Прекрасна приказка! Видях гората, дръвчето, прераждането му! Благодаря за удоволствието!

Благодаря, Земела!
Нещо от сорта все ми се въртеше в главата напоследък, подобни идеи имаше в доста публикации - на vania23, на emi1ts (нямаше ли и ти такава тема?). След поредния постинг на Еми за гора и дървета й обещах да публикувам стиховете, които нейната притча инспирира у мене.

https://emi1ts/drugi/2024/07/28/28-7-24.1918187/28/28-7-24.1918187)
Благодаря от сърце на Еми!

Поздрави и прегръдки и на тебе, Земела! Весел и щастлив месец август!

Отлично, поетично си доловила и пресъздала природните стихии, сили, преображения...
Вдъхновени дни!

Прекрасно,вдъхновяващо стихотворение!Много се радвам ,че съм била част от предизвикателството да го сътвориш.Благодаря ти за удоволствието да го прочета и усетя!Пожелавам ти прекрасни,емоционални и красиви дни на месец август! Прегръдки!

Благодаря ти, Марине!
Твоето мнение винаги е било много важно за мене, а добрите ти думи са вдъхновяващи - дано само да е за добро:)))
Който има градинка - като нас с тебе - ще, не ще, живее с природното. Но аз, въпреки морските си превъплъщения напоследък, си оставам и чедо на Балкана. Гъби и билки, ливадни треви и цветя, и дървета, дървета, дървета - от най-дребния храст трънка, глог или шипка, до най-високите дъбове, буки, бор или смърч - познавам ги така добре, както ти сигурно познаваш рибите в Дунава:)))

Поздрави, Марине! Щастливи, облъхнати от най-нежни музи августовски дни!
И чакаме морски постинг, закъсняваш!:))))

Благодаря ти, мила Еми! Радвам се, че ти харесва. Бях ти писала - това, за йерархията в разположението на различните дървесни видове в гората, терасирането, оформянето на етажи и строгият ред в разпределението на въздуха, светлината, влагата и пръстта, винаги са ме вълнували. Всъщност и в градината, в двора, в стаята е така - всяко растение има и любимо място, и закони, на които биологично се подчинява. И ако вкъщи човек се опитва да уцели най-доброто място, сменяйки по сто пъти позицията на капризното цвете, то в гората нещата са точни и ясни - кодът е в простите наглед семенца:))) И нататък си ти - с твоята чудесна притча.
Но понякога и природата се обърква. Поставена в неизгодна позиция, младата бука е толкова хилава и бледа, че всички я мислят за леска. Неслучайно - двете толкова си приличат.
Това ми напомни, че когато за Гергьовден нямаме китка букови клончета да закичим входната врата, поставяме леска или дори липа - листата им доста си приличат, а и по-често се срещат, иначе при нас, в ниското, къде ти бук - букът е високо в планината.
И така се роди стихотворението:)

Благодаря ти за хубавите думи, а и за вдъхновението!
Слънчеви, весели отпускарски дни ти желая - дано!
Прегръдка!

Настръхващо силно, Вени! Браво!

Ех, мила Ваня! Твоето възторжено приятелско отношение е такъв стимул!
Страхотна си, приятелко!
Бъди истински лятна, забавна и свежа в чудесния месец август-отпускар!
Прегръдка!

да откликна на творбата ти? И заради христовата ти нравственост, и заради заслугата й спрямо неугасващите, въпреки всичко, човешки усилия на "малцинството" от съвремието ни да се опънат на глобалното цивилизационно опростачване с фундамент непреодолимия лукав егоизъм, библейски придобит след Грехопадението... Така стоят нещата, сякаш, спрямо субективната ти поетична бунтовност да размахаш бича и, поне, да вразумиш търговците в храма. Ама йок, като че ли... Затова прогледнах в творбата ти за леската и като към себе си - осъзнато щастлив аутсайдер без евангелски илюзии за последните. Последните не могат и не им е съдено да променят, освен себе си в посока дълбоко самосмирение и самоосъзнаване за безизходна "последност", защото ако на клона на първенците наклечат много, той ще се спраска, бе... И споделям идея за преобразяване на геринята ти - леската - да не очаква Буря да повали Горските първенци и тогава тя "да се развихри", приемайки тяхното его-амплоа за стремеж към по-по-най, а да заживее осъзнато щастливо, че шоколадче с лешник си е непорочно откровено детско щастие: "Оставете децата да дойдат при Мене, защото на такива е Царството божие." Ето какво навея у главата ми хубавата ти творба. Да дивееш жизнено като осъзнато щастлив аутсайдер и ич, ама ич, дан, тий!!!

Здравей, kossef!
Благодаря за задълбочения анализ - напипал си точно ония слаби места в идеята, заради които изпитвам и досега несигурност и неудовлетвореност. В този ред на мисли има и един друг, по-личен, възможен план на тълкуване - семеен:) Всичко би могло да се сведе до акт на реваншизъм, дори до мисъл за вдовство като път за избавление на една слаба, дълго засенчвана, дълго потискана жена... Да де, но и това не е.
Седя си на терасата в моя крайморски дом, под мене злачна градина с алеи от рози, вдясно главната улица, свежо измита, с луднали летни тълпи от туристи, вляво - лунапарк, по-нататък цирк, цирк "Балкански" естествено, с двайсетина тира и шатри, колони и куполи, край мене море, много море - от Южния плаж на Слънчака до Свети Влас и Елените, Провлака, Стария град и още море - до Равда и по-надолу; над мене само небето - и сивите гларуси.
Не, не искам да съм аутсайдер щастливец, нито ядка от лешник в парче шоколад.
Аз съм Стрелец, моята зодия и без да се целим, отива в десетката. Дето са рекли хората: "Шило в торба не стои". И да не искаме да сме напред, изтикват ни. И не търпим сянка, нито пълзене, огнена зодия сме, летим в огън и пламъци:).
А "щастлив аутсайдер" ми звучи като оправдание, примирение и мъничко леност, страх да предизвикаш бурите, страх да растеш, да се променяш.
Искаше ми се това да са стихове за кръговрата в природата и в човешкия свят - повторение уж, но по спирала, никога същото, никога старото. Баланс, хармоничност, естествена, задължителна справедливост - божествена и природна, изменчивост - еволюционна, закономерна, знакова - и утвърждаване в доброто - онова, светлото и височинното.
Поздрави, kossef, с пожелание за щастие независимо от дължината на вертикала и отстоянието на центъра, сладко щастие, шоколадово, с лешник и карамел:)
Весело лято!

Ами то, няма такива. Има осъзнато щастливи, но са малцина. Защото са избрани, хе-хе!... Ще се радвам, ако го приемеш и сериозно, защото си ми умница.

Е, добре, сериозно. Значи не става въпрос за "нещастник, смотаняк, загубеняк, неудачник", обобщено с модерното в наши дни "лузър" - да, такъв щастливец няма:), а за човек, за когото е под достойнството да се бута напред, който осъзнато оставя другите да се бият за първенство, за по-високо клонче на дървото.Такива "състезатели" са най-малко 90% от хората. Ако си от останалите малцина - евала! Впрочем това е и мое житейско кредо от много години. Но преди това, луда-млада, имах друг девиз:"Ако искаш да бъдеш нещо, бъди във всичко най-пръв!". Не съм виновна само аз - по това време се бяхме захванали да изграждаме многостранно и всестранно развити личности. Каква метаморфоза, нали? Може би затова - като змийка, кога види смъкнатата някога, раздрана, изсъхнала кожа, реагирам болезнено. Иначе знам за какво говориш - и споделям тази осъзната индиферентност като удовлетворение, усещане за простота, свобода и щастие.
И не съм никаква умница - а съм в роля тук - на баба белобрада:)))
Поздрави, kossef! Удоволствие за мен е да чета коментарите ти, а в случаи като този - и да отговарям.
Бъди здрав и наистина вдъхновен и щастлив в тези най-скъпи, последни дни на лятото!