Постинг
29.04.2019 14:14 -
Златното копитце и златното момиче
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 2120 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2019 17:00
Прочетен: 2120 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 05.05.2019 17:00
Имаше в детството ми една приказка - "Сребърното копитце". Помня книжка, мама ми я четеше - може и немска да е била. Приказката беше за еленче, което се качваше на покрива на една къщичка и трополеше по керемидите със сребърни копитца. Не съм сигурна кой е авторът, спомените ми са съвсем смътни. Обаче Златка Златното момиче си я знам, често съм я чела и много ме беше яд на лошите майка и сестра, после ми беше мъчно за Златното момиче, че е станало такова златно от жълтата вода...Все се сещах за щерката на Мидас. Каква участ е това! Съща златна статуя си я представях Златка, още повече, че в каралийчевия вариант на приказката, който съм чела като дете, финалът е твърде печален...Като русалката на Андерсен е нашето златно момиче.
Почнах да правя едно пано с камъчета, замислила го бях с еленче и момиче. Срещнах копитцето и златното момиче. Така ми се стори като го завърших.
Почнах да правя едно пано с камъчета, замислила го бях с еленче и момиче. Срещнах копитцето и златното момиче. Така ми се стори като го завърших.
"...Мъжът се втурнал подир своето момиче. То бягало, той тичал, то бягало, той тичал, то бягало, той тичал, додето най-сетне, като видяло, че бащата ще го настигне, златното момиче разперило ръце и хвръкнало като птичка. Дигнало се нагоре над къщите, над градините, над планинските върхове. Превърнало се на златна месечина и грейнало.
Бащата останал с отворени уста. Такова чудо никога не бил виждал.
Оттогава златното момиче се появява нощем на небето, цялата земя огрява и търси с очи своя роден край."
Сладки билкови рецепти при болно гърло и...
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
В Газа са открити масови гробове с избит...
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
В Газа са открити масови гробове с избит...
променят хората. Правят ги по-добри. Можеби в днешно време в стремежа си да бъдем навсякъде и във всичко сме се отчуждили от магията на приказките, което е много жалко.
цитирайприказките възпитават ненасилствено, меко, самовъзпитават дори...така си мисля аз. Ако детето чете от малко, почти не могат да му навредят външни вмешателства и неразбрани родители ;)
цитирайБАЛАДА ЗА ТРЕВИТЕ
Има време да дадем на тревите урок
и в отчайващо равенство да ги върнем обратно.
Но сега те са бебета и дъждът синеок
им помага да пристъпват към лятото златно.
Има време да острижем този пухкав бретон,
който вятърът дърпа с полюшвани пръсти,
и подрежда езика им с такъв камертон,
че душите на поляните цъфват.
Има време да поникне от пръстта пъдпъдък,
да отиде до слънцето и да каже, че горе
небесата са спрели. И застанали в кръг,
за небесни треви си говорят.
Има време реката да отслабне от глад
и дъждът да се шляе по далечни планети.
Но сега са тревите... И зеленият плат
разпилява росата като цветни конфети.
Още няколко седмици ще е точно така –
синеоко, зелено, могъщо.
Но косачът е тръгнал и с тежка ръка
хоризонта на мравките връща.
И защото това е природен закон
и земята сама ще скучае,
има време косачът да направи поклон
и в тревите да седне замаян.
Без да има развръзка, този ден ще е тих.
Портокалът на запад ще слезе.
Но една детелина ще трепти като стих
и на целия свят ще се плези.
Николай Милчев
цитирайИма време да дадем на тревите урок
и в отчайващо равенство да ги върнем обратно.
Но сега те са бебета и дъждът синеок
им помага да пристъпват към лятото златно.
Има време да острижем този пухкав бретон,
който вятърът дърпа с полюшвани пръсти,
и подрежда езика им с такъв камертон,
че душите на поляните цъфват.
Има време да поникне от пръстта пъдпъдък,
да отиде до слънцето и да каже, че горе
небесата са спрели. И застанали в кръг,
за небесни треви си говорят.
Има време реката да отслабне от глад
и дъждът да се шляе по далечни планети.
Но сега са тревите... И зеленият плат
разпилява росата като цветни конфети.
Още няколко седмици ще е точно така –
синеоко, зелено, могъщо.
Но косачът е тръгнал и с тежка ръка
хоризонта на мравките връща.
И защото това е природен закон
и земята сама ще скучае,
има време косачът да направи поклон
и в тревите да седне замаян.
Без да има развръзка, този ден ще е тих.
Портокалът на запад ще слезе.
Но една детелина ще трепти като стих
и на целия свят ще се плези.
Николай Милчев
Търсене