КОТКА С КОТЕ ИЛИ ПАК ЗА АГОРАТА

 

        Зима е – сезон, който не предразполага към много социални контакти. Особено пък започне ли грипът. Стоя си вкъщи, до парното, котката преде, аз плета, понякога и двете четем – аз поредния жълт вестник, тя – врабците по крушата вън. И двете с нездрав интерес. И двете – от скука.

        Веднъж в седмицата вземам предългия списък в три колони и тръгвам към близкия хипермаркет. Описвала съм ви това място, разказвала съм ви как винаги ми напомня древногръцката агора. И то като нея е не просто център на усилена, многостранна, бърза и успешна търговска дейност, а и неизменна част от ежедневното социално общуване, калейдоскоп от общочовешки и личностни възгледи, религиозни, етнически, политически пристрастия и органични реакции, арена на случки и събития, бележещи за дните напред разбиранията ни, духа и мирогледа ни.

        Понеделник е – ден за пазаруване. Слизам на паркинга пред любимия хипермаркет. Слагам монета в количката и се насочвам към входа. Пред мен автоматично се отварят и затварят врати, вдигат се, падат бариери – вътре съм.

        Първи в списъка ми са намалените ябълки. Златна превъзходна, любимите ми. Търся място за количката така, че хем да я наблюдавам, хем да ми е удобно да пълня. Посягам към рулото полиетиленови пликове – празно е. Следващото след два метра – също. И по-следващото. Е-ха, голямо пазаруване е падало тук сутринта! До мене  жена трупа на сгъвката на едната си ръка ръка ябълки – подрежда ги и мърмори:

        – Няма сакчета. Хубава работа, да няма сакчета!

        Оставих количката, взех само чантата и потърсих  пълна ролка с найлонки. Откъснах две, помислих, после откъснах още една. Върнах се при количката и подадох една на жената.

        – Заповядайте!

        – Какво? Какво ми пъхаш така?

        – Торбичка, да си сложите ябълките.

        –  Не ми трябва торбичка! Като река, сама ще си взема.

        – Ама така е по-удобно, иначе падат, ще ги изпуснете на земята. Пък и как ще ги претеглите без опаковка?

        – Ти акъл ли ми даваш? Я бягай оттука!

        И разядосаната жена рязко се отдръпна от касетите, притисна с брадичка десетината избрани ябълки и тръгна към везните. Чух я да мърмори:

        – Ще ми предлага сакчета! Че то туй сакче кой знае с какви ръце го е пипала, къде го е вряла!

        Не си заслужаваше да обръщам повече внимание на тази случка, опънах рамене, поех дълбоко дъх и:

         – Хайде бе, жена, какво толкова ровиш! Вземай наред, какво ги избираш, тука опашка стана да те чакат хората!

        Обърнах се рязко – сърцето ми щеше да изскочи. Мъж, кажи-речи набор, брадясал, рунтясал и зъл, ме гледаше втренчено.

        Огледах се – нямаше други хора, никой не чакаше. Но си измълчах. Измъкнах полупразната найлонка от касетата и се отстраних. Знам ли на колко ракии е, че и още кой знае какво. Ще отида при гъбите, после ще се върна. Периферно обаче видях как човекът взе да прехвърля пълни касети и да рови в най-долната – със сигурност там ябълките му се струваха най-добри.

        Претеглях гъбите, когато усетих някой да ме подпира отзад. Някак припряно ме ръчкаше, искаше нещо:

        – Хей, миче, да ми помогнеш, мила, че не мога да видя де да го търся тоя лук – няма и няма!

        Погледнах жената – по-възрастна от мен, усмихната, мека – една достопочтена госпожа, каквито по това време най-вече пазаруваха тук. И каквито, кой знае – помислих си аз – скоро ще станем и ние. Погледнах трите лука в торбичката – задача с най-малко три неизвестни. Периферно обаче – дългото пребиваване на агората ме бе научило на това, забелязах странната конфигурация край мене – младата ромка отзад, зад количката ми, двете мърляви циганчета пред нея и якия циганин, който изведнъж се спъна в количката, тя се извъртя така, че преградката с чантата попадна точно в ръцете на циганката, а децата ме блокираха – ни напред, ни назад.  Охо, блъснах бабата, завъртях количката и се хвърлих напред. Много по-късно се сетих, че камерите на магазина със сигурност са запечатали този екшън. Може би трябваше да си поискам разпечатка за спомен.

        Тогава обаче не мислех за шоуто. Бях спасила чантата с документите и парите си, с трите карти, телефона и скъпите очила – на косъм се разминах с месеци нерви, тъга и печал.

        Като тайфун минах покрай подправките, варивата, консервите, кафето и чая, сладките изкушения, хляба, месото, взех почти с вираж завоя към касите и чак тогава се поуспокоих. Пътьом, набързо и все по-безстрастно, механично и вяло, отмятах последните графи от списъка. Маскарпоне, сметана и масло, мая и кори за баница, вода, руло и салфетки, естествено три вида храна за котка, един вид – за куче… И – Боже, сполай ти! – приключих!

        Жената на касата се усмихна, като ме видя как, попотена и пуфтяща, заех цялата дължина на лентата. Поздрави ме, все така мила, спокойна, предложи ми ново найлонче за пилето, че нещо мокреело. Маркираше равномерно, не се изсилваше да се съревновава с мен по чевръстост, с което много ме впечатли. А аз директно вкарвах маркираното в приготвените от вкъщи торби – това изнервяше много касиерки, и с право. Но моята – не, усмихваше ми се, изчакваше ме, на два пъти дори се пресегна да прибира и тя в торбите, а стека с минерална вода направо сложи в количката, бил тежък за мене. Лентата с покупките ми вече беше към края си и аз затърсих карти и ваучери. В един момент гледам, касиерката се спряла, прегръща току-що маркираната ми плюшена играчка – сива котка с малко бебе коте в предните си лапи – гушка пухчовците и ги целува!

        Толкова мило! Исках да се пресегна, да й стисна ръката, да й благодаря, да й подаря току-що маркираното шоколадово яйце или цветето Коледниче, което мина последно, исках да направя толкова много неща!

        Нищо от това не направих. Сканирах картата на магазина, после моята дебитна карта, изчаках бележките, благодарих – и толкоз. Пожелахме си хубав ден.

        Не знам за нейния, но моят със сигурност щеше да бъде хубав.

        Дали беше някаква маркетингова стратегия, или просто бях попаднала на хубав човек, но бях забравила всички премеждия на агората, остана ми топлият спомен за жената зад скенера, прегръщаща разчувствано, непрофесионално и толкова мило, плюшената играчка за внучката ми.

Ехх, Вени, цял калейдоскоп от хорски пачуърк в едночасова агора. Света е шарен и пълен с добри, чувствителни и емоционални хора, а ти имаш очи да ги видиш. :)))

Забавно! Избягвам да пазарувам в хипермаркетите, с цялата им блъсканица. Добре поне, че си попаднала на симпатична касиерка, да изглади впечатленията от другите преживявания. Поздрави, Вени!

Да, Дела, конгломерат от различни чувства, изживявания, страсти е агората на днешния хипермаркет, особено в по-малкия град с някога толкова топлата, а днес атрофирала и изродена патриархалност, с усещането за близка познатост, оттам сигурно позволението за груба фамилиарност и базпардонност, с тази странна смесица от селяшка изостаналост и скудоумие, от една страна, и новото, привнесено - и не само от мургавите ни съграждани - дразнещо самочувствие на "изръшкан свят", вулгарната парвенющина и откровената, демонстративна простотия. И разбира се, мъките, тревогите, притесненията в изтерзаната българска душа, отдавна дали своите горчиви плодове на гняв и озлобение, довели до закърняване и уродливост в емоционалната - и не само - интелигентност на българина.

Точно пачуърк, благодаря ти! - да си го търсил и съшивал нарочно, няма как да се получи толкова оригинален и пъстър, и истински! И от този невероятен калейдоскоп от нови български нрави и рефлекторни прояви, с които се сблъскваме всеки ден, при всяко едно социално общуване, ми се прииска да направя свой лексикален скрапбук (извинявай, думичката ми дойде някак по асоциация с твоето определение), дневник, лексикон, панорама на днешните страсти български. Ей тъй, на памет - че то нищо не е вечно, идва едно ново поколение, за което понятието общуване извън виртуалната връзка в Интернет и днес си е мръсна дума, а какво остава за след 10 и 20 години:)

На този фон - светлинка! Боже, благодаря ти, че ни даваш сила и твърдост да оцеляваме сред мрака на злото, на ненавистта и отчуждението, че пазиш в душите ни място за обич и топлина, за човешка емпатия!

Благодаря и на тебе, Дела, че усети и откликна така точно и образно!
От сърце ти желая топли, добри и усмихнати дни!

Права си, Земела - и аз обичам малките, специализирани магазинчета. Но домакинството ми е голямо - седмичните ми списъци са от по 50-60 продукта, а нямам това време всеки ден да губя по час-два за разходки и пазаруване. Пък и всичко трябва да нося на ръце, с колата не си заслужава. В кварталния магазин отдавна не ходя - всичко е същото, като в Кауфланд, Лидл и дори Билла, но много по-скъпо и без промоции.

И за забавното си права - само дето всеки път след два часа пазаруване се прибирам изтощена дотам, че дълго не мога да превключа:)

Хубав месец януари - със сняг и слънце, ако може, с весели емоции и много, много здраве!

Поздрави, скъпа Земела!

агората - с цялата си пъстрота и неизменното човешко общуване,което се отразява на мирогледа и разбиранията ни и на не по- малко важното- на това как се чувстваме и на настроенията ни.Човек може да види много и противоречиви неща,зависи под какъв ъгъл ще погледне на ситуацията.Много са удобни големите супермаркети с разнообразието и изобилието от стоки и че може да си избираш какво да си купиш,но много добре си описала недостатъка - срещата с всякакви хора с различен манталитет,морал,възпитание,отношение....Пожелавам ти да успееш да намериш начин да облекчиш до някаква приемлива степен тези ситуации:)А подаръка е много сладък!Хубави дни мила Вени!Прегръдки!

Точно така е, както си го описала, мила Еми!
Обичам да пазарувам в Кауфланд, всичко има, можеш да си избиреш - и на едно място да напазаруваш и храна, и лекарства, обувки и дрехи, козметика, техника, домашни потреби, да си платиш сметките и какво ли още не. Да си вземеш разнообразна храна за вкъщи, да хапнеш на крак, да пийнеш кафе. Хипермаркетът е място, където хората си уговарят срещи, или пък, случайно срещнали се, си говорят с часове:) Всичките ни познати ходят там всеки ден - ей тъй, за един хляб или за мляко, а се връщат оттам с всякакви джаджи и джиджавки с уж много практично приложение и улеснение на живота. За такива като мене това е детска болест - отдавна надживяна. Ходя с дълъг списък и гледам да не се отклонявам от него. Но бомбата е заложена още в седмичната брошура - разглеждайки я, винаги ще си харесам някоя я тавичка, я пижамка, я чаршаф - и хайде 50 лв. отгоре:))) Беше време, когато седмичните ми харчове не надвишаваха 80 лв., но сега - петнайсетина години по-късно, са вече 200лв., че и отгоре:) Вярно, инфлация - огромна, наистина, но все пак:)))
А внучката ми много обича Кауфланд. И има защо - всеки път, когато дойде у нас, пита дали съм ходила - и очаква плюшена играчка :)
Благодаря ти, мила Еми!
Желая ти слънце в студения януари! Бъди здрава и весела!
Прегръдка!

Интересно съчетание на зло с добро, на минус с плюс!
Има ги в живота, не е нещо необичайно!
Злото извира от простотията, съчетано с животинска агресивност!
Лична карта е на простака! Така се идентифицира!
Доброто върви с интелигентността!
Размените са абсурдни
Наскоро, в аптека, направих експеримент Млада аптекарка застанала с гръб на гишето Реших да не бързам, да изчакам, въпреки, че ми кипеше!
Но в момента на обръщането и, с усмивка, казах, че вече съм мислел, че с гръб обслужва клиентите? Красива, млада жена!
Изненадващо, очаквах друго, също с усмивка ми отговори, че се наложило да подреди, затова е с гръб! Не обслужва с гръб! Казах и, че се шегувам, разбрал съм!
Попаднала си Венета, на интелигентно момиче, както и аз Иначе, можеше да получим характеристики, каквито и не сме подозирали , че имаме? Но даването на такива е патент на злобни, комплексирани персони!
Чудесен разказ в твой стил, забързан и красив, все едно, че е писан в паралел със ставащото!

Хубав ден, Венета!

Благодаря ти, скъпи Лео!
Да, всичко можеш да срещнеш днес, излязъл от крепостта на своя дом - и добро, и зло. Но може би напоследък негативизмът в общуването се увеличава. Някаква граница е премината, някаква спирачка е блокирала, знам ли, но хората сякаш са загубили добрата мяра и в думи, и в поведение. Студенина, егоизъм, незачитане на другия, нетърпимост, злост и агресия - винаги съм вярвала, че мога с думи, с търпение и добронамереност да умилостивя и най-големия звяр. Но в последно време в конфликтна ситуация се отдръпвам настрани - освен неграмотност и простотия все по-често се оказват замесени и алкохол, и наркотици, и патологии...
А за жената на касата си прав - истинско слънчево зайче! Или по-скоро мама зайка:))) Беше хубава жена на средна възраст и съм сигурна, че имаше своите грижи, тревоги, проблеми. Но явно бе оставила всичко вкъщи и тук изцяло работеше в услуга на клиентите си. Мила, отзивчива, добра - истински слънчев лъч в обкръжението.
Има и такива хора, скъпи Лео - и слава богу! Помагат ни да не губим вяра в доброто и хората.
Благодаря за интересния, съзвучен разказ. Да, има, има такива добри, светли хора! Сполай - и колкото повече, толкова по-добре!
Поздрави, Лео!
И нека в студените зимни дни за теб винаги има и топлина, и обич, и разбиране! Бъди здрав!

ти носиш доброто в себе си. Благословена си с него. Кой крадец може да го вземе или пък хула пречупи?

Благодаря ти - накара ме да се усмихна:)
Баба ми пък казваше, че добрият добро не паща:))) Стара местна мъдрост, може и да си я чувала, нали и ти си балканджийка:)))
Бъди здрава и много щастлива, скъпа Емелика!
Поздрави!

Ех, че начало! - "...понякога и двете четем - аз жълтия вестник, тя врабците по крушата вън. И двете от не здрав интерес. И двете от скука."
Не е пък чак толкова смешно, но се смях около минута. На откровената ти изповед за ЕГН скука... Приветствам такава затрогваща откровеност, а не изсмукани от пръстите
творчески напъни за високопарна творческа поза. Нататък, въпреки че е литерат сдържано и умело, спрямо уменията ти на разказвач, сравнено с началото, сякаш леееко пада. Повечко в диалозите. "Поизмислени" са думичките на проклетата баба. Би подхождало да са по-проклети... Ама идва ситуацията на касата, която, ето, ме разведри, оттам и коментара ми. Ведра да си, и загърбвай скуката с весела творческа искреност като на началото и ведростта на края.

Благодаря, Kossef! Бях позагубила надежда, че някой ще отбележи - впрочем кой, ако не ти!:)
Вложих цялото си остроумие в това начало - дано пък някой се излъже да продължи да чете:) Няма плетки, няма котки - просто игра на думи. Радвам се, ако това създава асоциация за ЕГН скука:)
Макар че ... ЕГН скука да търсиш - откривам я къде ли не :)))
Ти например защо реши, че героинята ми със "сакчетата" е "проклета баба"? Леля си е - нервозна, претенциозна лелка отвсякъде. Жалко, ако не съм успяла в типизацията:)
И темпото - съжалявам, ако е паднало. Май по-устремно не мога - накрая направо съм изреждала, просто се задъхвах. Но мога да помисля - някаква стилизация например. Само не очаквай да се заигравам с остроумия и игрословици - позьорството не ми е в кръвта.
Благодаря ти, Kossef, за добронамерения тон, за поставените акценти!
Свеж, ведър и здравословен януарски климат край теб!
Поздрави!

много увлекателен разказ си написала. С удоволствие го прочетох.
хубава вечер!

Благодаря ти, мила Литатру!
Макар че - колко да е увлекателен - просто случки от действителността. Скука и сивота. И тревога по човечността, която все повече губим...
Прегръдка, приятелко!
Здраве и повече усмихнати дни!

че тази случка е пресъздадена увлекателно, с майсторски подход
и буди емоции!

Благодаря!

С обич!

Благодаря ти, мила Литатру!
И аз те прегръщам с обич!