Приятно е в трескавия предпразничен ден, заети с подготовката за утрешния Гергьовден – например  правенето на торта, да си пуснем хубава музика. Хубава – хубава, колко да е хубава – и най-важното – каква точно да е тя, имайки предвид и този дъжд навън.
    Дъждът....е-е-е, прекалява. Пуснала съм парното, светнала съм лампата - поглеждам към датата на монитора - няма грешка - 5 май! Не 5 ноември...  Един ден преди Гергьовден, един месец преди морето.. .  Там водата - да, там водата е със заветните 27 градуса, а пясъкът пари, пари под краката даже и  през джапанките...и... 
    Трите жълтъка в купата за разбиване ме гледат с тъжни немигащи очи, сякаш ме питат къде им е обещаната чаша захар. Другите три лежат на плота и изобщо не ме гледат - още не съм ги отделила от белтъците. Споко. Всяко нещо по реда си. И захар ще има, и маскарпоне, и ром  - щом съм обещала. И хубаво време ще има - щом синоптиците са обещали - още другата седмица, като свършат празниците - тъкмо за работната събота. Но нищо. Всичко ще си дойде на мястото. Нека само дойде лятото....Охо, нека то само до дойде - ей това ще бъде празник. Купон нон стоп...
      Трите жълти очи ме гледат насмешливо - не вярват. Или пък вярват - че не съм добре, щом си говоря сама...Всъщност те ще видят по-скоро от мене лятото - след малко още - като им предложа - без право на отказ -  водна баня на печката.
    Захващам се за работа : "Хей, очички, хей ги три...". Не, май не беше така - днес не ми върви и песента. А, чакай, ама какво стана с музиката? Нали щях да си пускам някаква музика - така - за разкош, докато джуркам тия присмехулници яйца. А и против депресията - вече цял месец вали... И какво предлагате да пусна? А-а-а-, да бе,  как не се сетих сама!

"Нека да е лято!"
Супер! Приемам! Нека да е лято! 

Каня ви и вас, мои гости в блога, да послушаме безсмъртната песен на "Тоника".

      Момент, сега пък сиамката, настанила се на рамото ми от един час /сигурно в някой от миналите си не знам колко живота е била маймуна/, чака да гледа как се прави торта тирамису. Какво искаш пък ти бе, Миме? Не била съгласна. Иска нещо за котараци. Добре-е-е-е, за тебе, котко, песента на Миленита "Черни котараци".

     Нека да е лято...
     само да е лято...
     Искам да е лято
     всеки път.
 
/Повтаря се три пъти - да хване магията ред/