2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 30226 Коментари: 58 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2016 06:55
Балада
за една забравена
жигула лада
/носталгично за секундичка-две - ...и ...край - че животът влече:)))/
На тротоара,
в пълна немара,
на сянка под старо дърво,
стои изоставено,
от всички забравено,
подобие на возило.
И няма значение
за новото време
марката –бивша и тя,
днес кой ти разбира
и кой ли се спира
пред стара съветска кола.
Не правим реклама,
но няма измама –
на тротоара така,
захвърлена, прашна
в забвение страшно
изгнива жигула една.
Наръфани джанти,
увиснали панти
и ламарини в ръжда.
Тук не само лугата
има заслуга,
но и човешка ръка.
Кой минал край нея,
отпорил и взел е
по нещо, ей тъй- за адет-
и тази харесвана
нявга принцеса,
днес скелет е станала клет.
Проклинат мнозина,
оттам като минат,
че от години така
на тротоара,
ненужна и стара,
прави задръстване тя.
А някога с песен,
лебед понесен,
била е в щастливите дни,
щом младите пръсти,
умели, чевръсти,
отваряли двете врати.
И в унес летяла,
в обич събрала
сто коня, две млади сърца,
отзад на седалките
гукали малките
възторжени, сладки деца…
Ех , всичко мени се
и няма май смисъл -
кой вечно останал е млад!
Човекът осъден
на тленност ще бъде,
колата пък стара - на скрап!
Днес достолепните
старци приветно
изпращат пак внуци с коли,
към Запад подгонили
триста вихрени коня -
жигулата тъжно мълчи…
Но щом и последният
трамвай кротко легне
в депото да чака зора,
от сянката тъмна,
преди да се съмне,
измъква се бяла кола.
Дими тротоарът
в бензинени пари –
тя бърза, че чака я път.
Децата я чакат –
там нейде оттатък –
в сън, в спомен да дойде при тях.
Тя стръвно препуска,
за миг не изпуска
кормилото старо, добро.
Жигулката малка,
ръждясала, жалка
ще бъде с тях вечно, до гроб.
И страшна май сила
у себе си скрила е
тази семейна кола,
че граници чужди,
за „малките” в нужда
всяка нощ прекосява сама.
А сутрин спокойно,
пак тихо, достойно
на тротоара ще спре
и сянка отгоре й
дървото ще стори,
в сън спомен да й изплете.
Ден с нощ се сменява,
но вечна остава
на поста, макар в самота,
колата видение -
на три поколения
нашия манталитет като българи!Старата кола - като метафора за смисъла на нашия живот и служенето,да сме полезни!Благодаря Вени!
Поздравления!Хубав ден и позитивни емоции ти желая!
За цени да не говорим...
Интересно стихче. Приятен ден, приятелко!
Започвам
последна година
с цифрата 5
отпред:)))
И чакам
от догодина
всичко да ми е
наред!
/малко нескромно -
на 6:)))/
Поздрави, мила Еми, спорен да е денят ти! Прегръдка!
За цени да не говорим...
Интересно стихче. Приятен ден, приятелко!
Е, ще поживеем, ще видим:)))) Може и така да стане. Все пак е малко тъжно...толкова спомени, такава всеотдайност - и - вън! На тротоара! Хубав ден, мила Катя!
Една сълза във твоите очи блести...
Не, ти не си една година остаряла
ти просто мъничко си помъдряла...!
Пожелавам ти всичко най-хубаво много радостни и щастливи моменти,много приятели около теб!Приятно празнуване и усмивки!:))Прегръдка!
10.12.2014 09:41
Моя стара кола,
с бесни кончета,
дишащи шумно,
днес реших, че е вече безумно
да разчитам на твойта езда.":)
Ние вкъщи също си имаме сантимен към лади и трабанти, но скоро не сме имали такава кола - най-малкото децата след определена възраст не можеш да ги накараш да се качат на возило от миналия век:(
Да си жива и здрава -видях, че те поздравяват. Много пътища още - да ти пожелая в стила на баладата, много нови емоции и добри пътници:)
В сълзата ми плува една стара кола,
казват, че още за път ставала тя,
дали да склоня с това старо возило
с гарнитура прокъсана, с изкривено кормило-
своя път през живота да продължа-
дали не трябва тъй, някак си, да го сменя
семейния стар, разбит автомобил...
Не, няма от него по-хубав, по-мил! :)))
Чудесна си, Еми, в бързата си реакция, благодаря ти! Усмивки!
Моя стара кола,
с бесни кончета,
дишащи шумно,
днес реших, че е вече безумно
да разчитам на твойта езда.":)
Не е БЕЗумно, Или, не е...даже е твърде БЛАГОРАЗумно...зависи:)))) Всъщност след жигулата сменихме доста марки - да не правя реклама...но първата кола...тя е нещо друго:))))
Поздрави, Или, благодаря ти! Прегръдка!
и сърдечна - бъди просто такава, каквато си - ПРЕКРАСНА!
С обич и прегръдка от мен с пожелание за незабравим празничен ден !
Честит рожден ден, Вени! Бъди здрава и все така - с голямо сърце! Щастлив празник!
И поздравления за стихотворението - мъничко натъжава...
Прегръдка, мила Вени! С обич! :)
ЧРД! Живот, здраве, надеждни дни!... :)
Много достойно място на вярната ти дружка Лaдaтa в днешния важен за теб ден,Вени. Хубав празник ти желая! Прегръдки! Чудесна си!
пак тихо, достойно
на тротоара ще спре
и сянка отгоре й
дървото ще стори,
в сън спомен да й изплете."
***
Прекрасна балада, страхотна метафора. Като всяка разкошна и точна метафора, тази кола е несравнимо по-голяма от себе си! Тя е легенда, тя е неувяхващ спомен за пътища, градове, мили селца и срещи с близки хора, за отминали времена и отминал живот. Затова тя не спира да пътува, пътува, дорде осъмне. А свечери ли се, заблещукат ли далечните звезди, тя тръгва отново на път. На път с любимите хора! Пътува. Дорде не съмне.
Честита да си, да си много здрава и обичана, удовлетворена от това, което правиш! Рожденните дни са време за равносметка, но и време за празнуване , защото всеки човек е неповторим и уникален, а ти си толкова добра и неповторима, че трябва да празнуваш от сърце! Весели се и празнувай неповторимия си живот! Хубав празник, приятелко!
А колкото до бялата лада, спомних се едно стихотворение: Плаче лампата в тъмата...забравена, защото вече е светнала електрическата крушка.Та и бялата лада ще поплаче, но ще и мине, защото е оставила и чудесни спомени от преживяното с нея.
Хубава, празнична вечер! Какво ли си измайсторила пак?
Прегръдка!
Благодаря, Доре! Наистина, това е кола не от края на миналия, а и от средата на миналия век…някъде от 70-те години…И ние отдавна нямаме такава…За младите не ми говори…дано господ ги пази с тези мощни возила!
Благодаря ти за хубавите пожелания! Хубава вечер, мила приятелко!
и сърдечна - бъди просто такава, каквато си - ПРЕКРАСНА!
С обич и прегръдка от мен с пожелание за незабравим празничен ден !
Оптимистично някак, да...Е, няма как, трябва да е оптимистично! Млади сме - тепърва ще избираме марки коли...Аз обичам Ситроен - плуват, плуват - особено като се возя отзад - като принцеса...и не ме интересуват скъпите им сервизи и пр. От S- класата си признавам, че нищо не разбирам - всъщност аз май предпочитам автобуса – той най-емоционално и общително ме превозва до Несебър и Хисаря - другите дестинации не са толкова важни:))))
Прегръдка, Танечка, благодаря ти за хубавите поздрави! Хубава вечер, приятелко!
Честит рожден ден, Вени! Бъди здрава и все така - с голямо сърце! Щастлив празник!
И поздравления за стихотворението - мъничко натъжава...
Прегръдка, мила Вени! С обич! :)
Е-е-е, мила Мег, не натъжава…или само мъничко! Това е вечната кола – сто други ще минат през ръцете ти, ще ги покараш, ще ги замениш – и ще ги забравиш – а тази остава…като първата учителка/:)))/, първата целувка, първата любов! Първата кола е вечна – нея ръжда не я лови…времето няма власт над нея – тя е там, в най-сладостните ни спомени – и продължава да грее дори когато отдавна не е вече кола:))) Ей такива ми ти фантасмагории се въртят из главата ми на рождения ден…Луда работа:)))…
Благодаря ти за милите думи, Мариянче! Прегръдка!
ЧРД! Живот, здраве, надеждни дни!... :)
Благодаря ти, Марине! Имам си добър учител - с тебе не ирония ще вкарвам - сатира ще пропиша - толкова ми лепнат твоите стихове! Поздрави!
Майче, здравей! Разсмя ме с това твое описание на заветния някога Вартбург. Точно така беше – и за чорапогащника, и за охладителната течност…вярно! Но пък хубави години бяха…млади…Сега летят с 200км в час и даже не разбират те ли карат колите или колите тях ги откарват до някое място. Наскоро имахме един Ситроен – уникална возия, любимец ми беше. Но като се разсърди нещо, като не му угодим – спира насред пътя и край. Блокира. Без предупреждение. Веднъж беше блокирал, защото съпругът ми беше имал неблагоразумието да качи в него едновременно три жени – и трите говорехме много високо, естествено. В сервиза казаха, че електрониката му има чувствителност към някои от височините на човешкия глас. Тъкмо да науча заветния автомобил да различава любовници от съпруги и да ги блокира – и мъжът ми го продаде. Техническата революция изгуби ценно, революционнно по същността си откритие:)))
Благодаря ти, Майче, за споделеното- посмях се. Благодаря ти и за милите думи! Прегръдка с пожелание за ведра, усмихната вечер!
Много достойно място на вярната ти дружка Лaдaтa в днешния важен за теб ден,Вени. Хубав празник ти желая! Прегръдки! Чудесна си!
„За мене си беше бяла красавица, готова да пренася както щайги, кофи, буркани с продукти, така и да ни разхожда до морето или планината.”
Ето това е и моята болка, Васенка, коя друга кола ще може да ти бъде такава спътница навсякъде, целия ти живот да бележи…И пак да си остане бяла и красива – и след 10, и след 20, и след30 години. Тези трошки, дето ги внасят сега, ги караме само по магистрали и пак сдават багажа за 2-3 години…А бялата лада е друго! Птица! Лебед! Кола, която сама те пази, кола, която няма да те остави на пътя /поне на нашата за четиридесет /без една/ години живот не беше й се случвало/. Велика! Да-а—а, точно това е старостта, нали: „А едно време-е-е, какви коли имаше-е-е, това сега коли ли са-а-а” :)))))))) Ех, старост-нерадост!:)))))))))))))))
Благодаря ти за топлите думи, за сърдечните поздрави, за пожеланията, мила приятелко! Толкова си добра с мене! Поздрави и на тебе и гоя-я-я-яма прегръдка с обич!
пак тихо, достойно
на тротоара ще спре
и сянка отгоре й
дървото ще стори,
в сън спомен да й изплете."
***
Прекрасна балада, страхотна метафора. Като всяка разкошна и точна метафора, тази кола е несравнимо по-голяма от себе си! Тя е легенда, тя е неувяхващ спомен за пътища, градове, мили селца и срещи с близки хора, за отминали времена и отминал живот. Затова тя не спира да пътува, пътува, дорде осъмне. А свечери ли се, заблещукат ли далечните звезди, тя тръгва отново на път. На път с любимите хора! Пътува. Дорде не съмне.
Красив коментар! Благодаря ти, скъпи Санде! За мене е чест, че харесваш тази метафора. И чест, и радост,че някой е разчел намеренията ми, успоредил своите възприятия с моите, стигнал до препратките и внушенията. Усещането е страхотно!
А колата…нека не звучи тъжно – вече я няма…отдавна Но никога не си е отпътувала от дома- още носим оня специфичен аромат, с която се беше пропила след десетките години служба в семейството ни, аромат, по който се търсим и разпознаваме по света.Така че бялата жигула остава – поне докато ние стоим на този свят.
Хубава вечер и най-светли изживявания в предколедните дни!
Честита да си, да си много здрава и обичана, удовлетворена от това, което правиш! Рожденните дни са време за равносметка, но и време за празнуване , защото всеки човек е неповторим и уникален, а ти си толкова добра и неповторима, че трябва да празнуваш от сърце! Весели се и празнувай неповторимия си живот! Хубав празник, приятелко!
О, Дид, такива епитети само…между стрелци много думи не са необходими…А знаеш ли, че аз вече май само това правя – забавлявам се! И готвенето ме забавлява, и градинката, и общуването с учениците… Не е на добре тази работа:))))
Благодаря ти за хубавите пожелания! Спокойна и удовлетворена вечер, мила приятелко!
Така си е. Ако пък протече радиатора, слагаш червен пипер на прах и запушва отворите, до като се прибереш:)))
но вечна остава
на поста, макар в самота,
колата видение -
на три поколения
трасирала път през света.
Здраве, обич, вдъхновение!
Честит рожден ден,Вени!
А колкото до бялата лада, спомних се едно стихотворение: Плаче лампата в тъмата...забравена, защото вече е светнала електрическата крушка.Та и бялата лада ще поплаче, но ще и мине, защото е оставила и чудесни спомени от преживяното с нея.
Хубава, празнична вечер! Какво ли си измайсторила пак?
Прегръдка!
Семпли неща съм направила тази вечер, сред тях основно място заема едно ястие, любимо на съпруга ми - нещо като друсан кебап, но със свинско месо от врат и с по-пикантни подправки. Направих и торта "Гараш", но със сметана отгоре и с желирани кайсии - "торта с прозорчета" - приятелите ни много я харесват, че се олекотява от плодовете. Обичам масата да е препълнена като селска трапеза – така и не се отучих да го правя, макар че уж внимавам и много се старая:))) Всичко е супер - само дето често-често отскачам до лаптопа – може вече и да ми се разсърдят:)))
Поздрави, мила Ати, приятелко вдъхновена, прегръдка с обич!
Благодаря, Гошо! Жив и здрав бъди! Нека вечерта ти донесе мир и спокойствие, обич и топлина! Поздрави!
Ами, да, и аз това казвам - пред всяка къща, във всеки двор, на всеки тротоар - има по една бяла жигула, която седи и чака. Не е нещо ужасно, не стои като сюрреалистичен декор, не е и нещо, заради което си заслужава да се спреш, да се размислиш, да пророниш сълзи. Не, тя просто седи, бялата жигула, повече в периферното мислене и още по-периферно съзнание, в сънищата ни, в спомена…Бялата жигула – свидетел и морален съдник на величието и разрухата на толкова средностатистически български семейства! Поздрави, Невенче, благодаря ти за хубавите думи!
Да, права си - но ме изкуши римата балада-лада, а в нета прочетох, че "лада "било името за руския пазар, а за външния - "жигула". В последствие излезли модели "Лада", които били по-луксозни;. На външния пазар те запазват името си. Оказало се обаче, че дават повече дефекти от старите лади - жигули. И аз помня, че първо бяха жигулите. Но имаше такива, които наричаха „Жигули - Лада” Поздрави, мила Неви!
но вечна остава
на поста, макар в самота,
колата видение -
на три поколения
трасирала път през света.
Здраве, обич, вдъхновение!
Честит рожден ден,Вени!
Благодаря, Васко! Радва ме твоето присъствие тук при мене. Жив и здрав бъди! Хубава вечер!
Така си е. Ако пък протече радиатора, слагаш червен пипер на прах и запушва отворите, до като се прибереш:)))
А пък нашата за 39 години работа /в движение до последно и с ремарке/, никога не е ходила на поправка. Само веднъж й е правен основен ремонт. Поздрави, Неви!
Полетях с тази "семейна кола" към ... Поморие.
Докато четях баладата минах през няколко настроения.
Метафора, метафора, но странно защо се идентифицирах с тази легендарна кола?!
"Лада" 7-ца, бяла гълъбица, а сега
"Проклинат мнозина,
оттам като минат,
че от години така
на тротоара,
ненужна и стара,
прави задръстване тя."
Без носталгия и тъга вече по разни "Жигули" и "Лади"!
Поздрав за последната 5-ца в бележника!
Нека се множат 6-те! Да се превръщат в 9-ки!
Нека обичта събрана с годините да пълни сърцето и дните ти!
Радост да има в очите ти!
Честита да си, Венетче!
Честит рожден ден!
Една усмивка и топла прегръдка с обич - подарък от мен.
Днес малкият ми син навършва последната с 3 и минава към добър:).
Обичаща и обичана - за радост на близки и познати!
Наздраве за красивия ти личен Празник!
Елица
Полетях с тази "семейна кола" към ... Поморие.
Докато четях баладата минах през няколко настроения.
Метафора, метафора, но странно защо се идентифицирах с тази легендарна кола?!
"Лада" 7-ца, бяла гълъбица, а сега
"Проклинат мнозина,
оттам като минат,
че от години така
на тротоара,
ненужна и стара,
прави задръстване тя."
Без носталгия и тъга вече по разни "Жигули" и "Лади"!
Поздрав за последната 5-ца в бележника!
Нека се множат 6-те! Да се превръщат в 9-ки!
Нека обичта събрана с годините да пълни сърцето и дните ти!
Радост да има в очите ти!
Честита да си, Венетче!
Честит рожден ден!
Една усмивка и топла прегръдка с обич - подарък от мен.
Днес малкият ми син навършва последната с 3 и минава към добър:).
Честит рожден ден и на твоя син, Кате! Да е здрав и бодър, силен да устоява на трудностите, проспериращ в работата, късметлия в живота и щастлив в любовта - да те радва и да се гордееш с него! Какво съвпадение!
Благодаря за хубавия подарък! Не се асоциирам с колата...просто е метафора...минал етап от живота ни и сега "ненужна и стара", но завинаги оставаща в младите ни спомени:))))
Поздрави, Катенка , и прегръдка от мене за лека нощ:))))
Обичаща и обичана - за радост на близки и познати!
Наздраве за красивия ти личен Празник!
Благодаря, Ели! Да си жива и здрава за хубавите пожелания! А за игликата - специални благодарности - обожавам това цвете! От мене пожелание за успешен ден и едно изпосталяло "Лека нощ!" - и отпътувам към страната на Морфей:))) Прегръдка!
Елица
Прегръщаничка - да си имаш.
Прегръдка!
***
Старата кола, носталгично, с умиление ме върна в юношеските години! Колко спомени отнесоха със себе си тези "возила", толкава необходими, гледани, пазени в онези години... Днес , на младите е трудно , дори невъзможно да се обясни защо е било така! :)
Усмивки и светли дни в очакване на Коледа!
Прегръдка!
Благодаря ти, мила Ерато! Връщам веднага пожеланията - да ти е весел денят, изпълнен с лекокрило безгрижие и много приятелски дух! Прегръдка, Еро!
***
Старата кола, носталгично, с умиление ме върна в юношеските години! Колко спомени отнесоха със себе си тези "возила", толкава необходими, гледани, пазени в онези години... Днес , на младите е трудно , дори невъзможно да се обясни защо е било така! :)
Усмивки и светли дни в очакване на Коледа!
Да, мила Вили, на младите не може да се обясни...То не че и аз бих се возила вече в такава кола...И на мене не можеш да ми обясниш защо трябва да предпочитам Жигули пред Ситроен и Лада пред Мерцедес.... Идеята, разбираш, е в друго - баладичният момент се поражда не от носталгия по старото, а от желанието да се съхрани племенното, патриархалното. Мъка ми е за разпиляната родова енергия, за преоценените народностни добродетели, за преподредените стойности и приоритети…Жигулата символизира ония малки материални придобивки, които ползваха цялото семейство, които ни обединяваха. Сега всеки си има собствена кола, собствен телефон, персонален компютър, лаптоп, таблет – собствена стая с 40- инчов поне LED телевизор и …е сам в обкръжението на най-близките си хора.
Благодаря за хубавите пожелания! Ведро довършване на деня и мирна и спокойна, уютна и топла вечер в предколедно очакване! Прегръдка!
Пък аз бабувам - ще имаме кученца:))) Стискай палци!
Прегръдка, приятелко!
Вал
в едни щастливи времена, в една бяла Шкода... и Андриано Челентано
по радиото... прегръщам те...
Благодаря, Или! Поздрави!