Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06 07:00 - Гранично
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 1849 Коментари: 16 Гласове:
25

Последна промяна: 22.06 20:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 


image




image

 image












Гласувай:
25



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valben - Привет, Вени!
22.06 09:50
Написаното от теб много ми хареса. Накара ме да се замисля и да си задам въпроси. Въпроси за тъгата. Лоша ли е тя? Трябва ли да тъгуваме? Как да се пазим от нея, да я скрием? Права си, че е вписана в нас, но защо само през нощта ни е тъжно? Понякога нощите са прекрасни. И залезите. Все пак вужно е да си кажем: "Но пак е ден..." Припомни ми думите на една известна литературна героиня, която смело заявява в самия край на своята сага - "И утре е ден..."
Благодаря ти, Вени, за прекрасното днешно събуждане.
цитирай
2. emi1ts - Да,чудеса трябват
22.06 13:08
на света и нови пътища!Същевременно разкриване на уникалността ,чудото на всеки нов ден!Прекрасно си казала мила Вени- "От нас не иска нищо друго то- освен да сме щастливи ,да сме истински!Прекрасни летни дни мила Вени!Прегръдки!
цитирай
3. troia - Здравей, Вени!
22.06 15:49
Много красиво си описала изгрева, зараждането на новия ден и надеждите за чудеса, които никога не умират.
Винаги е приятно при теб, защото създаваш положителни емоции.:)
От толкова дълго те чета, че вече имам чувството, че те познавам реално.
Весело лято и много усмивки!
цитирай
4. zemela - Всеки нов изгрев е чудо, ново раж...
22.06 18:56
Всеки нов изгрев е чудо, ново раждане и шанс за добро. Хубаво, Вени!
цитирай
5. donchevav - Написаното от теб много ми хареса. ...
22.06 20:42
valben написа:
Написаното от теб много ми хареса. Накара ме да се замисля и да си задам въпроси. Въпроси за тъгата. Лоша ли е тя? Трябва ли да тъгуваме? Как да се пазим от нея, да я скрием? Права си, че е вписана в нас, но защо само през нощта ни е тъжно? Понякога нощите са прекрасни. И залезите. Все пак вужно е да си кажем: "Но пак е ден..." Припомни ми думите на една известна литературна героиня, която смело заявява в самия край на своята сага - "И утре е ден..."
Благодаря ти, Вени, за прекрасното днешно събуждане.


И аз ти благодаря, Вал, за интересния прочит, за топлите думи. Въпросите, които задаваш, не са от вчера. Отговорите всеки си дава - за момента, за ситуацията. И после всичко се повтаря - пак въпроси, пак тъга. Впрочем точно сега май за нищо не тъжа, нямам време - по цял ден с внучката на плажа, в борба с по юнски неукротимите вълни да запазим поне за час прекрасните пясъчни кули, които строим.
Весело лято, скъпи Вал, настроение и много забава!
Поздрави!
цитирай
6. donchevav - на света и нови пътища!Същеврем...
22.06 20:51
emi1ts написа:
на света и нови пътища!Същевременно разкриване на уникалността ,чудото на всеки нов ден!Прекрасно си казала мила Вени- "От нас не иска нищо друго то- освен да сме щастливи ,да сме истински!Прекрасни летни дни мила Вени!Прегръдки!


Благодаря ти, мила Еми! Ти винаги ме разбираш така добре! Чудото е в нас и ние не бива да позволяваме на тъгата и негативните мисли да го убият. Всеки нов ден е чудо, подарено ни от Бога, щастие и благословение, че сме живи. И трябва толкова малко - просто да повярваме в негго, да го приемем и да му се насладим.
Прегръдка, мила Еми! Здрави, щастливи и безметежни летни дни!

цитирай
7. donchevav - Много красиво си описала изгрева, ...
22.06 21:08
troia написа:
Много красиво си описала изгрева, зараждането на новия ден и надеждите за чудеса, които никога не умират.
Винаги е приятно при теб, защото създаваш положителни емоции.:)
От толкова дълго те чета, че вече имам чувството, че те познавам реално.
Весело лято и много усмивки!


Ами да, Кате - ние тук се превърнахме в едно голямо семейство - повече сме си и от роднини:)
От май до октомври се будя с морските изгреви - от фантастични по-фантастични, един на друг неприличащи си, неповторими! Ти като морско чедо най-добре знаеш това.
И наистина всеки нов ден е чудо - особено летните:)))
Поздрави и прегръдки, мила Кате!
Безгрижно и весело лято!
цитирай
8. donchevav - Всеки нов изгрев е чудо, ново раж...
22.06 21:12
zemela написа:
Всеки нов изгрев е чудо, ново раждане и шанс за добро. Хубаво, Вени!


Така е- шанс за доброто... И ново начало, шанс да започнем начисто:)
Благодаря ти, скъпа Земела! Хубави, здрави и весели летни дни!
цитирай
9. tota - Мила Вени,
24.06 10:54
Всяко нещо написано от теб, докосва душата. Прекрасно стихотворение, разкриващо онова, което носим в себе си, за смисъла, да ни има, да сме живи.Новият ден и ние в него, в търсене на доброто и топлината в него. И потребната ни човещина и обич. С пожелания, за хубаво лято!
цитирай
10. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
24.06 16:50
Сменила си Балкана с морето и оттам- нестабилност в настроението!
Аз, в детските години също се люшках в предпочитанията- Балканът или морето!? Нямах твърд отговор! Според случая и настроението!
Да, в Балкана има разнообразие!
Но и при морето го открих, в нарастващите купчини сол! И без да знам формули, определях точно тонажа им! Та , често ме търсеха като " вещо" лице? А имаше специална комисия за тази работа Обидени от кокуренцията, от нея казваха- Какво го слушате тоя хлапак?- Да, хлапе е, но винаги познава- беше отговорът на соларите!
Та, през зимата обичах повече Балкана! Заради снега, а през лятото- морето, заради солниците!
Предполагам, че и при тебе е така раздвоена любовта към природата!?

Пожелавам ти прекрасно лято!
цитирай
11. donchevav - Всяко нещо написано от теб, докосва ...
24.06 21:55
tota написа:
Всяко нещо написано от теб, докосва душата. Прекрасно стихотворение, разкриващо онова, което носим в себе си, за смисъла, да ни има, да сме живи.Новият ден и ние в него, в търсене на доброто и топлината в него. И потребната ни човещина и обич. С пожелания, за хубаво лято!



Благодаря ти, мила Ати - за добрите очи и сърце, с които четеш, за човечността и мъдростта ти!
Бъди много здрава, усмихната, мотивирана за хубави летни изживявания в прекрасните юлски дни!
цитирай
12. donchevav - Сменила си Балкана с морето и оттам- ...
24.06 22:23
leonleonovpom2 написа:
Сменила си Балкана с морето и оттам- нестабилност в настроението!
Аз, в детските години също се люшках в предпочитанията- Балканът или морето!? Нямах твърд отговор! Според случая и настроението!
Да, в Балкана има разнообразие!
Но и при морето го открих, в нарастващите купчини сол! И без да знам формули, определях точно тонажа им! Та , често ме търсеха като " вещо" лице? А имаше специална комисия за тази работа Обидени от кокуренцията, от нея казваха- Какво го слушате тоя хлапак?- Да, хлапе е, но винаги познава- беше отговорът на соларите!
Та, през зимата обичах повече Балкана! Заради снега, а през лятото- морето, заради солниците!
Предполагам, че и при тебе е така раздвоена любовта към природата!?

Пожелавам ти прекрасно лято!


Благодаря ти, Лео!
Винаги намираш най-интересния ракурс!
Да, наистина душата ми се раздвоява, че даже и разтроява. Близо месец съм вече тук, но макар да обожавам морето, често ми се налага да притичам до родния град в Предбалкана за няколко дни, да понагледам "безценното ми" - котки и кучета, домати и чушки. И никак не ми е лесно, мисля ги, особено нощем:) От трета страна е внучката, която, заради едно покашляне или сополче, понякога ме държи с дни далеч от плажа. Пък идва юли, хисарският ми отпускарски месец открай време. Но нищо - хубавото е, че има и август, и септември - напоследък и до ноември морето е магнит за такива като мене.
А като ми говориш за Балкана и морето и за претегляне на око, ми напомни за моя свекър. Не пиеше алкохол, можеше само да го близне при случай. Но имаше дарбата да определя градуса на сливова ракия само с едно нажабурване. Пийне, примлясне, изплюе - и отсича: 52 градуса. И никога не сгреши. Пък не беше балканджия, македонец беше от Марикостиново, Петричко.
Желая ти здраво, весело, безгрижно лято, скъпи Лео!
Поздрави!
цитирай
13. vania23 - Гранично, гранично, колко да е гранично, Вени,
28.06 13:04
когато ти си оптимист по душа?
И той си личи и тук. Всъщност...
Гранично е наистина - дори тъгата ти е на границата с радостта от живота.
Поздрави и прегръдки!
цитирай
14. donchevav - когато ти си оптимист по душа?И ...
28.06 14:18
vania23 написа:
когато ти си оптимист по душа?
И той си личи и тук. Всъщност...
Гранично е наистина - дори тъгата ти е на границата с радостта от живота.
Поздрави и прегръдки!


Гранично е, Ваня. Усещането е за предел, за граница. И границата съм аз. Между нощта и деня, между тъгата и радостта, между топлата морска вода и утринно хладния пясък. Чувствам се сякаш част от провлака, на който живея. И това не ме радва:) И не е оптимизъм. Старият оптимизъм излиня, овехтя - стана смешен. А новият - оня в затворените бетонни комплекси и в екзотичния амюз-буш на Za-Zu - опитвам се, ама все не мога да го докосна, да го прегърна - не е моят. И си стоя на провлака:)
Може би това е по-вярното заглавие на тия стихове:)
Благодаря ти за хубавия отзив, Ваня!
Желая ти живот в центъра! И все десетки в красивите изживявания на лятото!
Прегръдка!
цитирай
15. vania23 - Хъм. Сигурно е така.
02.07 15:02
donchevav написа:
vania23 написа:
когато ти си оптимист по душа?
И той си личи и тук. Всъщност...
Гранично е наистина - дори тъгата ти е на границата с радостта от живота.
Поздрави и прегръдки!


Гранично е, Ваня. Усещането е за предел, за граница. И границата съм аз. Между нощта и деня, между тъгата и радостта, между топлата морска вода и утринно хладния пясък. Чувствам се сякаш част от провлака, на който живея. И това не ме радва:) И не е оптимизъм. Старият оптимизъм излиня, овехтя - стана смешен. А новият - оня в затворените бетонни комплекси и в екзотичния амюз-буш на Za-Zu - опитвам се, ама все не мога да го докосна, да го прегърна - не е моят. И си стоя на провлака:)
Може би това е по-вярното заглавие на тия стихове:)
Благодаря ти за хубавия отзив, Ваня!
Желая ти живот в центъра! И все десетки в красивите изживявания на лятото!
Прегръдка!


Те, оптимистите, са едни фалшификати, а ти си съвсем истинска.
цитирай
16. donchevav - когато ти си оптимист по душа? И ...
02.07 22:45
vania23 написа:
donchevav написа:
vania23 написа:
когато ти си оптимист по душа?
И той си личи и тук. Всъщност...
Гранично е наистина - дори тъгата ти е на границата с радостта от живота.
Поздрави и прегръдки!


Гранично е, Ваня. Усещането е за предел, за граница. И границата съм аз. Между нощта и деня, между тъгата и радостта, между топлата морска вода и утринно хладния пясък. Чувствам се сякаш част от провлака, на който живея. И това не ме радва:) И не е оптимизъм. Старият оптимизъм излиня, овехтя - стана смешен. А новият - оня в затворените бетонни комплекси и в екзотичния амюз-буш на Za-Zu - опитвам се, ама все не мога да го докосна, да го прегърна - не е моят. И си стоя на провлака:)
Може би това е по-вярното заглавие на тия стихове:)
Благодаря ти за хубавия отзив, Ваня!
Желая ти живот в центъра! И все десетки в красивите изживявания на лятото!
Прегръдка!


Те, оптимистите, са едни фалшификати, а ти си съвсем истинска.



Благодаря ти! Знам твоето отношение към захаросването в поезията. Три неща не се научих да харесвам: "Живей за мига", "Всичко ще се оправи" и "Да се забавляваме ". :)))
Весел месец юли, Ваня!
Прегръдка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3135122
Постинги: 333
Коментари: 7896
Гласове: 54735
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031