2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 15775 Коментари: 51 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 20:48
Сребърни мисли
на чаша обич с парфе
Сребърни нишки
изплитат в листата
сянка на мисъл и нежна печал,
сребърни струни
докосват душата,
тихо събуждат нечакана жал.
Сребърни мисли
в глава уморена
идват неканени, сядат до мен –
притчи нашепват
за дни укротени,
за мъдрост, за старост-нерадост и тлен.
Мислите сребърни
гостоприемно
каня на чашка обич с парфе.
Те укорително
втренчени в мене,
твърдо отказват ми: „Обич ли? Не!”
Виж, за парфето
не мислиха много:
„Бива!” /на сладко наблягаха май!/
Аз пък налях си
уж мъничко обич,
а чашата моя препълних докрай.
Жадно отпих,
че суха душата
усетих от този тъй стресов момент.
Преполових,
но с ужас видях как
чашата пак се напълни пред мен.
Пия до дъно –
пак пълна остава…
Може би някой си прави шега?
Може би ангел
и дявол наддават
вече за бедната моя душа.
Нека! С препълнена
чаша ще пия
обич и щастие на земния пир.
Сребърни мисли,
похапнахте вие,
време е, хайде, вървете си с мир!
Хубави почивни дни!
Много обич и щастие и на тебе, мила Еми!Хубави почивни дни!
Поздрави, мила Ати!
Мими има коте, черно, с бяла муцунка, бяло коремче и винаги снежнобели чорапки. Вече е на 3 седмици, гледа със сини очички и изучава света на хола. А мама Мими, най-тревожната майка на света, час по час открадва по минутка да ми се милне и да се жалва - но бързо се връща на денонощния си пост.
А аз за мислите не се тревожа - идват така неканени, поседят и си отиват. Може би трябва да започна и да ги каня - да се опознаем, да свикнем да сме заедно - че то - така или иначе - с парфе или без - това е бъдещето. Само трябва да ги науча на обич - да ми правят компания на питието. Иначе трудно ще се разберем:))))))
Благодаря ти, Анонимен - сигурно проблем с телефона. Поздрави от мене - лични и сърдечни!
При теб е както винаги хубаво, но и малко тъжно. Такъв ни е живота, изпълнен с радостни и нерадостни мисли.
Приятен почивен ден, приятелко и да гушнеш малкото котенце от мен!:))
С обич те прегръщам далечна и обичана приятелко!
Скъпа Вал, толкова си мила - и толкова интуитивна...Толкова добре ме разбираш - да, това бяха мисли за старост-нерадост, подсладени с парфе и любов...Дано съм ги подкупила - поне временно...:))))) Благодаря ти, приятелко! Прегръдка!
При теб е както винаги хубаво, но и малко тъжно. Такъв ни е живота, изпълнен с радостни и нерадостни мисли.
Приятен почивен ден, приятелко и да гушнеш малкото котенце от мен!:))
При теб е както винаги хубаво, но и малко тъжно. Такъв ни е живота, изпълнен с радостни и нерадостни мисли.
Приятен почивен ден, приятелко и да гушнеш малкото котенце от мен!:))
Малкото котенце, мила Кате, е голям черен котарак - тежи вече 300г. и ръмжи като лъв. Кара се на майка си, а се научи да прескача и прага - зад високия страшен праг е злобната питбулка, на която той ходи да прави забележка да лае по-тихо.
И – извинявай, че така се получава да ти опонирам на всяка дума, но – за протокола: мислите не са тъжни, нито тревожни - те са толкова почтени и благородни... само че малко нямам време за тях сега - та ги почерпих и изпратих със здраве!
А парфето го изядохме – затова направих торта с маскарпоне , защото крем тирамису с маскарпоне е другата ми хитринка за подкупване в подобни случаи, а и имаме на гости дългоочаквани приятели от Словения:)))
Прегръдка, мила приятелко! Да ти е весел и безгрижен денят – в слънце и в облаци - независимо! Усмивки!
Прегръщам те с обич! Доскоро:)))
Благодаря ти за чудесния коментар, скъпи Ачо! Красиво пожелание, искрено, добро и пълно с толкова внимание и доброжелателство!
Моята обич си има извор – гълъбите на съпруга ми, за които човек може да седне и цял живот да пише истории – и никога да не изчерпи темата, и никога да не се повтори. Моите котки – за които по-добре да замълча, иначе отговорът ми ще се проточи километър, кучетата и цветята, крушата и борът, зеленчуците в градината и ягодите – вече събрали слънце да зреят – учениците ми в училище и приятелите ми в блога – Боже, толкова пълен е този свят, че сребърните мисли за старост-нерадост май нямат шанс…по едно парче парфе и…довиждане, ще ви се обадя някой ден!:)))))
Благодаря ти, скъпи приятелю, наистина усещах вече липсата на мъжка подкрепа! Хубави почивни дни с много поводи за радост и обич!
Благодаря ти, Марине - за топлите думи и пожеланията! Пълен да е и твоят ден - сит на светли емоции и усмивки от обич! Поздрави!
Прегръщам те с обич! Доскоро:)))
Е, след около 2 месеца ще има ваканцийка, но на мен ми се струва, че вече е на вратата и вече живея предваканционно:))) А иначе, виж колко скоро ти гостувах отново в блога, има няма 2-3 часа:) Наистина си пия сутрин кафето с тебе и с още няколко блогови приятелки. Разстояннията не съществуват. Хайде, че почти стана време за следобедно кафе! Гушкай животинките от мене, но най-вече котетата:)
Те са мъдри и идват КАНЕНИ /от подсъзнанието!/.
Сребърни мисли, сребърни струни и ... чаша, препълнена с обич!
Великолепно!
Отпивай често, на големи глътки от тази вълшебна чаша! Нека тя да е все препълнена - да има за теб и за любими гости, на които освен парфе да поднасяш и ... обич!
Парфе не хапнах, но отпих тайничко от твоята чаша с обич, мила приятелко!
Не се сърдиш, нали:)?
Прегръдка сребърна с обич!
Е, след около 2 месеца ще има ваканцийка, но на мен ми се струва, че вече е на вратата и вече живея предваканционно:))) А иначе, виж колко скоро ти гостувах отново в блога, има няма 2-3 часа:) Наистина си пия сутрин кафето с тебе и с още няколко блогови приятелки. Разстояннията не съществуват. Хайде, че почти стана време за следобедно кафе! Гушкай животинките от мене, но най-вече котетата:)
Напълно те разбирам. Имам 39 учебни дни до лятото/ с безброй задължения в тях освен преподаването - изпити за външно оценяване, балове, матури, документация/. Моля се всичко да е наред на 3-ти юли да бъде последният ми работен ден и - познай! - на 4-ти естествено ще съм в Хисаря...Ех, но дотогава има 2 месеца. Точно два! Само два! Наистина е на вратата - след като минаха цели 10 месеца оттогава...Разбирам те. но ми се иска да бяхме 2 юли, не 2 май:))) И това ще стане - докато се обърнем:)))
Благодаря ти за редовните посещения - толкова е ободряващо! Прегръдка с обич...и понеже разбрах, че черпиш с кафе, донесла съм малко тирамису /с истинско марсалско вино/:)))) Да си подсладим живота, да прогоним неканените мисли - с чаша кафе и с много обич! Светъл, изпълнен с топлина и жизнерадост следобед!
ЖОЗИ
Те са мъдри и идват КАНЕНИ /от подсъзнанието!/.
Сребърни мисли, сребърни струни и ... чаша, препълнена с обич!
Великолепно!
Отпивай често, на големи глътки от тази вълшебна чаша! Нека тя да е все препълнена - да има за теб и за любими гости, на които освен парфе да поднасяш и ... обич!
Парфе не хапнах, но отпих тайничко от твоята чаша с обич, мила приятелко!
Не се сърдиш, нали:)?
Прегръдка сребърна с обич!
Катенка, пийвай си, когато ти се прииска, знаеш, от обичта ми към тебе можеш и да пиеш, и да гребеш с пълни шепи:)))) А иначе, не знам - не съм готова - мозъкът ми работи на вълна задължения вкъщи, работа, обществени ангажименти, работа, пак вкъщи - всякакви задължения. ..Мечтите ми са свързани с далечни дестинации - за по-кратко, и по-близки - но за много-много дълго...и още, и още...
Канени били от подсъзнанието моите мисли...не знам… то така всеки може да ми се яви, даже и оная с косата... Предпочитам още да не идват – има време и за тях:)))) А дотогава ще си пием с пълни чаши от всичко, което животът ни поднася, нали, Катенце? Прегръдка, приятелко! Пълноценни почивни дни ти пожелавам – весели и осмислени с интересни занимания!
ЖОЗИ
Мила Жозетка, благодаря ти за прочита - винаги толкова добре ме разбираш! Хубави почивни дни и за тебе - чудни с мекотата на обичта и светли с радостта от изживяното! Прегръдка, приятелко!
с добро и нежна обич подреден...
Благодаря, приятелко... за всичко...
Прегръдки сърдечни !
с добро и нежна обич подреден...
Благодаря, приятелко... за всичко...
Прегръдки сърдечни !
Мила Таня, приятелко, така се радвам, че си тук, а то все повече и повече приятели свикнах да откривам на други места - там явно купонът е по-голям /но аз не свикнах: толкова е многолюдно и шумно там:)))))/.
Признавам, сребърните мисли, Танче, изглеждат много красиво – спокойни, уравновесени, благопристойни – едни такива благородни – е, неслучайно са ги нарекли сребърни. Но да ти се оплача, сестрице – замръзнах с тях, щях да се простудя, такъв леден бе дъхът им – а знаеш – всички копнеем сега, в разгара на пролетта, за юнски жита с луднали макове, за юлски пясък и морски бриз…ох, да не продължавам! Та…нагостих ги и ги помолих най-учтиво да си отидат! Сребърни мисли – благородни – разбраха ме и си тръгнаха. До другия път:))))
Благодаря ти за красивия коментар и за разбирането! Хубава вечер, приятелко, и не ме забравяй!
сребърен поздрав.
Все още празнични поздрави!
П и е р
сребърен поздрав.
Благодаря ти, Факти! Да раздаваш обич...Знаеш ли, не съм се замисляла как изглежда това отстрани....Цял живот съм работила в училище - там да раздаваш обич е част от професията. Работя още - и надявам се, все още имам обич за раздаване - иначе бих напуснала веднага:))) Сърдечни поздрави и от мене – с чашка обич – за здраве!
Благодаря, Силви! Хубава съботна вечер - с много обич!
Все още празнични поздрави!
П и е р
Благодаря, Пиер! Празнични поздрави и от мене!
Пия до дъно -
пак пълна остава...
Нека е винаги пълна чашата ти с обич! Прегръдка, Вени! :)
02.05.2015 20:57
Онова за Мими, може да е отговор за мен ;))
Пия до дъно -
пак пълна остава...
Нека е винаги пълна чашата ти с обич! Прегръдка, Вени! :)
Мила Меги, права си – има и малко тъга. Тъжно ми е, че обичта между хората сякаш става все по-малко...И не оная - бурната, страстната, младежката - през нея всеки как-как минава. Липсва тихата, незабележимата, кротката човешка обич. Наречи я, ако щеш, инфантилна, слабосилна или глупава, но тази обич и съпричастие между хората - чужди и непознати, май е на изчезване.
Сто неща ще ми минат през ума, преди да се втурна да помогна на паднал на тротоара човек....обичта и съжалението ми ще се сблъскат с толкова съмнения и тревоги, с мисъл за последствията….
Някога ни учеха, че в буржоазните държави, ако паднеш на тротоара, всички ще те подминават - пък аз дълбоко, дълбоко не вярвах - а ето, случи се и тук.
Защо хората не разбират, че обичта е завинаги - и колкото по-възрастен ставаш, колкото повече се приближаваш към оня момент, в който всички земни приоритети се изтриват, обичта ще ти трябва все повече и повече. Обичта, а не отрицанието…
Но както и да е. Извинявай за дългия, умозрителен отговор – ти си най-милият, най-нежният и добър човек на Земята, когото познавам – защо точно тебе наказах с тия отвлечени размишления:)))))) Но ми тежи – и ми личи…и исках да си го кажа:))) Прости ми, мила Мег! Хубава вечер!
02.05.2015 22:01
Ако не с Мими, то с малкото ще играете след месец...
:))))))) Е, малко метафорично, но...помислих си го:)))
Благодаря за гостуването и отклика, скъпа injir! Хубава вечер! Поздрави!
Ако не с Мими, то с малкото ще играете след месец...
:))))))))))))) Благодаря ти! А малкото вече изучава ъгълчетата на хола и с тази мимикрия на черния си цвят хвърля всички ни в ужас да не го стъпчем, без да го видим! Лека вечер, Ани!
С обич
Диди
Една частица от всичко това да ти отнеме старостта, пак ще остане достатъчно много, за да се чувстваш потребна и щастлива.
Завидно е!
Чета те с възхита и с преклонение пред таланта да живееш и пишеш за живота.
Пожелавам ти красиво и сбъднато лято!
С обич
Диди
38. анонимен - Няма ми коментара, Венииии :-( ! ...
08:50
Няма ми коментара, Венииии :-( ! Прегрнах те и ти казах, че ти никога няма да остарееш, защото имаш уникален Дух, който никога няма да се предаде. Не точно така го казах и много се ядосвам, защото спонтанното винаги е най точно и искрено. Прекрасен стих, макар и малко тъжен, но безз тъга не може. Тя е част от нас. Ти си много добър човек, освен че си многоръкия Шива :-D !
Мила Диде, благодаря ти за доверието! Не старостта ме плаши, а мисълта за липса на движение, за примирение, за покой. Правилно си го казала - как виждаш многоръкия Шива с артит, плексит и каквото там още се боледува - на всичките ръце. Мразя болестите и бездействието, но...каквото Бог отреди. И когато реши - но, чувствам, още не им е времето за тия т.н. "сребърни мисли". Малко обич - и слънцето пак се усмихва светло и топло - напук на ония съдбовни зелени кози от друг мой постинг, на които днес с повече увереност, отколкото тогава, ще кажа „Къш!”
http://donchevav.blog.bg/poezia/2014/10/04/iskam-ne-iskam.1302144
Прегръдка, мила Дид! С обич!
Една частица от всичко това да ти отнеме старостта, пак ще остане достатъчно много, за да се чувстваш потребна и щастлива.
Завидно е!
Чета те с възхита и с преклонение пред таланта да живееш и пишеш за живота.
Пожелавам ти красиво и сбъднато лято!
Ключовата дума е "лято"! Като знам какво е за мене лятото и искам всичко отново и отново да ми се случи /нека да уточня, че няма нищо общо с някакви непристойни асоциации - просто е два месеца в любимите дестинации с много спокойствие и релакс:)))/, като знам, че само от мене и от това, как ще подредя останалите си 10 месеца, зависи всичко - е-е-е, получава се, как няма да се получи! А повишеният интензитет /заради наваксването на двата месеца/ ражда усещането за разнопосочност и плътност. Но аз и по природа съм си такава - искам от всяко нещо по много - плетене, четене, шиене, плуване, градинарстване, рисуване, готвене, блогуване, учителствуване - е, май не в този ред - все едно! И като представител на зодията си - всичко трябва да е точно. И няма време за някакви там „сребърни”мисли…но дойдоха – хм, дойдоха и си отидоха – дано не се сещат пак скоро – не са потребни, не са желани, колкото и Катан да ме уверява в обратното. Че то до старостта – така, както аз я разбирам – има-няма едно 40-50 години:))))))))))))))))))
Благодаря ти за хубавите думи, приятелко! Смислени и пълноценни дни и пред тебе! Поздрави!
:)))))))
Благодаря ти, мила Марти! Благодарни...не бях поглеждала нещата от тази им страна....Чудесна мисъл - ще я запомня! Чия е?
Като в американската традиция: "Благодарна съм за...". Аз щях да бъда благодарна дори в случай, в който освен моето семейство и работа имах само котката - а покрай нея колко други хубави неща имам. Да, благодарна съм - и сигурно ми личи! Усещам, че и ти си благодарна - особено за късчетата красота, които ни подарява божествената природа:))) Прегръдка за лека нощ! Аз имам да пиша отзив за едно шоу на руски език, посветено на 70г. от Втората световна война – уникално шоу! И няма как, трябва да пиша, докато ме държи върховата емоция на благодарността! Усмивки:)))
Сребърните мисли изхвърли
и вратата на душата си
за тях -плътно затвори:)
http://v-levski.com/examples/news.html
Поздрави, мила Марти! Хубава вечер!
красиво и докосващо, развълнува ме, мила Вени...
с топлинка в душата и обич, за теб...