СМЯНА НА ВРЕМЕТО

 

        Напоследък телевизорът взе да ме плаши. Уж бездушна вещ, а цъкна ли дистанционното, започва да копа: дълбае, формира, префасонира. Променя, подменя си нещо – сменя настройките. Не своите – моите. Гася го. Търся фабричните... Пускам след време – той пак.

        Ето и днес: някой обяснява как да превъртим стрелките заради предстоящата смяна на времето. После щяло да има дебати. Платени.

        Менторският глас малко ме дразни, дори отключва тъпа болка в мен – в ръцете, в раменете и кръста, навсякъде...  „Сигурно е от промяната.“ – мисля си. Преди малко обясняваха за циклона – времето щяло да се смени, чакали се обилни валежи от дъжд, на места и от сняг. „Защо не обърнах внимание на кои точно места! Със сигурност и при нас – тук пролетта сменя зимата винаги най-драматично“.


        
                               

         Можеше да потърся информация в телефона, но не го виждам наблизо. И уж се надигам да стана, а продължавам да си седя. Напоследък нещо все ме кара да се пестя. Не питам какво –  времето на антилопите отдавна ме е отминало, явно се сменя с време на мечките.

        Поглеждам на себе си като на мечка и нещо не ми е до смях. Може и не съвсем до момента, но си е факт – няма го онова тънкокрако козле с неукротими очи под бухнал в къдри бретон. Впрочем точно очите може би са си още на мястото, дори съм сигурна, че зеленото в тях в момента попива зеленото от прозореца. Дали и корабчетата,  плували някога там, бяха останали същите?

        „Всичко тече, всичко  …“  Не, не всичко.

        От телевизора някой май иска да спори. „Промяна е нужна! Смяна в модела, пробив в системата. Ние сме новото време. Промяната. Ново начало. Прогрес. Единение.“

         В тази смяна-подмяна някак не вярвам. Макар че се знам – ще прецапам за кой път с чадъра до урните, дойде ли времето, после ще седна привечер на семки и кола и без да съм фен, ще викам за нашите, ей тъй, за спорта.

        Спирам звука. Поглеждам навън. Там всичко се сменя буквално с минути. Голата круша с мокрите клони например – пъпчасала като тийнейджър.

        Или оня щъркел на стълба отсреща – с черните, засукани ръкави и побеляла глава. Поправя чевръсто гнездото и все поглежда на юг – чака трепетно, като за първа среща, любимата. 

                                                 

        Тя идва. Винаги. Пак и пак. Все тъй млада, грижовна и влюбена. Поне половин век я посрещам и виждам как кротко поляга в пригладеното за нея гнездо. И как всичко се повтаря – и няма промяна.

        Бях гледала по някакъв природолюбителски канал, че в малко германско селце, близо до Бранденбург, четири века щъркелите се връщали в едно и също гнездо… Вярност към дома,  дълг към рода - нещо такова свръхвисше се върти из ума ми за поведението на тия пернати гадинки … не просто проява на инстинкт, а следване на неотменим, вечен закон на природата. Смяната тук явно е била без значение – и на поколенията персонално, и на времето.

        Истинските неща са вековечни. Времето също – стига да е далече от нас.

        Впрочем, да! Да не забравя утре да превъртя стрелките с един час напред. Може и още в три през нощта, ако мечката в мене има късмета да се събуди от нещо, например от влюбено щъркелово потракване.  

        






 

Замислих се, във връзка със смяната на времето
Защо я правят?
Лесно намерих отговора
Със смяната на времето се мъчат да ни заблудят, че вече сме извън безвремието, в което сме вкарани!

Както за гласуването
Реално гласуваш за някой, да се оправи, но за твоя сметка? Само това безумие е над смяната на времето
Прилича на обвинение към твореца, че не си е свършил добре работата? И ти го поправяш?

Всичко най- добро, Венета!

Благодаря ти за проникновението, Лео!
Имах един абзац за смяната на политическото време:) Мислих, мислих - и го изтрих. Но ти забеляза липсата:)))
Няма да го връщам, някак не ми се иска да се отклонявам в тази посока. И си прав - то това не е време, а безвремие, не става и да го смениш, направо трябва да го взривяваш:)))
Честито ново лятно време, скоро - и месец април!
Бъди здрав, весел и мнооого цветен!
Поздрави, Лео!

Ами... в крайна сметка отново прибавих абзаците за смяна на политическото време:) Струва ми се, не може без това - или по-точно поне сега, в безвремието на предизборната кампания, човек може да си го позволи, без да се самообвинява в политиканство.
Дано не съм разбалансирала много нещата...:)))
Хубав ден, Лео! Приятна неделя!

Типично в твой стил на внимателно наблюдаващ и опитващ се да вникне в дълбочина човек споделяш едни съзерцателни,философски будещи и в нас размисли - Кое е временно и кое е това което не се влияе от времето и ние къде стоим в цялата тази картина и как ни влияе всичко това.Ако става въпрос например за политика е естествено ,че ще се получи промяната която е възможна.В каква посока ще бъде не е ясно но едно е сигурно и постоянно- промяната:) Отново мога да кажа ,че много ми харесаха размислите ти и благодаря!Хубав да е наближаващия месец април и нека да си пожелаем по добри бъднини за нас и Родината ни.Прегръдки!

Благодаря ти, мила Еми!
Малко ти завиждам на вярата за промяна. Впрочем си права - промяна винаги има. Човечеството върви неотклонно напред, към прогрес - винаги е било така и така трябва да бъде! Вярвам в прогреса и в бъдещето - докато не изгледам някое филмче Sci-fi или прочета някоя дистопия като тия на Шустърман например:)))
Но аз пък не обичам тези жанрове и рядко попадам на тях съзнателно:)))
Иначе пролетта окончателно смени пустошта на зимата - навсякъде цъфти! Колкото повече дъжд, толкова по-бързо никне и се разлиства! Истински месец април! Знаеш ли какви хубави имена сме имали за този месец - на старобългарски - Брязок (Брезов), на старославянски - Квитен (Цветен). Народът пък му казвал Лъжко - заради променливото време, което подлъгва. Като сега:))) Наричали го още Малък тревен (за разлика от месец май, който си е определено Травен/Тревен) :)))

Красив в настроенията, цветен - в изживяванията, щедър в усмивките и късмета месец април за тебе, приятелко!
Прегръдка!

Много философско разказче. Приятно.
Може да ни карат да сменяме часа, но реално никой няма власт над времето. Създава се илюзията, че всичко е под контрол, а реално нищо не е.:)
В политиката е същото.
Желая ти всичко най-хубаво, приятелко.:)

Нали? Кой може да има контрол над абсолютното време? Кога да изгрее слънцето и кога да залезе? А в политиката... там всеки знае у кого е контролът... И не знам, взех вече да се съмнявам дали пак ще изгрее слънце на нашата улица. Иначе в Ориндж каунти грее по двадесет и четири часа:)))
Прегръдка, мила приятелко!
Весели пролетни дни - и дано по-скоро да се стопля там при вас, на морето:)))

Вече е безсмислена тази промяна на часовото време. Струва ми се, че го променят, за да ни дразнят, да ни стресират, да покажат, че са над нас и ни контролират...
А щъркелите са сред любимите ми птици...
Светлопролетни дни!

Благодаря, Марине!
Аз обичам лятното часово време. Това, че вечерта в 8 е още светло, ми е толкова приятно - напомня ми за лято. Впрочем и промяната през октомври обичам - в 5 часа съм си вече вкъщи, тъмно е, есенно е, пуснала съм си парното - и започват занимания по интереси. Нямам нищо против този тип промени. Но си прав, че като ни ги налагат по този начин, демонстрират нещо - и дразнят. Допитват се помежду си, а нас никой не пита:)))
Поздрави, Марине!
Нежноцветни, светлоструйни, благодушни дни за теб! Сещаш се защо навярно - да олекне перото ти, да получи ищах за нежни чувства и лирика. :)))
Хубава вечер!

От много, много години, изобщо не гледам телевизия. Хич нямам нужда от зомбиране. А времето... то си е наше измерение, с което отчитаме вечното движение на живота. Поздрави!

И аз съм така, Земела. Поне на този етап от живота си обичам тишината и природните неща. Но нямам избор - съществото до мене търси дистанционното, преди да отвори очи. Във всяка стая има по един огромен монитор и дистанционните са универсални. Цъкаш от другата стая и влизаш - така не губиш нито кадър от излъчваното:))) Дори на градинката, сред буците, си пуска радио да му бърбори - по-лесно му било да работи. Там аз най-много му се сърдя - такива славейчета, щурчета и жабчета пеят наоколо...

Прегръдка, скъпа Земела!
И нека времето - онова, само нашето, скъпото, единственото, което отмерва уникалния ни живот, бъде с теб - цветно от радост, трептящо от любов, пълно с удовлетворение и щастие!

"Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме."
Дали времето е в нас и дали ние сме в него?!
Гледай ти! Започнах да се съмнявам дори в думите на Апостола!
Времето си е време, но ние сами се обърнахме наопаки и се надяваме времето да ни обърне в правилната ни страна.
Надявам се да стане. Да, но кога?!

Пожелавам ти цветно, щъркелово, автентично пролетно време!

Права си да се съмняваш, Кате. Не е сигурно дали сме във времето, дали то е в нас - нали затова има дума "безвремие". Някак си трябва да се върнем към онова "времето е наше", е, поне като енергия. Да го хванем под ръка, да успоредим крачки с него - и да тръгнем напред:) Така си го представям, но само с "някак си" няма да стане:)))

Благодаря за чудесните пожелания, особено за щъркелите:) Цяла зима броя дните до идването им и така се филмирам, че като ги видя отново в гнездото, с дни не мога да повярвам, следя ги в някакъв транс. Вече мътят яйцата:) Време е - рабатата кокошка Вяра в двора ни откога-откога измъти пиленца:)))

Прегръдка от сърце, мила приятелко!
Весела пролет, пълна със здраве и радост, с много цветя и птичи песни. А, да, и светли, щастливи, споделени празници!

:)))

Обожавам ги! Божии птици. Честита пролет, Вени!

Щъркелова, лястовича, славеева пролет. Все божии чудеса! Да са ни честити, Доре!
Бъди здрава и щастлива! И дано под умелите ти пръсти изхвръкнат още много вълшебни птици!
Честит месец април!
Прегръщам те!

Бъди здрава и щастлива!
Всичко най-хубаво на теб и на твоето семейство!

Воистина Возкресе, Кате!
Благодаря за чудесните пожелания!
Здраве на тебе и твоите близки, усмивки и обич, успех и късмет!
Весел празник!