Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
04.04.2014 08:46 -
Мотиката на майка ми изчезна
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2018 22:31
Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 29.03.2018 22:31
Мотиката на майка ми изчезна
В утрото на спомена се връщам,
сънно газя тихата вода,
плясъкът й с болка преобръща
в мозъка ми старите неща.
Пламъци от думи неизречени
ближат сенките на двора пуст.
Всичко тук, на самота обречено –
вчера важно – зная наизуст.
Връщат се, прииждат бели птици,
кацат на притихналия праг.
На сърцето опнатите жици
търсят в обичта надежда пак.
Хлопва се врата – нечиста сила
пренарежда вътре вечността.
Зад вратата в тъмното се скрила,
плитки сплита старата метла.
Стаята премита, подредена –
чуждо гледа в мътните стъкла,
в ъгъла се гуши спотаена
ланската украса за елха.
Бъдното несбъднато се вплита
в хаоса на някакъв абсурд
и не питам, не, съвсем не питам
липсва ли ми вече нещо тук.
Всяка вещ на мястото си –
мига с кухи и изпразнени очи.
Но на мама старата мотика
тъй и не видях сред тях, уви!
4.04.2014 година
В утрото на спомена се връщам,
сънно газя тихата вода,
плясъкът й с болка преобръща
в мозъка ми старите неща.
Пламъци от думи неизречени
ближат сенките на двора пуст.
Всичко тук, на самота обречено –
вчера важно – зная наизуст.
Връщат се, прииждат бели птици,
кацат на притихналия праг.
На сърцето опнатите жици
търсят в обичта надежда пак.
Хлопва се врата – нечиста сила
пренарежда вътре вечността.
Зад вратата в тъмното се скрила,
плитки сплита старата метла.
Стаята премита, подредена –
чуждо гледа в мътните стъкла,
в ъгъла се гуши спотаена
ланската украса за елха.
Бъдното несбъднато се вплита
в хаоса на някакъв абсурд
и не питам, не, съвсем не питам
липсва ли ми вече нещо тук.
Всяка вещ на мястото си –
мига с кухи и изпразнени очи.
Но на мама старата мотика
тъй и не видях сред тях, уви!
4.04.2014 година
Как Крал Карл Май крал кларинети от крал...
Алхимия на цветето
КРИЗАТА НЕ Е ДЕМОГРАФСКА, А ПОЛИТИИЧЕСКА...
Алхимия на цветето
КРИЗАТА НЕ Е ДЕМОГРАФСКА, А ПОЛИТИИЧЕСКА...
Няма коментари
Търсене
