Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2021 19:46 - АМЕРИКАНСКИ ЗАПИСКИ 2021/2022 - 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1736 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 28.12.2021 04:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 
                           НА  РАЗХОДКА  В  КАЛАБАСАС, КАЛИФОРНИЯ

    
Днес имахме страхотен ден. Вчера целият ден валя дъжд, рядко явление за Лос Анжелес, но днес бе като пролет. Късмет имах още от сутринта, защото над квартала ни, намиращ се под коридор за пътническите самолети от Европа за летището тук, прелетя самолетът, към които изпитвам особени чувства и съм нарекъл Гърбатия кит. Това е самолетът тип Боинг 747 с два големи и два малки мотори. Самолетът изглежда гърбат, защото на втория си етаж  малък вип салон.

   Днес пътувахме до квартала на Лос Анжелес, Калабасас. Много пъти сме минавали по магистралата покрай него, този път посетихме един от парковете му и разгледахме града. До сега сме спирали на почивка по време на пътуване, но не бяхме го разглеждали. Това е квартал - един от градовете на мегаполиса Лос Анжелис, където живеят преобладаващо популярни личности. Те обитават малки затворени квартали, входът на които се охранява от полицията. Има и такива личности, предимно артисти, които живеят в имения само за тях, но и те са охранявани от полиция. След убийството на Джон Ленън от един идиот тази мярка се прилага при т. н. звезди, не става въпрос за политици.

  На доста места съм бил в Лос Анжелс, разглеждал съм всичко с интерес, та дори и изкопите за основи на новите къщи за да видя редуването на пластовете на земята. Бил съм в много паркове, в квартала с небостъргачите Даунтаун, по езера, музеи и др. интересни места. Като особено интересно място подчертавам музея на Рейгън. Природна красота обаче като днешната, сред която е разположен квартала Калабасас, не бях виждал. Така добре подържани улици, паркове, къщи сред такава красива природа не знаех, че има в този полупустинен край. Калабасас е един оазис в полупустината, където е разположен Лос Анжелис. А Лос Анжелес е огромен, разположен е по брега на океана на едно разстояние колкото от София до Стара Загора. Много от кварталите на Лос Анжелес са разположени на хълмове, същото важи и за този. Но и хълмовете са пипнати от човешка ръка, а тревните площи в самия град са като сресани с гребен. Силно впечатление ми направи едно малко свлачище, над което има жилищен квартал. Само там не бе озеленено.

  Край парка, където бяхме живеят сестрите Кардашян, възлюбени от простащината в Америка както Трифонов и Радев от нашата.

   В парка, който посетихме имаше руснаци. Руската мафия закупува скъпи имоти по Америка, апетитно място за тях е и Калабасас. В парка имаше честване на Дед Мороз, бяха събрали руснаци с деца. Колите бяха от най-скъпите, на една маса под навеса имаше богата трапеза. Малките деца бяха с гледачки мексиканки, рускините – настоящие боклучки. Това според мен бе слугинският персонал на руските мафиоти. Мъжете, с излъчване на бандюги, към 30-35 не престанаха да говорят по телефоните си на руски език, придвижвайки се по време на разговора.  По едно време настана неспокойствие сред тях, погледите се отправиха към скъпите коли, от една от които слезе двуметрова рускиня като щека, цялата в черно. Коженото й палто бе много дълго, макар времето да бе топло, бе с черни ботуши с шарки като по куклите матрошки. Гледаше едновременно и мръсно и лошо към руснаците, които се вторачиха в нея. Тя отиде при едно дете, което сигурно е нейното, взе го, изрази нежност към него, след секунди го остави на бейбисъстърката, мексиканка. От колата й излязоха един Дед Мороз и една Снегурочка. Снегурочката крещеше и пееше по тертипа на най блятите девки. Не Дед Мороз и Снегурочката бяха център на вниманието, всички гедаха към жената в черно. Вероятно хтя е съпруга на биринджибандюгата в Калабасас, нещо като татко Махно в Одеса някога.

   Махнахме се. Ако имаше повод за разговор с руснаците, щяй да им кажа, че Путин се готви да превърне тези дни Америка в радиоактивен йод. Ако със снегурочката можеше да се проведе разговор, щях да я помоля да ми една съветската народна песен:

 

    Девки блятый, девки блятый,

    оторвали гуя дяды.

    Дядя отить без гуя,

    как машына без руля... 

 

    Или пък:

 

    Я на крыше поебнулас,

    сорок градусов мороз,

    пизда вся обледенилос,

    гуй похож на Дед Мороз.

 

   Напуснахме по рано парка заради тези боклуци и така ни остана повече веме за Калабасас. Прекрасно място! Убеден съм, ако идваме отново след година или по-малко, срутището ще бъде укрепено и променено.

   На връщане преминахме през хълмовете Агура, доста по-високи от тези на Калабасас и със скали по тях каквито има по нашите Източни Родопи, но тези нямат трапецовидни ниши.  Тук обаче мащабите са други, огромни в сравнение с нашите. В страни от пътищата има места за спиране, защото от тях се виждат интересни и красиви скални олразувания. Пътят и тунелите са фантастично направени. Тунелите от вътрещната страна са с декоративни елементи от видим бетон, чисти като току що отляти. Входовете на тунелите са  с декоративен каменен зид от дялани камъни или както ги наричаме ние облицовки. По този начин са строени нашите стари мостове на ж. п. линините – от декоративен каменен кофраж, в който е налят суперздрав силно армиран бетон. Давам за пример един такъв мост от България, Извитият мост между ж. п. спирка Оплетня и гара Лакатник. Вече 130 години върху него преминава влак и той остава здрав.

   „Махалите” по хълмовете Агура са разпроснати както нашите по Родопите, но тук всичко е изпълнено в категория лукс. Имат си водоснадяване, ток, асфалтов път, зеленина около къщите – нещо доста необходимо тук заради горещините през лятото, които надминават 40 градуса. Има следи обаче от пожари. Пожарите ги пречиняват пушачите, които си изхвърлят от колата цигарите, а силните и топли ветрове разпалват неугасените цигари и става нещо много страшно, защото всичко тук е подгрято, а въздухът – почти 100% сух. Простащина има навсякъде по света, не само в България – тази, която избра Трифонов и Раев да управляват държавата ни.

   На връщане уцелихме времето за залеза и бяхме на наблюдателния пункт, направен за наблюдаване на залеза в квартала Малибу. На брега малко над Океана има една площдка, от която се вижда как слънцето се скрива зад водата. И това бе голяма красота.

    А сега малко извън темата:

    Нетови политпроститут/к/и пишат до посиняване и после отново, как неомарксизЪма завладявал САЩ. Днес никъде не видях как или къде той навлиза в САЩ и ги завладява. Марксизмът е за най-простите хора, които не притежават вяра и ценностна система и осакатени духовно по тази начин те не осъзнаоват нито за какво ги е създал Бог, нито точката, вкоято се намират при изминавенето на земния си път, нито какво трябва да сторят. И в Америка има прости хора, посочвам за доказателство избора им на Тръмп за президент, каквито има и в Бългрия, където простащината избра за ни управляват Радев и Трифонов, а Тошко Африкански - културната комисия в НС. Тези процеси, управлявяни от яхналите простащината имат за цел да противопоставят хората, да разделят обществото и обслужват чужди интереси. Ще пиша постинг за случаи, когато съпрузи в Америка се разделят, защото единият от тях е тръмпист.  

    Съжалявам, че не забелязах при деншното си пътуване процеса, как неомарксизЪма завладява Щатите, който сега струи от нета, но ще продължа да наблюдавам с осторожно внимание. Постинг на тази тема, за проникването на хнеомарксизЪма в САЩ е написала една нетова дама, която счита себе си за гениална, но ако аз я оценявам, не бий я окачествил дори като генитална. За такива глупости, никий няма да й предложи. Язък й за годините, които е живяла в Голямата страна с най-щастливите хора на земята.





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189404
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031