И НИЩО ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩОТО... КРИНЖ!*

 

        –   Бабо, бабо, покажи ми онова, дето си писала за играчките!

        –   Кое за играчките? – правя се на разсеяна. Не ми се отваря пак лаптопа, току-що го затворихме.

        –  Е, онова, за поколението Алфа. Дето всичко сме знаели от Интернет.

        –  А-а, това ли? Е, то е в блога ми. – отговарям уклончиво. В блога за нея значи там някъде, далеч, където тя няма достъп. Да, ама не и сега.

        –  О-о, в блога ти! Моля те, бабо, покажи ми го!

        –  Не може, още си малка за социалните мрежи.

        –  Но това няма нищо общо със SM – пък и не съм малка! На 7 и половина съм! Бабо!

        –  Добре де, добре, само това за алфа поколението. Но после да няма сърдити!

        Отварям пак още топлия лаптоп, логвам се в блога и търся постинга. Усещам как очите на внучката шарят по целия екран, как поглъщат всичко ново – от визуализацията до интерфейса.

        –  Бабо, бабо, ама това ти ли си?

        –  Аз съм, защо?

        –  Еха, много си млада тук!

        Замислям се. Млада съм била я, как не – преди 12 години!

         –  А това твоята Маца ли е?

        –  Не, това е сиамката Мими!

        –  Сиамката? Онази, дето се изгубила, но ти си я намерила, тя ли?

        –  Да, бабче, тя – моята мила сиамка Мими. Намерих я, после тя пак изчезна.

        –  Значи така – тук си ти, но не си вече ти. И котката Маца не е Маца, а Мими, която отдавна, отпреди да се родя, я няма. О, бабо, тук нищо не е истинско! И сигурно пишеш за неща, станали преди сто години, така ли?

        –  Неее, не чак сто! Но да, понякога пиша.

        –  Пишеш, пишеш – и ти е мъчно, защото никога няма да бъде същото.

        –  Ти откъде знаеш? – питам със зяпнала уста.

        –  Знам, как да не знам. И аз сега нали играя, и уж пак на същите игри, но не е същото…

        –  Същото като какво?

        –  Като в детската градина. Нали съм на лятно училище – с новия клас и новата госпожа. Пак играем на същите игри, но не е същото – след всяка игра знаем, че следва писане на чертички, лулички и цифри. Кринж!

        Аха, разбрах. Мъчно й е за детската градина. Е, да, права е – не е същото. И как уцели, че  и при нас, в блога, е така. Уж сме същите, уж споделяме по същия начин, но не – времето е отминало. Седемдесетгодишните не възприемат света като онези някога на петдесет. Кринж!

        –  Бабо, а ти през цялото време ли си писала тук?

        –  Разбира се. – Потвърждавам с нотка на гордост, която не мога, а и не искам да прикрия.

        –  Но защо?

        –  Как защо? – слисвам се аз. – Защото мога, защото искам, и – сигурно трябва… така мисля, че трябва… щом мога.

        – Не, не това, а дали те разбират. Ти си най-страхотната баба и аз те обичам колкото сто хиляди баби на света – но в Интернет има толкова хейт!

        Усмихвам се неволно. Това ли е детенцето, което пазим да не разбере, че по света има и несправедливост, и зло?

        – Чакай, чакай, тия зелени палчета ОК ли са? Гласове за тебе? И толкова много прочити! Бабо, ама те всички твои постинги са вайръл! Иконките горе нали това означават? И колко коментари – еха! Ще ми прочетеш ли?

        Мълчание от моя страна.

        – Браво, бабо! Браво!

        Браво, браво, ама аз вече се бях вкиснала. Много прочити – друг път – открай време съм знаела как изведнъж се отприщват. И това за приятелите –  някога бяха стотици, днес се броят на пръстите на едната ми ръка.

        Потребност да пиша – чувствам, че я губя. Особено след оня случай с постинга на един приятел – временен постинг само с една дума „Проба“, получил толкова посещения, лайкове и коментари – приятелски и сърдечни, обстойни и конструктивни, че човеккът нямаше как да го архивира. Тогава по един болезнен начин си припомних правило номер едно в Интернет – не съдържанието е от значение, а популярността. Популярен ли си, можеш и празен постинг да пускаш – с една буква само. И всеки тук играе роля – един се прави на поет, друг на изкуствовед, трети на фотограф, на историк, журналист, политик, готвач, спиритист, философ, техничар, скандалджия, смешник, трол, апологет на грозотата и панегерист, Шарл Бодлер и Иван Панчовски, Шиле и Кунс, пророк и проповедник, Господ Бог вездесъщ.

        Всеки луд, мила моя бабина, с номера си. И аз барабар с всички – с поезия. Това, което никога не съм писала и дори не съм имала претенции да разбирам и харесвам.

        Но права си, внучке умна и разумна, нищо вече не е същото… Останаха шепа приятели, а и те потънаха в грижи, тревоги и болежки…

        Кринж!

        Време е да си върнем нормалността.    

 

        *Кринж - жарг. Неловко, гаф, изцепка.
         Ситуация при която зрителят, обикновено млад човек, се възмущава от това, което вижда на заснет видеоклип и се срамува от действията на заснетия. Криндж е начинът, по който се чувства тийнейджърът, когато гледа нещо неловко, неуместно, вулгарно, безразсъдно. В известна степен се употребява и за некачествени и неумели видеоклипове, продукти, стоки, филми. Най-често думата се среща в местата за общуване на младежите – социалните мрежи, блоговете.


 

Нищо не е същото и ние не сме същите...Промените са за добро според мен:)
Много интересни са разговорите ,които водиш с твоята внучка и предстоят още по вълнуващи със сигурност.Споделяйки ги ни предизвикваш да се замислим и ние за уж някакви дадености..Философски погледнато колко е реална реалността и как си взаимодейства с фантазията:)Благодаря за споделянето мила Вени.Желая ти щастливо лято изпълнено с незабравими и вълнуващи емоции.Прегръдки!

Прочетох с интерес поста ти, Венетче.
Ние, седемдесет /и повече:)/ годишните баби си имаме наша нормалност, която за внуците ни е стогодишна.
Големите ми внучка и внук са по-"либерални" към мен. Обясняват ми някои "термини" на нормален за мен език, но малките спират разговора, ако попитам: "какво означава това?"
Вероятно не могат или не знаят, че има и други думи.
Успокоявам се, че са още малки /особено най-малкият/ и ще се учат тепърва.
Но... средата е друга. Всички говорят така. Ако не са същите като другите "обществото" им ще им се подиграва...

Много мъчно ми стана за приятелите:(
При мен имам 15/петнадесет/ страници, но на всяка страница вече липсват по един, двама, няколко приятели...
Потребност да пиша - загубила съм я някъде по пътя.
Нормалност!
Нашата нормалност не е нормалност за внуците ни, както тяхната няма да е за техните деца...
Нормалност.

Здравей, Еми!
Да, разговорите между баба и внучка винаги са много питателни, особено за оная душа, която - колкото и да вътрешно да не приема това, е определена от естеството да бъде по-старата, по-мъдрата, поучаващата. На практика обаче тя е тази, която попива новото, захранва се с него, подмладява се, че се и вдетинява най-често :)))
Да, реалността е колкото и действителна, толкова и относителна - спрямо времето например. Мислим, че живеем в някаква реалност, а тя взела, че отминала и ние, без да се усетим, живеем в лъжа. Като в моите данни в блога от преди 12 години - мисля си, че съм аз, но през очите на внучката вече не съм, всичко е минало отпреди 100 години:)))
Щастливо лято и на тебе, приятелко, с много интересни изживявания!
Прегръдка!

Привет, Кате!
Много ми допаднаха твоите разсъждения - много мои ги чувствам:)
Да, няма голям разлика между нормалността на (70+)-годишните и 100-годишните, виж, нормалността на 7-годишните е нещо съвсем различно. Английски - everywhere, фрази и възгласи от клипове вайръл - in everything, Тик-Ток и Инстаграм - forever:)
Веднъж, като си чатихме в Уотсап, изведнъж получавам едно число - 69, после клип с море, море, много море. Погледнах в Ютюб - музиката беше на Пол Мория, пишеше 1968 г. Затова и аз написах като въпрос: "Не е ли 68?" И тя ми отговори с въпрос: "Не е ли 69?" Е, наложи се да се обяснявам за музиката, автора и годината - и си мислех колко полезно и възпитателно е това. Да де, но не беше. С един клик малката ми внучка ми прати цели три дяволски емотикона със зловещото число, което се подвизавало в Интернет с лошата слава на зло заклинание. Един вид, прати ме по дяволите.:)))
Имаме много общи приятели, но твоите са в пъти повече от моите. И аз хванах малко от времето, когато всеки ден се сприятелявах с някого - сега май-май от година не ми се е случвало.
Благодаря, мила Кате! Прегръдка!

Хареса ми разговора с внучката ти! Синеоката красавица е с буден ум! А ние, ние сме динозаври?
Мъчим се до спрем времето, но то лети!
А при малките, със свръхзвукова скорост И виждаме, че те не са зад нас - изпреварили са ни?
Почувствах го при последния разговор с внучката При всеки мой въпрос избухваше в смях! Явно си бяхме разменили местата!

Да, един постинг писах два пъти напразно и реших, без да влагам нещо, да пробвам с въпросния от постинга ти?
Изненада и мен, резултатът! Затова го оставих, като куриоз..

Хубаво лято ти пожелавам, а с внучката ти ще е и прекрасно!
Сигурен съм!

Всичко най- добро, Венета!

Благодаря ти за топлите думи, Лео, за споделеното - също.
С внучката бяхме разделени - тя от април - в Несебър, аз близо месец - в Хисаря. Но от две седмици сме заедно - кара лятно училище преди първи клас. В края на седмицата обаче тръгваме заедно за морето - и дано твоите пожелания се сбъднат. Благодаря ти!
Желая здрави и весели крайморски дни на тебе и на семейството ти!
Поздрави!

Актуална изповед. Липсва характерният за теб оптимизъм. Но такива са реалностите...
Преди 10-15 г. имах доста постинги с десетки коментари, но тогава тук публикуваха много повече блогъри...
Благоприятни летни дни!...

Здравей, Марине!
Абсолютно си прав - оптимизъм тук няма. Затова е и този имплицитен диалог с малкото дете - бъдеще няма. Нищо не е истинско, не е нормално. Кринж - както казват днес младите! Ти обаче си от "нормалните" ми приятели - благодаря ти!
Весели летни дни - и нека повече бъдат морски!
Поздрави!

Сладко разказче. Децата знаят всичко, особено децата с умни родители и баби.:)
Нета дава свобода на изява и който каквото крие в душата си тук го показва. Трудно е да си вълк, а да се правиш на зайче.:) Всичко се променя. Ние също. Ако я нямаше промяната щеше да е скучно.:)
При теб винаги е интересно, приятелко. Дори да е малко тъжно или носталгично.
Весело лято на теб и твоята умна внучка!

Здравей, Кате!
Сладко разказче?
Децата винаги говорят сладко, да. Но иначе нещата с блога са си кринж отвсякъде.
Изписах "кринж" и ето какво ми отговори АI:
"Кринж е жаргонна дума за силно чувство на неудобство, вторичен срам или погнуса, които изпитваме от нечие чуждо неловко, неуместно или безразсъдно поведение. Това е онзи момент, в който ти става конфузно от чужд гаф, все едно ти си го направил."..

Промяна - да, но тъгата ми по ония приятели - сигурно повече от сто, които си тръгнаха от блога притеснени, уплашени, отвратени от случващото се тук, си остава!
Благодаря ти за хубавите думи и пожелания, приятелко!
Другата седмица, ако е рекъл Бог, зарязвам хисарските потайности и идвам при теб, на морето:)))
Прегръдка с пожелание за весело лято!