2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 18122 Коментари: 60 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 18:57
Къщата, останала на края на света… Напразно - нищо вече не е същото…
В предзимната вечер, когато далече от мен отшумява безличен денят и в старата круша, настръхнало сгушен, див гълъб самотно утихне в съня, през клони без листи луната лъчиста цветя анимира на фон теракот и времето спира, и всичко умира и пак се преражда в друг, нощен живот.
Как с поглед премрежен ме гледа разнежен светът в алуминий и ламинат! Аз тихо пристъпвам, сакрално потръпвам: Ех, дом реновиран – рекламен плакат! Намигат нескрито в копнеж светлините – сто уреда в стендбай космичен режим. И без да ме питат, през мене лъчите препускат убийствено в трафик незрим.
Макар и презряла заплахата, цяла потънала в този модерен комфорт, усещам - душата се бори с вината, а мислите хвърлят се в бесен офроуд. Тъгата не стихва и нещо се спихва в сърцето, уж чуждо на фалш и лъжа. Сиротно бездомна, потъвам пак в спомена за родната къща накрай на света…
|
|
Благодаря ти, мила Софи! Преживяно е - тъга и вина за цял живот... Поздрави!
и ти пак ще прегърнеш
забравени твои мечти.
Тогава ще зърнеш
домът озарен от лъчи.
И продължавай
не се заблуждавай,
а смело към него върви
породени от големите разстояния до родния дом.
Поздравления, Вени, прекрасна творба!
и ти пак ще прегърнеш
забравени твои мечти.
Тогава ще зърнеш
домът озарен от лъчи.
И продължавай
не се заблуждавай,
а смело към него върви
Благодаря ти за хубавите стихове, скъпи Вал! И за светлината на утрото, която носиш! Прав си - не е задължително родният дом да остане сам. Опустял след родителите ни, той може да стане пресечна точка на обичта и привързаността между нас, порасналите деца. Е, опитваме се, колкото можем... Макар че е трудно - "реновираните" ни собствени къщи ни дърпат към себе си:))))))
Поздрави, приятелю! Честит Ден на будителите!
:))))))
Благодаря ти, Марине! Всъщност брат ми реновира и заради двама ни родната ни къща, а аз помагам от дистанция - с носталгия и искрено поетично дръзновение:)))
Честит празник!
Благодаря ти, скъпа Натали! Знаеш как е със спомените от детството - болезнено сладки, носталгични - щастливи и безотрадни едновременно. Поздрави и още веднъж - успех на представянията на новите ти книги!
Благодаря ти за хубавите думи, скъпи приятелю, чел си със сърцето си, затова ти е харесало написаното. Който не е имал роден дом и детство, той не знае болката от мисълта, че там някъде далече - и не чак толкова далече - си оставил опустяла, рушаща се от времето и от самотата, скъпа на сърцето ти къща - и нищо не можеш да направиш - защото и да се върнеш, нищо вече няма да е същото...
Обожавам стиховете на Недялко Йорданов, ритмиката, римите, които просто извират - леки, непретенциозни уж, нетърсени, а толкова точни - като заковани! А някои го обвиняват в стихоплетство...
Поздрави, скъпи Стефане! Лек и безгрижен месец ноември!
породени от големите разстояния до родния дом.
Поздравления, Вени, прекрасна творба!
Болезнени чувства...далечни разстояния... Благодаря ти за точния, проникновен прочит, за поощрението! Поздрави, скъпа Доче - и честит празник!
Честит празник, скъпа Налия! Както винаги - успяла си с малко думи да предадеш всичко, което едва съумявам да побера в няколко дълги-предълги строфи:))))
Благодаря ти! Весел ноември!
Много хубаво стихотворение, почти като разказче.:)
Много хубаво стихотворение, почти като разказче.:)
Да, Кате, мило е, свидно е - а не можеш да направиш кой знае какво. Няма как да изоставиш собствения си уреден дом и да се върнеш да живееш в родната къща, където всичко е остаряло, непригодно, обезсмислено от времето. Това наистина е един дълъг и тъжен разказ, една сага, която всеки носи в себе си до края на своя живот - да го боцка от време на време като трънче по сърцето и да му напомня откъде е тръгнал. Тъжно е - у всеки от нас живее един блуден син - но няма как, такива са времената, особено нашето съвремие, в което всеки трети българин е извън родината. И си права - на тези, които са зад граница, сигурно им е още по-тежко.
Благодаря ти, мила приятелко, за точната реакция, за съзвучния с моето настроение и послания коментар! Хубави ноемврийски дни с приказни есенни изживявания! Прегръдка!
Честит празник, мила Еми! Рано или късно всеки събира вързопчето обич за из път и прекрачва прага на родния дом. И се връща от време на време - реално или в спомена - но винаги като пътник, който час по час гледа часовника и все се извинява, че много бърза. Няма как - любовта чака навън, светът - също. Тръгваме с чела, обронени от синовна вина, но със сърца, препълнени с обич и милост. Затова трябва да се връщаме - за това презареждане, дори когато няма никого, на когото бихме могли да целунем ръка за прошка.
Поздрави, мила Еми! Нежно красива да бъде есента за тебе! Прегръдка!
Благодаря ти, Марти, за това "в началото на всичко". Чудех се дали някой ще направи връзката с това умозрително "накрай света":)))) Да, и къщичка на дните златни - скъпият бащин дом, в който се връщаме понякога, но ...там вече няма нищо от свидните спомени за детството... Прегръдка, приятелко - и честит месец ноември!
Благодаря ти, мила Елена, за хубавите думи, за добрите чувства! Поздрави с пожелание за много топлина и обич в настъпващия месец ноември!
Не, не се свиква, Стани! Благодаря за размислянето! Ведър и обичлив ноември!
Тъга, носталгия, невъзвратимост - може би това ме стяга.
Тъга, носталгия, невъзвратимост - може би това ме стяга.
Мила Кате, съжалявам за отрицателната емоция, която неволно съм ти внушила! Не тъгувай, приятелко! Ние поне сме имали детство и дом - да има какво да хвърля среброзлати отблясъци върху спомените ни цял живот...
Домът, в който живея днес - и който китя като свраче гнездо с всевъзможни модни придобивки - и още, и още... в контраст с немарата, с мухъла и самотата, които въпреки спорадичните ни усилия, продължават да поглъщат родната ни къща - това е голямата ми мъка и вина... И става все по-трудно да се промени нещо...Отиват си домовете на нашите родители, ще ги последват и нашите домове - щом децата ни редят свои гнезда в чужбина... Реалност - историческа, икономическа, геополитическа - знам ли, и мъка, мъка човешка, синовна вина...
Прегръдка, мила Кате! А ти повече се усмихвай! Животът ни ще е пълноценен и смислен, докато с усмивка вървим напред! Усмихнат, без грижи и тревоги, в радост и обич да е твоят ноември, мила приятелко!
Бъдете жива и здрава!
Бъдете жива и здрава!
DDDDDDDDDDD
Благодаря Ви от сърце! Здраве и късмет и на Вас, весел и щастлив ноември!
:))))))
Самоирония, укор, самобичуване... Удобствата на комфортния начин на живот в града пред селската идилия с цялата й прелест, но и спартанска семплост и ограниченост... Труден избор - не че се налага, но...все пак. Тъжно ми е, че бащината ни къща пустее сама, а не мога да се задържа там повече от 2-3 дни и то само в обкръжението на близките си роднини, ритуално събрани от сладките спомени за детството... Чиста проба матрица, нали?
Прегръдка и от мене, скъпа Вал, и щастлив ноември - без дилеми, без сложни казуси - в мир и любов със себе си и с близките на сърцето си хора:)))
и нещо се спихва
в сърцето, уж чуждо на фалш и лъжа.
Сиротно бездомна,
потъвам пак в спомена
за родната къща накрай на света…"
Само това, че си пресъздала в стихове, родния дом, говори за мислите и чувствата, които те владеят. Чудесно е, че вратите му са отворени за теб и тъжно, когато си тръгваш от там. Усещането от раздялата е тъга, защото в родния дом оставяме душата си.
Прегръдка, Вени!
и нещо се спихва
в сърцето, уж чуждо на фалш и лъжа.
Сиротно бездомна,
потъвам пак в спомена
за родната къща накрай на света…"
Само това, че си пресъздала в стихове, родния дом, говори за мислите и чувствата, които те владеят. Чудесно е, че вратите му са отворени за теб и тъжно, когато си тръгваш от там. Усещането от раздялата е тъга, защото в родния дом оставяме душата си.
Прегръдка, Вени!
Права си, мила Ати, имам възможност и се опитвам по-често да си ходя. Стараем се да поддържаме що-годе къщата, двора и градините на майка ми ...Храня и котките й, които вече три години упорито отказват да си намерят друг дом. Такава радост е да се върнем и да намерим живинка вкъщи! Когато си тръгвам, чувствам някаква лекота - и не толкова, че съм свършила нещо, че съм си изпълнила задълженията, чувствам, сякаш съм презаредила и мога да се върна към рутинния си живот. След седмица само - и пак ме тегли нещо към родния дом - за няколко часа, за ден или два - но повече ми е трудно да остана...И ме е яд, и се укорявам, но това е положението...
Благодаря, че се отби при мене, приятелко, благодаря ти за топлите думи, за разбирането! Прегръдка с пожелание за успешен месец ноември!
Домът е свързан с детството... родителите, баба и дядо -
с най-чудните спомени и най-светлите дни - това завинаги
остава в сърцето и стопля душата... и когато тях ги няма, най-скъпите
на сърцето ти, стожерите на дома, дори и да живееш на същото място,
онзи бащиният дом е една незабравима приказка, и когато я сънуваш -
се събуждаш с усмивка... върна ме в двора на бащината къща...
Чудесен постинг, мила приятелко... Поздрави !
Благодаря ти, скъпа Вики - за добрите думи, за поощрението! Прегръдка!
Домът е свързан с детството... родителите, баба и дядо -
с най-чудните спомени и най-светлите дни - това завинаги
остава в сърцето и стопля душата... и когато тях ги няма, най-скъпите
на сърцето ти, стожерите на дома, дори и да живееш на същото място,
онзи бащиният дом е една незабравима приказка, и когато я сънуваш -
се събуждаш с усмивка... върна ме в двора на бащината къща...
Чудесен постинг, мила приятелко... Поздрави !
Права си, мила Танче, дори да живееш на същото място, онзи бащин дом от спомените вече го няма. Времето е отминало с бързи крачки напред и е отнесло със себе си и скъпи хора, и отношения, и начин на живот - всичко. Остават само спомените...
Благодаря ти, че намина, приятелко, идвай по-често, липсваш:))) Прегръдка с пожелание за много усмивки и добро настроение в предстоящите слънчеви и топли ноемврийски дни!
Няма да коментирам съдържанието, защото и ние сме пронизани, приковани, оплетени от паяжините на разни, повечето напразни електромагнитни вълни. Навярно всичко това ще ни изроди...
Обаче, най-важното, ставаш (или отдавна си станала) разпознаваема, например, като Чу. А аз се влача след вас с разни експерименти. Не ти правя комплименти, защото имам зад твърдението си аргументи.
От мен - аплодисменти!
П и е р
ПС - Последната (засега) джаджа при нас е безжичен звънец. Монтирах го оня ден, но понеже няма жица, никой не звъни, а вика...
Няма да коментирам съдържанието, защото и ние сме пронизани, приковани, оплетени от паяжините на разни, повечето напразни електромагнитни вълни. Навярно всичко това ще ни изроди...
Обаче, най-важното, ставаш (или отдавна си станала) разпознаваема, например, като Чу. А аз се влача след вас с разни експерименти. Не ти правя комплименти, защото имам зад твърдението си аргументи.
От мен - аплодисменти!
П и е р
ПС - Последната (засега) джаджа при нас е безжичен звънец. Монтирах го оня ден, но понеже няма жица, никой не звъни, а вика...
Скъпи Пиер, благодаря ти за усетената тревога от електромагнитни вълни - голяма мъка са ми, така и не свикнах. Нощем, вместо да потънем в блажена тъмнина, стаите грейват в някаква нездрава синьо-зелено-червена светлина и къщата заприличва на космически кораб:))) А за звънеца те разбирам - живееш ли в къща, така е. И ние сложихме безжичен - с 3 приемника и 32 мелодии:))) Е, и никой не се научи да звъни - влизат си направо или се провикват през оградата, дори чукат на прозорчето откъм улицата. Добре, че е Джаки:)))
Харесвам поезията на Чу. Изключителен, убийствен талант! Аз ...аз нямам нищо общо с поезията в този смисъл. Пиша от време на време така, само да разредя напрежението, когато нещо ми се понасъбере. Знаеш, има такива моменти. Но ти благодаря за хубавите думи, задължават!
Поздрави, скъпи Пиер! И не се преуморявай с бетона - запази малко сили и за неделя, че след нея може да има и още една:))) Успех на твоя кандидат от последното стихотворение - ТОЙ Е! На добър час! :))))
За спомена от детството, топлината на бащиното огнище, звънкият детски смях ... останал завинаги между стените на
" ... родната къща накрай на света …"
Благодаря ти! За човешкото чувство ...
Прегръдка!
За спомена от детството, топлината на бащиното огнище, звънкият детски смях ... останал завинаги между стените на
" ... родната къща накрай на света …"
Благодаря ти! За човешкото чувство ...
Прегръдка!
Благодаря ти, Вили, винаги ме подкрепяш в моменти на нерадостни мисли, винаги търсиш човешкото в думите ми, намираш доброто в намеренията ми, озвучаваш по един неповторимо топъл и приятелски начин опитите ми за някакви послания към другите! Прегръдка, мила приятелко! Желая ти много усмивки, много късмет през ноември!
но по-важно е усещането за принадлежност , за всеки който го прочете.
но по-важно е усещането за принадлежност , за всеки който го прочете.
Не че опитвам да се оправдая, но...:))) Понякога тия рими са така досадни, гледам да ги скрия в средата на стиха, но те и оттам надничат и накъсват ритъма - та това е истината за "идеалния стих". А усещането...то си идва с чувствата и преживяванията... А в момента искрено се ядосвам, че не мога да си отида и да проконтролирам един важен ремонт, който чужди хора без надзор правят на бащината ми къща. Но те са професионалисти, доказани са - дано! Пък и брат ми проследява всеки детайл - дистанционно:)))))
Благодаря ти за добрите очи, с които гледаш постингите ми, за поощрението ти, мила Факти! Поздрави!
Мила Васенка, добре дошла! Много си права, приятелко - и е далече, и е близо. Близо до сърцето, а честно казано - и до ума: едва ли минава ден да не си спомня - и да не пожелая да си отида. Но уви - повелите на ежедневието са сурови, нареждат нещата за правене едно след друго, едно след друго... Или е оправдание, знам ли? В моите спомени бабината къща е също нещо вълшебно - идеалното място, където бих искала да се завърна... Много точно си го казала: съвършеното място!
Благодаря ти за топлия отзив, приятелко! Хубави почивни дни - макар че колко ще са почивни за тебе, не знам - само като се сетя за оня ти постинг с голямото тичане:)))))))))) Спорна работа и да ти е леко на сърцето, весело на душата! Прегръдка, приятелко!
И аз ти благодаря, мила Дид, за споделеното, за добрите чувства, за идването ти, което ми е толкова скъпо! Бъди благословена, приятелко! Прегръдка от сърце и от мене!
Амин, дай, Боже! Когато майка ни почина, с брат ми решихме, че всичко трябва да си остане така, както е било - събиранията на село, общуването, разбирателството помежду ни. Хубаво ни е, когато сме заедно, но е и малко трудно - обичта, мъката, липсата - всичко се смесва. Но ние сме упорити - поддържаме градините, правим дребни ремонти по къщата, събираме се по празници. Докато сме здрави, докато сме задружни - и къщата на родителите ни ще е жива. Всичко е от Бога, сполай Му! Мила Галя, благодаря ти за топлото отношение, за разбирането! Прегръдка с пожелание за много топлина и обич в студените есенни дни!
вълнуващо, докосващо сърцето... прегръщам те..
вълнуващо, докосващо сърцето... прегръщам те..
Благодаря ти, мила Мариники, за затрогващите думи, за съпреживяването! Прегръдка и от мене!
Много харесах, Вени.
Много харесах, Вени.
Обич, болка, носталгия... И отрицание на парниковите жилища от изкуствени материали, в които живеем с удовлетворението, че сме постигнали върха на мечтите си...
Както винаги си много интуитивна и точна и в анализа, и в съпреживяването, мила Ели! Благодаря ти! Прегръдка!
Да, мила Ели, завръщането към естествените неща...Някога мечтаехме за алуминиева дограма, а гипскартонът и ламинатът бяха недостижим лукс - поне за моето семейство...Някога, преди двайсетина години. Аз лично бързо им се наситих, днес си мечтая за дърво с аромат на чам, за топли тухли, за солиден, сериозен и верен камък - за истинските неща. В селските ни къщи ги има в изобилие, но там пък няма толкова други неща, цял един свят, с който сме свикнали и за зло или за добро, трудно можем да се разделим с тях. Остава носталгията по простите, истински стойности в живота, по щастливия, изчистен от условности и компромиси живот, по близките на сърцето ни хора, отдавна отишли си от този свят, остава споменът за нашето детство...
Прегръдка, мила Ели! Бъди щастлива, приятелко!
Вярно е, скъпа Неви - дори когато потъне в самота и руини, такава къща си остава одухотворена, оживена от спомени, от образи, от скъпи сенки. Не знам само дали след време ще казват така и за нашите домове...или ще побързат да викнат фандромата:))) Прегръдка, приятелко!
И там в тихия уют на родната стряха, аз чувам зовът на свойте предци.И с песен недоизпята те пращат ми думи едни:
За вечна любов и мъдрост предавана от век във век и ний с тях едно сме.
Жозета
И там тихия уют на родната стряха, аз чувам зовът на свойте предци.И с песен недоизпята те пращат ми думи едни:
За вечна любов и мъдрост предавана от век във век и ний с тях едно сме.
Жозета
Амин, дай, Боже, мъдростта на предците да ни води по пътя ни в трудния ден, светлината на любовта им да ни пази от грешните избори, а родният дом да ни отбива от време на време от нашите разнопосочни пътища през света, да ни събира с обич и грижа, за да се пречистим, да презаредим!
Благодаря ти за този изпълнен с вяра и сила коментар, мила Жози! Прегръдка с пожелание за светли, пречистени с обич дни!
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...
Константин Антонов
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...
Константин Антонов
И аз чувствам така завръщането в родния дом, скъпи Санде - и по същия начин тъгувам в търсене на "несъществуващи неща". Неизбежност - с която трябва да се примиряваме.
Прекрасни стихове - много, много са ми близки! Благодаря ти, приятелю! Светли дни за тебе и семейството ти!