* * *  
Спъват дните ми крачка и спират съвсем.
Тихо цъка часовник някакъв в мрака.
Цъка-цъка –и спря. Не че ми е проблем –
във ваканция аз съм –никъде не ме чакат.  

Бързат пътища чужди, а аз си лежа
пред лаптопа и в блога се правя на умна.
Лампата моя настолна - и тя не издържа
с мен, горката, цяла нощ будна.  

Мигна, светна, изгасна – пеперуда една
устремена към светлото – падна в безпътие.
Под прозореца нещо прошумоля,
някой влезе – и право към мен се запъти.  

И познах своя делник – отруден и стар,
сив, одрипан и гладен, с навъсени вежди,
в ръка с неизменния шарен буквар,
в очите с тъга от пропилени надежди.  

Ех, ваканцийо, обещах да ти бъда другар,
да покоряваме  с тебе планински върхари,
да отмаряме славно в спацентър в Хисар
или да отпрашим сами  за  Канарите.  

Обещах, но …измъчен, моят делник мълчи
и плуват в очите му проблеми, тревоги.
Ваканцийо, толкоз те чаках – уви,
трябва да тръгвам, да остана не мога.  

От ъгъла паяк  за сбогом подаде ръка,
усмихна се мило – после смути се.
Мила ваканция, с мен беше много добра,
всичко опита, но просто нямаше смисъл!  

3.04.2013 година



                           

Отначало ми се стори уж шеговито, но сякаш долавям тъга.. Как мина ваканцията? Имаше повод за усмивки, предвид топлото слънце :) И все пак?

О, не , това беше по-скоро артистична поза. Бях навсякъде, където исках да бъда с приятелите си - две двойки гости от различни чужбини, които отдавна не бях виждала. Само до морето не успях да стигна - но живот и здраве, на 18 април, за Великденските празници, със семейството ми сме в Несебър! Обожавам Несебър!
Ваканциите са много хубаво нещо, но бързо свършват! Тъгувам обаче не заради това, а за социалната участ на моите събратя по професия - делникът в училище е не просто "отруден" - кашата в нашата система го прави алогичен, невъзможен! Но нищо - в живота е хубаво да има и провокации, нали?
Поздрави с пожелание за много слънце и топлина в почивните дни!!

А за Несебър идеята е страхотна!
Няма да коментирам системата. Трагично е положението не само при вас.

Поздрави и на теб, добро настроение и много вдъхновение :)

Като се замисля, в живота ми остана една неосъществена мечта - да живея в Хисаря и в Несебър толкова дълго, колкото ми се иска. На практика това би означавало 6 месеца в Хисаря и 6 месеца в Несебър:)))) Ей тъй - една година - пък тогава мога и да умра!
Любимите ми кътчета за бягство и спасение! Господ да ги благослови!
При нас вече се кани да вали. Пак ще трябва да търсим дъждовни картинки.
Хубави почивни дни! Аз тръгвам за градинката, която отглеждам в края на града -да й се порадвам преди дъжда - там сега всичко цъфти! Поздрави!