ШАРЕНА КОТКА ЗА ЕВРО

 

        Човек не си избира роднините. И съседите също, особено ако живее в къща със столетна история, от която поне половината е писал и той. 

        Било е време, когато нашата наследствена къща се намирала  в покрайнините. Но малкото ни градче се разраствало и тя постепенно се оказала в средищен квартал с китни, изблизани от чистота еднофамилни къщички с дворове и цветни градини, сенки и благодат. Всички се познаваха и уважаваха, общуваха някак извътре, по промки и комшулуци, и превръщаха махалата в едно живо, туптящо съседско сърце. Постепенно обаче, особено с идването на демокрацията, хората оредяха, старците измряха, а младите се запиляха по чужбина – и благият достлук се смени с отчуждение и враждебност. Наследниците гледаха бързо да продадат и да си продължат живота, новите собственици събаряха и се включваха в грозни, безлични три-четири етажни блокове. Сега, като се огледам, виждам оцелели на образцовата ни някога уличка само нашата и още две-три къщи – оставени на доизживяване.

        Съседската къща бе няколко пъти препродавана. Последно стана собственост на някакъв тъмен субект, свързан с дървената мафия, който пускаше без наем закъсали за подслон свои работници. Изредиха се всякакви – цигани и власи, и българи, дори някакви от Непал – шест дребни човечета с тъмен цвят на лицето, ходещи вечно приведени в индийска нишка.

        Всеки нов наемател оставяше своя следа в битието ни. Едни ни обраха гроздето, други – доматите, трети измъкнаха де що имаше железария из двора. Разбиха катинара на пристройката и отнесоха, каквото им хареса. Пускаха силна музика, караха се, биеха се и идваха да ги бият. Пиеха, вземаха наркотици, приемаха клиенти за врачуване и кой знае още за какво. Всеки според вкуса и манталитета си.

        Опитвахме се да се примиряваме и да ги държим наблизо, като общуваме с добро. Понякога се получаваше – понякога не. Нахалстваха, лъжеха, просеха, изнудваха – със сто хитринки постигаха своето. А ние всеки път махвахме с ръка и се правехме на глупави. Нямаш избор, когато си без защита.

        Ето и сега. Още неотдъхнали от последните наркомани, които – ако трябва да бъдем честни, някак ни бяха влезли под кожата, бяхме се привързали към тях и животинките им – та още ненарадвали се на тишината и спокойствието, и в съседската къща настаниха нови наематели. Бяха младо семейство цигани. Мъжът – як, набит, рано оплешивял, жената – висока, млада, с бухнала черна коса, прибрана в опашка като лъскава змия на плещите. Имаха две момчета по на дванайсет-тринайсет години: едното върлинесто като майка си, другото по-ниско и набито.

        Поздравиха ни весело, шумно, дойдоха до оградата да се представят. И веднага ни заляха с познатото – нямали ток, хазяинът им дал пари да го платят, но някой им ги откраднал, да пуснем един кабел от нас – само за тази вечер. Направихме го. На следващата вечер – също. На третата не им дадохме ток и стояха на тъмно, но не се обадиха. След ден-два, в порив на разкаяние, съпругът ми ги попита искат ли да им включим кабела, и мъжът отговорил надуто: “Ако ти желаеш…“. Включихме го и го оставихме до сутринта. На другия ден им пуснаха тока.

        Не нахалстваха. До момента, в който една вечер някой не почука на малкото ни прозорче откъм улицата. Беше комшията. Да сме му услужили с 10 лева до събота. Съпругът ми му даде с мисълта, че ако не му ги върне, поне няма да има очи да иска пак. Но в събота, по същото време, късно някъде около двайсет часа, на прозорчето се почука. Съседът връщаше заема. Удивлението ни нямаше край. Всъщност имаше – в понеделник на ранина през оградата комшията поиска нов заем от 10 лв. И се започна една – в понеделник взема, в събота връща, и пак, и пак. Последно върна 5 евро.  Още същия ден поиска 50. Съпругът ми му дал – нали все ги връща. Или? Да, върна ги. И пак ги поиска – 50. И пак, и пак – и все ги връщаше в събота А ние, все по-озадачени, започнахме да умуваме що за измама се крие зад това, какво да очакваме.

        Ами дочакахме. Една сутрин виждам комшията – влязъл у нас като никога, върви по пътеката, навел глава. Извика чак пред вратата. Жена му избягала. Трябвали му сто евро да закара децата при майка си някъде в Котленския Балкан и да тръгне да търси бегълката. Искал от шефа си предплата, но не му дал. Затуй, срам – не срам … Съпругът ми не му даде – ще духне с парите и няма и да се върне по нашия край. Каза му, че нямаме толкова свободни пари – с по 300 евро пенсия сме… Не беше излъгал, но… Прати го при другия съсед – там всички работят, заможни са.

        Решихме, че лесно сме се отървали, но не. До вечерта комшията се върна пак – никъде не можал да намери, другият съсед дори не се показал. Плачеше. Държеше в ръцете си котка. Бях я виждала – шарена една такава, глезена. Дойдоха и децата. Ревяха с глас и дърпаха баща си за ръцете, а той гледаше съпруга ми:

         – Нямам друго, комшу! Само таз котка. На децата е. Ей, оставям ти я залог. Ти баща, ти майка!

         Съпругът ми изфуча, обърна се кръгом и гневно закрачи към гълъбарниците. Все така правеше, когато имаше проблем. Е, тъй ще доживее до сто, дай боже, но мен оставяше в огъня.

        А огънят пареше направо сърцето ми. Сто евро! Много пари! Кажи-речи една трета от пенсията ми. Но котката – тя се мяташе уплашена, децата плачеха… Осъзнавах много добре, че е цигански номер, но…  

        Не знаех какво да правя. Имах едни 200 евро, изтеглила ги бях веднага след Нова година – тъй, да имам кеш, макар да пазарувах основно с карта. Ами – дадох сто на комшията. Знаех, че няма да ги видя.

        Така и стана. Къщата на съседите опустя. За сметка на това в нашата къща караниците не стихваха. С повод и без повод съпругът ми не спираше да ми натяква каква глупост съм направила. Прав беше, знаех го и сама – но пък, хайде, нали сме хора, може за добро да съм ги дала. С времето и двамата се поуспокоихме, взехме да си връщаме душевния мир. Появи се и комшийската котка, явно оставена на самоиздръжка навън. Хапваше с нашите котараци, взе да дава дори да я галя. Почти забравихме злополучната случка.

        До тази вечер.

        Когато се почука на прозорчето, не повярвахме. Съпругът ми надникна – съседът! Излезе и се забави – чак взех да се притеснявам. Излязох и аз. Гледам, стоят на външната врата семейството цигани, и четиримата. Жената, с нова прическа, изрусена и някак променена, отслабнала и сякаш още по-висока, държеше котката и мълчеше, мъжът й ръкомахаше, а съпругът ми стоеше като вкопан пред тях: в едната му ръка – две банкноти по 50 евро, в другата – два грамадни пискюла, бял и червен.

        – Ела, ела! – замаха към мен комшията. – Това е за теб, съседке! Децата го направили за тебе в училище. О, заведох ги аз и обясних на госпожите: по семейни причини са отсъствали децата, майка им болна в далечно село, няма как. Е, прибраха ги, много разбрани жени. И виж, днес правили мартеници. А те, милите, рекли – искаме двамата да направим една, ама много голяма, може ли? За кого – за мама ли? – попитали учителките. Неее, за комшийската леля с котките!

         Не казах нищо, не помня даже благодарих ли. Някой искаше да ми целува ръка, аз се уплаших и захлопнах вратата. През прозорчето видях как съпругът ми бавно се отдалечава към гълъбарниците.








 




 
 

  https://donchevav.blog.bg/poezia/2016/05/21/mejdu-dve-vrati.1452862

Прочетох сътвореното от теб на един дъх и останах без думи!Такива преживявания,такива премеждия и колко много и всякакви емоции покрай тях.С пристигането на Баба Марта днес ти пожелавам много здраве през цялата година и много но хубави емоции и изживявания.Хубави дни през целия месец март!Прегръдки!

Благодаря ти, мила Еми! Да, при нас е весело - даже и в дълбоката зима:) А какво остава за пролетта, когато градината се пълни с дъх на лалета и зюмбюли, с приветствени птичи песни. А междусъседските емоции са много жив щрих в този декор - и с пролетта, повярва ми, се подемат по-енергично - и в по-висока тоналност :)))
Честита Баба Марта, мила приятелко! Бъди здрава, успешна, щастлива!
Прегръдка!

Много интересно ми беше разказчето, защото вашите премеждия са ми до болка познати. Поне ми стана ясно, че не сме единствените патили от съседи, от наематели /имахме и такива/. Кварталът също преживя вашата трансформация. Старите къщи се продадоха, защото собствениците им починаха. Дойдоха новобогаташи, мургави бизнесмени, започна ново строителство и целият квартал се преобрази, но стана по-лошо. Няма да се впускам в подробности, защото резултата е като при вас.
И аз съм изненадана от този щастлив край, но все имам чувството, че просто сте извадили късмет. В повечето случаи доброто не се помни и парите не се връщат.
Честита Баба Марта на теб и на твоето семейство! Желая ви здраве, щастие и само добри хора около вас!

Да, Кате, всичко е точно както ти си го описала. Включително и това, че парите не се връщат. Предишният наемател, болно момче, бивш наркоман, постоянно ни просеше по 10 лева. И все обещаваше да ги върне "в петък". Мъжът ми взе да му подхвърля "на върба в петък", на което той само се хилеше... и понякога го съжалявахме и му давахме някой лев. Никога нищо не върна. Но тия сега са други. Всеки понеделник ни искат по 50 евро и в събота ги връщат. Вече близо година. Снощи мъжът не дойде, но тази сутрин дойде циганката с двете момчета. Извини се, че съпругът й бил болен от грип, лежал. Върна една банкнота от 50 евро. Ние не ги и внесохме вкъщи - нали утре пак ще дойдат да ги поискат, да са наръки:)))
Честита Баба Марта, мила Кате!
Бъди здрава и весела, обичана, щастлива! Здраве и благополучие на цялото ти семейство!
Прегръдка!

Почти си представих шарената котка :) Благодаря за сутрешната усмивка!

О, да, много гордо и свободолюбиво животно. И много красиво. В началото бе непристъпна, но постепенно, особено с приближаване на месец март, взе да се приобщава към нашата котешка общност. Все пак, знае се от целия квартал, че най-смелите, здрави, ербап котараци са в нашата къща. :)))
Честита Баба Марта, скъпа Земела! Здраве, щастие, любов в настъпващите прекрасни пролетни дни!
Прегръдка!

От сега нататък да ви върви на добри съседи с красиви и обичливи котета:)))!

Благодаря, Кате!
Това с котетата много ми падна на сърце! :)))
Честита Баба Марта, мила приятелко!
Весели и здрави да са мартенските дни за тебе, празнични и пълни със споделеност!
Прегръдка!

Да си жива, здрава и щастлива!
Мярнах една архаична дума при тебе, но ме извикаха и после забравих за нея На няколко пъти я търсих, но не я откривах!?
Възможно е да е в друг постинг?
Дали не беше достлук?
Интересен и увлекателен разказ! Котките ги обичаме, знаем, че четат мисли Преди изгоних котката, защото ме одра Изправи се на два крака в мен и ме погледна в очите ? След това се обърна и през затворената врата на Балкона скочи долу На първия етаж сме Късно през нощта се върна Гледаше виновно Поканих я Очите и светнаха Разбра, че е помилвана!
Между циганите има и честни Препоръха ми санитарка за майка ми, която беше неподвижна Трябваше да купя нещо Тръгнах, но ме върна Да съм вземел пари, иначе не иска Не ми е душманин!
Хвърлих поглед, не видях Казах и, че няма пари там
Циганката скочи-Може да е циганка, но не краде По простата причина , че ще и излезе име и ще си загуби работата Тихо и казах, че не съм търсил, да не се притеснява
След време се сетих, майка ми си беше отишла и проверих Парите бяха там Тя, циганката, знаеше къде са, имала е възможност да ги вземе...

Притесни ме с пенсията ви? 300 евро е минимална пенсия? Но в шантавата ни пенсионна система всичко е възможно
Когато се пенсионирвах ми , казаха да взема данни за доходите ми от публикации във вестника Бяха около 400 лева
Трябваше още нещо Казах на жената, че ги зарязвам, не ме интересуват
Скочи, да и ги дам, ще направи тя справката!
Приятел ми изчисли пенсията Оказа се се с около 30 лева по ниско от НОИ? Не можело да бъде?
Тогава му казах за тези 400 лева Е, тогава можело?

Благодаря ти, Лео, за чудесния котешки разказ:) Напомни ми един спор със сина на моя приятелка. Ние с майка му твърдяхме, че котките разбират човешката реч, и той ни демонстрира, че те просто реагират на интонация. Първо почна с най-гальовен глас да говори на котарак им: "Мръсен, гаден котарак, ей сега ще ти видя сметката!", при което бедното подлъгано животно взе да мърка и да се радва на вниманието. После изведнъж извика с разядосан глас: "Какъв хубав котарак!" Животното се стресна, избяга на терасата- и скочи. Нищо не му стана, бяхме на етаж и половина, но оттогава знам, че котките по-скоро се вслушват с какъв тон им говориш, дали си уморен, нервен, болен. Много са интуитивни -и имат лечителски способности.
Не си се объркал за думата достлук. Използвах я съзнателно, заедно с думата комшулук, за уплътняване на атмосферата. И отново с експресивна цел я употребих не в книжовната форма на чуждицата, а в диалектната форма, така, както се е употребявала преди 2-3 поколения по нашия край - "дослук" или дори "дуслук". Има такива диалектни форми в езика ни, архаизми, както си ги определил правилно и ти. Правописът им се отличава от този на чуждицата от турски произход. Използвах съзнателно диалектната форма с лекото опасение, че няма да бъда разбрана и все някой ще ми направи забележка:)))
Но след като точно ти ми обърна внимание, реших, че не си заслужава чак такова нюансиране - и редактирах думата в книжовна форма.
За честните цигани - не вярвам твърде, но ето, случи се. Да видим до какво ще доведе - част от мене подозира някаква по-рафинирана схема за измама:)))
За пенсията... е, не е чак 300 евро, но не е и кой знае колко по-голяма. Както при твоите 400 лв., и на мене ми намериха някакви "директорски" и коефициентът ми се вдигна, но нали се пенсионирахме с 600-700 лв. заплати - колко големи да са? Само нколко години хо-късно колежките ми са с пет пъти по-високи заплати:))) Да сме здрави да ги получаваме!
Весела, щастлива, здрава пролет!
Поздрави, Лео!

Благодаря за хубавия коментар!
Да, сега разбрах!
Обвиних себе си, че в прекаленото ми желание , да видя интересна дума, ми се е привидяла?
Котките наистина се вслушват в гласа и реагират Уличният живот ги е научил да се пазят Но при нас случаят беше по- особен Тя бе третото ни дете, реално!
Затова ядосано като и казах да се маха, тя не можеше да повярва
Затова се изправи и погледна в очите ми, да провери
Очите издават чувствата
Убеди се, че наистина съм ядосан и я гоня и виновно напусна апартамента....
Да, жена ми цял живот опяваше заплатата си Затова и не проявявах интерес, колко получава като учител Веднага ще влезе в роля на оплаквачка! Знаех, че има и женска хитрост! Няма пари, да не търся от нея
Иначе, в комбината бяхме за оплакване , до самата премяна почти Приятели са ме оплаквали- не съм луд, а стоя там? Да не бъркат, да не би да съм? Смеех се и казвах, че ми е интересно, правя си пребиваването такова! А при няколкото опита да напусна, показват , че държат на мен и се връщам!
Но при премяната се уплашиха от бройката ни! Изведнъж се изсипа рогът на изобилието Опасно е да имаш 12 хиляди противника! По Виденово време излезе, че имаме възнаграждение надвишаващо четири пъти средното? На тази база пенсиите ни са близки до сегашния таван А таван е наше изобретение! С един приятел, чех, споделих, че близо половин пенсия не взимам заради тавана- в началото
Той се заинтересова, , какво чудо е този таван
Като обясних, ядосано каза, че е наше, Българско дело Обиколил е света, такова животно няма!
После разбрах, че е въведено и другаде...
Но първенството е наше!

Лека нощ!

и още по пъстри чувства - не само черно и бяло. Но пък те първи си проправят път в съзнанието. Защо ли? Израстнали сме с това внушение. Вяра и неверие. А между тях съмнение, стаило надежда. Пъстротата на междината, понякога пребоядисвана - за разнообразие.

Здравей отново, Лео!
Много се радвам на новия ти коментар - в него всичко звъни на най-тънката струна в душата ми - за котките, за професионалния статус, за пенсионирането.
Още по времето, когато един мастит икономист и политик излезе с култовото: "Време е да разтуряме седянката" по повод едномесечната ефективна стачка на учителите, разбрах какво незавидно положение имаме в очите на обществото. Тогава един съсед по градинка, инженер-конструктор в голям завод в града ни, много укорително ми каза: "За какво стачкувате вие, даскалята, какво искате? Вие не правите нищо, освен да гоните децата по коридорите. Истинската работа е при нас, зад портала, тук се създава истинското производство, хлябът на народа." Не му поспорих, но се почувствах в ролята на онзи щурчо от баснята за щуреца и мравката. След няколко месеца изкуствено фалираха предприятието му, уволниха с високи обезщетения работниците, а после ги пенсионираха с големи пенсии. Нашият кум например, главен енергетик в този завод, взе "тавана" - каквото и да означава това. Директорът пък се оказа изведнъж милионер и направи на друго място частна фирма със същото производство. Много нощи поред ние, живеещите близо до завода, не можехме да спим от страшен шум - режеха машините за скрап. Добре, че това бе единственият фалиран завод - другите продължиха, привлякоха инвестиции, градът живна.
Към пенсията и пенсионирането си аз продължавам да се отнасям с възторг. Най-после бедната ми, стегната отвсякъде душа се отпусна - и заживя втори живот. Разбира се, това нямаше как да се случи само с учителската пенсия. За щастие тя си ми е само за лични нужди, за "глезотийки". Всичко останало - данъци, такси, сметки, ремонти, обзавеждане, живот с екстри и пр., се финансира по друго перо:) И дано даде Господ здраве на всички замесени да остане все така!
Благодаря за интересната рефлексия, Лео - тя породи в мене позабравени приятни чувства и благодарности!
Поздрави с пожелание за хубав ден и чудесни пролетни изживявания!
Бъди здрав!

Благодаря, Емелика!
Така е - вяра и неверие, надежда и съмнение... Животът ни е научил да бъдем недоверчиви. Пък и кой би искал доброволно да бъде излъган. Но понякога се налага да преглътнем човешката си гордост и съмнение - да поемем риска, отхвърляйки доводите на ума, да послушаме сърцето си. Един път да го направим само - стига, за да се почувстваме човеци.
Колкото до пребоядисването, то е финален щрих на един задължителен по-основен ремонт... и си иска финансиране:)
Честита Баба Марта!
Здраве и успех, нови пъстри дестинации и чудесни изживявания в идващите пролет-лято!

да прочете този разказ, направо позаглади косъма - като шарена кортка я виждам:)

Дай Боже всинца ни повече доказателства за доброта и човечност в ежедневието! Здрави да сме да устояваме на предизвикателствата на новите времена...интересни безспорно! ЧБМ, честит ни трети и осми март и много предстоящи празници да ни радват душите!

Благодаря за поздравите, Доре!
А това с добротата и човечността е много относително. И си права - живеем в такива времена, че не знаеш откъде ще ти дойде провокация, да я предвардиш, да запазиш доброжелателството и позитивизма си. Ето и нашите съседи: тръгнал миналия ден циганинът през двора ни, а след него мъжът ми подтичва, чуди се как да го спре. Чувам, комшията говори: "Това не ти трябва, и това не ти трябва, ще ги взема, и онова ще взема." Беше свършил дървата за огрев и сега маркираше де що има из нашия двор. Само преди дни му бяхме прехвърлили голяма камара дебели гредички, дъски, мартаци, останали след ремонта на покрива ни, няколко палета, копани, пънчета, отсече и съхнещата кайсия в градината. И днес се разхожда като цар из двора и сам маркира, каквото му хареса. А всеки ден работят в гората - едва ли ще ги убият, ако си сложат в багажника някое сухо пънче за през нощта. Ядосах се много, извиках на мъжа ми да спре. Двамата дойдоха при мене и аз с най-спокоен тон обясних, че щом дървата са в двора ни, значи ни трябват - цяло лято аз варя с тях компоти, сладка, зарзавати. Циганинът се усмихна накриво, наведе глава и си тръгна. Оттогава не ни поздравява. След ден му стовариха цяла камара дърва - значи имало как, но като може и тъй, без пари, дай да изгорим на ония, глупавите комшии дървата.
Та това е другата страна на добрината - подадеш пръст, отхапват ти ръка.
Може би затова се престраших да разкажа тази случка със заемите, макар да знаех, че няма да се посрещне добре от всички и с право.
Но така е в живота - сервира всичко, дори честни, връщащи заеми цигани:)
Здрави и весели мартенски дни, Доре!
Прегръдка!

бива те по /ей тъй/ человешките тривиални взаимоотношения, било с комшии от по-низши или от по-по- социо слоевете... В гърлото ми още боде спомена за момиченцето /без бъдеще/ на бившите ти нарко съседи и ми горчи от бонбоните му... Но какно тук в разказа и там в предишния "задълбаваш" в тривиално простото и по-широко достъпно, а имаш прекрасни /"чеховски"/ възможности за литературно проникновение от доста по-висок от тривиалността ранг. В този разказан от теб случай бих фокусирал /накак си, не бих ти давал акъл/ повече върху отгласа на дечицата заради предизвиканата, въп-ре-ки, доброта на лелята "рискувала" третината от месечния си фЕнансов ресурс... Поздравявам те и дерзай ведро!

Благодаря ти, Kossef! :) Умееш да ласкаеш... но и да мотивираш:)
Напълно съм съгласна с определението ти "тривиално простото и по-широко достъпно". Да, така е - и си прав, съзнателно "задълбавам" в това. Може би защото искам да остана в рамките на преживяното, на спомена. Т.е. по-близо до мемоара, отколкото до художествения разказ - без претенции за успешност нито в едното, нито в другото:)))
Затова и тази мудност, разлагатост, дистантност, особено по отношение на епическото време.
Разбирам много добре онова, което предлагаш - и ми харесва: бащата връща парите, децата са дошли с него да благодарят, а циганката гледа с блеснали, неукротени очи ... следва ретроспекция с два-три акцента, може някоя ретардация по средата с вмъкване на едно стилизирано, подчинено на повествованието отклонение "а колко по-различно беше преди години, колко по-хубаво" и финал например за гълъбите или нещо друго, по-обединяващо. Обемът ще се съкрати до една четвърт, повествованието ще стане по-разчупено, внушението - по-концентрирано. Направо ми се дописа! Но ... следващия път. Непременно ще се опитам да приложа съветите ти - благодаря, Kossef! Пък... другото е, ако Бог даде:)
Ведри, облъхнати с пролетни трепети, мартенски дни и на тебе!
Поздрави!

Много хубав разказ. С неприятни съседи мъчно се живее. Създават ти ядове... Добре, че нямам такива съседи!... :)
Благоприятни дни!...

Благодаря ти, Марине, знаеш, че твоето мнение ми е особено важно!
Съседите ни, поне ония, които живеят в собствени жилища и с които се познаваме от години, с някои от деца, са чудесни! Общуваме си, помагаме си, нямаме проблеми. Но в тази къща, някога най-уредената, с най-милите на сърцето ми хора, днес живеят еднодневки наематели. Всякакви маргинали, които иначе нямаше как да срещна. Те докосват по друг начин възприятията ми - през възмущението, неприемането, страха. Не с всички стигаме до социален контакт, така си и отиват след месец-два безименни и неизвестни. И идват други - и когато усетим добра воля за запознанство и контакт - влизаме в капана с двата крака:) И се започва. Мисля, че ако ги нямаше тия изживявания - някога неприятни, стресиращи, друг път направо фрустриращи, но винаги истински, животът ни щеше да изгуби и откъм познание, и откъм цвят. И ако казват, че София не е България, то и българите не сме само тия, с подсигурения, макар и мизерен, финансов статус, а и ония, неуспелите да се преборят, аутсайдерите на обществото. И от тях има какво да научиш, на какво да се трогнеш или възхитиш.
Това исках да споделя с тебе, Марине, навик ми е да ти се обяснявам по-подробно. Извини ме!
С малко избързване: Честита Първа пролет! Нека ти носи свежи емоции, цветни вдъхновения, много здраве и успех!
Поздрави!