Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08 07:00 - Повелителят на свраките
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 959 Коментари: 28 Гласове:
30

Последна промяна: 03.08 21:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 

   image


 

 

          ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВРАКИТЕ

 

 

 

          Старо поверие гласи, че ако в двора ти влетят ято свраки и закрещят, чака те благоденствие. В това отношение нашата къща не може да се оплаче – най-вече от първото, разбира се.

          Но поред. В градината ни, останала от дядово и прадядово време, растат няколко огромни бора. В клоните им, както си е редно и природно, намират покрив много птици – гугутки, врабчета и чинки, сойки, свраки, чифт дроздове, квартируващи за някой и друг летен месец, и дори един гарван. Защо един, никой нямаше отговор на този въпрос, но през годините гарванът си оставаше неизменно сам. Обикновено беше тих, чужд на грижите и суетнята на другите – сутрин, залюлян в клоните на най-високия бор, вечер, кацнал на самия му връх, величествен, облян в тъмноалено от последните слънчеви лъчи. И само понякога, часове преди буря, прихваната фино от изострените му сетива, започваше да грачи и кръжи, привличайки незнайно отде десетки мрачни събратя. И се започваше една … Всеки, чул този грак, бързаше да се отдалечи, навел суеверно глава.

          Но думата беше не за гарваните, а за свраките.

          Шумни и раздразнителни, те огласят градината от сутрин до вечер. Живеят на по-ниския бор – два или три чифта, може и повече да са. Когато се карат, от всички страни започват да прилитат нови и нови  сврачоци – и никога не става ясно кой пръв е започнал свадата.

          Така и днес. Шумният крясък на двора разлая кучетата и изкара всички навън. Беше ранна сутрин, по августовски хладна, с едри капки роса по тревата, с рошави, сънни гугутки в клоните на старата круша, с рой врабчета по храстите – кресливо възбудени, но предпазливи.

          Позната картинка – свраките, огладнели от нощния сън, бяха решили да закусят с остатъка от вечерята на дворните котки. Снощи котките се бяха отказали от тези обрезки, твърде тлъсти и жилави за тяхната сита придирчивост, но на ранина, на гладен стомах, нещата изглеждаха различно. И ето, десетина свраки подскачаха настъпателно към заветното месо, виреха заплашително остри като саби опашки, навеждаха глави, тракаха като с картечници и нападаха. Котките, обратно, свити на топка, не помръдваха, само бясното тупкане на опашките показваше възбуждението и решимостта им.

          Схватката беше неминуема, всеки момент битката можеше да се окървави. Реших да се намеся. Врязах се стремително в центъра на шумящата гмеж, заплясках с ръце. И тогава го видях. Беше млад, лъскавочерен по гърба и крилата, с широки бели гърди, с тъмна, морковена на цвят човка, по-едър от другите и на главата … с корона! Истина ви казвам, имаше малка, кокетна, платиненобяла коронка. Тя блестеше на първите лъчи на слънцето и правеше птицата някак величествена, нереална. Разтрих очи и погледнах отново. Не, не сънувах -  сврачът си беше там, короната му – също. Стоеше невъзмутим на метър от мене, а наоколо взеха да се завръщат по две, по три и другите свраки. Всички глави сочеха него, всички крясъци бяха за него. Той беше предводителят, той беше царят. Приемаше овациите с ниско наведена глава, а лъчите, пречупени от върховете на короната му, мамеха, ослепяваха, подлудяваха.  Изведнъж сянка, може би моята, падна отгоре му – и аз прогледнах. Не беше корона, а парче метално фолио. При това аз сама го бях залепила. Онова птиче ... и този хубавец... Невъзможно. Но защо не? Толкова много се бях надявала на някакво чудо, а сега, когато чудото стоеше пред очите ми, защо отказвах да повярвам в него? 

          Беше началото на лятото. В градината връзваха вече първи доматчета, но и марулите бяха още гъсти и къдрави – нещо необичайно, знак за дълга и хладна, и много дъждовна пролет. Охлювите пълзяха сред буйния злак и заплашваха с поколение, което да изяде в сухото лято всичко зелено. Събирах ги с кофи – и после ги пусках в края на града, в бухналия зеленак на ливадите. Наведох се в лехата с марули и – ха – един грамаден морковенокафяв охлюв ме клъвна по ръката. Безстрашно посегнах – и пак. Опитах се да го сграбча – но той подскочи и се навря в най-големия гъстак. Едно крилце се подаде, черно и лъскаво – и в следващия момент се оказа в ръката ми. Не охлюв, а птиче. Вече голямо, достатъчно едро, за да полети. И все пак с малка, смешно къса опашка, което обясняваше несполучливото приземяване в лехата с марулите. Взех го, а то продължаваше да ме кълве настървено и да трака с гърлен, заплашителен глас. Над главата ми с плонж се стрелнаха две свраки – крясъкът пропищя в ушите ми като картечен откос.

          Отнесох сврачето при съпруга ми – у нас той е специалист по пернатите.

          – Хвърли го на покрива – каза ми той, като му се любуваше – Не бой се, няма да се убие, ще се приземи!

         Така и стана. Птичето усети свободата на полета, потрепна с крилца, издигна се – и се приземи на покрива.

            На покрива добре, но оттам до гнездото на бора оставаха поне трийсетина метра. Самонадеяното птиче подскачаше наляво-надясно, напред-назад, но не можеше да се издигне, родителите му крещяха нещо тревожно, майката се спускаше току до него, но не знаеше какво да прави. А то продължи да подскача, докато тупна от покрива в натрупаните боклуци зад къщата. Едва го открихме, подхвърлихме го пак – и пак същото. Смрачаваше се. Свраките крещяха все по-тревожно, малкото подскачаше все по-нависоко, но къде ти да стигне върха на петдесетлетния бор. Тогава в неволята ме озари вдъхновение. Чувала бях, че свраките са крадливо племе и налитат на всякакви светещи дрънкулки – клъвне и носи в гнездото. Оттам и изразът за дом: „Накичен като свраче гнездо“.    

            В отчаянието си грабнах тубичката секундно лепило (дано някой еколог не прочете следващите зловещи описания), намазах едно перце от врата на пилчока и лепнах парче метално кухненско фолио. Залепна перфектно. Пак хвърлихме птичето, то поде с крилца над покрива, майката пак се спусна плонжиращо и на последните зари на слънцето ми се стори, че нещо светло проблесна високо в клоните на бора. После всичко утихна – може би защото се беше стъмнило.

           Не бях сигурна. Никак не бях сигурна, носих тревожната мислъл за нещастното свраче дни наред, после забравих. Само от време на време, като гледах как свраките учеха младите кой знае защо да прескачат комина, се сещат за онова птиче. Надявах се да е станало чудо, да е оцеляло. Но не вярвах. До тази сутрин.

           Сега стоях пред този новоизлюпен принц (колко бързо го бях понижила), радвах му се, исках да го хвана и да го погаля поне. Но той гледаше наежен, всички него слушаха, всички му се подчиняваха – и трябваше да бъде така. Така беше редно и природно – за хората и за свраките. А котките?

           Котките отпуснаха гърбове и само алфа мъжкарят, котаракът Тигър, все още тупаше заплашително с опашка, но усетил решимостта ми, се примъкна в краката ми, потърка муцуна, измърка и зачака с другите регулярната вкусна закуска. Предводителят сврач, явно разчел ситуацията, махна с крило и в миг месото изчезна сред нокти и човки. Сврачът нищо не хапна. Огледа победоносно наоколо, изчака всички да литнат, завъртя наляво-надясно коронована глава, кимна и отлетя.  



 








Гласувай:
30
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vania23 - Животните поразително причичат на нас, хората.
02.08 12:16
Всеки вид с нещо свое си. Сякаш сме взели от всички по малко. За съжаление, като че ли ни превъзхождат в своята искреност, естественост и непринуденост.
Много хубав разказ, Вени!
Още помня и твоя разказ за лабрадора, който стои на улицата и чака своите истински стопани. Ще запомня и твоите свраки и красивия, израснал мъжки.
Обичаш животните, грижиш се за тях, като си личи, че доброто си взела от тях и си го развила до високото истински човешко.
цитирай
2. donchevav - Всеки вид с нещо свое си. Сякаш сме ...
02.08 13:49
vania23 написа:
Всеки вид с нещо свое си. Сякаш сме взели от всички по малко. За съжаление, като че ли ни превъзхождат в своята искреност, естественост и непринуденост.
Много хубав разказ, Вени!
Още помня и твоя разказ за лабрадора, който стои на улицата и чака своите истински стопани. Ще запомня и твоите свраки и красивия, израснал мъжки.
Обичаш животните, грижиш се за тях, като си личи, че доброто си взела от тях и си го развила до високото истински човешко.


Това, че приличаме на животните, с които общуваме, много ми хареса - но ме и разсмя. Не искам да приличам на нашата хитровата, мързелива питбулка Джаки, нито на холерика Джони, дворното куче, нито на някоя от котките си - големи са подмазвачки, използвачки и всичко онова, което мразя. Може би искам да съм взела нещо от сиамската си котка - беше съвършена по физика, интелект и душа - но нея вече я няма... Стана така, че създаде паралелно семейство в края на града - и май в крайна сметка избра него:) Не я виня - понякога и на мене ми се иска да сменя хората около мен, но няма как:)))
А свраките са постоянно присъствие. Не знам дали ги обичам, но съм свикнала с тях. Нищо в тази история не е измислено. Не потърсих и поука - оставих нещата такива, каквито бяха. Мисля си обаче, че малкото свраче оцеля неслучайно - имаше мисия сред свраките и хората. Помня, че по същото време брат ми и жена му намериха в гората малко косче. Храниха го, грижиха се за него, даже червеи му събираха от земята, само и само да оцелее. Но то умря. Не му било писано. А Сврачо продължава да си ходи с лепенката - само дето короната му още е намаляла. Сигурно някой завистлив събрат му я е изкълвал:)))
Благодаря ти, Ваня, за живописния коментар! Поздрави!
цитирай
3. emi1ts - Поздрави мила Вени!
02.08 17:41
Чудесен разказ.Обичам да чета разказите ти. Интересни,увлекателни, уникални! Вплетена много мъдрост от житейския ти опит в грижа за животните ,които се усеща колко много познаваш и обичаш!И винаги научавам нещо ново!Благодаря ти!Хубава вечер!Прегръдки!
цитирай
4. donchevav - Чудесен разказ. Обичам да чета р...
02.08 18:14
emi1ts написа:
Чудесен разказ.Обичам да чета разказите ти. Интересни,увлекателни, уникални! Вплетена много мъдрост от житейския ти опит в грижа за животните ,които се усеща колко много познаваш и обичаш!И винаги научавам нещо ново!Благодаря ти!Хубава вечер!Прегръдки!


Благодаря ти, мила Еми! Честно казано, не съм чак такава познавачка. По-права е Ваня, че понякога сме на един акъл:) За животните отговаря съпругът ми, на мене са поверени само котките и кучетата, но добре, че в общия случай се оправят сами:))) Виж, за цветята и зеленчуците нещата стоят другояче. Те са само мои. И пак не съвсем - когато реша да изчезна за 2-3 седмици, съпругът ми има грижата да ги полива по определен график. Обратното, да ми остави гадинките и особено гълъбите си за повече от ден-два, е невъзможно - винаги има зарар:)))
Благодаря ти за хубавите думи! Желая ти здрав и весел, отпускарски август!
цитирай
5. mt46 - Поздрави, Вени!
02.08 23:08
Хубав разказ...
Около мен има предимно спокойни и сладкопойни птици... :)
Лястовичката за втори път се олястовичи. Често е зяпнала от жегата... :)
Благополучни дни!...
цитирай
6. katan - Много ми хареса!
03.08 12:29
Няма да пиша дълъг коментар. Ти знаеш мнението ми:)
Прегръщам те с обич и благодарност!
цитирай
7. donchevav - Хубав разказ. . . Около мен има пр...
03.08 18:33
mt46 написа:
Хубав разказ...
Около мен има предимно спокойни и сладкопойни птици... :)
Лястовичката за втори път се олястовичи. Често е зяпнала от жегата... :)
Благополучни дни!...


Много обичам лястовичките! Преди години имахме десетки гнезда. Не знам защо изчезнаха - сигурно заради чистия въздух:))) С лястовички второ люпило си общувах и аз на Хисаря - там, слава богу, все още ги има. А на градината в края на града има и славеи, и косове, стотици гугутки (които иначе знам, че също доста са намалели), чучулиги и авлиги, в горичката наблизо се чуват фазани, понякога прелитат гривяци.
Благодаря ти, Марине! Хубави августовски дни!
цитирай
8. donchevav - Няма да пиша дълъг коментар. Ти з...
03.08 18:36
katan написа:
Няма да пиша дълъг коментар. Ти знаеш мнението ми:)
Прегръщам те с обич и благодарност!


Да, Кате, права си, знам... Коментарите не са важни, щом го има другото - онова, което се разбира и без думи. Благодаря ти, приятелко! Прегръщам те с обич!
цитирай
9. barin - Здравей, Вени. Разказът ми хареса. ...
03.08 19:25
Здравей, Вени. Разказът ми хареса. Добре пишеш.
Поздрави!
цитирай
10. donchevav - Здравей, Вени. Разказът ми хареса. ...
03.08 20:16
barin написа:
Здравей, Вени. Разказът ми хареса. Добре пишеш.
Поздрави!


Благодаря ти, Иване! Пиша за това, което виждам, с което съм обкръжена. При нас - Балкан, птици, лисици, вълци и мечки:) Но като дойда на морето, ще видиш дали за свраки и гарвани ще се вълнувам - сигурно гларусите ще са ми приоритет:) Макар че и в Несебър на дървото отсреща имаме гарваново гнездо:)))
Весело лято!
цитирай
11. leonleonovpom2 - Поздравления, Венета!
03.08 21:26
Хареса ми разказа ти много! Как, коронованото с метално фолие свраче, благодарение на тебе е станало цар! С намерение да го спасиш си го направила, но благодарение на тази лъскава подробност, то е изместило в йерархията останалите, а е придобило и самочувствие! На цар, на владетел!
Много са умни, гаргите не им отстъпват! Знам, че при дресировка, гарванът може да се научи да казва думи!
Днес чаках на една пейка до басейна моята плувкиня Изведнъж млада сврака с подскоци се качи на пейката Гледаше ме в очите Скочи, намери няколко трохи, клъвна ти и пак ме гледаше! Разбрах намека ,но нямах нищо подръка , да и го дам!
Иначе, има папагал на пазара с койтос и имаме установен сигнал за поздрав! Но преди няколко дни неволно го смених! Отговор не последва, но подочух някаква дума ? Спрях се и се заслушах!
Нямаше грешка, нарече ме , при това напълно заслужено- " Глупак"!
Впечатли ме ,разказът ти, майстор си!

Хубава вечер!
цитирай
12. mt46 - Здравей, Вени!
03.08 21:33
Напоследък не съм виждал гълъби /гугутки/. Врабчета – доста рядко... Гарвани и
свраки – също... Подозирам, че са се изтровили /от отровите и семената на арендаторите/...
цитирай
13. donchevav - Хареса ми разказа ти много! Как, ...
03.08 22:14
leonleonovpom2 написа:
Хареса ми разказа ти много! Как, коронованото с метално фолие свраче, благодарение на тебе е станало цар! С намерение да го спасиш си го направила, но благодарение на тази лъскава подробност, то е изместило в йерархията останалите, а е придобило и самочувствие! На цар, на владетел!
Много са умни, гаргите не им отстъпват! Знам, че при дресировка, гарванът може да се научи да казва думи!
Днес чаках на една пейка до басейна моята плувкиня Изведнъж млада сврака с подскоци се качи на пейката Гледаше ме в очите Скочи, намери няколко трохи, клъвна ти и пак ме гледаше! Разбрах намека ,но нямах нищо подръка , да и го дам!
Иначе, има папагал на пазара с койтос и имаме установен сигнал за поздрав! Но преди няколко дни неволно го смених! Отговор не последва, но подочух някаква дума ? Спрях се и се заслушах!
Нямаше грешка, нарече ме , при това напълно заслужено- " Глупак"!
Впечатли ме ,разказът ти, майстор си!

Хубава вечер!


Скъпи Лео, формулирал си идея, която дори в моето съзнание не е толкова ясна и логична. Понеже описвах реална случка едно към едно, накрая се попитах: И какво от това? Какво искаш да кажеш с тази история? Каква е поуката?
Не знам дали има поука, но основната теза е тази, която ти си извел. Което ме накара да се усмихна:) Напомни ми как преподавах теория на научното съчинение и обяснявах колко важна е тезата, от формулирането на която зависи какво ще защитаваш, с какви аргументи. А ти си доразвил нещата и в още две подтези:))) Показно за научно мислене си направил, благодаря ти!
Благодаря и за добрите думи, за харесването! Здрави и щастливи августовски дни!

цитирай
14. donchevav - Напоследък не съм виждал гълъби ...
03.08 22:36
mt46 написа:
Напоследък не съм виждал гълъби /гугутки/. Врабчета – доста рядко... Гарвани и
свраки – също... Подозирам, че са се изтровили /от отровите и семената на арендаторите/...


Много си прав! Имам от тази пролет една такава случка:
Моят съпруг много обича да тори с оборска тор - направо прекалява! Имаме си тор, не е проблем, но се въдят много плевели, пък и правилният растеж на зеленчуците е под въпрос. Произвеждаме си калифорнийска тор, която е чудо наистина, но пък много я харесват теленият червей и поповото прасе - няма отърване! Тази пролет, като видях, че разсаденият пипер взе да съхне, попитах един приятел, производител на едро, как да се справя с гадовете. Той ме посъветва да сваря жито, да го напръскам с една отрова (може вече даже да е и забранена) и да ръся, да ръся. Аз не ръсих, естествено, а бодях със садилото и пусках по няколко зрънца жито на 10-тина см дълбочина - после заравях. Съседите градинари ме попитаха как съм се спасила от поповото прасе - и аз им казах. На другия ден, както работехме, забелязахме два красиви едри гълъба - кълват нещо. Веднага разбрахме, че са гривяци. Страх ме беше да не изровят отровното зърно, но то беше дълбоко заровено, пък и те кълвяха в съседската градинка. Видяхме ги и на другия ден - и съпругът ми реши да им донесе царевица, да ги подхрани. Но на третия ден те не дойдоха, не дойдоха и в следващите дни. В съзнанието ми се прокрадна опасение - за съседите. Оказа се основателно. Оня съсед, на когото бях казала, забъркал отровата, но не я скрил в земята - имал болки в коляното, къде щял да се навежда за едни гълъби. Казал бил и на другия съсед - и той същото направил, но не заровил, защото го болял кръстът:))) Много дни след това тъгувах по красивите гривяци. Но един ден ги видях. Върнаха се. Бях много щастлива, приех го за чудо. Но се замислих - и все повече недоумявам как оцеляват всички животни при такова грубо вмешателство в природата. Над главите ни, там, на полето, всеки час прелита самолет...
цитирай
15. tota - Поздрави, мила Вени!
05.08 23:07
Да се докоснеш до света на птиците, какво по -хубаво от това? Умело и красиво пресъздаден птичия свят. Животът е хубав, когато живеем в хармония със заобикалящия ни свят, а този на птиците е божествен. Върна ме много години назад, когато моят баща ме учеше да разпознавам птиците и да ги познавам по песните им„
Прегръдка, мила Вени!
цитирай
16. stela50 - Мила Вени...
06.08 00:09
Природата не е само около теб, тя е в душата ти... разказите ти
за птици и домашни любимци са толкова богати и живи....
По принцип пишеш великолепно - рисуваш картини, които сякаш
оживяват пред очите ни, образите впечатляват и размислят...
Представих си трите бора, птиците в клоните им, малкото свраче,
превърнало се в хубавец с поставената от теб корона... живот...
неподправен, естествен, истински. Дори можеш да го докоснеш...
Поздрави и прегръдки!
цитирай
17. lexparsy - Както винаги твоите разкази са н...
06.08 03:03
Както винаги твоите разкази са неподражаемо завладяващи и интригуващи!

   Понеже и аз съм израснал винаги сред природа ми хрумнаха толкова много неща свързани с птиците че се чудя кое първо да разкажа...

   Първо се сетих че не е вярно че вечер птиците спят... аз часове съм слушал косовете как пеят и няма нито един звук който да се повтаря, все едно разговарят на някакъв език също като делфините...

   Но относно свраките се сетих, че на вилата на един приятел наблюдавахме как дойдоха няколко свраки и кацнаха на близките дървета.

   Ние си бяхме сложили маса с мезе и биричка а те изпратиха разузнавач който кацна на пет метра от нас за да провери ситуацията...

   Наблюдаваше ни и разузнаваше какво може да се отмъкне, но и ние наблюдавахме него. И много интересно поведение, е че постоянно ни обръщаше гръб, за да види дали имаме агресивно отношение  и ще го нападнем... и дали може да си позволят да откраднат нещо от масата ако се отдалечим от нея... а ние много се кефихме за поведението!

   Накрая им хвърлихме по-надалече някаква храна и всички и дойдоха е грабнаха и отлетяха... :-)))

   И аз имам два бора на нашата вила..., но и много дървета наоколо и като се събудя сутрин винаги тълкувам деня по птиците... Има дни в които чуруликат птици всякакви с изгрева на слънцето, но и дни в които се събуждам от крясъци на гарги, които са изгонили всички други птици... Просто е ужасно!

   Тогава аз излизам сънен и за ужас и на съседите започвам да грача по-силни от тях... и да ги замервам, защото си имам и прашка , и даже съм научил и децата на съседите да си правят такива, от вътрешни гуми на автомобили което скандализира и родителите им... :-)))))

   Мислех да напиша постинг за животните посланници който трябва да бъде много дълъг... но относно птиците ще споделя... На вратата на терасата в този градския партамент има дантелено перде на което е паднало едно кабърче, и има една педя дупка... И за няколко дена през нея влетяха два гълъба и някаква друга птичка която не беше врабче, защото имаше цветни пера... и не знам защо ми се качват на леглото, или до него, а аз малоумно се щурам да ги хвана... :-)))

   Ами толкова много неща мога да разкажа и за други животни посланници най-вече несекоми, като огромен зелен скакаец който обикаля ритуално монитора на лаптопа ми, бръмбари колкото палеца ми, които ме събуждат чаткане по плочките до леглото ми, или богомолки които се появяват на входа на работното ми място, като наоколо няма зелена трева на два километра,... и какви ли не още, които ми се материализират в стаята където всичко е затворено и с мрежи на прозорците и няма откъде да влязат...., или за нощна пеперуда в която се появява между два прозореца в които не са отваряни от 30 години... и докато го извикам моя приятел да я види вече я няма...,а той ме дефинира веднага за луд...:-)
    Преди няколко часа си говорих дълго с един човек който не си води кучето за каишка, а то просто го следва... Говори му и го разбира и даже му чете мислите...
    Сетих се и за моята котка Сантос, която беше по-интелигентни от много хора които познавам... разбираше всичко което и говориш и моите гости обикновено скандално за мене искаха да си я взимат, защото се държала много обично и любезно с тях... :-)))
    Сещам се за още десетки случаи подобни... Ами аз съм си много нормален човек според мене, но понеже Природата ни възпитава правилно мога да се взирам в нея също правилно и истинно!  Както и ти!

   И започнах да вярвам сериозно в телепортацията им, и ще ми трябват много страници... и никой няма да ми повярва разбира се... :-)))
   И не не сме луди! Реалният свят е по фантастичен от това което сме чели във фентъзи книжките... Но нас са ни отучили насилствено да комуникираме с Природата Богум Творена:-)))

   Много ти благодаря за твоето присъствие в този блог! Имаш моите много откровени почитания!

П. Извини за диктуваните на смартфона ми грешки в този късен час.
цитирай
18. donchevav - Да се докоснеш до света на птиците, ...
06.08 08:37
tota написа:
Да се докоснеш до света на птиците, какво по -хубаво от това? Умело и красиво пресъздаден птичия свят. Животът е хубав, когато живеем в хармония със заобикалящия ни свят, а този на птиците е божествен. Върна ме много години назад, когато моят баща ме учеше да разпознавам птиците и да ги познавам по песните им„
Прегръдка, мила Вени!


"Животът е хубав, когато живеем в хармония със заобикалящия ни свят, а този на птиците е божествен."

Благодаря ти, мила Ати! Напълно споделям написаното от тебе за живот на хармония с природата. Само дни след като се пенсионира, съпругът ми се върна към една тийнейджърска страст - гълъбарството. Свърза се с едни от най-добрите специалисти по отглеждане на трудни, скъпи породи, каквито са Плевенските качулати гълъби и Варненските бели гълъби, после ходихме до Карнобат и Петрич, за да купим по чифт от двете породи - а всеки гълъб струваше от 500 до 1000 лв.:))) Като ще е хоби, хоби да е. Сега имаме 5 гълъбарника със стотици гълъби. Някои - по-малки, болни, недохранени и прочие, често са на лазарет в къщата ни, а когато е студено, по-изнежените гълъбчета дори ми стават съквартиранти в спалнята. Водили сме гълъби и в Несебър на море, когато не можем да ги оставим - най-често защото не се хранят още самостоятелно, а трябва ние да се грижим за това. Веднъж заведохме така стандартната поща Пепи. Беше много лаком, наравяше с човка храна от шепата ми и така пръскаше зърното, че съпругът ми се принуди да го храни в градинката пред блока. Веднъж обаче го изпусна и Попи отлетя. Много тъгувахме за него, но когато се прибрахме, го видяхме да клечи, вкопчен в мрежата на гълъбарника и да ни чака. Останал бе само кожа и кости - но му личеше, че е щастлив. Помня, че пи вода половин час:))) Голяма радост беше!
Сред животните се живее по-лесно, забравяме дори да се караме - как си представяш да се караш със съпруга си в гълъбарника ( или в свинарника, или в телчарника?) :)))
Прегръдка, мила Ати! Благодаря ти за всичко! Весело лято!
цитирай
19. donchevav - Лекс, благодаря ти! Твоите исто...
06.08 09:14
Лекс, благодаря ти! Твоите истории, споделени тук, са толкова истински, че ни правиш развълнуван участник в тях! Много образно, много художествено си пресъздал и историята със свраките, и птичите набези в твоето легло.
Да, има нощни птици - те не спят, поне не през нощта. Някои от другите, дневните песнопойци, най-активни са привечер - такива са славеите и косовете. На градината ни косовете са хиляди - случвало се е за една нощ да изядат цялата реколта от арония - до последното зрънце (а ние имаме 17 големи храста, почти като дървета). На ята по стотици нападат черешите, касиса, гроздето, смокините - и понякога за часове изкълвават всичко. Връзваме плашила, тенекии, лъскави дискове, звукови разни приспособления - нищо не ги плаши. Но пък като си напълнят коремчетата, кацат по жиците и започват присмехулно да гледат надолу. Каквото чуят, на всичко подражават. Близо до нашата градина има един голям свинарник. Вечер пускат прасетата на водопой и те вървят по пътя покрай нас, за да стигнат до едно изкуствено езеро, където пият вода и се къпят. Когато ги чуят, косовете започват да им се подкривят и да ги имитират: "Грух-грух!", "Кви-и-и-и!". Невероятни са! Могат да имитират и птица, и човешки глас, когато поискат, могат да пеят по-хубаво от славей!
Заинтригува ме с тази шарена птичка на леглото ти:) - може да бъде какво ли не! Слушах по телевизията, че България е на второ място в Европа по видово разнообразие на птиците - с цели 426 вида, някои от които на изчезване на Стария континент. По нашия край шарена и приличаща на врабче е авлигата, но тя по принцип е много плашлива:) Ако е с жълто коремче, може да е любимият ми чичопей (синигер) :)))
Поздрави, Лекс!
Светло и радостно общуване със света на природата (е, и с човешкото общежитие, разбира се) в прекрасните августовски дни!

PS Сега видях твоя редактиран вариант. Добавил си в края разсъждения, които не могат просто така да се рекоментират. Може би ще направиш постинг за тях, за това телепортиране...
Понякога и аз се чувствам като част от този животински, птичи или растителен свят, от природата... Сякаш съм вътре в нея - изчезва усещането за време - аз съм в едно вечно, омиротворено настояще:), и за пространство - мъничка съм като човчица на плевенски гълъб - или като чашка на момина сълза, тънка и гъвкава като тревичка и жадна за живот и жилава като репей. И всякаква. И всичко. Може би за това говориш... Или за това, че всяко едно цветенце, буболечица, храстче е природен дъх - животрептящ и устремен, със своя мисия в естеството, със своя биопрограма, т.е. собствен код разум, който често намира пресечна точка с нашия човешки свят, стига да има в очите, в сърцето, в душата ни съответния биоалгоритъм:))). Чудесно ще е да продължиш, да доразвиеш мисълта си...
Хубав петъчен ден!
Поздрави!
цитирай
20. donchevav - Природата не е само около теб, тя е в ...
06.08 09:18
stela50 написа:
Природата не е само около теб, тя е в душата ти... разказите ти
за птици и домашни любимци са толкова богати и живи....
По принцип пишеш великолепно - рисуваш картини, които сякаш
оживяват пред очите ни, образите впечатляват и размислят...
Представих си трите бора, птиците в клоните им, малкото свраче,
превърнало се в хубавец с поставената от теб корона... живот...
неподправен, естествен, истински. Дори можеш да го докоснеш...
Поздрави и прегръдки!


Благодаря ти, мила приятелко! Ти винаги четеш моите писания със сърцето си и с нежната си душа на художник, съпреживяваш по най-фин начин всичко - и това винаги ме възхищава и трогва! Благодаря ти! Прегръщам те с обич - и с малко тъга:)))
Щастливи августовски дни!
цитирай
21. lexparsy - Пак пише спонтанно. . . Когато човек ...
06.08 12:56
Пак пише спонтанно...
Когато човек се споделя Много е важна думата Сега.!
Която аз съм споменавал в мои постинги като метафора.
Аз се чудя как може да бъде толкова скучен живота на някои хора които с мисленето си са дефинирали живота си.
Аз престанах да гледам телевизия преди много години.
И когато участваше съпричастно с живота и природата ти се случват толкова много неща на ден на които никой не обръща внимание и не могат да се случат смесици даже и години тривиален живот!
Господ ми намери до една кофа за боклук един до друг в Гърция,
И не мога да разкажа колко хора освен че ми дадоха пари седяха до мене и разказвах Себе си... което като че ли все повече ни е забранено...
Ако трябва да разказвам с колко хора съм се срещнал Даже след като съм вече в България просто трябва да бъде доста дебела книжка... и трябва да започна отпред назад...
Току-що ми излязоха медицинската изследвания в пълна кръвна картина и урина и системи изследвания са в нормите а аз се чувствам ужасно!
Все пак аз отидох при доктор "Доктор" Който е приятел на много мои приятели и след час ще отида да ме "прегледа"...
И се чудя как да му обясня че причината да съм болен и че живее в града!

А вчера в един подлез видях няколко човека които не си държат кучетата за каишка те те просто ходят по тях а те отвреме-навреме ом разговарят... с един от тях си говорихме повече от половин час... не разказваемо... за характера на различните породи и че ни четат мислите и са по-интелигентни от някои хора които са се родили на тази земя...
А защо толкова много хора предпочитат да имат котки и кучета отколкото да контактуват Даже и с любимите си и обичани хора в града?
Поставям въпроса риторичен.
Аз се възхищавам на твоята изразна дарба и те моля от името на други да споделяш защото аз имам толкова много че не мога да се сетя откъде да започна.
Пак изказвам моите почитания!
цитирай
22. lexparsy - Осъзнавам че Светът е много по фа...
06.08 13:12
Осъзнавам че Светът е много по фантастичен и необясним от всички фантастики и езотерики и религии които ни вменяват канони за духовно поведение...
Ние сме борба с нашата морбидност срещу нашата Богом фадена Дишевност!
Тъмносинята ми светка написа един стих импровизиран който се казва "молитва към себе си".. че Бог и вътре в нас и може да разговаряме с него Както и да се учим от природата която ни заобикаля защото тя е част от него и не получава повече от всяка Наука и религия...
Спирам защото пак ще превиша 2000 символа...
   Лекс
цитирай
23. lexparsy - Относно телепортацията на насе...
06.08 13:26
Относно телепортацията на насекомите Четох една много интересна статия...
Учени технологично правят напречен разрез на един изпъкнал мравуняк за да проучат как е изграден ( примерно термити)
Правят картини снимка на коридорите които са изградени и установяват че са листата майка и в една голяма камера Но има още една такава камера а те слагат едно стъкло и го запечатват... а на другия ден се оказва че царицата-майка се е телепортирала от едната камера в другата като големината и не позволява да премине През коридорите на мравките...
Аз съм установил че науката на която сме учени е безпомощна да обясни хиляди подови явления и мистерии на ПРИРОДАТА, с която ни е забранено да контактуваме вече... а да не говорим за историята на света и битието ни което е тотално променено и изменено преиначено...
   Лекс
цитирай
24. donchevav - Благодаря ти за новите коментари, ...
06.08 14:34
Благодаря ти за новите коментари, Лекс! Дават поле за много размисли... Няма да се правя на голям философ, нито на психолог - усещам, че си богата и сложна душа, в която, образно казано, се пресичат вселени. Не всичко от споделеното от тебе разбирам, но подозирам, че зад всяко подхвърлено късче реалност стоят жизнени битки и отречение - огорчение и утвърждение. Съгласна съм с твоите размисли за природата - за нейните неразгадани тайни и куриози, за необходимостта от връзка с нея.
Съжалявам за преживените житейски несгоди, но усещам, че именно те са надградили ценното, стойностното у тебе!
Да, битието ни е и променено, и изменено, и преиначено... В духа на този провокиран порив на честност мога да споделя, че и за мене днешната реалност е доста преобърната спрямо представите ми за нормалност. Но за себе си го отдавам на естествената личностна и социална деформация, проекция на времето и на преживяното. И гъбата, че е гъба, в преброените дни на живота си губи нежнорозовото на спорите и снежнобялото на шапчицата си, наедрява, загрубява, прокървява в черно-кафяво и се слива със земята... И хората са като гъбите - еднодневки. Раждат се и тръгват назад. Активира се обратно броене - към началото. А светът, онзи, който уж бил детерминиран от нас, постепенно отминава напред - и никога не е същото.
Затова според мене е толкова важна думата "сега". В сегашния момент има всичко - и е свежо, и е живо, истинско, не изсушено в спомени или разроено в мечти и химери. "Сега" е дяволското изкушение - Гьотевото: "О, миг, поспри! Ти тъй си хубав!", продънването на душата - онзи задължителен мах надолу, за да последва възземане, устрем към високото.:))))
Благодаря за споделените мисли, за възможността да обменим - при мене малко фриволно, извинявай! - разсъждения!
Здраве и бодрост - и августовски емоции, които си заслужават!
цитирай
25. pvdaskalov - * ! *
15.08 11:09
Многоцветна словесна палитра в ръцете на художник-литератор! Протосценарий за детско анимационно филмче. Но в него трябва да бъде и добрата фея-педагог, седнала на пра-трикрако столче и обясняваща с мек глас какво става в райския двор... Де да можех и аз така завладяващо да разказвам какво и защо още го правя на белия свят!
Честита "Голяма Богородица". Камбаните огласиха Калофер рано, рано.
Бъди жива и здрава, Вени!
П и е р
ПС - И аз имам вече 5-месечен Тайгър, който ме дебне навсякъде, хвърля се и ме хапе милостиво. Върви след мене като куче, а е само едно софийско коте... Май бяхме едно време и ние толкова жизнерадостни...
цитирай
26. donchevav - Ехааа - Пиер! Скъпи Пиер! Добре д...
15.08 13:26
Ехааа - Пиер! Скъпи Пиер! Добре дошъл - така неочаквано, така жадувано и все със същата бляскава разточителносг на приятелство и позитивизъм, дълбокомъдрие и човечност!
Благодаря ти за добрите думи, за светлата емоция от загатнатото за живота ти, за празничните пожелания!
Честита Голяма Богородица! И в Несебър е много почитан празник - празник на града. Сутринта всички от родата, които сме тук - аз, синът и снахата, внучката, брат ми със семейството си от Слънчев бряг и двете племеннички на снаха ми от Полша, ходихме на църква, а после на разходка около Стария град и празнична закуска. Очакваме с нетърпение вечерта светлинното дрон шоу върху крепостната стена. Такова стълпотворение е в момента в града - сякаш цяла България се е събрала в Несебър! Мисля да гледам шоуто от терасата - близко ми е, насреща, а и отвисоко ще се вижда по-добре.
Поздрави на твоя Тайгър! Дано да си подготвил Лида за всичко, което я очаква с един млад тигров котарак - много са любвеобилни, но си правят, каквото щат:)))
Честит празник и на двама ви! Бъдете много, много здрави и нека света Богородица пази вас и вашите близки в любов и сговор, в успех и благополучие! Прегръщам ви с обич!
цитирай
27. marrta - Чудна история, Вени,
16.08 21:30
чудна! Много ме развесели, умили, трогна. Благодаря :)
цитирай
28. donchevav - чудна! Много ме развесели, умили, ...
17.08 10:46
marrta написа:
чудна! Много ме развесели, умили, трогна. Благодаря :)


И аз ти благодаря, Доре! Особено като знам ти как обичаш природата, какви очи имаш за нея!
Весели летни дни, приятелко! Прегръщам те!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2316835
Постинги: 298
Коментари: 7127
Гласове: 41649
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930