Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2014 07:10 - Един такъв казус...
Автор: donchevav Категория: Видео   
Прочетен: 1699 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 25.04.2016 10:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


                                ***


     Моята работа е "нероден Петко", освен това предчувствам,  че ще си спечеля негативи /и отрицателни вотове/ с този постинг, но това беше истински случай - и досега го преживявам:)))) 
    
Преди време една колежка със сълзи на очи ме попита дали имам възможност да взема котката й.
- За колко време?- попитах аз.
- Завинаги -  ми отговори тя и се разплака.
      После, усмихвайки се през сълзи, ми разказа как снаха й чакала бебе и  как синът й дал ултиматум да махне от вкъщи котката.
      Положението беше деликатно - естествено щастливото събитие си заслужаваще всички жертви, но аз все пак се опитах да се изкажа в полза на невинните котки - колко са умни, гальовни, безопасни, как децата трябва да израстват в компанията на домашни любимци - не, тя само клатеше енергично глава, сякаш изобщо не желаеше да ме слуша, и плачеше. Нямах възможност да взема котката у дома, попитах няколко познати - нищо. Котката беше домашна, не беше излизала от стаята, нямаше да оцелее на двора, трябваше някой да се реши да приеме чуждото животно, без да го познава, директно у дома си - на масата си и на дивана си. Естествено, че се оказа невъзможно.
     Колежката ми разреши проблема си по най-безобидния начин - премести котката в някаква приземна стаичка или маза - помещение, което не било особено пригодно за милото и общително животно, но все пак се оказало вариант да остане със стопанката си.
     Бебето отдавна  се роди. Младите рядко гостуват на майка си - веднъж-дваж годишно.    

      Попитах я защо не премества котката от къщата само в тия 2-3 дни един път в годината, когато детето е вкъщи. Погледна ме с достойнство - била обещала. Пък и обича внучето си. И - котката.

***

       Не съм станала още баба, но имам младоженци вкъщи - и подозирам, че ще постъпя както жената в тоя разказ - все пак българинът си обича първо децата и внуците, а после котките и кучетата. Като знам по колко пъти на ден, след като аз съм докосвала любимците си, си мия ръцете, при все че всичките ни животни са обезпаразитени, изкъпани и под ветеринарен контрол, мога да си представя колко бих се ужасила да видя котката, отъркваща опашка около моето внуче. 
      Все пак вижте как хората по света реагират на тази нелека за повечето любители на котки дилема "бебе и котка съжителстват в дома" и ако някой е изпадал  в такава ситуация - дайте съвет - кое е правилното решение при такъв един казус?





Тагове:   котка,   нараняване,   син,   бебе,   внуче,   Вън,


Гласувай:
8
1



1. janabel - Имах подобен казус ...
24.04.2014 20:07
За щастие или нещастие моята котка беше сиамка . Като роди първите си рожби имахме гости . едната гостенка реши да погали котенцето й . Стана трагедия . хвърли се свирепо върху нея , дъщеря ми се притече на помощ и тя бе изпохапана и тогава получих ултиматум - котката или тя . Не знам дали знаете каква болка може да изпита някой . Изведох котката на тавана с нейните мили деца и ходих две седмици докато им намеря нови стопани . Милата как ги търсеше навсякъде . Така се примири , но остана това като дойде някой в къщи да се хвърля и го хапе . Така минаха много години . Разбрахме се да остане в къщи защото какво е виновно животното че ние не го разбрахме . Живя 16 години . Почина от жестока болест след трикратна операция на млечните жлези . Никога няма да забравя погледа , как ме следеше когато ида в другата стая , как нощем като мине някой по коридора скачаше и отиваше до вратата , как възмутително ме погледна като и отрязаха опашката , защото и там се оказа че има метастази . А вечерта преди да почине кротко беше заспала в краката ми . Плаках като за близък човек и се зарекох - повече няма да гледам котки . Първо защото я лиших от естествения начин на живот и второ не бих понесла такъв развой с друга котка въпреки , гледам как страдат животните на улицата , опитвам се да им давам храна , но какво решение би могло да се намери , като дори вода няма по улиците .
цитирай
2. donchevav - Благодаря ти за споделеното, Ja...
24.04.2014 20:44
Благодаря ти за споделеното, Janabel! Мисля, че няма да мога да ти кажа нищо повече в този момент. Стана ми много тежко. Аз познавам този поглед на упрек и на възмущение - и аз имах такъв котарак с пълни упойки и операции. Мислех го за прероден мой най-скъп човек - до такава степен ме беше обсебил с разума, характера, самоотвержения си характер, безрезервната си привързаност към мене. Виждах го как гасне и цял месец исках и аз да умра. Гробчето му е пред прозореца ми. Засадих там люляков храст. Четири години по-късно все още ми липсваше. Тогава взех сиамката. Минаха още четири години. Моят котарак продължава да ми липсва. Но не мога като тебе, не мога без котки, макар че си права, права си за всичко - и за котетата, и за естествения начин на живот. Моите животни са свободни - и кучетата, и котките - и в къщата, и в градината, и в двора, но това пък са допълнителни грижи. Много ми е мъчно за твоята котка. Съжалявам за всичко, което си изживяла - особено на тавана с котетата....Изживявам го повторно и се чувствам много болно. Прегръщам те...Благодаря ти! Поздрави!
цитирай
3. benitta - Здравей, Вени!
25.04.2014 19:37
Аз не гледам животни, но проявявам искрено разбиране на любовта ви към тях.
Имам приятелка с котарак в апартамент, която отгледа детенцето си с него в мирно съжителство и никога не е стояла пред дилема - коте или бебе. Даже сега пуска често снимки във Фейсбук, как синът й "тероризира" животинката. Тоест, в случая - къде на шега, къде не - котето е по-потърпевшо от новия член на семейството.
Леля ми имаше кучета пак в апартамент и когато разбра за скорошното раждане на внуче, което нямаше да живее основно при нея - даде кучетата на чужди хора.....
Имам доста познати, които си живеят мирно и тихо в апартаменти, заедно с децата и любимите животни. Чувала съм, че животното приема закрилническа роля и става изключително грижливо към малкия човек. Оставя се на тормоз (мачкане, стискане, вдигане и изпускане.... :))))
Доколкото знам от педиатрите - проблем ще има при евентуално проявяване на алергична реакция от малкото. Често съм срещала хора с алергия от космите на животни.
И последно, че се отнесох - аз не бих карала моята майка да си затрива котката, ако ходя съвсем рядко на гости. Да, ще бъда нащрек, ще има някакви опасения, но нали няма да са целогодишни?!....
.....
Хубаво ми беше да си "побъбрим" :)) С теб се чувствам добре и някак не се натоварвам, дори и когато в някои постинги си говорим за тъжни неща! Поздрави :);)
цитирай
4. donchevav - Обичам те, Бени, за този коментар! ...
25.04.2014 22:03
Обичам те, Бени, за този коментар! Да, домашният котарак или котка, куче или рибка, или папагалчета - всички тези животинки според мене само помагат на детето да осъзнае, че не е само на този свят, че носи отговорност за своето поведение. Мисля, че на децата, на които им се отказва да се грижат за нещо - за цвете или за животно, им се отнема доста - от емоцията, от нравствените качества, които формират, от възпитанието, което получават. Всичко това може да не е толкова драматично, но - права си - около мене има много животни и аз взех да се притеснявам:))) Но пък имам и голямо пространство - мога да дресирам животните си така, че да избягват да се появяват там, където не са желани - вече са придобили първи умения в тази посока в отношенията със съпруга ми - особено котките:))) Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2115362
Постинги: 286
Коментари: 6862
Гласове: 37128
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031