2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4371 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2014 18:14
***
Летни емоции…
***
на Precoria
„Щом дойде лятото,
започваме отново да грешим
в храната и в какво ли не
и чакаме отново постите.
Така сме устроени.
Летни хора сме си.»
/ коментар на моята приятелка от блога Precoria/
Моята сянка, горката –
мисля, от мен се срамува:
крие се зад полата ми
и подозирам – ревнува
от това, че щастлива
по плажа летен с друг крача,
и я оставям страхливо
след мен без дъх да се влачи.
Или пък се възмущава
от туй, че сплитаме длани,
а хладна водата остава
под сенките ни събрани.
Моята сянка, горката –
явно, че негодува.
Просна се във краката ми -
тръшка се – не се шегува.
Но – да ме контролира?
Бързо забравям за нея,
когато жестикулирам,
и –чисто луда – се смея;
когато плувам в очите му,
а той, нехайно усмихнат,
с привидно безразличие
кара в мен всичко да кипне.
Слънцето спира отгоре
от мене огън да вземе,
сянката моя престорено
кротко в краката ми дреме.
Своята сянка полага
хищникът тихо до нея.
Сянко, поне ти му избягай,
аз дъх да поема не смея.
Преображение на соления бряг (първа част...
Преображение на соления бряг (втора част...
Допадна ми особената ти чувствителност...
Поздрави, Вени!
поздрав сърдечен и за двете ви...
Закачливо, приятно, самоиронично стихо...
Пожелавам ти хубави юнски емоции!...