КУКАВИЦА

 

 

          Слънцето вече залязваше зад баира, когато Спасимиров, сепнат в унеса си, нарами готовия денк със сено и тръгна към селото. Трябваше да се прибере, преди да се е стъмнило. Козите, усетят ли се гладни, нервничеха и се катереха по преградите. И кравите на балдъзата – и  те на празен търбух не спускаха мляко, трябваше да ги изчака да се нахранят, да вземат да преживят, и чак тогава даваха да се доят.

          Бързаше да стигне по светло, да свърши всичко и да се прибере. Жена му и тя сигурно вече бе слязла и шеташе. Живееха само двамата, откак синът им се ожени и се премести с жената и детето в близкия град – да е удобно за всички. Но вечер почти не оставаха сами – отбиваше се балдъзата, ей тъй, да хапне, че цял ден търчеше гладна по хорски работи, и да се изприкаже. Отскоро бяха я избрали за кмет на селото и още не беше обръгнала – стара мома, малко мъжкарана и кибритлия, но с добро сърце и вечна усмивка на уста, не спираше да тича по сигнали – бракониери в гората или сърни и елени в градините, спрял ток и вода, самонастанили се хора по вилите –  търсеха я за какво ли не. Тя и кравите заряза заради кметуването – и ходеше вечер само да ги потупа по гърбовете и да ги поуспокои, иначе всичката работа остави на сестра си Ваня.

          Но и Ваня, жена му, русокоса и тя и със същата широка усмивка и чисти, честни сини очи, не падаше по-долу от кметицата. Търчеше по цял ден между двете села, все пеша, все като на шега. Работеше в къща за гости в другото село, отговаряше за всичко – от чаршафите и закуската до сърдечното посрещане и изпращане на гостите, до сайта и счетоводството.

            Там се хвана и с оня хайванин, Чико. Името му беше Стоян, но хижарите и виладжиите от край време го знаеха с това кой знае отде дошло име. И собственикът на името беше такъв – неизвестно отде и кога дошъл, нисък, трътлест, безличен на вид, но важен, че беше търсен заради умението си да върши сто неща едновременно, да върти сам бизнеса в нароилите се къщи за гости, да се грижи за поддръжката и снабдяването на обекта, за безкрайните претенции и глезотии на гостите. Нямаше равен в обгрижването – на моравата и цъфтящите храсти, на басейна и парното, на барбекютата и детските кътове – и както злите езици говореха – и на жените наоколо. От доста време насам – и на собствената му жена персонално.

          Спасимиров се спускаше по стръмната козя пътечка и краката му пружинираха, не усещаха денка с тежкото, едва завехнало сено. Млад беше още, макар и пенсионер, едър и гъвкав, и як, което сиво-зелената милитъри тениска и късият карго панталон не успяваха да прикрият. Когато се пенсионира, реши, че митарстването му в областния град е свършено и ще се прибере в тихото планинско селце да сложи в ред и живота си, и семейните си работи. Но не би. Главен разследващ полицай категория Б, изключителен криминалист и психолог, и юрист, и дипломат, където трябва – такива кадри системата рядко изпускаше. Не му предложиха чиновническа служба, както се надяваше – той попсува малко, но се примири – и продължи в отдела си.
         
          Нещо от разочарованието обаче остана – и когато си пийнеше, подхващаше някоя тъжна песен на Лепа Брена, на Цеца или на Драгана Миркович. Знаеше  всички сръбски песни наизуст – и пееше като бог, особено на маса. Пиеше като смок – и не се напиваше. Но затова пък как напиваше другите – страх да те съвземе да седнеш до него. Скука ли дави, болка ли – хората говореха какво ли не. Жена му обикновено търчеше наоколо, шеташе, че гостите бяха като по правило все у тях – и току го поглеждаше с оная хитровата усмивка на сините честни очи.

          Заради тия сини очи остана той в забутаното планинско селце. В тяхната бархетна ласка беше потънал някога – и не искаше да излезе от дълбокото. Притаяваше се като сом в коренище и пасуваше. Не го интересуваше какво става там, над водата. Чакаше. Какво – и сам не знаеше. Понякога за миг му се приискваше ей тъй – да излезе на плиткото… Представяше си… много неща се въртяха в пламналия му изведнъж ум, толкова много от тях бе видял в битието си на разследващ полицай криминалист, толкова виждаше и сега – все на него се падаха най-бруталните и кървави случаи… 

          Вместо това притихваше замислен, с поглед, вперен в златистата течност пред себе си, вдигаше тежък поглед с коварна усмивка на изкусител, чукваше чашката на съседа с „Наздраве!“ и с едно щедро и нетърпящо възражение „До дъно!“ изливаше парливата течност в гърлото си, бързо наливаше ново – „Чаша празно не търпи!“ и тупваше по рамото потърпевшия по маса съсед.

           – Ти знаеш ли коя е Цеца Величкович, приятелю? Чувал ли си ти нейната „Кукавица“? И без да чака отговор – запяваше. Подхващаше тихо, почти молитвено, после засилваше, вдигаше очи и в апломб рецитираше:

            – Kukavica, nisam znala da si takva kukavica…

           Изведнъж спираше и втренчваше поглед в своя събеседник по чашка:

          – Знаеш  ли какво е кукавица на сръбски, Иване?

          –  Кукувица сигурно, птичка, какво да е друго?... Жената пее, че е самотна кукувица, изоставена от мъжа си демек.

          – Кукувица ти изпила акъла на тебе, Иване! Кукавица, ще рече на сръбски страхливец, значи мухлю, загубеняк, лузър някакъв. Лузъъър, разбираш ли, приятелю?

          И днес, слизайки някак ядовито, пружиниращо по тясната пътека, Спасимиров си повтаряше: „Лузър, мухльо, кукавица такава!“

          Отдалече видя фирмената кола. И Чико, и жена му караха такива, но тази не беше на Ваня. Ясно, и двамата бяха тук. Не се учуди, в последно време хижарят често вечеряше с тях, а когато и собственикът Янев се отбиеше, нещата отиваха до сутринта.

          Вечерите бяха едно на ръка. В последно време обаче шефът почна да ги праща в командировка по другите си имоти – на морето, на Банско и Пампорово. Организираха ремонта или основното почистване, приемаха първите или изпращаха последните гости за сезона. На два пъти ги прати и на почивка за седмица – заслужили си го бяха. Беше толкова нормално, толкова естествено хората да виждат Чико и Ваня заедно, че от доста време не им правеше впечатление. И да си мислеха нещо, като гледаха спокойния Спасимиров редом с тях, свиваха рамене: модерни времена – какво ли няма днес по света!

          Сам полицаят никога не повдигна въпрос, не отправи упрек. Така му беше добре – да изчаква в подмола. Пък и жена му продължаваше да се държи с него като някога – и със сигурност го обичаше. Защо сам да вика злото и скандалите? Синът и снахата също мислеха така – какво пък, не е тяхна работа – хубаво е, че няма конфликти, че – не е за вярване, но всички са доволни.

           – Ами да, така всички са доволни! – разсъждаваше на глас Спасимиров, затискайки с камъка сол притуреното свежо сено.

          След малко щяха да се съберат всички край масата – той и жена му, и балдъзата, и Чико с шефа Янев. Може и децата да дойдат, да доведат и малката Ванина. Да ядат и пият, да си разказват пиперливи истории, да пеят и вдигат наздравици. По малките часове всички щяха да си отидат – и да останат пак те – той и жена му, в старата къща на тъст му, в застаряващото, забутано планинско селце, с тишината и топлината на нощта, на обичта, изпълзяла като сом из коренище, като стар, хлъзгав сом, проспал зимата и студа в своя подмол.

          Ако не друго, поне това бе разбрал от дългото, тежко битие  на криминолог – само любовта е хоризонт, и път, и спасение, останалото е патология.

          И тръгнал към вкъщи, главен разследващ полицай Драголюб Спасимиров си затананика по навик:“ Kukavica, nisam znala da si takva kukavica…“ След него поизморена, но все още лека, чевръста, засмяна, забърза жена му.

          Пълната юлска луна надникна из клоните и кръстоса през прага двете рехави сенки.

                        

Нещата от живота :) Прочетох с интерес!

Наистина от живота, без измислица и преувеличение. От близкото ни обкръжение хора са:) Питаш ли ме как общувам с тях, особено с жената:))).
Благодаря ти за отклика, скъпа Земела!
Слънчеви, топли, здрави предпролетни дни ти желая!
Прегръдка!

Зачетох се и се отнесох.
Научих толкова непознати за мен неща. Никога не съм познавала селския бит и твоето описание прикова вниманието ми. Исках още подробности, но съвременните селяни не са като едновремешните.
Връщат се на село след като се пенсионират или им омръзне градския живот.
Образите си ги описала ярко и характерно. Балдъзата ми допадна.
Научих нещо и за сома:). Притаявал се. Хитряга:)!
Името на главния герой - Драголюб Спасимиров! Дори да не го "познавах" вече щях да го позная по името:).
Краят на разказа ми хареса!
Надявам се двете рехави сенки да са на синеоката Ваня и Спасимиров!

А тези съвременни "така са решили; щом така им е добре, щом така им харесва" и др.п.никак не ми допадат! Не говорят добре за съвременното ни общество. Приличат ми на безразличие и егоизъм...

Поздрави и ... ДО:)!

Идилия, съвършена!
Някаква странна смесица на кипящия живот в селото от миналото и едва муждукащия в отмиращото настоящо?
Може би къщите за гости внасят живот в него? Едва ли? Те са за усвояване на пари, както се казва сега на присвояването им! Гостите- в друго време!
И хубаво име си измислила на разследващия полицай! Обуславящо неочакваната щастлива развръзка!
Поздравления, развръзката ме изненада! Майсторски си я завъртяла в друга посока!
Честно казано, очаквах изстрели и два трупа, а може би и три? Нали полицай е главният герой, разследващ!
Изводът?
Май кукавицата е самият разследващ полицай?!

Но да не съм толкова черноглед! Може би някъде в България, скрито от лоши погледи, в гори тилилейски, има такова село, с такива хора!?

Поздравления за майсторското изпълнение!

Привет, Кате!
Много ти благодаря за написаното - и вярно, и точно, и морално, и сърцато - всичко има в него!
За селския бит - ами, това е. Прост, прост ... и убийствено тежък физически.
Човекът носи на гръб чак от върха бала сено - когато е сурово, не се вдига:)
И ежедневната рутина - да се притури сенце на животните, да им се даде зобчица, с кофа вода да се поканят, да им се изчисти, подсуши и постели там, където ще спят - а, да, и да се издоят. Друго няма - прибираш се, изкъпваш се задължително преди вечеря, преобличаш се, хапваш на две-на три и лягаш, че си каталясал. Ставаш в пет, шеташ на животните, вземаш душ, преобличаш се, закусваш набързо и тръгваш за работа - понякога на 20-тина километра, в града. В пет се връщаш, шеташ на животните .... и т.н. Това са съвременните селяни. Иначе ходят с маратонки, карго панталони и дънки, с карирани ризи или милитъри тениски:)))
Повечето кметове на село са като балдъзата - като оставим дребните сметки и шмекерлъци.

А това за хората - да, "това не ме засяга" е удобна, извисена над провинциалното мислене философия - но и белег за отчужденост и егоизъм, за безсърдечие, безпринципност и аморалност. Щом и на село хората се отказаха от одумки, от клюки и интриги и обясняват всичко с "модерни времена"...

И аз се надявам, че рехавите сенки, изплетени от лунна светлина, са на нашите герои. Познавам лично прототипите - и макар да тъна в недоумение и почуда (бай, бабо, да не те стига!) и в доста голяма доза отрицание, сигурна съм, че се обичат, личи им. Не ги разбирам - нея, с тази любов към двама, която не че е невъзможна, но е абсурдно да остави без промяна отношенията между съпрузите - и него, с онази тежка служба сред трупове - как успява да съхрани човешкото и любовта си, да се опази от желанието за мъст, за правосъдие.

Любовта - многолика, по-силна от всичко, понякога и от самите нас.
Бъди много здрава и весела във февруарските дни! Топлина, уют, обич и споделеност с близките хора!
Прегръдка, Кате!

Здравей, Лео!
Много ми хареса написаното от тебе - като разбор и като светоусещане, като философия. Разбира се, и като текст - знаеш колко обичам лекия ти, образен стил, задълбочените ти разсъждения в класическа форма "теза - аргументи - доказателства", издаваща човека с научно мислене:)
Да, има такива хора и днес поне в малките махалички и оредели селца в Балкана - сигурно и в другите планини:) Мислиш ли, че е случайна поговорката "Балканът ражда хора, а полето - тикви". Второто май се отнася в цялост за нашия град на тиквите:)
И си прав - къщите за гости, т.н. селски туризъм, не допринасят нищо за тези отношения. Те са просто бизнес, алъш-вериш, даваш - получаваш, ползваш и си ходиш. Нямо нищо общо със селото, не докосва селските нрави.
И за друго си много прав - и завръзката с гнева на героя и самообвиненията "лузър, мухльо, кукавица", развитието - с припомняне на основните перипетии в отношенията с жена му и ролята на навлека хижар, ежедневнана среща на героя с насилието, кръвта и смъртта, със злото - като предпоставка за финал с "изстрели и два трупа, а може би три". Би било и по-логично, и по-разбираемо, по-актуално... и може би по-справедливо.
Толкова по-голямо чудо е това извисяване над първичното и ... моралното. Аз лично не мога да си го обясня - и гледам на прототипа със страхопочитание и малко яд. Да, бих го нарекла "кукавица", страхливец - ако не го познавах лично. Канара човек, с непоклатима нервна система, обръгнала на какво ли не... И си мисля, че за човек, цял живот сред трупове след кървава саморазправа кой, ако не той, е разбрал, че не това е решението, че това е просто патология. Не го разбирам, но ме побиват тръпки от него. Да ти призная ли, на сватбата на сина им, на която и ние бяхме поканени, гледах как танцува унесено с жена си точно на тази песен и припява "Кукавица, ти си само йедна више кукавица" и се хванах, че го мразя:) А, да, и Чико беше там, естествено.

Здрави, успешни февруарски дни, скъпи Лео!

Разказът ти е съвършен!
Напомни ми друг случай, в съседна кооперация , аналогичен , но с трагична развръзка!
Любовникът живее на таванския етаж Мъжът, беше някакъв военен, следи жена си и знае, че ходи там!
Една нощ нахлува там и без да се церемони, застрелва любовникът! През това време, жената през капандурата, се прехвърля на покрива Мъжът я последва, но се отказва бързо от преследването
Прибира се в къщи и се самоубива! Не може да понесе позора!
Оцелява виновницата за случилото се? Не случайно , французите за такива случаи казват- Търсете жената!
Знам и друг куриозен случай!
Когато бях в Ямбол, често излизахме на учения, които, по неизвестна причина, се прекратяваха?

На един майор, жена му си има любовник Вика го, веднага, когато той отива на учение!
Но по тази причина, той се връща!
Тя, като го вижда в стаята, получава разрив на сърцето и умира
До кръвопролитие не се стига! Двамата мъже се втурват да я спасяват ! Малкото дете, събудено, крещи ужасено- Мамо, мамо!

Всичко най- добро, Венета!

Благодаря за допълненията, Лео! Да, това са - за съжаление, "логични" развръзки. Любов - изневяра - смърт. Класическо триединство в класическия любовен триъгълник. Всеки ден излъчват подобни случаи - и развръзката е обикновено трагична. Или пък несправедлива - като във втория ти случай с оцелялата виновница.
Може би затова историята на разследващия полицай толкова ме впечатли. Той изобщо не дава вид, че се тревожи. А жена му пък изобщо не се притеснява да се движи навсякъде с другия мъж. Те са официални любовници и всички са приели това - и съпругът, и децата, и хората. А общността на село е малка и много сплотена - всеки повод за празник събира по къщите цялото село:))) Присъствала съм на много такива селски сбирки, включително на рождените дни на сина и снахата, и внучето ни. Двамата мъже работят заедно, вечерят заедно. После любовникът си отива, а жената си ляга до мъжа. Може пък да няма нищо... Сякаш ми се иска да няма:)
Хубав ден, Лео!

както винаги.Много добро описание на ситуацията,героите и особено характера на главния герой.Аз лично мисля,че независимо от обстоятелствата не би могло категорично да се каже какво се случва в душата на човек.Това важи и за г-н Спасимиров.Става ясно,че е сложна личност и интересен характер.Много би било интересно описанието на мислите и чувствата му в тази връзка.
Благодаря мила Вени за тази много правдиво описана история!Хубави почивни дни!Прегръдки!

Много ти благодаря, мила Еми, особено за предложението да включа в характеристите на героите и техните мисли. Защо не? Може би ще падне малко интригата, ако всеки си каже какво мисли, но пък ще стане интересно откъм конфликти... Изобщо трябва да се поработи върху този суров материал, върху художественото обобщение и типизацията.
Благодаря за интересния коментар и предложенията!
Прегръдка, приятелко!
Хубави почивни дни! Здрав и весел, и успешен месец февруари!

Долавям стила на Йовков...
Някога много харесвах песента "Кукавица"... :)
Леки, драголюбиви дни! :)

не коментирам отношенията, триъгълници е имало и ще има - сещам се за една песен на Богдана, на ми се струва, че тук има потенциал да се разгърне историята, някак не ми стига - образите са изградени, героите са характерни, жалко е само в този разказ да оживяват :)
АЗ за песента си мислех, и за пиенето на Спасимиров - спасение или наказание, измъчва се човекът, тази кукавиа за него си я пее, него е закукала..

:)

Здравей, Марине!
Със срам мога да си призная, че не слушам сръбска музика от времето на "Сребърни крила" - бях им голям фен! Но "Кукавица" мога да слушам винаги, във всяко настроение. Изгледах по Нова година част от концерта на Цеца по ТВ - не е моето, но тази песен е велика...
За стила си прав. Какво да се прави - 40 години "repeat and again, and again" - няма изтриване:) Впрочем това отличава дарбата от драскачеството - няма как да надскоча любителските си възможности:)))
Поздрави, Марине!
Здраве, усмивки, лирични пролетни вдъхновения!

Много си права, Доре, за себе си я пее човекът, себе си упреква, кой знае каква битка е в душата му. А бе, мъж великан - от ония, дето в приказките "камък да стигне, вода ще пусне", и професията му такава, и физиономията му - пък мълчи, търпи, държи оня плътно в обкръжението си и не дава вид, че има нещо. И не е от месец-два, върви си тъй от много време.
Права си и за развиването на сюжета. Щях да го кажа, но ми се стори малко като изхвърляне, и на Еми, която пише, че би искала да има повече мисли на героите - това предполага друг формат, друг жанр... най-малкото новела:)
Макар че, от друга страна - ако знаеш развръзката на този прелюбопитен триъгълник, със сигурност можеше да се побере и в разказ. Спомняш ли си "Дервишово семе" на Хайтов? Там цял един живот на 4 поколения преминава като на лента в разказ, по-къс от моя. И пак в триъгълник - при това каква развръзка. Велико! Но това е Хайтов:)
А тук всичко е "in kind" - от натура, на месо -разказана случка от реалността. Как да предпоставям развръзка... не ми се иска, а наистина така за разказа остава нещо сурово, недовършено. Морална дилема:) Но нека си остане така - слиза по пътечката един мъж - нито млад, нито стар, нито селянин, нито гражданин, нито женен, ни разведен - такъв един, на кръстопът във всички житейски смисли... слиза по пътечката и си мисли за разни неща...
Благодаря ти за хубавия коментар, мила Доре!
Заряза ли вече лозите? Хайде, не остана! След седмица-две ще дойдат и щъркелите, а оттам до любимото ни с тебе море - колко му е?:)
Здрави и весели предпролетни дни!

О, "Бермудски триъгълник" на Богдана - любим!
Толкова нежност, деликатност, фитнес - и очакване, романтична нагласа, загатната страст и и бяла, родена в сърцето греховност... Върховно!
"Почнало е, почнало е нещо
и си продължава...".

Голямата Маргарита Петкова! И Стефан Димитров, разбира се! Уникален тандем!
Благодаря ти, мила Доре!
Прегръдка!

срещнах признанието ти, че е още е сурово и може да се "ъпгрейдва". За мен никога, каквото и да било, не е "опечено". Лошо е когато е препечено, т.е. непоправимо... И за да остана верен на себе си като кри-и-и(п)тиците дето дори не могат фъркат, а попърхват с оплешивели крилца, ще те разпна на кръста литературен, за да си помислиш и одобриш предложението ми якият левент бивша кука разследващ да не е толкова изкукал, че биволски да се челосва с трътлестия Чико. Макар да не съм долюбвал куките, този ми хареса с художествените ти му описания, в мааалко повече от за бивша кука... Но след като е по действителност, то запази достойнството му да не бере кахъри от палавото, може би, поведение на бархетната му женичка. Можеш да завършиш, като творческа измислица, за разлика от действителното, че на вечерните купони той като е попявал "Кукавицата" е потупвал трътлестия Чико изотзадя да танцува с "палавницата". Като недвусмислие, евентуално, и за двамата. Не само към тръткото... Като суров разказът е хубав. Но прибави малко фЕлософия от придобитата ти житейска мъдрост. Като за ведроста и забавата от жизненото дивеене, единствено което има хубав смисъл... Благодарности за публикациите ти, с които ведро се забавлявам в блога ти и се зареждам със виталност, че позволяваш да се ежа литературно с теб. Ведра да си!

Здравей, kossef! И на мене ми е приятно, че си тук - и на свой ред намирам коментарите ти за различни, освежаващи и много ценни.
Колкото до героя - радвам се, че го възприемаш положително. Аз лично съм раздвоена - поне по отношение на прототипа. Гледал ли си "Красив ум"? Имаше там една реплика за героя, че има "два мозъка и половин сърце ". Същото е. А може би е любов. Такава, като на Хайтовия герой Рамадан, който в продължение на 40 години по сто пъти на ден души, дави, коли, дере омразния Руфат, отнел му любимата Силвина, но когато пияницата съперник се парализира, тръгва да му събира дърва в гората, да му пали печката, да го храни и къпе, защото иначе всичко ще падне на слабите ръце на любимата Силвина.
Сигурно има и други отговори - не се наемам да гадая. Затова предпочитам да завърша разказа най-тривиално - с идеята за голямата любов, благословена и от небесата.
Все пак, когато вървиш с очи, вперени в слънцето, не можеш да забележиш нито петната по него, нито своята сянка.
И ако, за да има финал, трябва да описвам как се чувства човек, като сведе поглед и изведнъж разбере, че онова слънце не е гряло единствено за него, че е слязло от зенита и отминало, оставяйки пепел и в очите, и в сърцето му - е, не.
Познавам хората от истинската история само от няколко години. Не сме много близки - не съм наясно с много неща, особено с ония, случили се години преди това. Любопитна съм за истинския финал в триъгълника - оня възел, който тримата, щат-не щат, рано или късно ще трябва да разсекат.
Колкото до забавата - има толкова поводи за забава, толкова източници на зареждане. Например наближаващата пролет:)))
Желая ти цялата виталност и жизнено дивеене на пролетта!
Поздрави, kossef!

задето влизам в дебат, ама не се сдържах от хубавия пример за Хайтовите Рамадан и Руфат със Силвина. Този "любовен" триъгълник украсено предаден от маестрото на разкази сам по себе си е повече абсурд, но предаден блестящо хитро и за кеф, милуващ творческото его на автора, и за предизвикване на непостижими нравствени асоциации като: да обикнеш ближния като самия себе си, хе-хе! Иронизарам, ама съм въодушевен красиво от такива нравствени абсурди... Та думата ми е, че си доста и житейски, и нравствено богата, за да преплиташ авторски абсурди, предизвикващи размисъл, философски, укрепващи духа, етиконравствени или естет небивалици... Не се давай на Хайтов, Йовков... да речем, и на Копукова например... Ведра да си.

Да обикнеш ближния? Явно така рано сутринта не си си припомнил финала на разказа:) И защо мислиш, че е абсурд, непостижима нравственост? Не помня вече по каква причина, но все си мисля, че си ми земляк, на мене и повече на Емелика:) Ако е така, знаеш какво отличава планинския човек - балканджията и още повече човека от Родопа. И сигурно поне веднъж си бил пред нравствена дилема и си избирал не по-доброто за тебе, а по-моралното. На мене често ми се случва, май дори формирам някакъв мазохизъм:) Тук ми се искаше да разкажа нещо конкретно от своите изживявания - може би от най-ранната, най-чиста и идеалистична младост, когато поривите на сърцето и дългът към рода най-често влизат в конфликт - но ще излезе много лично - няма смисъл, особено в общия отрицателен контекст:)
За разказа "Дервишово семе".
Много неща предпоставят точно тази развръзка. Например библейската и родова повеля "да се посее семето на рода", да се осигури потомство - нарушаването на този неотменим закон води до отвличането на женената вече Силвина от братята й и продаването й на съседа Руфат за два пърча (случайно ли?) Желанието на Рамадан да убие - и вечната неуместност на момента - пак заради сигурността на родовото "дервишово семе"... И финалът - мълчи, търпи, помага на любимата да обгрижва парализирания съпруг и чака оня да умре. И не влиза в грях нито да го остави на течение:), нито да интимничи с жена му пред очите на умиращия. Но се страхува, че времето минава - една сутрин да не осъмнат със Силвина като братче и сестриче:) Къде ти тук християнска любов към ближния?
Елин Пелин, Йовков... Трудно ми е да избягам от тях... И си спомням една реплика на Елин-Пелиновия Благолаж:
"Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор...Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?"
Свеж без ирония, усмихнат без поза, с чиста емоция, позитивен и благ - това е представата ми за ведрост ... и младост.
Пожелавам и на теб от сърце!
Поздрави, kossef!

Не считам, че не си ме разбрала, но за всеки случай повтарям поантата в "дебатното" ми участие: Не се давай на Хайтов, Йовков... никому. Споменатата тукашна блогерка бе раноутрена росна шеговита украса на препоръката ми, предизвикана сърдечно от качествата ти. ПП: Отново рано сутрин, защото бачкам нощни. И уточнявам, че живея /жизнено дивея в града на котките с рязани...
опашлета, бе... Да дивееш и ти жизнено!

Добро утро!
Уточнението за "нощните" беше важно заради различната стилистика в коментарите ти, другото - за "града на котките" - само дотолкова, че да потвърди усещането ми за землячески сходства.
За Елин Пелин и Йовков съм отговорила, мисля, при Марин - тези влияния са плод на многогодишна рутина, от една страна, а от друга, отделят стихоплетството и драскачеството от дарбата. Визирам само и единствено себе си:) Но ти благодаря - много си прав! - и ще се опитам, както се казва, "да бъда себе си":)))
Щастливо "жизнено дивеене" в навечерието на най-хубавия, най-котешкия месец от годината!
Поздрави!

Пиша и плача, пиша и плача...
Признавам за майстор на литературното поприще само този,
който успее да ме разсмее или разплаче.
За мен ти си майстор на късия разказ!
А къс разказ - не е за всеки.
Много ми хареса, нищо че ме разстрои, а може би точно защото ме разстрои.
.
Надявам се в следващия си къс разказ да ме разсмееш до сълзи!
.
С обич и уважение - Лита!

Благодаря ти, скъпа Лита, винаги си била много мила, много ласкава с мене!
Но няма за какво да се разстройваш. Имаше един стар филм с Ален Делон: "За кожата на едно ченге". Е, тук нещата допират до мноооого дебела кожа, така че - ще оцелее нашият герой, не го мисли!:)))
А за разказа, който да те разсмее... защо не, ще пробвам. Много ще се радвам да стана причина да се усмихнеш:)))

Но понеже съм припряна, ето ти една вече готова история от по-ранно време:

ВТОРИ ШАНС ЗА ЕДИН ПАТОК ДЗЕН

Юрдекът ни Пачо, дванайсетгодишен,
на майка ми в двора бе на почит и чест:
хранен редовно, изкъпан, обгрижен,
но сам - и затова премного злочест.

А после, после отиде си майка
и Пачо преместихме в нашия двор.
Да го заколим бе толкова жалко -
смъртта заменихме с доживотен затвор.

И мислехме - е, няма как да се случи
да оцелее сам сред народа пернат -
в нашата сложна йерархия птича
ще му се стъжни божият свят.

Но случи се друго - старчокът препатил,
живял си самотно, тъй - клан-недоклан,
на стари години пак опашка заклати -
и факт, че завърза любовен роман.

Не с една - с две патици в триъгълник сложен
заплете любовен, греховен сюжет.
Вижте го днес: крачи с ход невъзможен -
кривокрак и артритен - но горд и напет!

По природни закони отдавна забравил
какво е да бъдеш мъж и баща -
юрдекът ни Пачо не се злепостави -
две патици снасят от него яйца.

И тръгна мълва, че яйцата са празни,
но дядо Пачо нехае, разбрал,
че клюки и слухове има ги разни,
по-важно е колко и как си живял.

Живее юрдекът ни дванайсетгодишен,
изпратил на времето стопанка, жена.
Не задълбава в дилеми излишни -
знае - животът е тук и сега!

https://donchevav/poezia/2014/03/09/vtori-shans-za-edin-patok-dzen.1246339

Поздрави, мила Лита!
Бъди здрава - и се усмихвай, пролетта вече е само на една усмивка разстояние!
Прегръдка!

PS
Имам дежавю: май веднъж, по друг повод - една тъжна история за влюбени гълъби - ти посветих тези весели стихчета... Нали не се лъжа?:) Извинявай! Остава ми надеждата, че можеш да харесаш видеото (линкът е в заглавието)- за Пачо, немската овчарка Сара, питбулката Джаки и другите. Надявам се да те развесели!
Прегръдка, мила Лита!

за любовникът - юрдек
много, много ми хареса!

Напълни ми душата!

Любовта прави чудеса!

Прегръдки, мила Вени! :)

Благодаря ти, мила Лита!
Слънце и радост в дните ти!
Прегръдка!

Всичко хубаво 🌷

Благодаря ти, мила Жози!
Желая ти всеки ден по едно от ония малки женски гъделчета, които ни правят желани, красиви, щастливи!
Прегръдка!

Много добре отразява нашенския манталитет, отношение към живота и абсурдите в него! Поздравления и адмирации!

Благодаря, Оги!
Честита Първа пролет!

Бъди здрав, щастлив и вдъхновен!