* таещ - топящ се, намаляващ, чезнещ (стб.)

Много красиво-избухващ кокичест възторг! :)))
А след кокичетата...

Птиците крила извиха и в изкъпаната шир,
през небето прекосиха мойто щастие и мир.
И тогава се възнесе през въздишка пролетта.
После моят дух отнесе в свойта горда красота.

и правдиво се усеща изпитаният от теб възтрог от гледката на тези нежнобели но силни и красиви цветенца- кокичетата!И аз много ги обичам и са ми любими .По същия начин ми въздействат и ме умиляват с нежното си но силно стъбълце,което не се плаши от студа!Поздрави мила Вени вече в самия край на месец януари - месец по малко от зимата:)Хубави дни на предстоящия февруари!Прегръдки!

Нямат търпение, а са и много любопитни какво има над таещия лед и сняг.
Много ми хареса думата таещ!
Баба ми Катя я използваше, както и много думи, които вече са архаизми.
Вълнение, възторг и мили спомени предизвика у мен, Венетче!
Благодаря ти за хубавото стихотворение!

Това е едно от най-красивите стихотворения за него, което съм чела. Няма при мен кокичета.
Има кал и мръсотия.

Благодаря ти, Дела! Чудесно продължение! Постоянно ми е в ума, макар и не така красиво и поетично! Благодаря за чудесните стихове!
Рано е още за пролет, но вчера пригря топло слънчице,градусите подскочиха до +15 и... напъпилите кокиченца наистина цъфнаха. Замириса на пролет. Пък и колко му е - още някоя и друга седмица до идването на щъркелите:))))
Здраве и свежи вдъхновения в настъпващата предпролет!

Да, мила Еми, месец по-малко до пролетта. Всъщност то и не останаха месеци! През февруари моите подопечни храсти, асмички, дървета ме очакват с голямата ножица:))) Време е да се сее грах и бакла, магданоз и моркови, марули и лук, и разсади... Излиза голямата работа. Който почивал - почивал!:))) На мене нещо не ми се отдаде тази зима да почивам, но нищо. Готова съм да запея "Би що би зима, минала се е.":))) Само здраве да има и Господ да е с нас!
We return to the beginning.
Весели и здрави февруарски дни, мила Еми!
Прегръдка!

от старобългарски, но
И аз ти благодаря, мила Кате, за хубавия коментар, за съпреживяването и отношението. Аз също много обичам думата "тАя". Снегът тае - т.е. топи се бавно, изчезва. Идва от старобългарския глагол "таяти"(не трябва да се бърка с "таити" - тая, крия, сдържам, пазя в тайна). Знам думата и от старобългарски, но съм я срещала повече в руски, където се е запазила в активния речник и до днес. Впрочем и в българския език има сродни думи (със същия корен), които се използват и до днес - например "утайка".

„Тает снег, тает лёд, К нам весна-красна идёт!“. детско стихче (авт. Филипенко/Волгина според Интернет)

"Вот уж снег последний в поле тает,
Тёплый пар восходит от земли,
И кувшинчик синий расцветает,
И зовут друг друга журавли." (Алексей Толстой)

Прегръдка от сърце, приятелко!
Весела и здрава в предпролетните дни!

Почти като у Смирненски:

А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал.

Едно от най-тъжните стихотворения, които знам - "Зимни вечери".
Моля Бог да ме пази от такава унилост и безнадеждност...

А на тебе пожелавам февруари да е здрав и без проблеми - успешен, усмихнат, добър!
Прегръщам те!

И аз нямам търпение да посрещнем пролетта, Вени ! Много красиво!

Нали? Баба Марта е само след четири седмици, още една-две до първите щъркели и ... всичко започва отначало:)))
Прегръдка, мила приятелко и съмишленичке! Щастливо очакване! Бъди здрава!

Омагьоса ме твоето стихотворение, с това безкрайно изречение в него! И докато се чудех, не е ли могло да бъде разделено, проумях, надявам се, замисъла!
Ами кулминацията му е в края- кокичето с бяла светлина!
Не знаех, че таещ- криещ, пазещ, съхраняващ има смисъл и на топящ!

Обножаеми от мен, погледъут си плакна с тях, особено в грозни безснежни зими...Погледна нещо, което ме изцапа и търся кокичета, да пречистят очитре ми, да умият душата...
За много здрави и добри години, Вени! С кокичета в градините на зимата.

Благодаря, скъпи Лео! Може да се раздели, разбира се, дори на два пъти самата графична програма ми заменя запетаите с точки:) Но идеята ми беше с тези еднотипни, бедни на глаголи конструкции в изреждане да създам усещане за натрупване, за предел на зимното:)))
Да, има такъв глагол - за съжаление в архаичната лексика, "тАя" (в смисъл на "топя се бавно, чезна"), за разлика от глагола "таЯ" ("скривам, запазвам у себе си"), който и днес битува в езика ни, повече като стилово маркирана дума.
Поздрави, Лео! Цветни, слънчеви, ведри - и много здрави февруарски дни!

Привет, Доре!
И аз така - час по час притичвам в градината, плакна око и душа - и пак се връщам в отеснялата ми, душна къща. Не знам как е при вас, но тук, след този топъл предпролетен дъжд, поникнаха и лалетата, и зюмбюлите, повечето нарциси дори заформиха пъпки. Даже зиморничавият тюх (императорска ведрица) показа тлъсти тъмнозелени шипчета, готов да се изстреля нагоре. На люляковите храсти, пъпчасали за една нощ тази сутрин запяха две пъстри синигерчета Чичопей! Пролет отвсякъде!
Изпратих съпруга ми да ръсне торец на цветята и храстите на градинката извън града - да им е топло, ако Малък Сечко реши да се развихри, а аз продължавам да се гърбя на радиатора, но с една идея по-пролетна и цветна.
Пожелавам го и на тебе, мила Доре!
Бъди здрава и весела!
Прегръдка!

хубаво, майсторски изваяно!...
И у дома се показаха кокичета...
Поздрави, Вени! Уютни дни!...

Благодаря ти, Марине !
С този сняг, който обещават, малко ще поотложим пролетното настроение, но какво пък - зима си е, да си ползва правата сега, че да не се връща през пролетта.
Поздрави с пожелание за здраве и много, чакани от читателите ти, нови вдъхновения!

А дотогава в резедата бяла ще ухае

С кокичета в душата, копнееща за полет,
прегръщам резедата в настъпващата пролет.

Благодаря ти за поетичния резонанс, скъпа Емелика!
Ухание на кокичета и млада резеда по пътя ти през идващата пролет! Бъди здрава!