Снимка: Фейсбук, Теодора Стоянова

                            


                 БЕЗКРАЯТ Е ЛЮБОВ

 
     От изгрева до залеза пътуваме –

     слънца от спомени и облаци тъга,

     по нощното небе звезди рисуваме,

     по дневното – дъжд с птици и дъга.

 

     И вярваме, искрицата разпалена

     от въглен, съживен сред пепелта,

     ще върне в нас надеждата, погалена

     на гълъбица с белите крила.

 

     Любов и чистота. Тъй – до безкрая ни.

     Ти вярваше в това – и бе готов.

     Прощавай, Вал, от мъката замаяни,

     повтаряме – безкраят е любов.





 

Любов , разтворена в безкрая!
Твоето посвещение търкулва сълзици...

СРЕЩА

Прашинката се зарея в Космоса,
политна тя без цел и без посока.
Случайно срещна мъничка звездичка,
летяща срещу нея в полет личен.
Звездичката бе късче от звезда,
все още светеща на небосклона.
Прашинката бе мъничък живот,
все още тлеещ в дъното на нищото.
Тe спор поведоха и двете късчета
за смисъла на съществуването.
Прашинка каза: „Ти си като мен.
Без цел, посока и на свършване.”
Звездичката отвърна: "При мен е ден,
защото винаги раздавам аз
и топлина, и светлина за всички.”
Така си казаха и се разминаха.
Едната се залута към нощта,
а другата разпръсна тъмнината
и стопли зъзнещото мрачно утро...

https://valben.blog/poezia/2023/11/11/sreshta.1888105

Красота, Вени! Наистина любов от и за безкрая!

Трогателно Венета, че си посветила тези прекрасни стихове на Валентин!
Той ги заслужава, въпреки че вече не е сред нас!
Той, преди всичко беше добър човек, търсещ и борещ се за доброто!

Да е светла паметта му!

ДА ПОМЪЛЧИМ

Светът е сложен, но е и красив,
но ти и днес защо си тъжна?
А трябва всеки дeн да е щастлив
щом има спомен толкоз нужен.
Предлагам днес да помълчим.
Защо да водим спор безмислен?
Едва ли нужно е да проличи,
че се измъчваме от плахи мисли.
Понякога от думите наистина боли,
понякога от думите безумно плачем.
Не искам думите съвсем сами
да ни превърнат в истински палачи.
Така че, време е да се мълчи!
И може би, това мълчание
сълзата ти ще пресуши
и ще изтрие в нас тъгата.
А щом любовта е в нашите дущи
отново ще се срещнем под дъгата.

22.03.2024

https://valben.blog/poezia/2024/03/22/da-pomylchim.1903226

БЕЗСМЪРТИЕ

От нищото човек се ражда,
проплаква и отваря той очи.
Оглежда се, прохожда и започва
по своя път да крачи през беди.
А пътят може да е твърде лесен,
но ще остави ли следа,
когато все върви го с песен.
и никога не среща той беда?
А може и да страда безнадеждно,
пътят да е все така трънлив,
все бури да го блъскат, а той нежно
дърво едничко да си посади.
Едно дърво, което да напомня,
че някога е имало Човек,
че той живял е тихо, скромно,
ала дървото ще го помни с векове.
Приятели, да го направим
туй нещото, което дава плод
и нека да вярваме и не забравяме,
че казано е - Ти самият си Живот!

https://valben.blog/poezia/2022/01/17/bezsmyrtie.1798985

стихотворение,посвещение мила Вени!За прекрасен поет и личност!Мир на духа му!Светла му памет!

ПО ПЪТЯ

Каква безумна тишина!
А аз вървя по пътя тесен.
Ако погледна долу - пълен мрак,
но ако вдигна поглед - връх ще блесне.
Как да го стигна щом пълзя?
Не става, а аз искам да го стигна!
Дали ще трябва да подскоча, да летя,
да го достигна и да го прегърна?
Да го прегърна, то остана ми едно -
там на върха едно потайно щастие.
И щом достигна го, дано
това да бъде моето причастие.
Върхът достигна ли, ще тръгна пак
друг да изкача, с това е моят път белязан,
мен равното не ме влече, там има мрак,
там продължавам да се чувствам празен!

https://valben/poezia/2010/09/30/po-pytia.613511

Когато времето спира, животът изтича. /От "Стих в бяло"/.
Чета стиховете му в "В спомени за залез" и този прочит е по-различен.

Сега прочетох твоето стихотворение-посвещение на Вал и ми се стори като продължение на неговите.
Развълнуваме много и разбърка отново мъката в душата ми, Венетче.
Сега отворих наслука книгата.
"Перо от Ангел" -
"Съществуват ли Ангелите?
Не зная.
И не искам да зная.
Стига ми само едно
мъничко бяло перо."

Добрите хора стават ли Ангели или поне
мънички, бели ангелски перца?

Бяло, светло, чисто да е името и паметта за valben!

И "Так хочется жить" я слушам всеки ден по няколко пъти...

СВЕТЛИНА В ДЪНОТО НА МРАКА

Ще се завърна
по следите
на забравата.
И ще открия
недокоснат спомен,
останал сам
сред хаоса на чувствата.
Това ми стига.
След това
отново ще съм буден
в мъгла от пропилени мигове.
Досадни,
без вина прокудени,
ще отминават
дните
винаги забързани...
Това ще стига.
И все тъй бавно ще потъвам,
за да достигна дъното на мрака.
А там достигна ли -
ще бъда вече спомен,
останал сам
сред хаоса на поизбледнели
спомени...
Това ми стига.

https://valben.blog/poezia/2014/05/03/svetlina-v-dynoto-na-mraka.1261814

Здравей, Кате!
Обещах си в този постинг да звучат само стиховете на Вал, но не можах да се стърпя. Твоите топли, изпълнени с любов и тъга коментари, ме предизвикаха. Прииска ми се да споделя нещо и за любимата му музика. Той много обичаше руските песни, правеше чудесни преводи. Палеше се по нови групи и изпълнители, възкресяваше стари от времето на Валери Кипелов и „Ария“, на Виктор Цой и „Кино“, Шевчук и „ДДТ“, и „Сплин“, и Игор Талков... Обожаваше “Ария“! Аз също, затова често си разменяхме съобщения.
Така наскоро, заедно със съобщение за предстоящото излизане на новата му книга, получих „Подарък от Вал“, така го беше написал - една песен на В. Цой, "Кукушка". Писа ми, че във филма „Битката за Севастопол“ (Русия, Украйна), 2015г., Полина Гагарина изпълнява тази песен по един невероятен начин. Слушахме, сравнявахме, спорехме. Страхотна песен – за мене особено в оригинал. Изпращам ти я, мила Кате!
Светла памет на скъпия ни приятел! Лек път на душата му!

Добро посвещение си написала... Навярно любовта е път към безкрая...

СТИХ В БЯЛО

Оставете в мен живо детето,
което продължава да ви се смее.
Не прогонвайте усмивка, която
все още казва: "Не нощ, а ден е!"
Не припомняйте спомени прашни,
които все още се пазят ревниво.
А лошото не е чак толкова страшно,
щом вече си срещнал и самодива.
Не си искайте обратно перото -
онова бялото и нежно, което
ангел бял си изпусна защото
влюбих се в него и дори заявих го.
И тогава гълъбът бял ще литне нагоре
с трошичка една не за себе си,
не и за двама, а за всички, които обича.
Е, тогава нека някой посмее да каже,
че това все пак се нарича измама,
когато времето спира, а животът изтича...

https://valben.blog/poezia/2016/06/04/stih-v-bialo.1455778

Не мога и не искам да повярвам!!!
Светъл път към вечността, бате Вальо!

ВЪПРОС

Защо пада звезда?
Така, както пада човек,
не стигнал до живия извор.
Така, както пада и птицата,
не литнала заедно с ятото.
Така, както пада нощта,
не скрила надежди и радости.

Нима пада звезда,
оставяйки диря след себе си.
Предсказвайки края на вечното.
Обхващайки и необхватното.

Защо пада звезда?
Нима пада и тя?

От "Задъхан път"
https://valben.blog/poezia/2012/02/27/vypros.911174

Много ми стана мъчно. Преди години заедно писахме приказки. Той я започваше, а аз я довършвах.
Много хубаво стихотворение. Няма какво повече да кажа. Много ми домъчня.
Дано да е на по-хубаво място!

СЪЛЗАТА НА РОБОТА

Роботът - аз, живея и работя
самотен във съседство с вас.
И както правят другите роботи,
работя тихо-кротко всеки час.

Тежат ми толкова антени,
релета, винтове и колела.
Със сензорите съвършени
се свързвам с вас и със света.

И някога, сред делничния прах
долавям да се носи отдалеч
по етера красив забравен смях
и музика, и смислена човешка реч.

Тогава всичко в мен замира -
релета, винтове и колела.
И работата бързо, бързо спирам
изключен от командните табла.

Една сълза тогава се отронва
и капва на металното лице.
Но нажежено то в миг я прогонва...
Защо не умея да плача поне?!

След този миг аз пак работя
самотен във съседство с вас.
И както правят другите роботи,
работя тихо-кротко час след час.

От „Аз, Роботът“

https://valben/poezia/2010/07/15/sylzata-na-robota.577121