2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 19091 Коментари: 50 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2023 11:27
Когато всички се събирахме на маса, светът бе млад, животът – весел, лек, с крила политаше добрата ни тераса на чашите от радостния ек.
Как от брашнените, добри ръце на мама на обич дъхаше димящият комат, чорбица някаква – чорба такава няма, сармички, млин – бе, вкусотия, брат!
Трептеше въздухът от цъфнали иглики, в кръвта надигаше зеленото талаз и в злака блясваха наточени мотики – че лозето не чака поп, а нас.
По тъмно сбрани пак на хладната тераса, пречисти стигахме звездите с песента, че кошер пълен бе животът прост и ясен, а Бог седеше с нас до сутринта...
|
Много неща се промениха, настъпи отчуждението, дойде времето на индивидуализма, за съжаление. Можем да си спомняме за изминалото с носталгия...
Хубав неделен ден!
Много неща се промениха, настъпи отчуждението, дойде времето на индивидуализма, за съжаление. Можем да си спомняме за изминалото с носталгия...
Хубав неделен ден!
Да, мила Ати - светът отскочи напред. Не се оплаквам - новото никак не е лошо. Не бих останала при масата и мотиката - сигурно никой не би искал, макар да е чудесно с пълнотата и удовлетворението, което семплият начин на живот носи. Но толкова други неща има, толкова постигнахме в този вълнуващ, модерен живот, толкова възможности имаме днес - а се надяваме и на още занапред, ако е рекъл Бог. Впрочем оная, същата маса, поне веднъж-два пъти в годината продължава да ни събира. Може би за да осъзнаем, че през годините се е променило всичко и ... нищо. Всичко, щом мама я няма. Нищо, щом продължаваме да се обичаме.
15 януари е рожденият ден на моята майка - та затова съм малко тъжна. Светла й памет!
Поздрави, мила Ати! И - благодаря за съпричастието! Винаги толкова добре ме разбираш! Светли дни за теб - с много топлина!
15.01.2017 09:57
че кошер пълен бе животът прост и ясен,
а Бог седеше с нас до сутринта...
прегръдки
Благодаря ти, мила Ани, много актуално пожелание - в сряда чакаме скъпи гости от чужбина - пак, живот и здраве, да напълним маса и души! Желая ти много усмивки в неделния ден!
че кошер пълен бе животът прост и ясен,
а Бог седеше с нас до сутринта...
прегръдки
Да, мила Факти, споменът е жив. Все още правим тези срещи - дори ритуалът за мотиките спазваме:))) Нашата майка вече я няма, но традицията да правим супа "от нищо нещо" остана. Малко като с трите Сарандовици на Йовков се получи.
Благодаря ти за хубавите думи за стиховете - малко ме измъчи този петстъпен ямб - тромав излезе:))) Но - нали все се учим - докога?
Прегръдка с пожелание за много слънце, обич и вихрени поетически видения за теб! Хубав ден!
Мила Стани, изпитанията продължават, права си. И не са просто количествено натрупване, о, всяко следващо си идва с перфектно ново качество - няма свикване. Не свършват - и слава Богу - без тях сме нищо. А доброто е бонус към вярата ни, краси човешкото в нас. Извинявай за философстването - такава ми е нагласата в този ден явно...
Благодаря ти за добрите думи - колкото съм по-несигурна /както сега с този тромав стих/, толкова по-чувствителна ставам към похвалите - и това ли е закономерност?:)))
Прегръдка, приятелко! Ведър неделен ден!
Твърдо вярвам в това, мила Нали! И Бог, и близките ни, пренесени в отвъдното - и цялата природа - всичко помага на доброто в нас - стига да имаме очи, уши и сърце за него.:)))
Прегръдка! Светла неделя!
Да си жива, здрава и ти!...
Точно такива са и моите спомени, мила Вася! Велик тоталитарист беше моята майка - докрай никой не смееше думата й на две да пречупи! Пък го правеше мило, гальовно, в полутонове и усмивки - как да й откажеш! И аз се опитвам така сега, по неин тертип - но не ми се отдава - само на супа май го докарвам:))) Но сама се теша, че не е малко, достатъчно е, за да стане една маса весела ...
Прегръдка, мила приятелко - с много обич! Бъди здрава и весела - пази се!
Да си жива, здрава и ти!...
Благодаря ти, Марине! О, да, здрави са, имаме грижата за това. Не знам дали помниш един мой постинг от началото на ноември миналата година: "Къщата, останала на края на света" - ти тогава ми писа: "Сигурно скоро сте се реновирали" и позна - току-що бяхме завършили един важен ремонт.
Благодаря ти за точните коментари - и за подкрепата! Хубав неделен ден и успешна нова седмица!
Сега ти си в главната роля на майката приготвяща вкуснотии и създаваща уют.:)
Много ми хареса.
Хубав ден, приятелко!
Сега ти си в главната роля на майката приготвяща вкуснотии и създаваща уют.:)
Много ми хареса.
Хубав ден, приятелко!
Няма как да бъдат забравени тия вкусотии, излезли изпод майчините ръце - а съхранени в сърцето, лесно могат да се опишат - с обич, с вярна емоция.
Благодаря ти, мила Кате, за доверието - старая се, но знаеш как е - нищо не е същото в днешно време, всичко е по-трудно, по-сложно. Обаче се старая, не се отказвам. Ето - и днес чакам сина на следобедна закуска - нямаше време ни за обяд, ни за вечеря заедно - къде по-напред. А е пропътувал цяла Европа, за да дойде да ни види събота и неделя. Сложен живот, динамичен, мобилен - свят ми се завива! Аз пък си стоя в отопления добре семеен дом, всички печки варят и пекат - и чакам гости:)))))
Прегръдка, мила приятелко! Весели януарски дни!
Напълно споделям! И винаги съм се стремила към такива прости, органични взаимоотношения с хората, земята, природата, битието - макар че - съзнавам, в днешно време повече кокетираме с простотата, отколкото истински да живеем в нея.
Поздрави, скъпа Росиела! Хубав неделен следобед!
Благодаря!
Благодаря!
Благодаря ти, Дела! Ако мразя нещо от сърце, то е умилителният поглед към миналото. Не бих заменила нито ден от неясното си бъдеще за сияйните години на миналото - може би това е типично за всички Стрелци. Но си права за хармонията - има я точно в ония, простите неща. А над всички тях е обичта - нея трябва да запазим, за да го има и всичко останало.
Благодаря ти за добрия поглед, за красиво изречените думи! Успешна седмица!
О, да, съпругът ми казва /той пък от какво се оплаква?/, че вкъщи винаги е като на ресторант - има по няколко варианта за първо, второ и трето, за закуска и десерт, а и всеки може да получи за нула време и друг кулинарен специалитет по желание. Но нищо не остава - нали къщата ни е с две врати - и на кръстопът:)))))))))))))))
Прегръдка, мила Еми! Успешна седмица, приятелко!
Независимо от препускането на времето, любовта и доброто
събират хората около трапезата, стоплят сърцата, зареждат
душата с вяра и надежда... може би по различен начин,
но родния дом пази този невероятен уют и сладкото ухание
на майчините гозби през годините... толкова отдавна ги няма
моите мама и татко, а не съм забравила топлината на ръцете им,
вкуса на любимите ястия и още... и още. Завинаги.
Прекрасен постинг, мила приятелко !
О, да, на младите сега всичко им е даденост. Един хамбургер на крак, когато са гладни, им идва по-добре от домашна баница, за която трябва да чакат, чеи да сядат, да водят разговори, да губят време... Пък и в топлите витрини на веригите магазини всичко има. Вкусовете се промениха, ценностната система се измести, всичко е различно. Е, това е моята кауза - да запазя традицията да сядаме на една маса всички, в най-разширен състав - поне един-два пъти в годината. Засега все още се получава, но след нас - ще поемат ли младите щафетата по опазване на родовите ценности и обич?
Благодаря ти за коментара и приемането в "Любими", скъпа Василка! Винаги си добре дошла! Прегръдка!
Независимо от препускането на времето, любовта и доброто
събират хората около трапезата, стоплят сърцата, зареждат
душата с вяра и надежда... може би по различен начин,
но родния дом пази този невероятен уют и сладкото ухание
на майчините гозби през годините... толкова отдавна ги няма
моите мама и татко, а не съм забравила топлината на ръцете им,
вкуса на любимите ястия и още... и още. Завинаги.
Прекрасен постинг, мила приятелко !
Благодаря ти, скъпа Танче! Винаги си така чувствителна - и прозорлива, и съпричастна. Страхотна си, приятелко! Да, зареждане е...и обич...и памет... Много ми се иска, когато се събираме, всичко да е както е било някога при нашите родители - питите и баниците, супата и печеното, салатите и десертите - в същите тенджери и тавички, в същите кърпи и месали, чинии, прибори - всичко. И сякаш времето спира. Пренасяме се в други измерения, усещаме сякаш присъствието на ония, които не са вече сред нас, чувстваме одобрението им, това е такова едно зареждане - и със сила, и със светлина - че ни стига на нас, живите, за месеци напред. Приемам го като свой дълг - и съм щастлива, когато успея, когато видя радостта в очите на децата си, усмивките им. Колко му трябва на човек! Много малко - но обичта и привързаността на членовете на семейството е сред задължителните потребностти.
Прегръдка, мила Танче! Бъди щастлива, мила приятелко! Хубави, здрави и весели януарски дни!
Възхитена съм!
Прегръдки!
Поздрави и хубава вечер, мила Вени!
Литатру
Уви, минало свършило!
По една целувка по бузките от мен и Лида!
П и е р
Възхитена съм!
Прегръдки!
Поздрави и хубава вечер, мила Вени!
Литатру
Благодаря ти, мила Литатру! Спомените сами се проектират върху платното на нашето съзнание - и рисуват, рисуват, все по- сложни, нежни, филигранни плетеници от образи, емоции, реакции. Оживяват скъпи лица, заехтяват гласове, аромати се носят, звън на чаши...ех, скъпа паралелна реалност, в която ти се иска да потънеш някога - и да не изплуваш! :)))
Благодаря ти за красивия, емоционален коментар! Прегръдка, мила Литатру! Слънце в душата ти!
Уви, минало свършило!
По една целувка по бузките от мен и Лида!
П и е р
Благодаря ви, мило семейство - на тебе, скъпи Пиер, и на разкошната Лида! Болка е - но и обич, а в обичта винаги има сила. Сила да изкажеш, и сила да направиш. Аз вече писах някъде по-горе - да се събираме цялото семейство в разширен състав:)))поне един път-два пъти годишно, е кауза за мене. Затова и поддържаме с брат ми бащината ни къща - огради, покрив, улуци, водопровод и пр./повече брат ми, по-малко, предимно като вдъхновител - аз/. През ноември направихме доста голям ремонт /пълно отводняване/с дренажни тръби, циментови ризи и пр., е, сега чакам гости до 2-3 дни да полеем новата придобивка. Пак ще има маса, ако рече и да пекне слънце- направо на голямата тераса ще е - тя е правена точно с такава цел. Изгледът от нея към връх Ботев е невероятен. И не ми е толкова тъжно, макар че на днешния ден - рождения ден на моята майка, ние винаги се събирахме... Не ми е тъжно, защото поне засега нищо не е изгубено - пак така се събираме, печем питки и баници, правим супи и скари, прекопаем градините, разтребим из къщата и ...всеки с грижите си. И вярваш ли ми - макар че живеем далече - брат ми- чак в чужбина, дори саксиите с цветята на майка ми сме запазили - както и котките й, разбира се:)))) Веднъж седмично ходя да им оставям храна. Та така - сила и воля за живот - това ни дава бащината къща и додето има и най-малката възможност - ще я поддържаме жива.
Благодаря за хубавите думи! Скъпи Пиер, подкрепям най-горещо твоята кауза за развенчаване на псевдонаучните доводи за това къде е гробът на Левски - нека твоята истина победи!
Спокойна, уютна и обичлива вечер ви желая, мило семейство! Прегръдки с обич!
Защото семейството е стожер през всички сезони на един човешки живот.
А ямбът ти съвсем не е тромав...
Поздрави!
Защото семейството е стожер през всички сезони на един човешки живот.
А ямбът ти съвсем не е тромав...
Поздрави!
Да, семейството е стожер - а българинът е семействен човек. Но както се случва напоследък - нищо не е такова, каквото е било. И става още по-тъжно.
Благодаря ти, че си обърнала внимание на моя ямб:))) Наистина ме измъчиха тия 13 срични стихове/6+7/ с цезура по средата!
Поздрави, мила Ели! Весели януарски дни!
Съжалявам, мила Неви, не бих искала някой да се натъжава - това трябва да са стихове на обич и признателност, че всичко се е случило, че е било. Както хубаво ти казваш, за да продължаваме да живеем като добри хора... Но...болка има, особено на такъв ден като днешния. Доскоро всички се събирахме на рожден ден на майка ни, пожелавахме й здраве и дълголетие, а тя, усмихната, жизнена, енергична, ни уверяваше, че мисли да чества и стотния си рожден ден през 2031 година. Почти щеше да познае - но съдбата обърна цифрите - почина през 2013 година...
Страхотна статия прочетох при тебе - разбрах, че това е доклад на семинар по билкарство. Сигурно си имала голям успех! Поздравления, мила Неви, гордея се, че те познавам! Пожелавам ти много здраве и още по-голям успех и постижения!
Напълно споделям! И винаги съм се стремила към такива прости, органични взаимоотношения с хората, земята, природата, битието - макар че - съзнавам, в днешно време повече кокетираме с простотата, отколкото истински да живеем в нея.
Поздрави, скъпа Росиела! Хубав неделен следобед!
няма да ми се обидиш от една истина за нелошите иначе Стрелци: те трудно различават добрите от недобрите хора и понеже си имат доза позитивен наивитет, Бог им дава и повече късмет!
16.01.2017 13:23
Прощавай, Венка...>3
Напълно споделям! И винаги съм се стремила към такива прости, органични взаимоотношения с хората, земята, природата, битието - макар че - съзнавам, в днешно време повече кокетираме с простотата, отколкото истински да живеем в нея.
Поздрави, скъпа Росиела! Хубав неделен следобед!
няма да ми се обидиш от една истина за нелошите иначе Стрелци: те трудно различават добрите от недобрите хора и понеже си имат доза позитивен наивитет, Бог им дава и повече късмет!
Не, няма да ти се обидя, напротив, в твоята характеристика за Стрелците има всичко, което бих желала да притежавам. Не деля хората на лоши и добри. Всеки мисли себе си за добър, коя съм аз да му разяснявам, че греши:))) А когато някой ме нарани, просто го записвам в графата "нещастни":))) Дай, боже, и за късмета да си познала - и какво му остава друго на човек, освен да благодари!
Благодаря ти, скъпа Росиела! Добър и красив да е денят ти!
Прощавай, Венка...>3
Тъжно, мила Флай, много тъжно ми стана - така, както си го написала, и с това съвпадение на датите...! Тъгата по нашите починали родители си я носим цял живот - и току припламне в спомените. Светла му памет на твоя баща, мир на душата му!
За стожера също до болка си права - и не съвсем. Да, няма я нашата опора, сигурното рамо, обединителния център - но от друга страна, неусетно ние сме станали този стожер, от нас търсят опора и сигурност. И е страшно, и е радостно - нека пребъде тази родова приемственост от век във века!
Бъди храбра, обичана, щастлива, мила приятелко! Прегръщам те с обич!
Мисля си, че има млади хора, които не забравят старите традиции, но не се отказват и от новостите. Колкото и да сме отчуждени, щом се намери някой да запали огън, събират се хора и се отварят един към друг. :) Поздарв, Вени, за хубавия постинг!
Мисля си, че има млади хора, които не забравят старите традиции, но не се отказват и от новостите. Колкото и да сме отчуждени, щом се намери някой да запали огън, събират се хора и се отварят един към друг. :) Поздарв, Вени, за хубавия постинг!
Сигурно си права... Аз обичам да готвя - и рядко изяждаме сами едно ядене - все се намира някой да ни прави компания. Производители сме на всичко освен сол и газ:))), затова продуктите не са проблем - месо, плодове, зеленчуци, брашно, яйца, мляко - свръхпроизводство. Е, как да не готвиш и да не каниш на маса:)))) Но иначе си права. И аз чествах рождения си ден в едно красиво заведение - поне на този ден да не шетам. Беше точно както ти го описваш - вълшебно изживяване! После показвах снимки - и всички възкликваха: "Ама това ти ли си? О-ле, колко си..., о-ле, как си...!". Прави са, като са свикнали да ме виждат все у дома, попотена от горещината на печката:)))
Е, времената се променят, с тях - и нравите - но от род в род трябва да пребъде обичта, привързаността, уважението към възрастните, за да се запази духът на българското в нас. Иначе ще се изгубим в ежедневните си проблеми, ще се претопим в пъстрото множество, ще загубим пътищата към родното, ще изчезнем. Една маса винаги трябва да ни свързва - за да ни има като самосъзнание.
Извинявай за нощните философствания! Прегръдка, мила Ели! Още веднъж, честит успех на конкурса! Много се радвам - поздравления от сърце!
Бъди жива и здрава и все усмихната!
Приятен ден :)
Бъди жива и здрава и все усмихната!
Приятен ден :)
Привет, Икра! Прав си - има всякакви спомени. Мисля, че този е един от най-светлите - наистина предизвиква усмивка, а и желание онова, доброто време, да продължи. Защо не - родното място е достатъчно силен притегателен център за завръщане поне един път в годината - стига да знаеш, че там някой те очаква, че ще те посрещне с любов. И на пълна маса:))))
Благодаря ти за хубавите пожелания и някак си ми се иска да ти ги върна - само добри случвания и поводи за радостни усмивки да имаш, приятелю! Поздрави!
Бъди жива и здрава и все усмихната!
Приятен ден :)
Привет, Икра! Прав си - има всякакви спомени. Мисля, че този е един от най-светлите - наистина предизвиква усмивка, а и желание онова, доброто време, да продължи. Защо не - родното място е достатъчно силен притегателен център за завръщане поне един път в годината - стига да знаеш, че там някой те очаква, че ще те посрещне с любов. И на пълна маса:))))
Благодаря ти за хубавите пожелания и някак си ми се иска да ти ги върна - само добри случвания и поводи за радостни усмивки да имаш, приятелю! Поздрави!
:))) Така е, Вики! А се усмихвам, защото не е само детски този спомен, тоталитаризмът действаше в родния ми дом до последния ден на майка ми - призовеше ли ни, кой където и да е, трябваше да се отзове. Мисля, че това ни научи на сплотеност, на отговорност пред общите семейни интереси - и на обич естествено, защото и тя трябва да се подгрява с по-чести срещи на маса:))))
Поздрави, мила Вики! Усмихнати януарски дни ти желая!
Прегръдки!
Прегръдки!
Благодаря ти за добрите думи и за усмивките, мила Натали! Прегръдка и от мене с пожелание за светли дни!
Благодаря ти за топлотата, събудените спомените, по човешки споделените радости и уюта на дома. Времето е друго, но е възможно да съхраним желанието за близост и споделяне на мигове заедно с хората, които обичаме .... Когато и както е възможно!
Прегръщам те, мила!
Спокойни дни и много усмивки!
Благодаря ти за топлотата, събудените спомените, по човешки споделените радости и уюта на дома. Времето е друго, но е възможно да съхраним желанието за близост и споделяне на мигове заедно с хората, които обичаме .... Когато и както е възможно!
Прегръщам те, мила!
Спокойни дни и много усмивки!
Заповядай мила Вили, седни и - да ти е сладко! Ти си ми един от най-скъпите гости!
Много вярно - трябва да съхраним желанието за близост и споделяне с близките на сърцето си хора - когато и както е възможно. В момента имаме гости от чужбина - хора, които сме чакали дълго време, почти година. И дали поради зимните условия, които не позволяват много варианти за общуване, дали от гостоприемство и искрена радост - не знам - но повечето време прекарваме около масата. Какво да се прави, изисква време и сили да се дегустират всички зимни дарове - и свински, и вински :)))
Прегръдка, пирятелко! Весели, усмихнати януарски дни и на тебе!