Хубаво стихотворение! Оптимистично се сменя настроението и изненадващо усмихва читателя на финала :) Присетих се за "Ключето" на Валери Петров, за една касичка с дървосекач, който буташе с брадвата стотинките в разцепено пънче - нашата детска касичка, която опитахме да отворим с нож и вилица, но уви, не успяхме...Поздрави, Вени!

И аз имам много такива пенсионирани чанти. И обувки към тях, разбира се:))) Впрочем имах. Миналата пролет, след като не издържах поредните опявания на съпруга ми, изхвърлих до контейнера няколко чувала обувки и чанти, повечето комплекти - бели, зелени, вишневи, сини, цикламени... голяма мъка! След пет минути видях през малкото кухненско прозорче как един циганин се огледа-огледа и енергично ги натовари на каруцата си:)))! А тази чанта не знам как оцеля - сега я редувам с по-новите.
За Валери Петров си права. Когато седнах да пиша, мислех всичко да бъде тъга и печал по някакви си ключове, намерени случайно - вече ненужни, ключове за никъде:) Но стихът се заформи такъв един игрив, ритмичен... кощунство беше да развалям този пръкнал се размер (хорей с перихий е май) с жалби по младост:))) Сега, като ми пишеш за В. Петров, си спомних:

Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни,
тежки и огромни, ала безопасни.

Благодаря ти за отзива, мила Доре!
Поздрав за тебе с едно друго стихотворение на големия поет, за което също ме присети твоят коментар:

Ключето

Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.

Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам –

със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!

И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,

и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,

и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!

И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.

Ах, до люлката детска така близо бил гроба –
откъде тази завист и защо тази злоба?

Трябва друго! – И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:

– Какво още там дириш, остаряло момченце?
-Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.

Щастлива и здрава предпролет, мила приятелко - две-три седмици до идване на щъркелите:)))
Прегръдка!

настояще и бъдеще, слети в една единствена чанта. Браво, Вени!
Бях с теб преди, сега и те видях - как ще подариш на внучката. Позитивна душа си ти, добра в самата си същност.

в една житейска ситуация,случка, разкриваш толкова много за себе си,живота и емоциите си...!Поздрави мила Вени!А пролетта все повече наближава ,което е прекрасно нали..:)Хубава и успешна нова седмица!Прегръдки!

Благодаря ти, Ваня - че видя, че усети - и че си моя приятелка!
Прегръщам те с обич! Здраве, сили и много късмет в предпролетните февруарски дни!

Благодаря ти, мила Еми! Още уж не дошла, пролетта е вече навсякъде - в кофичките пикирани ранни доматчета, високи вече по педя и повече, по другите разсади, наболи в сандъчета, по разцъфналия дрян в двора и туфите с кокичета в градината, по топлия вятър и все по-високото слънце. Чичопеите са вече на крушата - пеят от ранни зори. А ние вчера посяхме грах и бакла и дори прекопахме зимния чесън. Няма шега - пролетта е на прага!
Спорна и весела седмица, мила приятелко! Прегръдка!

Благодаря за усмивката!

И аз благодаря, Земела - за широката усмивка, която твоето идване тук винаги предизвиква у мене!
Бъди здрава! Весели февруарски дни!

Трогателна история, майсторски написана!
Знам, че дамската чанта е едно от чудесата на света!
Веднъж, на Рилските езера, жена ми ми я връчи!
Приех и веднага съжалих! Дотогава поддържах нея, но чантата се оказа много по- тежко нещо! Попитах, снаряди ли има в нея?
Не, козметика? Както и да е, придобих представа за капацитета на дамската чанта далече над очакваното!
Та , не се учудвам, че ключето за касичката е лежало кротка в чантата, с години!
Малката красавица, внучката, как реагира на подаръка? Предполагам, че е скачала от радост?
Аз, на една такава касичка, съм много задължен! Научих се да броя и да сортирам монетите по стойността им! Умножението също усвоих!
Защото в края на деня отчитах приходите!

Пожелавам ти много радост с подрастващото малко съкровище!

Благодаря ти, Лео! Разсмя ме, но ме и стопли. Сигурно защото ние, дядовците и бабите на малки принцески, се разбираме с две думи. Моята внучка Вики много се зарадва - но си взехме и беля на главата: час по час иска да отключва да брои пари:) Май не беше добра идея:)))
А за дамската чанта си прав - като брашнен чувал е. Някога ми се е случвало да я изтръскам - камарата става три пъти по-голяма от чантата:))) И все остават неотворени джобчета, прикрити с ципове, шнурчета, панделки, ресни, кабси, копчета тик-так - чудесии:) Затова толкова си ги обичаме дамските чанти - неприкосновена територия ни е, а тайните им понякога тъй си и остават неразкрити...
Благодаря ти за интересното споделяне, скъпи Лео!
Живи и здрави и много щастливи да сте ти и твоята съпруга, да се радвате на внуци и правнуци! А на малката синеока принцеска спортистка - специални поздрави!
Весели февруарски дни в топлина, уют и разбирателство с Малък Сечко! Ние вече почнахме да режем храсти, лози и дървета.
Щастлива, бодра, вдъхновена предпролет и на вас!
Поздрави, Лео!

много ми хареса!
позитивно и любвеобилно!

Прегръдки!

Благодаря ти, мила Литатру! От пролетта е сигурно:)
Прегръдка за добре дошла, приятелко. Идвам при тебе. До скоро!

С наближаващата пролет ти пожелавам здраве,щастие,благоденствие за теб и близките ти !Много поводи за радост и усмивки!Прегръдки мила приятелко!<3

Благодаря ти, мила Еми!
Честита Баба Марта!
Живи-здрави, бели и червени, румени-засмени всички вкъщи!
Здраве, обич и късмет, добруване за всички!
Прегръдки и от мене, приятелко!