Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
роден съм в края ня август - едно малко тъжно и меланхолично време... Птиците отлитат, деня намалява, студа бавно настъпва, листата пожълтяват и спомените за отминаващотото лято ни кара да сме унили... Поне при мен е така. Тъжно време. Преди време, когато бях ученик и притеснението от настъпващото време за новата учебна година допълнително стягаше душата ми. Да, изживявам ги тези месеци с тревога... На другия полюс съм, когато денят започне да расте - януари, февруари, или пр. Тогава ми е леко на душата. Такъв съм си - такава е моята природа. Красив и благодатен да е месец септември за всички нас!
цитирайmrazekoff написа:
роден съм в края ня август - едно малко тъжно и меланхолично време... Птиците отлитат, деня намалява, студа бавно настъпва, листата пожълтяват и спомените за отминаващотото лято ни кара да сме унили... Поне при мен е така. Тъжно време. Преди време, когато бях ученик и притеснението от настъпващото време за новата учебна година допълнително стягаше душата ми. Да, изживявам ги тези месеци с тревога... На другия полюс съм, когато денят започне да расте - януари, февруари, или пр. Тогава ми е леко на душата. Такъв съм си - такава е моята природа. Красив и благодатен да е месец септември за всички нас!
Първо, честит рожден ден, макар и с малко закъснение, Стефчо! Бъди здрав и щастлив! Нека радостните моменти в живота ти бъдат повече, нека летните пориви не те напускат никога!
Описал си много точно онова, което и аз винаги чувствам в началото на есента - и емоциите, и причините. И аз цял живот се боря с нагласата да приемам септември като край на свободата и щастливите отпускарски дни и началото на нова, все по-тежка, пълна с неизвестности учебна година. Но от година-две съм нов човек - свободата ми стана толкова много /и все още не мога да й се нарадвам и да й обръгна/, че са ми хубави всички сезони - включително зимата с дълбоките топли нощи, с многото часове край камината и пред телевизора, с книгата, с плетката, с котката, с любимите занимания, за които в усилното лято все няма време! И ми се иска да ги живея на макс, като за последно! Животът е хубав, само болести да няма, другото все се оправя някак си!
И на теб здраве и радост в дните пожелавам, скъпи Стефчо! Честит Първи септември!
Истинско богатство от нежни и красиви емоции,наситено с омайващ сетивата аромат и с щипка тъга е твоето "смокиново сладко" запечатало летните багри, цветност и жизненост за зимните дни.С голямо удоволствие и благодарност се почерпих и ще си скътам и аз от него .Все пак радващо е ,че има още (макар и малко)прекрасни летни дни .Още от тези хубави,вълнуващи и незабравими изживявания ти пожелавам мила Вени!Благодаря за прекрасната музика също! Присъединявам се към твоите поздрави и пожелания за всичко най-хубаво и добро за Стефан(mrazekoff) по случай рожденият му ден!Прегръдки мила приятелко!
цитирайemi1ts написа:
Истинско богатство от нежни и красиви емоции,наситено с омайващ сетивата аромат и с щипка тъга е твоето "смокиново сладко" запечатало летните багри, цветност и жизненост за зимните дни.С голямо удоволствие и благодарност се почерпих и ще си скътам и аз от него .Все пак радващо е ,че има още (макар и малко)прекрасни летни дни .Още от тези хубави,вълнуващи и незабравими изживявания ти пожелавам мила Вени!Благодаря за прекрасната музика също! Присъединявам се към твоите поздрави и пожелания за всичко най-хубаво и добро за Стефан(mrazekoff) по случай рожденият му ден!Прегръдки мила приятелко!
О, да, мила Еми, едно бурканче сладко от смокини е непременно за тебе, заповядай! И дано прогнозите ти за още хубави дни се сбъднат - мисля по-голямата част на септември да изкарам в Несебър:)
А музиката на Аксел Руди Пел и Стийлър ми е сред любимите в този стил.
Прегръдка с пожелание за слънчев и топъл септември с нежни емоции и светло зареждане!
Обичам смокините и смокиновото сладко, но в случая
превес има стихотворението! О, то е прекрасно!
Поздравления!
цитирайпревес има стихотворението! О, то е прекрасно!
Поздравления!
ambroziia написа:
Обичам смокините и смокиновото сладко, но в случая
превес има стихотворението! О, то е прекрасно!
Поздравления!
превес има стихотворението! О, то е прекрасно!
Поздравления!
Благодаря ти, мила Доче!
И аз обичам смокините. Миналата зима нашите смокинови храсти измръзнаха, макар че ги увивахме толкова време - с какво ли не. През пролетта бавно се съвзеха, изкараха силни нови филизи, но закъсняха с плододаването. Затова пък смокинките, които образуваха, са толкова много - и вече са изкусително зрели и сладки. Когато застана в смокиновия шумак с намерение да бера, често забравям за времето. Някаква особена топлина лъха отвътре, някаква мараня, сякаш лятото е поседнало в клоните и не иска да си отива. Едно благословено жужене, лепава сладост, живот - радост за душата. Не случайно смокинята е свещено дърво - гледам я как стои на заесенелия пейзаж - такава една патриархално достолепна и майчински отдадена, библейски мъдра и стара, потънала в тайнствено зелено сияние и божествен аромат. Човек я приема сякаш с всичките си сетива - и сърцето се пълни с радост и молитвена благодарност.
Смокиново топли да са септемврийските дни за тебе, мила Доче, благодатни и щастливи!
Всички се опитваме да отнесем някак топлината на лятото с нас всяка година.
Смокинята е символ на плодородието, а плодовете й са събрали в себе си най-сладкото от сладкото на този сезон - тържество на живота.
Прекрасна идея в прекрасно стихотворение!
Топъл, слънчев и богат септември и за теб!
И аз отскоро се уча да откривам очарованието във всеки сезон.
цитирайСмокинята е символ на плодородието, а плодовете й са събрали в себе си най-сладкото от сладкото на този сезон - тържество на живота.
Прекрасна идея в прекрасно стихотворение!
Топъл, слънчев и богат септември и за теб!
И аз отскоро се уча да откривам очарованието във всеки сезон.
vania23 написа:
Всички се опитваме да отнесем някак топлината на лятото с нас всяка година.
Смокинята е символ на плодородието, а плодовете й са събрали в себе си най-сладкото от сладкото на този сезон - тържество на живота.
Прекрасна идея в прекрасно стихотворение!
Топъл, слънчев и богат септември и за теб!
И аз отскоро се уча да откривам очарованието във всеки сезон.
Смокинята е символ на плодородието, а плодовете й са събрали в себе си най-сладкото от сладкото на този сезон - тържество на живота.
Прекрасна идея в прекрасно стихотворение!
Топъл, слънчев и богат септември и за теб!
И аз отскоро се уча да откривам очарованието във всеки сезон.
О, да, във всеки сезон има какво да ни зарадва - но все пак... Обичам Игнажден, радостта и очакването на този ден са двойни - заради предстоящите коледни и новогодишни празници, но и - и за мене най-вече - заради усещането, че денят започва да нараства, макар и с една троха само, както казва народът:))) Най-тежки са ми ноемврийските дни - мрачно, мокро, безнадеждно... и двамата ми родители починаха в този месец и може би затова... Трогва ме до сълзи и първото поникнало семенце от разсада ми с домати. Гледам по-рано да засадя семенцата - за оранжериите. Поникват още преди Нова година и за мене са вече знак за пролет - и за чудесното лятно доматено пиршество, което предстои.
Ех, Ваня, и това лято се изтърколи неусетно - макар че още малко ще се позалъгваме - аз дори на двайсетина горещи плажа се надявам през септември. Но идва зима. Да заредим - и долапите, и сърцата си, със сладки спомени за топлото лято. Мисля, че бурканче смокини ще ни свърши работа.
Прегръдка, мила приятелко! Вълшебни предесенни дни ти пожелавам!
Хубава поезия и пожелания!
Покойният д-р Теню Чаушев казваше. Какво да му ям на домата - живее пет месеца. Смокинята живее 1000 години. В тази посока е и изказването на пророка Дядо Райчо /също покойник/ - колкото по-високи, отделени от земята плодове и зеленчуци приемаш, отделяш се от земното.
От мен - изяждането на едно смокиново листо дневно /зимата може строшено в гозбата/ разрежда осезателно посещенията по доктори и аптеки.
:)))
цитирайПокойният д-р Теню Чаушев казваше. Какво да му ям на домата - живее пет месеца. Смокинята живее 1000 години. В тази посока е и изказването на пророка Дядо Райчо /също покойник/ - колкото по-високи, отделени от земята плодове и зеленчуци приемаш, отделяш се от земното.
От мен - изяждането на едно смокиново листо дневно /зимата може строшено в гозбата/ разрежда осезателно посещенията по доктори и аптеки.
:)))
nedovolen написа:
Хубава поезия и пожелания!
Покойният д-р Теню Чаушев казваше. Какво да му ям на домата - живее пет месеца. Смокинята живее 1000 години. В тази посока е и изказването на пророка Дядо Райчо /също покойник/ - колкото по-високи, отделени от земята плодове и зеленчуци приемаш, отделяш се от земното.
От мен - изяждането на едно смокиново листо дневно /зимата може строшено в гозбата/ разрежда осезателно посещенията по доктори и аптеки.
:)))
Покойният д-р Теню Чаушев казваше. Какво да му ям на домата - живее пет месеца. Смокинята живее 1000 години. В тази посока е и изказването на пророка Дядо Райчо /също покойник/ - колкото по-високи, отделени от земята плодове и зеленчуци приемаш, отделяш се от земното.
От мен - изяждането на едно смокиново листо дневно /зимата може строшено в гозбата/ разрежда осезателно посещенията по доктори и аптеки.
:)))
Благодаря, nedovolen! Чест е за мене присъствието ти в блога ми!
И аз вярвам в соларните символи - те носят добра енергия, с която зареждат и телата, и душите ни. Мисля, че човекът е сложно, объркано същество, разпънато кръстно между порива на вечната си душа нагоре, към небето, и тленното свое тяло, което все го дърпа надолу, към студа и мрака на грешната земя:) Много ми хареса философията в твоя коментар - знам нещичко за д-р Т. Чаушев, в Несебър се разказват и днес легенди за чудотвореца от Св. Влас. Вярвам в учението за чистата енергия на високото пространство, но като нормално проявен представител на своя род ме влече и хтоничното - особено в образа на любимите зеленчуци:) Пък и доматът не е типичен представител на земното - в него се събира цялата слънчева мощ, лятната топлина, страст и обич и аз гледам да удължа живота му до 10-11 месеца:))).
Даваш много ценен и навременен съвет! Навсякъде съм обградена от смокини - на морето и в Хисаря, и в родния дом в Предбалкана /макар че там всичко е много по-трудно и компромисно/. Лекувала съм със смокинови листа проблеми по кожата и знам, че сокът им действа вълшебно, но е доста токсичен и трябва да се внимава с дозата и времетраенето на въздействие. Ще пробвам твоята рецепта за здраве през зимата - сега му е времето! Благодаря ти!
Поздрави с пожелание за успешни септемврийски дни!
Да, сезоните се менят, идват и си отиват - така е и с лятото...
Същото е и положението с нашия живот и дела - ако сме направили добрина, все някой ще се сети за нея един ден... Както ако сме оставили бурканче със сладко и някой си оближе пръстите :)
Усмихнати почивни дни :)
цитирайСъщото е и положението с нашия живот и дела - ако сме направили добрина, все някой ще се сети за нея един ден... Както ако сме оставили бурканче със сладко и някой си оближе пръстите :)
Усмихнати почивни дни :)
И аз благодаря,donchevav!
Сърдечния ти рекоментар ме провокира пак. За Чаушев щом се носят легенди, накратко. Интересувах се от какво е починал. Мой съсед, музикант, поет, художник е приятел с новия собственик на къщата му в Св.ВЛАС. Разговарях с него. Синът на доктора ремонтирал, урбанизирал, бетонирал... От притеснение починал.
Доматки и др. и аз си ги обичам, отглеждам без химия, макар и в традиционно замърсен район :)
За токсичността на смокинята не бой се. Миналата зима изпих един твърде голям буркан, пълен със зелени НАКЪСАНИ, не нарязани смокинови листа и залят с ракия - на глътки, въпреки че дозата е на капки. Правя и др. работи, слава Богу при токсиколог и колеги не съм ходил. :)
Ако ти е жал да скъсаш листо, има друг вариант. Навеждаш го потопено във вода в керамичен съд, да престои 4 часа на слънчева светлина. Достатъчно да "попие" всичко необходимо от Космоса. Пиеш водата и листото е цяло.
Това важи за всички билки. Пък няма тревичка, храстче или дръвче, което да не е билка.
Хайде, че се увличам!
:)))
цитирайСърдечния ти рекоментар ме провокира пак. За Чаушев щом се носят легенди, накратко. Интересувах се от какво е починал. Мой съсед, музикант, поет, художник е приятел с новия собственик на къщата му в Св.ВЛАС. Разговарях с него. Синът на доктора ремонтирал, урбанизирал, бетонирал... От притеснение починал.
Доматки и др. и аз си ги обичам, отглеждам без химия, макар и в традиционно замърсен район :)
За токсичността на смокинята не бой се. Миналата зима изпих един твърде голям буркан, пълен със зелени НАКЪСАНИ, не нарязани смокинови листа и залят с ракия - на глътки, въпреки че дозата е на капки. Правя и др. работи, слава Богу при токсиколог и колеги не съм ходил. :)
Ако ти е жал да скъсаш листо, има друг вариант. Навеждаш го потопено във вода в керамичен съд, да престои 4 часа на слънчева светлина. Достатъчно да "попие" всичко необходимо от Космоса. Пиеш водата и листото е цяло.
Това важи за всички билки. Пък няма тревичка, храстче или дръвче, което да не е билка.
Хайде, че се увличам!
:)))
Романтично поетично сбогуване с лятото в прекрасен стих...
Размисли ме, приятелко... за сладкото с невероятен аромат... и още нещо.
Честит да ни е септември !... знаеш как го очаквам...
но не отричам - лятото оставя своите топли следи навсякъде... и в самите нас.
Има нещо много мило, а и толкова истинско в одухотворените смокини,
събрали всичкото очарование и ласки, богатство от цветове, светлина и море...
Благодаря ти, Вени...
Щастлива есен, мила !
цитирайРазмисли ме, приятелко... за сладкото с невероятен аромат... и още нещо.
Честит да ни е септември !... знаеш как го очаквам...
но не отричам - лятото оставя своите топли следи навсякъде... и в самите нас.
Има нещо много мило, а и толкова истинско в одухотворените смокини,
събрали всичкото очарование и ласки, богатство от цветове, светлина и море...
Благодаря ти, Вени...
Щастлива есен, мила !
Много приятно и закачливо стихотворение си написала. Обожавам смокини и естествено смокиновото сладко ми е любимо, но не съм се сетила да пиша за тях.
Когато нещо е направено с любов то винаги е хубаво и вкусно.
Приятна вечер и още морски спомени ти пожелавам!:)
цитирайКогато нещо е направено с любов то винаги е хубаво и вкусно.
Приятна вечер и още морски спомени ти пожелавам!:)
Обаче, мила ми Вени, не бързай да отпращаш лятото. при тези майски, юнски и юлски дъждове, аман от тях, я нека си постои до октомври.
Иначе стихотворението е прекрасно, както и пожеланията, стоплящи душата. Да си жива и здрава. И да пишеш по - често.
цитирайИначе стихотворението е прекрасно, както и пожеланията, стоплящи душата. Да си жива и здрава. И да пишеш по - често.
ikra написа:
Да, сезоните се менят, идват и си отиват - така е и с лятото...
Същото е и положението с нашия живот и дела - ако сме направили добрина, все някой ще се сети за нея един ден... Както ако сме оставили бурканче със сладко и някой си оближе пръстите :)
Усмихнати почивни дни :)
Същото е и положението с нашия живот и дела - ако сме направили добрина, все някой ще се сети за нея един ден... Както ако сме оставили бурканче със сладко и някой си оближе пръстите :)
Усмихнати почивни дни :)
Много ми хареса паралелът, който правиш, скъпи Икра.Радвам се, че и ти мислиш, че и бурканчето сладко е добрина:))) А се усмихвам, защото се сетих за един деликатен момент в живота на семейството ми напоследък: нашите полски сватове не признават никакъв друг подарък освен бурканчета с различни сладка и туршии. Не е проблем, в мазата ни има стотици, но все не мога да свикна и се притеснявам, иска ми се да им купя нещо хубаво от България, нещо скъпо. Те всеки път обаче ме уверяват разпалено, че с пари може да се купи всичко, но домашно приготвените деликатеси са безценни, тях не можеш да намериш на пазара - и ни подаряват от своя страна скъпа полска козметика, марки алкохол, коприна, кехлибар и кристал - общо взето кон за кокошка. Но се надявам, че поне сладката ми са "да си оближеш пръстите":)))
Поздрави, скъпи Икра! Пожелавам ти успешни септемврийски дни - по лятному топли, смокиново сладостни, пълни с радост и късмет!
И за този месец си подготвила стихове вдъхновени... А направи ли сладко от смокини?... Благоприятни дни!... :)
цитирайnedovolen написа:
И аз благодаря,donchevav!
Сърдечния ти рекоментар ме провокира пак. За Чаушев щом се носят легенди, накратко. Интересувах се от какво е починал. Мой съсед, музикант, поет, художник е приятел с новия собственик на къщата му в Св.ВЛАС. Разговарях с него. Синът на доктора ремонтирал, урбанизирал, бетонирал... От притеснение починал.
Доматки и др. и аз си ги обичам, отглеждам без химия, макар и в традиционно замърсен район :)
За токсичността на смокинята не бой се. Миналата зима изпих един твърде голям буркан, пълен със зелени НАКЪСАНИ, не нарязани смокинови листа и залят с ракия - на глътки, въпреки че дозата е на капки. Правя и др. работи, слава Богу при токсиколог и колеги не съм ходил. :)
Ако ти е жал да скъсаш листо, има друг вариант. Навеждаш го потопено във вода в керамичен съд, да престои 4 часа на слънчева светлина. Достатъчно да "попие" всичко необходимо от Космоса. Пиеш водата и листото е цяло.
Това важи за всички билки. Пък няма тревичка, храстче или дръвче, което да не е билка.
Хайде, че се увличам!
:)))
Сърдечния ти рекоментар ме провокира пак. За Чаушев щом се носят легенди, накратко. Интересувах се от какво е починал. Мой съсед, музикант, поет, художник е приятел с новия собственик на къщата му в Св.ВЛАС. Разговарях с него. Синът на доктора ремонтирал, урбанизирал, бетонирал... От притеснение починал.
Доматки и др. и аз си ги обичам, отглеждам без химия, макар и в традиционно замърсен район :)
За токсичността на смокинята не бой се. Миналата зима изпих един твърде голям буркан, пълен със зелени НАКЪСАНИ, не нарязани смокинови листа и залят с ракия - на глътки, въпреки че дозата е на капки. Правя и др. работи, слава Богу при токсиколог и колеги не съм ходил. :)
Ако ти е жал да скъсаш листо, има друг вариант. Навеждаш го потопено във вода в керамичен съд, да престои 4 часа на слънчева светлина. Достатъчно да "попие" всичко необходимо от Космоса. Пиеш водата и листото е цяло.
Това важи за всички билки. Пък няма тревичка, храстче или дръвче, което да не е билка.
Хайде, че се увличам!
:)))
О, nedovolen, уцели в десетката, или по-точно в няколко такива. Действително не обичам да късам цветя,боли ме за всяко случайно наранено листенце в градината или в саксиите ми. Обикновено го вземам и го топя във вода, да удължа живота му - понякога се вкоренява:) Вярвам в силата на водата - и в слънчевата, и в мълчаната, и в енергизираната - и в природната мощ, в истината, че всяка тревичка и цвете в родината ни е билка. Чаша чай за семейството ми заменя и витамините, и антибиотиците- други лекарства общо взето не познаваме, сполай на бога. И внимаваме какво слагаме в почвата и в храната на животните. Не е трудно - забавно е и мотивиращо да се храниш само с онова, което сам произвеждаш - храна, на която можеш да проследиш предисторията в породи и сортове поне половин век назад.
Да, и аз се увлякох - извинявай! Поздрави - и надявам се, до скоро!
stela50 написа:
Романтично поетично сбогуване с лятото в прекрасен стих...
Размисли ме, приятелко... за сладкото с невероятен аромат... и още нещо.
Честит да ни е септември !... знаеш как го очаквам...
но не отричам - лятото оставя своите топли следи навсякъде... и в самите нас.
Има нещо много мило, а и толкова истинско в одухотворените смокини,
събрали всичкото очарование и ласки, богатство от цветове, светлина и море...
Благодаря ти, Вени...
Щастлива есен, мила !
Размисли ме, приятелко... за сладкото с невероятен аромат... и още нещо.
Честит да ни е септември !... знаеш как го очаквам...
но не отричам - лятото оставя своите топли следи навсякъде... и в самите нас.
Има нещо много мило, а и толкова истинско в одухотворените смокини,
събрали всичкото очарование и ласки, богатство от цветове, светлина и море...
Благодаря ти, Вени...
Щастлива есен, мила !
Благодаря ти, мила Танче! Ти ввинаги знаеш какво изпитвам, гледаш през моите очи, говориш с моите думи. Сродна душа си ми, разбрала съм го отдавна. Виж, за есента няма как да се разберем - знам, че я обожаваш:))) А на мене тъгата от край време ми идва в повече - това прощаване с лятото и слънцето и несигурността /като в песента/ дали всичко ще се върне отново и дали ще бъде все така хубаво. Копнея по лятото шест месеца. Поне толкова има до новото идване на щъркелите:))
Щастлива и одухотворена есен, мила приятелко! Прегръдка с обич!
troia написа:
Много приятно и закачливо стихотворение си написала. Обожавам смокини и естествено смокиновото сладко ми е любимо, но не съм се сетила да пиша за тях.
Когато нещо е направено с любов то винаги е хубаво и вкусно.
Приятна вечер и още морски спомени ти пожелавам!:)
Когато нещо е направено с любов то винаги е хубаво и вкусно.
Приятна вечер и още морски спомени ти пожелавам!:)
Мила Кате,смокините край морето са толкона хубави, така различни на вкус! И растат навсякъде - в градините, по тротоарите, силата им е толкова голяма, че избиват даже и в асфалта. А сладкото е сякаш по-различно - по-дъхаво, по-ароматно. Е, ако мислиш, че те агитирам да си посееш в двора смокиня, позна:))), но трябва да знаеш, че се засаждат задължително две дръвчета - смокинята е двудомно растение.
Прегръдка, мила приятелко! Желая ти топли септемврийски дни и летни емоции чак до ноември:)))
rosiela написа:
Обаче, мила ми Вени, не бързай да отпращаш лятото. при тези майски, юнски и юлски дъждове, аман от тях, я нека си постои до октомври.
Иначе стихотворението е прекрасно, както и пожеланията, стоплящи душата. Да си жива и здрава. И да пишеш по - често.
Иначе стихотворението е прекрасно, както и пожеланията, стоплящи душата. Да си жива и здрава. И да пишеш по - често.
:))) Знаеш, че лесно се поддавам на внушение - пък и обичам да изпълнявам съветите и желанията ти:)))
Благодаря ти за добрите думи, Росе, и за надеждата, че има лято и в дните напред:) Изглежда ми логично - не само май и юни, но и през юли валя много, надявам се времето да се смили и да ни дари през септември с горещо лято, с много слънце. С тази надежда в средата на другата седмица тръгвам към морето. Впрочем Несебър и в дъжд е прекрасен.
Поздрави, Росе - бурканче смокиново сладко и за тебе с пожелание за нескончаемо лято в душата!
mt46 написа:
И за този месец си подготвила стихове вдъхновени... А направи ли сладко от смокини?... Благоприятни дни!... :)
О, да, Марине, направих - тъкмо обяснявах по-горе, че сватята ми полякиня не признава друго сладко освен моето - само за нея съм отделила десетина бурканчето - при това само от смокини, а съм направила и от ягоди и малини, от френско грозде и череши, от вишни и цели дребни крушки, остава ми да направя от дюли и приключвам за това лято:))) Знаеш ли как хубаво върви смокиново сладко с полски ликьор?:)) На мене ми звучи ужасно, не употребявам алохол, но сватята ми много харесва комбинацията:)))
Поздрави с пожелание за ползотворни есенни вдъхновения! На добър час през новата учебна година с читанките за първи, втори и трети клас!
винаги - мъдро и красиво. Романтично.
Поздрави, Вени!
цитирайПоздрави, Вени!
natali60 написа:
винаги - мъдро и красиво. Романтично.
Поздрави, Вени!
Поздрави, Вени!
Благодаря ти, мила Натали! Бих искала да имам твоята дарба да описвам - винаги ме е възхищавало умението ти да пренесеш читателя в оня град, местност, забележителност, които си посетила, да го накараш да погледне през твоите очи, да съпреживее твоите чувства и възприятия. Чета те с огромно удоволствие! Прегръдка с пожелание за нови пътешествия и художествени интерпретации в прекрасните есенни дни!
Ти пишеш за живота и от всичко можеш да правиш поезия.
Затова си обичана и стиховете ти достигат до много сърца...
Благодатни септемврийски дни ти пожелавам и щедра есен!
цитирайЗатова си обичана и стиховете ти достигат до много сърца...
Благодатни септемврийски дни ти пожелавам и щедра есен!
stih написа:
Ти пишеш за живота и от всичко можеш да правиш поезия.
Затова си обичана и стиховете ти достигат до много сърца...
Благодатни септемврийски дни ти пожелавам и щедра есен!
Затова си обичана и стиховете ти достигат до много сърца...
Благодатни септемврийски дни ти пожелавам и щедра есен!
Благодаря ти за добрите думи, мила Ели! Щедра и красива есен и за тебе, весел и щастлив месец септември!
Ммм, замириса на смокини и на сладко. Малко е тъжно в началото на есента, но пък и се научаваш да се радваш на всеки миг, защото знаеш, че са броени. Обичам септември и морето през септември също. Прекрасно стихотворение, Вени. Нека да е хубав и щастлив септември!
цитирайЕдин приятел ми донесе буркан смокиново сладко. Съня ми убягна и вместо лъжица захар с чаша вода по Баба Ванга, реших да го опитам.
Изведнъж ми изплува не много гениална мисъл - сладкото за устата е горчиво за организма, горчивото за нея е сладко за него.
Да ви е сладка нощта!
:)))
цитирайИзведнъж ми изплува не много гениална мисъл - сладкото за устата е горчиво за организма, горчивото за нея е сладко за него.
Да ви е сладка нощта!
:)))
hel написа:
Ммм, замириса на смокини и на сладко. Малко е тъжно в началото на есента, но пък и се научаваш да се радваш на всеки миг, защото знаеш, че са броени. Обичам септември и морето през септември също. Прекрасно стихотворение, Вени. Нека да е хубав и щастлив септември!
Да, малко е тъжно, Ели, особено в ден като днешния - дъждовен и хладен, истински есенен, прогизнал и унил като през ноември. А аз утре сутринта тръгвам за морето. Но пък за там чета едни прогнози - дори половината слънце и топлина, които обещават, се сбъднат, заслужава си:))) Вярвам, че ще се случи, че лятото е напред - септемврийското море винаги е толкова ласкаво, така гостоприемно и мило. Топли и слънчеви септемврийски дни и на тебе, мила приятелко, и още летни емоции, защото си права - трябва да се радваме на всеки подарен ни радостен миг от ония, броените! Прегръдка от сърце!
nedovolen написа:
Един приятел ми донесе буркан смокиново сладко. Съня ми убягна и вместо лъжица захар с чаша вода по Баба Ванга, реших да го опитам.
Изведнъж ми изплува не много гениална мисъл - сладкото за устата е горчиво за организма, горчивото за нея е сладко за него.
Да ви е сладка нощта!
:)))
Изведнъж ми изплува не много гениална мисъл - сладкото за устата е горчиво за организма, горчивото за нея е сладко за него.
Да ви е сладка нощта!
:)))
Още един съмишленик, който не се страхува от "бялата отрова захарта"! :))
Здрав човек съм и мислех, че ще е винаги така - докато преди година не срещнах един явно по-здрав от мене вирус. Оцелях, но докторите ми наложиха за възстановяване едногодишна високовъглехидратна диета - сутрин лъжичка сладко, през деня 5-6 чая с мед - за седмицата бурканче сладко и буркан мед едва стигат:)) Мислех, че ще стана сто кг, а отслабнах с повече от десет. И всички кръвни показатели се върнаха в норма, холестерол и кръвна захар дори на долната граница:)) Убедих се, че чистото домашно сладко и медът не са ни враг, врагове са ни бисквитките, вафлите, кроасаните и бонбоните, които похапваме между другото. От вируса отдавна няма и помен, останаха ми 2-3 седмици от диетата, но не съм сигурна дали бързам да се върна към общото хранене с много мазнини и пълна колекция Е-та.
А сладкото от смокини е вълшебно - от него през стъклото ни гледа августовското слънце - и ни се усмихва дори и през зимата.
Поздрави, Недоволен! Хубав ден!
Твоята поетична душа, отново е намерила повод да изрази напиращото вътре в нея. И пожелания и стихове, и музика в хармония, изпълнени с нежност и топлина. Благодаря! Пъстра, слънчева, докосваща душата ти да е идващата Есен!
Хубав ден ти пожелавам, скъпа Вени!
цитирайХубав ден ти пожелавам, скъпа Вени!
tota написа:
Твоята поетична душа, отново е намерила повод да изрази напиращото вътре в нея. И пожелания и стихове, и музика в хармония, изпълнени с нежност и топлина. Благодаря! Пъстра, слънчева, докосваща душата ти да е идващата Есен!
Хубав ден ти пожелавам, скъпа Вени!
Хубав ден ти пожелавам, скъпа Вени!
Благодаря ти, мила Ати! Специални благодарности за усетената хармония - търсих дълго време музика, все нещо не й достигаше: да бъде нежна и тъжна, да звучи хем мелодично, хем твърдо, да изразява тъга и малко мрачно очакване, но и надежда - нещо подобно. Знаех, че трябва да е мелодичен рок - и се сетих за Стийлър. Обичам баладите на Аксел Руди Пел. Радвам се, че и на тебе "Нощ и дъжд" ти е харесала.
Нека септември бъде слънчев и весел, нека изсипва щедро пред тебе блага като в онази анимираната картинка по-горе! Бъди благословена, приятелко!
Топла есен и много вдъхновение, Вени!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
xubavka написа:
Топла есен и много вдъхновение, Вени!
Поздрави!
Поздрави!
Да, скъпа Таня, наистина е най-хубавото! Много ароматно може би защото е събрало усмивките на най-жаркото лятно слънце, августовското.
Благодаря за хубавите думи! Поздрави, Таня!
Набързо - красиво и на мен ми навява обичайната светла тъга в началото на септември.
Така е от детските ми години...
цитирайТака е от детските ми години...
katan написа:
Набързо - красиво и на мен ми навява обичайната светла тъга в началото на септември.
Така е от детските ми години...
Така е от детските ми години...
Да, Кате, навява тъга и някакво очакване - за край, за промяна не по наше желание, а от сила, по-могъща от нас. А човек се плаши от ситуациите, над които няма контрол - над студения есенен дъжд, над промените в природата, над снега и зимните бедствия. Сигурно затова е тази тъга - и очакване, и нервност. Пък и това накъсяване на деня...
В момента съм в Несебър. Уж всичко е същото като през лятото - тълпите поляци и руснаците, топлата морска вода, купонът нон стоп. Но светлината е вече друга - мека, слабосилна една, печална и немощна. Слънцето едва-що напекло, и бърза да потъне на запад. Елегично, носталгично и много красиво - любимо време и място за мен:).
Пожелавам и на тебе многоцветна, красива и щедра есен - с повече радост, с добро здраве и късмет!
Прегръдка, мила приятелко!
Вени, много пантосвам и съм пропуснала тази красота.
Има тъга за лятото и в мен, предполагам във всеки...
Точно това си мислех напоследък, за изживяните щастливи мигове....те не се връщат, но нека създаваме повече и повече...и за себе си, и за всички, до които се докоснем...
Прегръдка от мен и хубаво да си изкарате на морето!
цитирайИма тъга за лятото и в мен, предполагам във всеки...
Точно това си мислех напоследък, за изживяните щастливи мигове....те не се връщат, но нека създаваме повече и повече...и за себе си, и за всички, до които се докоснем...
Прегръдка от мен и хубаво да си изкарате на морето!
vesever написа:
Вени, много пантосвам и съм пропуснала тази красота.
Има тъга за лятото и в мен, предполагам във всеки...
Точно това си мислех напоследък, за изживяните щастливи мигове....те не се връщат, но нека създаваме повече и повече...и за себе си, и за всички, до които се докоснем...
Прегръдка от мен и хубаво да си изкарате на морето!
Има тъга за лятото и в мен, предполагам във всеки...
Точно това си мислех напоследък, за изживяните щастливи мигове....те не се връщат, но нека създаваме повече и повече...и за себе си, и за всички, до които се докоснем...
Прегръдка от мен и хубаво да си изкарате на морето!
Благодаря ти, мила Веси - за съпреживяването и за хубавите пожелания! Хайде, идвай, на морето е страхотно! Сякаш лятото никога няма да си отиде!
Прегръдка, мила приятелко!
Като дарено зърно
на тази земя
носиш в себе си
послание силно -
да укрепиш вярата
в добротата на
човешката душа
и да я преумножиш
с дела изобилно.
Обикаляй и посявай
по целия свят
своя заряд животворен
и от него да никне
най-чиста любов.
Такава, която
в студеното топли.
Прегръдки! :)
цитирайна тази земя
носиш в себе си
послание силно -
да укрепиш вярата
в добротата на
човешката душа
и да я преумножиш
с дела изобилно.
Обикаляй и посявай
по целия свят
своя заряд животворен
и от него да никне
най-чиста любов.
Такава, която
в студеното топли.
Прегръдки! :)
avangardi написа:
Като дарено зърно
на тази земя
носиш в себе си
послание силно -
да укрепиш вярата
в добротата на
човешката душа
и да я преумножиш
с дела изобилно.
Обикаляй и посявай
по целия свят
своя заряд животворен
и от него да никне
най-чиста любов.
Такава, която
в студеното топли.
Прегръдки! :)
на тази земя
носиш в себе си
послание силно -
да укрепиш вярата
в добротата на
човешката душа
и да я преумножиш
с дела изобилно.
Обикаляй и посявай
по целия свят
своя заряд животворен
и от него да никне
най-чиста любов.
Такава, която
в студеното топли.
Прегръдки! :)
Толкова мило, затрогващо! При това в стихотворна форма, в рима! Изненада ме много приятно този красив, поетичен коментар от един човек на точните науки! Благодаря ти, мила Или - за добрите думи, за приятелското отношение! Бъди здрава! Ведри и усмихнати септемврийски дни! Прегръдка от сърце!
О да, и аз не искам лятото да свършва...и скоро пак имам път към морето...ако има и циганско лято, още по-добре...
Да ти е хубаво и романтично, Вени, на морето няма как да не му е романтично на човек...
цитирайДа ти е хубаво и романтично, Вени, на морето няма как да не му е романтично на човек...
:)))
Романтично е - и понякога драматично:))) Като дъжда, който ме застигна на половината път от Слънчев бряг към Несебър, някъде към Какао - и до вкъщи. Нарочно не спрях в някое от крайбрежните капанчета - кога ще имам пак това уникално усещане за топъл по лятному дъжд отгоре и врящо море в краката. А вечерта се разрази истинска буря - такава преживявам за втори път тук това лято, преди това никога не съм виждала . Но синоптиците уверяват, че циклонът си отива. Тази сутрин изгревът беше прекрасен и небето е толкова чисто! Вярвам, че в чест на вашето пристигане лятото ще се завърне в целия си царствен блясък!
Пожелавам ви много слънце, радост и забавление в тези откраднати от лятото щастливи дни край морето! Прегръдка!
цитирайРомантично е - и понякога драматично:))) Като дъжда, който ме застигна на половината път от Слънчев бряг към Несебър, някъде към Какао - и до вкъщи. Нарочно не спрях в някое от крайбрежните капанчета - кога ще имам пак това уникално усещане за топъл по лятному дъжд отгоре и врящо море в краката. А вечерта се разрази истинска буря - такава преживявам за втори път тук това лято, преди това никога не съм виждала . Но синоптиците уверяват, че циклонът си отива. Тази сутрин изгревът беше прекрасен и небето е толкова чисто! Вярвам, че в чест на вашето пристигане лятото ще се завърне в целия си царствен блясък!
Пожелавам ви много слънце, радост и забавление в тези откраднати от лятото щастливи дни край морето! Прегръдка!
Умееш да докосваш петолинието на душата. :)
Пожелавам ти топъл и цветен септември!
С дъх на смокиново сладко!
цитирайПожелавам ти топъл и цветен септември!
С дъх на смокиново сладко!
vilish написа:
Умееш да докосваш петолинието на душата. :)
Пожелавам ти топъл и цветен септември!
С дъх на смокиново сладко!
Пожелавам ти топъл и цветен септември!
С дъх на смокиново сладко!
Колко красиво си се изразила, мила Вили! Благодаря за приятелското отношение и за хубавите пожелания! Щедра и цветна есен и за тебе! Прегръдка!
О да, Вени, напомни ми една случка от Кара Дере преди години. Бяхме компания с палатки.
Изведнъж загърмя, затрещя, заваля като из ведро. Всички се изпокриха по палатките, сама останах на брега да си танцувам под дъжда, беше божествено!
И точно това си мислех, кога ще ми се случи такова чудо!))
Веднъж и в Дунава ме пра дъжд, бяхме с моторна лодка с колеги по работа, последният ден заваля, покриха ме с мушама, притесниха се, че ме мокри, а на мен си ми беше хубаво...и си плавахме, а дъждът вали, приказно!
После се майтапеха колегите, че е заваляло, защото се разделяме и слънцето си отива...аз съм им била слънце по време на пътуването )))
Ей такива спомени...
цитирайИзведнъж загърмя, затрещя, заваля като из ведро. Всички се изпокриха по палатките, сама останах на брега да си танцувам под дъжда, беше божествено!
И точно това си мислех, кога ще ми се случи такова чудо!))
Веднъж и в Дунава ме пра дъжд, бяхме с моторна лодка с колеги по работа, последният ден заваля, покриха ме с мушама, притесниха се, че ме мокри, а на мен си ми беше хубаво...и си плавахме, а дъждът вали, приказно!
После се майтапеха колегите, че е заваляло, защото се разделяме и слънцето си отива...аз съм им била слънце по време на пътуването )))
Ей такива спомени...
vesever написа:
О да, Вени, напомни ми една случка от Кара Дере преди години. Бяхме компания с палатки.
Изведнъж загърмя, затрещя, заваля като из ведро. Всички се изпокриха по палатките, сама останах на брега да си танцувам под дъжда, беше божествено!
И точно това си мислех, кога ще ми се случи такова чудо!))
Веднъж и в Дунава ме пра дъжд, бяхме с моторна лодка с колеги по работа, последният ден заваля, покриха ме с мушама, притесниха се, че ме мокри, а на мен си ми беше хубаво...и си плавахме, а дъждът вали, приказно!
После се майтапеха колегите, че е заваляло, защото се разделяме и слънцето си отива...аз съм им била слънце по време на пътуването )))
Ей такива спомени...
Изведнъж загърмя, затрещя, заваля като из ведро. Всички се изпокриха по палатките, сама останах на брега да си танцувам под дъжда, беше божествено!
И точно това си мислех, кога ще ми се случи такова чудо!))
Веднъж и в Дунава ме пра дъжд, бяхме с моторна лодка с колеги по работа, последният ден заваля, покриха ме с мушама, притесниха се, че ме мокри, а на мен си ми беше хубаво...и си плавахме, а дъждът вали, приказно!
После се майтапеха колегите, че е заваляло, защото се разделяме и слънцето си отива...аз съм им била слънце по време на пътуването )))
Ей такива спомени...
Ти наистина си слънчице, Веси! Където поминеш, разпръскваш светлина и радост! Ето, влезе при мене и веднага ме разбра - да, това е усещането, като твоя танц в морето под проливния дъжд. А в последните дни дъжд тук не липсва - някакъв циклон се е настанил малко на север от нас, не иска да си отиде.Сутринта ходих на дълга разходка из Стария град, предупреждаваха ме, че ще вали. Но тъй и не заваля, напротив, така напече, че бързам за плаж - малко хубави дни остават, грехота е да се пропуска:)))
Прегръдка, Веси! Ще намина при теб - може би си постнала нещо от морето! До скоро!
И истинско! Благодаря ти и Есента да те дари щедро и да бъде благодатна за теб, така, както нежно, светло и мъдро ти пренасяш Слънцето в сърцето й! И аз си тръгвам от теб със слънчице в сърцето, но скоро пак ще дойда, да си гребна с шепи и да пия от изворната вода на Вени! :) Прегръдки!
цитирайmalchaniaotnadejda7 написа:
И истинско! Благодаря ти и Есента да те дари щедро и да бъде благодатна за теб, така, както нежно, светло и мъдро ти пренасяш Слънцето в сърцето й! И аз си тръгвам от теб със слънчице в сърцето, но скоро пак ще дойда, да си гребна с шепи и да пия от изворната вода на Вени! :) Прегръдки!
Знаех си, че ще наминеш! Добре дошла! Как няма да си вземеш от сладкото, нали за приятелите съм го правила! Благодаря за хубавите пожелания, за пъстрата багра, за живителното чувство, за свежата емоция на коментара ти! Прегръдка с пожелание за волност и безметежност в прекрасните есенни дни!
Вени, аз това лято редувам работата на строежа с морето...идната събота живот и здраве ще пътувам за Варна, иска ми се да стигна и до Несебър, това е градът от детството ми...всяко лято ходехме там на почивка с нашите....не съм ходила, откакто бях в 10. клас, а това са си много години!
Има вероятност идната неделя да прескоча за 1 ден до Несебър, ще видя как ще се организирам. Ако успея, непременно ще пусна снимки. Обичам стария град и аз...и мелницата, и плажа с дюната, ...
Прегръдка от мен, Вени!
цитирайИма вероятност идната неделя да прескоча за 1 ден до Несебър, ще видя как ще се организирам. Ако успея, непременно ще пусна снимки. Обичам стария град и аз...и мелницата, и плажа с дюната, ...
Прегръдка от мен, Вени!
vesever написа:
Вени, аз това лято редувам работата на строежа с морето...идната събота живот и здраве ще пътувам за Варна, иска ми се да стигна и до Несебър, това е градът от детството ми...всяко лято ходехме там на почивка с нашите....не съм ходила, откакто бях в 10. клас, а това са си много години!
Има вероятност идната неделя да прескоча за 1 ден до Несебър, ще видя как ще се организирам. Ако успея, непременно ще пусна снимки. Обичам стария град и аз...и мелницата, и плажа с дюната, ...
Прегръдка от мен, Вени!
Има вероятност идната неделя да прескоча за 1 ден до Несебър, ще видя как ще се организирам. Ако успея, непременно ще пусна снимки. Обичам стария град и аз...и мелницата, и плажа с дюната, ...
Прегръдка от мен, Вени!
Пак се разминаваме - имам обратен билет за четвъртък:( Децата ще идват да почиват тук от петък до понеделник и ме уговарят да остана, но ми става много - и аз като тебе уж редувам работата с почивката, а нещо се задържах тук и взех да се притеснявам.
Успех със строежа - и не се преуморявай, знам, че всичко искаш сама да пипнеш, но... Впрочем и за това трябва да разказваш - събирай материал!:))
Прегръдка и от мене, мила Веси! Спорна работа и щастливи морски преживявания!
Благодаря ти, Вени!
Да, разбирам те, и аз не мога твърде дълго да почивам , почват да ме сърбят ръцете за работа, познато ми е ))
Всичко ще стане, наистина не трябва да се преуморяваме, има време за всичко.
Ще събирам материал, и ще покажа и ще разкажа, това е вдъхновение и същевременно сериозно предизвикателство за мен...
Поздрави, мила Вени!
цитирайДа, разбирам те, и аз не мога твърде дълго да почивам , почват да ме сърбят ръцете за работа, познато ми е ))
Всичко ще стане, наистина не трябва да се преуморяваме, има време за всичко.
Ще събирам материал, и ще покажа и ще разкажа, това е вдъхновение и същевременно сериозно предизвикателство за мен...
Поздрави, мила Вени!
vesever написа:
Благодаря ти, Вени!
Да, разбирам те, и аз не мога твърде дълго да почивам , почват да ме сърбят ръцете за работа, познато ми е ))
Всичко ще стане, наистина не трябва да се преуморяваме, има време за всичко.
Ще събирам материал, и ще покажа и ще разкажа, това е вдъхновение и същевременно сериозно предизвикателство за мен...
Поздрави, мила Вени!
Да, разбирам те, и аз не мога твърде дълго да почивам , почват да ме сърбят ръцете за работа, познато ми е ))
Всичко ще стане, наистина не трябва да се преуморяваме, има време за всичко.
Ще събирам материал, и ще покажа и ще разкажа, това е вдъхновение и същевременно сериозно предизвикателство за мен...
Поздрави, мила Вени!
Ох, извини ме - ти си ми писала, а аз не съм видяла! Толкова работа - сякаш не две седмици, месеци цели съм отсъствала от вкъщи! Поотхвърлих доста, но идват и нови дейности с тези ветрове и опасност от слани. И студ, студ! А така ласкаво грееше слънцето на морето! Какво да се прави - лятото си отиде. Започваме обратно броене - пет месеца до новото идване на щъркелите!:)) Прегръдка, мила Веси! Топла и ведра есен ти желая - много спорна и весела!
Вече рядко идвам тук по няколко причини, които не са за казване, защото ще има виновни, но обидени!
Хареса ми твоето "Смокиново сладко"! Адмирации, скъпа!
Смокинята ни в двора не узря, въпреки горещото лято. Ако слънцето продължи да жули, може и да узрее. (Доматите доузряват и когато са откъснати. Не зная дали е така със смокините. Ще пробвам. В краен случай, ще направя сладко със зелени смокини. Става превъзходно!)
Благодаря ти за коментара!
Бъди щастлива!
Литатру
цитирайХареса ми твоето "Смокиново сладко"! Адмирации, скъпа!
Смокинята ни в двора не узря, въпреки горещото лято. Ако слънцето продължи да жули, може и да узрее. (Доматите доузряват и когато са откъснати. Не зная дали е така със смокините. Ще пробвам. В краен случай, ще направя сладко със зелени смокини. Става превъзходно!)
Благодаря ти за коментара!
Бъди щастлива!
Литатру
litatru написа:
Вече рядко идвам тук по няколко причини, които не са за казване, защото ще има виновни, но обидени!
Хареса ми твоето "Смокиново сладко"! Адмирации, скъпа!
Смокинята ни в двора не узря, въпреки горещото лято. Ако слънцето продължи да жули, може и да узрее. (Доматите доузряват и когато са откъснати. Не зная дали е така със смокините. Ще пробвам. В краен случай, ще направя сладко със зелени смокини. Става превъзходно!)
Благодаря ти за коментара!
Бъди щастлива!
Литатру
Хареса ми твоето "Смокиново сладко"! Адмирации, скъпа!
Смокинята ни в двора не узря, въпреки горещото лято. Ако слънцето продължи да жули, може и да узрее. (Доматите доузряват и когато са откъснати. Не зная дали е така със смокините. Ще пробвам. В краен случай, ще направя сладко със зелени смокини. Става превъзходно!)
Благодаря ти за коментара!
Бъди щастлива!
Литатру
"Виновни, но обидени":))) Много ми хареса! Съжалявам за отрицателните ти емоции! Твоите постинги са свеж полъх в блога - но сигурно не ти е лесно да отстояваш правото си да бъдеш искрена и непресторена.
Една от причините смокините да не узреят е измръзване през зимата. През пролетта пострадалите клонки се развиват по-бавно, смокинките се оформят много по-късно и по-трудно узряват. Но си права, има много време до първите истински студове, със сигурност по-голлямата част ще узреят.
Аз днес набрах отново една кофичка смокини. Така е от месец юли - ядохме, правих сладко, подарявахме, раздавахме - нямат свършване:))) Но вече им се вижда краят - останали са по самите връхчета на клоните и са по-дребни.
Честита есен, мила Литатру! Красиви и щастливи есенни дни!
Търсене