2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 16692 Коментари: 35 Гласове:
Последна промяна: 15.02.2020 11:27
Една истинска история
Дойде в гълъбарника отнякъде – чуха Чудака да казва, че бил живял в Горната махала, каквото и да значеше това. Беше дребна, сива гугутка, мълчалива и свита. После изведнъж запя – и всички разбраха, че всъщност е мъжки, гугут. Пееше за хладни сини усои, за дъхави храсти, за кичести круши – и за Нея – невижданата, несрещаната бяла гугутка. Пееше от сутрин до вечер, от преди да съмне до късна нощ, биеше чело в кацалката, навирил опашка, извивайки бавно и протяжно накрая своето „Гу-гууу-гУ” в „Гуууу-гУгуууУ”. Пееше за нея. Беше уж красиво и упоително, но скоро взе да дотяга на всички.
Доведоха му я. Сигурно пак от Горната махала. Изглеждаше негово копие, само по-дребна и по-мълчалива. Стоеше свита и уплашена и не даваше на никого да я доближи. А той подтичваше в кръг около нея с драматично привдигнати криле, с разперена, стърчаща високо опашка, цял разтреперан, настръхнал, задавен от гърлените звукове на любов и възхита, излизащи трескави и задъхани от полуотворената му в забрава човка.
Чудака ги премести в отделна клетка и никой не можа да види края на тая любовна игра, но злите езици разказваха, че малката имала някого там, в Горната махала. А от памтивека се знае, че гугутките са моногамни, само един път в живота си вият гнезда – и само с един.
После тя снесе яйца. Прехвърлиха ги пак в общата клетка – и каква радост бе то – каква песен! Гугутът се забрави – все гледаше да отменя младата си изгора, все той да лежи на яйцата. Пък какви зрънца й носеше – най-нежните макови семенца, най-зелените грахчета, най-сладките ситни метличинки. А как й пееше – дори старите пощи спираха да се щурат насам-натам, заслушваха се и скръстваха на гърдите си криле, сякаш се молеха.
Но един ден…По-добре слънцето да не бе изгрявало в тоя ден! Но изгря - и гълъбите се събудиха. Чудака влезе, а зад него, на полуотворената врата, стоеше още някой. Чудака отвори и вътрешната вратичка и в този миг нещо излетя като куршум. Време трябваше на всички да разберат, че малката гугутка си беше отишла.
И се почна една…Защура се гугутът ту навън, ту вътре, при гнездото – но яйцата не можа да спаси – изстинаха. И започна той своите дълги протяжни концерти. Подхващаше онова странно по тия места, нечувано „Гуууу-гУгуууУ” в тъмното сутрин, разглеждайки внимателно развиделяващото небе за следи от птици, продължаваше безспир целия ден под палещите лъчи на слънцето, та до тъмна нощ – и чак дразнеше другите, заети да приспиват малките си. Не слизаше от кацалката да клъвне поне зрънце, поне капка водица да пийне. Отслабна, а перушината му някак избеля и се сви. Времето отвори бездна, в която всеки ден поглъщаше по една надежда.
Един ден Чудака пак влезе и след него влезе някакъв…гугутът не чака повече – шмугна се и…беше свободен. Можеше да търси своята любима по целия свят, да я открие, да си я върне…макар че злобните пощи разказваха, че я виждали в Горната махала…с друг…изглеждала щастлива. Празни приказки!
Цял ден гугутът кръжа над къщи и улици, над паркинги и мостове, над полето и реката дори…нищо. Вечерта кацна уморен на покрива над гълъбарника. Надвеси се надолу, запя – и за първи път не проточваше гукането на вик. Слезе долу и хапна при кокошките малко – и усети вкуса на храната. Видя и две котки там...беше виждал стотици пъти котка на сантиметри от себе си, отвъд защитната мрежа... не се уплаши, нали и Чудака бе наблизо, пък и какво значение имаше…Спа сгушен в клоните на старата круша – спа непробудно от толкова време насам…
На другия ден пак я търси – от клонче на конче – по всички алеи и паркове – чак до Горната махала. Но слънцето залезе и трябваше да се върне. Нищо – и утре е ден. Слезе при кокошките – беше изморен и гладен. Късно бе – Чудака го нямаше. Две гъвкави сенки се хвърлиха едновременно. Стана тъмно.
Но съмна. Утринен полъх разбута купчина сиво-бели перушинки в двора – и те оживяха. Една се отскубна от другите и полетя – все по-високо и по на юг, нагоре-нагоре…към Горната махала.
Дни и нощи се редуват...и нямат чет...Всичко върви по своя ред - неотклонно, предначертано, ясно и сигурно. И само когато пълната луна освети спящия гълъбарник, в клоните на старата круша почват да пърхат припрени криле и едно щастливо „Гуууу-гУгуууУ” връща на света вярата, че животът може да бъде и справедлив, и красив - и поне мъничко щастлив.
Следващият път напиши нещо противоположно. Сигурна съм, че ще можеш и да ме разсмееш.
Аз, (като човек на чувствата) не мога да не ти пратя една крепка и невинна приятелска прегръдка!
Поздрав - Литатру!
Слънчеви майски поздрави и от мене - за тебе и красивото Павелско!
все някой някого изяжда...
Де да беше и човешката любов тъй предана и всеотдайна, всъщност може би само майчината е такава :)
Благодаря, Ани! Да, майчината любов е най-чистата - силна и самоотвержена до смърт - нищо не може да се сравни с нея. Но този гълъб беше като човек - толкова наивен, чист, възторжен и влюбен - а после така неутешим месеци наред - май че по-добре, че котките го изядоха...А може би не - от крушата през отворения прозорец всяка нощ наистина се чува това Гуу-гУгуууУ, което не може да се сбърка...не знам...но пък и перушинките бяха истински:(((
Все едно, благодарна съм, че тази гълъбова любов пресече пътя ми – и сякаш дори леко го беляза:)))
Поздрави, Ани! Хубави почивни дни!
Следващият път напиши нещо противоположно. Сигурна съм, че ще можеш и да ме разсмееш.
Аз, (като човек на чувствата) не мога да не ти пратя една крепка и невинна приятелска прегръдка!
Поздрав - Литатру!
Мила Литатру, съжалявам, че съм те натъжила... Обещавам, ще ти се реванширам с нещо противоположно, пак за моите любимци - и ще ти го посветя! Ти си човек с фина нагласа, с нежна чувствителност - ще се постарая! А дотогава - весели, изпълнени с щастливи сбъдвания дни /като време за финализиране на всички проекти преди лятото, отпуските и морето/:))))
Нежна прегръдка и от мене, приятелко!
Мила Еми, и ние тук сме много тъжни - вече повече от седмица... това е животът. Но си мисля друго - ние тук имаме тези постоянни сложни истории и казуси, понякога по-трудни за решаване и от човешките, имаме толкова тревоги, вълнения, радости и тъги с растенията и животните, с които сме обкръжени...Какво би било, ако ги нямаше - що за сив и безличен, безрадостен и скучен живот бихме водили, с какво бихме могли да заместим това общуване? С книги, филми, концерти, разходки...и сега си ги имаме... не е същото. "По-близо до природата, до земните неща" – не си спомням откъде е този девиз, на кого е, мисля, че е някакъв християнски постулат – но май изразява всичко, което искам да кажа.
PS Много харесах коментара ти при ikra. Благодаря ти за този позитивизъм! Прегръдка!
Слънчеви майски поздрави и от мене - за тебе и красивото Павелско!
Поздрави и прегръдки и за твоите приятелки и колежки, Вени! И за теб, естествено.
30.05.2015 12:29
все някой някого изяжда...
Де да беше и човешката любов тъй предана и всеотдайна, всъщност може би само майчината е такава :)
Благодаря, Ани! Да, майчината любов е най-чистата - силна и самоотвержена до смърт - нищо не може да се сравни с нея. Но този гълъб беше като човек - толкова наивен, чист, възторжен и влюбен - а после така неутешим месеци наред - май че по-добре, че котките го изядоха...А може би не - от крушата през отворения прозорец всяка нощ наистина се чува това Гуу-гУгуууУ, което не може да се сбърка...не знам...но пък и перушинките бяха истински:(((
Все едно, благодарна съм, че тази гълъбова любов пресече пътя ми – и сякаш дори леко го беляза:)))
Поздрави, Ани! Хубави почивни дни!
Слънчеви майски поздрави и от мене - за тебе и красивото Павелско!
Поздрави и прегръдки и за твоите приятелки и колежки, Вени! И за теб, естествено.
Благодаря, скъпи Венински! Непременно ще предам - ще ги зарадвам! Светъл ден!
все някой някого изяжда...
Де да беше и човешката любов тъй предана и всеотдайна, всъщност може би само майчината е такава :)
Благодаря, Ани! Да, майчината любов е най-чистата - силна и самоотвержена до смърт - нищо не може да се сравни с нея. Но този гълъб беше като човек - толкова наивен, чист, възторжен и влюбен - а после така неутешим месеци наред - май че по-добре, че котките го изядоха...А може би не - от крушата през отворения прозорец всяка нощ наистина се чува това Гуу-гУгуууУ, което не може да се сбърка...не знам...но пък и перушинките бяха истински:(((
Все едно, благодарна съм, че тази гълъбова любов пресече пътя ми – и сякаш дори леко го беляза:)))
Поздрави, Ани! Хубави почивни дни!
Ох, камък ми падна от сърцето - не бях съвсем сигурна... но явно и многогодишният тренинг да запомням почерци и стилове ми помогна - иначе как в този век на технологиите и лавинообразната информация бих откривала преписвачите? А твоят стил е запомнящ се:)))) Прегръдка!
Приятни почини дни :)
Лек ден!...
Приятни почини дни :)
Благодаря, скъпи Икра! Приятни почивни дни и на тебе! Поздрави!
Лек ден!...
Гълъбите са слабост на съпруга ми, котките - моя тръпка. Кучетата отглеждаме заедно...и всички се учим да живеем толерантно, в максимална търпимост и хладнокръвие. Но понякога... е, това са дребни, оправдани рискове - като цяло. Но в частния случай не беше така - и на всички ни е мъчно:) Поздрави, скъпи Марине! Лек ден и на тебе!
Поздрави и прегръдка за прекрасния разказ, Вени!
напомнящ приказка или притча... само преживяното звучи
толкова истински, затрогващо, прочувствено.
Благодаря, мила Вени... за чудесния разказ, за топлотата
и силата на любовта, която при гълъбите е невероятна...
Прегръдки !
Поздрав, мила Вени! И прегръдка!
Поздрави и прегръдка за прекрасния разказ, Вени!
Мила Ати, по-страшно беше последните два-три месеца, откак избяга женската. От тъмно до тъмно - без прекъсване, той издаваше едни и същи сърцераздирателни звуци - откъде се взе този глас, този въздух в малките дробчета, тази сила! Накрая аз избягвах да минавам оттам - толкова непоносимо ми беше! После гълъбът избяга и съпругът ми го видял как вечерта слязъл да се храни при кокошките. Това е последното, което знаем за него със сигурност. Но повярвай ми - краят не е тъжен, смъртта за него би била избавление - ако не е намерил гугутката си Никога не бях виждала толкова мъка и надежда у едно същество! Надявам се все пак, че може би са се намерили - Горната махала наистина съществува и не е далеко:))) Поздрави, мила Ати, с пожелание за хубава вечер и с прегръдка от мене!
напомнящ приказка или притча... само преживяното звучи
толкова истински, затрогващо, прочувствено.
Благодаря, мила Вени... за чудесния разказ, за топлотата
и силата на любовта, която при гълъбите е невероятна...
Прегръдки !
Тъжната музика, мила Танче, е пак на Вангелис - "Autumn", другата ми любима негова мелодия след "Металически дъжд". А случката наистина е реална, за съжаление. Моите гугутки под прозореца вече ги няма...и не искам други питомни такива - стигат ми дивите в клоните на бора. Те знаят какво искат от живота, поучават го и по цял ден пеят щастливи и се люлеят на тънките иглести клонки. Да, при гълъбите - и особено при гугутките, любовта е невероятно нежна и страстна. И там има съперници и ревност, и страст, битки и поражения, воля за победа в името на любовта - но всичко е по-меко, по-благородно и чисто. А гугутките за разлика от другите гълъби наистина са моногамни - те трудно сменят партньора, но дори да се случи, не могат да излюпят пиленца - телесната им температура не можела да се покачи до необходимите градуси...Тъжно...Вече повече от седмица живеем с тази тъга, но не може нищо да се направи...
И все пак остава надеждата в онзи красив финал на премеждието, който не е непременно невъзможен. Какво пък - дано!
Прегръдка, мила Танче! Хубава вечер, приятелко!
Бъдете честити с твоя съпруг с животинките си в двора. Цяла приказка сте вие!
Поздрав, мила Вени! И прегръдка!
Меги, мила, това са и моите акценти. Имало я е любовта - и още я има, щом вечер в клоните на старата круша някой приглушено и влюбено гука. Свършила е мъката, очакването, принудата, които, съчетани с несвобода, бяха най-ужасното нещо в тази ситуация - за гълъба и определено за мене. Аз накрая не смеех да мина покрай оня гълъбарник - толкова мъка имаше в това нескончаемо гу-гУгуууУ, с извивка на края, сякаш че вика, зове, увещава някого - от сутрин до тъмна нощ. Нямаше какво да се направи - да го пуснем - той не е див гълъб, не умее да живее свободно - веднага ще го хванат котките; да му доведем нова гугутка - няма смисъл, тъй или иначе гълъбарникът е пълен – но мислехме в най-скоро време да пробваме! Добре, че всичко свърши - надявам се, все пак добре! Може пък и да са се намерили. Моля се за това!:))) Благодаря ти за съпричастието и детайлното разбиране, мила Меги, светли почивни дни за тебе - с много слънце и обич, приятелко! Прегръдка!
Иска се обич, съпричастност, наблюдателност, език, талант на разказвач... Имаш всичко това и се е получило.
Силни внушения и послания, над които човек остава замислен.
Благодаря ти!
Иска се обич, съпричастност, наблюдателност, език, талант на разказвач... Имаш всичко това и се е получило.
Силни внушения и послания, над които човек остава замислен.
Благодаря ти!
Ех, Ели, благодаря ти, какви таланти си предусетила в мене! Ами той, гълъбът, цял ден там пее, пее - и чак на плач го изкарва. А видях колко радостен беше, като дойде малката - пърха, пърха с криле около нея и чак трепери. Не иска кой знае какви очи и сърце, за да го видиш - а за описването...ами нали с него си вадя уж хляба:))))
Шегувам се, мила Ели, опитвам се поне. А иначе наистина ми е тъжно! Но...дано душичката му е намерила покой - жив или мъртъв - защото голяма трагедия си беше. Прегръдка, Ели!
Да, Факти. Гълъбите са ни добри учители. И изобщо всички животни са добри учители, защото уроците им са естествени, подчинени на законите на природата. Но кой се вслушва в уроците на едно дърво или един охлюв, или един гълъб?...Ние се мислим за царе на природата - умни и безпогрешни. Е, точно тук грешим - и дано тази грешка не е съдбоносна и за нас, и за цялата природа. Поздрави, Факти!
Обич за винаги, мъка от несподеленото; красиво и тъжно!
Тези изстинали яйца ме разтърсиха и разплакаха.
Напомниха ми изоставен дом, без прозорци и врати; без огнище ...
Гълъбите са истински моногамни. Знам, че отиде ли си единият и другият тръгва след него да търси ешчето си някъде в небето, в пространството, в безкрая ..
Видях, че след трагичното нахвърляне на сенките върху влюбения ГУГУТ ... сиво-бели перушинки в двора оживяват и се понасят към Горната махала, към светлината и любовта ...
Поздравявам те!
Поздрави, мила Кате! Прегръдка от мене - за доброто ти сърце!
И ......
Казват ,че гълъбите са ангели.
Хубава нова седмица! :)
Благодаря ти за удоволствието, мила приятелко.:)
Благодаря ти за удоволствието, мила приятелко.:)
Кате, мила, това е истинска история - като тези, които ни споделяш ти в разказите си - само че ти ги пишеш с майсторството на белетрист, а мене все ме избива на поезия. Имаме много животни в двора си - и историите извират всеки ден - с котките, с кучетата, с гълъбите и зайците. Да беше тук Йовков, да ги разчете, да ги опише!:)
Тази случка с гугутките е от преди пет години, а още ме държи, още ми тежи... Оттогава не отглеждаме в гълъбарник питомни гугутки - много са специални, като хора са. Слушаме ги как пеят отвън, в цъфналите клонки на старата круша или в игличките на бора - там имат гнезда... Но там пък има други истории - за мрачния гарван и двете свраки, които с години се мъчат да изгонят милите птички от нашия двор:) Прегръдка, мила Кате! Бъди здрава, пролетно вдъхновена и щастлива!