Несъмнено котките са много интелигентни същества. Подобно на кучетата, те могат да се приучват на навични действия, на изпълнение на команди. Но да не забравяме - котката не е куче. Тя е АНТИкуче - всичко, което кучето не е. 
       Кучето е отворено, позитивно, добронамерено същество, готово да се раздаде за хората  /стига да не е озлобявано по някакъв начин в процеса на израстването и формирането си/. Котката е индивидуалистка и в голяма степен - егоистка. Наред с  унаследените от породата си качества и проявления всяка представителка на котешкия род има свой характер. Една скача по бравите и за нея затворен шкаф /и дори фурна на печка/ няма, друга те перва с лапа всеки път, когато минеш покрай нея, задължително показвайки ти всичките си нокти във възможно най-застрашителната им дължина, трета ще оближе и тебе, и всичко около тебе в порив на любвеобилност. Едни котки спят по цял ден, свити в невъзможно сладки пози, на любимото си: на стола, в кашона или коша, пред камината или на дивана. Други, надарени с неспокоен изследователски дух /при това се отнася повече за котараците, отколкото за котките/, се прибират само тогава, когато здравата огладнеят - и правят такива мили очи, че отдалече е ясно колко се разкайват!
       Запазена марка на семейство котки са дългите грациозни скокове. И ако в дивата природа на пумите и пантерите, на лъвовете и тигрите, на леопардите и гепардите това да се отдава, то на домашната котка често не й се получава да превзема дължини  и височини - понякога дори между дивана и масата. Какво да се прави - наднорменото тегло и обездвижването са бич на 21 век не само за хората, но и за техните разглезени домашни любимци.
Впрочем сами се убедете!