Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2016 06:00 - Къщата, останала на края на света
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 4423 Коментари: 60 Гласове:
51

Последна промяна: 26.09 18:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 image                                     image

 

   

                 Къщата, останала на края на света…

  Старееща от времето и самотата къща, в която някой път се връщаме…
Напразно - нищо вече не е същото…





     В предзимната вечер,

     когато далече

     от мен отшумява безличен денят

     и в старата круша,

     настръхнало сгушен,

     див гълъб самотно утихне в съня,

     през клони без листи

     луната лъчиста

     цветя анимира на фон теракот

     и времето спира,

     и всичко умира

     и пак се преражда в друг, нощен живот.

 

     Как с поглед премрежен

     ме гледа разнежен

     светът в алуминий и ламинат!

     Аз тихо пристъпвам,

     сакрално потръпвам:

     Ех, дом реновиран – рекламен плакат!

     Намигат нескрито

     в копнеж светлините –  

     сто уреда в стендбай космичен режим.

     И без да ме питат,

     през мене лъчите

     препускат убийствено в трафик незрим.

 

     Макар и презряла

     заплахата, цяла

     потънала в този модерен комфорт,

     усещам - душата

     се бори с вината,

     а мислите хвърлят се в бесен офроуд.

     Тъгата не стихва

     и нещо се спихва

     в сърцето, уж чуждо на фалш и лъжа.

     Сиротно бездомна,

     потъвам пак в спомена

     за родната къща накрай на света…


 

 image

 

 







Гласувай:
51
0



1. sofisofi - Ехаа...
01.11.2016 07:43
Направо настръхнах, страхотно е... Поздрави!
цитирай
2. donchevav - Направо настръхнах, страхотно е. . ...
01.11.2016 07:50
sofisofi написа:
Направо настръхнах, страхотно е... Поздрави!


Благодаря ти, мила Софи! Преживяно е - тъга и вина за цял живот... Поздрави!
цитирай
3. valben - :)
01.11.2016 07:59
Но утре ще съмне
и ти пак ще прегърнеш
забравени твои мечти.
Тогава ще зърнеш
домът озарен от лъчи.
И продължавай
не се заблуждавай,
а смело към него върви
цитирай
4. mt46 - Поздрави, Вени!
01.11.2016 08:03
Хубаво стихо, актуално... Навярно си се реновирала... :)
цитирай
5. mrazekoff - Прекрасно!!!!!!!!
01.11.2016 08:17
Прочетох го на един дъх, прочетох го с патос и ми прозвуча като стих на Недялко Йорданов - от същите стихове от които се създават песни, останали като незабравими. Колко добре е казано всичко! Ако има възможност не е лошо да се помисли и за музика върху този текст. Казвам го сериозно, защото посланието което носи това стихотворение е впечатляващо. С две думи - душата не можеш да я излъжеш! Не, не можеш!!!!
цитирай
6. natali60 - Нежно носталгично...
01.11.2016 08:22
Поздравления, Вени!
цитирай
7. ambroziia - Чудесно поетично описаниние на ...
01.11.2016 08:24
Чудесно поетично описаниние на болезнените чувства и усещания
породени от големите разстояния до родния дом.
Поздравления, Вени, прекрасна творба!
цитирай
8. donchevav - Но утре ще съмне и ти пак ще прег...
01.11.2016 08:27
valben написа:
Но утре ще съмне
и ти пак ще прегърнеш
забравени твои мечти.
Тогава ще зърнеш
домът озарен от лъчи.
И продължавай
не се заблуждавай,
а смело към него върви


Благодаря ти за хубавите стихове, скъпи Вал! И за светлината на утрото, която носиш! Прав си - не е задължително родният дом да остане сам. Опустял след родителите ни, той може да стане пресечна точка на обичта и привързаността между нас, порасналите деца. Е, опитваме се, колкото можем... Макар че е трудно - "реновираните" ни собствени къщи ни дърпат към себе си:))))))
Поздрави, приятелю! Честит Ден на будителите!
цитирай
9. donchevav - Хубаво стихо, актуално. . . Навярно ...
01.11.2016 08:32
mt46 написа:
Хубаво стихо, актуално... Навярно си се реновирала... :)


:))))))
Благодаря ти, Марине! Всъщност брат ми реновира и заради двама ни родната ни къща, а аз помагам от дистанция - с носталгия и искрено поетично дръзновение:)))
Честит празник!
цитирай
10. donchevav - Поздравления, Вени! Благо...
01.11.2016 08:35
natali60 написа:
Поздравления, Вени!


Благодаря ти, скъпа Натали! Знаеш как е със спомените от детството - болезнено сладки, носталгични - щастливи и безотрадни едновременно. Поздрави и още веднъж - успех на представянията на новите ти книги!
цитирай
11. nalia - На края на света, а толкова близо до сърцето!
01.11.2016 08:36
Честит празник, Вени!
цитирай
12. donchevav - Прочетох го на един дъх, прочетох го ...
01.11.2016 08:53
mrazekoff написа:
Прочетох го на един дъх, прочетох го с патос и ми прозвуча като стих на Недялко Йорданов - от същите стихове от които се създават песни, останали като незабравими. Колко добре е казано всичко! Ако има възможност не е лошо да се помисли и за музика върху този текст. Казвам го сериозно, защото посланието което носи това стихотворение е впечатляващо. С две думи - душата не можеш да я излъжеш! Не, не можеш!!!!


Благодаря ти за хубавите думи, скъпи приятелю, чел си със сърцето си, затова ти е харесало написаното. Който не е имал роден дом и детство, той не знае болката от мисълта, че там някъде далече - и не чак толкова далече - си оставил опустяла, рушаща се от времето и от самотата, скъпа на сърцето ти къща - и нищо не можеш да направиш - защото и да се върнеш, нищо вече няма да е същото...
Обожавам стиховете на Недялко Йорданов, ритмиката, римите, които просто извират - леки, непретенциозни уж, нетърсени, а толкова точни - като заковани! А някои го обвиняват в стихоплетство...
Поздрави, скъпи Стефане! Лек и безгрижен месец ноември!
цитирай
13. donchevav - Чудесно поетично описаниние на ...
01.11.2016 09:09
ambroziia написа:
Чудесно поетично описаниние на болезнените чувства и усещания
породени от големите разстояния до родния дом.
Поздравления, Вени, прекрасна творба!


Болезнени чувства...далечни разстояния... Благодаря ти за точния, проникновен прочит, за поощрението! Поздрави, скъпа Доче - и честит празник!
цитирай
14. donchevav - Честит празник, Вени! Честит ...
01.11.2016 09:11
nalia написа:
Честит празник, Вени!


Честит празник, скъпа Налия! Както винаги - успяла си с малко думи да предадеш всичко, което едва съумявам да побера в няколко дълги-предълги строфи:))))
Благодаря ти! Весел ноември!
цитирай
15. troia - Честит празник, Вени!
01.11.2016 12:50
Няма нищо по-мило от родния дом. Познато чувство. Предпорагам, че за тези българи, които живеят в чужбина е още по-мъчително.
Много хубаво стихотворение, почти като разказче.:)
цитирай
16. donchevav - Няма нищо по-мило от родния дом. ...
01.11.2016 14:06
troia написа:
Няма нищо по-мило от родния дом. Познато чувство. Предпорагам, че за тези българи, които живеят в чужбина е още по-мъчително.
Много хубаво стихотворение, почти като разказче.:)


Да, Кате, мило е, свидно е - а не можеш да направиш кой знае какво. Няма как да изоставиш собствения си уреден дом и да се върнеш да живееш в родната къща, където всичко е остаряло, непригодно, обезсмислено от времето. Това наистина е един дълъг и тъжен разказ, една сага, която всеки носи в себе си до края на своя живот - да го боцка от време на време като трънче по сърцето и да му напомня откъде е тръгнал. Тъжно е - у всеки от нас живее един блуден син - но няма как, такива са времената, особено нашето съвремие, в което всеки трети българин е извън родината. И си права - на тези, които са зад граница, сигурно им е още по-тежко.
Благодаря ти, мила приятелко, за точната реакция, за съзвучния с моето настроение и послания коментар! Хубави ноемврийски дни с приказни есенни изживявания! Прегръдка!
цитирай
17. emi1ts - Честит Празник мила Вени!
01.11.2016 15:35
Много силно емоционално и образно си изразила нестихващата ти тъга в душата и сърцето към родния дом,свързан с незабравими спомени, изживявания, емоции!Част от живота!Поздрави за емоционалните стихове!Прегръдки!
цитирай
18. donchevav - Много силно емоционално и образно ...
01.11.2016 16:00
emi1ts написа:
Много силно емоционално и образно си изразила нестихващата ти тъга в душата и сърцето към родния дом,свързан с незабравими спомени, изживявания, емоции!Част от живота!Поздрави за емоционалните стихове!Прегръдки!


Честит празник, мила Еми! Рано или късно всеки събира вързопчето обич за из път и прекрачва прага на родния дом. И се връща от време на време - реално или в спомена - но винаги като пътник, който час по час гледа часовника и все се извинява, че много бърза. Няма как - любовта чака навън, светът - също. Тръгваме с чела, обронени от синовна вина, но със сърца, препълнени с обич и милост. Затова трябва да се връщаме - за това презареждане, дори когато няма никого, на когото бихме могли да целунем ръка за прошка.
Поздрави, мила Еми! Нежно красива да бъде есента за тебе! Прегръдка!
цитирай
19. marrta - хубаво е, Вени!:)
02.11.2016 08:05
къщата на края на света...в началото на всичко - тя си стои там - къщичка на дните златни ...
цитирай
20. elenapeeva - Браво!
02.11.2016 08:05
Поздравления Вени за хубавите стихове. Докосва душата.....
цитирай
21. donchevav - къщата на края на света. . . в нача...
02.11.2016 08:30
marrta написа:
къщата на края на света...в началото на всичко - тя си стои там - къщичка на дните златни ...


Благодаря ти, Марти, за това "в началото на всичко". Чудех се дали някой ще направи връзката с това умозрително "накрай света":)))) Да, и къщичка на дните златни - скъпият бащин дом, в който се връщаме понякога, но ...там вече няма нищо от свидните спомени за детството... Прегръдка, приятелко - и честит месец ноември!
цитирай
22. donchevav - Поздравления Вени за хубавите с...
02.11.2016 08:32
elenapeeva написа:
Поздравления Вени за хубавите стихове. Докосва душата.....


Благодаря ти, мила Елена, за хубавите думи, за добрите чувства! Поздрави с пожелание за много топлина и обич в настъпващия месец ноември!
цитирай
23. sestra - Не се свиква :)
02.11.2016 10:19
Дом, това е нещо просто - необходимост. Благодаря, че ме размисли пак, Вени <3
цитирай
24. donchevav - Дом, това е нещо просто - необход...
02.11.2016 10:57
sestra написа:
Дом, това е нещо просто - необходимост. Благодаря, че ме размисли пак, Вени <3


Не, не се свиква, Стани! Благодаря за размислянето! Ведър и обичлив ноември!
цитирай
25. katan - От вчера го чета, Венетче.
02.11.2016 12:02
Въздържах се от коментар, защото нещо ме стяга за гърлото.
Тъга, носталгия, невъзвратимост - може би това ме стяга.
цитирай
26. donchevav - Въздържах се от коментар, защото ...
02.11.2016 12:41
katan написа:
Въздържах се от коментар, защото нещо ме стяга за гърлото.
Тъга, носталгия, невъзвратимост - може би това ме стяга.


Мила Кате, съжалявам за отрицателната емоция, която неволно съм ти внушила! Не тъгувай, приятелко! Ние поне сме имали детство и дом - да има какво да хвърля среброзлати отблясъци върху спомените ни цял живот...

Домът, в който живея днес - и който китя като свраче гнездо с всевъзможни модни придобивки - и още, и още... в контраст с немарата, с мухъла и самотата, които въпреки спорадичните ни усилия, продължават да поглъщат родната ни къща - това е голямата ми мъка и вина... И става все по-трудно да се промени нещо...Отиват си домовете на нашите родители, ще ги последват и нашите домове - щом децата ни редят свои гнезда в чужбина... Реалност - историческа, икономическа, геополитическа - знам ли, и мъка, мъка човешка, синовна вина...
Прегръдка, мила Кате! А ти повече се усмихвай! Животът ни ще е пълноценен и смислен, докато с усмивка вървим напред! Усмихнат, без грижи и тревоги, в радост и обич да е твоят ноември, мила приятелко!
цитирай
27. ikra - Здравейте!
02.11.2016 18:13
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Бъдете жива и здрава!

цитирай
28. valeska - Привет!:)
02.11.2016 18:33
Самоирония ли долавям! Прегръдка!
цитирай
29. donchevav - !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!...
02.11.2016 18:39
ikra написа:
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Бъдете жива и здрава!



DDDDDDDDDDD
Благодаря Ви от сърце! Здраве и късмет и на Вас, весел и щастлив ноември!
цитирай
30. donchevav - Самоирония ли долавям! Прегръд...
02.11.2016 19:23
valeska написа:
Самоирония ли долавям! Прегръдка!


:))))))
Самоирония, укор, самобичуване... Удобствата на комфортния начин на живот в града пред селската идилия с цялата й прелест, но и спартанска семплост и ограниченост... Труден избор - не че се налага, но...все пак. Тъжно ми е, че бащината ни къща пустее сама, а не мога да се задържа там повече от 2-3 дни и то само в обкръжението на близките си роднини, ритуално събрани от сладките спомени за детството... Чиста проба матрица, нали?
Прегръдка и от мене, скъпа Вал, и щастлив ноември - без дилеми, без сложни казуси - в мир и любов със себе си и с близките на сърцето си хора:)))
цитирай
31. tota - Позрави, Вени!
02.11.2016 20:20
"Тъгата не стихва
и нещо се спихва
в сърцето, уж чуждо на фалш и лъжа.
Сиротно бездомна,
потъвам пак в спомена
за родната къща накрай на света…"
Само това, че си пресъздала в стихове, родния дом, говори за мислите и чувствата, които те владеят. Чудесно е, че вратите му са отворени за теб и тъжно, когато си тръгваш от там. Усещането от раздялата е тъга, защото в родния дом оставяме душата си.
Прегръдка, Вени!
цитирай
32. donchevav - "Тъгата не стихва и нещо се ...
02.11.2016 22:13
tota написа:
"Тъгата не стихва
и нещо се спихва
в сърцето, уж чуждо на фалш и лъжа.
Сиротно бездомна,
потъвам пак в спомена
за родната къща накрай на света…"
Само това, че си пресъздала в стихове, родния дом, говори за мислите и чувствата, които те владеят. Чудесно е, че вратите му са отворени за теб и тъжно, когато си тръгваш от там. Усещането от раздялата е тъга, защото в родния дом оставяме душата си.
Прегръдка, Вени!


Права си, мила Ати, имам възможност и се опитвам по-често да си ходя. Стараем се да поддържаме що-годе къщата, двора и градините на майка ми ...Храня и котките й, които вече три години упорито отказват да си намерят друг дом. Такава радост е да се върнем и да намерим живинка вкъщи! Когато си тръгвам, чувствам някаква лекота - и не толкова, че съм свършила нещо, че съм си изпълнила задълженията, чувствам, сякаш съм презаредила и мога да се върна към рутинния си живот. След седмица само - и пак ме тегли нещо към родния дом - за няколко часа, за ден или два - но повече ми е трудно да остана...И ме е яд, и се укорявам, но това е положението...
Благодаря, че се отби при мене, приятелко, благодаря ти за топлите думи, за разбирането! Прегръдка с пожелание за успешен месец ноември!
цитирай
33. zemela - Прекрасно стихотворение, чудесен ...
03.11.2016 14:30
Прекрасно стихотворение, чудесен ритъм!
цитирай
34. stela50 - Много хубав стих, мила Вени... на фона на вълнуваща мелодия...
03.11.2016 17:34
толкова мило, с много обич и мека тъга... силно въздействащо.
Домът е свързан с детството... родителите, баба и дядо -
с най-чудните спомени и най-светлите дни - това завинаги
остава в сърцето и стопля душата... и когато тях ги няма, най-скъпите
на сърцето ти, стожерите на дома, дори и да живееш на същото място,
онзи бащиният дом е една незабравима приказка, и когато я сънуваш -
се събуждаш с усмивка... върна ме в двора на бащината къща...
Чудесен постинг, мила приятелко... Поздрави !
цитирай
35. donchevav - Прекрасно стихотворение, чудесен ...
03.11.2016 18:47
zemela написа:
Прекрасно стихотворение, чудесен ритъм!


Благодаря ти, скъпа Вики - за добрите думи, за поощрението! Прегръдка!
цитирай
36. donchevav - толкова мило, с много обич и мека ...
03.11.2016 18:51
stela50 написа:
толкова мило, с много обич и мека тъга... силно въздействащо.
Домът е свързан с детството... родителите, баба и дядо -
с най-чудните спомени и най-светлите дни - това завинаги
остава в сърцето и стопля душата... и когато тях ги няма, най-скъпите
на сърцето ти, стожерите на дома, дори и да живееш на същото място,
онзи бащиният дом е една незабравима приказка, и когато я сънуваш -
се събуждаш с усмивка... върна ме в двора на бащината къща...
Чудесен постинг, мила приятелко... Поздрави !


Права си, мила Танче, дори да живееш на същото място, онзи бащин дом от спомените вече го няма. Времето е отминало с бързи крачки напред и е отнесло със себе си и скъпи хора, и отношения, и начин на живот - всичко. Остават само спомените...
Благодаря ти, че намина, приятелко, идвай по-често, липсваш:))) Прегръдка с пожелание за много усмивки и добро настроение в предстоящите слънчеви и топли ноемврийски дни!
цитирай
37. pvdaskalov - * ! *
04.11.2016 18:48
Ех, Вени, Вени! Който бърка бетон току пред изборите, последен тук се разписва.
Няма да коментирам съдържанието, защото и ние сме пронизани, приковани, оплетени от паяжините на разни, повечето напразни електромагнитни вълни. Навярно всичко това ще ни изроди...
Обаче, най-важното, ставаш (или отдавна си станала) разпознаваема, например, като Чу. А аз се влача след вас с разни експерименти. Не ти правя комплименти, защото имам зад твърдението си аргументи.
От мен - аплодисменти!
П и е р
ПС - Последната (засега) джаджа при нас е безжичен звънец. Монтирах го оня ден, но понеже няма жица, никой не звъни, а вика...
цитирай
38. donchevav - Ех, Вени, Вени! Който бърка бетон ...
04.11.2016 23:20
pvdaskalov написа:
Ех, Вени, Вени! Който бърка бетон току пред изборите, последен тук се разписва.
Няма да коментирам съдържанието, защото и ние сме пронизани, приковани, оплетени от паяжините на разни, повечето напразни електромагнитни вълни. Навярно всичко това ще ни изроди...
Обаче, най-важното, ставаш (или отдавна си станала) разпознаваема, например, като Чу. А аз се влача след вас с разни експерименти. Не ти правя комплименти, защото имам зад твърдението си аргументи.
От мен - аплодисменти!
П и е р
ПС - Последната (засега) джаджа при нас е безжичен звънец. Монтирах го оня ден, но понеже няма жица, никой не звъни, а вика...


Скъпи Пиер, благодаря ти за усетената тревога от електромагнитни вълни - голяма мъка са ми, така и не свикнах. Нощем, вместо да потънем в блажена тъмнина, стаите грейват в някаква нездрава синьо-зелено-червена светлина и къщата заприличва на космически кораб:))) А за звънеца те разбирам - живееш ли в къща, така е. И ние сложихме безжичен - с 3 приемника и 32 мелодии:))) Е, и никой не се научи да звъни - влизат си направо или се провикват през оградата, дори чукат на прозорчето откъм улицата. Добре, че е Джаки:)))
Харесвам поезията на Чу. Изключителен, убийствен талант! Аз ...аз нямам нищо общо с поезията в този смисъл. Пиша от време на време така, само да разредя напрежението, когато нещо ми се понасъбере. Знаеш, има такива моменти. Но ти благодаря за хубавите думи, задължават!
Поздрави, скъпи Пиер! И не се преуморявай с бетона - запази малко сили и за неделя, че след нея може да има и още една:))) Успех на твоя кандидат от последното стихотворение - ТОЙ Е! На добър час! :))))
цитирай
39. vilish - Мила, Вени!
05.11.2016 01:44
Не би могло да се разкаже по-трогателно ... !
За спомена от детството, топлината на бащиното огнище, звънкият детски смях ... останал завинаги между стените на
" ... родната къща накрай на света …"

Благодаря ти! За човешкото чувство ...
Прегръдка!
цитирай
40. donchevav - Не би могло да се разкаже по-трог...
05.11.2016 09:54
vilish написа:
Не би могло да се разкаже по-трогателно ... !
За спомена от детството, топлината на бащиното огнище, звънкият детски смях ... останал завинаги между стените на
" ... родната къща накрай на света …"

Благодаря ти! За човешкото чувство ...
Прегръдка!


Благодаря ти, Вили, винаги ме подкрепяш в моменти на нерадостни мисли, винаги търсиш човешкото в думите ми, намираш доброто в намеренията ми, озвучаваш по един неповторимо топъл и приятелски начин опитите ми за някакви послания към другите! Прегръдка, мила приятелко! Желая ти много усмивки, много късмет през ноември!
цитирай
41. faktifakti - идеалният стих
05.11.2016 10:32
написан от теб,
но по-важно е усещането за принадлежност , за всеки който го прочете.
цитирай
42. donchevav - написан от теб, но по-важно е усе...
05.11.2016 11:00
faktifakti написа:
написан от теб,
но по-важно е усещането за принадлежност , за всеки който го прочете.


Не че опитвам да се оправдая, но...:))) Понякога тия рими са така досадни, гледам да ги скрия в средата на стиха, но те и оттам надничат и накъсват ритъма - та това е истината за "идеалния стих". А усещането...то си идва с чувствата и преживяванията... А в момента искрено се ядосвам, че не мога да си отида и да проконтролирам един важен ремонт, който чужди хора без надзор правят на бащината ми къща. Но те са професионалисти, доказани са - дано! Пък и брат ми проследява всеки детайл - дистанционно:)))))
Благодаря ти за добрите очи, с които гледаш постингите ми, за поощрението ти, мила Факти! Поздрави!
цитирай
43. paciencia - Привет, мила Вени!
05.11.2016 15:31
Къщата останала накрая на света...и защо ли е толкова близко?! По-близо понякога от дома, в който живеем...Върна ме в детските спомени, Вени, в старата бабина къща. Там всичко е съвършено, макар и не модерно. Благодаря ти за прекрасните стихове и красиво оформление, Вени! Прегръщам те!
цитирай
44. donchevav - Къщата останала накрая на света. . . ...
05.11.2016 19:52
paciencia написа:
Къщата останала накрая на света...и защо ли е толкова близко?! По-близо понякога от дома, в който живеем...Върна ме в детските спомени, Вени, в старата бабина къща. Там всичко е съвършено, макар и не модерно. Благодаря ти за прекрасните стихове и красиво оформление, Вени! Прегръщам те!


Мила Васенка, добре дошла! Много си права, приятелко - и е далече, и е близо. Близо до сърцето, а честно казано - и до ума: едва ли минава ден да не си спомня - и да не пожелая да си отида. Но уви - повелите на ежедневието са сурови, нареждат нещата за правене едно след друго, едно след друго... Или е оправдание, знам ли? В моите спомени бабината къща е също нещо вълшебно - идеалното място, където бих искала да се завърна... Много точно си го казала: съвършеното място!
Благодаря ти за топлия отзив, приятелко! Хубави почивни дни - макар че колко ще са почивни за тебе, не знам - само като се сетя за оня ти постинг с голямото тичане:)))))))))) Спорна работа и да ти е леко на сърцето, весело на душата! Прегръдка, приятелко!
цитирай
45. distrelets - Здравей, Вени! Няма нищо по-сла...
09.11.2016 12:58
Здравей, Вени! Няма нищо по-сладко, по-уютно, по-зареждащо от стара селска къща, от мирис на запалени дърва, треви и ... спомени!!! Тъгата е част от живота ни, знаеш го добре! Прекрасно си пресъздала чувствата си! Прегръщам те силно и ти благодаря!
цитирай
46. to4ilka - Здравей,Вени,
09.11.2016 14:20
Чета като че ли произведение за моята къща!Много талантливо и истинско!Дано да има живот в старата къща дълго време още!
цитирай
47. donchevav - Здравей, Вени! Няма нищо по-сла...
09.11.2016 15:53
distrelets написа:
Здравей, Вени! Няма нищо по-сладко, по-уютно, по-зареждащо от стара селска къща, от мирис на запалени дърва, треви и ... спомени!!! Тъгата е част от живота ни, знаеш го добре! Прекрасно си пресъздала чувствата си! Прегръщам те силно и ти благодаря!


И аз ти благодаря, мила Дид, за споделеното, за добрите чувства, за идването ти, което ми е толкова скъпо! Бъди благословена, приятелко! Прегръдка от сърце и от мене!
цитирай
48. donchevav - Чета като че ли произведение за м...
09.11.2016 16:01
to4ilka написа:
Чета като че ли произведение за моята къща!Много талантливо и истинско!Дано да има живот в старата къща дълго време още!


Амин, дай, Боже! Когато майка ни почина, с брат ми решихме, че всичко трябва да си остане така, както е било - събиранията на село, общуването, разбирателството помежду ни. Хубаво ни е, когато сме заедно, но е и малко трудно - обичта, мъката, липсата - всичко се смесва. Но ние сме упорити - поддържаме градините, правим дребни ремонти по къщата, събираме се по празници. Докато сме здрави, докато сме задружни - и къщата на родителите ни ще е жива. Всичко е от Бога, сполай Му! Мила Галя, благодаря ти за топлото отношение, за разбирането! Прегръдка с пожелание за много топлина и обич в студените есенни дни!
цитирай
49. mariniki - както се казва...
10.11.2016 23:07
съпреживях думите ти, мила Вени... толкова мило
вълнуващо, докосващо сърцето... прегръщам те..
цитирай
50. donchevav - съпреживях думите ти, мила Вени. . . ...
10.11.2016 23:33
mariniki написа:
съпреживях думите ти, мила Вени... толкова мило
вълнуващо, докосващо сърцето... прегръщам те..


Благодаря ти, мила Мариники, за затрогващите думи, за съпреживяването! Прегръдка и от мене!
цитирай
51. tryn - Обич, болка, носталгия!
11.11.2016 10:33
Изказът носи мелодията в себе си...
Много харесах, Вени.
цитирай
52. donchevav - Изказът носи мелодията в себе си. . . ...
11.11.2016 12:00
tryn написа:
Изказът носи мелодията в себе си...
Много харесах, Вени.


Обич, болка, носталгия... И отрицание на парниковите жилища от изкуствени материали, в които живеем с удовлетворението, че сме постигнали върха на мечтите си...
Както винаги си много интуитивна и точна и в анализа, и в съпреживяването, мила Ели! Благодаря ти! Прегръдка!
цитирай
53. hel - Какъв ритъм! Направо ме опияни! И ...
17.11.2016 02:35
Какъв ритъм! Направо ме опияни! И тъга по истинските неща - къща, градинка, уют... Дори младите, които са израснали в комплекси, вече оценяват по-естествения начин на живот. Прегръдка, Вени!
цитирай
54. donchevav - Какъв ритъм! Направо ме опияни! И ...
17.11.2016 12:37
hel написа:
Какъв ритъм! Направо ме опияни! И тъга по истинските неща - къща, градинка, уют... Дори младите, които са израснали в комплекси, вече оценяват по-естествения начин на живот. Прегръдка, Вени!


Да, мила Ели, завръщането към естествените неща...Някога мечтаехме за алуминиева дограма, а гипскартонът и ламинатът бяха недостижим лукс - поне за моето семейство...Някога, преди двайсетина години. Аз лично бързо им се наситих, днес си мечтая за дърво с аромат на чам, за топли тухли, за солиден, сериозен и верен камък - за истинските неща. В селските ни къщи ги има в изобилие, но там пък няма толкова други неща, цял един свят, с който сме свикнали и за зло или за добро, трудно можем да се разделим с тях. Остава носталгията по простите, истински стойности в живота, по щастливия, изчистен от условности и компромиси живот, по близките на сърцето ни хора, отдавна отишли си от този свят, остава споменът за нашето детство...
Прегръдка, мила Ели! Бъди щастлива, приятелко!
цитирай
55. kasnaprolet9999 - Къщата е там, където има спомени, ...
18.11.2016 22:35
Къщата е там, където има спомени, топлина и уют. Те ни обогатяват духовно, а когато опустеят по някаква причина, там остава нещо от всичките й обитатели, което се чувства във въздуха. Много истинско, тъжно, но красиво.
цитирай
56. donchevav - Къщата е там, където има спомени, ...
18.11.2016 23:32
kasnaprolet9999 написа:
Къщата е там, където има спомени, топлина и уют. Те ни обогатяват духовно, а когато опустеят по някаква причина, там остава нещо от всичките й обитатели, което се чувства във въздуха. Много истинско, тъжно, но красиво.


Вярно е, скъпа Неви - дори когато потъне в самота и руини, такава къща си остава одухотворена, оживена от спомени, от образи, от скъпи сенки. Не знам само дали след време ще казват така и за нашите домове...или ще побързат да викнат фандромата:))) Прегръдка, приятелко!
цитирай
57. astrojozi19 - Брилянтно
19.11.2016 08:21
Поздрав Вени! прекрасно е!
И там в тихия уют на родната стряха, аз чувам зовът на свойте предци.И с песен недоизпята те пращат ми думи едни:
За вечна любов и мъдрост предавана от век във век и ний с тях едно сме.

Жозета
цитирай
58. donchevav - Поздрав Вени! прекрасно е!И там ...
19.11.2016 20:46
astrojozi19 написа:
Поздрав Вени! прекрасно е!
И там тихия уют на родната стряха, аз чувам зовът на свойте предци.И с песен недоизпята те пращат ми думи едни:
За вечна любов и мъдрост предавана от век във век и ний с тях едно сме.

Жозета


Амин, дай, Боже, мъдростта на предците да ни води по пътя ни в трудния ден, светлината на любовта им да ни пази от грешните избори, а родният дом да ни отбива от време на време от нашите разнопосочни пътища през света, да ни събира с обич и грижа, за да се пречистим, да презаредим!
Благодаря ти за този изпълнен с вяра и сила коментар, мила Жози! Прегръдка с пожелание за светли, пречистени с обич дни!
цитирай
59. sande - Нека влезем ...
10.12.2016 11:20
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов
цитирай
60. donchevav - НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ...
10.12.2016 12:07
sande написа:
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов


И аз чувствам така завръщането в родния дом, скъпи Санде - и по същия начин тъгувам в търсене на "несъществуващи неща". Неизбежност - с която трябва да се примиряваме.
Прекрасни стихове - много, много са ми близки! Благодаря ти, приятелю! Светли дни за тебе и семейството ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 1192116
Постинги: 245
Коментари: 5559
Гласове: 21083
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930