Написаното от теб много ми хареса. Накара ме да се замисля и да си задам въпроси. Въпроси за тъгата. Лоша ли е тя? Трябва ли да тъгуваме? Как да се пазим от нея, да я скрием? Права си, че е вписана в нас, но защо само през нощта ни е тъжно? Понякога нощите са прекрасни. И залезите. Все пак вужно е да си кажем: "Но пак е ден..." Припомни ми думите на една известна литературна героиня, която смело заявява в самия край на своята сага - "И утре е ден..."
Благодаря ти, Вени, за прекрасното днешно събуждане.

на света и нови пътища!Същевременно разкриване на уникалността ,чудото на всеки нов ден!Прекрасно си казала мила Вени- "От нас не иска нищо друго то- освен да сме щастливи ,да сме истински!Прекрасни летни дни мила Вени!Прегръдки!

Много красиво си описала изгрева, зараждането на новия ден и надеждите за чудеса, които никога не умират.
Винаги е приятно при теб, защото създаваш положителни емоции.:)
От толкова дълго те чета, че вече имам чувството, че те познавам реално.
Весело лято и много усмивки!

Всеки нов изгрев е чудо, ново раждане и шанс за добро. Хубаво, Вени!

И аз ти благодаря, Вал, за интересния прочит, за топлите думи. Въпросите, които задаваш, не са от вчера. Отговорите всеки си дава - за момента, за ситуацията. И после всичко се повтаря - пак въпроси, пак тъга. Впрочем точно сега май за нищо не тъжа, нямам време - по цял ден с внучката на плажа, в борба с по юнски неукротимите вълни да запазим поне за час прекрасните пясъчни кули, които строим.
Весело лято, скъпи Вал, настроение и много забава!
Поздрави!

Благодаря ти, мила Еми! Ти винаги ме разбираш така добре! Чудото е в нас и ние не бива да позволяваме на тъгата и негативните мисли да го убият. Всеки нов ден е чудо, подарено ни от Бога, щастие и благословение, че сме живи. И трябва толкова малко - просто да повярваме в негго, да го приемем и да му се насладим.
Прегръдка, мила Еми! Здрави, щастливи и безметежни летни дни!

Ами да, Кате - ние тук се превърнахме в едно голямо семейство - повече сме си и от роднини:)
От май до октомври се будя с морските изгреви - от фантастични по-фантастични, един на друг неприличащи си, неповторими! Ти като морско чедо най-добре знаеш това.
И наистина всеки нов ден е чудо - особено летните:)))
Поздрави и прегръдки, мила Кате!
Безгрижно и весело лято!

Така е- шанс за доброто... И ново начало, шанс да започнем начисто:)
Благодаря ти, скъпа Земела! Хубави, здрави и весели летни дни!

Всяко нещо написано от теб, докосва душата. Прекрасно стихотворение, разкриващо онова, което носим в себе си, за смисъла, да ни има, да сме живи.Новият ден и ние в него, в търсене на доброто и топлината в него. И потребната ни човещина и обич. С пожелания, за хубаво лято!

Сменила си Балкана с морето и оттам- нестабилност в настроението!
Аз, в детските години също се люшках в предпочитанията- Балканът или морето!? Нямах твърд отговор! Според случая и настроението!
Да, в Балкана има разнообразие!
Но и при морето го открих, в нарастващите купчини сол! И без да знам формули, определях точно тонажа им! Та , често ме търсеха като " вещо" лице? А имаше специална комисия за тази работа Обидени от кокуренцията, от нея казваха- Какво го слушате тоя хлапак?- Да, хлапе е, но винаги познава- беше отговорът на соларите!
Та, през зимата обичах повече Балкана! Заради снега, а през лятото- морето, заради солниците!
Предполагам, че и при тебе е така раздвоена любовта към природата!?

Пожелавам ти прекрасно лято!

Благодаря ти, мила Ати - за добрите очи и сърце, с които четеш, за човечността и мъдростта ти!
Бъди много здрава, усмихната, мотивирана за хубави летни изживявания в прекрасните юлски дни!

Благодаря ти, Лео!
Винаги намираш най-интересния ракурс!
Да, наистина душата ми се раздвоява, че даже и разтроява. Близо месец съм вече тук, но макар да обожавам морето, често ми се налага да притичам до родния град в Предбалкана за няколко дни, да понагледам "безценното ми" - котки и кучета, домати и чушки. И никак не ми е лесно, мисля ги, особено нощем:) От трета страна е внучката, която, заради едно покашляне или сополче, понякога ме държи с дни далеч от плажа. Пък идва юли, хисарският ми отпускарски месец открай време. Но нищо - хубавото е, че има и август, и септември - напоследък и до ноември морето е магнит за такива като мене.
А като ми говориш за Балкана и морето и за претегляне на око, ми напомни за моя свекър. Не пиеше алкохол, можеше само да го близне при случай. Но имаше дарбата да определя градуса на сливова ракия само с едно нажабурване. Пийне, примлясне, изплюе - и отсича: 52 градуса. И никога не сгреши. Пък не беше балканджия, македонец беше от Марикостиново, Петричко.
Желая ти здраво, весело, безгрижно лято, скъпи Лео!
Поздрави!

когато ти си оптимист по душа?
И той си личи и тук. Всъщност...
Гранично е наистина - дори тъгата ти е на границата с радостта от живота.
Поздрави и прегръдки!

Гранично е, Ваня. Усещането е за предел, за граница. И границата съм аз. Между нощта и деня, между тъгата и радостта, между топлата морска вода и утринно хладния пясък. Чувствам се сякаш част от провлака, на който живея. И това не ме радва:) И не е оптимизъм. Старият оптимизъм излиня, овехтя - стана смешен. А новият - оня в затворените бетонни комплекси и в екзотичния амюз-буш на Za-Zu - опитвам се, ама все не мога да го докосна, да го прегърна - не е моят. И си стоя на провлака:)
Може би това е по-вярното заглавие на тия стихове:)
Благодаря ти за хубавия отзив, Ваня!
Желая ти живот в центъра! И все десетки в красивите изживявания на лятото!
Прегръдка!

Те, оптимистите, са едни фалшификати, а ти си съвсем истинска.

Благодаря ти! Знам твоето отношение към захаросването в поезията. Три неща не се научих да харесвам: "Живей за мига", "Всичко ще се оправи" и "Да се забавляваме ". :)))
Весел месец юли, Ваня!
Прегръдка!

Ако не ги откриваме, най-добре да си ги създадем, както ти създаде това прелестно гранично чувство и го сподели!

Морето само по себе си е чудо през всеки сезон, но през лятото можем да му се порадваме не само с очите и душата, а и с тялото, с всяка пора на кожата. Нека му се насладим още месец в онова късно лято на границата с есента.
И на тебе ти предстои скоро да видиш морето - отвисоко:) Сигурно малко остава - минахме ли Твърдишкия проход? Чувала съм, че след х. Чумерна преходът става по-лек. Пожелавам ти го от сърце!
Честит месец август! Здраве и лятно настроение!
Поздрави, Емелика!