Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
10.07.2016 06:09 -
Лодка на брега
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 14348 Коментари: 52 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2021 20:11
Прочетен: 14348 Коментари: 52 Гласове:
47
Последна промяна: 28.07.2021 20:11
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
.................................................
.................................................
Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!
М. Ю. Лермонтов
Лодка на брега
Там, дето небето
целува морето
и сутрин го пали в пожар,
сред утринни пари
безмълвни рибари
раздипляха морския дар.
А лодката скрито
броеше вълните,
въздишаше: "Ех!" и "Да би..."
Но никой не пита
за мъката скрита
на някакъв стар члун пробит.
А буря след буря
беснее, катуря,
прехвърля вълна след вълна.
И лодката малка,
прегърбена, жалка,
поляга на болна страна.
........
Днес спомен далечен
е всичко, че вече
отдавна е тя на брега.
Високо отгоре
оглежда простора
и сеят край нея цветя.
И само когато
крайморският вятър
довее глух шум на прибой,
по лунна пътека,
пак млада и лека,
тя в бурята търси покой.
Красота, мъдрост и мъничко тъга :-)
цитирайТи по-добре знаеш, скъпа Налия, нали си от прекрасния град на чайките! Доверявам ти се и ти благодаря! Попътен вятър - с много усмивки и лятно настроение!
цитирайПрекрасно е!
Поздравления!
цитирайПоздравления!
За красивото ти присъствие отново тук!Снимките са прекрасни,както и емоционалното посвещение за красивата лодчица от снимките - като сравнение и с житейския ни път - с бурите и предизвикателствата в него!
Добре дошла отново мила Вени!Хубави дни!Прегръдки!
цитирайДобре дошла отново мила Вени!Хубави дни!Прегръдки!
Вени, радвам ти се и те прегръщам!
цитирайambroziia написа:
Прекрасно е!
Поздравления!
Поздравления!
Благодаря ти, скъпа Амброзия! Весела неделя!
Поздрави и от мен!
цитирайemi1ts написа:
За красивото ти присъствие отново тук!Снимките са прекрасни,както и емоционалното посвещение за красивата лодчица от снимките - като сравнение и с житейския ни път - с бурите и предизвикателствата в него!
Добре дошла отново мила Вени!Хубави дни!Прегръдки!
Добре дошла отново мила Вени!Хубави дни!Прегръдки!
Мила Еми, аз съм си все тук - крада минутки от вечно нестигащото време, чета - най-често на телефона, публикациите на приятелите, харесвам, коментирам - и бягам към следващата задача - или следващата дестинация:))) Чудесно е да е лято и да можеш сам да определяш приоритетите си, да не зависиш от работа, шефове, отпуски и пр. Пожелавам ти весело лято с много светли емоции! Прегръдка!
erato7 написа:
Вени, радвам ти се и те прегръщам!
Благодаря ти, мила приятелко! Чудесно е да си сред хора, които обичаш! Прегръдка!
sofisofi написа:
Поздрави и от мен!
Благодаря ти, мила Софи! Винаги много се радвам на твоето гостуване! Весело и щастливо лято!
Хубаво стихотворение... И лодките остаряват...
Благоприятни летни дни!...
цитирайБлагоприятни летни дни!...
Малката лодка, която стои на брега и чака някой да я потегне, и да я пусне пак на вода. За да позволи на морето да я обгърне с нежните си ръце, с вярата, че там, "в бурята", в бъдещето те ще бъдат отново заедно . . .
цитирайmt46 написа:
Хубаво стихотворение... И лодките остаряват...
Благоприятни летни дни!...
Благоприятни летни дни!...
Да, понякога и лодките остаряват като катедрали:))) Хубави летни дни и на тебе, Марине - весели и отпочивни:))))
valeska написа:
Малката лодка, която стои на брега и чака някой да я потегне, и да я пусне пак на вода. За да позволи на морето да я обгърне с нежните си ръце, с вярата, че там, "в бурята", в бъдещето те ще бъдат отново заедно . . .
Скъпа Вал, толкова ми се иска да е истина написаното от тебе! Да, лодката чака - на брега на морето, в края на една градинка, сред непрекъснатата манифестация от опалени от слънцето и летните страсти хора. Пълна е с пръст - и с цветя, които снимах през пролетта, но нещо стана със снимките - няма ги. Тогава цветенцата бяха яркосини и бели - и почти скриваха малката синьо-бяла лодка. Виждаш, има напредък - може би все пак някой ще пусне тъжната лодка на вода. И тогава - пазете се, бури:)))))) Поздрави с благодарност за хубавия коментар!
А аз отивам на пикник със семейството и нашите неделни гости - дълбоко в планината. Стискай палци да има гъби:))))) Весела неделя!
15.
anin -
Привет! :)
10.07.2016 11:06
10.07.2016 11:06
Добре дошла, рядко се появяваш, но свеж полъх ни носиш ;)
цитирайе добре, че лодката е запазена, все още "жива"...
цитирайСамото построение, стилът много, ама много ми харесва. Удоволствие е да те чета.
Поздрави от сърце!
цитирайПоздрави от сърце!
Така се радвам, че се появи! Най-напред, силно ме впечатлиха снимките, особено втората. Даже леко ти завиждам, че можеш да съзерцаваш тази красота. Страшно обичам да гледам облаците, а този е някакси зловещ и загадъчен. И лодката...милата, изхвърлена от строя и засадена с цветя, но не това е предназначението и, навява тъга въпреки зеленината. Чудесен стих си и посветила. Да, такъв е животът. Бурите малко по малко ни изхвърлят встрани, но копнежът да сме полезни, да сме активни, е винаги жив...Прегръщам те, мила Вени! Явно си прекарваш супер, залужаваш го!
цитирайanin написа:
Добре дошла, рядко се появяваш, но свеж полъх ни носиш ;)
Благодаря ти, Ани, за хубавите думи! Тук съм си, но влизам по за 15-20 минути! Няма време за повече, а камо ли за постинг:))) Поздрави, скъпа приятелко, хубава вечер!
mt46 написа:
е добре, че лодката е запазена, все още "жива"...
Не знам, Марине, дали е жива - през месец май беше обкичена с такива буйно цъфтящи цветя, че едва се виждаше от тях. Беше много красива, но и тъжна гледка. Няма да ти казвам за какво ми напомняше така:)))) А сега цветята са по-дискретни и малката синьо-бяла лодка наистина може да поглежда от брега надолу към кипящия пенест прибой.
Благодаря ти за оптимизма! Успешна седмица!
valben написа:
Самото построение, стилът много, ама много ми харесва. Удоволствие е да те чета.
Поздрави от сърце!
Поздрави от сърце!
Благодаря ти, скъпи Вал, ти винаги намираш най-добрите думи за мене! Удоволствието беше за мене - тази събота с твоята приказка за целунатата жаба! Разкош!
Весели летни дни с красиви изживявания!
paciencia написа:
Така се радвам, че се появи! Най-напред, силно ме впечатлиха снимките, особено втората. Даже леко ти завиждам, че можеш да съзерцаваш тази красота. Страшно обичам да гледам облаците, а този е някакси зловещ и загадъчен. И лодката...милата, изхвърлена от строя и засадена с цветя, но не това е предназначението и, навява тъга въпреки зеленината. Чудесен стих си и посветила. Да, такъв е животът. Бурите малко по малко ни изхвърлят встрани, но копнежът да сме полезни, да сме активни, е винаги жив...Прегръщам те, мила Вени! Явно си прекарваш супер, залужаваш го!
Благодаря ти, мила Васе, за поздравите и добрите думи! Да, лятото е дадено за отмора и за зареждане - но...понякога е трудно да се откъснеш от рутината. Аз се опитвам да редувам десетдневки на труд по 15-18 часа с такива на пълна почивка и релакс някъде далече от дома - но не винаги ми се получава. Пък и знаеш как е - всичко си иска своето - и котки, и кучета, и домати и чушки:))) Ето, върнахме се от излет в планината и трябва да сядам да плета на сплитове лук, като го преплитам с пача трева - така по-добре се съхранявал. Пък на мене ми се остава пред лаптопа. Но не, ако утре искам да отида на едно хубаво място за 2-3 дни, днес трябва да свърша и тази работа. Така че, пожелай ми успех! Захващам се с планината от лук пред мене!:))) Прегръдка, приятелко, от сърце - и до скоро в БГ!
много е хубаво стихчето ти. Може би едно от най-хубавите! Да не би Лермонтов да те е вдъхновил? Долавям неговият стил. Той ми е любим поет.
Весел ден, приятелко и дано Музата никога да не те напуска!:)
цитирайВесел ден, приятелко и дано Музата никога да не те напуска!:)
troia написа:
много е хубаво стихчето ти. Може би едно от най-хубавите! Да не би Лермонтов да те е вдъхновил? Долавям неговият стил. Той ми е любим поет.
Весел ден, приятелко и дано Музата никога да не те напуска!:)
Весел ден, приятелко и дано Музата никога да не те напуска!:)
Обичам руската литература - романите на Толстой и Достоевски, повестите на Тургенев и Гогол, разказите на Чехов, стиховете на Пушкин и Лермонтов. Непостижими! В случая си спомних тези стихчета от финала на "Самотна лодка се белее": "А той- бунтарят, търси бури, като че в бурята би намерил покой" /превод дословен и нескопосан мой:))))/. Тази лодка на алеята, напълнена с пръст, покрита с цветя като някой гроб, изложена на погледите на хилядите лутнали се нанякъде туристи, минаващи покрай нея всеки ден, с нос, насочен към морето, сякаш в порив да скочи от брега и да заплува - всичко това на фона на ужасяващата буря, която се разрази в един юнски следобед ...няма как да останеш безучастен. Гледах през прозореца ту морската стихия, ту малката лодка - и стиховете на Лермонтов изплуваха постепенно, заляха ме и така ме завладяха ...дори песента си затананиках. Седнах и записах тези стихове. Това е историята. Радвам се, че стихчетата за малката лодка са ти харесали. Благодаря ти, мила приятелко! Поздрави с пожелание за весело и щастливо лято!
порещи вълните
и полягащи върху спомени
въздействаш силно с поезията и посланията си
прегръдки
цитирайи полягащи върху спомени
въздействаш силно с поезията и посланията си
прегръдки
faktifakti написа:
порещи вълните
и полягащи върху спомени
въздействаш силно с поезията и посланията си
прегръдки
и полягащи върху спомени
въздействаш силно с поезията и посланията си
прегръдки
Така е, мила Факти. Всички сме лодки - и толкова по-тъжно е, когато видим някого, изхвърлен на брега. Но това е животът - другите продължават:))). Благодаря ти за този коментар, приятелко, слънчев и усмихнат ден!
Днес ми е ден за коментари явно:).
Вчера минах, но не видях, че има нещо ново при теб и то какво:).
Ще ми повярваш ли, че от няколко дни в главата ми е този парус на Лермонтов?
Забито ми е това стихотворение в главата и не излиза от там:).
Като някой рефрен от песен, само дето не си го тананикаш, а си го рецитираш:).
Вчера си го казах на глас и днес го няма, но го намерих при теб:), дано не се появи отново при мен:).
Твоето стихотворение в началото ме накара да си спомня за "момчето, което говори с морето" - пробвай и ще се убедиш сама -"Там, дето небето
целува морето
и сутрин го пали в пожар,
сред утринни пари ..." и "А лодката скрито
броеше вълните,
въздишаше: "Ех!" и "Да би..."
Но после, после втората част ме натъжи и "хвърли" в други размисли ...
Вече е на брега твоята лодка...
Все пак е потребна, но не е като преди ... Тази тъга по морето, което само гледа от брега и само вечер понякога си представя, че "пори" вълните и търси покой в бурята ...
Много тъжно е!
Троя е написала това, което ми навя втората част и снимките ...
Поздрави, Венетче и хубав ден!
цитирайВчера минах, но не видях, че има нещо ново при теб и то какво:).
Ще ми повярваш ли, че от няколко дни в главата ми е този парус на Лермонтов?
Забито ми е това стихотворение в главата и не излиза от там:).
Като някой рефрен от песен, само дето не си го тананикаш, а си го рецитираш:).
Вчера си го казах на глас и днес го няма, но го намерих при теб:), дано не се появи отново при мен:).
Твоето стихотворение в началото ме накара да си спомня за "момчето, което говори с морето" - пробвай и ще се убедиш сама -"Там, дето небето
целува морето
и сутрин го пали в пожар,
сред утринни пари ..." и "А лодката скрито
броеше вълните,
въздишаше: "Ех!" и "Да би..."
Но после, после втората част ме натъжи и "хвърли" в други размисли ...
Вече е на брега твоята лодка...
Все пак е потребна, но не е като преди ... Тази тъга по морето, което само гледа от брега и само вечер понякога си представя, че "пори" вълните и търси покой в бурята ...
Много тъжно е!
Троя е написала това, което ми навя втората част и снимките ...
Поздрави, Венетче и хубав ден!
katan написа:
Днес ми е ден за коментари явно:).
Вчера минах, но не видях, че има нещо ново при теб и то какво:).
Ще ми повярваш ли, че от няколко дни в главата ми е този парус на Лермонтов?
Забито ми е това стихотворение в главата и не излиза от там:).
Като някой рефрен от песен, само дето не си го тананикаш, а си го рецитираш:).
Вчера си го казах на глас и днес го няма, но го намерих при теб:), дано не се появи отново при мен:).
Твоето стихотворение в началото ме накара да си спомня за "момчето, което говори с морето" - пробвай и ще се убедиш сама -"Там, дето небето
целува морето
и сутрин го пали в пожар,
сред утринни пари ..." и "А лодката скрито
броеше вълните,
въздишаше: "Ех!" и "Да би..."
Но после, после втората част ме натъжи и "хвърли" в други размисли ...
Вече е на брега твоята лодка...
Все пак е потребна, но не е като преди ... Тази тъга по морето, което само гледа от брега и само вечер понякога си представя, че "пори" вълните и търси покой в бурята ...
Много тъжно е!
Троя е написала това, което ми навя втората част и снимките ...
Поздрави, Венетче и хубав ден!
Вчера минах, но не видях, че има нещо ново при теб и то какво:).
Ще ми повярваш ли, че от няколко дни в главата ми е този парус на Лермонтов?
Забито ми е това стихотворение в главата и не излиза от там:).
Като някой рефрен от песен, само дето не си го тананикаш, а си го рецитираш:).
Вчера си го казах на глас и днес го няма, но го намерих при теб:), дано не се появи отново при мен:).
Твоето стихотворение в началото ме накара да си спомня за "момчето, което говори с морето" - пробвай и ще се убедиш сама -"Там, дето небето
целува морето
и сутрин го пали в пожар,
сред утринни пари ..." и "А лодката скрито
броеше вълните,
въздишаше: "Ех!" и "Да би..."
Но после, после втората част ме натъжи и "хвърли" в други размисли ...
Вече е на брега твоята лодка...
Все пак е потребна, но не е като преди ... Тази тъга по морето, което само гледа от брега и само вечер понякога си представя, че "пори" вълните и търси покой в бурята ...
Много тъжно е!
Троя е написала това, което ми навя втората част и снимките ...
Поздрави, Венетче и хубав ден!
Благодаря ти, мила Кате, толкова добре си усетила всичко - и болката по отминалата волност и сила, и копнежа по нови битки, по деен и смислен живот. Всеки ден минавам по няколко пъти покрай тази лодка. Знам, че хората са я поставили там за добро -за красота, туристическа атракция някаква. Предните години пък беше един "Трабант" -пак така покрит целият с цветя - и на мене и тогава ми беше много тъжно:))) Благодаря ти за чудесния анализ, приятелко! Весели и щастливи летни дни!
Прекрасна творба!
"Високо отгоре
оглежда простора
и сеят край нея цветя."
Повече от прекрасна, защото цитата прочетох за СЕБЕ СИ:
"Високо отгоре
оглеждам простора,
а на гроба ми сеят цветя."
Няма да има кой да направи това. Всичко ще е в бурени. Дано вятърът довява семенца...
Краткият стих, анапестът (ако не греша) и точните рими правят стила ти прекрасен, драга Вени.
Най-сърдечни поздрави от Калоферския Балкан!
Лида и Петър (П и е р)
цитирай"Високо отгоре
оглежда простора
и сеят край нея цветя."
Повече от прекрасна, защото цитата прочетох за СЕБЕ СИ:
"Високо отгоре
оглеждам простора,
а на гроба ми сеят цветя."
Няма да има кой да направи това. Всичко ще е в бурени. Дано вятърът довява семенца...
Краткият стих, анапестът (ако не греша) и точните рими правят стила ти прекрасен, драга Вени.
Най-сърдечни поздрави от Калоферския Балкан!
Лида и Петър (П и е р)
pvdaskalov написа:
Прекрасна творба!
"Високо отгоре
оглежда простора
и сеят край нея цветя."
Повече от прекрасна, защото цитата прочетох за СЕБЕ СИ:
"Високо отгоре
оглеждам простора,
а на гроба ми сеят цветя."
Няма да има кой да направи това. Всичко ще е в бурени. Дано вятърът довява семенца...
Краткият стих, анапестът (ако не греша) и точните рими правят стила ти прекрасен, драга Вени.
Най-сърдечни поздрави от Калоферския Балкан!
Лида и Петър (П и е р)
"Високо отгоре
оглежда простора
и сеят край нея цветя."
Повече от прекрасна, защото цитата прочетох за СЕБЕ СИ:
"Високо отгоре
оглеждам простора,
а на гроба ми сеят цветя."
Няма да има кой да направи това. Всичко ще е в бурени. Дано вятърът довява семенца...
Краткият стих, анапестът (ако не греша) и точните рими правят стила ти прекрасен, драга Вени.
Най-сърдечни поздрави от Калоферския Балкан!
Лида и Петър (П и е р)
Благодаря ви за хубавия коментар, мило семейство! Винаги сте толкова доброжелателни и позитивни - стопляте ми душата! Бъдете много здрави и щастливи - гледайте на света наистина отгоре, отвисокото - там небето е най-чисто и слънцето свети най-ярко; радвайте се наистина на цветята край вас - конкретно - в новата калоферска градина, и преносно - сред многобройното потомство, което сте създали! А това дали ще ни носят цветя донякога или бурените ще красят нашето последно жилище - прав си, Пиер, трудно ще е от чужбина нашите деца да прелитат само за да запалят една свещ. Но нищо, сигурна съм,че все ще намерят време за едно цветенце или една свещичка в душата си - нали все добри семенца засявахме в тях:)))
Вярно е, че ритмичната стъпка е тристична, респектирате ме! Не бях се замисляла - в мене по-скоро емоцията надделява при писане - и много се укорявам за това:))) Мисля, че е по-скоро амфибрахий - с втора ударена сричка, но може и да не съм права:))) Бях няколко дни в къщи - да си посрещна чуждоземските гости:)))) - и сега планираме от утре нова порция морски емоции. Предстоят ми нови срещи с малката лодка на брега. На вас, мило семейство, също пожелавам щастливи летни емоции и много гости - деца и внуци от чужбина - сега му е времето! Не можахме да се видим миналия път, за което много съжалявам, но аз си ви представям - вечер, само двамата в притихналия тъмен град, там горе на оная стълба, която води към луната - Пиер, ти си ни я описвал:)))
Щастие и любов за вас в новия дом!
Прегръдки с обич!
Венета
много носталгично и нежно е твоето стихотворение...лодката, която стои на брега и вече няма да докосне, да се върне в морето
цитирайБлагодаря ти за това усещане на свобода и безбрежност,
за уханието на море, зеленина... за чудесния стих... и още.
Прегръщам те !
цитирайза уханието на море, зеленина... за чудесния стих... и още.
Прегръщам те !
martiniki написа:
много носталгично и нежно е твоето стихотворение...лодката, която стои на брега и вече няма да докосне, да се върне в морето
Мила Марти, и си права, и не си:))) Спомняш ли си, че лодката броеше.вълните и охкаше, полегнала на болната си страна:))) Мисля, че тя е стара и немощна и с нетърпение е очаквала живота на брега - като избавление. Е, поне така ми се струва - и в момента я гледам от терасата - ами добре си е - цяла блести на последните слънчеви лъчи прясно боядисана в синьо и бяло и щедро лакирана, а край нея - сини като морето цветя - и хора- много хора - опалени от слънцето, млади, влюбени... Не, Марти, не я мисли нашата лодка - много си е добре там, на брега, над самия прибой. Ти май си повече за мислене - морски човек далече от морето... Пожелавам ти да намериш път към Варна и да се насладиш на някой и друг морски изгрев! Прегръдка, мила приятелко!
stela50 написа:
Благодаря ти за това усещане на свобода и безбрежност,
за уханието на море, зеленина... за чудесния стих... и още.
Прегръщам те !
за уханието на море, зеленина... за чудесния стих... и още.
Прегръщам те !
Мила Танче, благодаря ти за това фино усещане, за чудесното ти позитивно отношение! До вчера бях високо в планината, под самия Мара Гидик, от тази сутрин съм отново морска - и все не мога да реша в кое от двете райски кътчета си заслужава човек да хвърли котва, свой бряг да направи!
Прекрасна е нашата България, мила Танче, уж малка, уж бедна, а с такива едни чудесии навсякъде - в Пловдив и Варна, Хисаря и Смолян, в полето, в гората, на морския бряг, край величествения Дунав или сред прохладата на бистрите планински потоци! Как да я напуснеш, как да я забравиш!
Но сега е юли и май морето е най-актуално:)))
Весело лято, мила приятелко, със сладка отмора и щастливи изживявания! Прегръдка!
Де да може всеки – като тази лодка – до старини да остане приятен за гледане и полезен с нещо!
Цветя в нея и около нея! Какво по-хубаво от това, след бурния й живот?
Нека се порадва на спокойствие и друг вид внимание...Хубава идея!
Приветствам те, Вени!
цитирайЦветя в нея и около нея! Какво по-хубаво от това, след бурния й живот?
Нека се порадва на спокойствие и друг вид внимание...Хубава идея!
Приветствам те, Вени!
stih написа:
Де да може всеки – като тази лодка – до старини да остане приятен за гледане и полезен с нещо!
Цветя в нея и около нея! Какво по-хубаво от това, след бурния й живот?
Нека се порадва на спокойствие и друг вид внимание...Хубава идея!
Приветствам те, Вени!
Цветя в нея и около нея! Какво по-хубаво от това, след бурния й живот?
Нека се порадва на спокойствие и друг вид внимание...Хубава идея!
Приветствам те, Вени!
И аз така мисля, Ели, щастливка е тази лодка:))) На знаково място, в началото на провлака, сред толкова цветя и внимание. И снимки, снимки! Да, човек може да й завиди на късмета:))) Но има и друго - атавистичният рефлекс за противоборство със стихиите, който подхранва достойнството и самоуважението у старото пробито корито. Точно той ми напомни за Лермонтов:)))
Благодаря ти за хубавия коментар, Ели! Поздрави!
Прегръдки!
Литатру
цитирайЛитатру
litatru написа:
Прегръдки!
Литатру
Литатру
Благодаря ти, мила Литатру, прегръдки и от мене!
Струи огромна красота. Надявам се, че ще можеш да отплаваш до моя самотен остров. Благодаря! :) Наистина е прекрасно. Нямам думи.
цитирайdamiani написа:
Струи огромна красота. Надявам се, че ще можеш да отплаваш до моя самотен остров. Благодаря! :) Наистина е прекрасно. Нямам думи.
Споделеното тук прави самотните ни островчета по- уютни, по- оживени, стоплени от приятелско разбиране и съпричастност! Добре дошъл в нашия блог, damiani! Благодаря за хубавите думи! Успех с блогуването!
все още в призрачните очертания на тяло, форма. Прекрасно.
цитирайsestra написа:
все още в призрачните очертания на тяло, форма. Прекрасно.
Изразила си се небесно, Сестра на моята душа! Благодаря ти! Солена прегръдка от мене и малката лодка - с пожелание за много летни форми със съдържание:)))
Напевно и леко, красиво и волно... Няколко пъти прочетох! Болката за изгубения живот се е превърнала в песен - и уж е тъжно, а остава усещането за полет, нищо че е минало. Тъжно е, че си извън живота, но е щастие, че си живял истински и можеш да го преживяваш пак и пак... Защото е било и това е щастие!
Прегръдка, мила Вени!
цитирайПрегръдка, мила Вени!
hel написа:
Напевно и леко, красиво и волно... Няколко пъти прочетох! Болката за изгубения живот се е превърнала в песен - и уж е тъжно, а остава усещането за полет, нищо че е минало. Тъжно е, че си извън живота, но е щастие, че си живял истински и можеш да го преживяваш пак и пак... Защото е било и това е щастие!
Прегръдка, мила Вени!
Прегръдка, мила Вени!
Мила Ели, толкова се радвам, че си тук! Благодаря ти за хубавите думи , за позитивизма! И за тълкуването , особено за това "извън живота". Не съм сигурна как ще ме разбереш, но повярвай ми, понякога извън живота е сто пъти по-добре, отколкото в реалния, суровия съвременен живот! По- светло е, по-леко, неангажиращо, безгрижно - нещо като прелюдия към оня, вечния живот:))))
Прегръдка, мила приятелко! Светъл и щастлив юли!
Много е хубаво, пък и с философски подтекст, който подтиква към размисъл за бурите в живота ни и какво остава след тях от нас. Поздрави!!
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Много е хубаво, пък и с философски подтекст, който подтиква към размисъл за бурите в живота ни и какво остава след тях от нас. Поздрави!!
Мила Неви, тази моя нова приятелка, бялата лодка на брега, цяла потънала в цветя и туристическо внимание, е конкретен факт, реалност... Пред очите ми е винаги, като изляза на терасата, говоря си с нея всеки път, когато се разхождам по алеята край провлака. Не съм влагала подтекст - твърде тъжно би изглеждало всичко, твърде печално. Ти ме познаваш, това не е моята философия за живота. Хората не са лодки, животът не е само море:)))))
Но се намериха тук едни хора - как да ги разочароваш - нека всеки чете тези непретенциозни стихчета, както му харесва! А ти не тъжи, приятелко, нашите бури са напред - моите край морето и твоите - по билкарските планински пътеки! Само здраве да е! Пожелавам ти го и те очаквам да дойдеш в Поморие! Прегръдка!
Как искам да ти изпратя снимка на моя подарък от свекърва ми-така подходящ към твоето стихотворение...не знам как.Ще дам линк тук,ако го одобриш,ти ще го направиш!А стихотворението е много допадащо ми!
http://galyakost.snimka/hobby/moite-gobleni.711468.37221266
цитирайhttp://galyakost.snimka/hobby/moite-gobleni.711468.37221266
to4ilka написа:
Как искам да ти изпратя снимка на моя подарък от свекърва ми-така подходящ към твоето стихотворение...не знам как.Ще дам линк тук,ако го одобриш,ти ще го направиш!А стихотворението е много допадащо ми!
http://galyakost/hobby/moite-gobleni.711468.37221266
http://galyakost/hobby/moite-gobleni.711468.37221266
Мила Галя, благодаря ти - за гостуването, за добрите думи, за подаръка! Сигурно е нещо много красиво - като всички изумителни неща, които съм разглеждала при тебе! Но явно ще трябва да почакам седмица -две - не можах да го отворя на китайския си телефон - вероятно пак е вампирясал от вируси...Пък съм далече от други устройства - оставила родната къща, разглеждам несебърски къщи и ми се иска да ги опиша ли, да ги нарисувам ли, не знам - влюбена съм в тях! Но ще трябва скоро да се връщам да правя лютеница - доматите в градината не чакат:)))
Поздрави, мила Галя! След малко ще дойда при тебе да гледам снимки от планината! Прегръдка от сърце, приятелко!
Мила, Вени!
Възхищава ме дарбата на поетите.
Вихър от емоции, чувства, послания, изказани с малко думи, подредени в рима!
И докосват отвътре! За всеки различно и ... някак еднакво! :)
Прекрасно е!
С удоволствие чета и тук пишещите поетични души`! :)
Хубаво лято ти желая, независимо къде се намираш!
цитирайВъзхищава ме дарбата на поетите.
Вихър от емоции, чувства, послания, изказани с малко думи, подредени в рима!
И докосват отвътре! За всеки различно и ... някак еднакво! :)
Прекрасно е!
С удоволствие чета и тук пишещите поетични души`! :)
Хубаво лято ти желая, независимо къде се намираш!
[quote=vilish]Мила, Вени!
Възхищава ме дарбата на поетите.
Вихър от емоции, чувства, послания, изказани с малко думи, подредени в рима!
И докосват отвътре! За всеки различно и ... някак еднакво! :)
Прекрасно е!
Благодаря ти, мила Вили! В Несебър съм, при малката лодка. Но душата ми вече копнее за прохладата и мъдрото спокойствие на Балкана, за нещата в родния град, които обичам. Така че планирам скорошно завръщане:)))
Благодаря за хубавите думи за поезията и поетите. Аз не съм поет - само се опитвам чрез словото да предам чувствата и мислите, които ме вълнуват. Щастлива съм, когато думите ми достигнат до приятел като тебе! Благодаря ти за разбирането!
Хубаво лято на отмора и свежи емоции! Прегръдка, мила приятелко!
цитирайВъзхищава ме дарбата на поетите.
Вихър от емоции, чувства, послания, изказани с малко думи, подредени в рима!
И докосват отвътре! За всеки различно и ... някак еднакво! :)
Прекрасно е!
Благодаря ти, мила Вили! В Несебър съм, при малката лодка. Но душата ми вече копнее за прохладата и мъдрото спокойствие на Балкана, за нещата в родния град, които обичам. Така че планирам скорошно завръщане:)))
Благодаря за хубавите думи за поезията и поетите. Аз не съм поет - само се опитвам чрез словото да предам чувствата и мислите, които ме вълнуват. Щастлива съм, когато думите ми достигнат до приятел като тебе! Благодаря ти за разбирането!
Хубаво лято на отмора и свежи емоции! Прегръдка, мила приятелко!
усетих полъха на морския бриз... и песента...
много е хубава... прегръщам те, Вени...
цитираймного е хубава... прегръщам те, Вени...
Благодаря ти, мила Мариники! Морето е такъв магнит! Вече е септември, а то мами ли, мами - мисля още веднъж да се подчиня на този зов, да се върна при бялата лодка - поне за малко, докато летният бриз все още спи тихо в цветята й - за последно:))) Стискай палци!:) Поздрави!
цитирайТърсене