Благодаря на всички, които през изминалите  няколко дни помагаха да правим магията:)))) за спиране на  дъжда, включително на сиамката Мими, на която май не дължим толкова много: тя слушаше „Черни котараци” на Миленита , докато ние призовавахме „Нека да е лято” с едноименната песен на „Тоника”:)))))

      И слънцето дойде. Тази сутрин надникна в моя прозорец точно в 6.10 часа /4 минути беше пътувало от морето до моя град в подножието на Централен Балкан/ и аз разбрах, че думите, с които призовавахме лятото, не са отишли напразно. 

      Реших да го отпразнуваме – този път с песента на Мими Иванова "Слънцето е в моите коси".     

      Поздрав за всички вас в този първи работен ден след поредните дълги и дъждовни празници! Слънцето е вече тук - да му помахаме с ръка! Здравей! 
      Да ви е спорна трудовата седмица!
      Хубав ден, приятели!

 

 

 

Със смесени чувства - радост, че заклинанието е помогнало и е събудило Слънчо:) Тъга, която винаги изпитвам като слушам Гого от „Тоника“!
Хубав ден!

Да, така е, ...и аз съм със смесени чувства. Но трябва да се говори за тези хора, да се пускат техните творби - за да продължават да живеят сред нас чрез постигнатото в живота. А може би трябва да сменя видеоклипа - постига обратния ефект - натъжава ни:(((( Благодаря за изразеното мнение! Поздрави!

Сега видях, че си сменила клипа. Явно не съм се изразила добре. Много ми беше хубаво, макар и тъжно да послушам Гого. Аз често си пускам негови клипове. Не бива да го забравяме. Каква я сътворих без да искам!

Не-е-е, недей така - ти много точно си се изразила, Вася - смесени чувства. Аз правих този постинг в един свободен час / между куп други неща/. Не че се оправдавам, но някак не влязох в настроението - не усетих разностилието, чувството на радост, лекота, фриволност - от една страна, и незарасналата рана, тъгата по загубата - от друга. Нещо, което веднага ме халоса по главата, като прочетох какво съм натворила. Извод: в службата се занимавай само със служебни дела:))))) Поздрави! И пак - не беше заради тебе - не си слагай този кахър на душата! Прегръдки, мила Paciencia! Хубава вечер!

този и следващите 3-4 постинга ги виждам за пръв път. Явно през май 2014 г. не сме се познавали... :)

Да, Марине, първият ти коментар при мене е от 5 юни същата година - проверих:))) за "стихото" "И сянката моя бяга от мен" от 31 май. Благодарна съм ти за поощрението, за позитивизма:)))
Хубава вечер и весело посрещане на светлия празник Никулден!