БАСЕЙНЪТ

        Той се появи някак изведнъж, направо от нищото. Изникна сред пущинака, в който новите наематели бяха превърнали китната някога градинка на кака Радка. Бяха най-лошите комшии, които човек може да си пожелае – необщителни и свадливи, вечно безработни, крадливи, алкохолици и наркомани, и бездомници. Впрочем точно ние не можехме да се оплачем – към нас имаха голяма доза търпимост, примесена с някакво необяснимо раболепие, даже подмазване. Отначало го бяхме приели като чиста монета дружелюбие и се бяхме втурнали да им помагаме. Може би другите, там, където бяха живели, просто не им бяха дали шанс. Пък и хора, които толкова обичат животните, не могат да бъдат лоши – в сърцата им трябва да има и милост, и доброта, и обич.

        Оказа се, че не беше точно така. Изпочупиха инвентара, който им дадохме с надеждата, че ще обработят градината, изядоха лука и чесъна, боба и картофите за семе, изпотрошиха бурканите със зимнина, които им прехвърлихме – ей тъй, безпричинно, за купона, в алкохолен делириум. После взеха да просят пари и ракия. По малко, да не ти даде сърце да им откажеш. Хранехме двата им питбула, а котките им категорично се прехвърлиха на отглеждане в нашата градина. После дойде Лейла, миловидната чихуахуа, после снежнобялата маца Белла, после – персиецът Пърси. Всичките бяха „намерени“ и „спасени“. Сърцето ми се късаше, като гледах животинките как измършавяват пред очите ми. „Ядат, каквото ядем и ние!“ – примирено въздишаше комшийката, а синът и дъщерята само въртяха очи.

        Не работеха, нямаха доходи – живееха зле. Нямаше как да им помогнем – хранехме животните, когато имахме достъп до тях, от човеците бяхме вдигнали ръце. А те – животни и човеци, живееха все по-затворени, все по-отчуждени. Седмици наред не ги виждахме – нито майката, която уж не спирала да си търси работа из града, нито дъщеричката, като излизаше за училище. Без  телевизор, без телефони, дори без обикновено радио, често без ток – какво ли правеха по цял ден и цяла нощ вътре – и хора, и животни, че бяха толкова тихи? Впрочем разбрахме случайно, че момчето си беше намерило работа – засякохме го пред една от веригите магазини – наели го бяха като общ работник отвън, на двора.

        С времето съседите ставаха все по-зловещо тихи и отсъстващи. Не смеех да оставя отворен прозорец, не излизах в градината нощем. Макар че – какво толкова? Може би просто се страхуваха от околните, не искаха да си навлекат неприятности, ближеха раните си, доволни, че имат поне покрив над главата си – бе стигнало до нас и това, че доскоро всички – и хора, и животни, обитавали една шахта на асансьор. Боже опази!

        До преди седмица. Беше късен, задушен следобед. В притиснатата от жегата градина не трепваше лист, не бръмваше мушица. Дремехме вкъщи, неспособни да мръднем, камо ли да напуснем охладената от климатика стая. Изведнъж рязък писък откъм съседите ни накара да забравим горещината. Втурнахме се навън и двамата със съпруга ми.

        Една сива, прашна тойота бе спряла до входа и няколко мургави глави надничаха през чаршафите и брезента, притулили откъм улицата имота вместо ограда. Разпознахме собственика, който напразно се опитваше да надвика крясъците на жената и бесния лай на кучетата. Беше довел купувачи. Мургавите идвали от чужбина, търсели си евтина къща. Нямали още парите – зависели от някакви документи, преводи, банки, но щом уредят всичко, ще се върнат. Така че, да си събират багажа.

        –    Не може така! Ти ни обеща! – плачеше комшийката.

        –    И ти ми обеща, че ще си плащате, нали? – изсмя се собственикът.

        –    Ама как, нали големият син ти работи, направи ти цял ремонт, затова… Нали рече…

        –    Рекъл-казал – това е! Събирайте си партакешите и да ви няма!

        –    Ама аз – избуча синът – аз работя. Накрая на месеца ще ти платя, обещавам! Триста лева ще дам!

        –    Триста лева? За година и кусур? Кой знае само колко вода сте ми навъртели! Ама край, айде – гит оттука! Анадънму?

        Стъписани сякаш от това заплашително преминаване на турски, комшиите българи млъкнаха. В настъпилата тишина се чу само как някой яростно затръшна врата на кола, как изсвириха гуми. После пак тишина.

        До другия ден. Рано на другата сутрин някакви странни, нелогични шумове ни изстреляха полуголи в градината. Скърцаха маркучи, нещо пуфтеше, със сладостно пляскане се разлепяше гума.

         Малка наглед,  но енергична оранжева помпа бързо и услужливо раздипляше катове, оправяше гънки. И изведнъж изникна от нищото той. Полегна на една страна, после на друга и се настани на подложката, метната направо връз буците, върху прегорелия буренак. Басейнът!

        С парите от презрително отхвърления от хазяина наем момчето, може би с първата в живота си заплата, нищо чудно с последната, беше купило този огромен басейн – с надуваем борд и метални рамки, с помпа и дори стълбичка. Новичък, синичък, весел! Забълбука щастливо в него водата, чу се весел смях на момиче, две пъстри хавлии се метнаха върху кой знае отде приватизираните – май от нашия двор, два дървени палета. И в студената на ранина чешмяна вода зашляпаха няколко чифта крака – момичешки, дамски и мъжки – и кучешки, с лапи.

        –    Хей, лельо Вени, оставяй всичко, вземай банския и идвай при нас!

Засягаш доста интересни и бих казала, болезнени обществени теми, Вени. Дано успеем да съхраним умението си да видим човешкото във всеки.

и ценно,човек да случи на добри съседи.Много точно и подробно си описала другата крайност - трудно поносими съседи,които всъщност не се вписват добре в обществото и като цяло създавайки най-вече проблеми.За съжаление!Много ми се ще да вярвам,че някой или нещо би могло да им повлияе и промени.Поздрави мила Вени с пожелание за успешна нова седмица!Прегръдки!

Благодаря ти, Земела!
Когато собственикът каза, че продава къщата, сърцето ми се сви. Кой знае какви хора ще дойдат! С тези посвикнахме, пак ли отначало? И къде ще отидат питбулите - грубиянът добряк Топчо и чувствителната Луна? Персиецът Пърси и снежнобялата Белла, рижият котарак Маугли и нежната чихуахуа Лейла? Сърцето ми се къса за тях. И за хората - никой от тях не е лош, само пътищата, по които вървят, все не могат да се успоредят с нашите, общоприетите.
Едно ме впечатлява, възхищава, покорява у тия хора: тяхната виталност. Използват всеки момент да си направят лимонада от този киселяк, живота. Като в случая с басейна.
Има нещо много специално в тия хора от маргиналните групи. И си права, Земела, трябва да развиваме умението си да общуваме с тях, да ги разбираме.
Поздрави с пожелание за весело лято!

Честно казано, не знам какво значи ' добри и лоши съседи".
Имаме едни - много порядъчни, много успели, но са толкова затворени, самодостатъчни. Други едни все парадират, че са богати - и сигурно са, но са толкова стиснати, вицове се пускат в махалата за тях. Имаме и други едни - страшно завистливи, и едни други - много нещастни: все се разделят и пак се събират. У всеки има трески за дялане, у нас сигурно най-много. Сигурно ни обвиняват в глупост и алчност - не спираме да тичаме и блъскаме нахалост. Искаме да имаме от всичко по много, а после го раздаваме.
Но с всички сме в добри отношения - няма полза от това да се караш със съседите си, само вреда може да има.
Весело лято, мила Еми!
Прегръдка!

Благодаря ти за света... Толкова съм благодарна на съдбата, че те изпрати при нас! Щастлива съм с теб скъпа моя! Благодаря ти, че си себе си!
Прегръдки!

Здравей, Или!
И аз съм щастлива, че си до мене, мила приятелко, че ме подкрепяш! Благодаря ти!
Пожелавам ти здрави и весели, безметежни дни!
Прегръдки!

Имах впечатлението, че не си в блога, но съм се излъгол
Впечатли ме интересния ти разказ! Майсторски, в твой стил!
Замислих се и върху необичайното поведение на съседите ти!
И да ти кажа мнението си, това е поведение на хора напълно отчаяни от живота си! И затова, ударили го на живот!
Поне да го опитат!
Случаят е като вица за султана, повишаващ данъците, който обаче наредил да следят реакцията на народа
Докато му докладвали смутено, че само го псуват, той махвал с ръка и казвал да не им пука! Да увеличават данъците!
Но, когато му казали, че всички са го ударили на живот, като за последно ядат и пият, подскочил и казал- Стига, веднага намалявайте данъците!
Та и твоите нещастни съседи са в такава фаза, според мен!

Всичко най- добро, Венета!

Здравей, Лео!
В блога съм, но съм в Хисаря. Тук имам много приятелки - идват по за 5-6 дни и искат всичко на макс. А аз нали, за да се класирам за почивка някъде, трябва да свърша изпреварващо сто работи вкъщи, дойдох много изморена и не успях да се адаптирам. Приятелките ме мъкнат навсякъде - процедури с горещи води, токове и магнит, вани, басейни, киснене, плуване, а вечер посещение по списък на най-атрактивните стотина хисарски заведения. Днес тъй, утре тъй - докато се докарах до кръвно 80/50 и телесна температура 34,4.:))) Диагноза: преумора и стрес:)
И правилно - ЕГН -то не прощава:)))
Затова сега го давам по-леко: със судоко и книжка на плажа. До края на юли ще е така - после идвам пак по твоя край:)
Много ми хареса твоята интерпретация, благодаря ти! Абсолютно си прав с този виц за народното веселие. И мене това ме впечатли - витализмът и устойчивостта на човека от народа: способността му, дори когато ножът е опрял до кокал, да избегне отчаянието, да го превърне в песен, анекдот или забава. Тези, отрекли се сами от всяка нормалност, отхвърлени от обществото, на границата на оцеляването хора, са толкова жилави, несломими, възхитителни в първичвостта си!
Поздрави, Лео!
Здрави и весели летни дни!

Я приеми поканата на съседите и цопни в басейна. Па хубавичко се насмейте и наплискайте, пък каквото ще да става. Както се пееше в песничката: "Живей за мига!..."

Непременно, Емелика! Като се прибера, че сега съм се уредила с едни по-топли басейни:) Но виж, съпругът ми би могъл да се възползва веднага - днес са събирали с момчето на съседите сливи "Чеченки", после със сигурност са седнали под крушата на домати на разсол и ракийка и по това време нищо чудно да са се цопнали вече и в басейна:)
Поздрави, Емелика!
Весело лято!

Не се отчайвай, може да дойдат по-интересни съседи!... :)

Вярвам го, Марине! Нали ги видях ония, мургавите белгийци, кандидат купувачите. Няма да остане ни домат, ни грозд в градината...
Благодаря ти!
Летни усмивки, лятно вдъхновение за теб!
Поздрави!

Толкова човеколюбие има в разказа ти! Ами, така е, не бива да съдим, не бива да лепим етикети, да мразим, да зачеркваме хора... Но голяма сила трябва за това. Пък и... Знам ли? Може би и никога последствията от алкохола и наркотиците да не са те засягали лично, дотам че да отровят живота на цялото ти семейство...

Не, Ваня, този проблем не ме е засягал лично чак дотолкова. Не защото го е нямало, а защото сме се оказвали по-силни и сме успявали да надмогнем слабостите. Ние сме си такива в моя род - самопредизвикваме се да се себенадмогнем:))) Но не знам какво би се случило, ако в семейството ни влезеше някой проблемен... Да пази Господ!
Нашите съседи не винаги са били изпаднали. Мъжът е бил един от най-първите бизнесмени в града след Десети, имал транжорни и магазини за месо, жената е дъщеря на кмет на едно село в общината ни, когото много мандати наред хората продължават да избират. Другите дядо и баба са действащи учители в гимназията на областния град. Българи. Но алкохолът и наркотиците не прощават.
А ние какво - не сме видели нищо лошо. Гледаме да се държим без предубеждение.
Прегръдка, мила Ваня! Благодаря ти за емоционалния коментар!
Бъди здрава, весела и с леко сърце! И да намериш начин да си починеш през лятото!
Поздрави!

Като четох за живота на тези "прекрасни" съседи и си ги представих в един дълъг и вълнуващ сериал.:) Турските драми направо бледнеят. Шегата настрана, но всеки си живее живота както го разбира и както иска. Затова животът е толкова пъстър, нелогичен и невероятен.
Благодаря ти за този интересен разказ - малка извадка от нашата действителност.:)
Приятна морска почивка Вени и да се прибереш с вълнуващи спомени и шоколадов тен.:) Поздрави!

Благодаря ти, Кате! Истински сериал е, права си - всеки ден се случва по нещо, сполай на Бога, засега невинни, просто интересни неща. Прави ми впечатление, че макар и бавно и трудно, но всички те се социализират. Майката започна работа в болницата като санитарка и много й харесва, че е в хирургията - разказва подробности, вживява се, дава компетентни мнения -ако не я познаваш, ще речеш, че е лекар:)
Големият син работи в дърводобива, малкият поработи месец в една верига магазини, сега отговаря за басейна. Малката я освидетелстваха наскоро като дете със специални образователни потребности и е щастлива, че вече не могат да й пишат двойки. Права си - живеят си живота:)))
Благодаря ти за чудесните пожелания, моя слънчева морска приятелко! Аз сега съм в Хисаря и наблягам на минералната водичка, но скоро, още в първите дни на август сменям дестинацията - знаеш къде, близо до твоя Бургас!
Поздрави на любимия град и прегръдка за тебе!
Весело лято!