2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 17630 Коментари: 68 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 19:02
|
Смокинова есен
Душата ми – стара смоковница лятна, хисарско-несебърска още, добра, задъхано топла, зелено бархатна, окъпана в слънце и цветна роса, натегнала с плод и нагнездена с птици, полепнала в сладост и тръпна нега, през вихрен безброй от оси и пчелици повдигна днес поглед и трепна в тъга –
небето бе гребнало птици и слънце, бе хвърлило всичко в дълбокия юг и сънни тревици, без воля, без зрънце, превърнало в преспи прогизнал боклук. Погледна и своята рехава сянка, презрелия плод и ръждивия цвят, въздъхна – не беше невръстна фиданка – до болка познаваше белия свят.
Усети в нахлулия есенен вятър, в дъжда безотраден, в студа отведнъж, че сякаш завърта се в схема позната – сняг ранен да чака след ледния дъжд. Че пак ще е зима и пак ще трепери в очакване пролет и пълни гнезда, ще спи, ще сънува – додето намери в път слънчев напролет мълчана вода.
|
|
Благодаря ти, скъпа Налия! И есента е ласкава - докато не настръхне като мокро куче:))) Честит 1-ви октомври!
О, да, Марти, и що сладко се направи - направо в компотени буркани - не постигнаха малките:)))
А бАрхетът всъщност е замислен като бархАт - в смисъл на кадифе. Помня и бархета и бархетните нощници - може и да имам някоя и друга, скътана в стария гардероб:)))
Прегръдка, мила приятелко, весела и щастлива есен ти пожелавам - с младо вино, с вехта обич!
Пожелавам ти светли дни и благодатни смокинови години!...
Права си, скъпа Вал! За едни есента е шум от падащи цветни листа, за други - дъхави дюли, за мене - буркани смокиново сладко на рафта:)))
Весел октомври с дъх на обич, с пъстрата красота на зряла есен! Поздрави!
Пожелавам ти светли дни и благодатни смокинови години!...
Да, Марине, и в Несебър ги има - растат си така, по улиците и парковете, по зидовете и в темелите на старите къщи. Но в Хисаря са повече - там са и дървета, и храсти. Растат навсякъде, като плевел са - плодовете падат, размазват се, цапат - и никой не ги бере. Всеки може да си откъсне колкото иска, а на пазара никога не са повече от 0,80 лв. за килограм. Невероятна щедрост на природата!
Честит Ден на поезията! Успех на предстоящите представяния на книгите ти за деца! Поздрави!
и много нежност...
Поздравления, Венета!
и много нежност...
Поздравления, Венета!
Благодаря, Доче! Всичко е от есента - и плодовете, и тъгата, и нежността. В природата и в човешката душа.
Поздрави с пожелание за топъл и одухотворен октомври!
Мила Еми, и за мене смокините са сред най-любимите плодове В градината съм си посяла такива сортове смокини, ягоди и малини, че да има от пролет до есен. Големи лакомии сме на плодове - всеки ден берем поне по една купичка и от трите - е, стига да съм си вкъщи, иначе никой не се сеща...Няма лошо - тогава пък черпим гугутките:)))
Благодаря ти за хубавия прочит и за пожеланията - трогната съм! Прегръдка, мила приятелко, слънце и обич за теб през октомври!
Вал ти благодари!
Открих всичко това само в няколко наредени стиха!
Пегръдки, мила!
Благодаря за приятните минути при теб! :)
Вал ти благодари!
Благодаря, Вал! Както винаги си повече от добронамерен! Хареса ми твоя прочит. Наистина смокиновото дърво рано напролет, още преди да пусне листа, образува едни малки топчици, от които после се развиват плодчета. Това е първата реколта - а има и втора, и трета. Първата по нашия край я компрометират студовете, а третата така и не виждаме узряла заради ранните слани. Но все пак чудесният български климат дава възможност и на нас в Северна България да се порадваме на този изключителен плод. За Хисаря и Несебър не говоря - там е раят на смокините.
И за мълчаната вода знаеш - тя тръгва в една от най-магичните нощи в годината - нощта срещу Богоявление, слуша нашите въздишки и молитви, "чува" и "запомня" всичко, събира енергия по пътя си, за да избие напролет в бистро ручейче изпод снега и прогнилата шума и да сбъдне нашите мечти и въжделения.
Благодаря ти, че се отби при мене, приятелю! Весел октомври, красив и усмихнат от слънце! Поздрави!
Открих всичко това само в няколко наредени стиха!
Пегръдки, мила!
Благодаря за приятните минути при теб! :)
Мила Вили, чела си сякаш със сърцето си! Всичко е толкова красиво - и толкова тъжно - през есента! Единственото, за което всяка година по това време си мисля, е как до новото идване на щъркелите остават още само пет месеца. Нищо време, нали? Но сега, когато не ходя вече на работа и за никъде не бързам /уж:)))/, открих изумителното усещане да се радваш на мига - на това, което имаш сега, и на това, което те очаква утре: зимата навън, плетката пред камината, котката и всички тия бурканчета смокиново изкушение, и още, и още....Празници, подаръци, настроение, ново начало...Прекрасно! /Само дето после за новото лято и новия плаж ще трябва да се поспортува и погладува, но пък...пълно щастие няма:))))/.
Та такива мисли я владеят моята душа в момента. Още некротнала след хисарско-несебърското си лято, и мисли за ново. Явно така е с човешките души - все напред гледат, все нещо не им достига. Но да е живот и здраве занапред - всичко е тяхно!:))))
Прегръдка, мила приятелко! Честит Първи октомври - повече слънце, повече усмивки! Приятни почивни дни!
И този невероятен дъх на лято... като сбогуване...
Благодаря ти за вълнуващото преживяване
на твоята страничка.
Прегръщам те !
И заглавието е атрактивно, и текстът е наситен с размисли за сезоните и човешкия живот...
Съдържателно и вълнуващо!
И този невероятен дъх на лято... като сбогуване...
Благодаря ти за вълнуващото преживяване
на твоята страничка.
Прегръщам те !
Таня, мила, радвам се, че си тук! Ценя твоето мнение много високо - благодаря ти за добрите думи!! Наистина е сбогуване - но само с лятото. Иначе планирам някъде от 15 октомври пак да отскоча до Несебър. Всъщност още се колебая - есента е вълшебна и там, и в Хисаря, а и в моята градинка:)))
Прегръдка, приятелко! Красиви вълшебства и за тебе в пъстроцветния октомври!
прегръщам те, мила Вени... с топъл слънчев есенен полъх...
в душата и сърцето...
прегръщам те, мила Вени... с топъл слънчев есенен полъх...
О, да, в бяло, Мариники! Есента е чудесна в своето многоцветие и весело преливане на тоновете, тъжното е, че постепенно ръждивокафявото започва да преобладава, докато тушира всички други цветове и остане да царува заедно със сивото и черното. И тогава идва милостивата, спасителна белота. Но дотогава има време! Да се порадваме на вълшебството на хубавата, слънчева и топла есен. Пожелавам ти живописен и весел октомври! Поздрави!
И заглавието е атрактивно, и текстът е наситен с размисли за сезоните и човешкия живот...
Съдържателно и вълнуващо!
Сезоните на човешкия живот... Благодаря ти за този прочит, скъпа Ели! Да - и за мене е така - смокинята на моята душа....Свързана е обаче не с ония библейски смисли, знакови за християнската част от човечеството, а с моите любими дестинации. И колкото повече застудява, по-често се връщам в мислите си към тях. Може би и затова съм си посяла няколко смокинови дръвчета вкъщи - сееше ги някога и майка ми. Само че изискват много грижи в климат с по-сериозни минусови температури като при нас в Предбалкана. Все едно - някак си оцеляват и ни радват с плодовете си цяло лято.
Благодаря ти за добрите думи, мила Ели! Поздрави с пожелание за хубави октомврийски дни!
в душата и сърцето...
Благодаря, честит и на тебе! Светли пориви, нови хоризонти!
Благодаря, Светле! Можеш да се почерпиш и със смокиново сладко, ако го обичаш - така, със сутрешното кафе. Честит октомври! Весела неделя!
Да свържеш есента със смокинята! Смокинята е дървото на вечността!
На двора, в старата къща имахме смокиня! Родителите ми я засадиха заради мен Аз / като Август/ обожавам смокините!
Но на няколко пъти, през студените зими, дървото изсъхваше..
Баща ми го режеше до корен
Но то пущаше издънки и редовно се възстановяваше Не се налагаше да се сади ново!
Вечно дърво!
Хубав, неделен ден, Венета!
Да свържеш есента със смокинята! Смокинята е дървото на вечността!
На двора, в старата къща имахме смокиня! Родителите ми я засадиха заради мен Аз / като Август/ обожавам смокините!
Но на няколко пъти, през студените зими, дървото изсъхваше..
Баща ми го режеше до корен
Но то пущаше издънки и редовно се възстановяваше Не се налагаше да се сади ново!
Вечно дърво!
Хубав, неделен ден, Венета!
Благодаря ти за разбирането и за отношението, скъпи Лео! А съдбата на нашите смокини е същата, като тази в двора на твоите родители. През няколко години мръзнат, ние ги изрязваме и те израстват още по-буйни, само че пропускат първите 1-2 плододавания в същото лято - ядем само есенни смокини като сега. Миналата година се наложи да пристегнем здраво клоните, да ги стегнем, за да може да увием всичко с найлони и да обиколим с навързани на снопчета царевични стъбла. Дали от това пристягане, дали от студа, през пролетта смокините се оказаха измръзнали. Но сега са още по-силни. Макар и по-късно, дадоха и плод и ...вече берем:)))) Вечно дърво, свещено дърво е смокинята! Затова ми заприлича на човешката душа...
Поздрави, Лео! Листопадно красив, успешен и весел да е октомври за тебе!
И при нас захладня и се усеща настъпващата есен.
И при нас захладня и се усеща настъпващата есен.
:)))))
Някъде по-горе писах вече за моя зимен Рай - за първи път очаквам зимата с нетърпение. Находих се, напекох се, препих с горещи минерални води - домашният уют започна неудържимо да ме влече. Не че съм се кротнала - моите близки от чужбина пак ми гостуват и в момента отново съм в разход, може и към морето да отскоча към средата на месеца - ей тъй, за последно преди зимата. Но като изчистя градинките и зазимя всичко - о, котки, къде сте, паля камината и вземам плетката. :)))
Мила приятелко, много ти се радвам, като ми се обадиш! Благодаря ти за хубавите думички, които си подбрала, за приятелството, за обичта ти! Прегръщам те и аз с много обич и малко тъга - липсваш ми в блога:) Листопаден дъжд от красиви, щастливи мигове през октомври, мила Васенка! Поздрави на сина!
О, съжалявам, някой нещастник в Сатурнова дупка навярно. Или следлятна депресия. Да, нека нежността и обичта в тези стихове да е и за малката смокинка, която си видяла. Но - чувствам, и тебе си те държи онова черно настроение от "пътеката надолу", надявам се не от 2011 година:)))))
Поздрави, мила Стани! Повече усмивки през октомври!
Поздрави! Прегръдка и от мен в деня на усмивката!
О, съжалявам, някой нещастник в Сатурнова дупка навярно. Или следлятна депресия. Да, нека нежността и обичта в тези стихове да е и за малката смокинка, която си видяла. Но - чувствам, и тебе си те държи онова черно настроение от "пътеката надолу", надявам се не от 2011 година:)))))
Поздрави, мила Стани! Повече усмивки през октомври!
някой, който си е платил на градински дизайнер да му измисли двора... Грешиш, Вени, не знам защо отново за моето стихче, което всъщност е радостно. А черното не съществува, ти си поет и трябва да го знаеш :) Давам ти чувствителна ппрегръдка.
Поздрави! Прегръдка и от мен в деня на усмивката!
Мила Ати, невероятен коментар! Благодаря ти от сърце! Не знам защо, но никой до сега освен тебе не събра тези уж лесни 2+2... Душата - познанието - тъгата... Точно както ти си го прочела. Защото знайно е, че есента е мъдрост -е, и по библейски съответно печал. Много ми се искаше да не греша, да не е само образ в моята глава, да съм го предала и на читателя... Много ме зарадва с този прочит. Страхотна си! Благодаря ти!
Прегръдка, приятелко, с пожелание за много усмивки и листопад от сбъднати октомврийски желания!
Успешна седмица!
О, съжалявам, някой нещастник в Сатурнова дупка навярно. Или следлятна депресия. Да, нека нежността и обичта в тези стихове да е и за малката смокинка, която си видяла. Но - чувствам, и тебе си те държи онова черно настроение от "пътеката надолу", надявам се не от 2011 година:)))))
Поздрави, мила Стани! Повече усмивки през октомври!
някой, който си е платил на градински дизайнер да му измисли двора... Грешиш, Вени, не знам защо отново за моето стихче, което всъщност е радостно. А черното не съществува, ти си поет и трябва да го знаеш :) Давам ти чувствителна ппрегръдка.
Скъпа Стани, сигурно заглавието ме подвежда - опитвам се да отгадая защо е наречено "лошо" - предположих, че някой намира някакви отрицателни емоции в него, някой читател...А ти си права - всеки проектира себе си в изкуството и търси да открие тая проекция в произведенията - според собствените си възприятия и опит.
Поздрави, приятелко, не ми се сърди - какъв поет съм аз! Виж, от котки по разбирам - можеш да ме запознаеш с твоето приятелче :)))).
Успешна нова седмица!
винаги дървото ти на изкуството ражда уникално сладки плодове.
винаги дървото ти на изкуството ражда уникално сладки плодове.
:))) Благодаря ти, мила Ева! Ако търсим уникалност, знаеш ли къде я намираме в пълен размер - у Факти естествено:)))) При мене нещата са обикновени - но ти благодаря от сърце за милите думи и приятелското внимание! Пожелавам ти много радост и сладост през октомври! Прегръдка!
Скъпа Ели, много си мила! Благодаря ти, приятелко! Прегръдка!
Приятна и спокойна вечер ти желая!
Да, мила Галя, добре, че си признаваш - отдавна не си наминавала, наистина:))) Но и аз от оня постинг за оцета не съм те посещавала и сега бързам да дойда при тебе и да разбера какво стана с ябълките. В момента имаме събрани десетина чувала с ябълки и мислим да ги караме на центрофуга за сок, но нищо не пречи и малко оцет да си направи човек, нали? Или вече е късно - предвид на застудяването. Все едно - при тебе сигурно има оцет в изобилие - помня, че през лятото и ти имаше проблем с голямото количество ябълки, които трябваше да оползотвориш!
Благодаря ти за хубавите думи, скъпа Галя, винаги си толкова мила с мене и все ме ласкаеш, ласкаеш! Прегръщам те с обич, приятелко! Пожелавам много слънчеви дни и есенна красота в октомврийска Варна!
Приятна и спокойна вечер ти желая!
Права си, приятелко, пиша за различни неща. Хващам първото, което прелита край мене - и ...хайде в постинга:))) Пък съм в един такъв момент - цяла година вече не ми минава еуфорията от свободния живот! Сменям дестинации, преживявания, емоции, събирам впечатления - а те са толкова разнопосочни. Някои ме натъжават - като малката несебърска лодка на брега, други ме докарват до възторг, трети ме опечаляват - като тъжната есенна смокиня. Но във всички тях съм оставила наистина частица от душата си - трогна ме, че си го почувствала! Благодаря ти!
Уютна и спокойна вечер, мила Кате, слънчеви дни и усмивки в пъстролистния октомври!
Скъпи shveik5, мисля, че скоро не съм имала повод да ти кажа колко харесвам стила ти, това богатство от словоформи и съчетания от думи, които използваш! Рядко може да срещне човек такава словесна пищност и нюансировка. Радва и ума, и душата! Благодаря ти за този коментар - и не толкова за милите, добри думи - в моите очи стихотворението е непретенциозно, ей тъй, изпято на един дъх, но ме зарадва общуването с тебе! Благодаря ти! Светъл октомври - красив и одухотворен!
Мъдро и красиво! Ще го запомня! Благодаря ти, мила Неви! Поздрави!
Благодаря, Вени. за любовта ти към дръвчето.
П и е р
Благодаря, Вени. за любовта ти към дръвчето.
П и е р
О, да Пиер, аз обичам моите смокини - и тези тук, на мястото, където садим зеленчуци - моята градинка:))), и на село, в градината на майка ми - там расте и оцелява в студовете майката на всички наши смокини. Обичам всички смокинови дръвчета - и тук у нас, и в Хисаря, и в Несебър. Но сякаш моите са ми най-мили - те се бият с жестоки студове през зимата, често измръзват до корен въпреки дебелите кожуси от найлони и царевичак, с които уж ги увивам - но на пролет избиват нови леторасли и...готово. Благодатен плод е смокинята - брах и вчера, и днес - по 1-2 кг, сигурно ще е така до сланата - има още много зелени смокинки и явно не всички ще имат шанс да узреят.
Поздрави на твоето младо смокинче от моите смокинови дръвчета с пожелание от плод да се не отърва. А ти го пази - едва ли вредителите ще се откажат така лесно - ще иска пръскане:))) Приятна вечер, Пиер! Спорна и весела седмица!
Във всяка дума намирам скрит смисъл, чувство, преживяване.
Познавах до болка и радост две смокинови дървета -едното с много едри, разпукващи се като рози плодове и друго - с по-дребни като на снимката, но и двете ме чакаха с радост до ... следващото лято.
Такива са смокиновите дървета - библейски и с бархатови листа.
Смокинови поздрави, Венетче! И хубава есенна вечер!
Във всяка дума намирам скрит смисъл, чувство, преживяване.
Познавах до болка и радост две смокинови дървета -едното с много едри, разпукващи се като рози плодове и друго - с по-дребни като на снимката, но и двете ме чакаха с радост до ... следващото лято.
Такива са смокиновите дървета - библейски и с бархатови листа.
Смокинови поздрави, Венетче! И хубава есенна вечер!
Благодаря ти, мила Кате, за чудесното описание, за красивите пожелания! Много, много се радвам, че и ти харесваш прекрасните, благословени дръвчета. Права си - много са устойчиви - винаги се съвземат след зимните бури и дочакват с нас пролетта. Библейски, святи дръвчета!
Мила Кате, губиш се някъде в последните дни! Липсваше ми! Прегръдка, приятелко! Пъстро красив и и усмихнато весел октомври!
Благодаря, rosiela! Похвалата Ви е голяма чест за мене, но ...това е просто едно описание по преживяно:))) Което не пречи да съм трогната от добрите думи. Благодаря Ви от сърце! Светла и добротворна есен!
Абсолютно си права, Майче! Точно жива вода им е необходима...Особено напролет, когато ги развия от полиетиленово-царевичния пашкул, в които уж за добро съм ги държала увити цяла зима, и видя, че не е имало никакъв ефект - пак са измръзнали. Голяма мъка е поддържането на пълноценно развиващи се смокинови дръвчета по нашите краища, особено в Северна България. Затова предпочитаме да ги отглеждаме като храсти. То и нямаме голям избор - при тия постоянни измръзвания. Но сполай на Бога, пак се възстановяват и всяка година ни радват с толкова сладък, благословен плод! Смело дърво наистина, свято, библейско дърво!
Мила Майче, идваш толкова рядко - и дали затова, не знам, но много ти се радвам! Желая ти от сърце повече усмихнати дни през октомври, по-малко работа, повече забавления! Прегръдка!
Благодаря за обърнатото внимание:))) Тази думичка "боклук" продължава да ме стряска и препъва - не свикнах с нея. В крайна сметка реших да остана вярна на възприятията си - пък и не можах да намеря по-точна дума на нещо толкова обезцветено, старо и захвърлено, мокро, кално, гниещо, ненужно...да, боклук:)))
Трогната съм от добрите думи и позитивното отношение - благодаря, скъпа palada! Весел, красив и добротворен октомври!
И стари, и вечно млади, подчинени на ритъма на възраждащия се в тайнство живот в природата, пречиствани всяка пролет от вълшебните води на обновлението и зареждането с нова жива сила и енергия. Вечните наши души!
Добре дошла, мила Ели! Липсваш, приятелко! Прегръдка!
"Сиинята смокиня" на Доника Венкова! Благодаря ти, мила Вики! Обичам моята съгражданка Доника, тя изпя едни от най- нежните балади в нашата естрада! Благодаря ти и за финия прочит - да, душите винаги знаят - и отстояват, и дочакват. Защото носят божествената искра в себе си - като смокините.
Поздрави, мила Вики! Топло и обичливо да ти е в студената октомврийска вечер!