един магазин....
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 18098 Коментари: 42 Гласове:
39

Последна промяна: 01.01.2015 16:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            

 

Преди известно време споделих в коментар впечатленията си от една случка пред нашия Кауфланд. Всъщност не е случка - твърде дълго вече продължава - от миналата зима или от ранна пролет...

Един човек - не много стар, но не и младеж, странен такъв, нелошо облечен, но никога не можах да запомня облеклото му, за да ви го опиша сега - с една проста платнена торба, метната през рамо, се появява - поне един път на ден - в тревната площ пред магазина, в близост до паркинга, и започва да издава странни, не много силни, по-скоро приглушени звуци, гледайки упорито нагоре, към небето, и тупайки по торбата... Няколко гълъба веднага правят кръгче и кацват на ръба на покривната козирка. Веднага ги последват други и други, и други - и за 2-3 минути небето се изпълва с хиляди гълъби - които кацват на поляната.

С широк, щедър жест странният човек бръква в торбата и започва да хвърля навсякъде около себе си ... нещо. Пшеница, просо, трошици ... не знам. Но е истинска атракция да се види.

 Хората спират и започват да гледат, да коментират, да снимат, забравили за къде са се запътили, напълно изключили за това, че много бързат. И всички се усмихват...

Гълъбите кацат по странния човек - по раменете, главата, тялото му - цял го покриват - а той нещо говори... После си отиват - първо той, после те...
Е, приятелката ми, в блога на която бях оставила коментар, ме посъветва да споделя тази случка в свой постинг. Дълго мислих каква форма да избера - изкушавах се да напиша есе...или пък да опитам в разказния жанр.... После препрочетох това стихотворение, писано миналата пролет - и ми се стори, че нищо повече не мога да добавя.

Реших да ви предложа него…

 

 




 image                                 


image









 

Гълъби пред магазина на

Кауфланд

 


   

Гълъби, сиви и бели,

и шарени

– кацнали –

нечакани и непоканени-

на поляната

пред Кауфланд.

Бръмчат коли

на близкия паркинг –

с бездушни очи,

жълти и лакоми –

поглъщат

 вакуума

на емоции

и го превръщат

в газове.

А гълъбите , сам господ

опазил ги,

стоят на зеленото

пред това пренаселено

последно чудо

за  шопинг терапия.

Спъва краката им

остра трева.

Те кълват

подхвърлена пица –

вместо пшеница

или просо – благословено.

Парчето – цяло – не както обикновено,

къшей, подхвърлен за милостиня.

Сочно и дъхаво,съвсем неизстинало.

Може капризно дете

или тийнейджър,

от хормони подгонен,

го е захвърлил недоволен,

и ето ги - те

ще се избият –

не крият

колко са гладни.

Ех, че сочно парче –

ще падне

ядене

на кауфландска територия!

Горките!

Не знаят колко калории

има

в това малко парче.

Не спорят

колко Е-та -

стабилизатори,

подправки и заместители,

набухватели

са били изписани

на опаковката,

и колко– спестени.

Не мислят, че вредни                      

са всички вкусотии тестени.

Не търсят производител

и трайност – нямат време –

нетраен късметът е – ще ти го вземат.

Кълват и благославят архитекта,

предвидил градинка в проекта

и реализирал толкоз птичи мечти.

После, сепнати сякаш от нещо,

спират

пира

и се оглеждат,

шии извивайки

нагоре –  нескривайки

копнежа  по човешка ръка-

от нея храна

свикнали да приемат.

Виж, старик белобрад,

с преметната рехаво

през рамо торба

скитник – евреин,

дошъл вероятно

от някой далечен бордей,

до когото никой

да приближи  твърде не  смей,

от торбата изважда

шепа трохи –

и със сакрален жест ги разпилява.

Изведнъж суматоха настава.

В  миг

се оказва покрит

от глава до пети

с пера, крака и глави –

с целувки и песни – и благослов.

Разчувстван от толкова птича любов

старикът засмива се – о, чудо – просветва

небето зад сградата

на Кауфланд.

Старикът – с някакъв вълшебен талант

на магьосник от рицарска сага-

ръце към слънцето бавно протяга.

През поляната крачи, на раменете понесъл

пролетен злак, небе, птича песен.

Излизат учудени

клиенти, разбудени

от шопингтерапийна треска-

невиждали още до днеска

толкова птици и толкова слънце,

родени от обич, от мъничко зрънце

на човешко чувство на съпричастност.

И никой вече не стои безучастно.

Всеки търси в джоба си някое зрънце,

да почерпи дошлото пред Кауфланд слънце,

да даде своята дан от любов

и така да заслужи свят благослов.

Но махва старикът с ръка и си тръгва –

и сякаш пророчество старинно се сбъдва-

небето в миг от криле почернява,

светлият ден с нощ се сменява.

И светят на Кауфланд само очите

и мамят, и канят към зло неприкрито.

Но всички омаяно гледат следите

на стареца, с пух от гълъб покрити.

И тръгват към залеза с мокри очи…

Но бързо се сепват – животът горчи,

но друго си нямаме – тук и сега,

вкъщи, на работа и в Кауфланд.

И няма как да сме всички светци

и гълъби  с чисти, модри очи.

Ще мъкнем хомота – това ни е дан –

ще се зареждаме от Кауфланд

с Е-та и всякакви заместители –

без срок на годност и производител.

Но скришом ще търсим в парка отпред

гълъбов пух, щом сив силует

на старец и просяк деня пресече ни.

Тогава, загърбили всички проблеми

ще спираме с кротка въздишка и зов –

Господи, дай ни поне малко любов!



image







Гласувай:
39
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marrta - толкова птици и толкова слънце – да, Вени, гълъбови делегации летят към слънцето при всеки изгрев
18.12.2014 08:47
много хубаво стихотворение си им, си ни написала...на нас хората и на гълъбите, а гълъбовите хора са малко, но ги има навсякъде, и при нас ги има и обикновено са бедни и гладни, но имат и за птиците - светци, скитници...
Съжителствам си с тях от 18 години, те са ни съседи, живеят отгоре и са едни видни посрещачи на слънцето, имала съм късмет да ги наблюдавам и снимам по изгрев

http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/2012-09-01-754.jpg

Слънце да имаме късмет да видим днес! Хубав ден, Вени!
цитирай
2. valeska - Привет!:)
18.12.2014 09:20
Гълъбите са красиви птици и символизират толкова много неща... Има нещо загадъчно в хората, които си общуват с гълъбите. Зад всеки човек се крие една съдба... Мъжът, за когото пишеш - също. Може да харесваме гълъбите като птици, но да ги храним е нещо съвсем друго...
цитирай
3. sande - Поздрави, Венетке! И за разказаното, и за стихотворението.
18.12.2014 10:10
Където са гълъбите, там има живот!

Където има живот, там са и гълъбите!

Където са хората, там са и гълъбите!

Както и врабчетата.
цитирай
4. donchevav - много хубаво стихотворение си им, ...
18.12.2014 10:12
marrta написа:
много хубаво стихотворение си им, си ни написала...на нас хората и на гълъбите, а гълъбовите хора са малко, но ги има навсякъде, и при нас ги има и обикновено са бедни и гладни, но имат и за птиците - светци, скитници...
Съжителствам си с тях от 18 години, те са ни съседи, живеят отгоре и са едни видни посрещачи на слънцето, имала съм късмет да ги наблюдавам и снимам по изгрев

http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/2012-09-01-754.jpg

Слънце да имаме късмет да видим днес! Хубав ден, Вени!


Красива снимка! Съпругът ми отглежда гълъби...Но тези пред магазина...те са хиляди...пораждат в мене и възхищение, и боязън...на фона на безличното комерсиално човешко общежитие...Поздрави, Мартичка, с пожелание за много слънце too и за щастливи предколедни светлини в очите! Прегръдка:)))
цитирай
5. donchevav - Гълъбите са красиви птици и симв...
18.12.2014 10:17
valeska написа:
Гълъбите са красиви птици и символизират толкова много неща... Има нещо загадъчно в хората, които си общуват с гълъбите. Зад всеки човек се крие една съдба... Мъжът, за когото пишеш - също. Може да харесваме гълъбите като птици, но да ги храним е нещо съвсем друго...


Моят съпруг храни гълъби - домашни любимци...стотици, живеещи в специални помещения в двора ни. Той е най-добрият човек, когото познавам... Но това е друго...чудо някакво, поличба...Изпитвам боязън, страхопочитание пред тази картина... Поздрави, Валеска! Благодаря ти, приятелко! Да е светъл денят ти, пълен със слънце и предколедни чудеса! Прегръдка!
цитирай
6. donchevav - Където са гълъбите, там има живот! ...
18.12.2014 10:31
sande написа:
Където са гълъбите, там има живот!

Където има живот, там са и гълъбите!

Където са хората, там са и гълъбите!


Както и врабчетата.


Благодаря, скъпи Санде! Знаеш колко ценя мнението ти. Гълъбите са живот...и добро...и мир... И ни завръщат към човешкото в нас...към земно простите неща и към небесното в душата ни. Сложно се получи нещо:))) , но няма да го редактирам - така го чувствам. Благодаря ти! Гълъбов пух по твоите стъпки, мъдрецо от Пастух! Поздрави!
цитирай
7. emi1ts - Такива хора
18.12.2014 10:45
ни напомнят за любовта,доброто и всички хубави и позитивни емоции които ги има в нас и само трябва да бъдат предизвикани!Този странен,различен по своему човек го прави по един нестандартен начин!Провокира размисли за красотата и нуждата от любов , добрина,съпричастност!Благодаря Вени!
Хубав ден и позитивни емоции!
цитирай
8. donchevav - ни напомнят за любовта, доброто и ...
18.12.2014 11:19
emi1ts написа:
ни напомнят за любовта,доброто и всички хубави и позитивни емоции които ги има в нас и само трябва да бъдат предизвикани!Този странен,различен по своему човек го прави по един нестандартен начин!Провокира размисли за красотата и нуждата от любов , добрина,съпричастност!Благодаря Вени!
Хубав ден и позитивни емоции!


Да, добър човек...и нещо от гълъбовото ято има у този човек - една тихост, кроткост, мекота...пух в душата...Но най-впечатляващо за мене е безброят крила - толкова гълъби, долетели за миг на едно място...После има и друго - спират хора. Никой не вика, никой не говори високо - никой не бърза...Сякаш всеки за минута забравя кой е и закъде е тръгнал... Силно усещане...На фона на безмилостното чудовище, алчно блесналия с комерческите си светлини магазин...И тази драма се повтаря всеки ден...Поздрави, Еми! Хубав да е денят ти! Усмивки!


цитирай
9. paciencia - Поздрави, Вени!
18.12.2014 11:45
Хубаво и замислящо. Гълъбът, символ на мир и на нещо повече...на свобода може би, като всички птици. Или на духовност. Има хора като птиците, които се нуждаят от много малко, може би те съумяват да влязат в контакт с гълъбите, защото са като тях. Неприлепени към материалното и умеещи се да виждат по-далеч от мнозинството с чиста любов към всяко същество, без егоизъм и очакване отплата. Поздрави за написаното, мила Вени! Хубав стих, толкова много казваш с него!
цитирай
10. donchevav - Хубаво и замислящо. Гълъбът, си...
18.12.2014 12:36
paciencia написа:
Хубаво и замислящо. Гълъбът, символ на мир и на нещо повече...на свобода може би- като всички птици. Или на духовност. Има хора като птиците, които се нуждаят от много малко, може би те съумяват да влязат в контакт с гълъбите, защото са като тях. Неприлепени към материалното и умеещи се да виждат по-далеч от мнозинството с чиста любов към всяко същество, без егоизъм и очакване отплата. Поздрави за написаното, мила Вени! Хубав стих, толкова много казваш с него!


"Символ на духовност" - хареса ми! Прави ли ти впечатление, мила Вася, че гугутките изчезнаха от покривите на домове? Всяка сутрин от високите борове пред нашата къща пееха семейство гугутки"Гу-гууу -гу... гу-гууу-гу....". Брат ми обича да казва, че само в БГ гълъбите пеят така - по български. В UK например всичко е различно, "наопъки", както казва той" - воланът на автомобилите е отдясно, движението е вляво - дори и гугутките пеят наобратно: "Гуу - гу-гу....гууу-гу-гу":))) Само че гугутки в България вече много рядко се срещат - може би защото селата /тяхната основна база/ опустяха...
Как е при тебе, мила Вася? Има ли гълъби там ...и какви са - някакви местни породи ли? И има ли сред тях благородни среброкрили пощи - да пращаш по тях хабери до БГ?...Аз тук имам едно Попи - любимец от пощенските гълъби на съпруга ми. Храних го като малко пиле, че родителите му го бяха изоставили - много лакомо птиче беше - гребеше от шепата ми семенцата с човката си като лопатка. Научи се да ходи навсякъде след мене - дори на Несебър го взех през лятото...Та да ти го пратя с писъмце:))) Няма много да го товаря...две-три думички ще напиша вътре и сред тях : "Прегръдка с обич, приятелко!" Ама защо да го морим доброто пиле - ето, пиша ти ги тук: "Благодаря ти за всичко, мила моя Васенка! Бъди благословена!" Прегръдка!
цитирай
11. katan - " ... копнежа по човешка ръка.."
18.12.2014 13:43
Здравей, Венетче!
Поздравявам те за написаното!
Има нещо библейско в този човек.
" ... толкова птици и толкова слънце –

родени от обич, от мъничко зрънце

на човешко чувство на съпричастност."

Много подтеми има в разказаното от теб в стиха и предговора, но аз си избрах точно това - копнеж по добра, човешка ръка, по човешко чувство на съпричастност и благослов.
Благословен е старикът с толкова гълъби!
Благословени сте и вие, видели лицето му усмихнато с насълзени очи и омаяно сърце.
Библейска история наистина!
Белият гълъб е символ на Светия Дух!
Щастливи сте, че сте усетили Неговия полъх!
Прегръщам те по човешки.
цитирай
12. mt46 - Привет, Вени!...
18.12.2014 14:14
Хубав човеко-птичи случай си забелязала и отразила...
цитирай
13. donchevav - Благодаря ти, Катенка - и най-вече ...
18.12.2014 14:40
Благодаря ти, Катенка - и най-вече затова, че си имала търпение да прочетеш до края...Аз пък от своя страна трябва да ти призная, че усещам този текст в началото малко като паразит - отнема вниманието и демобилизира…Но обещах на Марта да опиша ситуацията - бях споменала за случката в един коментар при нея. А стихотворението дойде като илюстрация - всъщност то е написано в началото на март тази година - тогава за пръв път видях този човек - и ме потресе...
Белият гълъб - да, има го и в Библията, Светият Дух слиза при хората като бял гълъб.... Гълъбът символизира и Богинята майка. И изобщо - някакво тайнство има в тази ситуация: странен човек всеки ден събира волните гълъби от цялата околност и ги храни. Нещо специално е - усещат го всички...чудото хвърля зари по лицата на струпаните наоколо хора; обич и милост заискряват в очите им - не преувеличавам...или поне така го виждам аз.
Най-много ме впечатлява обаче студената сива сграда на Кауфланд - като символ на материалното, прагматичното, комерческото – на онова безмилостно зло, което бавно и полека убива човешкото... И си пожелавам повече гълъби по пътя си..
.И на тебе ти пожелавам това, приятелко – ангелски лъх от гълъбови крила да те пази от злото, а малко бяло перце да докосва струната на доброто и на красивото в душата ти – за да бъдеш щастлива! А ти го заслужаваш напълно, мила моя Катенка! Прегръдка с обич!
цитирай
14. donchevav - Хубав човеко-птичи случай си за...
18.12.2014 14:56
mt46 написа:
Хубав човеко-птичи случай си забелязала и отразила...


Благодаря ти, Марине! Гълъбово-човешки...много дълго време ме държи вече този случай...Магия! Хубави предпразнични дни и за тебе с магията на Коледа! Поздрави!
цитирай
15. metlichina - не случайно...
18.12.2014 17:13
гълъбите се оприличават на ангели... така хората могат да си обшуват с тях..
гълъбите обичат добрите хора... и добрите хора обичат гълъбите..
развълнува ме постингът ти, Вени... поздрав и прегръдка
за теб, от сърце..
цитирай
16. gosho568 - Интересна история, поднесена по ...
18.12.2014 18:37
Интересна история, поднесена по вълшебен начин... Поздрави! :)))
цитирай
17. donchevav - гълъбите се оприличават на ангели. ...
18.12.2014 19:03
metlichina написа:
гълъбите се оприличават на ангели... така хората могат да си обшуват с тях..
гълъбите обичат добрите хора... и добрите хора обичат гълъбите..
развълнува ме постингът ти, Вени... поздрав и прегръдка
за теб, от сърце..



Благодаря ти, Метличинке...И аз вярвам в това...Затова търпя мъжът ми по цели дни да се занимава само с чистене на гълъбов пух и перушина /и не само:)))/ из гълъбарниците си, а аз да скитам сама по плажовете на любимите дестинации, без мъжко присъствие и вдъхновение . Защото точно тогава се люпят малките гълъбчета, а майките и татковците нерядко имат нужда от помощ при изхранването им. В началото, когато птиченцата са още не по-големи от гълъбовото яйце, от което са се излюпили, това захранване се извършва с малка спринцовка с кашичка, която трябва няколко пъти на ден да се налива в малките човчици. Посвещение, по-велико от това да търпиш и се съобразяваш със сиамски котки. Така че за гълъбите и за гълъбарите - или добро, или нищо...Макар че често ми идва малко в повече:))) Но какво да се прави – въпрос на толерантност и зачитане територията на другите. И аз, и моите котки се съобразяваме с гълъбите у дома – кучетата пък се съобразяват с нас с котките – тъй живеем – всеки момент на косъм от нарушаване на етническия мир:)))
Поздрави, мила Метличинке! С благодарност и обич те прегръщам! Весели предколедни дни!
цитирай
18. donchevav - Интересна история, поднесена по ...
18.12.2014 19:13
gosho568 написа:
Интересна история, поднесена по вълшебен начин... Поздрави! :)))


Благодаря ти, Гошо! И всичко е вярно – няма нищо измислено или преувеличено - наистина! Всеки ден поне по един път тази атракция пред магазина се повтаря - а Кауфланд си е Кауфланд - винаги паркингът е препълнен от стотици коли: хората забравят закъде са тръгнали, спират в края на паркинга при тревните площи - едни се заглеждат умилено, други вадят телефони и снимат - и никой не се ядосва, не бърза - всички се усмихват...с изключение на сивата бетонна сграда на знаменитата верига магазини - тя си остава равнодушна докрай...и чака….Поздрави, приятелю! Весела подготовка за коледните празници!
цитирай
19. megg - " Един човек..."
18.12.2014 21:16
Небесен човек, от онези чудаци, дето са ни дар - да спрем, да се усмихнем, да помечтаем... Докато четях, си помислих, че може би всяка нощ той лети насън, че дори разбира езика на гълъбите. Сигурно затова носи на раменете си " пролетен злак, небе, птича песен"...
Поздрав и за стихотворението - много ми хареса - шеговито, сериозно, размислящо!
Хубава вечер, Вени, и още по - хубави предпразнични дни! Прегръдка! :)
цитирай
20. donchevav - Мила Мег, наистина разбира езика на ...
18.12.2014 22:02
Мила Мег, наистина разбира езика на гълъбите! Трябва да чуеш с какво звукове ги вика. Миналия ден, като минах, нарочно се огледах - нямаше нито един гълъб. Видях обаче човека, който вървеше по алеята, идваща от близката спирка. Той спря и без да се оглежда, навлезе в тревните площи. Стигна почти до средата, пак спря, прекара една торба, метната през рамо, пред себе си и започна да тупа по нея и да издава някакви гърлени звуци. Веднага откъм далечните тополи долетяха десетина гълъба и кацнаха на козирката на магазина. След тях от срещуположната посока долетяха други, в небето се извиха трети. И всички кацаха на покривната плоча на Кауфланд. А чудакът не спираше да мърмори монотонно, да почуква с цели длани по платнената тора, да подвиква кратко. Изведнъж всички гълъби размахаха крила и полетяха надолу -към зелената тревна поща. Някои накацаха по раменете му, а той им говореше…Сигурна съм, че разбира езика им…Или поне те го разбират! :))))
Благодаря ти за хубавите думи, мила Мег! Весели и щастливи емоции в последните предколедни дни! Прегръдка!
цитирай
21. sestra - Изкефи ме тази история...
19.12.2014 00:51
Този човек ме вдъхновява и подсеща за онези думи на бащата към сина в началото на филма "Жертвоприношение" на Тарковски, когато носят вода за дръвчето, че едно малко действие, съвсем малко и незначително, но извършвано всеки ден в точно определено време, има силата да променя света.
цитирай
22. donchevav - Този човек ме вдъхновява и подсеща ...
19.12.2014 06:33
sestra написа:
Този човек ме вдъхновява и подсеща за онези думи на бащата към сина в началото на филма "Жертвоприношение" на Тарковски, когато носят вода за дръвчето, че едно малко действие, съвсем малко и незначително, но извършвано всеки ден в точно определено време, има силата да променя света.


Ех, Стани, благодаря ти за това разтълкуване - винаги много фино ме разбираш …
Да, точно за това става дума – сакралната стойност на малките, незначителни жестове – невинни и безхитростни, но неуморно, натрапчиво повторяеми в ежедневието, и по силата на това изчистени и извисени до ритуална практика, до свещенослужене. Поздрави, мила Стани – хубав да е денят ти, и той, и тези след него до Коледа – пълни с весели емоции и радостно очакване! Прегръдка!
цитирай
23. hel - Като приказка си го разказала. П...
19.12.2014 13:34
Като приказка си го разказала. Приказка пред мрачния Кауфланд! Хубаво е, че има такива хора. През лятото в Борисовата градина видяхме такъв човек - синигерите кълвяха от ръката му. Каза, че редовно ги храни. И той беше като герой от приказка.

А за гугутките и на мен ми е жал. Напомнят ми на слънчево и спокойна пролет. Често се сещам за тях и много ми липсват.
Поздрави, Вени!
цитирай
24. donchevav - Да, Хели, гугутките са много спе...
19.12.2014 14:53
Да, Хели, гугутките са много специални. На мене ми напомнят ранна лятна утрин на село - колко е хубаво да се събудиш от песен на гугутка, кацнала на дървото пред прозореца! Преди време един чифт объркани гугутки се приютиха в клоните на бора, който расте в двора ни тук, в града... Някой ги беше изплашил. Дълго време мълчаха и се криеха. Аз бях ги забравила, когато един следобед ги чух да пеят. Направиха си гнездо и се заселиха у нас. Сега са вече няколко чифта. Големи песнопойци - и в момента виждам три от по-малките, кацнали н крушата в градината:))) Такава красота! Истинско богатство!
Поздрави, мила Хел! Хубави почивни дни - предпразнични и весели да бъдат за тебе! Усмивки!
цитирай
25. makont - Най-милата птичка, винаги когато я видя и в душата ми става светло, може би защото
19.12.2014 17:53
гълъбът е символ на жизнения дух (душата). Птицата, която е кръжала над главата на Дева Мария, е била гълъб - символ на светлината, ясен знак за Великата майка. Може би в този човек има някаква вътрешна светлина, освен голямата доброта, която има сърцето му. Усмивки, Вени!
цитирай
26. donchevav - гълъбът е символ на жизнения дух ...
20.12.2014 01:00
makont написа:
гълъбът е символ на жизнения дух (душата). Птицата, която е кръжала над главата на Дева Мария, е била гълъб - символ на светлината, ясен знак за Великата майка. Може би в този човек има някаква вътрешна светлина, освен голямата доброта, която има сърцето му. Усмивки, Вени!


Може би, Майче...Във всеки случа нещо в него покорява, подчинява...Не само гълъбите, но и хората спират своя ход и се натупват около него, омагьосани от тайнството на странните му движения, от силата на неговото присъствие...Голям чудак, наистина...
Поздрави, мила Майче! Усмивки!
цитирай
27. tota - Мила Вени,
20.12.2014 13:17
Успях да прочета всичко от край до край! Твоите послания за втори път, коментарите - сега. Прекрасен постинг, с който ни напомняш, че има само там живот, където човекът се е завърнал към своя свят. Светът на Природата и сътвореното от нея. И аз обичам птиците. Техният свят е изпълнен с толкова много нежност и устойчивост, че ние можем не само да им се възхищаваме, но и да се учим от тях.
Благословени са хората, които общуват с тях, разбират по свой начин езика им и се зареждат с енергия отдавайки им своята грижа и любов! Дано има повече такива. И нека твоята молитва в края да се превърне в благослов! Господи, дай ни поне малко любов! Дари ни с любов, за да оцелеем в забързаното време! Светъл празничен ден! Нека сполазникът ти донесе ново начало и нова прекрасна година! Прегръдка, Вени!
цитирай
28. donchevav - ". . . има само там живот, къ...
20.12.2014 16:49
"... има само там живот, където човекът се е завърнал към своя свят. Светът на Природата и сътвореното от нея."
Благодаря ти за тези споделени мисли, мила Ати! Да, измисленият свят на човеците с техните притеснения за заместители, подобрители, калории, Е-та е толкова фалшив, несвойствен на живата природа, толкова префинен и бездуховен! Понякога ми се иска така, с един мах на гълъбовото крило - всичко, което човешката цивилизация е надстроила, да изчезне! Да останат само семплите и безхитростните закони на природата...Обичам простия начин на живот…Ето днес съпругът ми закла две прасета – събраха се приятели, помогнаха – сега са на масата на пържоли, кисело зеле и туршии и на домашно вино. Веселба! Здраве! Не иска кой знае какво – само да се държиш по-здраво за корените си – родовите, приятелските, - и най-вече да не се възприемаш насериозно… Духовното – да, то има място в нашето съзнание, но що е духовно? Във всеки случай не и това, което днес се демонстрира като възвишеност и елитарност…толкова претенциозно и толкова безродно…
Съжалявам…вероятно не съм права…разсъждавам примитивно –съзнавам го. Сигурно приближаващата Коледа ме настройва така…извинявай, мила приятелко…
Хубави предпразнични емоции за тебе – и прегръдка!
цитирай
29. tota - Мила Вени,
20.12.2014 17:10
Относно твоето: "Съжалявам…вероятно не съм права…разсъждавам примитивно –съзнавам го. Сигурно приближаващата Коледа ме настройва така…извинявай, мила приятелко…"
Много е вярно разсъждението, Вени.Животът ще ни застави да се върнем към корените. Само дето не зная какво ще намерим там. Дано се съхранят домовете, да има къде да отворим врата. Ето моя приятелка, чийто бащин дом е в Грачичак, там са останали само два тежки гардероба. Всичко друго е откраднато и изнесено. И единият от прозорците изкъртен. Проблем ще се окаже запазването дори на селата с намален брой жители.
Зарадвах се на споделеното за заколените прасета, навя ми спомени от детството, когато къщата беше пълна с хора. Аз нямам там нищо. За съжаление.
Прекрасно е, когато можеш да посрещнеш приятели на такъв ден!
Живи и здрави да сте!
Отново прегръдка.
цитирай
30. donchevav - Благодаря ти за разбирането. . . ...
20.12.2014 22:02
Благодаря ти за разбирането... Завръщането към корените...много е сложно...Живея в къща, строена през 1907г., и поддържам живота в лимонови дръвчета, лози и рози горе-долу от същото време, но домът ми е съвременно обзаведен и защитен - дограми и изолация, газ и фотоклетки, аларми и пр. Имам избор да живея на много други места - и го правя от време на време.. .но това общо взето не включва село - макар че животът ми там не би бил нещо качествено различно. Физическото завръщане по селата обаче едва ли е точно завръщане към корените. Трябва нещо друго - алтернатива на това лудешко тъпкане в София само заради единия хляб - или безрадостното „забогатяване” в чужбина за сметка на личностното самозачеркване и на живата раздяла, почерняща цели родове. Трябва да има алтернатива - мотивираща, вдъхновяваща към природосъобразен живот, съвременна, перспективна – и млада – иначе няма смисъл. Мая разказваше за едно младо момиче, което отглежда лавандула…аз също познавам доста такива млади хора – в различни области, които градят нов имидж на България и ново бъдеще за всички ни… Толкова са самоотвержени, толкова истински – и са издънки от самите корени…оптимист съм…просто въпрос на диалектика:)))
Поздрави, Ати, мила – завършена бъбривка и досадница съм, нали? :))))))))
цитирай
31. astrojozi19 - Вени поздрави!
21.12.2014 11:45
Историятаза човека с гълъбите е много интересна, написала си прекрасно стихотворение.Желая ти всичко най-хубаво!
цитирай
32. katan - Това заглавие ми
21.12.2014 13:57
харесва повече:)!
Прочетох и последния ти коментар.
Да знаеш само колко си права!
Трябва да има алтернатива и има, но София е "набедена" за "обетована земя".
Има млади хора, завършили в Европа и се върнали в България. Не в София, а именно в България.
Наистина София след няколко години може да се превърне в България, но за сега все още не е. Слава на Бога!
Има толкова незаети "ниши", но трябват хора, които обичат и милеят за бъдещето.
Трябва и ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, протекционизъм от държавата ни, която да не мисли само за ваканции от по месец.
Прегръдка, Венетче!
цитирай
33. donchevav - Историятаза човека с гълъбите е ...
21.12.2014 14:27
astrojozi19 написа:
Историятаза човека с гълъбите е много интересна, написала си прекрасно стихотворение.Желая ти всичко най-хубаво!


Благодаря, astrojozi19! Весели празници, мила! Усмивки!
цитирай
34. donchevav - Ах, Катенка, имам лошия навик да се ...
21.12.2014 14:56
Ах, Катенка, имам лошия навик да се самокоментирам, самоанализирам...до втръсване на читателя... Ати по-горе ми пише: "Успях да прочета всичко" :))) Ами, много съжалявам, понякога не се усещам - провокират ме и почвам:))). И все неща, които човек и на "лични" да не смее да сподели - толкова лични:))) Но такава съм си аз - нямам тайни, нямам премълчани неща - а това не винаги е добре - в случая пълня със спам блога:))) Много се извинявам и ще се опитам повече да се контролирам....
А с твоите думи съм съгласна. точно за това става дума. Вярвам. Знам, че ще стане, дори мисля, че огромното колело бавно и тежко се е помръднало, малко дори се е завъртяло; 2-3 маха, пълен кръг, втори - и ще се развърти онова наше българско колело на разцвета и просперитета, на милеенето, на мотивираното участие в изграждането на една нова България. Да, трябва законодателство, трябват много работи - но аз мисля, че точно оная млада вълна от ентусиазирани, чисти хора, на които им е писнало от разруха и хленч и вече са подхванали нещо съзидателно - тези млади хора ще си направят и законодателство, и държава, и партии - и всичко. Вярвам - и се надявам. Иначе сме загубени. Поздрави, Катенка! Прегръдка!
цитирай
35. veninski - Светли празници, приятелко!
24.12.2014 06:39
Светли празници, приятелко!
цитирай
36. donchevav - Благодаря, скъпи Венински! Светли ...
24.12.2014 10:46
Благодаря, скъпи Венински! Светли празници с мир в душата и светлина в очите ти желая, приятелю!
цитирай
37. to4ilka - Гълъби...хора...любов...
27.12.2014 15:59
Здравей,Вени,аз съм последна навярно дето ти пиша по повод гълъбите...Много красиво казано,една дребна случка,прераснала в поезия!Майстор си,респект!Много много гълъби и любов от мене през новата година!
цитирай
38. donchevav - Здравей, Вени, аз съм последна н...
27.12.2014 16:41
to4ilka написа:
Здравей,Вени,аз съм последна навярно дето ти пиша по повод гълъбите...Много красиво казано,една дребна случка,прераснала в поезия!Майстор си,респект!Много много гълъби и любов от мене през новата година!


Благодаря ти, мила Галя - тя случката сама се разказа - може би защото е самата истина. Затова те впечатлява - мене - също... Поздрави с пожелание за весели, снежни новогодишни празници! Прегръдка!
цитирай
39. mrazekoff - Преди години бях
21.01.2015 19:06
решил да снимам птиците на централния площад в Русе. Обикаляха на ята - гълъби, врабчета, гларуси, врани и други видове. През пролетта и лятото в ранните утрини летяха независими едни от други и създаваха една особена атмосфера. За съжаление идеята ми остана нереализирана, поради несериозност от моя страна. Не открих в собствената си идея здрънцето на творческото пресъздаване на тази картина и всичко си остана (както и още много други мои намерения) само една идея.
А, животните - те ни учат на човещина.
Човек, който не обича животните е лишен от това чувство и неговото пребиваване на Земята е напразно.
Те, животните ни учат на любов към всичко, което ни заобикаля.
Забързани в ежедневните си дейности почти не забелязваме тези чудеса около нас.
Благословени са тези, които имат очи да ги видят, а дваж по-благословени са, които имат сърце да им се зарадват.
цитирай
40. donchevav - Да, така е, напълно съм съгласна! ...
21.01.2015 20:27
Да, така е, напълно съм съгласна! Общуването с животните - домашни любимци, дворни животни или птици и животни в природата - без значение, ни обогатява, прави ни по-търпеливи, по-толерантни, по-разсъдъчни, кара ни да отворим сетивата си към природното, да осъзнаем, че не сме сами на света, че от нашата добронамереност и разум зависят толкова животи - при това не непременно по-малоценни от нашия човешки живот. Светът на животните е една неразгадана вселена - и колкото повече човешкото познание навлиза в дълбочина в тази материя , толкова повече човек разбира, че е само капка в морето на живота, че без него е било и пак може да бъде - а без природата - не може!
Благодаря, че сподели с мене своите спомени и нереализирани намерения, приятелю – мисля, че всичко това може да се осъществи –още след месец, когато ятата пак започнат да кръжат загрижено и трескаво в подготовка за новия пролетно-летен сезон….Идеята е страхотна – заслужава си човек да изгуби някой и друг час в лов на кадри! Аз снимах за един клип домашните птици в двора – петли, кокошки, патици – и знам колко трудно е, как дебнах до тъмно петела, за да го хвана в кадър с патока, с когото естествено имаше непреодолима вражда:)))))))
Ще бъде уникално изживяване за всички в блога един такъв постинг – а още повече – някаква тематична поредица с проследяване живота на някои птици, станали междувременно наши познайници….цял фотороман може да се направи!!!! Да, пленителна идея! Подкрепям! Поздрави!
цитирай
41. mrazekoff - Да, аз наистина имам
22.01.2015 00:38
таланта за правя приказки от наблюденията ми в животинския свят.
Ето как видях живота на една котка в село Добърско - Разложко:

http://mrazekoff.blog.bg/turizam/2009/10/13/monolog-interviu-na-chernata-kotka-ot-dobyrsko-shega.415145

А, това е приказката за чоите котки преди много време :

http://mrazekoff.blog.bg/izkustvo/2010/05/30/i-nie-sme-deca-razlichnata-prikazka.553836

И последната:

http://mrazekoff.blog.bg/drugi/2009/07/31/prikazka-za-pazitelia-na-krasivata-gradinka-za-deca-v-kartin.372514

Наивни детски приказки, но все пак едно вникване в живота на нашите събратя - животните :)
цитирай
42. donchevav - Ех, приятелю, къде беше ти дос...
22.01.2015 07:12

Ех, приятелю, къде беше ти досега? Постингите за котки са любимите ми! Да, това имах предвид, точно това - някаква приказка, нещо сюжетно. Чудесни са разказите ти за котки!
Аз също правих нещо подобно, но в презентация и понеже от Youtube ми предявиха право за "Тиха нощ", изтрих озвучението в края - и така и не го оправих. Ето този клип:))))
http://donchevav.blog.bg/video/2014/03/09/malka-opashata-prezentaciia-moe-proizvodstvo-kakto-i-geroite.1246115
Поздрави, приятелю! Хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2115292
Постинги: 286
Коментари: 6862
Гласове: 37128
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031