2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 5646 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2021 09:23
ГЛАДИАТОР
„I put a spell on you“
Забавеше ли се мъжът й някъде навън, Лина знаеше, че пак е в старата къща, а загърмеше ли оттам и музика, ясно, пак беше на гладиатора. От отворения прозорец се понасяше вечният „Крийдънс“ – сипкав, ронещ се, стържещ звук на изхабен от въртенето диск, примесен с метално дрънчене, тежко топуркане, дишане, пъшкане, че и ругатни. Мъжки звукове – беше им свикнала през годините. Макар че напоследък определено зачестяваха.
Лина се хвана, че и тя все по-често си намира работа под прозореца на старата къща. Не че я впечатляваха заниманията на мъжа й – свикнала беше с тази негова мания да се поддържа. Цял живот все вдигаше някакви гири, опъваше пружини, правеше коремни на лоста, дето тя тупаше килимите. Само че вече не беше млад и всичко взе да става прекалено, че и неприлично. Чуваше и приятелите му да го майтапят и макар да усещаше и малко завист в думите им, пак се замисляше. А Радо, мъжът й, нехаеше. Какво да го правиш – овен. Преследваше целите си и никога не се отказваше. И нея бе спечелил някога тъй – с гладиаторска битка с всичките й роднини. Макар че тя и без друго щеше да му пристане – беше един такъв висок, сериозен, хубав. И до днес поддържаше форма на манекен, макар да бе вече на години.
Предал бе тази мания и на сина им – и двамата обичаха фитнеса. На малкия бяха тия джаджи в старата къща – и гладиаторът, и тренажорът, кроспътеката, колелото – събирал ги беше от доста време и ги остави уж временно, когато се местеше в новото жилище. Тук си и останаха за радост на баща му, който хвърли заръждавелите гири и пружини под терасата, за нула време сглоби разните там уреди и оттогава ден не минаваше, без да се загуби сред тях още от сутринта. В началото и Лина се палеше – и пътеката, и велоергометърът й се струваха посилни, само дето дълго след това не усещаше краката си и всяка къщна работа й падаше от ръцете. Скоро заряза фитнеса – по-лесно й беше да оправдава позакръглените си форми с възрастта и добрата храна. Годинките наистина си казваха думата. Затова се и радваше на мъжа си – минаваше средната възраст, а кожата му бе все още гладка и кадифена, мускулите – стегнати, без зрънце подкожна мазнина, и косата му, вече просивяваща тук-там, бе все тъй гъста и лъскава. Гледан мъж – й казваха приятелки, а тя само се усмихваше, беше свикнала да го харесват. Радваше се и се тревожеше – на неговата възраст всичко можеше да се случи – едно по-голямо усилие и... Като кумеца Петър – хем колко по-млад беше от Ради. Напънал се с едно колело, като сменял гумите и – инфаркт. Сърцето й се свиваше – обичаше мъжа си. Пазеше го, заради него задълбаваше в здравословното хранене и техниките за отмахване на ежедневния стрес. И никога не го бе ревнувала, даже в най-младите години – някак си знаеше, че е в сърцето му, пък и той не беше от тия, дето си усложняват живота с нещо повече от дребни забежки и флиртове.
До скоро. От някое време насам Лина се хващаше, че чуе ли „Кридънс“ от прозореца на старата къща, нещо я прерязваше през стомаха. Някаква сладка болка – спомен ли, съжаление ли, не можеше да каже. И нещо ново, вълнуващо, плашещо – несигурност някаква, примесена със страх, я сграбчваше през гърдите и почваше да я души. Този страх пращаше мисълта й все по-далеч, там, където тя нямаше власт, където бе само една пухкава, безинтересна лелка на прага на старостта сред куп хищни млади жени, тунинговани, наточени, готови да оплетат нейния вдетиняващ се Радо, да й го отнемат. Сърцето й натежаваше, на гърлото й засядаше буца и до вечерта ходеше прежълтяла, със сгърчено от болка, състарено лице.
До днес. Тази сутрин на ранина, чувайки тежкото пуфтене на мъжа си заедно с дяволското „I put a spell on you“ на „Кридънс“, изведнъж бе прозряла: толкова пъшкане не е току-тъй. Бе усетила в мъжките звукове някаква похот, сякаш той, нейният Радо, не е самичък там, на лежанката, сякаш някой е с него, сред възбуждащата хладина на металните дискове, на меката кожа на гладиатора… Влезе с гръм и трясък. Стреснат, мъжът й вдигна глава и по почервенялото му от напрежение лице се изписа изненада и смут… Именно смут, помисли си Лина. Окуражена, тя замята бесни погледи наляво-надясно. Беше сигурна, че онази е тук. Търсеше я. Усещаше присъствието й. И я видя. Не от плът и кръв, както очакваше, а на снимка. На рафта, на нивото на мъжовите си очи. Пристъпи - и... забрави да диша. Беше нейна снимка. Собствената й поизбеляла снимка от – ехе! – онова време, когато току-що бе разбрала, че е бременна – с дълга коса и големи, блеснали щастливо очи.
– Аз, такова, за пауър – смънка гузно Радо и изпусна шумно въздух – да ме вдъхновява. Като я гледам, правя ... поне двайсет преси повече правя.
Слисана, омекнала изведнъж, Лина приклекна до оглупавелия от притеснение мъж и скри лице в потните му гърди.
Януарското слънце спря в прозореца и случайно или не, пусна връз гладиатора тънък, трепетен лъч. Хромираните лостове заблестяха като слънца и в стаята заподскачаха закачливи отблясъци – чисти, млади, пълни с обещания за лято, за топлина и любов.Тагове:
Но в това е и майсторлъка на писането- да предложиш нещо непредвидимо!
Хубав ден, Венета!
И с неочаквания край. Много хубава история.
Светли дни в здраве и хармония!
Но в това е и майсторлъка на писането- да предложиш нещо непредвидимо!
Хубав ден, Венета!
Благодаря ти, Лео! Изненадваш ме с този неочакван ракурс. Прав си, трупането на мускули обикновено не се съчетава с плахост или душевна изтънченост. Но ако пък се размислиш, "фигура на манекен" не означава непременно "мачовска" или "като на хищник", напротив:))) Може би истината трябва да се търси в противоречията от разменените роли или пък в дистанцията на времето, не знам, но - какво да го мислим, така е в живия живот. Впрочем това е реален епизод от живота на едно реално семейство, което тази година направи - хм, хайде да не казвам колко години заедно:)))
Поздрави, Лео! Светли, усмихнати януарски дни!
Уважавам много мнението ти, Марине, нещо повече, напълно го споделям! Затова и не пуснах този разказ по-рано - искаше ми се да го оставя сам да се представи, без тези пошли подпорки. Не са ми нито по вкуса, нито по волята. Но понякога се налага - мислиш ли, че щеше да бъде по-добре да наредя романтични картинки като тази, последната. Илюстрациите - по моето явно грешно убеждение, следват движението на чувствата, визуализират представите на героите за това, което ги вълнува и притеснява - при това през техния изкривен от емоцията поглед. Когато мисли за мъжа си, героинята вижда точно тия неща - емблемата на CCR, уреда за фитнес, гладиатора воин /каква по-добра персонификация от Ръсел Кроу!/, мадамите изкусителки - а последната картинка в края е от автора. Може би не трябва да загрозяваме страничките си с подобни пошли, кичозни илюстрации, прав си, това е като да използваме мръсни думички в текста. В конкретния случай обаче, макар да споделям напълно естетското ти мнение и да имам същата нравствена съпротива, не успявам да се преборя с някакъв инстинктивен порив да покажа нещата по-противоречиво, в разнобой...
Но ще видим - ще понабирам още малко отрицателна емоция и ако не издържа - може да махна всички картинки без последната... Благодаря ти!
Поздрави! Весел януари!
Благодаря ти, Еми! Всъщност защо непредвидимо - години наред тия двамата са живели в мир и любов с разбиране един към друг, с доверие, с обич. Внезапната ревност на жената е обяснима - "годинките", както казва тя. Годинките, които не правят една жена нито по-красива, нито по-желана, докато конкуренцията не спи:) А мъжете, всички мъже са еднакви, особено в онази злощастна "средна възраст":)))
Всички ли? Сигурно. Макар че в случая един малък жест на пречупване на личните, най-частни потребности през призмата на обичта и превръщането му в енергия, в допинг за собственото съществуване е на-верен знак за вечна, неподвластна на времето любов.
Прегръдка, мила Еми!
Успешна седмица с топлина и настроение!
И с неочаквания край. Много хубава история.
Благодаря ти, Ваня, включително за разбирането по темата! И аз - някъде май ти го бях писала, гледам да не се запускам много - само фитнесът с мотиката не стига:)
Малко се разминаваме със съпруга ми, защото аз съм по гимнастиката и продължителните преходи, а за него любими са силовите упражнения. Но сме на едно мнение, че човек трябва непрекъснато да полага грижи не само за ума, но и за физиката си, да трупа енергия, да изразходва енергия, да се движи - ограничи ли това, умира.
А ти изглеждаш страхотно - всеки мъж би се чувствал несигурно и би ревнувал край такава жена!
Прегръдка, мила приятелко! Здрав и успешен януари!
Светли дни в здраве и хармония!
Не знам как го постигаш, Оги, но всяка твоя дума е вярна, истинна - точно на място. Това е мое субективно усещане, разбира се - но ти се възхищавам! Ето и тук, в този коментар - дилема и осъзнаване, партньорът като обект на притежание и пораждащата се от това ревност и потенциални конфликти, доверието, безусловната обич, чистота на мислите и отдаденост, всичко онова, което ни води през този сложен, многолик свят и ни спасява от злото, божествената сила на истинската любов, единствен път към щастие и хармония. Съзнателно използвам твоите жалони на мисълта - този път като мои, защото за пореден път съм напълно съгласна с тебе. Просто нищо повече не може да се добави!
Благодаря ти - и бъди здрав! Нека винаги имаш тази бодрост на ума, тази милост в сърцето - и тази божия искра, която пренасяш така достойно и споделяш с нас така щедро и безусловно!
Поздрави!
Благодаря, Васко! За много години!
Здраве и успех ти желая!
13.01.2021 09:51
Бог да ви благослови!
Бог да ви благослови!
Благодаря ти, Оги, за добрите думи - бъди благословен!
многоо държа на Хора с Характер...ноо....
при теб, най често, си е..Плюсканица...
...образовани хора, и какво общо ,има тук..дядо господ...
може и да не ми отговаряш...обичам, да си..разсъждавам..по надълбоко...
....вени,да си здрава, и бодра, и разширявай..Зоната на комфорта))))
нямааа..времеее....
усмивки от мен, Юлия
Здраве и късмет през новата година!
Усмивки и от мене!
Почти всеки ден "минавам", а едва сега видях поста.
Обещавам да го прочета скоро.
Може и да пиша:).
Хубава вечер, Венетче!
Почти всеки ден "минавам", а едва сега видях поста.
Обещавам да го прочета скоро.
Може и да пиша:).
Хубава вечер, Венетче!
Минаваш всеки ден, Катенка - и ти се радвам! И да не прочетеш, не е загуба, мила, важното е да "наминаваме", да не се забравяме, че я какво време е...
Прегръщам те, приятелко!
Хубава вечер!
пак си сътворила -
зареден с житейска мъдрост
и много животворна сила!
С каквито и проблеми
да ни притиска битието,
търсим своя излаз
по пътя към небето.
Не можем да живеем
без радостите земни,
отворени сме винаги
за мигове вълшебни.
Човек дорде е жив,
не се примирява.
Той иска, вярва, търси...
Копнее да успява!
Изненадите чудни
са част от живота,
а обичта жалон е -
непроменима кота!:)
Да бъдем щастливи
е смисъл и призвание -
от Бог ни е оставено
такова завещание!
Не спираш да ме изненадваш, мила!
Възхищавам се на твоята
мисловна и словесна сила!
И те обичам много!
Виртуална приятелска прегръдка за теб!
пак си сътворила -
зареден с житейска мъдрост
и много животворна сила!
С каквито и проблеми
да ни притиска битието,
търсим своя излаз
по пътя към небето.
Не можем да живеем
без радостите земни,
отворени сме винаги
за мигове вълшебни.
Човек дорде е жив,
не се примирява.
Той иска, вярва, търси...
Копнее да успява!
Изненадите чудни
са част от живота,
а обичта жалон е -
непроменима кота!:)
Да бъдем щастливи
е смисъл и призвание -
от Бог ни е оставено
такова завещание!
Не спираш да ме изненадваш, мила!
Възхищавам се на твоята
мисловна и словесна сила!
И те обичам много!
Виртуална приятелска прегръдка за теб!
Еха - любовта като "непроменима кота"! Моята героиня се е почувствала точно така, на заветната, дори немечтана, върховна точка, сигурна съм! Представям си какво ликуване на сетивата, какъв прилив на хвъркати чувства и позабравени светли емоции е било - да разбереш така недвусмислено, че и след сто години за любимия човек си все същото момиче, че все така го докосваш, подемаш, обемаш, че времето е безсилно, че притесненията са излишни... "Непроменима кота" - само истинската любов може да достигне тази височина...
Благодаря ти, мила Инел! Прегръщам те с обич, приятелко, и ти желая весела, изпълнена с живителни трепети, здрава и щастлива пролет!