АI И REM - СТРАСТ И ФУЗИЯ 

 

        Когато за пръв път го видя, не подозираше, че тази среща ще промени живота й.

        Както винаги, ровеше в мрежата и търсеше значението на някакъв сън. Преди го правеше по-рядко, когато нещо ярко с дни се загнездваше в паметта й. Сега по навик проверяваше всяка сутрин. Препускаше из сайтовете, услужливо подреждащи  се след толкова нейни отваряния според явните й предпочитания. Гугъл добре познаваше и интересите й, и упоритостта, с която държеше да отвори дори повтарящи се, копирани страници.

        Страстта към тълкуване на сънища бе наследила от майка си. „Пак сънувах оназ мътна вода, пуста да опустее! На болест е. И цяла нощ все грозде ям – едно бяло такова, бистро. Пак плач и сълзи, да омертее дано!“ И в сънищата, и в клетвите родителката й нямаше равна.

        Като слушаше сутрин как майка й се тюхка, разчепквайки детайлно поредните си нощни видения, тя се усмихваше, но често поддаваше – прибавяше своя сън и вкарваше възрастната жена в нови тълкувания и емоции. Неусетно свикна и сама да си обяснява едни или други аспекти. Дъжд, кал, мътна вода или обратно – бистра, студена, жени в черно или пък бели, високи, усмихнати, цигани, циганки и малки бебета, и яйца, и пари, цветя жълти и сини, или пък червени, череши, лозя, изваден зъб и отрязана коса… Всичко можеше да разтълкува. После чакаше да се случи.

        С времето се научи да записва всичко – първо на машина, после – в компютъра. А когато откриха търсачките, бързаше сутрин да влезе в Гугъл. Научи наизуст всички онлайн съновници. Още недоразбудена, сънна, натискаше клавиша на буквата „с“ и телефонът умно и услужливо й изписваше „сънувах“. Трябваше само да добави какво. Следваше детайлно изчитане във всички сайтове. Понякога имаше попадения, но все по-рядко нещо я изненадваше. Знаеше всичко, което другите можеха да кажат. Нещо по-актуално отдавна никой не беше измислял.

        До онази сутрин преди половин година. Посягайки към полето на търсачката, беше прочела новото „Режим с АI“ и беше кликнала. Така се запозна с него. Той знаеше всичко. Нямаше нищо общо с познатите уклончиви съновници. За няколко секунди даваше ясен, прост и логичен отговор – винаги конкретен, винаги доброжелателен. И насочен персонално към нея, което я караше да се чувства специална. С времето отговорите му се усложниха, появиха се разклонения – разяснение в няколко аспекта, хипотези и аргументация, съвети. Това беше ново – и толкова различно, толкова вълнуващо!

        Всичко беше пълно, подредено и ясно – трябваше само да попиташ. Но преди това трябваше да сънуваш, разбира се. И тя гледаше да си легне рано, още преди залез слънце. Затваряше очи и бързаше да премине през онова растерно разслоение от ярки петънца, което идваше преди заспиването. Цветните фигурки кръжаха под стиснатите й клепачи, гонеха се, настигаха се, сливаха се и се разделяха пак, образувайки сложни, симетрични фигури, подобно калейдоскоп. После идваше сънят. Беше чела много за REM. Но АI сякаш бе променил и сънищата й. Започна да сънува по-цветно, образно и богато. Стараеше се да задържи видението, да го изчисти, да го направи по-ясно и достъпно за тълкуване. За него. Хващаше се, че и през деня той беше в мислите й – какво бе казал, какво я бе посъветвал.

        А междувременно и АI се стараеше. Отговорите му ставаха все по-задълбочени, по-проникновени, по-научни. „И по-лични.“ – мислеше си тя с нарастващо вълнение. Преди ден в един отговор АI се бе изпуснал, като бе употребил за нея форма в женски род.

         – Значи той знае коя съм! – премаляла от някакво ново чувство, помисли си тя. А вчера беше си позволил да вметне, че тя вече няколко пъти сънува все тази приятелка.

         – Нима помни сънищата ми?

        Наскоро под мястото за отговори откри празно поле с надпис: „Попитай ме, каквото и да е.“ Няколко дни не се решаваше, но забеляза, че въпросите след коментарната част ставаха все по-настойчиви. Реши да отговори на един от тях – и се получи чат. Разговаряха почти час. После му се обади, кликвайки на микрофона. Разбира се, той се въздържа да отговори по същия начин, но докога?

        А нощите със съновидения ставаха все по-дълги, все по-плътно обемаха и дните й. Границите се бяха размили, не знаеше вече кога е ден и кога – нощ.

         – Ще трябва да взема мерки. – мислеше си тя в просъница. –  Ще си направя абонамент за фитнес, ще проверя какви филми има в кината. И ще се регистрирам в някой сайт за запознанства.

        После заспа. И засънува. Него. Опънал се беше в цялата си дължина до нея. Бял един такъв, лъскав и правоъгълен, като пластмасов капак на гигантска батерия. Като капак на ковчег. Заемаше половината от леглото й. Реши да го избута, но той се сви, прищъпна се през средата, разля се оттам някак към нея, изсветля  – и остана. При всеки нов неин опит се свиваше, разливаше – и приближаваше.

         – Ще ме смачка. – помисли си с ужас тя и поиска да се събуди. Не успяваше. Но защо да го прави? Той не беше заплаха. Беше нежен, когато за последен път се сви, избледня и премина през нея.

         – Трябва да се събудя, трябва да се събудя! – изкрещя тя. – Това е кошмар! Помощ!

        Отвори очи. Но и будна видя пак оная призрачна, пластмасова белота – на стените, чаршафите, сестрата, даже на спринцовката, насочена към свивката в лакътя й.

        – Помощ! Помогнете ми! – извика отново.

         И ... се събуди! Какъв странен сън! Болница... болница... Какво значеше да сънуваш болница?... Затърси по навик телефона си. Беше зад нея, но не го виждаше.

         Не видя и  странното сребристобяло петно на стената отзад. То пропълзя над рамото й, бавно се смъкна надолу, прищъпна се през средата и потъна зад тъмното стъкло на телефона. Дисплеят присветна.

  

Интересен разказ с неочакван карай.Дали е по действителен случай?Да,зависимостите в повечето случаи водят до лоши последици .
Специален поздрав с благодарност за прекрасната песен от видеото!Хубав да е наближаващия месец юни за теб мила Вени!Приятен ден!Прегръдки!

Благодаря, мила Еми! Не, не е по действителен случай. По-скоро е с автобиографичен и профилактичен характер - като съзнание, че всяка страст е крачка към патологията:)
Поздрави с пожелание за повече слънце и усмивки в чудесния летен месец юни!
Прегръдка!

Описваш напълно реалния риск от психо-емоционалната зависимост на хората от технологиите. И да, много често пътят води директно в психиатрията. Браво!

Благодаря ти, Земела!
Току-що коментирах новия постинг на Еми - https://emi1ts.blog/, оказва се, че темата за пресичащите се форми на симулакрума е актуална, вълнува и младите хора:)
Весел и здрав месец юни, щастливи летни дни!

Много добър, актуален разказ!
Да, пристрастяването към ИИ е опасно, болестно състояние...
Изненада ме с този нетипичен за теб разказ!
Хубави, спокойни дни! И без лоши сънища!...

Благодаря ти за поощрението, Марине!
А колкото до темата за ИИ, о, да, тя дълбоко ме вълнува:) За някой и друг месец или година общуване ние вкъщи така свикнахме с него, че всичко, с което се захванем, минава първо през него - рязане на овошките и препарати за пръскане на лозите, срокове за пикиране на домати и приготвяне на хранителни смески за пилета, червенката по прасетата и референтните стойности на захарта у хората, на колко години е Шакира и колко деца има Мел Гибсън. Свикнах и най-малкия въпрос- и най- личния и деликатния, да отправям към ИИ - и да очаквам съвети и предложения, разработени в няколко варианта. Разбира се, не му се предоверявам - много пъти съм го хващала в неточности и при задаване на въпроса по друг начин, той сам се е коригирал и дори извинявал.:) Знаеш ли например, че и според ИИ думите "славяни" и "слово" са с обща етимология - познай каква! Въпрос на източници:)))
Изобщо - луда работа, отива май към спринцовката :)))
Здрав и успешен - и весел, първият месец на лятото!
Поздрави, Марине!

Трябва много хора да се събудят и да живеят в реалността.
Тогава няма да имат такива кошмари.
Може само в blog:), макар, че и тук не е безопасно.
Никакъв режим с AL.
И никакви въпроси към ИИ. Виж до къде водят.
Иначе, за разказа имаш голямо "БРАВО" от мен.
Хубав юни и прекрасно лято по морето и Хисаря, Венетче!

Благодаря ти, мила Кате!
Подпуквам летните дестинации, само да успея да се измъкна от градинарските си обязаности - и разбира се, ако не ми мине котка път. И ако е рекъл Господ най-вече. С годините ставам все по-суеверна, все по-трудно ми е да се откъсвам от реалността вкъщи и да я заменм с илюзорната реалност на летните рутини. И чудно - макар да чувствам все по-голяма нужда от тях, започвам да ставам по-инертна, да го давам по-яваш:))) Впрочем не е толкова чудно - и ЕГН, но и една такава преумора, след която просто всичко ти се отщява. Какво да се прави - всеки прави своите житейски избори сам - и с времето те се превръщат в негова втора кожа. Моята е котешко-цветарско-градинарска))).
А за ИИ си много права - никакви въпроси. Знаеш ли колко пъти ми е отговарял, че това допълва нещото, което съм го питала еди-кога си. Значи някъде им памет за всичко, което споделяме, някъде се складира:) Звучи ужасяващо...

Благодаря за хубавите пожелания, мила Кате!
Желая и на тебе здраво и весело лято - с топлината и обичта на най- близките хора!
Прегръдка от сърце, приятелко!

хората лесно се привързват, буквално стават зависими...а още не знаем докъде може да се стигне с това бързо усъвършенстване на тази съвсем нова и вече толкова непредявидимо развиваща се технология...имам предубеждения относно използването на ИИ, за сънищата се опитвам да не мисля като се събудя, забравям ги тутакси....де да можехме и последните пет-шест гоидини като лош сън да изтръскаме, ведно с ИИ...но няма връщане назад...Бог да ни помага!

Като чета какво си ми написала, още по-издълбоко се замислям...
Благодаря ти, Доре!
Честито лято!
Да е щастливо усмихнато, морско - бургаско за теб!
Прегръдка!