2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 7271 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2014 08:42
Човешката съпричастност...
Намерената добра дума...
Стотиците нови изгреви
в думите за утеха...
Преди 9 месеца загубих мама.
И нещо голямо
от мене замина си - завинаги.
Че е само "нещо", не "всичко" -
да разбера трудната истина,
да поема дъх - пак да обичам -
ми помогнахте вие.
Приятели - благодаря ви!
Вляхте ми сили
да осъзная,
че човешкият свят
красив е и в мъката,
че животът е хубав,
че е единствен
и трябва да се живее
с усмивка и мисъл за другите -
въпреки болката от разлъката...
В стиховете по-долу
усмивката...е, в момента я няма,
в момента сълзите
пак мият стария пясък,
който дращи в очите ми,
но вече е друго - сърцето ми
пак е пълно - на живота
с родилния крясък.
Наново осмислям света-
с обичта и естествено - с вас!
Имам ви, вярвам ви, следвам ви!
Благодаря ви, приятели!
https://www.youtube.com/watch?v=LxVBwF4uRsM
Всеки своя градинка си има…
В памет на нашата майка…
Градината твоя днес пуста мълчи…
Сякаш в приказка зла - буренаци и тръни.
Тази градина все китеше ти,
да полееш и вържеш, прекопаеш, загърнеш…
Казваше: "Ех, защо не се радвате вий..."–
с топла дума да те похвалим мечтаеше.
Неразбрали, свивахме рамене - все пак ти
не нашата, свойта градина копаеше.
Всеки своя парцел разработва, мълчи,
всеки бърза – не спира при другия.
Със стъжнено сърце ни очакваше ти -
но не …не ти признахме заслугите.
Времето бавно без тебе пълзи…
В болка месец девети отмина...
Цял живот твоя – стана наша – уви,
днес е ничия твойта градина.
24.08.2014г.
Коя е основната задача на глобализаторит...
Морална смърт
Посветените й стихове, казват всичко. Никой не може да запълни тази празнота в сърцето, но спомените за тях ще ни топлят и съпътстват до края на дните ни.
Прегръщам те!
https://www.youtube.com/watch?v=jAeCdE-nOjA
Имаше един разказ нa Хайтов - за ябълките, които така и не занесъл приживе на родителите си...Всички не казваме нужното, не правим необходимото, не сме достатъчно благодарни - хора сме. И си отиваме. Хубаво е да има кой да погледне към градинката ни и да си спомни за нас, хубаво е когато оставяме добри деца.
Споменът, споменът трябва да остане и ще остане.
А тя е жива, ти носиш частица от нея в сърцето си, а това е достатъчно, за да бъде вечна!
Нека е светла паметта на майка ти!
Прегръдки!
https://www.youtube.com/watch?v=jAeCdE-nOjA
Имаше един разказ нa Хайтов - за ябълките, които така и не занесъл приживе на родителите си...Всички не казваме нужното, не правим необходимото, не сме достатъчно благодарни - хора сме. И си отиваме. Хубаво е да има кой да погледне към градинката ни и да си спомни за нас, хубаво е когато оставяме добри деца.
Така добре си ме разбрала, Дора, толкова точни са думите ти - влизат в душата така - директно, но не болезнено, а меко и тъжно... Знам този разказ на Хайтов от "Шумки от габър", мисля, че се казваше "Докато са живи". Харесвам и Сергей Безруков, гледала съм филма "Маму", по който най-вероятно е направен и клипът. Благодаря ти за този клип - гледах го няколко пъти, връщах култовите реплики опять и опять, и снова - и познай - стана ми по-леко, по-светло. Колко верен на житейската правда е монологът на майчиния гроб, колко милост, нежност, болка, обич - разкаяние и съзнание, че мама винаги разбира и винаги прощава - колко общочовешки валидно - и как лично го е преживял и пресъздал младият руски артист. Велика си, Марти! Как се сети! Благодаря ти от сърце, мила приятелко! Прегръдка с обич!
Споменът, споменът трябва да остане и ще остане.
А тя е жива, ти носиш частица от нея в сърцето си, а това е достатъчно, за да бъде вечна!
Благодаря ти, Вал, ти си винаги така фин и чувствителен, така премерен и точен! Думите ти попиха в сърцето ми - благословен да си! Поздрави от сърце!
Благодаря ти, Факти. Боли, много боли, но...някак по-светло, като изкупление. Няма я паниката и усещането за катастрофичност. Не е тайна, че влязох в този блог с поетическите видения за мухъл, паяци, смърт:), но съпричастността и позитивизмът на приятелите от блога ме връщат малко по малко към нормалната човешка виталност, дават ми опора, осмислят усилията ми.
Благодаря, че ме подкрепи, приятелко! Хубав ден и спорна седмица!
Така е, Марине, за съжаление. Впрочем бих могла да прибавя към твоите думи по-оптимистично продължение, стига да не ти прозвучи много рапърски:)))
...И често ни натъжават, но нови сили ни дават...
Благословена да е силата на онези, които бдят над нас и отмахват от главите ни всяко дебнещо зло - и в живия живот, и в оня, другия, в който неминуемо всеки някога преминава. Поздрави!
Нека е светла паметта на майка ти!
Прегръдки!
Благодаря ти, Меги, ти си толкова добра! Аз и съпругът ми се грижим за градините на майка ми - те са общо четири :))). Обещала съм това и на брат ми в Англия, но...въпреки всички усилия и старания, въпреки непрестанните дъждове това лято, които уж ни помагат, като поддържат всичко свежо и зелено, градината на майка ми изглежда запустяла, заглушена от бурени и новоизраснали храсти, мрачна и страшна градина. Но...трябва да се живее- додето...докато...нямаме кой знае какъв нормален избор.
Е, не съм искала да те натъжавам, пък се разфилософствах! Поздрави, мила Мег! Повече усмивки, повече любов - всичко друго е лъжа и измама!
Ако се взреш в тъжната и някогашна градина сигурна съм ще си откриеш някоя покапала от пръстите и звездица. Избърши я от пръстта и я сложи на гърдите си - ще ти пази и топли хубавото от преди ... и току виж, градината засветила с широтата на майчиното и сърце.
Ако се взреш в тъжната и някогашна градина сигурна съм ще си откриеш някоя покапала от пръстите и звездица. Избърши я от пръстта и я сложи на гърдите си - ще ти пази и топли хубавото от преди ... и току виж, градината засветила с широтата на майчиното и сърце.
Колко красиво и добротворно се изказваш, Ели! Благодаря ти! Ти самата си звездица - или безразсъдна луна? Прегръдка от мене!
Нека е все така жива паметта за твоята майчица!
В болка месец девети отмина...
Цял живот твоя – стана наша – уви,
днес е ничия твойта прекрасна градина.
Прегръдка и от мен, Вени!
Болката не се притъпява. Знам го от опит. Моята майка си отиде, когато бях на 28, а мъката си е в мен.
Не си сама в болката си! Ние сме с теб! Блога ми помогна много и на мен преди няколко години.
Благодарна съм на всички приятели!
В това преди няколко години изплаках мъката си /така си мислех тогава/ по моята майка :
http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/16/v-pamet-na-maika-mi.212723
Бог да Ги прости!
По повод благодарността ти към приятелите тук - ние също сме щастливи с твоето присъствие, особено аз :)))))
Прегръщам те!
Болката не се притъпява. Знам го от опит. Моята майка си отиде, когато бях на 28, а мъката си е в мен.
Не си сама в болката си! Ние сме с теб! Блога ми помогна много и на мен преди няколко години.
Благодарна съм на всички приятели!
В това преди няколко години изплаках мъката си /така си мислех тогава/ по моята майка :
http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/16/v-pamet-na-maika-mi.212723
Бог да Ги прости!
Бог да ги прости, Катенце, и нас да ни прощава, че уж все се стараем, а толкова често изпускаме важни неща, правим грешки - ей тъй, неволно - защото сме хора, а после изведнъж става късно да ги поправим - и се превръщат в грехове. Тези страшни дни на изпитание, за които разказваш в поста си, кошмарно се повтарят в живота на всеки, загубил близък на сърцето му човек. Ти си била толкова млада - и майка ти също! Колко пропуснати мигове! Бях на 14 години, когато почина баща ми. Цял живот ми липсва - и ми личи.
Но -- от друга стана, ние трябва да се радваме, че сме ги имали, че са ни създали и възпитали такива, че са били родители за пример - както пишеш и ти. Вечна им памет! Горещо те прегръщам, мила Катенка! Усмихни се, макар и през сълзи!
По повод благодарността ти към приятелите тук - ние също сме щастливи с
твоето присъствие, особено аз :)))))
Мила моя Бени, усмихната, нежна, разбираща, с огромно сърце, с настроена на най-мелодичния лад душа, винаги позитивна, винаги обичаща, одухотворена, влюбена в живота, търсеща, вярваща, истинска - уникалната наша Бени - благодаря ти! Да, говорили сме по темата - помня как влязох в блога - самотна, объркана, отчаяна - ти ме стопли с позитивизма си, с нежната вяра, че краят е само едно ново начало, че нищо не се губи, че близките ни са всъщност до нас - щастливи, когато и ние сме щастливи, тъжни, когато ние тъжим. Аз те послушах - и се усмихнах. Ето - и сега се усмихвам, макар че...е, усмихвам се!
Прегръщам те с обич и благодарност, мила приятелко!
Точно така е , Майче! Не съзнаваме какво имаме, не му се радваме, мислим си, че е нещо обикновено, че винаги ще бъде така. А то трае толкова малко - един миг - и вече е спомен. Благодаря ти за топлите думи - те значат толкова много за мене! Прегръщам те с обич!
Прегръщам те!
Благодаря ти, мила приятелко! Прегръдка и от мене!